Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

Отложената смърт - и краят на отсрочката

Е-поща Печат PDF

Футурологът Владимир Кучеренко, известен с псевдонима си Максим Калашников, е един от яростните критици на установилата се в Русия система на олигархичен капитализъм. Статията му по случай 20-годишнината от августовския пуч в Москва (1991 г.) предлага една друга гледна точка и допълва мнението на Михаил Хазин (вж. предишния брой на “Нова Зора”), че разпадането на СССР и на ядрото на капсистемата САЩ е било равновероятно. Американският капитализъм започна да агонизира още в края на 80-те години на миналия век. Гибелта на СССР само отложи финала на „неолибералния експеримент”.
Най-интересно е, че първите предсмъртни мъки на неолибералния капитализъм започнаха още във втората половина на 80-те години на 20 в. Единствено разпадът на СССР доведе до разширяване на зоната на долара върху още 1/5 от Земята (като се вземе предвид не само СССР, а и страните от СИВ), а потокът от суровини, сиво вещество и валута в кеш от обломките на Съюза, подариха на Съединените щати спасителна отсрочка. Сега отсрочката приключи.
Отново посвещавам този текст на „августовските наивници” , които в 1991 г. сами разбиха подготвения сигурен ковчег за капитализма. И решиха да копират умиращия капитализъм.
Това, което им се иска, е
да забравят за 80-те години
Победата на САЩ над СССР  в годините на Горбачов не беше предопределена. Същият шанс да претърпят поражениеь имаха и американците. Трябваше само Съветският съюз да не се връзва на евтините им уловки, да не увеличава военните разходи (те и без това  бяха раздути), да провежда смислени икономически реформи и да наблюдава спокойно как Рейгън ни плаши със “звездни войни”. Относителното падане на цените на петрола през 1985 г. можеше да се компенсира без усилия с експорт на други суровини и стоки, а и цените на въглеводородите можеха да се повишат с помощта на Саддам Хюсеин, наш съюзник по това време (както той сам показа с нахлуването в Кувейт). Един такъв „маньовър”, и янките пропадаха.
Ще поясня защо 80-те години на миналия век са най-жестокото изпитание за икономиката на САЩ, флагманът и сърцевината на капиталистическата система. Достатъчно е да си спомним събитията от 1980-1987 г. В последната година на управлението си слабият и неудачен президент на САЩ Картър (1980) се реши на  неолиберални стъпки. Директорът на Федералния резерв Пол Волкер вдигна лихвата по кредитите до 20 %. Веднага започна спад в промишлеността, тъй като производството, както показваше многовековният опит, започва да се задъхва при лихва 15 %.
След това дойде Рейгън и за производителите настъпи ад. Производството пада, капиталите се пренасочват в спекулативни операции. Японските производители започват да превземат американския пазар. САЩ отбелязаха търговски дефицит. Корпорацията “Крайслер” (вж. спомените на Ли Якока) се налага да бъде спасявана с държавни дотации. Рейгън започна да раздува държавния дълг. Той го удвоява и независимо от лозунгите за привързаност към идеалите на капитализма, натика страната в дълговата яма. Съединените щати започнаха да живеят на кредит. За първи път в историята те се превръщат от износител на капитал, в негов вносител. От 1982 г. Америка зависи от вноса на капитал от други страни. Орязвайки социалните разходи, Рейгън няколкократно увеличи военните. САЩ се потопиха в криза.
През 1982 г. американската банкова система е изправена ръба на колапс и се налага да бъде спасявана от крах, поради невъзможността да изплаща дълговете си съм страни от третия свят, чиито банкери доверчиво са закупили американски дългови инструменти. Националната спестовна система (депозитите) се тресе, стойността на недвижимата собственост тръгва надолу. 50-годишните американци си спомнят това време. Сравнявайки го с кризата през 2005-2007 г., казват, че през 1983-1985 г. е било по-зле. Ако не вярвате на мен, прочетете бестселъра на Насим Талеб „Черният лебед”. В началото на книгата става дума за същото. И даже за кризата на пазара за недвижими имоти в 1989 г.
Към 1985 г. държавният дълг на САЩ толкова набъбна, че да се обслужва (заедно с военните разходи) са необходими огромни парични средства. Янките се видяха принудени да отидат на еднократно, 25-процентно девалвиране на долара. А през октомври 1987 год. се разразява бедата – черният понеделник на фондовата борса в Ню Йорк. На 19.10.1987 г. индексът Дау Джонс пада за един ден с 22%.
Ако в този момент, СССР се оглавяваше от хора с воля за победа, той можеше да довърши САЩ. Необходимо беше само предизвикване на паника, например да се отправи заплаха за неядрен въздушен удар по Саудитска Арабия, която финансираше атаките на душманите на границата на СССР, като симетричен отговор на американските авиоудари в Либия през 1986 г. Това моментално би повишило цената на петрола, нанасяйки  истински ъперкът на разклатената американска икономика. Можеше да се обяви отказ за доставки на петрол и газ на световния пазар срещу девалвирани долари. (Ние не зависехме критично от вноса на американска пшеница, той беше само 15 % от производството на зърно.) Можеше да се задълбочи хаосът, като се обяви отказ от плащане на външния дълг на Полша, докато САЩ не прекратят подкрепата за „Солидарност”.
И накрая можеше да се заяви начало на преговори с Иран за доставяне на крилати ракети за поразяване на кораби.
Изобщо възможностите на СССР за спъване на капитализма в САЩ и предизвикване на мащабна икономическа криза (преминаваща във Велика депресия-2) наистина съществуваха.
Обективно погледнато, американският капитализъм приближаваше ръба на пропастта. През 80-те години и без това бяха напечатани долари в излишък. Доларът опря в своята граница, тъй като териториите на СССР и страните от СИВ бяха непристъпни за „зелените пари”. Нашите недра и ресурси не можеха да служат за тяхното обезпечаване. И само капитулантският курс на Михаил Горбачов (партийната върхушка дори не си помисляше за победа над САЩ) спаси капитализма.
После се случи това, което добре знаете. Руснаците се превърнаха в глупци, които сами разтуриха своята държава и започнаха да продават всичко за пачки зелена хартия, необезпечени с нищо. Точно това подари отсрочка на Америка - до 2008 година.
Но сега отсрочка не може да има. Няма и нов СССР, който да е готов да рухне и да предаде всичко за долари. (А банкерът Пол Волкер, който като председател на управата на Федералния резерв единствен е провел две девалвации на долара, сега е председател на Консултативния съвет за възстановяване на икономиката дава съвети на президента Барак Обама, б.пр).
Даже и след капитулацията на СССР Америка още един път преживя тежък спад. През периода 1991-1992 г. Тогава, през лятото на 1992 г., в Лос Анжелис избухнаха истински улични бунтове с боеве и пожари. Нито парижките размирици през 2005 г. , нито сегашните в Лондон имаха размаха на онези събития. В Лос Анжелис се наложи автоматична стрелба на живо по тълпите от мародери.
А можете ли да се представите какво би се случило, ако точно тогава СССР беше натиснал Съединените щати?
Самодоволството убива
След разпадането на СССР Америка се успокои. Но пропиля времето. Тя не тръгна към нова индустриализация и разгръщане на нови мегапроекти за развитие. Точно обратното – САЩ направиха всичко, за да последват Съветския съюз. Именно при Буш-баща и Клинтън беше навита пружината на смъртоносната криза, която с невероятна сила се развива сега. Държавният дълг се увеличаваше (както и дългът на бизнеса и домакинствата), нарастваше търговският дефицит на Америка, продължаваше самоубийствената деиндустриализация, американците престанаха да спестяват и започнаха само да харчат и т.н.
Умни хора започнаха още тогава да бият камбаната. Проф. Лестър Търоу през 1997 г. писа в своята книга „Бъдещето на капитализма”: “Системата  се освободи от тлъстините, но не е ясно още имат ли намерение американците да направят икономически мускули на такъв хилав скелет.САЩ не направиха нищо, за да подобрят своето слабо темпо на спестявания и инвестиции. Може да се каже, че положението се влоши, тъй като правителството рязко съкрати инвестирането в образование, инфраструктура и изследвания. За икономика на първия свят едва ли най-здравия икономически фундамент е работна сила от третия свят”.
Сега е очевидно, че професор Търоу още преди 20 години се е опитвал да докаже, че увеличаването на пенсионните разходи поради ниската раждаемост на белите американци ще доведе до колосален ръст на пенсионното и социалното осигуряване на възрастните, което заедно със загубите за бюджета поради преместването на промишлеността в Азия и с плащанията по държавния дълг ще доведе съвкупната задлъжнялост на САЩ до 300 %.
Какво ще последва по-нататък?
„Ще настане време, когато САЩ ще загубят способността си да финансират своя търговски дефицит. Но никой не знае кога точно това ще се случи. Икономическата наука е много добра, когато оценява основните сили и трендове. Но тя е ужасяващо слаба в оценката на времето... Краят ще настъпи, той даже много се забави, ако се съди по изказванията на много икономисти в началото на 80-те. Но отлагането му не означава, че краят ще настъпи утре. Обаче нищо не отменя реалността, че краят трябва да настъпи.”
Когато краят настъпи, в Япония, Съединените щати и в останалия свят ще последва бедствие. Епицентър на икономическото бедствие ще бъдат САЩ, но ударните вълни ще бъдат най-силни в Азиатско-Тихоокеанския регион. В Америка ще настъпи понижаване на жизнения стандарт, тъй като тя ще бъде отцепена от вноса, който днес консумира, и ще трябва да започне изплащане на главницата и лихвите на своите основни дългове. Свиването на американския пазар ще доведе до голяма криза Япония, заради съкращаването на износа за САЩ. Същата съдба очаква Китай, а след него и Южна Корея, която пък ще загуби  голяма част от китайския пазар. И така нататък.
Но намаляването на жизнения стандарт в Съединените щати ще предизвика политически сътресения, включително в перспектива и улични боеве.
Право в стената
Ядрото на капиталистическата система е попаднало в „тунела на ужасите”, където го причакват едно след друго чудовища. Тъкмо някак си се справил с едното – веднага ти налита следващото. Ако не си успял да се справиш с първото – веднага върху теб налитат две чудовища. А след тя идва и трето. Дори на САЩ и Европа да им се удаде да се справят с проблема на колосалната задлъжнялост, то по-нататък ги очаква неразрешимият проблем на експлозивния ръст на пенсионните разходи и банкрута на пенсионните фондове, както и демографско-икономическата криза.
По нататък следва проблемът с бунтовете и въстанията на низините и още по-голям спад на икономиката.
А още по-нататък – чудовището на авариите в изтощената и недоинвестирана инфраструктура, чудовището на „войната на поколенията” (бунтът на обезправените млади срещу старите, опустошаващи бюджета и цялата икономика), чудовището на развихрянето на „новото варварство” поради масовия упадък на качеството на образованието.
Това ще бъде времето, когато няма да достигат инженери и квалифицирани работници, когато на улицата ще излязат ордите на необразовани и неквалифицирани, жестоки и сексуално объркани постиндустриални дебили.
Вече като че ли нищо не може да се промени. Всичко това е неизбежно. Горчива, кървава разплата за десетилетия неолиберално, монетарно и постиндустриално безумие. Защото да се ликвидират бързо страшните проблеми, които се натрупваха повече от 30 години, е невъзможно.
Точно от това нас ни пазеше Съветският съюз. Неговите проблеми на фона на това, което ни очаква, ще ни се струват дребни неприятности. Всичко ще отиде по дяволите.
А засега, ебелдоси*, ви поздравявам с 20-годишнината на „славната августовска криминално-демократична революция”.
Глупостта, ако добре си спомняте, е наказуема.


 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата