Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

МАГАРЕТА НА ПОКРИВА?

Е-поща Печат PDF

Всички „демократични” избори, проведени на пропорционален принцип у нас след 10.11.1989 г., приличат на тоталитарните по едно нещо: избрани се оказват не харесваните от народа, а посочените от съответните вождове, защото не истинските народни избраници заемат избираемите места в партийните листи. При мажоритарните избори, каквито са кметските, президентските и понякога пармалентарните, вероятността да бъде номинирано и избрано някое „политическо магаре”, също не е малка - и мажоритарните кандидати се посочват от централи и лидери. Резултатът е, че послушковците пълнят парламента, правителството, държавната и общинската администрация. Древните римляни употребявали израза „Магаре на покрива”, за да означат по заобиколен начин, че нещо е невъзможно да се случи, но в съвременната българска политика сферата на морално неприемливото и невъзможното е извънредно стеснена.
Животът често опровергава и най-големите мъдреци. Доказват го предстоящите местни и президентски избори в България, и най-вече персоните, които поискаха и успяха да се регистрират от ЦИК и ОИК като кандидати за ръководни постове. Боже, каква фауна! Същински магарешки керван! Хвани братя Юзеирови, блъсни Волен Сидеров, удари Алексей Петров, или бившия директор на фалиралата Първа частна банка Венцислав Йосифов! Преди една седмица към кервана се присъедини и коалиралата се с отцепника от ДПС Касим Дал лидерка на „Единна народна партия” (ЕНП) Мария Капон. Дори иносказателното използване на израза „магаре” спрямо подобни субекти е обида за животните, за което молим да ни извинят невинните дългоухи, които все пак са повечето кротки и непретенциозни. Стига им пълна ясла, място за отъркалване и топъл обор за зимата... И са готови да „управляват” до живот! И със сигурност ще „кметуват” или „президентстват” честно и прозрачно, защото и да искат, не могат да лъжат и крадат, за разлика от двукраките си аналози.

Четириногите дългоухи не ламтят за постове, власт и богатства, а ако случайно опасат чужда нива или градина, правят го от глад, а не от преголяма лакомия или проклетия. Бедните Марковци, Тропчовци, Мари и пр., винаги са били социално чувствителни другари на сиромасите, а по време на развития социализъм бяха основната теглителна сила на личните стопанства, както и за развитието на туризма като атракция по плажовете или за планинска езда. Въпреки това нарицателното „магаре” беше и си остана синоним на инат, твърдоглавие, мързел, кръшкачество, коварство и неблагодарност. Само че многопартийната демокрация разкри нови, неподозирани възможности и перспективи за кариерно развитие на магаретата.  
След предизборните клоунади на Кулеков и Бойчев, на Кире Либерало и Йоло Денев, доживяхме деня, в който една шегаджийска партия от Варна, нарекла се „Общество за нова България”, номинира за кмет на морската ни столица истинско, четириного магаре! Магаре от сой, а не менте. При това родено на „историческата” дата 10.11.1989 г. Връстник на демокрацията, значи.
Партията на този Марко уверява, че той нямало да прави магарии, понеже хората отдавна го били изпреварили. Като имаме предвид списъка с кандидатите за държавен глава, или това, че в едно село като Барутин за кметския стол се кандидатираха 12 души (сред тях и един Доналд Джеферсън), склонни сме да повярваме на предизборната реклама за магарето от Варна. Както е казал един древногръцки философ: „Колкото повече изучавам хората, толкова повече обиквам животните...” Тази мисъл е актуална и днес в „европейска” България.
Например „отоманецът” Юзеир Юзеиров се яви в ЦИК по костюм и боксерки, за да „протестира срещу дискриминацията на малцинствата”, нищо че у нас такава няма, и да внесе кандидатурата за президентските избори на брат си Али Юзеиров. Едно истинско магаре например, и да иска, не би могло да си събуе гащите, понеже няма такива. Най-много да се отъркаля със самара...
А какво да кажем за магариите в „Синята коалиция”? След като регистрира своя „общ” кандидат за  президент Румен Христов (от СДС) и кандидата си за софийски кмет Прошко Прошков (от ДСБ), коалицията се разпадна веднага, поради несъгласието на Иван Костов с присъединяването към нея на ССД на Стефан Софиянски и движение „Радикали” на Евгений Бакърджиев?! Мартин Димитров, Стефко Усмивката и Бъки Бомбата сформираха ново СДС, което вече означава „Съюз на десните сили”. Щом Костов не е с тях, значи не е десен, така ли? Оскърбеният честолюбец стигна дотам да иска от ЦИК да заличи ДСБ от регистрацията на коалицията, номинирала Румен Христов. По-късно опищя орталъка, че управляващите от ГЕРБ, посредством ОИК, пречели на регистрацията на г-н Живков за кметската надпревара в Монтана. За нарушаване на правото на избор и подготвена фалшификация на изборите припяват и лидерът на СДС Мартин Димитров, и Ахмед Доган. На което Бойко Борисов отговаря, че те се оплакват от въображаеми манипулации, каквито сами са вършили като управляващи. Истината е „някъде там”, както пише в „Досиетата Х”, но хората не са забравили как депесарите въоръжаваха с клечки своите избиратели, за да не сбъркат при зачеркването на квадратчетата в интегралната бюлетина. Или как спечелиха кметските избори в Ардино чрез преливане на избиратели от съседна Турция...
Така или иначе, в някои областни центрове като Монтана и Плевен можеше изобщо да няма „традиционно десни” кандидат-кметове. ОИК в Монтана отказа да регистрира кандидата на ДСБ Живков, заради неспазване на срока за подаване на документи и някои пропуски в тях. В Плевен ОИК отказа да впише коалицията на действащия кмет Найден Зеленогорски, „Заедно за Плевен”, заради абревиатурата ВМРО („Вяра, морал, родолюбие и отговорност”), която дублирала тази на партията с лидер Красимир Каракачанов – ВМРО НИЕ. В същото време, на законно основание, бе допуснато регистрирането на коалицията „За Найден Зеленогорски”, с която едноименният кандидат за още един кметски мандат няма нищо общо. Пълководец без армия, комарджия без пукната пара, Зеленогорски бе принуден да търси друга партия, която да го приюти и номинира за кмет.
А може би СДС и ДСБ умишлено провалят регистрацията на своите кандидат-кметове, за да оправдаят авансово евентуалния си разгром на местните избори? Или пък да събудят съчувствие у „изтрезнелите” бивши симпатизанти на „синята идея”?
Венец на абсурдите в българската политика обаче бе фактът, че кандидатът за президент на управляващата партия ГЕРБ бе обявен чак на 4 септември, въпреки че цяла България бе сигурна, че Бойко Борисов е избрал Росен Плевнелиев. Последният упорито отричаше, че ще сменя попрището си, но се оказа, че се е доуточнявал само кандидатът за вицепрезидент на ГЕРБ. „Премиерът Слънце” обясни, че до последно е „уговарял” най-рейтинговия си министър да приеме предизвикателството. Не в кабинета си, а в колата по магистралата за Перник. И това, три дни, след като журналисти бяха засекли Плевнелиев да позира за предизборен клип по сокаците на София! Борисов каза, че не харесал клипа, но нали все нещо трябва да се върти по телевизиите от 24.09.2011 до края на предизборната кампания? Иначе хората ще си помислят, че не „помощник ленторезът” Плевнелиев, а самият Бойко Борисов се е кандидатирал за държавен глава...
Колко странни послания отправят кандидатите за стола на Георги Първанов? Например Росен Плевнелиев, все едно че вече е спечелил изборите, заявява, че бил „изключително подготвен и полезен” и обещава да бъде лидер, без да уточнява чий. А тези, които ще пускат бюлетините, отдавна са наясно, че бившият министър на регионалното развитие беше и ще си остане сянка на премиера Борисов. Също като кметицата на София Йорданка Фандъкова. При Бойко Борисов нови „Боянски ливади” (на президент с името Росен Плевнелиев) са изключени, както и всякакви президентски забележки към кабинета. Ако се опита, ще получи същото като Трайчо Трайков, Симеон Дянков, или Тотю Младенов... (Последният бе смъмрен публично, че без да има санкция на МС, обеща от 1 януари 2012 г. да бъдат вдигнати всички пенсии.)
Меглена Кунева (бивша Пръмова) твърди, че е „граждански кандидат”, когато инициативният комитет, който я номинира, гъмжи от „царисти”, станали временно безпартийни, поради клиничната смърт на НДСВ. И тя обещава неща, за които като преговарящ с ЕС и после като еврокомисар не намери нито кураж, нито време.
Ивайло Калфин, на когото социолозите отреждат трето място, настоява да дебатира за президентската институция само с кандидата на ГЕРБ, а пък Росен Плевнелиев обявява за свой опонент не Калфин, а цялата БСП. Чуден дебат ще тече!
От останалите кандидат президенти, най-потресаващо е обещанието на Алексей Петров за мораториум на политическите партии. Нещо като нов 19-омайски преврат (от 1934 г.), след който били разтурени всички партии. Как ще стане това при действащата Конституция и надзора на ЕС, е покрито с мрака на неизвестността!
А през това време Татковината ни е потънала в криза до гуша. „Плаващото” работно време на депутатите в Народното събрание е особено драматично - например на 07.09.2011 г., поради липса на кворум, не бяха приети внесените поправки в кодекса за социалното осигуряване; на 08.09.2011 г. парламентът работи точно един час и седем минути. За това време избра предложения от министъра на финансите Бисер Петков за шеф на НОИ, който на свой ред закъсня, поради задръстване. След това народните избраници се саморазпуснаха, поради липса на подготвени законопроекти. Очевидно, не са си починали още от ваканцията... А на 09.09.2011 г., пак поради липса на кворум, едва следобед бе утвърден новият министър на регионалното развитие Лиляна Павлова. Денят протече като парламентарен контрол на вицепремиера Цветанов относно „даренията” на МВР. Вицепремиерът Дянков пък се измъкна от неприятното задължение да обяснява как се разпределя фискалният резерв, към който бе прехвърлен (незаконно) резервът на НЗОК. И т.н.
При тази слободия, която не е от вчера, някой депутат може да се пенсионира, без да е взел думата нито веднъж. Да не говорим за дежурните отсъстващи от пленарната зала, които дават платени консултации в работно време, та да допълват депутатските си доходи. Не е луд, който изяжда две баници, луд е този, който му ги дава!
Откъдето и да погледнеш нашите депутати, министри, кметове или общински съветници, все ще видиш да стърчат дълги уши. Така човек разбира все по-добре душевните терзания на Чудомировия герой Дум-Павли, който се бил и съдил със съселянина си Печо Юрдекя, чието магаре му огризало фиданките в лозето. Като отишъл в града да заведе дело за обезщетение, Павли попаднал на „половин адвокат и цяло магаре”, който го излъгал, че препоръчаният му адвокат е починал. И разбира се, поел случая срещу заплащане. Като разбрал измамата, огорченият бай Павли изплакал: „Главо, главо, има много да патиш, като си проста! Толкова път бия от магаре да се жалвам и пак на магаре да налетя!.. Се с магарета ли ще се разправям аз! Какъв е тоя свят магарешки! Какво е това чудо!” Утехата, която му предложил друг съселянин, Миньо Миткин, е не по-малко поучителна: „Много са, много са, бай Павле. И в село ги има, и тук, ама в село пак сте добре, че си ги знаете колко са, а тук, в града – пази боже! Брой нямат!”
Обаче когато магаретата се „качат на покрива”, или трябва да бъдат свалени веднага с камшик, или да се чака покривът да се срути от магариите им. Вместо да грабнем камшика, ние ще броим наесен: не пилците, а магарета на два крака!

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата