Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

НЮАНСИ НА ПРЕЗИДЕНТСКИЯ ВОТ В РУСИЯ

Е-поща Печат PDF

Не стихват коментарите за проведените на 4 март 2012 г. президентски избори в Русия. Всеки ден световните медии коментират и анализират получените резултати. Повечето от българските медии за съжаление отново доказаха, че обслужват геополитически интереси, които от много години са определили Руската империя, СССР и Руската федерация като свой основен противник.

Тази заплатена ангажираност естествено лиши широката българска общественост от много факти и нюанси на случилото се в страната на Пушкин. Огромното мнозинство от нашия народ с много емоции преживяваше и продължава да се интересува всекидневно за обстановката в Русия. Особено силно вълнува обикновения българин бъдещето на тази наша в културен план „дъщеря”. Отидете в автентичната „дълбока” България, говорете с тези, които стават призори, за да отидат на работа за жалката в „европейска” опция българска заплата. Сравнете ги с траншоядите на Сорос, които като хищни скакалци прелитат от една национална медиа към друга и обливат с помия всичко руско.Обикновеният българин усеща с кожата си, че бъдещето на Русия е свързано с бъдещето на нашата България. Според големия английския историк Арнолд Тойнби българи и руснаци имат една и съща духовна родина. Той е живял по нашите земи и е изучавал в цивилизационен план българския народ като служител на разузнавателния отдел към Форин офис (английското външно министерство). Без да е чел някъде за българо-руското културно родство, през вековете, нашенецът винаги интуитивно е усещал, че не може да си едновременно българофил и русофоб. Въпросните траншояди на Сорос, водени от мощния неизменен и придобит хедонистичен нагон, от липсата на елементарна интелектуална почтеност, от отсъствието на духовна хигиена, са невероятно жалки пред морала и здравия смисъл на обикновения българин. Но да се върнем към събитията в РФ.
Руският народ през последните двайсетина години премина сложен и жесток период. Обикновеният руснак, съвсем до края на миналия век, бе третиран от своята политическа класа като електорален фастфуд. Несистемната опозиция в Москва в лицето на Навални, Свиридов, Рижков, Каспаров, Касянов и други презира обикновения руснак. Въпросният „елит” обслужва чужди национални интереси срещу заплащане. Само за последните 10 години USAID (United States Agency for International Development) е похарчила в Руската федерация около 10 млрд. долара за издръжка на едно прилично по брой ято от „буревестници на руската демокрация”.
На тези президентски избори Русия показа на целия свят, че има своя глобална мисия. Този импулс на руснаците да бъдат велика нация, се оказа за радост съхранен през последните двайсетина години. Това най-много смущава руските зложелатели. Русия, както твърди философът богослов Иван Илин, доказа, че е „единен жив организъм: географски, стратегически, религиозен, езиков, културен, правов и държавен, стопански и антропологически”.
Путин спечели изборите, защото предложи на своите сънародници проект за ново интегриране на руските територии и ново единство на народите, които живеят на тях. Би било интересно да се знае, че руската еднородност е най-установената и най-ярко изразената в Европа. Американските антрополози са изчислили, че формата на черепа на населението в Русия варира в рамките на 5%. Френското население по този параметър варира 9%, а при италианците тази цифра е 14%.
Резултатите от изборите са вече окончателно известни. Победата на Владимир Путин е смазваща. Миналата година американският вицепрезидент Джо Байдън посети Москва и предупреди Владимир Путин, че Вашингтон не желае неговото участие в президентската надпревара на 4 март т. г. И руският отговор не закъсня. Руснаците не простиха опита на Джо Байдън да бъдат унижени. След като Владимир Путин отхвърли американските препоръки, се оказа, че още дори непроведени, парламентарните и президентски избори в Русия са обявени за нечестни и фалшифицирани. Последваха дори призиви новоизбраната Дума да се саморазпусне и да бъдат отменени президентските избори. Това обикновеният руснак възприе като възможност след време някой да поиска да се разпусне и... руският народ. И отговори съкрушаващо, по руски. Резултатът го показа. Но и това изглежда се оказа недостатъчно за Джо Байдън и неговите питомци. Забравили са явно сккандала с избирането на Джордж Буш-младши за президент на САЩ. Част от бюлетините в един щат тогава бяха преброени повторно ръчно под ръководството на роднина на въпросния кандидат, а накрая той бе избран с... по-малко гласове от неговия опонент Ал Гор.
Любопитно е да се вникне във формулировката на Вашингтон след изборите и получените резултати - „САЩ поздравяват руския народ за завършването на президентските избори и се надяват на сътрудничество с избрания президент, след като резултатите бъдат сертифицирани и се състои инагурацията”. Забележете внимателно нюанса в цитираното по-горе изречение. държавният глава на РФ е президент на всички, за които Русия е Родина. Той не е президент само на „руския народ”. В Чечения и Дагестан, въобще резултатите в Кавказ, са 97-98 % за Владимир Путин. Това не е всичко! Нормално би било да се поздрави новоизбраният президент на Руската федерация Владимир Владимирович Путин.
Цифрите разсеяха и един упорито натрапван мит, че руснаците, които живеят в чужбина, са яростни противници на Владимир Путин. Аргументът бе, че тези руснаци, които са вкусили от „истинската демокрация” автоматично отхвърлят личността на бившия служител от външното разузнаване на СССР.
Но да се спрем на изборните резултати на „територия извън пределите на РФ”. Сергей Миронов - 1,6%. Владимир Жириновски - 2,96%. Генадий Зюганов - 7,22%. Михаил Прохоров - 8,63%. Владимир Путин - 78,51%. Какво се оказа? За Владимир Путин в процентно отношение в чужбина резултатите са по-високи от самата Руска федерация.
Обяснението е много просто! Руснакът в чужбина се чувства много по-добре, ако зад гърба му има велика държава, а не суровинен придатък на т.нар. благополучни страни” по израза на Джон Мейджър.
При отразяването на изборните резултати от президентската надпревара в Русия българските електронни медии търсеха за коментар в Москва само руски траншояди, изкарващи надницата си в местни НПО на американска издръжка. Естествено, не бяха пропуснати и представителите наблюдатели на ОССЕ (Организация за сътрудничество и сигурност в Европа), които пристигнаха в Русия с предварително наизустената формулировка за това, че „изборите са фалшифицирани и нечестни”. Няма как човек да не забележи, че критиците на вота в РФ повтарят като папагали по различните глобални медии едни и същи клишета. Последните ги повтаряха и нашите големи национални медии, превеждайки буквално “Фокс нюз”, Си Ен Ен, Евронюз и други. Явно оценките се раздават централизирано, а печатните и електронни медии се ползват като „кухи резонатори”.
Но да прочетем коментара на наблюдателя Евалд Щадлер, австрийски политик, депутат в Европейския парламент от Съюз за бъдеще на Австрия. Той публично заяви -„ОССЕ тиражира „небивалици” за нарушенията на президентските избори в Русия, а съобщенията за масови фалшификации въобще се явяват „пълна нелепица”. Едвалд Щадлер бе особено възмутен от твърдението на представител на ОССЕ, че на всеки трети избирателен участък е имало нарушения на реда за гласуване. Като педантичен австриец той моментално е направил изчисления и оповести следното - „Ако това е истина, то става въпрос примерно за 31 000 избирателни участъка, на които са задействани около 310 000 човека”. И продължава - „Това е абсолютно бълнуване”. Естествено, той допуска и да е имало някакви нарушения, технически това е абсолютно невъзможно да се докаже за толкова кратко време след вота. След като Едвалд Щадлер посети град Самара в изборния ден заключи - „Би ми се искало и у нас в Австрия да бъде така”. Накрая евродепутатът от Австрия заявява - „Мен ме възмущава, че ОССЕ разказва небивалици”. Той обвини въпросната организация в опити за целенасочено очерняне на Русия.
Но това не е всичко! Едвалд Щадлер посъветва Европейския съюз „незабавно да престане да коментира Русия с поучения по повод демократичните процеси и да се заеме с отстраняването на собствените недостатъци в областта на демокрацията”.
След вота на 4 март т.г. в Руската федерация в Европа започнаха да се публикуват интересни анализи. Последните поставят един много важен въпрос - „Може ли да се говори за самостоятелна европейска геополитика”, или ЕС сервилно обслужва американската геополитическа стратегия? Брюксел формира ли локална и реална икономика? ЕС взаимодейства ли реално с традиционните държавни или регионални структури, или последните са празни „черупки”?
Проблемът е, че в страните членки на ЕС интересите на транснационалния капитал доминират над националните институции. Това го наблюдаваме на три нива: В Брюксел, в европейските институции, в националните правителства и в многочислените регионални и локални администрации. На пръв поглед тази тема няма нищо общо с президентските избори в Русия... но само на пръв поглед! Особено ако търсите сериозно обяснение за измамните коментари на ОССЕ!

 

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата