Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ВЗЕХМЕ ГИ ЗА ДВА ДНИ – НЕПРЕВЗИМАЕМИТЕ ТВЪРДИНИ!

Е-поща Печат PDF

Тази година ще отбележим и честваме 100 години от т. нар. Балканска война. Война, чиято цел бе обединението на българските земи и българския народ. В днешните “демократични времена” има виждания и оценки, различни от общоприетите от народ и специалисти.
Наскоро Андрей Райчев се изрази, че било безсмислено да се води война за някаква си Македония…

Всъщност това може би е последната война, в която има рядко срещано единение на народ, армия, политици… След мобилизацията българската армия е 599 879 войници и подофицери, 6757 офицери.

Една от най-славните битки и победи е падането на Одринската крепост на 13 март 1913 г. Крепостта е смятана за непревземаема. Чужди военни кореспонденти видели какво ли не, говорят за “българско чудо”. Луиджи Барцини пише: “…как българите успяваха да преминат телените мрежи? Това е една мистерия… поредица от фортове, превзети с атака на нож…!”
Освен подготвеността на командването и офицерите, храбростта и готовността за саможертва на войниците, голяма роля изиграва и артилерията. Затова този ден се чества и като ден на артилерията и ракетните войски (ако още ги има)?!
Обсадата трае 149 дни. Одрин е силно укрепен град. Главната укрепителна линия има 20 форта. Стените са високи 3-3,5 м. Пред фортовете има окопи пълен профил, телени мрежи на височина 6 - 9 м, вълчи ями, минни фугаси. Зад главната позиция има втора укрепена позиция, а на 1,4 км от нея са предните позиции. В крепостта има 59 600 души, 524 оръдия, 10 картечни роти, 2 ескадрона, балони за разузнаване, прожектори, радиостанции, връзка с Истанбул. Българската армия обсажда с 3 пехотни дивизии, 326 оръдия, 70 картечници, 9 ескадрона. Има и 2 сръбски дивизии (после сърбите ще пишат, че едва ли не те са взели Одрин).
Подготовката за превземането е детайлна и прецизна. Прилагат се способи и тактики, неизползвани дотогава от никоя армия. Проявява се военният гений на българина, който в съчетание с общата мотивация на офицери и войници, тръгнали да осъществяват националния идеал, ще доведе до успех.
За пробив е определен Източният сектор. Негов началник е ген. Георги Вазов – специалист по крепостно строителство и обсада, възпитаник на руската военна школа. Съсредоточени са 50 дружини, 288 оръдия, от тях 62 са 120-милиметрови и 150-мм, 46 полски скорострелни и нескорострелни гаубици, и 120 скорострелни и не скорострелни оръдия (гаубиците имат по-голям ъгъл на възвишение и снарядът им пада с по-отвесна траектория). На Южния сектор има 94 оръдия, от тях 4 скорострелни 120-мм гаубици, 24 скорострелни и 36 нескорострелни полски оръдия. Сърбите са с 8 оръдия – 120-мм, 8 гаубици – 150-мм, 12 гаубици 120-мм. На Северозападния сектор са 108 оръдия и гаубици, от тях български: 6 оръдия 120-мм, 8 полски 120-мм гаубици, 4 куполни 57-мм оръдия, 30 нескорострелни оръдия.
Сръбските оръдия са 60 скорострелни. В участъка на пробива, на фронт от 2,8 км, между Айвазбаба и Айджиолу, са съсредоточени 3 артилерийски групи 108 голямокалибрени 120- и 150-мм оръдия и гаубици. В хода на атаката част от другите оръдия също водят огън по този участък. Така на километър фронт има 60 оръдия. Артилерийски наблюдатели са разположени на всеки наблюдателен пункт на пехотата. Всяка батарея е пристреляла предварително целите с по едно оръдие.
На 11 март, в 1 часа след обяд, цялата артилерия открива огън. Най-силна е стрелбата на Южния сектор, на Източния е по-слаба. Артилерията, която е на главното направление, открива огън към 3 часа след обяд. Шукри паша е заблуден и прехвърля войски на юг. В 1 часа на 12 март пехотата тръгва в атака. Един от първите е 10-и Родопски полк. Удрят и 32, 57, 58, 29, 23-ти Шипченски. Този полк се бие с особено настървение и турците го наричат “лудият полк”. Атаката продължава на 12 срещу 13 март. Артилерията води огън по площите зад фортовете и пречи за прехвърляне на резерви. В 0,35 ч. цялата артилерия открива залпов огън без прекъсване. Непрекъснатата стрелба загрява цевите на оръдията. Само в Северозападния участък са изстреляни 15 664 снаряда. Като цяло всяко обсадно оръдие е изстреляло по 320 снаряда. Артилерията стреля 22 часа, около 1200 снаряда на час, или по 200 снаряда на минута. Фортовете и позициите са в огън и жупел. Пехотата е добре подготвена, щурмови групи режат мрежи и взривяват фугаси, често воините се хвърлят в атака през мрежите, артилерийски оръдия тръгват с пехотата за право мерене и излизат пред бойния ред, батареите на майор Друмев в кариер разпрягат на 200 м пред мрежите и откриват унищожителен огън с право мерене – за пръв път в световната военна история.
За пръв път артилерия прави стрелба, огнен вал, снарядите падат непосредствено пред българската пехота и се движат като огнено кълбо през 50 метра. За пръв път се прилага и т. нар. неподвижен заградителен огън – артилерията стреля пред турската войска, когато се опитва да контраатакува, и изгражда огнена стена от осколки.
Един след друг падат фортовете Айвазбаба, Айджиолу, Ташкапия, Илдъз… Позициите на Източния сектор са разрушени, войските сломени. Към обяд Шукри паша предава сабята си на българския командващ войските ген. Н. Иванов. Генерал Гурко Мархолев ще ескортира пашата до София, а той му подарява седло. В града е установен ред и порядък без никакви отклонения и мародерства, няма никакви издевателства над мирни жители. В боевете загиват 1316 български воини, ранени са 6329. Пленените са над 30 хиляди, сред тях 17 генерали, 200 офицери, 413 оръдия, 46 картечници, 12 300 пушки, 12 милиона патрони…
Френският полковник Мондезир пише: “Превземането на Одрин стои наред с най-славните военни подвизи във военната история на всички народи...”.
Да припомним, че тогава за пръв път български военни летци правят първата в света бомбардировка от въздуха със самолет. Бойният опит и пример на българската войска при Одрин се изучава във военни училища и академии на много страни!

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата