Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ОПАСНИТЕ ПОЛИТИКО-СТРАТЕГИЧЕСКИ ОПЕРАЦИИ СРЕЩУ РУСИЯ

Е-поща Печат PDF

 

Ние, българите, чакахме петстотин години своя 3 март.
Дочакахме и своя четвърти март!
Ние сме с вас, Владимир Владимирович.
Ние сме с Русия!

Русия и руският народ днес изживяват един от най-съдбовните си исторически периоди. В ход е разгръщането на нова “либерална” революция, която трябва да повтори идейните и стратегическите цели на “либералната” революция от 1991 г. Ако първата се увенча с погребването на комунистическата система и на държавата СССР, втората по замисъл би трябвало да завърши с решително поражение на руския национализъм, на руската национална идея и с фактическото, едва ли  не юридическо прекратяване на съществуването на Руската федерация.

Ако в първия случай процесите вътре в Русия, след застойните времена на Брежнев и след демагогската политика на Горбачов, бяха стигнали фаза на вътрешно разложение и тотално отчуждаване на народа от властта, сега ситуацията е по-сложна. Руският патриотизъм вече има на своя страна по-голямата част от населението. Русия през времето, което символно го наричат Путиновско, прекрати бушуващата преди това “гражданска война”; нанесе решителен удар върху сепаратизма; подобри жизненото равнище; направи първи стъпки към укрепване на оръжейната промишленост, армията и сигурността; понесе по-безболезнено световната икономическа криза. На качествено нов етап се намират различни проекти в постсъветското пространство по три линии: като икономическо коопериране на бивши съветски републики; като регионални (примерно азиатски) съюзи; като общи икономически зони между крупни държави от бившия Съветски съюз.
Венец на тези исторически по своя характер усилия са обещаните от Владимир Путин разработване и реализация на евразийската идея. Тази идея, наред с всичко останало, програмира, че център на световното развитие трябва да бъде Евразия, че тесните икономически, политически, военни и духовни отношения между държавите от ЕС, Украйна, Балканите, Русия, Китай, Япония, Индия и пр., и пр., могат да гарантират не само развитие, а и оцеляване на човечеството през 21-ви и следващите векове на цивилизационни изпитания.
В този план идеята на глобализма, която сега е господстваща и е база за политическата, икономическата, военната и културната инвазия на САЩ в света неминуемо ще отстъпи на втори план. САЩ или ще трябва да се присъединят към такова структуриране на световното пространство, или ще изпаднат в изолация, ще съществуват като второстепенен “островен” елемент от мировата действителност.
Владимир Путин е главният политик – изразител на мощната идея на евразизма. Неотдавна потвърди, че бъдещите му действия като президент, ако бъде избран, ще се съсредоточат върху възстановяване на разнопосочните отношения между бившите републики на СССР, но което е по-определящо, върху строежа на цивилизационна общност, евразийска, която да излъчва основните креативни послания към човечеството, както това се е случвало с Европа и Азия през всички етапи на древната и съвременната история.
Що се отнася до Руската федерация, Вл. Путин разкри механизми за по-активно развитие след известен период на сравнително по-слаб икономически подем. Даде уверения, че ще отстоява разширяване на демокрацията, всичко ще се базира върху закона и усъвършенстване на конституцията. Набеляза задачи за прелом от икономика на суровините към технологично-информационна революция. Подчерта националния характер в развоя на руската култура, обеща свобода за пълноценно творчество. Смята, че ножицата между бедни и богати трябва да се намали. Понастоящем все още има много да се желае що се отнася до внедряване на справедливостта в руското общество. Така че след президентските избори, при победа на Вл. Путин, могат да се очакват качествени промени в образа на руската действителност, които да изведат Руската федерация между няколкото най-развити страни в света. За това Русия има човешки и материален потенциал, разполага с огромна територия, с несметни природни ресурси.
Владимир Путин продължава да стои в защита на националните интереси, които крепят държавата, принципа на държавността: църквата, руската история, руската литература и изкуство, руската мощ в най-широкото й схващане.
Не бива ерудираният читател да се учудва, че от няколко месеца се води невиждана офанзива срещу Владимир Путин като политик, държавник и частна личност. В световни медии Вл. Путин се представя за звяр от Апокалипсиса, велик грешник, престъпник, за когото няма да има прошка. През последните десет-петнайсет години с подобни хулни епитети са “награждавани” само лидери на държави, които трябваше след това да бъдат подложени на военна атака, разрушавани и завладявани: Садам в Ирак, Милошевич в Сърбия, Кадафи в Либия, днес Асад – в Сирия. Така бяха обругавани и водачите на Северна Корея: но тях не ги постигна разстрел, бесилка или разкъсване на труповете им от разярени тълпи, защото Китай е достатъчно силен, за да не позволи това.
Стратезите на Пентагона не са толкова безразсъдни, за да не разчитат на някакъв потенциал във войната си срещу Путина.
Според мен те се надяват на няколко фактора:
Първо, на своята “пета колона” в Русия. Тя не е многобройна, но пък е отлично подготвена, има сериозни позиции в държавната администрация и на президента, и на правителството. Това са отлични специалисти, научни работници, политолози, социолози, сектантски проповедници, културни дейци, медийни собственици, журналисти и пр., и пр. Едни от тях са на заплата, която не се дава от руската държава. Други, по убеждение не приемат начело на Русия да стои патриот и бивш сътрудник на разузнаването. Не малко руснаци вярват в старата дружба между СССР и САЩ от времето на Втората световна война, идея, която отлично се експлоатира от неприятелите на руската държава. Срещат се руснаци, които не разбират, че сегашна Америка гледа на Руската федерация като на препятствие, което трябва да превземе в похода й за световна хегемония.
Второ, което не е в контраст в първия пункт, либералната доктрина в Русия има две или тривековно минало. Тя настоява, че пътят на руснака към добруване и прогрес води непременно на Запад, че ценностите, които руското общество би трябвало да усвои, идват от Западна Европа, реципрочно от САЩ. Само че либералите от 19 век, воювали със славянофилите и почвениците, са исторически загрижени за участта на Русия, за да не бъде повече “тюрма на народите”, за да се премахне робството на мужика, за да се спре разгула на полицейщината и самодурството. За съжаление, понастоящем руските либерали са крайно зависими от чужбина хора, умни, интелигентни и циници, за тях Русия е Аладинова пещера със съкровища, а не люлка и гроб, не човешки дълг и обич. Затова и новопроизведените руски либерали са толкова подкупни и витиевати, толкова настроени срещу църквата и патриарха, срещу руската армия и руския работник, срещу руснака, който тегли хомота и на немотията, и на изнемощялата надежда.
Руските либерали от 19 век успяха да “внесат” през граница нужните като хляб и вода идеи на новата свобода и новата справедливост. Днешните, в духа на епохата на манипулацията, употребяват и най-безсмъртните човешки идеи, за да яхнат Русия и я продадат срещу гаранции от мощния си господар САЩ. Силата на либералите идва и от това, че през Елциновия период успяха да приватизират основни дялове на руската икономика, да изнесат невъобразимо количество руски богатства и парична маса в чужбина, да бъдат те капиталистите, които могат да купуват медии, политици и журналисти.
Затова и на Владимир Путин му е много трудно да обясни, че иска честни избори, че самият той е заинтересован президентските избори да преминат без сериозни нарушения. Но думите и делата му биват мигом опровергавани и отричани от служители на подкупени медии, фондове и фондации, от политици, които мразят Русия, от банкери, чиито имоти и вилни селища се намират в САЩ, Великобритания, или в страни от ЕС. Неговите, на Путин, най-непримирими опоненти в един глас заявиха, че каквото и да стори премиерът, те няма да признаят изборите за честни, още на същия или на другия ден след изборите ще излязат с декларации, с обращения към народа, на митинги и манифестации, за да искат главата на главния удушвач на демокрацията Владимир Путин. Путин трябва да загине и той според тях ще загине, по същата логика и по-същия способ, с който е бил унищожен древният Картаген. Ако наистина става въпрос за нечестни избори, Западът отдавна би трябвало да е направил на пух и прах режима на ГЕРБ в България, но както личи, на Запада това не му прави впечатление. Въпреки протестите и петициите на най-различни български организации, партии и граждански общества по повод общинските и президентските избори у нас, отправени до Брюксел и брюкселци.
Излиза, че още отсега в Русия се подготвя специално издание на цветните революции, които заляха постсъветските републики, за да стигнат до “огнечелата” Москва. Че се подготвят и мирни, и кървави варианти, че под флага “нечестни избори” ще се положи начало на новия план за овладяване на най-голямата славянска държава, на Русия, в чиито степни земи бяха победени и Наполеон, и Хитлер.
Симптоматично е, че наказателните мерки срещу Лукашенко са във връзка с “нечестно проведените избори” за президент в Беларус преди две години. ЕС ги взе седмица обаче преди президентските избори в Руската федерация (на които най-вероятно Путин ще е победителят).
Ето защо смятам, че подобни, експресно взети мерки от страна на ЕС за избори в Беларус, протекли преди цели две години, са предупреждение не толкова за Беларус, колкото за Русия и Путин. На Путин му се праща предизвестие, че рано или късно, е предвидено да бъде делегитимиран като враг на демокрацията, че ще продължи мощната финансова, политическа и диверсионна помощ на руските либерали с различни цветови разклонения. Ще продължи, докато бъдат стъпкани Путин и руските патриоти, застанали на негова страна.
Би могло да се предположи, че след сегашното напрежение между ЕС и Беларус ще настъпи не след много време известно “размразяване” между тях, понеже не Лукашенко е главно на прицел, а Владимир Путин. Макар че за “ястребите” от ЕС е важно (надявам се, Ангела Меркел да не е между тях) да бъде ликвидиран и Беларус на Лукашенко – западното направление на новата “евразийска политика”.
Според мен ЕС направи крупна грешка с инициативата си срещу суверенен Беларус. Това означава още, че лидерите на ЕС в този момент много повече са зависими от Вашингтон в сравнение с времето, когато Европейският съюз отказа да участва във войната срещу Ирак. Не мисля, че една такава политика ще бъде подкрепена от европейските гласоподаватели, особено в Западна Европа. Така че политиката на агресия срещу Русия е може би предварително обречена. Но грубото вмешателство във вътрешните работи на Беларус е симптом, който не бива да се пренебрегва, и то най-вече в ракурса на политиката за делегитимиране на Владимир Путин.
За първи път изпъква и един нов факт. Така наречените парламентарно представени партии в Думата са готови да се обединяват с руските либерали в тяхното ново порочно издание, а не с руския патриотизъм. В този аспект най-недалновидно е поведението на лидера на комунистите Генадий Зюганов, който участва заедно с крайни либерали в един и същ митинг на Блатния площад против Путин и властта, изпрати свой представител на срещата на посланика на САЩ с руските опозиционери, без да оцени каква вреда нанася на перспективите пред руското ляво движение.
САЩ хвърлят огромни сили срещу Путин, защото бърза победа над руския държавник Вл. Путин би им осигурила сателит в лицето на Русия при завладяването на Сирия, Иран, Кавказ и азиатските републики от бившия СССР. Не мисля обаче, че Владимир Путин ще позволи да бъде извършен уличен преврат, нито да се разгърне върху Червения площад “цветна революция”. Причините за това, че Вл. Путин ще удържи на планираните акции и провокациите вече ги посочих, поне част от тях. А и Вл. Путин е авторитетен и зрял държавник, искрен руски патриот, политик с воля и размах, който разполага с огромен държавнически опит, с програма за развитие на Русия. На негова страна са населението, армията, органите за сигурността на Русия и съществен сегмент от великата руска интелигенция. Това ще принуди организаторите на планираната “цветна революция”, след евентуалния избор на Путин за президент, да дадат заден ход.
Ако организаторите на предварителното “обезвластяване” на Вл. Путин се опитат да приложат извънзаконови техники за всяване на масов хаос, руският действащ премиер е в състояние трезво и без колебание да се справи с трудната ситуация.
Демократите от Вашингтон през последно време решиха да заложат още по-масово и по-безскрупулно на насилственото сваляне на неудобни за САЩ държавни управления, да се съюзяват със сили на исляма, даже крайния, да манипулират с безпрецедентна намеса Европа и ЕС, да настъпват към Беларус, а оттам и към Русия. В скоро време би трябвало да си счупят зъбите. Не само на руска почва, но и вътре в своята държава. Американците могат да предпочетат на близките президентски избори кандидата на Републиканската партия. А републиканците, които използват свирепа антируска реторика, в по-голяма степен умеят да се съобразяват с конкретните световни обстоятелства, в това число и с “пренеприятната” тема за националния суверенитет.
Владимир Путин през новия си президентски мандат ще бъде изправен пред големи заплахи отвън и вътре в държавата. Но този път той ще има и най-значими шансове да направи очакван пробив в името на прогреса на Русия, заради конституирането на нови форми на сътрудничество между бившите съветски републики, за да очертае профила, смисъла, могъщия контур на евразийската идея!..

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата