Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ГЛАДНИТЕ АМЕРИКАНЦИ

Е-поща Печат PDF

Гладът не е непознато явление в САЩ, само че там не искат да назовават проблема с истинското му име. Думичката “гладуващи” умело се избягва. Това обаче не помага на 46-те милиона, които нямат пари за храна. Опашките пред пунктовете за раздаване на храна се извиват часове преди отварянето им. Тук са се наредили хора от долната класа на американското общество. Те са недвусмислено доказателство, че страната на неограничените възможности не е победила глада. Само го е изтласкала. При това с декрет.

 

През 2006 г. американското правителство взема решението да премахне “глада” от официалната статистика. Оттогава насам във Вашингтон се говори не за гладуващи, а за “домакинства с много ограничена сигурност на изхранване”. Понятийната козметика разкрасява донякъде данните в проучванията, от които се вижда, че броят на тези, които не могат да си осигурят насъщния, е нараснал с 30 % след избухването на голямата рецесия.
В град Нейпълс, един от най-богатите във Флорида, гладуващите са стотици. Не изглеждат като лумпени, а са съвсем нормални семейства - карат коли, носят бижута, мнозина имат работа. Но въпреки това парите за редовно хранене не им достигат. Гладуват и децата им, които отиват на училище без закуска, и възрастните, които се отказват от обед или вечеря, за да могат да плащат кредитите си.
Всъщност не би трябвало да е така, защото в Съединените щати съществува специална програма за предотвратяване на недохранването, хората я сравняват с купонната система. Това е най-голямата американска социална програма - всеки седми американец плаща покупките си благодарение на държавните помощи.
Купоните за храна съществуват от Втората световна война насам. Междувременно хартийките са заменени от чип-карти. Те би трябвало да спестят на своите собственици унижението, изпитвано при плащанията с купони на касите на супермаркетите. Купоните и техните получатели обаче и до днес не се ползват с добро име. Този, който получава държавни помощи, набързо бива класифициран като паразит. Единичните злоупотреби биват заклеймявани като постоянен проблем.
Както показват проучванията - изхранването на нуждаещите се излиза много скъпо: само през 2010 г. нанесените на икономиката щети от недохранването са 166 милиарда долара. Изводът на авторите на изследванията гласи: “Цената, която държавата ни плаща за глада, е много по-висока от тази, която би трябвало да платим, за да му сложим край.” Само че за целта само декрети не стигат. Има нужда от политическа смелост, каквато във Вашингтон не се забелязва.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата