Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

НАДПРЕВАРА НА БЕЗУМИЕТО И АНТИХУМАНИЗМА

Е-поща Печат PDF

“...Пред мен набухва купчина изрезки от вестници и печатни издания с материали под рубриката “Зов за помощ”. Ако към тях се прибавят и воплите по телевизиите и радиата, под същия надслов и се озвучат, то ефирът ще се раздере от стонове, молби и плач на отчаяни хора, изпаднали в трагична безизходица. Някъде 11-месечно бебенце ще приключи рано-рано земния си път, ако до фаталните 6 месеца не му направят операция в чужбина за десетки хиляди във валута.

 

Другаде 12-годишно момиченце е обречено, ако не бъде оперирано и пак в чужбина, и пак срещу непосилна за родителите му сума във валута. Четиридесет и пет годишен мъж, служил на държавна служба за чест и слава на скъпата Родина Република България, примирено чака края си, защото не разполага със средства за модерна инвазивна терапия т. нар. коронарна ангиопластика със стентиране (няма пари за прословутия “избор на екип”, за консумативи и кой знае още за какво). И няма надежда да ги събере. Онкологично-, сърдечно-, белодробно-, чернодробно-, бъбречно- и т. н. болни молят да им се провежда редовно снабдяване с животоспасяващи и реимбурсирани, по закон, лекарства, спрени поради престъпно безхаберие (търгове, съдебни дела и други) или спекулантски машинации. “Зов за помощ” отправят бедни хора, прежалили къща, апартамент, имущество, жалки спестявания – “бели пари за черни дни” – изчерпали и без това ограничените си възможности за заеми от роднини и приятели, унижени да се молят на спонсори”.
Във вълнуващата бележка на уважавания писател Кольо Георгиев, част от която цитирах, става дума за нещо принципно, обобщаващо и същевременно заклеймяващо днешната ни действителност. То е нещо фундаментално – социалната политика на държавата!
Няма социална политика, държавата е все по-малко държава на своите граждани, а това, което е останало като съвкупност от правителствени учреждения и дейности, позорно изключи грижата за населението, заробено от неолибералната политика на група ренегати и съвременни еничари. “Атлантическите ценности” изкристализираха още в планът-убиец “Ран-Ът” и се превърнаха в реформи на т. нар. преход.
Никога българското население не е използвано така безпощадно като човешки материал за експерименти. След дългогодишни, но напълно провалили се реформи в здравеопазването, българинът е оставен на доизживяване или направо на естествен подбор. НЗОК плаща само за “евтини” операционни методи, а за “екстри” се обявяват болкоуспокояващи лекарства и упойките! Качествените антибиотици също са екстра. Няма бельо и храна в повечето болници (по кофичка кисело мляко и тестени закуски получават дневно в Разград например единствено психично болните, туберкулозните и социално слабите, а в детските отделения – по кофичка кисело мляко дневно). Като студенти ни учеха (така е навсякъде по света) и като лекари прилагахме т. нар. “лечебно хранене” с лечебните диети по Певзнер и пр. Господата здравни чиновници с медицински дипломи да са чували как трябва да се хранят бъбречно-, чернодробно-, стомашно- и прочие болни?
Не се съмнявам в техните дипломи, съмнявам се в морала им... Въведоха се “списъци на чакащите” – на чакащите какво – евентуално фудроянтно (експлозивно) внезапно развитие на привидно хронично протичащо заболяване. И накрая... смърт. Въведоха се и “клинични пътеки”, измислен бе и уникалният лимит за болничния престой, за лекарстволечението и най-циничното – лимит за спешната помощ! Лимитирането е от порядъка на 40-50 процента.
Но ето, че вече и болници се закриват, за да останат 120 (по последни засега данни). “Но това са болници, които обслужват 2,5-3 милиона население. Ликвидирането им ще остави тези хора без реална медицинска помощ. Защото те не са само лечебни заведения за болнична помощ, както си ги представя някой. Върху тях на практика е изградена цялата здравна помощ в съответните общини... Целта е да се постигнат определени икономии на държавния бюджет... Най-голямата тежест на икономическата криза се прехвърля върху болните и бедните хора...” – обобщава д-р Стойчо Кацаров, член на ръководството на неправителствената организация “Център за защита правата в здравеопазването”.
И сега за титулованите, но престъпно безотговорни “специалисти” и “професионалисти” (или както е модерно да се казва “здравни мениджъри” (ще цитирам извадки от Международния консенсус за лечение на острия миокарден инфаркт и изобщо на коронарната болка: “Проблем за успешната реваскуларизация (възстановяване на запушени кръвоносни съдове в случая) навсякъде е времето за транспортиране... Времето е още миокард... Идеално е пациентите да пристигнат в спешното звено до 1 час от появата на симптомите на сърдечната болка” и т.н., и т.н.
За да хвърлят прах в очите на хората канцеларските корифеи пласираха идеята за спешни кабинети, както би казал премиерът – шменти-капели... Е, откриха няколко спешни, но всички до един вече са закрити. Т.е. идеята е изоставена. Нещо повече. В почти всички многопрофилни болници за активно лечение е преустановен, неофициално, разбира се, приемът от фаталните списъци на чакащите, а тези, които все пак успеят да пробият, трябва да си носят спално бельо, да си осигуряват храната и да се примирят да бъдат лекувани с най-евтините лекарства, които обикновено са със съмнителни качества. Защото НЗОК групира медикаментите в зависимост от това какво лекуват и плаща цената само на най-евтините от групата (без гаранция, че не са “ментета”). Според специалистите това решение облагодетелства индийски, китайски и изобщо нереномирани производители на лекарства, които предлагат най-евтините лекарства. Но дали въпросните евтини лекарства са същевременно и толкова безопасни, колкото техните оригинали с международни непатентни имена?! Причината се крие в най-новото “гениално” хрумване – делегирани бюджети. Според д-р М. Ананиев, директор на болницата в град Добрич, така отпусканите средства са с 30-40 %  по-малко от 2009 г. Нашите болни плащат сами 56 % от средствата, които годишно се харчат за медикаменти. Средният процент на този разход в нормалните страни от Европейския съюз е 17 %. Останалите 83 % от стойността на лекарствата се поемат от държавата или от публичните фондове. Във Франция, Чехия и Унгария пенсионерите, малките деца и социално слабите получават нужните им лекарства безплатно (по данни на известния български публицист Радко Ханджиев, не ползващ “грижите” на българското здравеопазване).
Оправданието е просто: “Няма пари!”. В същото време бедна България плаща средно 15 милиона долара месечно за издръжка на наемници, които се бият за нуждите на неоколониализма далеч от границите на Родината. Вие направете сметка колко пари сме платили досега за авантюрите в Ирак, Афганистан и т.н. Бедна България плаща 200 милиона лева на парламентарно представените партии, плюс по около 1500 лева месечно на всеки “народен представител” като безотчетни пари. Бедна България плати и над 100 млн. лева за ненужна модерна многофункционална, но осакатена спортна зала, която не покрива съответните стандарти за международни състезания. Плащат се в момент на жестока криза и 50 млн. лева за т. нар. софийски Лувър.
В бюджета за 2012 година са предвидени почти 1 милиард лева за нашата армия, която всъщност се доближава до виртуалното пространство. Министър Аню Ангелов настоява за още 1, 2 млрд. лв. за изстребители (втора ръка). Освен милионите членски внос за НАТО.
Класацията е смразяваща. По данни на Евростат:
- България е водеща по смъртност в Европа – 14,2 на хиляда
- България е втора на континента по детска смъртност до 1 година – 14,1 на хиляда
- България е на първо място по сърдечно-съдови заболявания в Европа, като 65 % от нас умират от сърце
- Средната продължителност на живота у нас е спаднала с 6-7 години.
Да продължаваме нататък, няма смисъл. Държавата има пари за авантюрите на САЩ, за далаверите с външния дълг, за реституция на незаконните имоти на Сакскобургготски, предоставя солидна хранилка на разни негодници, самообявили се за бизнесмени, но няма пари за собствените си деца. Защото е позорно за здравето на децата, болните, инвалидите и умиращите да се разиграват благотворителни футболни мачове (пък даже и с участието на президента и премиера), съмнителни начинания от рода на “Байландо”, “Великолепната шесторка”, “Стани богат”, Великденски и Коледни благотворителни мероприятия с есемеси и т.н. По същество държавата дезертира от грижата за своите граждани. И си е чисто престъпление, когато от голяма болница в София поискали на един наш известен съвременен поет 24 000 лева за модерно лечение, проведено чрез лични познанства все пак, но в “Св. Екатерина” и то “само” за 11 000 лева. Близките на онкоболна трябвало да платят за животоспасяваща операция 900 лева за “избор на екип”!
Както казва великият Чудомир “Техника, баджанак, аламинут”. Ако беше жив, щеше да го осъвремени с „людоедизация, баджанак, геноцид”...
Ще се самосезира ли Конституционният съд за нарушенията на чл. 52 от Конституцията? Би трябвало. Защото какво означава вашият личен лекар да ви каже, че е свършил направленията за нужните специалисти и за лабораторни или инструментални изследвания (това е ежедневие) и че трябва да дойдете в най-добрия случай след един месец? От това следва, че ако имате пари, трябва да отидете частно, защото болестта не търпи отлагане, а ако нямате – да се молите Богу, за да оживеете, защото така са сътворени съвременните здравни реформи и порядки у нас. Има и трети вариант. Ако случайно сте диабетик (такива у нас са хиляди) чисто и просто колегата да се превърне може би в Парацелзиус и да близне урината ви с език, за да разбере дали имате захар в нея или не. Зер, няма направления! Не е смешно! Трагично и жалко е.
Какво значи болниците и диагностично-консултативните центрове (ДКЦ) да са търговски дружества, а лекарите в тях – еднолични търговци?! И здравето да е превърнато от нагли политици в стока? Какво означават фашизоидните идеи за делегирани бюджети в болниците и за лимитиране на лечението по клиничните пътеки?... Особено възмутителна е идеята за всяка болест да има таван на стойността на лекарствата и лимит на продължителността на лечението, които касата плаща... Но къде е основният парадокс в тази надпревара на безумието с медицинската логика? Той се крие в чисто антимедицинската метафизична идея да се лекува болестта, а не болния човек с неговите физиологични и имунобиологични особености, които го заплашват с редица усложнения. Всеки, който има дори елементарно медицинско познание ще се хване за главата и ще се запита, абе тези „експерти” - здравни мениджъри, чували ли са за “вътреболнични инфекции”, за имунокомпрометирани болни (възрастни и кърмачета), за “резистентност на микроорганизмите”, за “свръхчувствителност на микроорганизмите”, тези неща се изучават в трети курс медицина! Да не говорим за съвременните понятия “биоеквивалентност”, “терапевтично лекарствено монитиране”, “генетичен полиморфизъм” и т.н. Докато хората в нормалните страни си правят професионално сметките (т.е. правят разумни, научно калкулирани харчове), нашите управници правят икономии и то на престъпно висока цена – човешкия живот и здраве! И най-вече в противоречие с основния закон на медицината от векове: “Примум нон ноцере” (Преди всичко да не се вреди!). Получава се така, че ние преподавателите даваме на студентите по медицина и фармация съвременни познания как да лекуват в светлината на най-новите постижения на науката и на препоръките и изискванията на СЗО и ЕС, а високопоставени чиновници ги връщат някъде в Средновековието.
И ето че достигаме до няколко чисто юридически противоречия ,на които досега нито някой се е осмелил да даде гласност. Първо, противоречието с принципите на “Свободното медицинско право”, един от които според Бюлетина на швейцарските лекари гласи: “..лекарят трябва да е свободен, без въздействие от здравната каса, да избере терапията и медикаментите, които да предпише...”, второ: “Ролята на здравната каса е да заплаща лечението и да не се намесва в лечението!” (Buletin des medicins suisses от 26.10.1983 г.). Другите ужасяващи противоречия разкрива именитият наш сънародник д-р Радко Ханджиев (Bulgarian Press Pool – Будапеща), който в серия от статии направи най-сполучливата диференциална диагноза между “Здравеопазване по европейски” и “Здравеопазване по български”. “Въпросът е фундаментален – подчертава д-р Ханджиев. – Според европейската здравна доктрина здравеопазването не е услуга, а право на пациента! Лекарствата не са обикновена потребителска стока, затова не трябва да се облагат с ДДС. Пациентите също не са потребители. Грижата за опазване и укрепване на тяхното здраве се дължи по силата на конституционно гарантирано право. Право, което е неотнимаемо и неотменимо. Разписано е в основните закони на всички страни от ЕС, както и в член 52 на Конституцията на Република България. ... Ако разнищим професионално и творчески Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), ще се уверим, че повечето от текстовете му нямат нищо общо със здравето, нито с осигуряването, а с администрирането и номенклатурата на НЗОК. В крайна сметка става ясно, че разточителните разходи на издръжка на НЗОК и тем подобни се изтръскват от джобовете на осигурените. При това целият “закон” драстично нарушава член 52 на Конституцията, който гарантира, че “гражданите имат право на здравно осигуряване, на достъпна медицинска помощ, безплатно медицинско обслужване, закрила на здравето, държавен контрол върху всички здравни заведения, както и върху производството на лекарствени средства, биопрепарати, медицинска техника и търговията с тях”.
Какво става, братя българи? Оказва се, че един след друг еничари и майкопродавци оттеглиха държавата от нейните конституционни задължения. Без преувеличение става дума за планиран геноцид. Защото по същество това е т. нар. здравна реформа. Защото на практика тя лишава от медицинска помощ малките населени места понеже там болниците били нерентабилни и не можели да се впишат в “клинични пътеки”. И какво се разбира под “рентабилност” на болнично заведение!
Нима не е ясно, че човешкият живот няма цена! И че е престъпление той да се осигурява от болници търговски дружества и прочие „еднолични търговци” лекари. Щели били да извозват от малките селища до голямите болнични центрове берящите душа бедняци с хеликоптери. Сякаш живеем в тундрата. Сякаш сме народ от еленовъди. Сякаш ги имаме строени в хангарите сума ти хеликоптери, персонал и други летателни изисквания? Как ще става това по разбитите пътища и особено през зима като сегашната... На това мениджърите, които се возят на БМВ-та и ползват бившата (а и сегашна) Правителствена болница не дават отговор. Ето защо “ЗЗО е противоконституционен, той е недействителен, не следва да се изпълнява и всеки, който го изпълнява или се позовава на него е престъпник – извършител или съучастник – по смисъла на чл. 20 от НК”.
И с още нещо ни стряска д-р Ханджиев, което упорито се крие от българския народ. Той твърди, че “в Унгария за цялото ми лечение, включително престоят в болница, не ми взеха нито стотинка!”. И още: “Лечението и профилактиката са безплатни и за всички французи. За предписаните лекарства плащат от 10 до 50% от стойността, а пенсионерите, инвалидите, социално слабите и децата – абсолютно нищо”... Подобни здравно-осигурителни системи функционират във всички страни на ЕС. Европейските норми са израз на последователна социална политика, на отношение на управляващите към всички, включително към социално слабите, пенсионерите, подрастващите. Защото в Евросъюза имат нужда от здрави и читави граждани!”
А в България? „Лошият материал” е в тежест. В България се прилага неолиберална здравна политика, господстваща досега в САЩ и отхвърлена от президента Обама и неговото правителство. Нужни са не “реформи”, а правов ред и върховенство на закона в името на човека, на гражданина. Другото е людоедство, социал-дарвинизъм. Никак не е трудно да се посочи коренът на злото. Това е методичното превръщане на Конституцията във фиктивен закон! Тук трябва да търсим причините за провалите в здравеопазването и за това са отговорни всички управляващи партии през последните 22 години на либерален и антихуманен разгул.
Широко рекламираната реформа се оказа в действителност суспендиране на неотменимите ни конституционни права. Въпреки гаранциите на член 52 на Конституцията на Р България, българските граждани са подложени на лишения, ограничения, унижения и всевъзможен рекет от страна на чиновници, безсъвестни лекари и управници, преследващи единствено и само своето благополучие.
Какво да се прави? Пак ще се позова на Радко Ханджиев, според който трябва “Да се възстанови Конституционното право! Здравеопазването е право и то не може да се осъществява срещу заплащане. Това включва профилактика и лечение до пълно възстановяване на пациента!”. Не е правилно, от професионална гледна точка, да съществуват болници за активно и болници за пасивно лечение (долекуване). Престъпление е болниците да се разделят на болници със заплащане (за богати) и болници без или с минимално заплащане – за бедни.
Моите учители, които бяха световно известни създатели на българската медицинска школа като акад. Ал. Пухлев, акад. Т. Ташев, проф. К. Чилов, проф. С. Боживон, проф. Л. Томов и други – не са ме учили, че един мозъчен инсулт или сърдечен инфаркт е възможно да се лекува болнично само за 5 дни (както е според съществуващите клинични пътеки)...
Съгласен съм с д-р Ханджиев, че “издръжката на НЗОК трябва да се поеме от бюджета. Като изрично се разграничи от другите вноски, с които държавният бюджет трябва да финансира здравеопазването (чл.52, ал. 2 от Конституцията). Осигурителните вноски се стопанисват и разходват само и единствено в интерес на осигурените. Това е пътят за здравословно възстановяване на нацията”.

Единственият депутат, който назова нещата с истинското им име, бе доц. Минчо Христов. “Тези хора, досегашни министри на здравеопазването, ръководители на НЗОК и много други – заяви той, - трябва да бъдат предадени на съда в Хага и да бъдат съдени за геноцид срещу собствения си народ”. Напълно го подкрепям и имам предложение към Българския лекарски съюз да обяви извънреден лекарски събор, да вземе решение за предложение пред Народното събрание и пред публичния съд на обществената съвест, да бъдат отнети лекарските звания и права на всички, които загърбиха лекарската и професионална част и се поставиха в служба на антихуманността, на социал-дарвинизма и заговора срещу българския народ с т. нар. реформи в здравеопазването. Защото всичко, сътворено от тях и от политиците, които, които ги ръководеха, доведе до истинско изтребление на народа. А за престъпления като техните няма прошка и няма давност.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата