Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ЗАГОВОРЪТ СРЕЩУ РАВНИТЕ

Е-поща Печат PDF

• “Симпатичното мастило” на властта

Днешното състояние на България все по-често ни изправя пред въпроса такава ли беше целта на занятието, наречено „български преход”? Да имаме свобода на словото, но да няма кой да ни чуе, а пък властниците да подписват „със симпатично мастило” всичко, каквото са им наредили отвън?
Свободата на словото без реален контрол върху властта, без социална сигурност, основаваща се на модерни икономически, политически, юридически, образователни, здравни, административни и други системи остава кух и много вреден лозунг.

 

В такава среда властта се изражда в тирания, придружена от корупция и откровен грабеж.Широко разпространеното мнение, че по качество на живота сме по-назад и от Албания, не е израз на традиционната пиянска бунтарщина, както се опитват да ни убедят придворните социолози и политолози. Защото и европейската статистика разкрива безпристрастно, че България е най-бедната страна в Европейския съюз. А статистиката на Европейския съд за правата на човека  сочи, че по нарушения на тези права и по произнесени срещу държавата ни присъди сме почти без конкуренция. Откакто сме в юрисдикцията на този съд, срещу България са издадени 52 присъди, сиреч по 7 присъди на всеки 1 милион души население. И всичко това, въпреки „демократично избраните” и „най-успешни” правителства, които ни управляват след 10 ноември 1989 г.
Фактът, че нито един от управлявалите ни в годините на прехода премиери и министри не бе осъден ефективно, не означава, че не е имало защо. Престъпленията, които съпътстваха техните „риформи”, само отчасти могат да се оправдаят с международната конюнктура (разпадането на СССР, Варшавския договор и СИВ, евроатлантическата ориентация на Източна Европа, световната финансово-икономическа криза и т.н.). В повечето случаи „грешките” на политиците бяха допуснати с ясното съзнание, че са „повече от престъпления”. Такива бяха: освобождаването на цените, мораториумът върху изплащането на външния дълг, приемането на плана „Ран - Ът” и „назначаването на милионери” от Андрей Луканов; разбиването на уедреното кооперирано земеделие чрез ликвидационните комисии, „връщането на земята в реални граници”, разграбването на активите на ТКЗС и АПК, и умишленото оттегляне от необятния руски и арабски пазар, дело на „първото демократично правителство” на Филип Димитров; „управлението на Мултигруп”- както нарече правителството на проф. Любен Беров бившият служебен премиер Ренета Инджова; източването на банките и предприятията и фалшивата масова приватизация при управлението на Жан Виденов и срутването на лева след неговата оставка; „братовчедската” РМД-приватизация на Иван Костов, когато МК „Кремиковци” бе продаден за 1 лев, а БГА „Балкан” и „Нефтохим” бяха подарени съответно на „Зееви груп” и „ЛУКойл”; „царската” реституция на държавните гори при правителството на Симеон Сакскобургготски; „обръчите от приятелски фирми” и „разпределянето на порции” от ДПС при двете му участия във властта. И още много други “подробности от демократичното развитие” на “тази държава, както я наричаха мнозина.
Икономическите престъпления неизменно бяха съпроводени и с политически, осъдени от времето като грешки. Например правителството на Любен Беров бе първото след 1989 г., което изпрати български военен контингент в чужбина (в далечна Камбоджа) и се съгласи да бъдат затворени първите два блока на АЕЦ „Козлодуй”; правителството на Жан Виденов ни приобщи към натовската инициатива „Партньорство за мир” и подаде заявка за членство в ЕС; служебното правителство на Стефан Софиянски депозира молба за приемането на България в НАТО; правителството на Иван Костов предостави на НАТО небе, суша и вода за ударите срещу Югославия през 1999 г., и с фалшификацията, наречена „План Подкова”, убеди Германия да се включи в бомбардировките над западната ни съседка. Лично Костов и Надка Михайлова (днес г-жа Нейнски) подписаха меморандума за затварянето на 3-4 блокове на АЕЦ „Козлодуй”; правителството на Симеон СКГ продължи започналата по-рано ликвидация на АЕЦ „Козлодуй”, поверявайки преговорите с ЕС на Меглена Кунева, като в замяна „размрази” строежа на АЕЦ „Белене”. А доминираното от НДСВ Народно събрание промени Закона за наследството така, че спести на „Негово Величество” над 30 млн. лева данъци за реституцията на „царските” имоти. „Царският” министър на икономиката, по-късно на транспорта и съобщенията, Никито Василев, подари БТК и загроби БДЖ с вноса на 50 германски мотриси „Сименс Дезире”, които още не са изплатени. Външният министър Соломон Паси пък ни вкара в „Коалицията на желаещите” в Ирак, преди да сме станали член на НАТО. В резултат, вместо 2,5 млрд. долара дълг, от Ирак ни върнаха 13 трупа...
Политическото възмездие, макар и късно, застигна, както Иван Костов (той изгуби изборите през 2001 г. и бе принуден да се оттегли от председателския пост в СДС), така и „Царя”, чиято партия изпадна от НС през 2009 г.

На българина все някога  му идва „вторият акъл”

Правителството на тройната коалиция, което вкара България в ЕС, плати данък заради отказа си да спаси 3-4 блок на АЕЦ „Козлодуй” и арогантното заявление на Доган: „Аз разпределям порциите!”.
През юли 2009 г. българите избраха нов Месия в лицето на Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ. Тогава се видя колко права е поговорката, че заедно с нарастването на силата, нарастват и слабостите на човека. Казано иначе, колкото по-високо се изкачва маймуната, толкова по-отдалеч се вижда голият й задник.
Управлението на Бойко Борисов се оказа „комедия от грешки” с тежки последици, за които в „белите” държави се лежи в затвора, а в недемократичните се секат глави. През март 2011 г. например Борисов ни присъедини към пакта „Евро плюс”, оправдавайки се с необходимостта да следим „отвътре” какво се решава в еврозоната. Въпреки уверенията му, че докато не влезем в еврозоната няма да правим парични вноски във фонда за спасяване на закъсалите страни, чуждите медии оповестиха конкретната сума, която трябва да се покрие от такива като България - 50 млрд. евро. „Любопитството” на премиера щеше да ни излезе през носа, ако други страни не се бяха противопоставили решително на тази идея. Дори Румъния заяви, че няма да даде 1 евро във фонда за спасяване на по-богати закъсали прахосници, ръководен от МВФ, на който самата тя е длъжница. Ударили на камък, Саркози и Меркел лансираха друг проект – фискален пакт на ЕС, чиито членове ще се задължат да хармонизират бюджетното и данъчното си законодателство. (За бащинство на тази идея претендираше и нашият министър на финансите Симеон Дянков, призовавайки за конституционно фиксиране на допустимия бюджетен дефицит.)
На 27.01.2012 г. Народното събрание даде мандат на премиера Борисов за разговори относно фискалния пакт на ЕС, настоявайки изрично да не поема каквито и да било ангажименти за хармонизиране на данъците: за да не изгуби страната и последното си конкурентно предимство на единния пазар на ЕС . На 30.01.2012 г. Борисов участва в заседание на Европейския съвет, а на 31.01.2012 г. (вторник) вече разказваше пред журналистите в какви тостове е участвал и как храбро е „тропал по масата” на европейските лидери. Дори бил обвързал участието на България в пакта с приемането й в Шенген, на което се противопоставя Холандия.
Има Шенген, има пакт!

Обаче, оказа се, че фактите са други:

Борисов е подкрепил без забележки заключителната декларация на Европейския съвет, в която е предвидено хармонизирането на данъчното законодателство. Докато премиерът на Швеция е пропуснал „по парламентарни причини” последния тост, без някой да го упрекне, че не носи на пиене. А Борисов, който имаше наистина „парламентарни причини” да не подписва обещанието за данъчна хармонизация, разбирай, изравняване на данъците, остана на софрата. И разбира се, подписът му се мъдри под един политически обвързващ ни текст: „Ние призоваваме за... напредък в структурните дискусии относно координацията по въпросите от областта на данъчното облагане и предотвратяването на вредните данъчни практики във връзка с пакта Евро плюс”. Според Б.Б. това означавало „обмяна на опит в борбата с данъчните измами... които ние искаме съвместно да можем да преборим и да се консолидираме в борбата с тях”. Само че съставителите на този текст са имали предвид не данъчните измами на отделни лица, а държавите, които трябва да хармонизират данъчните си основи, за да не се допускат „данъчни оазиси”. Това Борисов би трябвало да го знае, защото именно той подписа и пакта „Евро плюс”. И преди, и сега обаче той се подписва със затворени очи, изпълнявайки не мандата на българския Парламент, а нарежданията на Ангела Меркел. Нали точно Б. Б. след срещата си с германския канцлер в Берлин каза: „За разлика от много други премиери, когато канцлерът говори, аз слушам и след това изпълняваме в България правилните решения, които те предлагат”!
Забелязвате ли червената нишка на премиерската мисъл? „Той” слуша, а „ние” (българските граждани) изпълняваме решенията, които „те” (германците) предлагат!
И кой решава, че тези решения са правилни? Да сте чували дискусия по този въпрос в парламента? Не, не, в Народното събрание герберите приемат за правилно онова, което е казал Борисов. Така че ако последва искане за вдигане на данъците, „ние” ще го удовлетворим. Въпреки уверението на премиера, че „имаме веднага ход – на 1 март не подписваме (фискалния пакт, б.р.), тъй като българският парламент няма да даде разрешение”. Големият мъжкар, дето тропа по масата на европейските лидери, се крие зад парламента?! Гледам и не вярвам на ушите си...
Народното събрание ще ни спасява от „грешките” на премиера. Хайде де! Ами ако случайно парламентът постъпи иначе? И трябва ли изобщо да се връща на тема, по която вече се е произнесъл и е дал мандат на правителството?
Не беше ли достатъчно Борисов да се позове още в Брюксел на този мандат и да не подписва? След като я свърши като кучето на нивата, да се прави на „мъжкар” е не само комично, но и жалко за Б. Б. Дори нищожният успех - допускането на страните, не-членки на еврозоната, до участие в зоналните съвещания, ако темите на обсъждане засягат и тях - е извоювано от Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Словакия и Унгария). Борисов се пъчи с чужди заслуги и очаква аплодисменти, но истината е, че Доналд Туск, покрай полските е защитил и българските интереси, а нашият Рамбо си е мълчал. Ако продължава все така да ни представлява на тези срещи, по-добре да нямаме представител. Този човек вече не бива да вдига тостове зад граница и трябва да си почива. В противен случай ще се яви някой нов Мазен Метю, като описания от Николай Хайтов, дето ще му каже: „И моята работа е като твоята: от софра на софра, от банкет на банкет!”
Разликата между управлявалите преди ГЕРБ политически грешници и днес властващия месия е, че първите бяха по-образовани и „грешаха” съзнателно, докато той го прави от невежество и арогантно високомерие. Затова стигна дотам да препоръчва на европейците български заплати и пенсии, а после нахока сънародниците си, че „имат влог от 100, 200 или 50, 40, 30 хиляди лева”. Това се дължало на добрия стандарт на българите, който Той им е осигурил с европейски фондове и обезщетения за отчуждени заради магистралите терени. За милионите на Цветелина не става въпрос: те са „инвестирани” в банкови ценни книжа и работят „на ползу родата”.
Очевидно правителството е решило да сложи ръка само на дребните влогове на гражданите и се чуди как да го направи. Затова лансира т. нар. енергийна ефективност, в която тези „мързеливци” да инвестират парите си „за черни дни”. Според премиера, ако „в началото на кризата това (спестовността) е сигурност, в края на кризата вече е мързел”. Нима кризата у нас си е отишла и сме разбогатели, без да разберем? Защо тогава заплатите и пенсиите продължават да са „замразени”? Не че няма кой да обясни на Борисов, че си противоречи, но нали си е втълпил, че е самият Господ и не се нуждае от съвети?! Затова ту „замразява”, ту „размразява” проекта АЕЦ „Белене”, заявявайки с еднаква увереност, че той е неизгоден за България, или че цената не ни засяга, понеже ще го финансира Русия. Накрая като нищо ще каже: „Гьол заварих, гьол оставям!”
Същото е и с шистовия газ. Борисов първо се закани да подпише „на инат” разрешението за проучвания на американската корпорация „Шеврон”; после парламентът гласува „безсрочна забрана” на проучванията и добива; накрая, след срещата си с държавния секретар на САЩ, Бойко заяви, че ако се предложи екологично безвредна технология, може да вдигне мораториума. Защо мораториум, когато НС постанови безсрочна забрана? Ясно е, че янките ще продължат да ни притискат, докато ни „убедят”, че страховете ни са напразни и Борисов ще даде заден ход. Неслучайно държавният секретар на САЩ Х. Клинтън обеща да изпрати у нас специалния си пратеник Ричард Морнингстар, който по килифаревски го усуква за начина, по който САЩ щели да ни помогнат и за опазването на природната среда, и за постигането на енергийните цели на страната.
Темата за енергийната ни „сигурност и независимост” вълнува Щатите прекалено натрапчиво, за да е безкористно... Очевидно и въпросът за шистовия газ и проучванията на „Шеврон” не се повдига от алтруизъм и желание да ни се осигури по-евтин енергоизточник на нас, българите. Бравос!
Другата тема на международния разговор - „разширяването на военното сътрудничество” - предполага

по-голямо българско участие във военните операции на Пентагона:

модернизацията на Българската армия е „съпътстващ въпрос”.
Г-жа Клинтън не дойде да ни предлага 1 млрд. долара американски инвестиции, каквито внушения се правеха преди посещението й, а да ни „убеди” да удължим военното си присъствие в Афганистан и да се включим с войски и логистика в подготвените от Пентагона удари срещу Сирия и Иран. Не случайно в разговорите с г-жа Клинтън участваха проамериканските „ястреби” в кабинета: вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, министрите на външните и вътрешните работи, министърът на отбраната и министърът на икономиката, енергетиката и туризма. На другия ден след визитата на Хилари Клинтън порои удавиха Родопите, а приливната вълна от скъсаната стена на язовир „Иваново” почерни харманлийското село Бисер. Цяла България чу излъчените по Би Ти Ви писъци на едно ужасено семейство! Не режимите в Иран и Сирия са виновни за това, че властта в София гледа на провинцията като на ничия земя...
Що се отнася до „енергийната сигурност”, за която споменаха държавният секретар на САЩ и премиерът на България, указанията на Вашингтон вече бяха предадени от посланик Уорлик: да се замени енергийната зависимост от Русия със зависимост от САЩ. Цената, която България ще плати няма никакво значение: политици като Иван Костов, Мартин Димитров и Ко. са готови да пожертват за своята русофобия дори здравето и живота на българите. На този фон противоречието между предизборните обещания на премиера и реалното изпълнение на тъкмо противното в социалната сфера изглежда като продължение на наложилата се в целия преход традиция. И с фискалния пакт на ЕС, и с АСТА, и с шистовия газ ще е така: накрая „ще ручаме жабето”!
Но ако управлението на Бойко Борисов е „комедия от грешки”, които в политиката са повече от престъпления, защо гласоподавателите подкрепиха ГЕРБ и на местните и президентските избори? Нима е прав бившият президент Първанов, че ГЕРБ умее да печели избори? Не! Обяснението на този феномен е по-скоро у другите партии. Те, с изключение на ДПС, първо надценяват интелигентността на избирателя; второ, не познават реалните проблеми на масовия избирател. Говорят му (главно от телевизионните екрани) за „европейски демократични ценности”, когато той целогодишно е поставен на воден и токов режим, гладува, студува и умира от болести, непознати у нас преди 22 години. На такъв човек приказките за „светло европейско бъдеще” му звучат като подигравка. Затова недодяланата и простовата реч на Бойко Борисов, както и арогантното му отношение към предишните управляващи, намират радушен прием. Бойко играе на „един от нас” и успява да внуши това с помощта на услужливите медии, социолози и политолози. Критиките на опозицията към ГЕРБ, че нямала управленска програма, останаха без никакъв електорален ефект. Нима в управленските програми на предшествениците на ГЕРБ пишеше, че ще станем най-бедната държава в ЕС? Електоратът ще подмине без внимание и критиките срещу присъединяването на България към фискалния пакт на ЕС, смятайки, че той не го засяга, че по-зле няма да му стане. Данъците и цените и без „хармонизация” с европейските са непосилно високи и продължават да растат. Въпреки че имаме АЕЦ „Козлодуй”, цената на тока ще скочи от 1 юли с 8-10%, понеже енергията, произвеждана от американската ТЕЦ АЕS „Гълъбово” и от възобновяеми източници е неколкократно по-скъпа.
Няма кой да каже на народа с думи прости, че всичко, което го сполетя за 22 години, е следствие на сбърканата политика на един „елит”, чието овластяване е най-голямата грешка на наивния български избирател. Погрешните хора, издигнати на погрешните места в неподходящия момент – това е фаталният избор на България, заради който тя е там, където е: на дъното на ЕС по жизнен стандарт и на върха в класацията по престъпност, корупция и погазване на човешките права.
Политиката, която поредица правителства водят от 10 ноември 1989 г. насам е сбъркана, но винаги в интерес на чужди държави: САЩ, Германия, Франция, Турция, Израел... Направо невъзможно е български политик да сгреши в полза на България, а ако се появи такъв, свалят го с купени избори или с „народно въстание”, за да го заменят с някой като Иван Костов и неговите клонинги.
След всички престъпления на прехода, подписването „със симпатично мастило” на споразумението АСТА е направо детска простъпка. Щели да ни съдят за свалени от интернет филми и музика, но дали е само това, никой още не знае. А че МВР ще следи комуникациите в интернет и ще ограничава свободата на словото, нима не го прави и без АСТА?

Разбира се, оправданията на правителството, че Народното събрание може да  ратифицира този документ „с резерви” са неубедителни, както и заканите на Бойко, че парламентът може да не ратифицира фискалния пакт на ЕС. За инициаторите на тези споразумения е важен подписът на държавните ръководители, а не особеното им мнение.
Написаното със симпатично мастило се проявява след нагряване, а не се заличава.
Както икономическият форум в Давос, така и заседанието на Европейския съвет, на което Бойко ни присъедини към фискалния пакт, ни припомнят казаното от английския икономист Адам Смит в неговия труд „Богатството на народите”, издаден през 1776 г.: „Хората от една и съща професия рядко се събират, но разговорите им все завършват със заговор срещу простолюдието ил-и с някаква сплетня за повишаването на цените.”
От уважение към обикновените хора ще заменим „простолюдието” с „равните”, равни в мизерията, не в богатството. Положението им може да се опише с една дума: агония!

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата