Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ДЪРЖАВАТА, ТОВА НЕ СЪМ АЗ!

Е-поща Печат PDF

И тази сила, произлязла от обществото, но поставяща се над обществото и все по-отчуждаваща се от него, е държавата

Фридрих Енгелс, „Произход на семейството,
частната собственост и държавата”


След потопа, удавил в скръб и болка половин България, в медийното пространство, както и в главите на жертвите и свидетелите на бедствието, се върти един въпрос. А именно - дали в територията, наречена България, има държава или подобие на такава?
„Няма държава, разберете” - написа Диян Божидаров във в.  „Сега” (18.02.2012). Подобни твърдения са неверни, защото идеализират държавата, приписвайки й въображаеми функции, каквито тя никога не е имала по дефиниция.

Съгласно знаменитото определение на държавата, дадено от Ф. Енгелс, основното предназначение на тази институция е да сдържа конфликта между антагонистичните класи, на които се е разделило обществото. Така да се каже, „да го държи в рамките на реда” и да не позволява на антагонистичните противоположности - класи с противоположни икономически интереси - да унищожат себе си и обществото в безплодна борба. Всичко друго е съпътстващо: събирането на данъци, разпределянето на публичните средства, социалното и здравното осигуряване, образованието, науката и културата, отбраната и сигурността, поддържането на вътрешния ред, външната политика и т.н.
Приложим ли основния критерий за наличието на държава към нашия случай, трябва да констатираме, че и в България има всички необходими признаци на държавата: единна територия, законодателна, изпълнителна и съдебна власт, армия и полиция, затвори и данъци. И въпреки че „либерастите” на “българския преход” обявиха държавата за лош стопанин и 22 години дрънкат за нейното оттегляне от ръководството на икономиката, за „по-малко държава” и „повече частна инициатива” и „гражданско общество”, щом настъпят катаклизми като сегашния, започват да търсят вината в държавните институции. В интерес на истината трябва да признаем, че и Бойко Борисов с неговото „аз дадох това, аз дадох онова” засилва внушението, че той, държавата и ГЕРБ са „организаторите и вдъхновителите на всички наши успехи и победи”. Само дето не е рекъл като Луи Четиринадесети „L’Etat c’est moi!” („Държавата, това съм аз!”).
Държава има и в това се убеждава всеки гражданин, който е закъснял да си плати данъците или винетките, чакал е на опашка за някакъв документ, лиценз или патент, плащал е рушвет, за да му решат въпроса по-бързо, или е бил сурвакан „погрешка” от „родната полиция” на Цв. Цветанов. Друг е въпросът, че на гражданите им се иска да имат

държава закрилник, вместо насилник и бирник

Такова животно обаче няма. Няма и да има, докато народът приема безхаберието на „избраните” от него управници като нещо неизбежно, подобно на земетресенията, снежните виелици или наводненията. Държавата, която все повече се отчуждава от обществото, не е „наша”, а на господстващата класа, която при капитализма се нарича буржоазия. Наша е само издръжката на многобройната държавна администрация.
И ако тя пътем решава някакви социални въпроси, то е, за да не бъде застрашено господството на буржоазията от народното недоволство. Терминът „средна класа” е просто една измама, целяща да прикрие жестокото неравенство, експлоатацията и ограбването на милионите трудещи се. Не може да се очаква от сегашната държава да разследва докрай престъпленията на собствените си служители, защото неизменно ще стигне до върховете на властта. Чиновникът, стигнал до високите етажи на държавната йерархия, не дължи своя пост на избирателите, а на своя партиен началник. Той ще се задейства само ако бъде пришпорен от него да свърши нещо обществено полезно и ще носи от девет кладенеца вода, за да стовари собствената си вина другиму. Нали и премиерът Борисов постъпва така: след близо три години управление той продължава да се оправдава с тройната коалиция, „Царя”, Иван Костов, Държавна сигурност и БКП, в която са членували дядо му, баща му и самият той.
Нищо ново под слънцето: Луканов се оправдаваше с живковизма, Филип Димитров – с Луканов, Иван Костов – с Жан Виденов и т.н. При Бойко Борисов и Цветан Цветанов епидемията на безотговорността се изрази и във война между изпълнителната и съдебната власт. Само срещу Цветанов има заведени 4 дела за клеветене на съдии и политически опоненти. Потопът отвори нов фронт на централната власт – срещу общинските и областните власти, неовладени от ГЕРБ. Така от провинцията към различните министерства в София текат тревожни предупреждения, на които те отговарят, че опасните водоеми не са тяхна собственост, а на общините, и преписката отива „към дело”.
Нещастната кметица на с. Бисер, която няма нито пари, нито средства, за да кърпи стената на язовир „Иваново”, е сигнализирала общинския кмет в Харманли. Той на свой ред алармирал областната управа в Хасково и Министерство на отбраната в София. И така години наред, докато миналата седмица кратунката за вода се счупи. Резултат е известен: човешка трагедия и дежурният национален траур. Откакто “демокрацията нахлу” в родината ни, дните на на;ционален траур никнат като гъби след дъжд... Като че по-вярно ще е, ако кажем, че у нас цари “демокрация в траур”.
Педи институциите да са решили на кого е въпросният язовир, в заблатеното село Бисер се изсипа тумба високопоставени чиновници, включително премиерът Борисов, президентът Росен Плевнелиев, еврокомисарят по бедствията Кристалина Георгиева, вицепремиерът Цветанов, министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов, зам.-министърът на финансите Владислав Горанов, началникът на отбраната ген. Симеонов и др. И каква бе ползата от това ВИП-присъствие, след като пострадалите ще изкарат и лятото на палатки? Защото след като се стопят снегът и ледът, от селото ще остане едно блато. Добре, че г-жа Хилари Клинтън си замина, та от България запомни само църквата „Света София”, ротондата „Свети Георги” и Боянската църква. Както винаги премиерът „геройски” прелетя с въртолет „Кугър” до местопроизшествието и се накара на тройната коалиция, която била купила вертолети, пригодени само за полети над пустинята, не и за прелитане на планини. Само на него ли не е известно, че „модернизацията” на Българската армия с американска помощ е ориентирана не към мисии на Балканите, а в мюсюлманския свят? Защитата на територията, въздушното и водното пространство на България изобщо не е приоритет на „модерната” ни армия. Нали подписахме споразумение с Турция, съгласно което турски бойни самолети ще могат да преследват „терористи” в небето на България? Ако беше паднал някой „Кугър”, кого щеше да подгони прокуратурата? Премиера Борисов или командира на пилотите?
Впрочем няма да се учудим, ако след време някой непосветен в аферата ревизор надчете въпросния командир за неоправдани разхищения на авиационно гориво. Не ни се вярва Бойко да е отдал писмена заповед за участие на въртолетите в спасителните операции.

Всичко е импровизация и симулиране на състрадание

Държава има и това личи дори по нейното отсъствие преди трагедията и внезапното й появяване, когато вече беше късно за предупреждение и евакуация на населението. Впрочем, въпреки министерския десант в Южна България, река Харманлийска излезе от коритото си и наводни общинския център, а Марица скъса дига и заля Свиленград, прекъсвайки работата на ГКПП „Капитан Андреево”. По същото време свлачище дерайлира международния влак Белград - Истанбул, преспи сковаха Североизтока, а приморските градове бяха ударени от същински цунами. Институциите продължиха преброяването на язовирите в страната, спорейки дали са 2600 или 3000, чия собственост са, дали са празни или препълнени и потенциално опасни за населението. Тепърва герберите ще предлагат промени в законодателството, които да сложат ред в стопанисването, поддръжката и контрола над тези съоръжения. А злото, както каза еврокомисар Кристалина Георгиева, може би не е зад нас, а тепърва предстои. Защото рано или късно натрупаният сняг ще започне да се топи и се очакват нови наводнения. А през лятото като нищо ще се окажем с воден режим.
„Вода гази, жаден ходи!”-казва мъдрата народна поговорка.
Мила родна картинка! Вместо стратегия – хаос в главите, безпорядък и безсмислие в действията на управниците! Нищо чудно да възстановят Министерството на авариите и бедствията, въпреки че и като го имаше, един язовир удави град Калоян. Тогава част от помощите за бедстващото население изобщо не стигнаха до него, както стана и след земетресението в Стражица. Но и при трагедията в с. Бисер се прояви циганската ни жилка: за помощи се наредиха хора, които изобщо не бяха пострадали. Шамар да е, аванта да е! От това правило се ръководеха и ромите, с които се срещна г-жа Клинтън. Те се оплакаха, че не смеели да се качат в градския транспорт, понеже били малтретирани от българите. Вероятно имаха предвид контрольорските хайки, които свалят пътуващите гратисчии, а държавният секретар на САЩ взе че им повярва. Но всъщност ромите си остават “невидими” за тези контролиращи хайки, от тях си патят само бедните българи и безработните, които пътуват в търсене на работа и нямат пари за скъпите билети, а пък те щели да поскъпнат още...
От ЕС пък ни предлагат 40 млн. евро кредит за циганската интеграция, но за възстановяването на наводнените райони ни препоръчват да използваме парите за развитие на селските райони. Нейсе. Бедствието, което ни сполетя, бе неизбежно от гледна точка на спящата държавна администрация. Вина има, виновни няма. Или ако има, това са селските и общинските кметове, които не са излъчени от ГЕРБ. И така, до следващия потоп, който може да настъпи съвсем скоро.
За обикновените хорица, които спасиха живота си, но изгубиха цялото си имущество, държавата мащеха ще отпусне по 325 лв. и по 10 000 лв. на близките на загиналите. С такава „помощ” не къща, гроб не може да се купи. Тя е нещо като данък гузна съвест за чиновниците.
Може пък и президентът Росен Плевнелиев да подеме някоя кампания с есемеси: например българският Видовден... И както казваше Тато: „Всичката пара ще отиде в свирката на локомотива”. А най-елементарното е държавата да създаде фонд „Бедствия”, който да се попълва системно, а не да се просят пари сесемеси.
Голямата поука за поданиците на днешната наша жалка и мързелива държава е формулирана още от „Великия комбинатор” Остап Бендер: „Спасението на давещите се е дело на самите давещи се!”. Държава има, но не разчитайте на нея, мили хора. Не стройте домове под или край водоеми, реки, свлачища и горски масиви (заради опасността от пожар).
Разберете също така, че поединично нямате шанс да се преборите със стихиите. Бог високо, цар далеко, а правителството идва само след трагедии. И то за да го уловят камерите.
В тази обстановка съседът ви е повече от брат, защото е също толкова застрашен, колкото и вас.
Що се отнася до местната власт, била тя назначена или избрана, не й позволявайте да спи до следващата трагедия.
Уважение всекиму, доверие никому, особено на държавата! Държавата, това не сте вие...

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата