Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

Съдбата като поредица от причини

Е-поща Печат PDF

Тоталното дехуманизиране на обществото, е „заслуга” на поредицата „най-успешни” правителства, които за 22 години преход не ни изведоха от пустинята, а ни заведоха в чревото адово, както би казал Захарий Стоянов.
Отвличанията и убийствата за пари продължават и днес, напук на операциите на МВР, които Цветанов кръщава с екзотични имена.

И няма никакво значение, че един труп е намерен „само” за два месеца, щом жертвата на похищението е мъртва. Казват, че случаят, който разтърси България, Мирослава Николова, е била удушена за 250 000 евро, искани от наследството, което приятелят на сестра й, Елеонора, бил получил. В България обаче убиват и за едната пенсия, за мобилен телефон, златен пръстен или даже за 20 лева. Убиват и в София (студентката Яна бе убита в Борисовата градина и до днес няма осъден за това), и в Пазарджик (едва миналата година бе осъден предполагаемият убиец на сестри Белнейски), и в Кърджали, Шумен, Враца и по-малките селища като Ябланица или Катуница. Има и други отвлечени и безследно изчезнали деца, като например 11-годишният Станислав Мирчов от с. Лагошевци, ученик в началното училище в гр. Димово, е изчезнал на 04.01.2012 г. Ако местопрестъпленията са случайни, в смисъл, не са свързани с общ престъпен замисъл, нищо случайно няма в безкритичността на управляващите от ГЕРБ спрямо собствената им работа. Те се гордеят дори с факта, че не са намалили заплатите и пенсиите, а само са ги замразили. Сякаш българите получават по 1500 евро на месец, та трябва ръце да целуват на Борисов и Дянков за тяхната щедрост! Тази безкритичност произтича от нарцистичния характер на премиера Борисов, който освен „Мъж на годината” е и председател на управляващата партия, кандидат за приза „Футболист на годината” и баща на породата „българско овчарско куче”. Сиреч, Кучкар №1, който и на гражданите на републиката гледа като на четириноги, които трябва да се държат изкъсо. Скромността е последното, от което се възхищава Бойко Борисов, щом въпреки случилото се през последните седмици твърди, че „БСП трябва да му издигне паметник”!? Ако имаше паметници на глупостта и некадърността, на „Позитано” 20 си струва да помислят над идеята. Макар че според нас по-добре е да вдигнат паметник на кучето спасител. Кучетата поне не страдат от манията за безалтернативност, не дрънкат глупости, нито приемат „доброволни дарения”, подкупи и консултантски хонорари. При всички случаи издръжката им е много по-скромна от тази на огромния чиновнически апарат в МВР и държавната администрация като цяло. МВР на Цветанов е успешно само в едно: „усвояването” на над 1 млрд. лева годишно, измъкнати от джоба на данъкоплатеца, уж за да ни вкара в Шенген. Другата му заслуга е, че накара хората да си лягат с пистолет или брадва под възглавницата, в очакване на поредния цигански набег или обир с взлом. Благодарим за такава сигурност!
„Кучета, повече кучета!”- ще кажем ние, подобно на оня литературен герой, дето искал повече светлина... Защото дневната светлина е от Господа, а нощната, ако въобще има ток, е в ръцете на електроразпределителните предприятия като ЧЕЗ, ЕВН, или „Електро.про”. Отвличанията и убийствата обикновено стават на тъмно. Дори полярната нощ има край, за разлика от рекета на ЕРП-тата, които безпрепятствено ни ограбват и изнасят печалбите си в чужбина. И които възнамеряват да безчинстват у нас и след края на света. Виновни „гербави” министри, естествено, няма, за всичко са виновни онези от тройната коалиция. Включително за това, че АЕЦ „Белене” продължава да е само „един гьол”, проектът за петролопровод Бургас-Александруполис е отхвърлен едностранно от България, по проекта за газопровод „Южен поток” текат пазарлъци, а в Добруджа американци от „Шеврон” ще търсят шистов газ, въпреки предупрежденията на еколозите и протестите на населението. За 2,5 години управление на ГЕРБ премиерът Борисов освободи двама министри на здравеопазването (Божидар Нанев и Анна-Мария Борисова) и по един на външните работи, отбраната, правосъдието, транспорта, регионалното развитие и за българите в чужбина, но усети ли се някакво подобрение? Не! В мъгла потънаха и причините за тези министерски смени, както и за смените на няколко заместник-министри, на двама председатели на парламентарната Комисия по здравеопазването и на председателя на Столичния общински съвет Андрей Иванов. Последният дори бе изпратен „с благодарност за добре свършената работа”, като остана председател на Софийската партийна организация на ГЕРБ и член на СОС. Да не говорим, че запази и имотите си, с които конкурира дори вицепремиера Цветанов. Последният пък, вместо да бъде натирен от поста още след скандала със СРС или размириците в Катуница, се размина с 3-4 телешки пържолки за кучето спасител от Перник. През всичкото това време „Премиерът Слънце” си играеше на кучкар, кадровик, полицай, енергетик и дипломат, или спортуваше за здраве.
Изразът „кучешки живот” отдавна не е синоним на мизерия дори у нас. Напротив, при „най-доброто управление”, това на Бойко Борисов, може да видим и кучета на пържолена диета, както и издигнати на пиедестал. Никой не спечели от това, че премиерът ни е бил пожарникар, бодигард и главен секретар на МВР, дано поне четириногите се облажат от кучкарските му пристрастия. А хората, които той оприличи на своите кучета, препоръчвайки да се държат изкъсо, докога ще подвиват опашки и ще му гласуват?
Всеки народ заслужава своите управници. Обратното също е вярно: какъвто царят, такива и поданиците му! Ако българите не желаят да бъдат третирани като помияри, трябва просто да приложат рецептата, препоръчана от Алеко за справяне с проблема “Фердинанд”: да вържат на когото трябва една празна газена тенекия, пък да дюдюкат, докато премине отвъд границата.
Ако управленската некадърност е без алтернатива, такава трябва да е и престъпността, и стихийната съпротива срещу нея. Защото през поредицата от случайности си пробива път историческата необходимост: желанието за борба и за промяна на статуквото съзрява в индивидуалните трагедии.
„Съдбата - както гласи една римска поговорка, - е поредица от причини”.
Днешният ни хал се дължи на няколко такива причини: апатията на масите; наивната им вяра, че по върховете мислят за тях като за човеци; гласуването, провеждано като покупка на котка в чувал; нежеланието да се потърси сметка от управляващите, преди да им е изтекъл мандатът. Благодарение на това последните си разиграват коня в народната нива, обиждайки хората с думи и дела, които в други страни биха ги извели на улицата или... на барикадите.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата