Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

Светът в “спиралата на смъртта”

Е-поща Печат PDF

Икономическите и политическите проблеми на САЩ и Европа вероятно ще продължат да се изострят и през 2012 г. Най-положителното нещо, което може да се каже за 2011 г., е, че вероятно е била по-добра, отколкото ще бъде 2012 г. Според мен обаче в това има и някои положителни неща – например, изглежда, че САЩ най-накрая започнаха да осъзнават зеещата пропаст между богатия елит на обществото и всички останали американци. Освен това младежките протестни движения – от “Арабската пролет” и испанските Indignados (“Възмутените”) до “Окупирай Уолстрийт”, доказват, че далеч не всичко е наред в капиталистическата система.

По всяка вероятност икономическите и политическите проблеми на САЩ и Европа, подходът за решаването на които беше абсолютно неправилен, ще продължат да се изострят и през 2012 г. Прогнозите за настъпващата година ще зависят в още по-голяма степен, отколкото преди, от това как ще се държат политиците.

Спиралата на смъртта

Европейските лидери не се уморяват да повтарят, че виждат спасяването на еврото като свой дълг. Въпреки това тези, които могат да го направят, просто не смятат, че е тяхна отговорност да предприемат наистина най-необходимото за тази цел. Те признаха, че вероятността за рецесия нараства, а проблемните страни от еврозоната няма да могат да контролират дълговете си без възстановяване на икономическия растеж. Същевременно не са направили нищо в подкрепа на икономическия растеж. Оказаха се въвлечени в т.нар. спирала на смъртта.
Единственото нещо, което задържа ниски цените за рефинансиране и така временно спасява еврото, е изкупуването на правителствени облигации от страна на Европейската централна банка. Независимо дали ви харесва или не, но в момента ЕЦБ финансира отделни държави. Това не се хареса на германските политици и ЕЦБ веднага се усети неудобно, ограничи обема на изкупуваните облигации и обяви, че спасяването на еврото не е задължение на централната банка, а на политиците. Политическите мерки обаче бяха нерешителни и твърде закъснели. Така че най-вероятният сценарий за развитието на събитията е, че ще бъдат взети икономически мерки, но икономиките ще продължат да отслабват, безработицата ще се увеличава, бюджетните дефицити ще се запазят, каквито са били, а същевременно политиците ще полагат минимални усилия за по-бързо справяне с кризата. Накратко: увеличаване на хаоса.
Денят на разплатата, когато еврото ще рухне, или Европа ще предприеме така необходимите мерки, все още може да настъпи през 2012 г. Политиците ще се колебаят, Европа ще страда. А също и целият останал свят.
В САЩ през 2012 г. ще се проявят първите истински последствия от икономическите мерки. Последствията от ипотечна криза, която през 2008 г. почти подкопа основите на финансовите пазари и срещу която досега така и не сме се борили, както можем да усетим и в момента. Цените на недвижимите имоти продължават да намаляват, увеличават се случаите на принудителни продажби на домове заради задължения и като резултат, расте бремето на американските домакинства.
Изглежда, никоя от политическите партии в САЩ не иска да забележи факта, че ремонтът на банковата система се оказа недостатъчен за лечение на икономиката. Жизнеността на американската икономика допреди кризата се осигуряваше от надуването на балона на имотния пазар, което доведе до прекомерно потребление. Няма обратен път. Но нито една от партиите не прояви готовност да признае в какво действително са били грешките, или да формулира програма, с която да се установят фундаменталните проблеми.
Годината на президентските избори в САЩ ще бъде ознаменувана с обичайните баналности и празнословия от типа на призиви за създаване на нови работни места, съкращаване на бюджетните разходи, орязване на социалните програми и други подобни. Нито една от страните няма да предложи план за преструктуриране на икономиката или за борба с неравенството.
Винаги съм бил изключително критично настроен по отношение на пазарите, но сега дори и играчите в САЩ забелязват, че политиците не се справят със задачите си. Точно както през 90-те години инвеститорите пострадаха от безпочвената еуфория, така и през следващата година по всяка вероятност ще трябва да страдат заради напълно основателния песимизъм. Американците ще трябва да направят избор между един лидер, който вече доказа, че не е способен да изведе страната от икономическата криза, и друг, който все още не е успял да докаже неспособността си. Надявам се, бъдещите събития да опровергаят аргументите ми, че песимизмът ми ще се окаже прекомерен. Но се опасявам, че може да се окаже, че нещата са дори още по-зле. Всъщност 2012 г. може да бъде именно годината, в която експериментът с еврото, върха на 50-годишния процес на икономическа и политическа интеграция в Европа, да приключи. Вместо да сложи край на продължаващата от 2008 г. голяма рецесия с всички, причинени от нея проблеми, 2012 г. може да възвести нов, още по страшен етап на най-дълбоката световна икономическа криза за последните 75 години.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата