Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

Управлението на ГЕРБ: Политическа “ешерихия коли”

Е-поща Печат PDF

Петъчният парламентарен контрол отдавна се е превърнал в досаден водевил, омръзнал и на артистите, и на публиката. Само скучаещият американски посланик Джеймс Уорлик понякога събужда дремещите депутати, гледайки от балкона безсмислените дебати, реплики, дуплики и други раздвижвания на въздуха. Но тъй като не всеки петък Волен Сидеров го „наскачат бабините Влайкини”, както би казал Чудомир, Уорлик избира други развлечения. Например на 3 юни той предпочете да осребри своите лобистки интервенции, присъствайки на откриването на американската ТЕЦ „AES Гълъбово”: същата, чиято непроизведена електроенергия българските граждани плащат от една година.

Казват, че това било най-голямата американска инвестиция у нас – за 1,3 млрд. евро. Пушлива и скъпа, но американска... След като изчете подготвената му справка за продажбата на „Булгартабак”, премиерът Бойко Борисов също отпраши към ТЕЦ „Гълъбово”. По същото време заместник посланикът на САЩ Сюзън Сатън и вицепремиерът Цветан Цветанов бяха на заключителната пресконференция по проекта „Противодействие на високотехнологичните престъпления и новите форми на организираната престъпност”. Очевидно високотехнологичната организирана престъпност ще е оправданието за раздутия бюджет на МВР и злоупотребите със сересета. Заради парламентарния контрол Цветанов закъсня за пресконференцията с един час, а с колко години изостава МВР от новите форми на престъпността - това е покрито с мрака на неизвестността. Известно е обаче, че Цветанов не закъснява, когато някъде присъства американският посланик Джеймс Уорлик.
От отговорите на Бойко Борисов и Цветан Цветанов на депутатските питания можем да заключим, че двамата гледат на управлението на ГЕРБ като на догмата за непорочното зачатие. Тоест, нещо, което трябва да се приема на вяра като божествена истина, да не се дискутира, още по-малко да се критикува. За правителството на ГЕРБ - като за мъртвец, или добро, или нищо! Същинско „главозамайване от успехите”, и по-точно „разумна недостатъчност”, която не допуска никаква критика. Затова и „диалогът” между премиера и вицепремиера, от една страна, и депутатите, от друга, протече както между глухи: едните не се интересуват от въпросите, другите – от отговорите.

Хорото на глухите поведе премиерът Борисов. Вместо да каже дали в Министерския съвет е обсъждана приватизацията на тютюневия холдинг, той издекламира подготвената му справка, в която въпросът на питащите направо се заобикаля. Според нея тройната коалиция е изключила „Булгартабак” от списъка на предприятията за раздържавяване и приватизацията му днес не следвало да се съобразява с изискванията на приетата от НС (на 10 дек. 2003 г.) стратегия за приватизация. Сега единствено Агенцията по приватизация била компетентна да осъществи сделката. Според депутатката от левицата Корнелия Нинова премиерът Борисов е упражнил натиск върху консултанта за промени в параметрите, така че конкурсът да бъде спечелен от една определена фирма, при това българска. Доказвал го докладът на изпълнителния директор на АП Емил Караниколов, който многократно споменавал за „дискусии” при министър-председателя с консултанта по сделката, както и за среща в АП, на която били поети „определени ангажименти”. Какви и към кого? И кой е отговорен за това? На тези въпроси Борисов не отговори, но щом лично директорът на агенция „Митници” Ваньо Танов призна пред медиите, че от контрабандата на цигари държавата губи 500 млн. лв., нещата са ясни: виновно е правителството. Въведеният от него по-висок акциз върху тютюневите изделия, както и търпимостта му към нелегалния цигарен внос са довели и до понижаване на цената на „Булгартабак”. Той ще бъде подарен за 100 млн. лева на българска фирма, близка до управляващите. Не за да изкупува и преработва български тютюн, а за да участва в контрабандния бизнес. Все пак контрабандата на цигари осигурява заетост на 17 000 души и има, така да се каже, „социална насоченост”. След като „отговори” на депутатите, премиерът отиде да пререже още една лента: този път на ТЕЦ „AES Гълъбово.” На 4 юни Бойко позираше пред камерите в ромския квартал на Каварна, където откри канализационен обект. Видяхме го да милва и прегръща две циганета. Нищо ново: гласът на един неграмотен ром тежи, колкото този на професора. Само че излиза с 20-30 лева по-скъпо: циганинът не гласува за президенти, депутати, кметове и общински съветници, а за пари, кебапчета и бира! На 5 юни във варненския квартал „Аксаково” премиерът „откри” ремонтирания път Варна - Добрич и оповести, че от 1 юли минималната заплата ще се вдигне на 270 лв., а пенсионерите ще бъдат ощастливени с добавки, които няма да са еднократни, за да не кажел някой, че са предизборен популизъм. Това, естествено, няма нищо общо с изборите, а само със спечелването им от ГЕРБ.
Почти толкова „оптимистично” отговори в НС вицепремиерът Цветанов на въпросите на депутатите от „Атака” Волен Сидеров и Павел Шопов за мерките на МВР срещу мюсюлманите „провокатори” край „Баня Башъ” джамия. Той описа разследването, което прокуратурата е започнала срещу... арестуваните двама активисти на „Атака”! Относно мюсюлманина с ножа и този, улучил с камък по брадичката депутатката от „Атака” Деница Стоилова Гаджева, се водело разследване срещу „неизвестен извършител”... Като си пееш, Сидеров, кой ли те слуша?! Защо ли видният „националист” забрави за феса и оставката на вътрешния министър, дето щеше да му я иска всеки ден? Може би защото след показанията на напусналите ПП „Атака” трима депутати и един евродепутат прокуратурата ще започне сериозно разследване за незаконното финансиране на фамилната партия на Сидеров? И по-точно, за финансовото заробване на кандидатите за депутати, което прераства в „дисциплиниращ шантаж” след влизането им в Народното събрание. Пада им се, щом подписват, каквото им пробута Сидеров, само и само да седнат в парламента! Вероятно тази практика я има и в други партии. Чудно ли е тогава, че младите, бъдещето на България, издигат в култ парите, вместо образованието и излизат неграмотни от училище? Така ще е, докато тази държава се управлява не от учени, а от пожарникари, охранители и физкултурници. Критиката срещу себе си те възприемат като клевета, а разбирането им за самокритичност сякаш е заимствано от Шолоховия герой дядо Щукар: „А какво е самокритика? Казано на руски – то е самоволна критика. А какво значи това? То значи, че трябва да щипеш човека, както и за което място ти хрумне, но така че непременно да го заболи. Щипи го, кучия син, така, че да го избие солена пот от главата до петите...”.
Досега, въпреки многобройните изхвърляния, опровергавани от собствените му министри, премиерът Борисов си е признал само две грешки. Първо, че се е съгласил да състави правителство на малцинството, разчитайки на подкрепата на „Атака”, „Синята коалиция” и РЗС; второ, че през есента на 2009 г. е скрил истинския размер на бюджетния дефицит. Не за да запази авторитета на предходното правителство, а за да може някак България да се шмугне в еврозоната и ГЕРБ да отчете един международен успех, съпоставим с приемането ни в НАТО и ЕС. Днес същата провалена стратегия подхранва нова илюзия – приемането ни в Шенген.
Правителството обявява за грандиозен успех откриването на всеки километър или лот от магистрала (включително 19-километровата отсечка от автомагистрала „Люлин”), както и всяка „първа копка”, или прерязване на лента на какъвто и да е обект. Но опозицията и голяма част от управляваните окачествяват управлението с две думи: пълен провал! По вредоносност то съперничи на опасната бактерия „Ешерихия коли”, сринала зеленчуковия пазар в Европа. Смяната на няколко министри, зам.-министри, шефове на агенции и др. го потвърждава. Дори ведомството на най-рейтинговия министър Росен Плевнелиев функционира самоцелно, за пред медиите. А и борбата с незаконното строителство край язовирите и по морето, която Плевнелиев анонсира толкова помпозно, стигна до под кривата круша. Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) се закани до 1 май да премахне повече от 300 незаконни строежа край морето, но до момента са съборени по-малко от 100 и сред тях няма скъпи вили и луксозни хотели. А във „веселото село” край язовир „Ивайловград”, при 169 нелегални къщи, бяха съборени главно паянтови рибарски бараки и заслони. Само 47 са влезлите в сила заповеди за събаряне на незаконни строежи в района на язовира, останалите са в процедура на обжалване. Така е и в чашата на язовир „Искър”. В курорта „Слънчев бряг” пък туристи плуват в уж премахнати басейни: собствениците им ги замаскирали временно с пясък от дюните.
За „успехите” в борбата с контрабандата говорят цифрите на агенция „Митници”: 30 % (според Р. Овчаров 65%, б.р.) от продаваните в България цигари са контрабандни, което прави над 500 млн. лева загуби на държавата! А пари за отбрана, здравеопазване, образование, наука и култура няма.
Ами борбата с корупцията? Какво друго, ако не легализирана форма на рушвет са „доброволните дарения” на фирми и граждани към МВР? От тях, според вътрешния министър Цветанов, само за три месеца са постъпили 6,5 млн. лева: шест пъти повече от събраните от МВР глоби и толкова повече от средствата, набрани от „Българската Коледа”! Запитан каква е разликата между това „подпомагане” на МВР и лекаря, който иска пари от пациентите, Цветанов отговори така: „Разликата е много различна”...
През IV век пр. н.е. заловили един пират и го завели при Александър Велики. Бъдещият завоевател на Египет и Азия го запитал какво смята да прави, като завладее морето. Пиратът отвърнал с усмивка: „Същото, което ти смяташ да сториш, завладявайки цялата земя. Но аз, който го правя с един малък кораб, съм наричан крадец, докато ти, който го правиш с голяма армия, си наричан император!”
Дали „дарителите” си купуват МВР протекции, или МВР ги изнудва, това е все едно. Не е редно ведомството, което прибира лъвския пай от държавния бюджет, да приема материални „благодарности за добре свършена работа”. Тоест, за нещо, което е длъжно да прави. Който плаща, той поръчва музиката. Никой не може да ни убеди, че МВР не е обвързано и не е независимо от своите „дарители”. В противен случай трябва да приемем, че „доброволните дарения” на фирми и граждани са просто застраховка срещу полицейския произвол, практикуван при зрелищните „операции” срещу организираната престъпност. Случаят във Варна, когато качулките нахлуха „по грешка” в частен дом и си излязоха без дори да се извинят, е показателен. Наистина, министър Цветанов се извини на потърпевшите, но това едва ли ще заличи стреса, изживян от децата на „посетеното” от качулките семейство. Добре че този път стопанинът не е „оказал съпротива” както Тенчо Попов: имаше да стъпват с кубинки по ръцете му! Можеше и да се снимат за спомен.
Но не само МВР, а и правителството като цяло не е пример за почтеност в тази страна. Стенограма от заседанието на МС, на което бяха одобрени промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП) разкрива, че държавата и общините ще могат да възлагат без конкурси поръчки на фирми, които са 100 % тяхна собственост. При това най-ниската предложена цена може вече да не е абсолютен критерий при избора на фирмата изпълнител. Вратата на зетьо-шуро-баджанакизма е отворена широко! Ето още една узаконена форма на корупция, реализирана от държавата чрез нейните фирми.
Що се отнася до „реформата” в правосъдието, изборът за председател на СГС на съдията Владимира Янева е показателен. След като Янева призна сама, че е семейна приятелка на вицепремиера Цветанов, колкото и той да се прави на невинен за нейното назначение, не може да убеди в това съдийската колегия. Величка Цанова, считана за фаворит за този пост, бе подкрепена от 109 столични съдии, а на първия тур за нея гласуваха 9 от членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС). След като Цветанов я обяви за „партийна кандидатура”, без да провери, че съпругът й Александър Маринов Гечев няма нищо общо с Виденовия министър на икономиката Румен Гечев, на балотажа четири от подкрепилите я магистрати от ВСС си „промениха мнението”... В знак на несъгласие, че постът председател на СГС се поверява на съдия Янева, оставки подадоха варненската съдийка Душана Здравкова (основателка на ГЕРБ в града) и заместник-председателят на СГС Величка Цанова.
Оставките на Капка Костова и Галина Захарова като членове на Висшия съдебен съвет бяха приети, но предизвикаха яростна реакция сред част колегите им. Членове на съвета обвиниха двете си доскорошни колежки в лобизъм, дезертьорство, бягане от отговорност и участие в сценарий срещу държавността.
Нужни ли са и други доказателства за кадровия произвол на герберската върхушка, опитваща се да „опитоми” и независимата съдебна власт?!  Горката Темида! Не стига, че е с превръзка на очите, ами й натикаха в ръцете подправени цигански везни, като на продавачите от Женския пазар.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата