Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

Кадафи и африканските имигранти

Е-поща Печат PDF

През 2006 г., на среща с министрите на вътрешните работи на страните от Африка, Кадафи им предложи да въведат уникални удостоверения на личността с общ код, за да могат всички африканци да се придвижват по континента без ненужно разтакаване. Инициативата беше приета с радост и благодарност. Но после започнаха консултации с Париж, Лондон, и изведнъж се изясни, че идеята, оказва се, била лоша, защото, ако я приемат, всички африканци ще побягнат към Либия. Какво е любопитно? Сега 99 % от нелегалните в Либия са тъкмо от тези африкански страни, които се отказаха от инициативата на полковника. Ясно е, че от съображения за вътрешна сигурност нито една страна не може пасивно да наблюдава проникването на своя територия на нелегални, които не искат да се идентифицират. Така че законът за забрана на пребиваване без местожителство действа не само в Либия, но и във всички страни на Африка. В края на краищата, за никого не е тайна, че нещастната африканска младеж се стреми към “европейския рай”, а попадайки там, става най-низшият сектор на социалната пирамида. Мечтата на Кадафи се заключаваше в това рай за африканците да стане самата Африка, решавайки всичките си трудни проблеми.
Изобщо не може да се разбере в какво го обвиняват него, дал на стотици хиляди млади африканци достойни доходи и прилични условия за живот.
Една от причините за бомбардировките, както казват, е в това, че либийският лидер твърде много години е на власт (42 години). Ще кажем веднага, че идеята за продължителността на властта принадлежи не на Кадафи и се е родила не в Африка, а на Запад. Но хайде да видим как стоят нещата в страните, бомбардиращи Либия с цел да внедрят своя модел за демокрация .
САЩ. Бившият член на Ку Клукс Клан Робърт Бърд, същият, който признава в мемоарите си, че е правел всичко, за да отсрочи приемането на закона за гражданските права на чернокожите, заседавал в Сената на САЩ 56 г. Даже 63 години, ако добавим времето за пребиваване в палатата на представителите. Роден е на 20.11.1917 г., член на Демократическата партия и сенатор от Западна Вирджиния, и е конгресмен до самата си смърт - до 28.06.2010 г. Преди него сенаторът Карл Хейдън заемал кресло 56 г. и 319 дни, от 1912 до 1969 г. Имало и други. А сенатор на САЩ е фигура 10 пъти по-влиятелна от който и да е глава на африканска държава.
Франция. Луи Филипон бил кмет на Жувини в Ена 69 г. (от 1929 до 1998), Филип Ла-Масониер Ковен бил кмет на Ла Фонтлей Сен Маритим от 1945 до 2008 г. Роджер Сени е на 90 години и досега е кмет на Ла Бастид дьо Бусиняк в Ариеж, заема поста от октомври 1947 г., т. е. 64 г., и е възможно през 2014 г. да се кандидатира за нов мандат. Същото се отнася и за г-н Артур Ришие (89 г.), кмет на Фокон дю Кер в Алпи дьо От Прованс (от 1947 г. до ден днешен). Има още много примери, има и примери за цели династии, предаващи си постовете по наследство, на всички нива. Защо онова, което е приемливо в родината на Революцията, да е недопустимо в Либия?
Италия. Джулио Андреоти бил избран през 1946 г. и вече 65 години ръководи политиката. Когато вече нямал сили да се кандидатира, го направили “пожизнен сенатор”; той ръководил Сената на Италия 20 г. - от 17.02.1972 до 24.04.1992 г., а неговата партия управлява без прекъсване от 1946 до 1992 г., т. е. 46 г., докато не беше пометена от ураганни искове за корупция. Да сравним: Кадафи е на власт общо 42 г., и никакви доказателства за корупция никой не му предявява.
Великобритания. Елизабет II е кралица на 16 независими страни от 1952 г., а за главнокомандващ е обявена още през 1942 г. Тя струва на САЩ 43 млн. долара ежегодно. Някой ще каже, че кралицата няма власт? На всички е известно, че има. Може би щеше да има смисъл Кадафи да обяви Либия за емират, от типа на Катар, който сега го бомбардира? Страната би станала кралство и нямаше да я бомбардират, така ли? И тогава сватбата на сина на Кадафи на законни основания щеше да струва на либийския народ същите 6 милиарда евро, които плати британският данъкоплатец за сватбата на внука на кралицата. А между другото Великобритания има за какво да харчи пари. Годишната такса за обучение в британските държавни университети се е увеличила тройно (от 3 900 до 10 700 евро). Канада, като доминион, е длъжна да плаща 50 млн. долара на година за издръжката на британското кралско семейство, докато в самата Канада през това време таксата за обучение в университетите се е увеличила почти тройно.
В Африка днес нито един президент не струва на народа си такива пари. Простичък въпрос: защо досега либийците не са бягали от страната си, а след като започнаха да въвеждат демокрация, Лампедуза беше окупирана от бежанци? Защо именно в страната на злия тиранин Кадафи се намират най-голям брой имигранти? Защо гражданите на САЩ, Франция, Великобритания се чувстват по-добре в Либия, отколкото в Катар? А как стоят нещата с кралското знаме? Излиза, че републиканска Франция се стреми да върне Либия с 43 г. назад, установявайки вместо република монархия, разбира се, при условие, че кралят ще бъде послушен и ще държи нефтените пари в банките, които му кажат. Красиво, нали?

***
4. Какво е «Свободна Либия»?
«Свободна Либия» е измислица на Франция. По-точно на философа Бернар-Анри Леви, който сам заяви в пресата, че е подстрекавал либийците да се отърват от Кадафи. От него научихме, че Съвет изобщо съществува, че се състои от 35 члена (наистина, 30 от тях анонимни). А после заяви, че «Кадафи се опира на черни наемници», но даже не помисли да съобщи, че южна Либия е населена от чернокожи, неслучайно много посланици на Либия в различни страни на света са черни, съвсем неприличащи на араби.
Расизмът заслепява. Грешката на мосю Леви е обусловена от европейски стереотип, разделящ черните африканци и африканските араби. Той разчиташе на раздори по цвета на кожата, неслучайно г-н Саркози обеща, че войната ще продължи не повече от три дни, защото, каза той на журналистите, «цялата армия на Кадафи е 300 лошо подготвени, слаботелесни черни».
Впрочем, ако си спомним примера с Русия, Бернар-Анри Леви винаги греши. Точно така той сгреши през 1999 г., след нападението на Дагестан от Шамил Басаев. Тогава Леви препоръча на Запада да признае легитимността на терориста Масхадов в Чечня. Същата глупава грешка той повтори и през август 2008 г., лично убеждавайки Михаил Саакашвили да разпали самоубийствена война срещу Русия. Останалото знаем. Най-смешното е, че Леви не иска да разбере, че политиката е наука, и тя, като всяка наука, трябва да се учи сериозно, иначе грешките са неизбежни, особено когато съзнателно преиначаваш мирни протести във война.
Смяташе се, че войната ще бъде спечелена за три дни. Но вече повече от три месеца няма никакъв прогрес, всеки ден войната струва на Франции 1 000 000 евро (цифрата озвучи френският министър на отбраната), НАТО бомбардира мирни обекти, училища и болници, наричайки ги «военновъздушни сили на Кадафи». А тъй като целият този тероризъм не дава резултат, започват да правят така, както в годините на войната в Биафра - провокират геноцид, изпращат наемници, ангажират Международния наказателен съд. Такава е Франция: тя предпочита да избие всички либийци до последния, но не и да признае, че е загубила войната.
Пред африканските учени не стои въпросът кой е прав - Съветът или Кадафи, защото вече знаем колко струва международното правосъдие, което сега се изопачава грубо от редица страни на Запада. Това всъщност са същите онези, които седяха зад масата на конференцията в Берлин през 1884 г., разделяха Африка и решаваха съдбите на африканците. Днес те унижават Африканския Съюз, тъпчат неговите решения и претендират за ролята на господари на африканските съдби. Когато лидерите на трите страни от Запада (САЩ, Франция, Великобритания) купуват колони във вестниците във всички страни, за да обявят, че Кадафи е лош лидер на Либия, мисля, че това е храчка в лицето на всички африканци.
Да, нашите деди и прадеди са били примитивни, те не можели да разберат какво става, но ние учехме в същите училища, в каквито и европейците, и знаем същото, което и те, и не трябва да стоим в робската поза, наложена ни от Запада. Нашето мълчание ни обрича на беди. Трябва да вземем съдбата си в свои ръце, за да не ни натрапват никога повече своята воля нито французи, нито англичани, нито американци. Даже негативният опит в този смисъл ще бъде позитивен за нас.
За съжаление, вмешателството на Запада разруши постиженията на Либийската революция, за огромно съжаление, всички успехи на Кадафи са унищожени от  вмешателството на Франция, която превърна мирните демонстрации в кървав метеж, точно така, както направи, ръководейки се от егоистичните си интереси, и в Кот-д’Ивоар.

----------------

Жан-Пол Пугала, писател и публицист, е роден в Камерун. Завършва в Университета на Перуджа - Италия. Професор по социология и геополитика в Дипломатическата школа - Женева. Директор на института за геополитически изследвания в Женева. Гражданин на Швейцария.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата