Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

“Сатанинският сандвич” на американския конгрес

Е-поща Печат PDF

Трябва да признаем чистосърдечно, че в американския парламент има депутати, които мислят образно и не се страхуват от дявола. Наскоро един от тях определи приетия екстрено от Конгреса и подписан мълниеносно от президента Обама “Закон за контрол на бюджета” (тоест за увеличаване на тавана на държавния дълг) като “захаросан сатанински сандвич”.Тези думи, макар и недостатъчни, за да разберем една доста объркана материя, няма да бъдат забравени дълго време. Нещо повече – техният автор може да остане в историята именно с тях, а не с по-сериозните си приноси за доброто на своите съграждани. И всичко това щеше да е само любопитно, ако не ставаше въпрос за твърде важни икономически, политически и стратегически промени, които не могат да не се отразят върху живота и на други държави по света. Аз не споделям мнението на повечето коментатори, които със злорадство следят гърчовете на американската администрация през последните месеци, говорейки за криза на системата на управление на Щатите, за “суецки момент” в тяхната политика (спомнете си провала на англо-френската агресия срещу Египет през 1956 г.), за безсилие на президента Обама и изобщо за пълна бърканица в една от двете големи сили на днешния ден.
Рано е да се палят свещи за Америка. Кризата, в която тя се намира, не е от вчера и няма да свърши утре, а промените, които стават все по-необходими, ще са бавни, постепенни, все още неясни и многовариантни.

Същността на въпроса е, че Америка отдавна харчи повече, отколкото изработва или печели по друг начин. Не случайно председателят на Обединения комитет на началник-щабовете адмирал Майкъл Мулен обяви мащабите на държавния дълг за най-сериозна заплаха за американската национална сигурност. Разликата между спечеленото и изхарченото от Америка се увеличава постоянно, но досега се покриваше лесно от държавния дълг, който по обем се приближава плътно до годишния съвкупен обществен продукт на страната.
Стремежът да се ограничат по някакъв начин разходите доведе преди време до приемането на закон, определящ таван на американския държавен дълг. Всяка година президентът иска от Конгреса да вдигне този таван и преди Барак Обама получаваше съгласие почти автоматично. Сега обаче, изостреното съперничество между републиканци и демократи, републиканското мнозинство в Палатата на представителите, както и засиленото влияние на т.нар. Чаено движение в самата Републиканска партия превърнаха един рутинен процес в упорита политическа схватка. Оказа се, че в новата обстановка много неща не се такива, каквито са били доскоро.
Чаената партия, която е крайно дясна по своите възгледи и твърде екзалтирана, когато ги защитава, получи силно влияние след миналогодишните междинни избори, защото успя да прокара в Конгреса голям брой свои симпатизанти. Това преобрази републиканския политически елит, който от просто десен се превърна в крайно десен. Президентът Обама трябва да се съобразява с новата политическа картина, да прави компромиси, които на пръв поглед противоречат на изповядваните от него по-либерални идеи.
Допълнителни трудности му създават предстоящите догодина президентски избори, които той иска да спечели, за да управлява още един мандат. Обама трябва да привлече на своя страна избирателите от центъра на политическия спектър и тези, които не са от никоя партия. Това означава, че политиката му трябва да е по-дясна, а значи отдалечена от някои любими принципи на демократите.
Конкретно по въпроса за мащабите на държавния дълг Обама трябваше да се пребори с фанатичното нежелание на “чаените хора” да го увеличават, дори и с предложенията им този дълг да намалява непрекъснато за сметка на съкращаване на много програми, подпомагащи бедните, старите, болните и безработните хора. Казано иначе, плановете на “чаеното лоби”, а с него и на днешната Републиканска партия, предполагат създаване по същество на нов тип Съединени щати с ограничена демокрация, осакатена социална солидарност и възродена хегемония над света. Всичко това е осветено от ореола на бащите на американската конституция, които в наши дни – според “чаените хора” – били забравени от управляващите.
Примерът с битката за тавана на държавния дълг е само едно предзнаменование за това, което би могло да дойде след време. Крайно дясната и фанатизирана Америка може да се роди по-скоро, отколкото би ни се искало, като последствията от подобен рязък завой могат да се окажат твърде опасни за целия свят. Затова резултатите от президентските избори догодина ще бъдат от значение за всички ни. И може би действията на Барак Обама би следвало да се преценяват по-внимателно, а обвиненията, че бил се отказал от първоначалните си идеи, засега би трябвало да се успокоят.
В действителност днешна Америка може да се измъкне от финансовото тресавище, в което е затънала, с много и продължителни усилия, при това само ако бъде преобразена радикално, но не в посоката, за която настояват “чаените хора”. Става дума за цялостна революция в американската финансова и данъчна система, за рязко съкращаване на американската намеса в работите на останалия свят, за значително спадане на равнището на живот на американските граждани, за сериозно намаляване на военните разходи и за още много други решителни трансформации, за които в наши дни нито една политическа сила в Съединените щати не може и да си помисли. От една страна – новото време сякаш изисква подобни действия, но от друга – може би промените в съотношението на силите в света все още не са достигнали необходимите за това измерения, така че американското общество се лута между нуждите от промени и различните предложения за тях. Много от тези предложения са крайни, а изкушението да се разсече възелът, да се потърси силово решение на всички въпроси отведнъж и още сега, когато военната мощ на Америка е неоспорима, ще става все по-привлекателно.
В тази сложна и объркана обстановка позицията на американския президент ще изиграе съществена роля за посоката, в която ще се променя неговата страна. Какво биха могли да направят останалите държави, и най-вече силните държави, за да повлияят на предстоящите промени? Може би едно – да помогнат с действията си на американския народ да избере такъв президент, който ще го води по бурните вълни на новото време с разум, спокойствие и мисъл не само за интересите на Америка, но и на всички други.
Задачата на Барак Обама не е никак лесна. Той трябва да изведе страната си от последствията на икономическата депресия, да се пребори с голямата безработица, да раздвижи могъщата американска икономика, да запази водещите позиции на Съединените щати в света с по-малко разходи, да убеди сънародниците си, че и вътрешните, и международните авантюри не са в техен интерес.

Освен другото, той трябва да преодолее почти религиозния фанатизъм на “чаените хора”, към чиито редици ще се присъединяват все повече безработни, бедняци, объркани и изплашени “средни американци”, хора с расови предразсъдъци, хора на първичните инстинкти и безграничния егоизъм.
Сякаш в наши дни глобалното махало се насочва надясно, към омразата и злобата, към агресивността и фашизацията, а Барак Обама вероятно разбира, че страната му не може да не е в центъра на тази опасна тенденция. Всичко това би трябвало да имаме предвид, когато оценяваме и неговото място, и неговите действия.
По въпроса за тавана на държавния дълг Обама не успя да надделее над “чаените хора”. Той искаше да увеличи държавните разходи, за да не засегне социалните програми, а и да не допусне нова икономическа криза. Предполагаше, че ще успее да премахне данъчните привилегии на най-богатите американци, както и на най-богатите корпорации, подарени им преди десетина години от президента Джордж Буш-младши уж временно, но продължени от самия Обама до 2013 г. Републиканската партия категорично отказа да “повишава” данъците, като настояваше за рязко съкращаване на бюджетните разходи. Оказа се, че по-голямата част от Конгреса на Съединените щати е решила да работи откровено и цинично за своите богати съграждани, като стовари икономическите трудности на плещите на бедните, старите и болните.
Битката около този въпрос продължи до последния момент – 31 юли, когато с участието на Обама и лидерите на двете партии в Конгреса бе постигнат “исторически компромис”, а казано откровено – когато Обама бе принуден да отстъпи почти във всичко.
Показателно е, че той би могъл да използва 14-ата поправка на Американската конституция, в която се казва, че “валидността на обществения дълг на Съединените щати, разрешен от закона, не може да се поставя под съмнение”, за да заобиколи Конгреса и вземе самостоятелно решение. Вероятно имайки предвид предстоящите избори, Обама потърси консенсус с републиканците, но не успя да го наложи по благоприятен за себе си начин.
Президентът отстъпи, защото иначе таванът на държавния дълг нямаше да бъде вдигнат, а това щеше да изправи Америка за първи път в историята пред неплатежоспособност (спомнете си как перестройчикът Луканов обяви, че страната ни не може да плаща задълженията си и какво се случи после). Последният срок за повишаване на тавана на дълга бе 24 ч на 2 август – плащанията, които Съединените щати трябваше да направят на другия ден, нямаше да могат да се осъществят без новия закон. Последствията и за Америка, и за света щяха да са тежки: блокиране на работата на държавния апарат, неплащане на заплати и пенсии, увеличаване на лихвения процент в Щатите, последващо нарастване на лихвите в другите страни, нова глобална рецесия, обезценяване на американския долар, рязко падане на стойността на държаните в долари резерви на много страни (Китай, Япония, Англия, Бразилия, Русия и други). Този черен списък може да бъде продължен. Казано с думите на много коментатори, в света би настъпил истински апокалипсис.
Както се очакваше, апокалипсисът не дойде, шантажът на “чаените хора” и тяхната Републиканска партия успя, демократите и Обама отстъпиха, защото нямаха друг избор. Какво бе конкретното решение и какво означава то?
Обама получи механизъм за увеличаване на тавана на дълга, който сега е равен на невъобразимите 14.3 трилиона (т.е. хиляди милиарда) долара. Това ще стане с 400 милиарда долара незабавно, а с още 500 милиарда - до февруари 2012 г. След тази дата Обама има възможност да увеличи тавана на дълга с още 1.2–1.5 трилиона долара, което ще му спести пререкания с Конгреса в годината на президентските избори. Срещу това Америка се задължава да съкрати бюджетните си разходи за идните 10 години с 917 милиарда долара, които вече са определени, и да приеме мерки за намаляване на бюджетния дефицит с между 1.2 и 1.5 трилиона, които трябва да се определят по вид, области и периоди до края на м. ноември т.г. от специална “комисия на 12-те”, съставена от депутати от двете партии, чиито решения трябва да бъдат приети или отхвърлени от Конгреса без поправки и допълнения. Ако това не стане, сумата от 1.2 трилиона долара ще се вземе поравно от военните и гражданските пера на бюджета, като някои социални програми ще бъдат неприкосновени. Идеята е, че за да запазят любимите си сфери на финансиране (военните разходи – за републиканците, а някои социални – за демократите) конгресмените ще се договорят в срок.
Разбира се, това решение само отлага, но не решава финансовите проблеми на страната. Единственото, което се постига с него, е нормалното функциониране на държавния апарат.
Реално сумите, с които ще разполага Барак Обама, няма да бъдат намалени, защото цитираните съкращения са отнесени към сценария, приет през март т.г., който надхвърля съответните цифри за миналата година. Тоест, само увеличението на тавана на бюджета с новия закон ще е по-малко, отколкото би било без него. По-важен е фактът, че за 2011 и 2012 г. съкращенията са минимални (няколко милиарда за тази година,  22 милиарда за 2012 г.), така че няма да повлияят на президентските избори. Казано иначе, сумата на държавния дълг на Съединените щати ще продължава да нараства и скоро може да надхвърли годишния национален продукт. За постигане на относително спокойствие, тоест на приемливо съотношение на дълга към националния продукт, съкращаването на разходите за идните 10 години, според експертите,  би трябвало да е два пъти по-голямо. Дори ако изискванията на новия закон се спазят, след 10 години националният дълг на Съединените щати ще бъде много по-голям от сегашния. Както заяви китайската агенция “Синхуа”, “остава си фактът, че нарастването на американския национален дълг изпреварва ръста на американската икономика и фискалните приходи, което води към спад на възможностите за изплащане на дълга”.
Приетите недостатъчни решения в скоро време вероятно ще доведат до падане на рейтинга на Америка на международните финансови пазари, ще увеличат лихвите, които тя плаща на кредиторите, а те ще потърсят диверсификация на своите валутни запаси, тоест – бягството от долара ще се засили. Курсът на долара спрямо останалите валути ще падне, “хартиените богатства” в долари, които много кредитори смятаха доскоро за гарантирани, ще започнат да се топят, а Съединените щати, ако изобщо някога се издължат на кредиторите си, ще го направят с обезценени долари, което значи, че ще ги ограбят още веднъж.
Не трябва да се забравя, че в “суперкомисията” на Конгреса, която трябва да се създаде в срок от две седмици от лидерите на двете партии, ще влязат хора с противоречиви възгледи за сферите, от които трябва да се вземат желаните съкращения.
Битката между републиканци и демократи ще продължи в комисията, шансовете да се постигне компромис не са големи, а демократите вероятно ще се опитат да си върнат поне част от изгубените позиции. Веднага след като подписа закона за тавана на дълга, Барак Обама заяви, че това е само едно начало, а истинските проблеми не могат да се решат без премахване на данъчните привилегии за богатите. Споровете по този въпрос ще са продължителни и с неясен край, като по всяко време Конгресът може да приеме нови закони, които ще неутрализират взетите вече решения.
Ако американската икономика не се активизира, ако постъпленията в бюджета от данъци не се увеличат, Съединените щати ще имат нужда от нови заеми, от нов таван на дълга, а това ще подрони още повече не само тяхната, но и световната финансова система. Необходимостта от цялостна промяна на тази система става все по-очевидна, но всяка промяна ще удари по сегашното привилегировано положение на Америка. От този лабиринт няма изход, освен ако цялата система не бъде разрушена до основи, но след подобен земетръс светът ще бъде съвсем различен.

 

 

 

 

Очевидно е, че сегашният модел на управление и на Америка, и на много други богати държави, не съответства на новите реалности. Струва ми се, че и устройството на малка и бедна България също така не е най-разумното и подходящото за съвременния свят. За съжаление, нито разположението на политическите сили у нас, нито личностите на техните днешни или предлагани за утрешни водачи (ако съдим по кандидатите за президентския пост) не навяват оптимизъм, че нещо ще се промени в интерес на гражданите на България. Натрупваните вътрешни противоречия обаче, могат да достигнат до момент, когато ще станат неудържими и ще избухнат в посока, която повечето хора не могат да предвидят.
Всички, които обичат България, трябва да мислят за този момент, да блокират потенциалните опасности, да търсят достойно място за страната ни в днешния подвижен, опасен и бързо променящ се свят. Останалите съображения са от второстепенно значение. Други пътища за спасяването на България няма и вероятно няма да има.


 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата