Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

Българският европеизъм

Е-поща Печат PDF

или диалектика на националните катастрофи

продължение от бр. 32

Провинциалният полуграмотен, хиперактивен и безпардонен бивш комсомолски елит, недопускан през годините на прехода до голямата държавна софра, измъчен „матреялно”, революционно и радикално настроен, е призован да изгори в борбата за глобалната демокрация и да натрие носа на Станишев, Пирински и свенливия Миков. И най-важното: този път мутроолигархията от слугински произход ще ни спасява от аристократичния маразъм на бившите господари... понеже ги познава добре и ще се „справи” с тях.

Мутроолигархът от слугински произход в епохата на късния социализъм е типичен Тартюф, далавераджия, спортист и обикновен домашен слуга в „имението” на номенклатурния аристократ, а сега, в епохата след „първоначалното” превръщане на капитала в потребление (плюскане), вече израства до буржоата Фигаро, който се върти ловко на пета и се подиграва на бившите си чорбаджии, че не могат да държат вече властта, а разпиляват и собствеността.Той е „честен частник“, както и велик държавник, прероден крал-слънце, ново, подобрено, интелектуално осмислено издание на късносоциалистическия самодържец. Ако не сме във времената на постмодерна, където симулацията (т.е. ментето) е най-купуваната на пазара стока, за малко и да повярваме!
Ето, значи, има я политиката, “новата” политика. Чисто новата политика! Пак е тук, дойде с най-европейската си „народна” партия. Животът обаче си върви, политиката също. Само че българският народ вече не различава една от друга модерните и не толкова модерните партии. Те не му и трябват. На него му трябва спешно и неотложно жизнеспасяващ ресурс! Народът изцяло и негативно е настроен към обителта на демокрацията и е готов всеки удобен момент да й драсне клечката, защото му е омръзнал този парламент, омръзнала му е и интелигенцията, която наизуст цитира постулатите на либерализма и парламентаризма. Става въпрос за народа, за широките народни маси, които нито искат да слушат за все по-заробващите програми, нито пък да ги разбират. На народа му трябва живот, а не модерна политика, а още по-малко “европейска” от типа дрън-дрън. Той търпеливо чака резултат, макар и малък. Всичко обаче си остава зад хоризонта, и то западния...
Елитът, още от епохата на късния социализъм, в по-голямата си част се превърна в генералния душманин на народа. Днес от алчност или от глупост, от „толерантност” или от политкоректност се пази като дявол от тамян да назове нещата с истинските им имена. Той не вижда, не иска, а и не може да спре катастрофата, която е надвиснала. Продължава да се държи все едно някой, незнайно кой и откъде, ще ни подаде ръка и в последния момент ще ни спаси. От време на време народът „се хваща” за някой си: Виденов, Костов, Първанов, Симеон, Бойко, търси в него народния монарх, закрилника и покровителя от безчинствата на елита. Да, ама напразно се надява!.. И затова народът е напълно свободен да мисли и да избира рационално и според интереса си. Но проверено и доказано е от историческия опит, че народът не избира и не гласува рационално.
Народът винаги е
избирал със сърцето си

В това е и уловката.
За двадесет години не му е предлаган истински избор. Предлагани са му измамни сурогати, мошеници или психопати! А ако все пак по изключение избере правилния човек, на помощ идват “народно-социалните” оранжеви революции и преврати. Затова е спешно необходим радикално нов и в всъщото време „радикален политически субект”, който да изповядва и да действа не с либерално-западни догми и политически технологии, а с нашите си, български, традиционни и народно-общинни методи на управление и живот, разбираеми и съобразени с традицията.
Нужен му е радикален политически субект, който да надникне в душата на българския народ и неговите колективно безсъзнателни тежнения и чувства, който да не се отнася високомерно и технократски към мъката, която го е обзела. Той трябва да активизира съпротивителните му сили и да прави политика там, където трябва - при него, а не при измисленото гражданско общество. Този субект да вземе властта от олигархията и да върне на народа все още неизядената собственост, награбена от нея.
Както се вижда и с просто око, светът вече се бунтува срещу хегемонията на неолиберализма, който е хванал Америка за гърлото, а Европа - за по-болезнени места... Комшиите обаче се връщат към традицията си и никой вече не е в състояние да ги притисне, че ликвидирали досегашната проевропейска националистическа турска държава и елиминирали прозападния си елит. Ето за това при тях криза няма, защото имат лидери и работещо за народа политическо движение. Смешно и жалко е да се гледа как Европата ги мъмре и наставлява, надявайки се Турция да стане член на клуба на демократичните светски държави. Потрябвал им е на турците материализмът и бездуховността на постмодерния Запад.
В един форум прочетох за ПРО и голямата политика следното: “НАТО-то това е Америка плюс слабоватите европейци, които натискат Русия с ПРО, и тя по необходимост се сближава с Китай, Индия и други “слаби” държави. Тя ги пази ядрено-ракетно и им продава газ, нефт и оръжие. Наш Ганьо, оставил геополитиката на началството, дреме и живее с надеждата преходът да приключи и той да се “оправи”. Един прекрасен ден стреснат се събужда и хоп, какво да види: дошли османлиите и българите отново им станали роби. Звучи наивно, пресилено и дори неинтересно, но вече е твърде вероятно. И какво излиза: хитрите турци хем са в НАТО-то, хем се натискат за Европата, хем ни купуват икономически и хем вече са вратата на Европа към бързо развиващия се Изток...”
На практика Стефан-Стамболовият дуалистичен проект се възпроизвежа наново, в новите условия, и пак като кондуминиум. Политически и военно ни съветват и управляват от Вашингтон (Брюксел), а Анкара засилва икономическото си и културно влияние. Съответно и двете ни демократични и европейски партии, ГЕРБ и тези от бившата тройна коалиция, изповядват и споделят това ново статукво. Различията не са съществени, по-скоро отговарят и са свързани с различни европейски и американски кръгове и техните конкретни интереси и цели. Нашите родни либерали, социал-либерали и либерал-националисти обаче не се притесняват, че американският глобализъм заедно с политическата си идеология - либерализма, не успява да се наложи в повечето части на света. Пред очите ни се руши обещаният „хилядолетен” либерален рай. Не са актуални вече и се отхвърлят неговите норми и идеологически парадигми. Отказват да работят и неговите политически и стопански инструменти. Разпада се постмодерното, постлиберално и постдемократично западно общество, деградиращо до хаотична постмодерна пихтия. Ужасяваща е кризата на морала, който от всеобщ и обществен се превръща в индивидуален и частен.
Западният универсален модел не намира почва извън познатите ни географски и политически граници. Наблюдаваме глобална съпротива от страна на местната традиция, култура, религия, политика и елити.
Разбира се, западният свят, и най-вече Америка, за да запазят статуквото, прилагат всички форми на война срещу съпротивляващите се народи и държави - от горещата конвенционална до новите интернет (виртуални) “туитър” мрежови войни.
Стремейки се да е част от либералния Запад, българската държава и народ се изправят пред поредната национална катастрофа. И отново сме на губещата страна... Българският т. нар. парламентарен патриотичен елит, в съюз с политическите мутри,
симулира активност,
но с неясен знак

Те и когато се радикализират, е в умишлено погрешна посока. Антилибералната идейно-интелектуална платформа, конкретизирана спрямо нашите условия и културни традиции, все още не е изкристализирала в истинската антилиберална алтернативна политическа програма, която да се превърне в действена спасителна политика. Търсят се причини и извинения във външни фактори, които “задължително” трябва да ни спасят от поредния ни “европейски” провал като например - Русия се “съсредоточава” и Дунава не минава; „бащицата” Путин ни е забравил и изоставил; кризата е тежка, а и народът не „ставал”; неясното международно положение също ни възпира, и т. н...
Реалната интелектуална и политическа съпротива на патриотичните елити срещу наложения либерален политически и социален колониален модел не е много далеч от надеждата, че Европа ще помага, за да променим „сбъркания” модел. Въртим се в затворен кръг, в който цари интелектуален и политически конформизъм!
Все по-очевидна е антибългарската идеология и същност на най-новия либерален български европейски проект, и все по-безсмислена става вярата, че под натиск на европейците той ще бъде „правилно коригиран”, за да може успешно да функционира. Затова и не се отива по-далеч от рамките на либералния консенсус: “конструктивна” критика на Бесепето; отрицание на фашизоидното проамериканско отроче ГЕРБ и разкриване докрай на неевропейския и недемократичен срамен “турски” лик на Депесето... И някъде между редовете наднича неизтляващата българска надежда: съвсем малко още и ще дочакаме европейското благоденствие!.. А това, че се спуска мрак, че настъпва хаос и идва краят на света, на българския свят- народът да му мисли!

 

 


Народ, който насила е изтръгнат от традицията си и е лишен от вярата си, загива. И вината за това носят само и единствено елитите! Социал-либерализмът (социалдемокрацията) на средната класа и национал-либерализмът на олигархията са опиум за нашите елити и отрова за народа.
С активните действия на либералите и с мързеливото бездействие на социалисти и патриоти, както и с помощта на техните партии, българският народ е подложен на пряко духовно и физическо унищожение в Родината и на асимилация в чужбина. Има нужда от нова политика, но народът не ражда политика, раждат я елитите!


 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата