Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

Ще ни отнемат ли победата на Шипка?

Е-поща Печат PDF

Сред неотменимите дати, белязали върховете в националната ни история, 11 (23) август 1877 г. ще остане завинаги изписан с кървави букви. Защото на този ден се водят най-ожесточените и решаващи боеве при връх Шипка по време на Руско-турската освободителна война. Това е върховното изпитание на защитниците на прохода - Шипченската епопея.

До тази славна страница от миналото ни се стига, след като в началото на август руското командване поверява отбраната на старопланинските проходи от в. Шипка до гр. Елена на ген. Ф. Ф. Радецки, а непосредственото ръководство на отбраната на Шипченския проход - на ген. Н. Г. Столетов.Предвид изключителната важност на прохода, след превземането и опожаряването на Стара Загора Сюлейман паша се насочва натам с 27-хилядна армия и 48 оръдия (без да се броят резервите). На 8 (20) август той се разполага в подножието му, готвейки се да нанесе тук главния удар. На 9 (21) август пламват епичните боеве, които продължават почти шест дни. Малкият по численост руски отряд, в който влизат и петте опълченски дружини (общо 7 500 души), трябва да отбранява прохода, да отблъсква атаките на противника.
В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично, като по своята самоотверженост и смелост не отстъпват на руските вoини. Духът е висок, но в материално отношение тяхното положение е доста тежко - нямат нито раници, нито палатки - в дъждовните и студени планински нощи те са с лятно облекло, без шинели, със скъсани обувки, не е уредено снабдяването им с храна... Лошо е и въоръжението им. Твърде често те отнемат пушките на убитите турци, за да продължават боя. Ген. Столетов сам снабдява опълченците с продоволствени и вещеви запаси от изоставените от турците при отстъплението им.
Отблъсквайки 7 атаки през първия ден, руско-българският отряд дава 250 убити и ранени. Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода. Турската пехота държи под постоянен обстрел единствения водоизточник - един ручей в източното подножие на връх Св. Никола. Пътят към извора е осеян с трупове.
Следващия ден - 10 (22) август - и двете страни използват за подготовка. Турците не атакуват, но престрелките не стихват.
Резултатът е, че шипченци спечелват едно цяло денонощие, което е от огромно значение за успеха на отбраната.
Решителният и най-тежък бой започва на 11 (23) август. След фронталните нападения през първия ден Сюлейман паша пристъпва към нова тактика - обход на руските позиции с цел да овладее техния тил и да прекъсне пътя към Габрово, откъдето се очакват подкрепления. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Гъсти орди лазят по скатовете на планината. Около 10 ч турците получават шест табора подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване.
Към 17 ч настъпва критичният момент в тази героична епопея. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. Суеверен страх обхваща турците, когато срещу тях полетяват трупове.
В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав.
По време на тридневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника - на повече от 8200 души. Турците минават към отбрана.
134 години по-късно обаче те отново са в настъпление. По ирония на съдбата точно на 11 август 2011 г. Али Юзеиров от партия “Отоман” пристигна в “Здравей, България” с фес и обясни, че го използва като “част от борбата, която водим и историята, която ще напишем”. След молбата на водещия Юзеиров махна феса. Той обясни, че срещу брат му Юзеир е повдигнато обвинение, което на 12 август ще му бъде прочетено в съда в Търговище на турски език (?!).
Брат ми има право да чуе обвинението на родния му език, заяви самозабравилият се Али Юзеиров, напълно игнорирайки факта, че съгласно чл. 3. от Конституцията на Република България официалният език в републиката е българският. И тук неизбежно възниква въпросът: що за съдии са тези, които са осигурили “преводач” на Юзеир Юзеиров? Български или турски?
Това вече не е “толерантност”, това си е чисто национално предателство. Впрочем, по повод толерантността в България Али Юзеиров подчерта, че такава може да има само между етноси, които са равнопоставени. Ние се борим за правата на турците в България, ние сме малцинство и искаме да получим признанието си в тази държава, обясни пред тъпия поглед на водещия Юзеиров. По думите му, в българската Конституция е записано, че България е еднонационална държава.
„Нас все едно ни няма. Аз твърдя, че съм турчин със самосъзнанието, че изповядвам исляма и съм български гражданин, но Конституцията казва, че такъв човек няма”, недоволен е Али Юзеиров. Не знам дали се сеща този наглец, че това му изказване е противоконституционно и подлежи на съд.
Според Али Юзеиров българският президент трябва да признава всички малцинства и както на Коледа поздравява християните, на Байрама да поздрави мюсюлманите със „Салям алейкум”, а на Банго Василий - ромите. За пример той посочи папата, който поздравява християните на 72 езика. Малко по-късно пред ЦИК Юзеир Юзеиров пък допълни, че кралят на Белгия поздравява поданиците си на три езика, а в Швейцария поздравите са на четири езика. Защо българският президент да не каже две думи на турски или на ромски, запита Юзеир Юзеиров. Той не е доволен, че предизборната кампания трябва да се води на български език.
За да успокои брат си, Али Юзеиров, който е кандидат за президент, заяви, че ще води предизборна кампания на турски език с преводач на ромски. В кампанията му няма да бъде осигурен преводач от турски на български език.
Удивително е, че хората и службите, натоварени с националната сигурност, още не са се заели да прекратят този открит опит за насаждане на междуетническо напрежение. Но ако ЦИК приеме документите на Али Юзеиров за изборите, най-вероятно гласовете от ДПС ще се пренасочат и тогава... Ще позволим ли да ни отнемат победата на Шипка?

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата