Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

Идеологическата криза на западния капитализъм

Е-поща Печат PDF

Джоузеф Стиглиц е университетски професор в Колумбийския университет, лауреат на Нобелова премия в областта на икономиката, автор на „Свободното падане: свободните пазари и потопяването на глобалната икономика”. Името на „глобализаторът, който дойде от студа”, както го нарече друг един емблематичен антиглобалист – Грегъри Паласт, е много добре познато на читателите на в. „Нова Зора”. На страниците на вестника през годините са публикувани множество аналитични статии на прочутия бивш служител на Световната банка.

Проф. Стиглиц заслужено се ползва с име на неподкупен и професионален тълкувател на текущите процеси в съвременния свят в областта на икономиката, социалната сфера и стратегиите за развитие.

Само преди няколко години мощната идеология, основана на вярата в свободния пазар, неограничаван от нищо, доведе света до границата на разорението. Дори и в периода на своя разцвет от началото на 80-те години на 20 в. до 2007 г. капитализмът по американски образец – отслабване на държавния контрол, - доведе до впечатляващо повишаване на благосъстоянието само на най-богатите сред най-богатите страни в света. Повечето американци всъщност наблюдаваха как доходите им или намаляват, или остават на същото ниво. Освен това ръстът на производството на САЩ не беше икономически рационален, тъй като по-голямата част от националния доход на САЩ идва от една ограничена група, а икономическият ръст може да расте само в условия на финансирано потребление за сметка на увеличаването на дълга. Аз бях един от тези, които се надяваха, че по някакъв начин финансовата криза ще научи американците (както и всички други), че е необходимо да се осигури повече равенство, по-твърдо регулиране и по-добро равновесие между пазара и правителството. За жалост, това не се случи.

 

Тъкмо обратното, възраждането на икономиката от десни позиции, управлявана от идеологии и групи ссъс специфични интереси, пак заплашва глобалната икономика, или поне икономиките на Европа и САЩ, където тези идеи все още са в разцвет.

В САЩ възраждането на десните позиции, чиито привърженици се стремят да приложат в икономиката основните закони на математиката, заплашват с банкрут държавния дълг. Ако Конгресът даде мандат за разходи, превишаващи доходите, ще се появи дефицит, който трябва да се финансира. Така вместо да се търси баланс между приходите на всяка правителствена програма и загубите вследствие на данъците за финансиране на тези приходи, десните се стремят да прилагат метода „преса/наковалня” – т.е. забраната за увеличаване на държавния дълг изисква да се ограничат загубите до нивото на данъците. Остава открит въпросът кои разходи ще се смятат за приоритет, и ако това не са разходите за изплащане на лихвите по държавния дълг, тогава банкрутът е неизбежен. Освен това намаляването на разходите днес, в средата на продължаващата криза, е последица от идеологията на свободния пазар и непременно ще доведе до продължаващ икономически спад.

Преди десет години, в средата на икономическия бум на САЩ, те се изправиха пред профицит, който застрашаваше с пълно ликвидиране държавния дълг. Недопустимото съкращаване на данъците, намаляването на войните, значителната рецесия и бумът на разходите за здравеопазване (частично предизвикани от ангажимента на администрацията на Джордж Буш-младши да предостави на компаниите свобода в ценообразуването), дори и при държавно финансиране, бързо превърна значителния профицит в рекорден за времето си дефицит. След поставянето на диагнозата стана ясно и какви са „средствата за лечение” на дефицита в САЩ – те трябва да бъдат заставени отново да работят чрез стимулиране на икономиката; да спрат безсмислените войни; да замразят военните разходи и разходите за медикаменти, а също повишаването на данъците, в краен случай - и за богатите. Обаче десните не направиха нищо по всички тези пунктове. Обратното, настоятелно подкрепиха още по-голямо намаляване на данъците за корпорациите и за богатите при едновременно съкращаване на разходите за инвестиции и в системата за социална защита. Ето как бъдещето на американската икономика бе подложено на риск, унищожи се всичко, което беше останало от „социалния договор”. Американският финансов сектор продължава да лобира за вдигане на ограниченията по отношение на него самия, за да може да се върне към лекомислените си действия, предхождащи катастрофата.

В Европа ситуацията не е много по-добра. Гърция и други страни са в криза, но дежурното „лекарство” си остават до болка познатите пакети от мерки за затягане на икономиката и приватизация. Мерки, които ако бъдат приложени, ще направят тези страни още по-бедни и по-слабо защитени. Това „лечение” се провали в Източна Азия, Латинска Америка и някои други региони, и по същия начин днес ще се „провали” и в Европа. На практика то се оказа неуспешно за Ирландия, Латвия и Гърция.

Има алтернатива: стратегията за икономически ръст, поддържана от ЕС и от МВФ. Икономическият ръст ще възстанови увереността, че Гърция може да изплати дълговете си, което ще доведе до намаляване на лихвите и ще освободи място за нови инвестиции, стимулиращи икономическия ръст. Сам по себе си икономическият ръст увеличава приходите от данъците и намалява нуждата от разходи за социално дело, например помощи при безработица. Увереността, че именно това ще се случи, ще повлече на свой ред по-голям икономически ръст в бъдеще.

За жалост финансовите пазари и икономистите с десни възгледи разбраха проблема в точно обратния смисъл: те са убедени, че строгите икономии ще породят увереност, а увереността на свой ред ще спомогне за икономически ръст. Само че спартанската икономика влияе негативно на икономическия ръст, влошава финансово-кредитното положение на правителствата и в крайна сметка осигурява по-малко доходност в сравнение с обещанията на защитниците на строги икономии. И в единия, и в другия случай увереността се срива и се завърта спиралата на икономическия спад. Дали ни е нужен още един скъпоструващ експеримент с идеите, които отново са обречени на провал? Не бива да го допускаме, но изглежда, че ще бъдем принудени да преживеем още една криза. Неуспехът при възвръщането на възходящия ръст в Европа или в САЩ ще се отрази негативно на световната икономика. И в двата региона неуспехът ще е катастрофален, дори и ако основните държави с развиваща се пазарна икономика постигнат икономически ръст, който да не изисква подкрепа.

За съжаление, докато светът не започне да се вслушва в думите на „умните глави”, ще продължава да се движи в тази посока.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата