Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

Книгата на Димитър Вандов - изследване, обърнато и към бъдещето

Е-поща Печат PDF

Преди двадесетина дни от печат излезе изследването на Димитър Вандов “Двубоят между разузнаването и контраразузнаването на България и Турция”. В редакцията разполагаме с ограничен тираж от книгата, която е с цена 8 лв. (плюс 2 лв за пощенски разходи). Книгата може да бъде заявена с обикновен пощенски запис на адрес София, 1000, ул. “Пиротска” 3, за Минчо Мънчев Минчев.

На пръв поглед книгата на Димитър Вандов „Двубоят между разузнаването и контраразузнаването на България и Турция” би могла да се отнесе към т. нар. мемоаристика. Но това е само на “пръв поглед”. Всъщност авторът с професионална вещина прави кардинална оценка и анализира редица въпроси, свързани с националната сигурност на българската държава. Изключително разумните му препоръки би следвало да провокират към адекватни действия властимащите. Разузнавач от висока класа, дипломат, Димитър Вандов дълги години работи в сферата на българското разузнаване в Турция, която в епохата на „студената война” представлява основния геополитически противник на държавата. Изключително професионалният език и стил изисква да чете „и между редовете”. Само така би могло да се оцени, че изследването е обърнато и към бъдещето.

Книга е полезна не само за широк кръг читатели, но най-вече за онези, в чиито ръце е днешната участ и утрешната съдба на българската държава и нация. Разбира се, Турция е и ще си остане наш съсед. Държава с неколкократно по-голяма територия и население от нашата, с жизнена и подмладяваща се нация, с развита икономика, с успешни усилия за формиране и утвърждаване като лидер в ислямския свят, с една дума, фактор в района на Близкия изток. За съжаление обаче Република Турция, продължава и в условията на 21-ви век, да осъществява настъпателна вътрешна и външна политика, обобщена във възраждането на понятието османска империя. Преди години, при честването на 700-годишнината на Османската империя, на тази политика бе даден етикетът неоосманизъм, който обозначава насока не само към ислямски страни, а и от териториалния обсег на бившата османската империя. По същество с доктрината на проф. Ахмед Давутоглу (по-късно и министър на външните работи на Република Турция) бе положено началото на широкомащабна работа на добре организирани многобройни вътрешни и външни прояви, насочени към постигане на поставената цел. Например фестивали като този на Анадолския фолклор - „Истанбул – център на европейската култура”, научни конференции като тази в София - „България част от Турция в исторически и културен аспект”, щедро субсидиране на книги на турски и други езици, например „Цветята растат” от Е. Ъшънсу, книгата на американската журналистка за „българската следа” в атентата срещу римския папа, книгата на русенската османистка Теодора Бакърджиева за „Държавният реформатор – Мидхат паша”, на белгийските автори за събитията в Батак като махленска крамола, на проф. Е. Конукман „От общност или...” и др. подобни. Целта е да се промени представата за османския поробител и той да се представи най-вече като защитник на прогреса и цивилизацията в Европа.

През май 2011 г. в турския град Бурса се проведе Първият балкански медиен форум с участието на над 120 известни журналисти от Балканите и Европа. Именно тук вицепремиерът на Република Турция г-н Бюлент Аранч недвусмислено заяви: „В днешно време Балканите се демократизират и трябва да се преодолеят всички предразсъдъци от миналото” (разбирай османското господство). Не са за подценяване и „зрелищните” прояви от рода на т.нар. влак на Османската империя по трасето Истанбул - Виена, като всички населени пунктове и местности са наричани със старите турско-арабски имена, а условията на „пътниците” са близки до османските табиети. Така се стига и до тържествата в Бурса през 2011 г., посветени на „майските събития в България” (1989 г.) с ярко подчертан не само политически, но и антибългарски оттенък. Разбира се, всичко това става под прякото наблюдение на Управлението за психологическа отбрана към МИТ и щедро се финансира от организацията „Тюрк танътма фонду”, разполагаща с огромен финансов ресурс.

Вътре в България политиката за утвърждаване на неоосманизма се реализира предимно от ДПС, чрез политически и административен монопол в районите със смесено или преобладаващо „турско”, където се насажда другостта, отродяването. В специфична интерпретация се отбелязват жертвите на т.нар. възродителен процес, годишнините от майските събития или на активисти, извършили погроми върху имуществото и живота на български граждани. Резултатът е капсулиране на общности и извличане на политически дивиденти. Подобни прояви зачестяват в периоди на избори, като „втвърдяват” електората.

Нека не подценяваме и усилията да се активизира и русофобията, подкрепени от други политически сили, което също е в интерес на поставената цел. В условията на „тежка етническа преса”, под която се намират част от българите, особено в смесените райони, става разбираем стремежът за самозащита не само в духовно или езиково, но и в социално отношение, и така неизбежно обстановката се изостря и застрашава и националната сигурност. За съжаление отделни политически сили умело се възползват от такава обстановка и на вълната на примитивен национализъм подтикват лица и групи към безразсъдни прояви. Всичко това дава основание да заявим, че в началото на този век “заплахата” не само остава, а непрекъснато ескалира, но дали само към поетичното „свещени конец”...

О.з. полк. Х. ХИНЧЕВ, доктор на философските науки


 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата