Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

Оголената геополитика

Е-поща Печат PDF

 

• никой не уважава умиращите нации

Резултатите от последното преброяване на населението на България през февруари т.г. показват, че намаляваме бързо и със стабилни темпове. Почти 600 хиляди души ги няма тук за последните 10 години, излиза, че сме се стопили до равнището на 40-те години на миналия век. Няма да отегчаваме читателя с цифри - тези дни те “извират” всякъде. Достатъчна е една - всяка година България намалява с близо 60 000 души. От останалите официални 7,380 млн. жители, при тези под 14 години - според неофициални данни -  почти половината не са съвсем българи. Според най- оптимистичните прогнози, ако нещата продължат така, след сто години ще изчезне и последният българин. Според най-мрачните - само след 50...

Защо се стигна до подобен демографски колапс, съпоставим само с първоначалната вълна на турските завоевания, която според видния наш историк от миналия век Христо Гандев, през 15 век българската народност се свива до 600 000 души?
Няма да се лъжем - раждаемостта в България не беше висока и преди 1989 г., само че тогава нямаше “свободна емиграция”. Защо обаче след като “тоталитаризмът падна”, българинът - за разлика от чеха или унгареца, хукна масово зад граница? Основната причина е в кошмарния модел, наложен от неоколониалните господари веднага след “светлата дата” 10 ноември. Тези анонимни протагонисти на разрухата имат и имена - например господата Ран и Ът. За какво става дума, сме писали неведнъж.

Впрочем, ето как е резюмирана цялата тъжна история у нас след 1989 г. от българи гурбетчии във Франция: “Половината партии работели за американците, другата половина за руснаците, ни лъжат политолози и журналисти. Всъщност всички партии работят само за себе си”.
Последното май не влизаше съвсем в плана на американските емисари. Но крайният ефект е същият. Какво пречеше например да се оставят на мира текезесетата? Или кооперациите, или както искате ги наречете. Днес мнозина си спомнят как именно през 1988-1991 г. българските села, които вече видимо страдаха от обезкръвяване, за известно време живнаха. АПК-ата де факто бяха ликвидирани още при Тодор Живков и бе възстановен принципът “едно село - едно ТКЗС”. В което се знае кой какво работи, кой пие и кой плаща. Нямаха нищо против това нито социалдемократите на д-р Дертлиев, нито дружбашитe  на бай Милан Дренчев.
Точно тогава първа жертва на деиндустриализацията паднаха  пътуващите ежедневно от селата работници в заводите. Едни от тях яхнаха тракторите и комбайните, други отвориха някакви дюкяни, кръчми и даже ателиета за поправка на телевизори или автосервизи. Да, ама не! Сините талибани разрушиха всичко, изпълнявайки маниакалната повеля на Ж.М.Ж. за “връщане на зимята в риални граници...”. И в крайна сметка, след погрома на българското земеделие - за хората нямаше избор освен да гледат животни, или да берат ягоди в чужди ферми. А известно е - нямаш ли село, нямаш нация. Защото освен че храни града, то е и пазител на традицията и националния дух. И най- важното, демографски резерв.
Статистическите данни са категорични – до началото на 60-те години раждаемостта в селата е по-висока от тази в градовете. Но днес българското село е обречено на разрухата на времето, активно подпомагана и от ромски набези. После дойде не по-малко жестокият удар срещу града и промишлеността. Заводи и фабрики умишлено бяха фалирани с илюзорната надежда, че ще могат сетне да бъдат изкупени и да се “родят” капиталистите. И никой не се сети, че загубиш ли веднъж пазар, няма как да станеш производител.

В крайна сметка новоизлюпената псевдобизнескласа натрупа първоначалния капитал по приниципа на Луи ХV “След мен и потоп!”, защото принципът беше – да продадем модерните машини за скрап. Ами работниците? Какво друго им остава освен да хукнат и те в онази “пуста черна чужбина”... Унищожаването на военната промишленост няма да коментираме - това си беше директна поръчка отвън... България няма да опустее. На мястото на нашите емигранти идват чужденците. От Изтока, а понякога и от Запада. За много от тях България е почти обетована страна. И само след четвърт век улиците на българските градове може би ще представляват нещо средно между арабски сук и “чайна таун” и само тук таме “бонд стрийт”... А българите ще са предимно хора от трета и по-висока възраст. Ще обслужват любезно “мастър” – доколкото са им останали силите – а те ще ги гледат със смесица от съжаление и презрение. Защото никой не уважава умиращите нации.

Актуален глас

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата