Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

От кого се е учиил Хитлер

Е-поща Печат PDF

За пореден път отбелязваме Победата над Злото и си припомняме не само подвизите и жертвите, принесени от нашия народ в тази война, но отново си задаваме въпроса за причините, породили това Зло, за неговите корени и движещи сили.

Много преди болшевизма

получавахме различни отговори, включително и такива, че Злото било някакъв си отговор на „червената заплаха” за света, произлизаща от нашата страна. Все едно че тази „заплаха” и Злото са тоталитарни близнаци, виновни в еднаква степен пред човечеството. Спорът не е от вчера, и няма да свърши утре.

Според мен тежката дума тук е на проф. Мануел Саркисянц, който чете курс лекции в Хайделбергския университет за източниците на немския нацизъм и намира най-дълбоките му корени във Великобритания - въплъщение на парламентарната демокрация и гражданските свободи. Книгата на проф. Саркисянц бе публикувана на Запад, а неотдавна бе отпечатана и на руски език. При превода, очевидно, е допусната грешка (английското име на книгата е „Английските корени на немския фашизъм”, а не нацизъм!), която може да се нарече традиционна, но не в това е същността. Същественото е, че самият Адолф Хитлер не само не скрива, а обратното – подчертава приемствеността между нацизма и британския колониализъм и расизъм.
„Аз се възхищавам на английския народ – казвал той. – Той извърши нещо невиждано в сферата на колонизацията”.
„Нашата цел е – казва Хитлер на 23 май 1939 г. – разширяване на пространството на Изток. И това пространство на Изток трябва да се превърне в германската Индия”.
„Само аз, подобно на англичаните, разполагам с твърдостта да постигна целите си” – провъзгласява той. А обкръжението му приглася: „Всичко, което искаме да постигнем в живота си, е онова, което отдавна съществува в Англия”.
Гражданите на Третия райх трябвало да възприемат примера на англичаните според любимия на Хитлер английски филм „Животът на бенгалския улан”. Всички членове на СС били длъжни да го гледат.
Авторът на книгата „Английските корени...” показва, че нацистите не били първите, които - много преди болшевизма! – са привлечени от британския опит в колониализма и расизма. „Нашите учители” – така наричал англичаните основоположникът на немската колониална експанзия в Африка Карл Петерс. Според него най-висшето благо за човечеството, и то благодарение на англичаните, било, че „не романите или монголите дават тон на земното кълбо, а именно германците, и ние се възприемаме именно като такива”. Според Петерс е разумно и справедливо, че за германците работят милиони представители на „чужди раси”.

Предтечите на фашизма
За един от духовните предтечи на нацистката религия е признат английският писател и историк Томас Карлайл (1795 - 1881). Няма нито една основополагаща нацистка доктрина, която да липсва при Карлайл, пише „Англо-германско списание” през 1938 г. „Силата – това е правото”, „За свободния човек е характерен не бунтът, а подчинението”, провъзгласява Карлайл. Според него хармонията е възможна само в общество, където „трудещият се изисква от вождовете на промишлеността: „Стопанино, ние трябва да сме записани в полка... Полковници на промишлеността, надзиратели на работата, разпореждайте се с тези, които станаха ваши войници!”
По-късно, във варианта на Хитлер, наричали това „привличане на немския работник на страната на националните дела”.
„Когото небето е направило роб – учи Карлайл, - никакво парламентарно гласуване не може да го направи свободен човек. А пък „чернокожият” има правото да бъде принуждаван да работи въпреки природната му леност. За него лошият господар е по-добър, отколкото никакъв господар”.

Що се отнася до един от първите народи, които стават жертва на англо-саксонската експанзия – ирландците, то по време на глада от 1847 г. Т. Карлайл предложил да се боядисат в черно два милиона ирландци и да бъдат продадени в Бразилия.
Бенджамин Дизраели също трябва да се запише като достоен предтеча на британските фашисти и на германските нацисти. Дизраели е могъщ глава на британския кабинет от времето на викторианската епоха, това е същият той - лорд Биконсфилд (1804–1881 г.), провъзгласил, че „расовият въпрос е ключът към световната история”. „Еврейската расова затвореност – доказвал лорд Биконсфилд, - опровергава учението за равенството на хората”.
„Ако си евреин, както Дизраели - отбелязва немската изследователка Хана Аренд, - е съвсем естествено да намираш в правата на англичаните нещо по-хубаво, отколкото в правата на човека”.
Според проф. Саркисянц, може да се каже, че Англия станала мечта за Израел, а англичаните – избраният народ, към който Б. Дизраели се обръща с наставлението: „Вие сте добри стрелци, вие може да изкачвате върхове, вие умеете да гребете. И онази несъвършена част на човешкия мозък, която се нарича мислене, още не е ви е превила. Вие нямате време за четене. Направо изключете това занятие... Това е проклето занятие за човешката раса”.
След няколко десетилетия Хитлер говори така, сякаш буквално е конспектирал споменатите тези: „Какво щастие за управниците, когато хората не мислят!.. В противен случай човечеството не би могло да съществува”.
Обаче за най-близък – и не само по време – нацистите смятат Хюстън Стюарт Чембърлейн (1855-1927). Най-важният му труд – „Основи на 19 век”, излязъл в Германия през 1899 г., по-късно е наречен библия на нацисткото движение от германския нацистки вестник „Фьолкишер беобахтер”. (Книгата на А. Розенберг „Митът на 20 век” е не само продължение, но и приложение на Чембърлейновите „Основи...”)

Хюстън Стюърт Чембърлейн се мести в Германия по време на Първата световна война, защото Англия вече не била достатъчно енергична, за да носи „бремето на белия човек”. Германия му се виждала много по-перспективна с оглед по-нататъшното разширяване на господството на бялата раса. Но продължавал да смята, че и двете страни „са населени от два германски народа, които са направили повече от всички други на света”. Х. С. Чембърлейн предложил немците да бъдат идеализирани „не като народ-мислител, а като народ на войници и търговци”. Също като Дизраели, Х.С. Чембърлейн призовавал да се вземе примера на евреите при съблюдаването на расовата чистота, и едновременно доказвал, че „дори самото им съществуване е грях, престъпление срещу свещените закони на живота”. Твърдял, че само арийците превъзхождат духовно и физически всички други хора и затова правото да са властелините на света е само тяхно.
Именно Х. Чембърлейн, английският аристократ и кабинетен учен, видял в „дребничкия ефрейтор” А. Хитлер „изпълнител на своята житейска мисия и изтребител на не-човеците”.

По думите на Рудолф Хес, “със смъртта на Х. С. Чембърлейн през 1927 г. Германия загубила един от величествените си мислители, борец за германското дело, както е написано на венеца, положен от името на Движението”. В последния си път Х. С. Чембърлейн бил ескортиран от хитлеровите щурмоваци, облечени в униформа. Свободата - това привилегия на Господа ли е?”

Споменатите дотук фигури са така да се каже върхът на британския протофашистки ландшафт. А какво представлява самият ландшафт? Един от пионерите на британския фашизъм А. К. Честъртън (брат на писателя Джилбърт Честъртън) не бил единственият, който смятал, че „основите на фашизма са заложени в самата британска национална традиция”. Най-ярките носители на тази традиция били преди всичко големите и малките колониални чиновници и офицери, които държат първенството и в създаването на първите концлагери в най-новата история – по време на Англо-бурската война, и на тайното общество „Изгубеният легион”, чиято цел била установяване на имперската власт над целия „нецивилизован” свят. Този праобраз на бъдещите войски СС прославил и Ръдиард Киплинг. Той писал, че в легиона може да служат „само хора със сърца на викинги”. Много преди индийците, африканците, аборигените от Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия, към нисшата раса били причисляване коренните жители на Британските острови келтите, покорени от англо-саксите, нахлули от континентална Европа. Популярният за времето си писател Ч. Кингсли се оплаквал, че в Ирландия го преследвали тълпи от човекоподобни шимпанзета. „Ако имаха черна кожа – пише той, - щеше да е по-лесно”. А „ученият” Дж. Бидоу твърдял, че „предците на ирландците били негри”.
Роналд Нокс искал келтите и руснаците да бъдат отписани като европейски народи, тъй като „келтската и руската нация презират труда и реда и са на много ниска степен на човешкото развитие”.
„Свободата е привилегия на господните раси”. Този принцип бил култивиран не само в елитните кръгове на Великобритания, но и у най-нисшите слоеве от обществото, които били горди с принадлежността си към висшата раса в сравнение с някакви си ирландци, индийци и т.н., и т.н. „Англичаните гледат надолу с презрение, а нагоре – с визхищение” – отбелязва „Английската идеология” на Саркисянц.
Мануел Саркисянц цитира и следното свидетелство: обръщението „My leader” (Мой лидерю) е възприето от нацистите като „Мой фюрер” и до началото на 30-те години било употребявано по-често в Англия, отколкото в Германия.

Забележителното е, че 140 години преди оформянето на нацистките представи за болшевизма, аналогична пропаганда била водена от Англия срещу французите, които направили Великата революция и които били олицетворение за престъпност и  дивачество в очите на англичаните, „особен вид същества”, „особен разред чудовища”. Ето защо и Гьобелс се възхищавал на „националната сплотеност на народа в стремежа да формира целенасочена държавна воля”. Както признава Джон Ст. Мил, „ние въставаме срещу проявите на всякаква индивидуалност”. Доброволното подчинение на нормите на „обичайно приетото” е забелязано и от Александър Херцен. Това именно позволявало на англичаните да не прибягват до държавна принуда.Словесният камуфлаж на фрази от сорта „открито общество”, „свобода на личността”, и т. н. не променя нищо по същество.

И още едно свидетелство на М. Саркисянц: „В Англия игото на общественото мнение е много по-тягостно, отколкото в повечето европейски страни”.

„Интелектът отрови
народа ни”

Много нацисти се стараели пряко да заимстват английското образование и култура. За образец били вземани най-вече английските public scools – частни училища, където се обучавали преимуществено децата на привилегированите слоеве. За нацистите особено ценен бил английският опит по линия на възпитанието в „расова гордост и национална енергия”.

Когато Хитлер идва на власт, започва перестройка във възпитанието и образованието по английски образец. За основа е взето възпитание „в расова гордост и национална енергия”. Перестройката във възпитанието придобила бурен и безогледен характер, а Фюрерът заповядвал: „На мен не ми трябват интелектуалци. Знанието само ще изпорти младежта. Но със сигурност ще трябва да се научат да заповядват”. Най-важната посока в преориентацията била получаване на знания за тренировка на тялото и укрепване на волята. Английският език дори бил провъзгласен за „език на безмилостния акт на волята”. Един от наставниците на бъдещия фюрер констатирал, че „английските гости предпочитат най кафявите сред кафявите училища” – т. нар. НПВЗ. *

В доклад на английския Кралски институт по международни отношения се посочва, че „нацистките учебни заведения до голяма степен са изградени по образец на нашите английски пъблик скулс. Цялото възпитание е насочено към затвърждаване на вярата в непобедимостта на нацията”. Докладчикът сър Рувен-Робинсън твърди, че ръководителите на НПВЗ са „във висша степен славни хора”. Единственото, което изначално понижавало ефективността на перестройката във възпитанието по английски образец, бил интелектът на възпитаниците. „При нас той е толкова много, че представлява огромна трудност – изповядва Гьобелс. – Ние, немците, твърде много размишляваме. Интелектът отрови народа ни”.
Както показват събитията по-късно, този недостатък до голяма степен бил преодолян.

За някои особености на
тази война

Сега вече читателят е в правото си да попита: ако всичко е именно така, както бе описано дотук, защо тогава англичаните обявиха война на Хитлер?
Първо, защото хитлеризмът, прицелен към завладяване на източните пространства и изкореняването на болшевизма, излязъл вън от контрол и си позволил доста излишни неща. Второ, в историята на Втората световна война все още има доста загадки. Да напомним само за три от тях. Първата – обсадата на Дюнкерк през лятото на 1940 г.,  300-хилядна британска армия, чийто разгром и пленяване било въпрос на техника за немците, но те не го направили и дали възможност на англичаните да се евакуират на островите. Защо? И досега се спори.

Втората загадка е странният полет до Великобритания на най-близкия сътрудник на Хитлер - Р. Хес, през май 1941 г. Явно заради преговори, но за какво, и досега е тайна. Част от нея престарелият Хес отнася със себе си, животът му приключва загадъчно в затвора.

Широката публика знае най-малко за третата загадка. Тя се състои във факта, че Вермахтът окупира Нормандските острови, собственост на Британия през 1940 г., и те си остават под окупация до края на войната през 1945 г. Тук пет години се веели британският Юнион Джак ** и нацисткото знаме със свастиката. През всичките пет години атмосферата тук е такава, че немците и англичаните въобще не се чувствали като противници във войната. Американският журналист Ч. Суифт, посетил островите през 1940 г., твърди, че победените поданици на гордата страна се държали вежливо и почтително, а немците наричали англичаните „близнаци по раса”. Нивото на колаборационизма и нивото на сигурност на немските военни тук били най-високите в Европа и те се движели невъоръжени. Британската администрация на островите действала като агентура на хитлеристите. Тук например били въведени специални закони срещу евреите. Някои островни жители участвали в издевателства над затворници в концлагерите. Но въпреки това нито един нормандец колаборационист не е привлечен към отговорност, а петдесет от тях, едни от най-активните, тайно били изведени от Англия и пуснати на свобода, за което пък представители на местната администрация били наградени.

Всичко ли е в миналото?
Все по-настойчиво искат от нас да се взрем в огледалото на нашата история, за да разберем от каква бездна иска да ни измъкне Западът, включително и англичаните, по пътя на демократизирането на руския живот. Но дали мнозина на Запад са готови да гледат в други огледала?
Нека вземем например електронната версия на солидната Британска енциклопедия и да видим какво пише в нея за фашизма. Ще се убедим колко конкретно, и както се казва делово, са описани италианският, испанският, сръбският, хърватският, руският фашизъм!.. За британския има само една късичка фраза, съобщаваща, че в неговите редици влизали 50 хиляди души. И естествено, ударението е все върху това, че надеждна опора срещу всякакви фашизми-тоталитаризми е бил и си остава изумително демократичният Запад.
Впрочем, не някой друг, а Фон Папен, последният германски канцлер, в навечерието на идването на Хитлер на власт, подчертава, че нацистката държава възниква, „изминавайки до край пътя към демокрацията”.
Философът М. Хоркхаймер посочва, че липсва непроходима пропаст между тях: „Тоталитарният режим не е нещо по-различно от своя предшественик – буржоазно-демократичния ред, но внезапно изгубил своята орнаментика”.
Аналогичен е изводът и на Херберт Маркузе: „Превръщането на либералната държава в тоталитарна става в лоното на един същи социален ред. Именно либерализмът „измъква” от себе си тоталитарната държава като свое собствено въплъщение на висша степен на развитие”.

И какво? Остаряло?! Потънало в историята?! Възможно е. Само че историята има едно свойство – не отива в миналото навеки.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата