Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ГАЗОВРАТ...

Е-поща Печат PDF

„Да докарат тука потока, да си направим едно хъбче и който иска, да си взема от тука газ, както от Турция”, размечта се премиерът Бойко Борисов след визитата си при Юнкер в Брюксел, последвала оповестения от руския президент Владимир Путин отказ от проекта „Южен поток”.

Това е то цялото „шменти-капели”, с което Борисов „реши” проблема с газопровода, по който през българска територия към Европа щяха да преминават годишно по 63 милиарда кубометра природен газ, а България щеше хем да има алтернативни на тези през Украйна газови доставки, хем щеше да получава и по 400 милиона евро транзитни такси на година.

Огъвайки се пред натиска на САЩ и Брюксел, българските управляващи обезсмислиха проекта и от „Южен поток” той стана „Турски поток”. България пропусна уникална възможност да стане незаобиколим фактор в енергийната политика на ЕС и като най-важното звено от газопровода да договори за себе си най-изгодни условия. Вместо това, след време ще получаваме от Турция същия руски или азербайджански газ, но по цени, които Турция ще определи.

 

ПАЗАРНИЯТ ЕКСТРЕМИЗЪМ НА ГЕРБ - “БЪЛГАРСКА СЛЕДА” В САЩ

Е-поща Печат PDF

Пропагандистите на пазарния фундаментализъм все ни дават за пример „пазарните” САЩ. Но в сравнение с днешна България Америка е идиличен социален остров. Ще дам пример с енергоснабдяването. ЕРП в САЩ се наричат public utilities - „комунални услуги”. ЕРП са държавни или държавно регулирани частни монополи. Регулацията включва осигуряването на достъпни цени за крайния потребител и надеждно снабдяване.

В град Ню Йорк ЕРП е частен монопол (ConEd, наследник на фирмата на изобретателя Томас Едисон) за доставка на електроенергия, газ и пара. ConEd e регулиран от Федералната комисия за енергийно регулиране и от щатската Агенция за енергийни проучвания и развитие. Но другите ЕРП в щата Ню Йорк са държавни (щатски) - обществени корпорации, като Нюйоркската енергийна агенция за континенталната част на щата Ню Йорк, или общински с нестопанска цел като Лонгайлъндската енергийна агенция за извънградската част на Лонг Айлънд.

 

Несполучилата атака срещу Сбербанк: ИЗПРОБВАНО В БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

Не е тайна, че в ролята на един от крайъгълните камъни на всяка съвременна икономика са едрите системообразуващи банки. Това се отнася и за Европа, и за САЩ, и за бързоразвиващите се страни в Азия. Още помним събитията от 2008 г., когато в САЩ се срина “Лемън брадърс” и американските топбанкери се обърнаха към правителството и Федералния резерв с молба да бъдат спасени, като им бъдат отпуснати гигантски ресурси за санация и купиране на рисковете.

Американците, които по отношение на финасовите операции са безспорна нация-лидер, разбират по-добре от всеки друг, че от стабилността на банковия сектор и от способността му да кредитира икономиката и физическите лица зависи социално-политическата и икономическата ситуация като цяло. Съществуват основателни подозрения, че това свое знание относно механизмите на функциониране на финансовите институции понастоящем Западът активно прилага срещу най-едрите руски банки и преди всичко – срещу Сбербанк.

Струва си да разнищим механизмите на възникналата паника и да се опитаме да разберем кой стои зад нея на фона на преминалата по цялата страна уж „стихийна“ вълна, изразила се в панически набези от страна на населението върху банкоматите и разпространяващите се открито провокационни слухове за „спиране“ на кредитирането на гражданите и дори за „отказ от обслужване“ на сбербанковските карти от международните платежни системи.

 

КАМБАНАТА НА ОКОЛЧИЦА БИЕ

Е-поща Печат PDF

По пощата получих пратка – две стихосбирки от поета Цветан Илиев, едната – за мен, другата – за г-н Минчо Минчев, главен редактор на в. „Нова Зора”. И двете – с посвещение. Думите към Минчо Минчев са уважителни, но и топли и отразяват 25-годишната линия на вестника. Затова ще ги цитирам: „На високо талантливия поет, на големия журналист и публицист, на яркия политически деец Минчо Минчев – с братска обич, уважение и преклонение от неговия малък събрат по перо и с пожелание все така да звъни камбаната на Околчица в неговото битие и звездата й да осветява верната ориентация за спасяването на Майка България”. (1.12.2014.)

Именно, битката за спасяването на Майка България е нишката, която винаги е водела публицистиката във вестника ни. Върху този контрапункт – великия дух и дело на Христо Ботев и жалкото съществуване на българина днес, на българската икономика, на ниския жизнен стандарт на голяма част от населението, аз възприемам стиховете на Цветан Илиев.

Не за първи път чета негова поезия и проза. Роден в Северозападна България, поетът си остана и до днес във Враца, продължава активно да участва с репортажи в обществения и културен живот на северозападния край. 80-годишнината му бе подобаващо отбелязана и в „Старинният файтон”, в София.

 

ЗЛА СТАТИЯ

Е-поща Печат PDF

Най-големият проблем на България е лошият човешки материал в страната, заяви на 3 февруари 2009 г. лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов на среща с българската общност в Чикаго.

Думите му ни възмутиха. Как е възможно той да се отнася към българския народ като към „материал”!? Но сега, подлагайки на оценка възникналото през последните години състояние в държавата и обществото ни, трябва да признаем, че в думите му се съдържа все пак определена истина. Прав е човекът. При един внимателен поглед върху „материала”, с който Б. Борисов изгражда партийния и държавния апарат, трябва да се съгласим, че този „материал” е наистина не просто лош, той е невъзможно лош. Това е просто

обществена смет, събрана от тъмните ъгли на обществото

Да започнем с „материала”, от който е изграден човекът, когото „архитектът” на нова България ни монтира като „държавен глава”. Този човек непрекъснато произвежда недопустими за един президент гафове, които са и смешни, и тъжни и във всички случаи срамни за нацията ни. Не ми съставлява удоволствие да констатирам, че той отдавна се е превърнал в обществено посмешище. Може да се предполага, че не горди мисли има за него и собствената му съпруга, която не намери куража да застане до него като „първа дама”. (При такъв „първи мъж”, коя жена със самочувствие би поискала наистина да бъде негова „първа дама”?!) Във всички случаи тази особа трудно може да бъде определена като държавен глава, доколкото е обслужвана от орган, достатъчно отдалечен от главата й. (Да ми прости господ, лошите помисли, които си позволих да изразя за този беден човечец.)

 


Страница 200 от 201