Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

МЕДИЙНА ВОЙНА И ТРИУМФ НА ПРОПАГАНДАТА

Е-поща Печат PDF

Едмънд Бърк: Епохата на рицарството отмина. На нейно място е дошла епохата на софистите, икономистите и пресметливите; и славата на Европа е угаснала завинаги. Никога, никога повече няма да видим тази благородна лоялност към ранг и пол, това изпълнено с гордост подчинение, това достойно послушание, тази смиреност на сърцето, което пазеше жив дори и в самото робство духа на една извисена свобода.”

• Обръщение на Джон Пилджър по време на «Logan Symposium” (“Съюз срещу секретността, наблюдението и цензурата”), организиран от Центъра за разследваща журналистика, Лондон, 5-7 декември, 2014

Защо журналистиката е толкова податлива за пропагандата? Защо цензурата и извъртането са се превърнали в стандартна практика? Защо “Ню Йорк таймс” и “Вашингтон пост” мамят читателите си? Защо младите журналисти не се учат да подлагат на анализ програмата на медиите и да оспорват високите претенции и ниските цели на една фалшива обективност? И защо не знаят, че същността на това, което се нарича водещи медии, не е информацията, а властта. Това са неотложни въпроси.

 

КРАЯТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ КУЛТУРЕН СВЯТ

Е-поща Печат PDF

Извън биографичното, най-добрият аргумент за дълбоката стойност и прониквеност на творчеството на Пьотр Бицили е сякаш неугасващата актуалност на неговите наблюдения. Интелектуалец от най-висок ранг, историк с изумително почтено прилагане на методологията към фактите, литературен критик и философ-есеист, Бицили остава пределно непознат за съвременната българска четяща общност. Обяснимо е. Не само защото днес почтеното отношение към професията и мисията на интелектуалеца е зачертано до дъно, но и защото в “играта на пилета”, както казва Джон Пилджър (в статията от този брой) не изисква подобна нагласа. И все пак, когато трябва да си обясним действителността и живота ни в нея вън от рамките на ежедневието, винаги се обръщаме към мъдри мислители, такива като Бицили, като Унамуно, Тойнби, Едмънд Бърк, към Маркс или Тома Пикети...

 

ШОК И УЖАС СЛЕД ПРОБИВА НА “СИРИЗА”

Е-поща Печат PDF

Победата на “Сириза” на предсрочните парламентарни избори, която се превърна в разгром за доскоро управляващата дясна „Нова демокрация” (НД) в Гърция, вече е факт, както е факт и обявеното от Алексис Ципрас коалиционно правителство с „Партията на независимите гърци” - АНЕЛ. Поздравления заслужава Алексис Ципрас не само за убедителната победа на “Сириза” над дясната НД, но и за бързата му и изкусна реакция да състави правителство веднага след официалното обявяване на изборните резултати. Оценяйки невъзможността да състави самостоятелно правителство, след като получи 149 мандата в 300-местния гръцки парламент, сутринта на 26 януари Ципрас спешно се срещна с председателя на АНЕЛ Панос Каменас, който се съгласи и лично обяви пред медиите: „Гърция вече има правителство”, като заяви, че „министър-председателят Ципрас ще обяви неговия състав”.

 

ВИГЕНИНЩИНАТА В БСП Е ЗНАК, ЧЕ ПАРТИЯТА Е В ГОЛЯМА КРИЗА

Е-поща Печат PDF

Има хора, които са с вграден инстинкт за самоунищожение. Тази политическа аномалия вероятно се дължи на тежкия синдром на това никога да не си присъствал в реалността и най-важното - абсолютно да не осъзнаваш какви и кои са хората, които ти осигуряват несменяемото присъствие на депутатската банка. Пореден (и вече наистина успешен) опит за публично харакири направи Кристиан Вигенин, който все повече забравя, че трябва да съществува като народен представител на българската левица, а не като брюкселски планктон, който паразитира върху речник от общи и неясни фрази.

Управленската биография на Вигенин е като наръчник по самоубийство.

 

СЪДБАТА НА РУСКИЯ НАРОД СЕ РЕШАВА В ДОНБАС

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр.4

Украйна загуби. Ще спечели ли Русия?

Трябва да отдадем дължимото на нашето правителство: в кал до уши в резултат на „майданната“ революция, Русия по изненадващо светкавичен и правилен начин реагира на глобалното си стратегическо поражение. Възползвала се от хаоса в управлението на съседната държава, тя й взе Крим, с което възстанови историческата справедливост и сбъдна полувековната мечта на целия руски народ. Взе й го гениално, хирургически чисто: без нито един изстрел, без човешки жертви, за което – поклон доземи  и уважение на Кремъл и лично на президента Путин. Това беше акт от висока класа.

Обаче по-нататъшното поведение на Кремъл засега буди единствено недоумение, а не уважение. Опитите на близки до властта политолози да го обяснят и оправдаят с дипломатически и икономически аргументи, не са убедителни.

 


Страница 173 от 184