Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

СЪВСЕМ ПО АНГЛИЙСКИ. И СЪВСЕМ ПО ОСМАНСКИ

Е-поща Печат PDF

• НЕИЗТРИВАЕМИЯТ КОД НА КЛЕВЕТАТА

През 2012 г. на българския книжен пазар излиза “рядко срещано” заглавие - “Турците в България” (с автори Антони Георгиев; Божидар Алексиев и др), на издателство “Вагабонд медия”. Авторът Антони Георгиев пита - като историк, разбира се, - на стр. 20: „Но къде са турците, загинали в Плевен?” И сам си отговаря: “Малко известен факт е, че повечето от десетките хиляди мъртви били погребани в масови гробове. По-късно те били изкопани и продадени на английска фирма, която ги използвала като тор в британското земеделие”.

Извън темата “обсадата на Плевен”, никак не е чудно, че добрите отношения между Британската империя и Османската империя са придобили в наши дни такива почвено-хумусни измерения, че да послужат на една чудовищна лъжа, подхранила генномодифицираните семена на злото в полето на историята. Никак не е чудно, че въпросното изследване, ако може така да се нарече активното мероприятие с формални автори посочените господа, се появява именно в България, където още не е заглъхнало скандалното ехо от “митът Батак”, където валякът на дегероизацията на историята на народа ни мачка наред. Мачка образа на Левски, за който твърди, че бил масон и убиец, че съдът на моредушния султан го окачил на въжето не като главния душманин на империята, а задето убил онова нещастно момче, калфата в Ловеч. Христо Ботев, войводата и гениалния поет, който отля в огнедишаща сплав живот, слово и дело и остана пример за саможертва в името на България и връх за поколенията борци за народни правдини, е наричан “гуляйджия и пройдоха”. Така че явление като “Турците в България” може да бъде разпознато по неизтриваемия код на клеветата и обяснено с мащабите на традиционната злост на най-мощните клеветнически кампании против България и против народа ни.

 

ПЪТЯТ КЪМ РОБСТВОТО

Е-поща Печат PDF

• 1989 г. не беше годината на българското освобождение. Тя беше годината, в която България беше поробена

Казват и постоянно ни набиват в главите, че социализмът бил виновен за всички злини и нещастия, които се били случили на България и на нейния народ. Казват още, че през 1989 г. сме се освободили, станали сме много демократични и сме били тръгнали по пътя на прогреса. Даже обвиняват Корнелия Нинова, защото не била достатъчно ентусиазирана спрямо всичко онова, което ни донесе безкрайният вече преход към демокрация. В този контекст искам да споделя само няколко неща.

Първо. Не е виновен социализмът за това, че докато Западът е крал от колониализъм и меркантилизъм, когато се е индустриализирал и съсредоточавал в себе си световното богатство, ние сме били в състояние на „мирно и съвместно съжителство“ с Османската империя.

Второ. Не е виновен социализмът за това, че само в рамките на няколко десетилетия ни прекара през първата и втората индустриални революции, превръщайки ни от селска периферия в индустриализирана и силно развита страна. Нещо, за което на Запада му трябваха 300 години, за да го постигне.

Трето. Не мога да обвинявам социализма, който през 1989 г. ни остави индустрия, промишленост, армия, сигурност, образование, здравеопазване, земеделие, икономика, енергетика, 9 милиона души население. Нямаше банани и портокали, но все пак някак се преживяваше.

 

УКРАЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН ГРЪК – 2

Е-поща Печат PDF

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БРОЙ 12

“Земята не бива да се продава завинаги, защото земята е Моя: вие сте Ми пришълци и преселници“.

Левит, 25:23

 

Какво е коренизация?

Ще посоча един чужд пример за коренизация, незасягащ нито украинците, нито русите и в този смисъл по-разбираем за тях, тъй като не накърнява патриотичните им чувства.

Примерът е от коренизацията на сърби и българи в рамките на създаването на Югославия. Тази коренизация се състои в следното: на сърбите, живеещи в Черна гора, им казват, че те всъщност изобщо не са сърби, а черногорци. Защо? Ами защото живеят в Черна гора. А българите, които са живеели в Македония, ги смайват с това, че те в действителност са потомци на Александър Македонски. Защо? Ами защото живеят в Македония. Звучи невероятно, но по този начин са възпитани цели поколения. И когато южнославянският СССР (Югославия) се разпада, на север от Гърция и на запад от България възниква казусната държава Македония (бившата югославска република Македония), населена най-вече с българи. Но най-драматичното е, че там, в резултат на собствена митологизирана историография (техни си Грушевские), е отгледано поколение с „нетрадиционна етническа ориентация“, което няма обща памет с българите (макар и да говорят на български език, те не се смятат за българи) - обявяват се за потомци на Александър Македонски, ни повече, ни по малко от роднини по права линия на Санде Филипович. А ние, гърците (според техните Грушевские), излиза, че сме нещо като балкански угро-фини (ще рече самозванци).

 

КОГАТО ВЛАСТТА Е ИГРАЧКА, ЗА ОБЩЕСТВОТО Е ПЛАЧКА

Е-поща Печат PDF

• или не съвсем оптимистично за днешна България

Докато съзерцавахме с присмех или с тъга как един недостатъчно образован и достатъчно невъзпитан, абсолютно безпардонен и относително наивен човек си играе с държавното управление като невръстно дете със скъпа играчка - хем й се радва, защото е лъскава, хем иска да я разглоби, за да види какво има “вътре” - беше сравнително безобидна комедия с елементи на фарс.

Но когато с аматьорство и импровизации, с имитация и симулация на управление започна разграждането на критичната инфраструктура - научна, образователна, здравна, екологична, социална, ценностна, административна, свързана с извънредните ситуации (бедствия, аварии, катастрофи, епидемии) и отбранителна; и когато след това се продължи със спирането на перспективни, стратегически, енергийни, индустриални, високотехнологични, информациони и комуникационни проекти, от които зависи бъдещето на държавата и нейните граждани, всичко започна да се превръща в трагедия с елементи на хорър!

 

PУСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ „ВЕХИ” (1909 Г.)

Е-поща Печат PDF

• Възражения и поуки за пътищата на руския живот, за революцията от 1905 г. и волюционното развитие, за свободата и насилието, за атеизма и религията

Отдавна ме вълнува съдбата на руската революция през 20 в. и нейните два върха през 1905 г. и през 1917 г., събитията и лицата, които са я извършили или са й се противопоставили, проблемите, които поставя и решава, нейното световноисторическо значение. Този интерес се засилва в мен и защото през настоящата 2017 г. предстои отбелязването на стогодишнината от Великата октомврийска социалистическа революция. В днешната епоха на поголовно отрицание не само на руската революция, но и на революцията като феномен, от огромно значение е да се потърсят отговори на въпроси, които няма как да не докосват и тревожат съзнанието на съвременните хора.

Аз също задавам въпроси и търся техните отговори, но в този случай, въз основа на един знаменит руски философско-политически сборник - „Вехи”, и анализа ми на публикуваните студии в него, които представляват полемика и отрицание на революцията от 1905 г. като философия, етика и практика. Нямам физическата възможност да публикувам тук изследването на отделните текстове. В замяна на това ще запозная уважаемата аудитория с изводи, премислени и изстрадани в битието ми на ляв интелектуалец.

 


Страница 168 от 224