Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

РАЗОЧАРОВАНИЕТО НА ЕДНА 17-ГОДИШНА БЪЛГАРКА

Е-поща Печат PDF

Добър ден, уважаеми сънародници!

Добър ли е? Предполагам сте се наспали добре или може би не чак толкова добре, след като днес е поредният ден, в който се събуждате слепи, глухи и неми за това, което се случва в държавата?! Интересно ми е да разбера, само аз ли виждам какво е положението в нашата родина и ако не, защо тези, които също го виждат, не правят нищо в полза на промяната?

Интересно ми е дали само мен ме е яд, гледайки как България ден подир ден затъва бавно и мъчително, все по-дълбоко и по-дълбоко в дупката, изкопана от хората, които НИЕ сме ИЗБРАЛИ за наши управляващи?

Искам да попитам децата на нашите любими политици: и те ли като нас – тези, простосмъртните, чакат лятото да работят за 500 лева по 12 часа на морето, за да могат да си купят дрехи, обувки и учебници за училище? Техните баби и дядовци и те ли като нашите едва свързват двата края и успяват да си купят лекарства и хляб с мижавите си пенсии?

 

ОТ ПУСТО В ПРАЗНО

Е-поща Печат PDF

Правителството на Бойко Борисов явно вече се е заплело като пате в кълчища, защото замисля действия, които противоречат на всякаква логика, на всякакъв здрав разум и световен опит. И са чиста проба преливане от пусто в празно. В случая имаме предвид решението му да мести близо 20 административни структури от София в Благоевград, Пловдив, Русе, Велико Търново, Варна и Бургас.
Автор на тези плодотворни мотиви е “хер Флик”? Какви са обаче мотивите му? Преместването на административните централи щяло да съживи тези градове. В тях имало университети, и възпитаниците им ще продължат да живеят в тях, вместо да търсят препитание в София.

 

ПОЧИТ КЪМ ДЕРТЛИЕВ

Е-поща Печат PDF

• Не ни обичаше. Обичаше социализма

Този текст на Мирослав Попов бе отпечатан на 16 ноември 2000 г. във в. “Дума” и поради неговия непреходен характер бе включен в сборника с речи, интервюта и спомени за Петър Дертлиев. Връщаме се към това слово в дните на 100-годишнината от рождението на политика, хуманиста, патриота и радетеля на социалната кауза, съдбата  на когото в мъглата, в пиянството и вероломството на онези първи дни на демокрацията изразяваше по особен начин съдбовната безпътица, на която бе обречено Отечеството. Той обичаше България и социализма като идея, докато партията му теглеше надясно, както бе модерно тогава, а другарите му, с които се беше събрал, искаха властта “ако ще и границата на Вакарел да мине”. Той самият се виждаше като самотен капитан, който съзира и бурята на хоризонта, и дочува тътена на бунта в душите на екипажа. Петър Дертлиев остана верен на дълга си да бъде войник на справедливостта, който, без да е Ахил, е обречен да загине от бавната отрова на подлата тъничка стрела на завистта. Не стана президент, а бе политик с характер. Не забравяше, но и не отмъщаваше. Поне на нас, в “Нова Зора”, които тогава едва ли разбирахме, че бяхме несправедливи към него и каузата на неговия живот. Просто с лекота скубехме социалдемократически бради, защото, каквито бяха разбиранията ни, бе отминало времето на тези мухлясали идеи, пък и файтони за такива партии нямаше достатъчно.

 

ОБИЧ, ПОЧИТ И ПРИЗНАТЕЛНОСТ

Е-поща Печат PDF

На един дъх прочетох книгата „Потомка на Орфей” от поета Петър Динчев. И на един дъх пиша тези думи. Това са думи искрени и съкровени, породени от живота и съдбата на една велика народна българска певица, чиято рождена люлка е залюляна в магическите недра на Родопа планина. И може би тази божествена магия е опиянила сърцето на едно момиче от с. Върбово, Смолянския край. А може би Всевишният е предрекъл Бойка Присадова да бъде родопският славей...

И пеела Бойка!..

Още с появата си на белия свят жените, които са й бабували, казвали, че „новата върбовка викнала с такова гласище, че всички й предрекли певческа кариера”. „А в Родопите – пише Петър Динчев – всички пеят. И в радост, и в мъка...

- Ха, така, Бойке! – радват й се близки и съселяни. - Карай! Славеите да надпееш!

- Голяма дарба има това дете! – споделяли одобрението си родопчани...

Пък и цяло Върбово пееше, свиреше, играеше - какво чудно има в това, че малката Бойка „вика, та се кине”.

 

РИЦАРЯТ НА СОНЕТА

Е-поща Печат PDF

Петър Велчев – така се нарича един от последните рицари на Негово Величество Сонета. Тези аристократични определения не са преструвки в стила на днешното политическо време. Те просто ни напомнят историята на сонета, който не може да съществува без своето минало (както впрочем и ние).

Да, тази смятана за най-съвършена форма на класическото стихотворение дължи своята популярност на Данте Алигиери и Франческо Петрарка. Точно те подаряват сонета на Ренесанса, а оттам – и на Новото време. Но сонетът не е изобретение на Възраждането. Той е рожба на късното Средновековие и куртоазната литература. Така че не е ясно на кого повече трябва да благодарим – на Данте и Петрарка, или на Лаура и Беатриче.

Някои смятат, че сонетът е хрумване на трубадурите – тогава, когато цветущият Прованс не е бил провинция, а е имал свои независими князе и самочувствие на културна столица. Дори казват, че Данте – последният поет на Средновековието и първият поет на Новото време – е мечтал да напише своята „La Divina Comedia“ на провансалски.

 


Страница 167 от 229