Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ФЕРДИНАНД - В ПОЛЗА ИЛИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

Вън от съмнение е значението на появата на явлението „политическа фамилия“. Достатъчно е да споменем примерите със семействата, които играят важна обществена роля в продължение на векове, като Медичите в Италия, Папандреу и Караманлис в Гърция, Гор и Буш в САЩ, Ганди в Индия и пр. В тази сфера на българския политически живот централно място заема фамилията на Кобургите, която дава три последователни поколения държавници, заемали най-важните постове в управлението на страната: княз, цар и министър-председател. Измерено с цифри това означава 115 години на историческа сцена.

Възловият проблем, който стои зад този факт, е как подчертаната доминация на Кобургите (и конкретно на Фердинанд) се е отразила върху съдбата на България. На този въпрос е посветена и книгата на проф. Димитър Саздов „ Мисията на Фердинад в България“, излязла наскоро.

В сравнение с „пълзящия емпиризъм“ на повечето исторически изследвания, монографията на Димитър Саздов е живо и сочно написана. На историческите факти авторът придава вътрешен живот, превръщайки ги в жива действителност. Документите и свидетелствата, които при традиционната историография се явяват в сухо, претрупано с подробности изложение, у него са представени сбито, интересно, обобщено, с акцент върху психологията на отделните събития. Ето защо “Мисията на Фердинанд в България“ носи и познавателна, но и емоционална стойност.

 

СТРАТЕГИЯТА НА РУСИЯ

Е-поща Печат PDF

Разпадането на Съветския съюз през 1991 г. обърна процеса, започнал с появяването на Руската империя през 17 век. Крайната цел на този процес беше обединяването на четирите основни елемента: Източна Европа, Централна Азия, Кавказ и Сибир. Сърцевината на това обединение беше оста Санкт Петрбург - Москва, а центърът на гравитация - Русия, Белорусия и Украйна.

Границите на този конгломерат са били винаги динамични, в повечето случаи в посока на разширяване, като разбира се, е имало и случаи на свиване, когато международната ситуация е давала основания. Най-голямото си разширение те достигнаха в периода 1945 – 1989 г,. достигайки до Централна Германия, територия, в която доминираха земите, заграбени през Втората световна война.

 

ДОБРЕ ДОШЛИ В РЕАЛНОСТТА

Е-поща Печат PDF

• Република или султанат, има ли разлика?

Седмица преди парламентарните избори у нас д-р Ахмед Доган, почетният председател на ДПС, който в миналото определи пътя на България към Европа през Босфора, обяви от Боянските сараи, че с Анкара играта е „ва банк”. Рекетът, принудата и заплахите от страна на Анкара, написа той в своето политическо послание, целят възстановяване и легитимиране на неоосманизма по пътя на изборите и чрез коалиция ДОСТ.

За реалностите и тенденциите в този смисъл ние в „Нова Зора” предупреждавахме от години. Днес и за г-н Доган стана ясно, че всички карти са сложени на масата.

И Европа, в това число и България, може да граничи на юг не със създадената от Мустафа Кемал Ататюрк светска държава Република Турция, а с един неоосмански султанат, начело с „реис” (фюрер) като Реджеп Тайип Ердоган. Султанат, който може да бъде установен и легитимиран „демократично” с референдума, насрочен за 16 април, на който избирателите в Турция ще кажат дали одобряват предложените от управляващите конституционни промени. Очевидно разтревожен от тази перспектива, почетният председател на ДПС Доган призовава всички политици и етноси в България да заемат ясна позиция срещу надигащия се неоосманизъм. „Всеки от нас трябва да преживее своя исторически катарзис, пише той. Иначе за състоянието „разкрачен стоеж” се плаща много висока екзистенциална цена, и то поколения наред... В това виждам силата на раждането на Обединяващия патриотизъм. Съзнавайки, че времето е в нас, нека да покажем на света, че и ние сме във времето!”.

Г-н Доган обаче, пропуска, че Левски, комуто принадлежи цитираната сентенция за времето, е добавил: „То нас обръща, и ние него обръщаме”. И е заявил това в писмо до Панайот Хитов от 10 май 1871 г. по повод неговото предупреждение да се варди, „защото времето ни носи сега погрешки”...

Г-н Доган сигурно е прав, че референдумът за преобразуване на кемалистка Република Турция в султанат е безумие. Но нима цялата  история на Турция не е пълна с безумия? И османската, и републиканската! Химери за исторически реванш, за връщане на „предишни територии” никога не са липсвали. Дори понякога са се осъществявали. В сърцата на турските политици винаги е имало място и за Кърджали, и за Солун, и за Тракия и за Лудогорието. Нима с доктрината за „турско-ислямския синтез” военните не подготвиха почвата за неоосманизма?

 

Михаил ГЛОК: “ТЕПЪРВА НИ ПРЕДСТОИ ДА ИЗЯДЕМ ТАЗИ УКРАИНСКА ЖАБА”

Е-поща Печат PDF

На 25 март т.г. руският информационен сайт KM.RU публикува коментар на полския историк и политолог Михал Глок за случващото се в Украйна днес и последиците от украинската авантюра на Запада за бъдещето на Европа и в частност на Полша. Категоричното му мнение е, че Украйна я очаква втора вълна на „революцията”, много по-кървава от тази преди една година. И че именно Европа е отворила кутията на Пандора: първо с разпадането на Сърбия, а днес и с украинската криза. Според него сценарият Косово е съвсем реален за Украйна. И колкото и полските политици да отричат своята съпричастност към метежа на киевския майдан (те отричаха и наличието на полска земя на тайни затвори на ЦРУ, а днес изплащат компенсации на измъчваните в тях лица), точно Полша ще понесе  негативите от това „общоевропейско безумие”, не само като се сблъска с потока икономически имигранти от рухналата икономически и финансово Украйна, а и когато ще трябва да отбива атаките на бандеровци срещу градовете в полския югоизток. Няма добро ненаказано!

Ето какмво пише Михал Глок и колко е логичен въпросът кого и защо защитават нашите „укрофили”?

Що се отнася до това кой ще плати сметката за техните безумия, не се съмнявайте, че платците ще сме всички ние!

Зора

 

КОЕ Е ГАРАНЦИЯТА ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА?!

Е-поща Печат PDF

Съсредоточавайки контрола върху спецслужбите, премиерът ни повтаря това, което наистина се случва в нацистка Германия след атентата срещу Хитлер на 20 юли 1944 г. – тогава  всички разузнавания и контраразузнавания на Райха са подчинени пряко на райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер. Общоприето правило в демократичните държави, към които Божем, се числи и България, е силовите ведомства да не бъдат под една шапка. Защото както е казал лорд Актън, абсолютната власт развращава абсолютно. А в конкретния случая създава и непреодолими изкушения към установяване на полицейска диктатура.

 


Страница 167 от 222