Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

В ЕС ОСЪЗНАХА КАКВО РИСКУВАТ ЗАРАДИ ПОЛИТИКАТА НА ВАШИНГТОН

Е-поща Печат PDF

Според американския икономист и политолог Пол Крейг Робъртс, Евросъюзът не е съгласен с агресивната политика на САЩ и се дистанцира от Вашингтон.

Европа разбра, че Вашингтон я тика към война с Русия, което е равносилно на суицид.

В интервю пред King World News (предаване на Ерик Кинг) на 17 февруари, Робъртс подчерта, че Европа е размислила за риска, който поема, тъй като Вашингтон се стреми именно към хегемония над Русия. “Германия и Франция знаят, че война с Русия би била акт на самоубийство и те не се съгласиха, затова се дистанцират от вашингтонската политика.

 

НЕ ГЛЕДАЙТЕ ВЪЖЕИГРАЧА!

Е-поща Печат PDF

 

От няколко седмици в България се върти един сериал, по-скучен и от нескопосните американски екшъни или сълзливите сапунки. В него като в цигански тарджик се смесват различни скандали: за чиновнически бонуси, за златни яйца от „щастливи кокошки”, за скъпи лекарства, горива и дори хляб насъщен. Да не говорим за безбройните „ток шоу”, конкурси за набедени „звезди”, игри за милионери и т.н. Така се промиват мозъците на и без това оглупелите сеирджии.

 

ВЕЛИКАТА ВОЙНА НА КОНТИНЕНТИТЕ

Е-поща Печат PDF

Геополитиката и тайните сили на историята

Моделите на „заговор” са изключително разнообразни. В тази област безспорно най-популярна е концепцията за „юдейско-масонския” заговор, разпространена в различни кръгове. По принцип тя заслужава сериозно изучаване и трябва да признаем, че досега няма цялостен и сериозен научен анализ по темата, въпреки стотиците разработки, които или „разобличават” този заговор, или „доказват”, че той не съществува.

 

ПРИПИСКИТЕ НА АПОСТОЛА

Е-поща Печат PDF

В тефтерчето на Левски има комитетски сметки, стихотворението „На прощаване”, началните думи на песните, които е обичал – „Сал за тебе мисля, мамо...”, „Искам, мамо, да те видя...”, „Сбогом, моя мила...” Има и рецепти за всякакви болести, та да лекува народа от всичките му рани. И, разбира се – онова неразгадаемо „Народе????” на стр. 54.

Всеки запис в тефтерчето си има своя история.

Ще ви разкажа само две от тях.

Първата: В началото, на гърба на форзаца, Левски си е преписал грижливо черковнославянски тропар (глас 4) във възхвала на св. св. Кирил и Методий:

„Яко апостолом единонравнии и словенских стран учителие,

Кирилле и Мефодие богомудрии, Владыку всех молите,

вся языки словенския утвердити в православии и единомыслии,

умирити мир и спасти душы наша.”

(На съвременен български тропарът звучи така: „Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомЪдри Кириле и Методие, молете Владиката на Всички да утвърди славянските народи в православие и единомислиe, да умири света и да спаси нашите души”).

 

КАКВО ИСКА ПУТИН

Е-поща Печат PDF

Отрадно е, че “патриотите” не обвиниха мълниеносно Путин за това, че през януари-февруари украинските войски в Донбас не бяха разгромени изцяло, както и за консултациите на Меркел, Оланд и Путин в Москва. Но това съвсем не променя същността на желанието им победата да се беше случила вчера, нито увереността на най-радкалните “патриоти”, че Путин все пак “ще предаде Новорусия”. Не отменя и опасенията на по-умерените, че с подписването на поредното примирие (ако бъде подписано), за да се прегрупира и попълни армията на Новорусия, ще може да се стабилизара променената конфигурация на международния фронт, а също и да се подготвят новите дипломатически битки (разбира се, това може да стане и без да се прекъсват военните действия).

Всъщност дилетантите (нашите “талейрани” и “бонапартовци” в интернет) отделят прекалено много внимание на политиката и бойните действия.

А ситуацията в Донбас и в Украйна като цяло е само една точка в линията на глобалния фронт. Съдбата на войната се решава не на донецкото летище или на редутите при Дебалцево. Съдбата на войната се решава в кабинетите на Стария и на Смоленския площади и в парижките, берлинските и брюкселските офиси. Защото войната е само един от многото аргументи в политическия спор. Тя е най-категоричният, последният аргумент, чиято употреба е съпроводена с голям риск, но нещата съвсем не започват с войната и не свършват с войната.

 


Страница 166 от 184