Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

НЕПОДОЗИРАНИТЕ МОСТОВЕ НА ПАТРИОТИЗМА

Е-поща Печат PDF

На 16 март едно политическо послание на почетния председател на ДПС Ахмед Доган развълнува българската общественост. Поместваме този дълбок и навременен текст, както и писмото на Минчо Минчев до г-н Доган, като едно изненадващо доказателство, че по пътя на патриотизма човешките сърца понякога откриват и неподозирани мостове.

Ние, в „Нова Зора”, които първи и най-продължително от всички сме писали срещу етническата партия ДПС, бяхме удовлетворени да прочетем неговия навременен анализ, новите измерения на патриотизма, както той го разбира, наложени ни от императивите на историята и общия ни път през нея.

 

ПОЛИТИЧЕСКОТО ПОСЛАНИЕ НА Д-Р АХМЕД ДОГАН

Раждането на обединителния патриотизъм на българска земя в демократични условия е уникален културно-исторически и политически феномен.

Правя дълбок поклон пред паметта на Апостола на Свободата - Васил Левски, защото това, което искам да кажа са кълнове от семената, които той е посял в почвата на общата ни душевност.

Този Обединителен патриотизъм съществено се отличава от европейски и регионални национализми по това, че не издига етнонацията като самоцел или като основополагащо условие за консолидиращите процеси в обществото. Върху тази основа са възникнали класическите национални държави.

Българският Обединяващ патриотизъм в днешното актуално политическо време се базира предимно на необходимостта от Заедност на различието, а не на елиминиране или на унифициране на другостта и различието в „нароченото гърне“ на етнонацията и на монолитната национална държава.

И за този политически процесинг са налице външни и вътрешни обстоятелства и фактори:

Външният свят, от който сме част и ние, е динамичен и нестабилен. Свидетели сме на геополитическо разместване на традиционни пластове на властовата система в планетарен мащаб. Това състояние на глобалното политическо време създава чувство на несигурност и тревожност.

 

ЗА ВАКЪФИТЕ, ЕЗИКА И СУВЕРЕНИТЕТА НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

Изследването на Негово Превъзходителство посланик Христо Тепавичаров третира един от болезнените въпроси на днешното българско време - проблема с т. нар. вакъфски имоти. Най-общо вакъфски имот означава султански, т.е. държавен имот, недвижима собственост, подарена на мюсюлмански храм от султана. Той не може да се отдава под наем, но включва земи, гори и сгради, от които се издържа. След Освобождението на България редица селища биват напуснати от турското население, а недвижимите имоти, например неизползваните джамии към онзи момент, остават владение на българската държава. С обявяването на Независимостта на България през 1908 г. Османската империя признава всички безстопанствени имоти на мюфтийството за собственост на българската държава.

Въпросът обаче придобива дълбоко и съдбоносно политическо значение. Апетитите на мюсюлманското вероизповедание в България, които стават явни с приемането на реституционните закони от българското Народно събрание след 1989 г., са все по-големи и трудно овладяеми. А проблемът с вакъфските имоти става жизнено важен за българската държава.

Изследването на Христо Тепавичаров предлага многопластови наблюдения и дългосрочни анализи по въпросния проблем, със сигурност може да се ползва като ръководство за действие на българската администрация и на българските съдилища при решаването на казуса с връщането на имотите.

Всъщност истината е далеч по-мащабна и може да се определи като заговор срещу българската държава, която излиза, че преди 140 години цялата е била турски вакъф.

Изследването на Н. Пр. Христо Тепавичаров може да бъде особено полезно и на Министерството на външните работи, което очевидно е в безизходица и не знае как да постъпва. С този текст се дава отговор и на заканите на Лютви Местан да съди България заради наложените му глоби, а също така се прави анализ на ситуацията с искането да се ползва “турския майчин език”.

 

СИБИРСКИЯТ ИМПЕРАТОР НА РУСКИЯ ДУХ

Е-поща Печат PDF

• Великата загуба на Русия и славянството

На 14 март, само ден преди да навърши 78 години, в една московска клиника склопи очи завинаги Валентин Григориевич Распутин. Отиде си от този свят като една огромна въздишка за него. И за Русия, на която той със своето творчество беше духовната мярка за свяст, човечност и любов към родината. Непомерно дълбок в проникновението си писател, Валентин Распутин, авторът на разтърсващите повести “Живей и помни”, “Прощаване с Матьора”, “Пари за Мария”, “В тази същата земя” и други, записа името си във всяко руско сърце. Записа го с нетленните кирилски букви на своето писателско слово, на своя талант, съизмерим само с мащабите на необятния Сибир, чийто роден син и чиято гордост и болка беше, е и ще бъде.

Писателят и човекът Валентин Распутин съумя в духа на великата руска традиция в литературата да превърне вечната руска тройка - дарба, живот и творчество, в символ на автентичната мярка за синовна любов към отечеството, на неумираща кръвна връзка с родната земя, с дълга пред нея, със страданията и радостите на своя собствен народ. Дори мълчанието на писателя при него не бе израз на творческо изчерпване или застой, а съкровен знак на онази енергия, в която гневът, протестът и заканата са гърмящата смес на една парола, понятна за всяка славянска душа: „Народ безмолвствует!” И след тази парола, винаги, още от времената на Гогол, през Пушкин и Лермонтов, през Толстой, Достоевски и Тургенев, през Блок и Есенин синовете на Русия са поглеждали небето и стъмнените хоризонти над руската земя, сторвали са кръстен знак и са поемали по пътя на дълга. “Защо ни е патриотизъм - питаше Валентин Григориевич.

- А защо ни е любовта към майката, защо ни е святото чувство към нея за цял живот?” И отговаряше: “Тя те е родила, научила те е да ходиш изправен на своите крака, упътила те е към живота... Любовта към родината е същото като чувството към майката, вечна благодарност и вечна тяга към най-близкото същество на земята. Родината ни дава всичко, каквото имаме, всяка клетка от тялото ни, всяка бенка и всяка гънка на мисълта. Патриотизмът не е само постоянно усещане за връзката със своята земя, но преди всичко дълг пред нея, радение за нейното духовно, морално и физическо благополучие, сверяване като часовник сърцето с нейните страдания и радости...”

 

ЕДИННИ ЩЕ ПОБЕДИМ!

Е-поща Печат PDF

Братя българи, ножът опря до кокала. И нашата кръв, кръвта на народа изтича. И умира пред очите ни нашето мило Отечество. Умира българското село, гинат в градове и градчета поминък, здравеопазване, наука, образование, сигурност. Изкупуват земята ни. Продават надеждите ни. Подлъгват и прогонват децата ни. Обричат на глад и запустение велико рода български и дома български. И ако трябва да повторим поета, ще кажем: а ние позорно превиваме врат и мълчим, позорно мълчим.

 

РИМСКАТА БАНЯ НЕ Е ПРОСТО ПИЕСА...

Е-поща Печат PDF

• За здравната реформа и за още нещо

Състоянието на общественото здравеопазване днес, 22 години след установяване на “димукрациътъ”, не позволява да се оказва необходимата медицинска помощ и лечение на български граждани. А всеки от нас се нуждае, по някое време и в някой ден, от съвременна, високоефективна и на високо професионално ниво медицинска помощ и лечение. Положението прилича - по израза на известен в миналото журналист, на “да, ама не”!
По времето на  “омразния” за демократите социализъм България се третираше като високо развита индустриално-аграрна държава с общодостъпно и безплатно, на европейско ниво здравеопазване. Българските лекари бяха високо ценени в чужбина.

 


Страница 165 от 210