Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО

Е-поща Печат PDF

Кражбата на История или нейната фалшификация са тежки престъпления без давност, които нанасят непоправими поражения върху паметта на поколенията. Пипалата на лъжата са дълги, но “краката й са къси”, защото не стъпват върху фактите. Измамниците разчитат, че с течение на времето написаните от тях небивалици ще се утвърдят и употребяват без “засичане” с изворите. Нацисткият министър на пропагандата д-р Йозеф Гьобелс отдавна го е изрекъл като класическо основно правило: “Една лъжа, повторена 100 пъти, става истина”. Ето защо лъжата трябва да бъде опровергана и оборена незабавно, без да й се дава никаква възможност за паразитно съществуване.

Вярвам, че любознателният читател вече лично се е убедил – с тази книга (“По пътя на труповете от Плевен до Бристол. Лъжа” - Бел. Н.З.) ние обосновано изобличаваме поредната лъжа на хора с професионално отношение към нейното произвеждане, което никак не е лесно. Това не е да ви излъжат за два лева на улицата, да ви надпишат с пет лева сметката в кръчмата, или да ви “ударят в кантара” на пазара. Напоследък се появиха добре обучени и изпечени професионални лъжци, които словоблудстват на пресконференции и от телевизионния екран. Те мамят ловко и упоително, така че слушателите да вземат лъжата за истина, а истината им се представя като лъжа. Преднамерено стъкмени книги се разпространяват и на чужди езици в изпълнение на чуждата поръчка да очерниш собствения си народ с илюзията, че няма да оцапаш себе си, защото се отричаш предварително от корените си: “Вие, българите...”

 

ЧОВЕШКИЯТ ФЕНОМЕН И “СОЦИАЛНАТА ТЕЛЕСНОСТ”

Е-поща Печат PDF

Проф. Нако СТЕФАНОВ, д-р на философските науки, д-р по история, японист и изследовател на Източна Азия - Китай, Корея и Япония, специалист по управление

Когато става дума за организациите, които са ключовият инструмент на развитието на човешката цивилизация, не бива да се забравя, че те са преди всичко човешки феномен. Т.е. организациите не са нищо друго освен „двама или повече души, обединени от обща цел в дългосрочна перспектива и коопериращи усилията си за нейното достигане”. Именно затова проблемът свързан с „организационния човек”, а още по-точно с трудовия човек, човекът на труда, който е в центъра на организационния живот, е изключително важен и актуален.

Днес в условията на наслагването, от една страна, на кризата на индустриализма със системно-структурната криза на неолибералния модел на капитализма, наблюдаваме как досегашните форми на труд, а съответно и на трудови хора, все повече и повече се различават от класическите такива определяни с понятие като „работническа класа“. Това, разбира се, несъмнено не премахва в никакъв случай, нещо повече, задълбочава антагонизмите на класовото общество каквото е капитализмът. Но ключовите антагонизми на съвременния капитализъм придобиват нови измерения, коренно изменящи съществувалите довчера начини на взаимодействия и взаимоотношения, разбирани в най-широк и абстрактен смисъл.

За „когнитариата“ като „социална телесност“ на новите форми на труд

През последните години едно ново понятие, което се опитва да улови променящата се „социална телесност“ на новите форми на труд, т.е. променящата се същност най-малко на част от това, което наричахме, а и все още наричаме „работническа класа“, стана терминът когнитариат. Негов създател е италианският последовател на Маркс Франко „Бифо“ Берарди, теоретик и активист на т. нар. автономистка традиция.

 

СЪВСЕМ ПО АНГЛИЙСКИ. И СЪВСЕМ ПО ОСМАНСКИ

Е-поща Печат PDF

• НЕИЗТРИВАЕМИЯТ КОД НА КЛЕВЕТАТА

През 2012 г. на българския книжен пазар излиза “рядко срещано” заглавие - “Турците в България” (с автори Антони Георгиев; Божидар Алексиев и др), на издателство “Вагабонд медия”. Авторът Антони Георгиев пита - като историк, разбира се, - на стр. 20: „Но къде са турците, загинали в Плевен?” И сам си отговаря: “Малко известен факт е, че повечето от десетките хиляди мъртви били погребани в масови гробове. По-късно те били изкопани и продадени на английска фирма, която ги използвала като тор в британското земеделие”.

Извън темата “обсадата на Плевен”, никак не е чудно, че добрите отношения между Британската империя и Османската империя са придобили в наши дни такива почвено-хумусни измерения, че да послужат на една чудовищна лъжа, подхранила генномодифицираните семена на злото в полето на историята. Никак не е чудно, че въпросното изследване, ако може така да се нарече активното мероприятие с формални автори посочените господа, се появява именно в България, където още не е заглъхнало скандалното ехо от “митът Батак”, където валякът на дегероизацията на историята на народа ни мачка наред. Мачка образа на Левски, за който твърди, че бил масон и убиец, че съдът на моредушния султан го окачил на въжето не като главния душманин на империята, а задето убил онова нещастно момче, калфата в Ловеч. Христо Ботев, войводата и гениалния поет, който отля в огнедишаща сплав живот, слово и дело и остана пример за саможертва в името на България и връх за поколенията борци за народни правдини, е наричан “гуляйджия и пройдоха”. Така че явление като “Турците в България” може да бъде разпознато по неизтриваемия код на клеветата и обяснено с мащабите на традиционната злост на най-мощните клеветнически кампании против България и против народа ни.

 

ИДВАТ НОВИ ХЕРОСТРАТОВЦИ

Е-поща Печат PDF

Главният архитект на Софийска община Петър Диков е изпратил предложение до председателя на СОС Елен Герджиков за организиране и провеждане на международен конкурс “Идеи за доизграждане и развитие на публичните градски пространства на територията на Княжеската градина”, състоящо се от доклад, конкурсна програма и задание за проектиране и проект за решение.

Няма съмнение, че целта на конкурса е за “вземане на окончателните решения за съдбата на Паметника на Съветската армия”, както се посочва в доклада, а не за доизграждане и развитие на пространствата на територията на Княжеската градина. Те са само повод. По същия този начин постъпиха градските и държавни власти при премахването на сградата на мавзолея на Георги Димитров.

 

 

ПЪТЯТ КЪМ РОБСТВОТО

Е-поща Печат PDF

• 1989 г. не беше годината на българското освобождение. Тя беше годината, в която България беше поробена

Казват и постоянно ни набиват в главите, че социализмът бил виновен за всички злини и нещастия, които се били случили на България и на нейния народ. Казват още, че през 1989 г. сме се освободили, станали сме много демократични и сме били тръгнали по пътя на прогреса. Даже обвиняват Корнелия Нинова, защото не била достатъчно ентусиазирана спрямо всичко онова, което ни донесе безкрайният вече преход към демокрация. В този контекст искам да споделя само няколко неща.

Първо. Не е виновен социализмът за това, че докато Западът е крал от колониализъм и меркантилизъм, когато се е индустриализирал и съсредоточавал в себе си световното богатство, ние сме били в състояние на „мирно и съвместно съжителство“ с Османската империя.

Второ. Не е виновен социализмът за това, че само в рамките на няколко десетилетия ни прекара през първата и втората индустриални революции, превръщайки ни от селска периферия в индустриализирана и силно развита страна. Нещо, за което на Запада му трябваха 300 години, за да го постигне.

Трето. Не мога да обвинявам социализма, който през 1989 г. ни остави индустрия, промишленост, армия, сигурност, образование, здравеопазване, земеделие, икономика, енергетика, 9 милиона души население. Нямаше банани и портокали, но все пак някак се преживяваше.

 


Страница 165 от 222