Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ДЪЛГАТА АГОНИЯ НА ЕДНА ОБРЕЧЕНА ВОЙНА

Е-поща Печат PDF

Ако не бяха непрекъснатите шокови удари от отвратителните изстъпления на окупаторите, които достигат до нас от далечната афганска земя, вероятно вече щяхме да сме забравили, че там продължава да се лее човешка кръв. Защото единадесет години не са малък срок, а нашето съзнание е програмирано така, че замъглява повтарящите се безкрай еднообразни събития. Талибани, „миротворци”, чужди войници, местни полицаи, корумпирани власти, бездомни сираци, племенни вождове, макови полета, жертви на „погрешни” бомби, „пчелички-безпилотници”, импровизирани мини по шосетата, търговия с наркотици, чужди собственици на афгански рудници, тайни преговори за мир, боричкания на близки и далечни държави за влияние, прахосани милиарди на данъкоплатците – всичко това се е преплело в едно омръзнало ни до смърт кълбо на жестокост, глупост и демагогия, което сякаш никой не може да разплете.

 

ДЕМОКРАЦИЯТА БЕЗ НАЦИОНАЛНА ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ Е КЛОПКА, В КОЯТО НИ ПРИМАМВАТ

Е-поща Печат PDF

От 7 до 15 ноември по покана на в. “Зора”, агенция “Русия днес”, Международната източноправославна банка “Свети Никола” и Съюза на българските писатели на посещение в нашата страна бе световноизвестният руски писател Валентин Распутин. Г-н Распутин се срещна с изтъкнати представители на българската интелигенция, политици и бизнесмени от столицата и страната.

На 9 ноември се състоя среща-разговор с членовете на редакционната колегия и авторски кръг на в. “Зора”, чийто стенографски запис предлагаме така, както е публикуван във в. „Зора”, бр. 43, от 22 ноември 1994 г. За съжаление по технически причини, втората част на разговора с Валентин Распутин, не е възможно да бъде публикуван.

Минчо Минчев: Уважаеми Валентин Григориевич, драги приятели и съмишленици, българинът винаги е ценял най-много две неща: честта на своя дом и верността на своите приятели. След крепостта на моя дом, който имах честта да представя на Валентин Григориевич снощи, днес с особена гордост и радост представям и моите приятели. Бих нарекъл този час знаменателен, а този ден вълнуващ и забележителен, ако все пак подобни определения не бяха евфемизми и близо до шаблона. С риск обаче да остана в неговата власт, аз чувствам вътрешната потребност да изповядам пред вас, че съм щастлив, че тази среща се осъществи.

Осъществи се този ден, към който всички вървяхме заедно. Всеки от нас сам за себе си откриваше и изстрадваше неотменните истини. Всеки сам и всички заедно осъзнавахме лъжите и заблудите: минахме и през пустословието на перестройката, и през безпътицата на Великата криминална. И тук, и в Русия. Бяхме съвременници, но не и неми свидетели на живожарицата на позора, в който дори понятия като “тъмно робство” бяха наричани “присъствие”. Да не говорим за по-дребните измами, с които адептите на т.нар. демокрация ощастливяваха народите ни. Много са поуките на тези пет години. В тях заедно научихме, че критериите за демокрация на силните на деня са величина променлива. Че непростим грях и престъпление било да защитаваш националната си самоличност, да се противопоставяш на стремежи, които са заплаха за нацията и държавата ти, докато разстрелът на един парламент и унищожението на цял един народ пред очите на света остават просто “демократичен акт”.

 

ВЕЛИКАТА ВОЙНА НА КОНТИНЕНТИТЕ

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 15

Геополитиката на маршал Огарков

Един от най-преките наследници на геополитическата мисия на Щеменко бил маршал Н. В. Огарков, изтъкнат геополитик и евразиец. Той продължил в армията делото на „Полярния” орден до средата на 80-те години. Безусловно маршал Огарков бил най-ярката фигура сред тримата началници на Генщаба от брежневския период (Захаров, Куликов, Огарков – и тримата – убедени евразийци). Огарков изтънко познавал маскировката, многократно надигравал и външните атлантисти, и вътрешните. Именно той организирал Пражката операция, която минала гладко само защото успял да заблуди до съвършенство разведките на НАТО и по блестящ начин да им подхвърли дезинформация. Любопитно е да отбележим, че събитията от „Пражката пролет”, които завършиха с „печална есен” за демократичните пучисти, в известен смисъл бяха стратегически дуел на два персонажа, посветени в най-дълбоките тайни на планетарния конфликт.

 

ДА РАЗОБЛИЧИМ ЛЪЖАТА И ДА НЕ УЧАСТВАМЕ ПОВЕЧЕ В НЕЯ

Е-поща Печат PDF

Европа е една голяма лъжа.

Всяка лъжа е безнравствена и е грях, защото подвежда и съблазнява нуждаещия се, ощетения, безпомощния и чистосърдечния, като го кара да върши неща, които иначе не би си позволил. Този, който лъже, върши грях, но и този, който доверчиво приема лъжата, без да мисли и преценява и не й се съпротивлява, едва ли заслужава похвали и награда. Защото става част от нея и може да подведе други като него.

Европа – това е неолибералното изкушение, което не само примамва с блясъка на външния си вид и с богатствата, които си присвоява, но е и агресивният съблазнител на нуждаещите се от закрила, утеха и помощ бедни и слаби народи. Може би не народите, а техните водачи и управници, готови на всякакво съучастие с изкусителя, за да получат от него като награда трохите от богатата му трапеза. Стига, разбира се, да поведат след себе си жадните и гладните.

През цялата втора половина на миналия век Европа не се умори да поучава и убеждава народите от Източна Европа, а заедно с тях и нас, българите, че живеят в лъжа и затова са бедни, изолирани, лишени от свободата, която при нея безмерна; че ги очаква, за да излее върху тях рога на изобилието.

Откажете се от вашия свят, пееха нейните сладкогласни сирени, защото е беден и ви потиска, лишава ви от плодовете на цивилизацията, ограничава личния ви избор, мачка ви в центрофугата на идеологията, замъглява съзнанието ви и ви обрича да нямате бъдеще. На вас не ви дават да пътувате, да се срещате с хора от света, а ние го кръстосваме от единия до другия край и никой не ни спира. При нас е щастието, радостите, вдъхновението, справедливостта. Ако се откажете от себе си, ние ще ви помагаме, ще развием икономиките ви, ще ви даваме пари, за да живеете като нас. Ето ви бананите, луксозните коли, пълните магазини. Откажете се и елате...

Народите от Източна Европа, понеже бяха с отворени очи и не запушваха ушите си, за да не слушат изкусителните сирени, повярваха на думите, защото наистина техният свят “не им даваше свобода и богатство”, и се отказаха от идеологията, илюзиите, ограниченията му. Отказаха се от себе си, от историята и традициите си и дори си внушиха, че правят нов цивилизационен избор, за да влязат в „общия дом” и да заживеят от тук насетне и завинаги с всички други заедно и свободно. За да бъде тяхно изливащото се от рога на изобилието.

Да се откажеш от себе си, изглеждаше лесно и безобидно, щом даром ще получиш всичко, което мечтаеш, и ще се сдобиеш със свободата да пътуваш и вършиш, каквото пожелаеш. Но всъщност значеше, колкото и да не бе за вярване, и колкото идеолозите и пропагандистите да го обличаха в примамливи и красиви думи, че се задължаваш да затвориш заводите и фабриките, да изхвърлиш на улицата като безработни стотици хиляди хора, да опустошиш земята и се откажеш да произвеждаш, а само да внасяш; да разбиеш образованието и културата, защото не били „европейски”; да превърнеш здравето в стока и да лишиш от грижи и лекарства болните и страдащите; да изхвърлиш от живота пенсионерите и бедните.

И още: да вържеш ръцете на органите на сигурността и правото, да разоръжиш и ликвидираш армията, да се откажеш от отечеството и рода си; от морала и националното съзнание, от езика и вярата.

И когато народите направиха всичко това, та дори и повече, им рекоха в очите: оправяйте се сами. Не ви искаме, защото не умеете да работите, прекалено сте обременени с миналото, постоянно мърморите, недоволствате, хленчите и ни пречите да вървим напред.

 

КАМШИЧЕН УДАР И РЕГУЛАЦИЯ В ОЧАКВАНЕ НА ПОТОПА

Е-поща Печат PDF

• А след потопа?

Репортаж от заседанието на Парламентарната комисия по енергетика, проведено на 12 март 2015 г.

Четвъртък, 14:30 часа. В зала „Запад“ тържествено влизат дребничкият Делян – не онзи, а Добрев – ексминистър и настоящ председател на Парламентарната комисия по енергетика, и доста по-снажният Валентин Николов, шеф на АЕЦ „Козлодуй“, за когото от опозицията злословят, че нямал и хабер от ядрена енергетика. „Като Крачун и Малчо са“, бе първосигналната ми асоциация. „Астерикс и Обеликс“, поправя ме погледът на председателя, засукал жизнеутвърждаващата кърма на пост-римския холивудски епос. Разбирам, че заседанията се водят само и единствено в правилната зала „Запад“.

По първия въпрос - за аварията в електроенергийната система, - като заваляха едни обяснения, първо от министър Теменужка (не Калинка) Петкова и заместника й, после от представителите на ЕСО, НЕК, ЕВН, ЧЕЗ... Как времето ги изненадало... Но пък каква стройна организация и отлична междуведомствена координация създали, как се борили с аварията... Ама тия лоши дървета дето падат, дявол да ги вземе! Ама лошият сняг дето с камшични удари пречупва стоманени и железобетонни стълбове? Даваме ли си сметка какъв героизъм проявили... Все едно, че слушам вицето Кунева.

От човека на ЧЕЗ Стефан Апостолов пък научихме, че природното бедствие било предизвикателство. Макар че не им се уважавали претенциите за „капиталовите и оперативни разходи“, те – от ЧЕЗ – били на бойна нога. Още през юли създали кризисен щаб на „нашата територия“. Дошло било времето да извършат механичен преглед на съоръженията. В резултат на тези исполински усилия само една пета от лишените от ток продължавали да бедстват без ток. Иначе водели битка за всеки клиент... Естествено, след като чрез електронните си електромери могат да надуват сметките...

 


Страница 164 от 210