Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЗАЩОТО РУСИЯ ГРАНИЧИ С БОГА

Е-поща Печат PDF

• ИЛИ ПРОИЗХОД НА ВИДОВЕТЕ В ПЕРИФЕРИЯТА НА КОНТИНЕНТА

Човекът, когото наричат русофоб, е прозападно ориентиран, англосаксонски патриот, демократ и либерал. В България е десен и антикомунист. Рядко ляв. Важно е да се отбележи, че съзнателно или несъзнателно този човек се преживява като антропологична норма, като образец за глобално разпространение. Разполага с мандат от историята за „нормализация” на света. „Периферията” подлежи на либерално обучение и демократична стандартизация по американски образец. Периферията иска това, но не на всяка цена знае какво иска или може да го изрази. Дълг е да чуем и това, което тя не казва, но би искала да каже. Ние сме тълкувателите. Разнообразието на културите е неравенство на културите. Слабо модернизираните култури съзерцават предразсъдъци и суеверия, наричани „ценности”, и влачат жалко съществувание на лишени от икономически растеж. Нуждаят се от „инвестиции” и просвещение. Америка има месианско предназначение да демократизира света. Русия пречи.

С това леко карикатурно самомнение на „вечно дете” (puer aeternus) в „зряла либерална възраст” този човек е най-често, ако не и задължително – русофоб. Доколкото Русия е нелиберална страна. Вечно нелиберална.

Русофобското клише гласи следното: Русия е евразийски имперски комплекс с вътрешно присъщ деспотизъм и непредвидимо външно поведение. Излъчва заплаха. Ще ни нападне.

***

Чисто психологически русофоб е всеки, който подозира руснаците повече, отколкото е абсолютно необходимо. Тази иронична дефиниция съдържа опасна аналогия с антисемитизма, някои нарекоха русофобите „антисемити на XXI век”.

Руснаците са нещо като евреи с хубава литература.

Врагове на цивилизацията с поетичен дар.

 

ГЕНИЯТ НА ГРАДИВНОСТТА

Е-поща Печат PDF

На 9 юли т.г., в родния град на патриарха на българската литература Иван Вазов - Сопот, по традиция бе отбелязана тържествено 167-годишнината от рождението на народния поет.

На този ден се връчва и голямата Национална награда за литература на името на Иван Вазов. Наградата е учредена през 1970 г. от община Сопот и Министерството на културата. Призът представлява бюст на патриарха на българската литература Иван Вазов, изработен от скулпторката Нина Канарова.

Тази година, в присъствието на множество благодарни и благородни граждани на Сопот, с участието и в присъствието на кмета на Сопот г-н Деян ДОЙНОВ, както и на официални лица, вицепрезидентът Илияна ЙОТОВАвръчи литературната награда на проф. д-р Симеон Янев.

Проф. Янев е писател, есеист, теоретик, литературовед, преподавател по нова българска литература в СУ „Св. Климент Охридски“ и автор на множество изследвания, както и любим учител на хиляди студенти в областта на хуманитарните науки. През 2002 г. проф. Янев основа в СУ „Св. Кл. Охридски“ магистърска програма „Творческо писане“, която ръководи до 2007 г. с огромен успех, като знаем колко трудни бяха тези години...

Вероятно повечето читатели свързват името на Симеон Янев с изключителния роман “Биографии на писатели, генерали и трети лица”, както и с психографиите на дейци на националноосвободителната борба в България, със сборника “Участта българин” и много други творби.

 

ЩЕ ИЗПИЛИМ ЛИ ПЕТОЛЪЧКАТА ОТ ПИСТОЛЕТ „МАКАРОВ”?

Е-поща Печат PDF

До главния редактор на в. „Нова Зора” г-н Минчо Минчев

Уважаеми г-н Главен редактор,

Повод за моето искане е интервюто на г-жа Ема Иванова с проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност, бивш главен секретар на МВР и настоящ преподавател в Нов български университет, поместено на стр. 7 на в. „Трета възраст” (бр. 27/5-11.VII.2017 г.), във връзка с проблемите в МВР и протеста на 5 юли – професионалния им празник. Това е и мой празник, защото съм о.з. полковник от МВР и съм прослужил 25 години на офицерска длъжност, като следовател, научен работник, н-к на отдел и зам. н-к на у-ние „Криминално” в Дирекция на милицията, и преподавател във ВСШ „Г. Димитров” – МВР, а проблемите са ми близки и основателно ме тревожат, макар и в битността ми на пенсионер. На посочения вестник съм обиден от личен опит, понеже не публикува ”друго мнение” от читателите си.

Уважаваният от мен професор познава отблизо проблемите в службите за сигурност, включително в МВР, и съответно компетентно ги интерпретира. В настоящото интервю обаче дава и становища, свързани с въоръжението и оборудването на полицаите, които не считам за верни и заблуждават читателите.

 

ЗЕМЕТРЪСЪТ ТРЪМП

Е-поща Печат PDF

Светът се разлюля като при земетресение. И изтръпна. Доналд Тръмп победи в президентските избори на САЩ. Трусът бе така зашеметяващ, че тектоничният му резонанс не можеше да бъде обхванат нито от скалата на Рихтер, нито в графите на Шпонхойер-Медведев. Джордж Фридмън написа, че степента на изумление от неговата победа е безпрецедентна. Тома Томов я определи като експлозия в мозъка. А ние в „Зора” просто въздъхнахме: сбъдна се пророчеството наше. Нескромно е да го подчертаваме, но нали само преди брой бяхме писали (“Речта на Тръмп, която взриви Америка”), че президентските избори ще променят този свят, изправен пред бездната. И че Тръмп е осъден да спечели. Основанията за това са много и сега няма да ги припомняме. Още повече че и когато изричахме тези думи, ние не мислехме за щастието на Америка и за всемирната въздишка на облекчение, а за тази тежка, жестока, безока българска съдба, която ни заставя да сме все в крокодилските челюсти на световната геополитическа захапка на епохите. Защото историята сякаш развива своята низходяща спирала и ни изправи като самотна топола в ледената пустош на безвремието – направо в 14-ия безмилостен век! Сами като вятъра в прерията, както би казал поетът, сами като бутилка на маса без хора. И този стих е може би най-кратката характеристика на българската участ в тези два торпилиращи всяка надежда мандати на Барак Хюсеинович и неговият държавен секретар Хилари Клинтън, неслизаща от вещерската метла на безразсъдството.

 

E-MAIL-ИТЕ НА КЛИНТЪН

Е-поща Печат PDF

• политика, която се изработва в “килера”, или как системата е манипулирана в полза на богатите

Има поговорка, че очите са прозорец към душата. Ако искаме да добием представа за душата на Хилари Клинтън, трябва да прочетем имейлите от нейния частен сървър, станали неотдавна обществено достояние благодарение на „Уикилийкс“. В резултат от изтичането на тези имейли в публичното пространство вниманието на пресата се съсредоточи върху ненормалното поведение на сексуалния хищник и абсолютна отрепка Антъни Уинър. Всъщност неговите постъпки не са най-голямото разобличение на американската върхушка. Конгресът и другите институции на властта, включително католическата църква, винаги са привличали измет като него, а зад всеки разобличен Антъни Уинър има десетки други, които докрай остават неразкрити.

Истинският скандал е картината на обичайната политическа дейност в условията на капитализъм, която имейлите на Клинтън обрисуват. За това особено ясно свидетелстват имейлите на влиятелния политически посредник Джон Подеста, ръководител на екипа, водещ предизборната кампания на Клинтън.

 


Страница 11 от 189