Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

МИСЛЕТЕ СЕГА, ПОСЛЕ ЩЕ Е КЪСНО!

Е-поща Печат PDF

Дойде отново време за избори, от които някои си мислят, че няма полза, че всичко е решено предварително и убеждават хората да не гласуват. Това е лъжа, а и изборите при това са задължителни. Всичко зависи от нас! Ако и сега сбъркаме, никой няма и не може да ни помогне! Хора, бдете! Не позволявайте да ви манипулират, като ви казват за кого да гласувате. Не се продавайте! Мислете, за да няма после вайкане!

Официозните социологически агенции още дни преди издигане на кандидата за президент, твърдяха, че ГЕРБ води в надпреварата. Забравиха думите на г-н Борисов при номинирането на г-н Плевнелиев за миналите  избори, че „ако трябва, и магаре ще изберем”...

Но през тези 26 години след десети ноември ние достигнахме до равнището на стадо овце, което мисли само за паша, преживяне и водопой! Ако не беше така, щяхме ли да си мълчим, като знаем колко милиарди се дават за мисии в Афганистан, Косово и т.н.., за ежегодните вноски в ЕС, за мигрантите, които никой не знае колко са в действителност и редица други неща? Оказа се, че най-бедният народ в ЕС дели от залъка си, за да охранява „европейските ценности” на хиляди километри, а в същото време  през нашите граници влизат свободно хиляди бежанци без самоличност, готови за стачка, защото не сме им предложили комфорт по техните представи... А министърът на вътрешните работи г-жа Бъчварова има нахалството да пита журналистите “Знаете ли вие от колко далече са дошли?”.

 

ПОЛИТИЧЕСКОТО, НЕГОВИЯТ ГОЛЯМ КОРЕМ И БОЛНОТО МУ КОЛЯНО

Е-поща Печат PDF

Преди време т. нар. протестъри – платени агенти на чуждо влияние и всяване на смут, когато управлява левицата, измислиха понятието „политическо задкулисие” и изквичаха „фундаменталния” въпрос „Кой?”, питайки с него кому дължим фамозния Пеевски да бъде председател на ДАНС. „Задкулисието” се превърна в романтична формула на тези, които малко преди това бяха отритнати от управлението на държавата, но неутешимо жадуваха отново да се облажат с властта. С протести, интриги, фалшификации и търговия с гласове те си възвърнаха влиянието (макар и доста пооръфано) сред народа и успяха да спечелят предсрочните избори. И сега им сърбаме попарата. Оттогава, кога по-силно, кога по-слабо, в политическите анализи и коментари проблемът за задкулисието излизаше на политическата авансцена, за да не закърняват сетивата срещу апатията и страха от тези, които не се виждат, но които фактически определят кой и как да управлява. Но както си е било винаги и както винаги ще бъде, „кучетата лаят, а керванът си върви”. Задкулисието продължи да върши успешно своята работа и дори достигна до днешната предизборна ситуация, когато кандидатите за президент и вицепрезидент се мъчат да внушат на бъдещите си избиратели, че са чисти, неопетнени, умни, че работят в интерес на гражданите, че са за единението на българите и т. н.

Политическо задкулисие” според мене е понятие (или метафора, все едно), лишено от съдържание. Или поне от отрицателното значение, което „умните и младите” му придадоха, защото не само не е възможно, но не и редно държавните проблеми (особено кой и с кого да управлява, кои да са конкретните хора, които да бъдат натоварвани да управляват, какви да са коалициите и при какви условия да се формират те в парламента или в общините) да се решават пред обществото, публично и шумно. Представете си какъв цирк ще е да слушаш от сутрин до вечер кой къде да постъпи на работа, кой да бъде уволнен или прехвърлен на друго място. Политиката е, освен друго, и деликатно занимание; тя изисква не само откритост, но и дискретност, защото са неизбежни различните по форма и смисъл уговорки и договорки, обещания, сметки. Ако някой твърди, че такива не бива да има, не разбира просто за какво става дума. Политическата сцена, както и театралната, се осветява силно, ярко и е пред публиката. Но зад сцената, зад кулисите (оттам и „задкулисие”) трябва да е тихо и тъмно, за да не се пречи на актьорите отпред.

 

ЕДИНСТВЕНО СПАСИТЕЛНИЯТ ПЪТ - СОЦИАЛНА НАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

Е-поща Печат PDF

• ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА ЛИ БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА В СТИЛ „ОТ КРАКАТА ЗА ГЛАВАТА”

Какво още трябва да се случи, за да осъзнаем какво става и какво предстои да стане у нас и в света?

Ние сме малка държава и съдбата ни е почти винаги в чужди ръце, но все пак от държавниците ни също зависи с кого и накъде да вървим – особено в драматичните времена, когато разпадът на социално-икономическата система е в ускорен ход и самият свят се преобръща, за да дойде най-сетне на мястото си. Обикновено те виждат, че светът се преобръща, но не съобразяват, защото не могат или не им се иска да съобразят какво ще стане после и че това „после” няма да закъснее. И че то ще е различно от онова, което виждат и чуват. Затова и страхът им надделява; те се паникьосват и винаги се обръщат към този, който им се струва, че е най-стабилен и непременно ще ги закрепи до себе си, ще им помогне и спаси. Той, разбира се, не ги спасява, но поне ги уверява, че е техен, т. е. на България приятел и брат, че ги цени особено много и че непременно ще ги пази до себе си винаги и винаги ще разчита на тях. Това е неотменна норма в поведението на българските политици и държавници от Освобождението насам и те никога не са се отклонявали от нея, още по-малко пък да са я поставяли под съмнение.

 

Акад. Васил ГЮЗЕЛЕВ: ЗА “МИСЛЕНЕТО НА ПАРЧЕ” НАРОДЪТ ПЛАЩА СКЪПО

Е-поща Печат PDF

- Преди време обеща на читателите да продължим разговора. Да поплуваме в твоите води - историята.  Петър Мутафчиев (1883-1943), чието творчество високо цениш, определя историческата наука като духовна биография на народите и учителка по изстрадана мъдрост. Съгласен ли си, или имаш друго определение на историята?

- Това е едно от многото определения на историята. От античността до нашето време мнозина са онези, които са се опитвали да формулират предназначението на историческото знание и познание. Преди години бях започнал да колекционирам тези определения с цел да издам една може би интересна антология. Както и в редица други случаи, останах на степента на опита. Все пак ще приведа гледищата на някои известни личности. Според древноримския мъдрец Цицерон “историята е свидетел на времената, светлина на истината, живот на паметта, учителка на живота, вестителка на старината...” Един от най-големите италиански хуманисти на ХV в. смята, че “историята стои по-високо от философията, тъй като е основана на буквалната истина; тя е по-полезна, защото е пълна с мъдрост”. Наполеон Бонапарт в дни на покруса заключава: “Какво е историята, ако не общоприета измислица.” Известният поет Пол Валери я определя като “най-опасния продукт на химията на интелекта.” Един от най-големите съвременни историци Люсиен Льофевр твърди, че “историята е отговор на въпроси, които неизбежно си задава съвременният човек”.

Според мен историята е наука за миналото на народите, чиято реконструкция и интерпретация се извършва върху основата на достоверни и автентични извори. Тя не трябва да се пише от историците за поука на политиците, тъй като те по правило не се стараят да бъдат добри ученици на тази “учителка на живота”.

 

ВОЙНАТА НА СОРОС СРЕЩУ ТРЪМП

Е-поща Печат PDF

• ИЛИ КАК СЕ ПРАВИ АМЕРИКАНСКИ МАЙДАН

След шокиращата победа на Доналд Тръмп над Хилъри Клинтън в президентските избори в САЩ отиващата си неолиберална върхушка от американския истаблишмънт постъпателно премина от пряка конфронтация в добре планирана и скъпо платена окопна война срещу новия президент. Тя започна още първия ден след неговия избор и преди той да е встъпил в длъжност като президент на САЩ.

Няма да се спираме на „спонтанните” демонстрации в нощта и в деня след избора не само защото те са вече минало, но и защото те бяха проект на една друга цел и планиране.

Веднага след победата на Тръмп Джордж Сорос и компания, които по техни собствени изчисления потрошиха над милиард и половина долара за яловата изборна кампания на Хилъри Клинтън, се срещнаха във Вашингтон, за да обсъдят промени в стратегията на борбата за свалянето или като минимум

„укротяването” на Доналд Тръмп

която сигурно ще струва много повече от това, което дотук са дали.

 


Страница 11 от 174