Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЖАДУВАНИЯТ ПРАЗНИК НА СВОБОДАТА

Е-поща Печат PDF

• Слово на Калоян Паргов за Девети септември, произнесено пред Братската могила на загиналите български антифашисти

Другарки и другари,

дами и господа,

 

Всяка година на Девети септември се събираме, за да отбележим победата над хитлерофашизма в България и връщането на нашата родина в семейството на европейските демократични сили.

Днес отбелязваме 73 години от онзи паметен септемврийски ден, в който беше сложен край на мракобесието и кафявата чума у нас, за да се постави началото на възраждането и модернизирането на свободна България, на социалната и справедлива държава през втората половина на 20-и век.

Събираме се тук, на Братската могила, за да отдадем почит на десетките хиляди синове и дъщери на България, загинали в борбата срещу фашизма. Събираме се да почетем героите на националната ни антифашистка съпротива.

БСП, като приемник на партията на комунистите, която оглави борбата срещу обезценяването на човешкия живот и грубото потъпкване на хуманните ценности, доказа, че българският народ има сили и воля да се противопостави на всеки мракобесен режим.

БСП застана начело на борба, в която сплоти българи от различни политически партии, с различни убеждения и пристрастия в името на националните цели и идеали – победата над фашизма в България.

В периода 1941-1944 година без съд и присъда бяха хвърлени в затвори и убити хиляди българи само заради това, че се осмелиха да кажат “не” на държавния тероризъм, че поискаха свобода за народа и станаха част от световната борба срещу фашизма.

Това е безсмъртен принос на родния антифашизъм, който изми петното, лепнато на страната ни от тогавашните управляващи от правителството на проф. Богдан Филов, превърнали България в сателит на Третия райх.

Затова толкова неприемливи са грозните опити през последния четвърт век датата Девети септември да бъде отречена. Позорна е гаврата с паметта на загиналите антифашисти, разрушаването на техните паметници и мемориални плочи, изписваните кощунствени надписи върху братските могили.

 

ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ Е ВЕЛИК ДЕН

Е-поща Печат PDF

• Многохиляден събор на социалисти в местността Копривките

„Девети септември е велик ден. Всеки историк и родолюбец знае, че фашистката чума е била жестока. Затова датата 9.09.1944 г. е важна за България. Тя е причината да сме днес тук”, каза лидерът на социалистите в Пловдив Георги Гергов от трибуната в местността Копривките. Събитието, станало известно като „малката Бузлуджа”, събра над 6000 социалисти и симпатизанти за традиционното честване на Деветосептемврийската победа. Пред множеството Гергов подчерта, че именно БСП е вдъхновителят на постиженията на социалистическа България, а днес е пазител на спомена за тях. „Нямаме от какво да се срамуваме, защото нашата партия е градила тази държава”, посочи той и цитира известната фраза на Тодор Живков, че изграденото в неговото управление няма кой дори да боядиса. Георги Гергов изтъкна, че БСП трябва да се противопоставя на опитите за подмяна на историята. По утвърдена традиция той зададе партийните насоки и постави задачите, които структурите на партията в Пловдив и Пловдивска област трябва да решават. Целта е безапелационна победа на следващите избори и възвръщане на самочувствието на всеки социалист. Имаме млади хора – заяви той, - които трябва да обучим и да подготвим за управлението. Експертите ни трябва да са политически фигури, за да осъществят на дело нашата програма”, бе категоричен председателят на БСП–област Пловдив. Той посочи, че загубата на парламентарните избори не бива да обезверява социалистите. „Стига вайкане, а на работа! Всеки един от нас, всеки ден, с ясно свършена работа, за да почервенее отново картата на Пловдив област, както почервеня на президентските избори! Можем, правили сме го, защото ние сме партията на хората!”, каза Гергов, а многохилядното множество отговори с „Победа” и “БСП!”.

 

МЕЖДУ НЕВЪЗМОЖНОТО И НЕСЪСТОЯТЕЛНОТО

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 32

Между основните документи, поставящ началото на процеса на „денационализация“ на Пиринския край, се сочи „Решение на Политбюро на БКП от 15 март 1947 година по македонските институти и организации“, документирано в Протокол № 135А от 17 март 1947 г. от заседание на Политбюро, в който се възпроизвежда текста.

Встъпителните слова на „Решението“ са логично и безспорно доказателство, че не става дума за решение, а за препоръки: Политбюро препоръчва:“ и следват седем препоръки към неопределени субекти, държавни институции и самите македонски братства, без да са предвидени механизми, или да се указва източникът на правомощията, които биха направили възможно настъпването на предвидените в препоръките последици.

От документа „препоръки“ преки правни последици нито са настъпили, нито са могли да настъпят.

Що се отнася до самите препоръки, те са така формулирани, че смисълът им продължава и до днес да вълнува специалистите в областта с това, което е останало неизказано.

Анализът на фактите показва, че идеята не е била Пиринският край да се откъсне от България и да се предаде на Югославия, а македонските земи да се обединят под ръководството на по-надеждния съюзник на Съветския съюз, който към онзи момент е България, а не Тито. Това доказват документите.

Ето и препоръките на Политбюро с наш кратък коментар:

1. „Македонският научен институт заедно с етнографския македонски музей, да бъде прехвърлен в Скопие“. Отговорността за бъдещата му дейност и цел на съществуване остава да бъдат определени от  българска „комисия от юристи, която конкретно да проучи този въпрос и да направи предложения“.

А какво прави един научен институт? Изследва процесите, обществените явления и нагласи, за да установи истината и да посочи пътя за отстояването й, а не да я подмени с лъжата на македонизма. Ако физическото и административно прехвърляне на Македонския научен институт в Скопие е било възможно на практика в неопределено бъдеще, то функционирането му в условията на македонизма, т.е. на антибългарска основа, го обезсмисля и обрича на провал реализирането на замисъла, което всъщност се случва.

 

КРАХЪТ НА ИЛЮЗИИТЕ

Е-поща Печат PDF

През последните години на миналия век американският футуролог Френсис Фукуяма оповести края на историята в едноименния си труд. Близо две десетилетия по-късно Од Арне Вестад публикува във вестник „Ню Йорк таймс” не по-малко пророческа статия, озаглавена „Студената война и илюзията за победа на САЩ”. В нея той твърди, че „Америка не можа да се възползва от плодовете на успеха си, а руснаците се почувстваха аутсайдери”. От което излиза, че е настъпил не краят на историята, а крахът на американските илюзии относно историческата предопределеност на лидерството и неоспоримата хегемония на САЩ... до края на света.

Кой в края на “студената война” би могъл да си помисли, че мъничката Сирия, ръководена от „диктатора” Башар Асад, ще отхвърли натрапваната й от Вашингтон „Арабска пролет”? Или че Северна Корея, ръководена от друг „диктатор”, Ким Чен Ун, ще прави ракетни и термоядрени изпитания, напук на заплахите от Вашингтон, протестите на Япония, санкциите на „международната общност”, американската армада в Южнокитайско море и американско-южнокорейските военни маневри в региона, придружени с изстрелването на балистични ракети, каквито пуска от време навреме режимът в Пхенян? Да не говорим за антиамериканската реторика на Анкара, Техеран, Манила или Каракас.

Въпреки истеричните изявления на Доналд Тръмп, Земята продължава да се върти и САЩ изпадат в изолация, губейки стари съюзници и стратегически партньори. За сметка на това печелят нови врагове. Дори „бунтовниците” от обучената и екипирана от САЩ и Турция Свободна сирийска армия, за чиято подготовка Пентагонът изхарчи 500 млн. долара по програмата „Обучи, екипирай”, започнаха да горят американското знаме  и да обстрелват американските военни в Сирия. И то заради американската военна подкрепа на кюрдските формирования за самоотбрана на населението в Северна Сирия.

 

КАБИНЕТЪТ НА БОЙКО БОРИСОВ ИЗБРА ОПАСЕН ПОЛИТИЧЕСКИ КУРС

Е-поща Печат PDF

Декларация

Дискусионният клуб „Политика 21” към Градския съвет на БСП–София, изразява своята дълбока тревога от Доклада за състоянието на националната ни сигурност за 2016 г., приет от Министерски съвет и изпратен за гласуване в Народното събрание. Длъжни сме да заявим, че този Доклад е кулминация на антируската политика през трите десетилетия на преход и атестация за антибългарското поведение на кабинета, ръководен от Бойко Борисов.

Дори и през Втората световна война, когато нашата страна раболепно обслужва нацистка Германия, монархическите среди на Борис III не си позволяват подобно марионетъчно поведение на нагло предизвикателство към Русия. Защото те много добре знаят, че Великите сили не прощават безразсъдствата на самозванците, че рано или късно потомците заплащат с лихви греховете на властимащите предходници. Защото и в онези верноподанически времена са се съобразявали с факта, че българите и руснаците са славянски и православни народи, че връзките им са от векове за векове, че нито пропагандата, нито репресиите могат да изкоренят признателността и доверието на българите към братския руски народ.

Струва си да отбележим, че Докладът стъпва на заимствани тези и не отразява динамичните промени в международната обстановка. Очевиден е стремежът документът да е в синхрон с позициите на заинтересовани страни, които не крият враждебното си отношение към Москва.

 


Страница 2 от 189