Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЕДИНЕНИЕТО Е ВРАТАТА КЪМ БЪДЕЩЕТО

Е-поща Печат PDF

ДО ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР НА В-К „НОВА ЗОРА”

 

Във връзка с откритото писмо на Инициативния комитет на Национално движение „Помирение за възход на България” и програмата на движението, публикувани във в-к „Нова Зора”, бр. 37 от 9 октомври 2018 г., искам да споделя някои  свои виждания по проблема Единение. Мисля, че Единението е като врата, заключена с няколко ключалки и за всяка една е необходим точния ключ. Нека наречем

Откриването на пътя

ПЪРВИ ключ

Инициативният комитет правилно оценява, че разединението е непрекъснатите  дребнави боричкания между партии, държавни институции и различни социални групи е пагубно, не само за  просперитета на народа, но и за бъдещето на българската държава. Тревожни призиви за единение се изказват  и от отделни трезво мислещи политици, учени, дейци на културата и хора от бизнеса. В тази връзка проблемът е откриването на пътя към така жадуваното единение.

Представяните до сега виждания,  как да се постигне, макар и частично  обединение, са повърхностни, разнопосочни и като цяло утопични.

Обединителни призиви като:  Оставете вашите виждания и елате при нас, са неработещи и водят до  още по-голямо задълбочаване на разединението и конфронтацията. Няма как да се обединим, когато няма разбиране за компромиси и отстъпки. Неработеща, непродуктивна е и инициативата за единение на групата учени от БАН. Основната им идея, че е възможно единение само въз основа на  цели и приоритети за бъдещо развитие и просперитета на България, без да има помирение във връзка с близкото политическо минало са утопични. Не е възможно единение, без помирение и взаимно опрощаване на „греховете”. Също така и вижданията за бъдещето, към което трябва да се стремим, са мъгляви и като цяло погрешни. Това което е сега, трябва да се промени коренно, изцяло. Не се предлагат „здравословни“  виждания за държавата, икономиката, образованието, здравеопазването, културата, сигурност, а се „дъвчат” идеи и „научни” постановки, доказали своята погрешност.

ВТОРИ ключ  бих нарекъл

Единението на водачите

да се мисли за  обединение на цялата нация, на осъзнато и активно единодействие на народа като цяло, е илюзорно. Огромното мнозинство от хората няма да разберат и мотивите и същността на съдържанието на тези идеи. Това не е и необходимо. Същото се отнася и за политическите и управленски програми на партиите. Хората оценяват не това, което се говори и пише какво ще се прави, а по резултатите от  политическата и всяка друга дейност в държавата. Реалистично е да има стремеж и да се работи за единение, дори само по отделни проблеми, между водачите на народа. Това са ръководствата на политическите партии, основните държавни институции и на научните и културните организации.

ТРЕТИ ключ – особено важен е

Единство на властта

За да се върви успешно към единение, е необходимо да се работи целенасочено срещу  причините, пораждащи и задълбочаващи разединението. Възможността за единение зависи  на първо място от качествата на водачите на народа, от техните разбирания, стремежи и действия. Качествата на хората, каквито се явяват мисловните способности, нивото на знание, притежаването на  мъдрост и морал, са решаващи за характера на деятелните изяви на човека. Състоянието на тези качества е обективна даденост за всеки индивид и много трудно се подава на външни въздействия. Затова водачите на народа трябва да бъдат хора,  притежаващи добри мисловни способности и развито съзнание, съчетани с мъдрост, морал и чувство за реализъм. Алчността, себелюбието, гордостта и егоизма, са противопоказни в тази насока. За ръководителя на хора, са необходими още и организационни способности и обща култура.

 


Не може да се говори за  единство на властта в държавата и едновременно с това да се  утвърждава някаква „хвърчаща” независимост на трите основни власти! А също и че тези власти – законодателна, изпълнителна и съдебна щели взаимно да се контролират. Как ще се контролират след като  са независими една от друга ? Че това е една утопия, е видно от практическото прилагане на тези схващания. Взаимният контрол между трите власти се е изродил в непримирими сблъсъци между тях. Освен това, липсата на контрол върху тези власти води до  разединение, вражда и сблъсъци вътре във всяка от тези три власти. За единството на властта в държавата е необходим реален обединяващ фактор, а не празно говорене. Очевидно е, че тази форма на държавно устройство не е много сполучлива. Всичко това може да се поправи и да се изгради единна и силна държава. Но за да стане това са необходими  желание, воля и „стъпване” на истинно знание.

ЧЕТВЪРТИ ключ

Отговорност и честност

За притежаването на каквато и да е власт в държавата, трябва да се носи отговорност за  използването на властта или за бездействието с нея. Така наречената политическа отговорност е мъглява работа. За изпълнение на управленските функции в държавата на всички нива, трябва да се носи  лична административна отговорност, а при нанасяне на гелеми вреди – наказателна отговорност. За 30 години България бе съсипана – разорена, разграбена, обезлюдена. Също така и българите с голямо безочие и наглост са лъгани и унижавани – но за това виновни няма! Защо?

ПЕТИ ключ, това е

Личният пример

Пречка за единението е и моралното гниене на много от представителите на трите власти, от върховете им, до най- низшите нива.

Ежедневие са изявите на слугинаж, малодушие и  продажничество от страна на висши държавни служители. Откритото и безскруполно обслужване на  чужди интереси е не само вредно за България и то не само руши националния ни суверенитет. То е и унизително за народа! Широко разпространени са също корупцията и всевъзможните далавери, с цел лично облагодетелстване. Всичко това се чувства и вижда. То угнетява, отвращава и обезверява обикновените хора. Как тогава да повярват на призивите  за единение и да тръгнат след такива водачи ? Конфуций ни е оставил голяма мъдрост в която се казва, че владетелят трябва да възпитава поданиците си преди всичко с личен пример, а не с говорене и насилие. Този съвет важи и за властниците в държавата на всички нива. Къде е личният пример на сегашните ни управляващи ?

ШЕСТИ ключ е може би най-фината ключалка на вратата към народното единение. Той се нарича

възход чрез знание

Липсата на истинно и работещо знание за устройството  и управлението на държавата е основополагаща причина за сегашната  материална, интелектуална, културна, демографска и морална разруха, в която  е затънала България. Да се върви към възход без знание, ще бъде пътуване, изпълнено с  горчивина и неуспехи. Необходимото знание трябва да го даде науката, а тя за жалост, се занимава със себе си, със своите дребнички спрямо бъдещето на държавата интереси и проблеми. Българската наука все още не е осъзнала своето  място, не е осмислила своя дълг и не функционира целенасочено, организирано и ефективно.

До единение не е възможно да се стигне, ако не е на лице знание, мъдрост, морал и воля за постигането му. Единението не е възможно и когато се върви с рогата напред. За да се постигне успех при  усилията за единение е необходимо и взаимно опрощаване на греховете от миналото и отправяне на поглед напред към бъдещето. Раните трябва да се лекуват

с въздържаност и доброта.

Тогава не скърца вратат, която води към единение.

Защото злото не се отстранява със зло, а с добро, ни съветва Мъдростта ! Предпоставки за Единение са  взаимното уважение, добронамереността, сътрудничеството и взаимопомощта. До единение трудно ще се стигне, ако не се върви към хармонизиране и  уравновесяване във всички сфери на обществения живот. Ако не е на лице видима, осезаема справедливост в обществото и особено при икономическите отношения, единението на народа е проблематично. Справедливостта е сестра на  равновесието и хармонията, а това с това и на Единението !

За всеки проблем, голям или малък и от каквото и да е естество – има само едно най-вярно решение. И ако водачите на народа са разумно мислещи, ще намерят това решение и ще се споразумеят за съвместни действия. А ако не са мъдри, както е сега, ще воюват ежедневно помежду си. Народът  ще бъде единен, когато се постигне единодействие между неговите водачи!

Единението е врата към бъдещето, заключена с тези 6 ключалки, които водачите на народа са призвани да намерят!

От тях зависи и бъдещето на народа и бъдещето на държавата!

 

полк. о.з. Цано Цанов


 

 

ОТГОВОРИ КАТО КАРТЕЧЕН ОТКОС!

Е-поща Печат PDF

Блестящо участие на Корнелия Нинова по НТВ

 

Съюзът ДПС-ГЕРБ съществува отдавна. Дават се пари на общини на ДПС. Сговорът по ИК си го признаха. Цветанов каза, че са се съгласили да падне преференцията, след като посетил стаята на ДПС.

Искаме да се върне върховенството на закона. Ние искаме да се види задкулисието. Смятате  ли, че „Булгартабак“ е лесна тема?

В доклада за националната сигурност пише, че състоянието на здравеопазването е проблем за тази сигурност. Защо не опростим дълга на болниците?

Не съм ходила да си взема заплатата. Живея със спестявания. Докато бяхме в парламента взимахме по 4-5 000 лв. Смятате ли, че мога да ги изхарча?

Променете правилника, спрете парите, но заедно с това да се разгледа законопроекта да се намалят депутатските заплати и да се замрази увеличението на всеки три месеца. На никой не му расте заплатата на всеки три месеца. Това е несправедливо.

На прага сме на евроизборите. Макрон попита: Хайде да говорим за минимална европейска заплата. Тук тя се движи между 500-600 лв. На Вишеградската четворка излязохме с искане за минимална пенсия. Няма да ги настигнем бързо. Къде е този разговор у нас? При тези заплати няма как да не сме на втора скорост.

 

Корнелия Нинова


Сега управляващите отчитат икономически ръст. Но това не се чувства от работещите. Тук не се говори за това.

Депутатите ще си натамъняват ИК, за да си гарантират победа на изборите. Защо една партия ще взима решение сама в избирателните секции? Защо отменят право на жалба във ВАС?

Второто нещо е това за вероизповеданията. Третото - приеха поправка, за да облекчат концесията на летище София. Сега се прави така, че да се даде този обект. Тук мислят как да раздават държавните обекти и да си затвърдят победа на избори. Възможно е мъртвите души да се отчетат като гласуващи.

През последните години фалшификация  е имало на всички избори. Вижте колко жалби е имало. Вече нямаш право на касационна жалба във ВАС. В закона пише машинно гласуване. Но те не го отменят, а го отлагат. Докато не се изпълнят нашите искания, ние няма да се върнем в парламента.

На мен сега ми се говори за касовите апарати. Целият бизнес е размазан. НАП се срива. Сринат е търговският регистър. Срината е системата за винетките. Искаме да се спре натиска върху бизнеса.

В едно село Марково баби се събрали да играят народни танци. Кметът от ГЕРБ им викнал двама проверяващи от НАП. И когато бабите се събрали да платят по левче на хореаграфа, тези от НАП си извадили  картите и поискали касова бележка.

Бих поставила оценка на прокуратурата, ако има осъдени. Нагледали сме се на акции. Има резултат, ако има осъдени. Харесвам Кьовеши и бих я подкрепила с каквото мога. Аз ще представя политическо решение нашите хора да я подкрепят.

Искахме от прокурора Иван Гешев да даде списъка с политицити, които са взимали пари от КТБ. И нищо. Накрая Елена Йончева излезе виновна.

Не е решено още кой ще бъде водач на листата на БСП за евроизборите, заяви Корнелия Нинова .

Няма да се върнем в парламента, докато не се изпълнят нашите искания.

Остава неизвестно след всичко казано, кой би могъл да застане срещу нея, след такъв гъст картечен откос?!


 

 

10 НАЧИНА ДА ВИ НАПРАВЯТ ТЪПИ, ПОСЛУШНИ И БЕЗОПАСНИ

Е-поща Печат PDF

Tемата за манипулацията на общественото мнение е по-актуална от всякога. Точно за това решихме да ви припомним списъка с 10 техники за манипулация чрез медиите, съставен от световноизвестния американския лингвист, есеист и философ Ноам Чомски.

1. Отвличане на вниманието. „Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят, от полето – в кошарата, както и всички други животни (цитат от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“).

2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен „проблем-реакция-решение.“ Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, и те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например, допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове, с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи. Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги.

3. Методът на постепенното прилагане. За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година. Именно по този начин бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век. Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция.

4. Отлагане на изпълнението. Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента. Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги са склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“ и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати. Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да ги приемат, когато му дойде времето. (Наблюдавайте разрешаването на случая с Истамбулската конвенция и Пакта за бежанците и емигрантите на ООН)

5.Отношение към хората като към малки деца. В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация, като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението, в отговор като реакция на човека също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко.

6. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му. Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за критично осмисляне на събитията. От друга страна, използването на емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуждения или устойчиви модели на поведение …

7. Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост. С това се гарантира хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани против волята си. Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е толкова оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което разделя по-нисшите класи на обществото от върхушката, да остане на такова ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят. (Припомнете си как бе променена образователната система у нас, според Лисабонските споразумения за средното образование и според Болонската система за висшето образование. И си дайте сметка как ще живеят децата ви.)

8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността. Да се насърчава в хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб … (Може би ще си отговорите, защото преобладават ТВ форматите, като Биг Брадър, Вип Брадър, Фермата, Сървайвър и нескончаемите сериали с убийства и насилие.)

9. Засилване на чувство за вина. Да се застави отделният човек да вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат, вместо на бунт срещу икономическата система, човек започва самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие.

10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си. През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава и използва управляващата класа. Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология, „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека, в областта на физиологията и психологията. Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те могат сами да се контролират.


 

Ноам Чомски

 

ВЕДРОТО, ОТ КОЕТО ЩЕ ПИЕМ ВЕЧНО

Е-поща Печат PDF

Да си спомним отново за “Видрица”

 

Здравко НедковПрез пролетта на 1983 г. се появи една книга, която раздвижи позастоялите води на тогавашния литературен живот, където всяко творение на литературно-партийните началници беше "пореден творчески успех" (ако си послужим със заглавието на рецензия за един от тях). Естествено, тя идваше от далечното минало с близо 100-годишно закъснение. Носеше странното заглавие "Видрица", а неин автор беше арабаджиевският поп Минчо Кънчев. Сред многото й достойнства най-напред ни порази в нея усещането за свобода. Един човек от мрачните времена на турското робство ни показваше какво значи да бъдеш свободен и че свободата е не толкова белег на дадено историческо време, колкото на вътрешно самоусещане и самочувствие на личността. "Видрица" ни донесе посланието, от което имахме най-голяма нужда в момента.

Демонстрирайки завидно за времето си жанрово самосъзнание, поп Минчо Кънчев схваща много широко и свободно понятието жанр във време на икономическа скованост на литературата. Очевидно по своя замисъл прозата му трябва да излиза извън границите на традиционните конвенции: "Видрицата е едно малко каче с железни халки и с клуп отгоре, която може да събере пет-шест оки вода. Тая видрица носят закачена на ръката си циганките, които ходят от къща в къща, та просят. В нея събират всякакъв материал за ядене: айран, ишумик, сирене, варени тикви, артисала гозбица и прочее, и прочее, каквото си изпроси, та я подарят. И затова моето описание нарекох "видрица", защото има описано за българи, даскали, ученици, попове, училища, черкви, воеводи, хайдути, дангули, арнаути, разбойници, турци кръвопийци, цигани и прочее."

Тук самото изброяване има самостоятелна смислова роля. В по-ново време за това явление, определяно от критиката като "разчупване на жанровите граници", "смесване на жанровете", "есеистичен роман", "безсюжетна проза", "документален роман" и т.н., се заговори у нас едва през втората половина на 60-те и началото на 70-те години на 20 век.

Авторът предлага едно виждане на света, което включва цялото богатство от случки, събития, човешки характери, битови взаимоотношения, настроения, психически нагласи по онова време; виждане, обогатяващо нашите знания и емоционалното ни отношение към епохата. С други думи, той се явява родоначалник на амбициозна и новаторска естетика, която за съжаление не е могла да допринесе за възраждането на прозата ни, тъй като ръкописът му е останал неиздаден и неизвестен.

Поп Минчовият летопис се отличава с необикновено лексикално богатство, включва думи от най-различни области на живота, социални групи и географски територии - от старозагорското село Арабаджиево до турската граница с Ирак. Демонстриран е откровен начин на назоваване на предмети и явления - от "долницата" до най-възвишените пориви на душата и на революционното съзнание. Изразителният "плебейски" език приляга свободно към всички подеми, изненади и страхотии на тогавашния свят. Богатият речник дава възможност да бъде нарисувана с размах широка панорама на народния живот и народните борби и страдания.

Много са незабравимите сцени, ситуации и образи във "Видрица". Да споменем някои от тях. Такава е картината на революционния подем през Възраждането, който Вазов нарече "пиянството на един народ", а поп Минчо Кънчев с присъщото му желание да конкретизира нещата като свидетел и участник, дава така: при пореден гуляй той става и пийнал, в попските си дрехи, с гола сабя в ръка повежда хорото. За цял живот остава в паметта ни описанието на случайната среща в гората с пиян турчин, който иска от попа или шише ракия, или главата му, и поп Минчо е принуден, подмамвайки го с хитрост, да го убие. Литературният портрет, преодолявайки абстрактността на словото, винаги се е стремил, за разлика от живописния портрет, да се доближи до физическия образ, особено когато има за обект действително лице и още повече - историческа личност.

Усилията на безплътните думи са насочени към това - да предадат осезаемостта на плътта. В портретната характеристика на Атанас Узунов като следствен по хасковското покушение усещаме отвоюваната неповторимост на човешкото съществувание: "...опърпан, одран, бос, гологлав, рохнат в главата като бухал, бит, бит, недобит... Дреме като разпаресница или като ерменлия. И какво яйце ще снесе?" И малко по-нататък: "Сливков, Станча, Бойча и хасковлиите знам, че са затворени, но никого не съм видял освен Буюклу Кара Мустафа Узунов, който още е с кървавата риза, като мушама на гърба му, панталоните му от бой скъсани на гъза, бос, рохнат в главата като страшило; изсъхнал, та пожълтял като пачи крака." Незабравими са страниците, посветени на боледуването и смъртта на поп Еню, които имат вътрешната обемност на самостоятелна "диарбекирска повест". А какво да кажем за описанието на тържественото посрещане на амнистирания поп Минчо в родното му Арабаджиево, когато не може да види и познае децата си в навалицата и ги извиква по име: "Где е Теню? Нека доде при мене да го видя и целуна." Теню доде, та ми целуна ръка и аз го целунах. "Где е Пенка?" - и тя доде. "Где е Кънчо?" Мълчание. "Кънча убиха черкезите в Стара Загора." Нека бъде курбан, Бог да го прости, царство така се печели и без жертва и кръв свобода не става." Тези думи могат да се сравнят само с други две крилати изречения в българската история: "Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя - губя само мене си" и "Мила ми Венето, ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе..."

Първият том на "Видрица" беше посрещнат възторжено от читателите и критиката. Двадесетхилядният му тираж изчезна от книжарниците за броени дни, което наложи да бъде преиздаден още на следващата година в същия тираж, изчерпан отново за кратко време. Писатели и критици от различни поколения и с различна естетическа ориентация публикуваха отзиви с красноречиви заглавия: "Величественият звън на "Видрица", "Българска одисея" и т.н.


Поп Минчо Кънчев

 

За разлика от първата, втората книга на Поп Минчовата епопея беше посрещната почти с пълно мълчание. Решаващи се оказаха няколко причини. Тя излезе с голямо закъснение от 13 години поради настъпилите обществено-политически промени след 10 ноември 1989 г. Получи се разкъсване на едно живо тяло и тя беше възприета от мнозина едва ли не като мъртво копие на първата. Друга беше и обществено-политическата ситуация. "Най-варварското робство" на някогашните "турци кръвопийци", както пише авторът й, политическата конюнктура превърна в благородно "етно-културно присъствие". Освен това читателите, борещи се с бедността и глада, вече нямаха възможност да купуват книги, а и психологически не им беше до книги.

Все пак в първите седмици и месеци след излизането й можеше да се чуе в разговори между литератори, че не била така интересна, че в нея личала известна умора и обезличаване на рутинираното авторово перо.

Нищо подобно! Тя дори е по-единна и с по-хармонично разгърнат разказ, който не е така накъсван от хронологията на най-различни събития и случки; фокусирана е определено около ролята на публициста - моралист и общественик. Личи и по-голяма професионална сигурност, идваща от натрупания през десетилетията писателски опит. Линията на авторовото развитие е възходяща. Истината е, че вторият том на "Видрица" е много различен от първия по своята идейност, емоционалност и като последица от това - по своята стилистика.

Тук поп Минчо Кънчев е показал положението на доскорошния участник в националноосвободителните борби вече в условията на свободното отечество. Виждаме, че за него няма място в новата действителност, той няма какво да прави и е излишен, макар че поп Минчо поради своята жизненост и инициативност върши и сега много полезни неща. Той продължава да се вълнува страстно от проблемите на хората, особено на изпадналите в беда, и не би могло да бъде иначе за един поборник за свободата. Енергичен и деятелен по природа, не остава със скръстени ръце, а преодолява всякакви пречки, за да помогне на хората.Продължава да се грижи особено ревностно за своите съселяни, чиито домове и имоти са разорени и опожарени от отстъпващите турски войски и има изгледи да посрещнат зимата без храна и покрив над главата си. С качествата си на организатор им помага да се снабдяват със строителни материали, за да струпат някакъв покрив над главата си преди наближаващата зима.

Използвайки останките от своя авторитет и предишните си широки връзки, той спасява мнозина, станали жертва на беззаконията на правителството по време на Стамболовия режим, когато арестуват и бият всеки, де кого срещнат, подозирайки го в някакъв "заговор". Без да споменава поименно диктатора сопаджия, дава много примери на жестоки репресии срещу бедните и прости селяни за незначителни или мними престъпления. Но всичко това върши като частно лице, а новата власт гледа на делата му с недобро око, тълкувайки ги като незаконно своеволие. Често го привикват в общината да дава обяснения пред кмета, и изобщо му се налага да припомня на множеството или на новоизлюпените управници, че е участник в революционната борба, бил е осъден на "вечно заточение" и е лежал пет години в диарбекирските тъмници. Обаче неговият властен глас, който приковаваше вниманието и събираше волите в едно желание за свободен живот, сега вече е само спомен. Никой не иска да го слуша. Това понякога става при комични и дори пародийни обстоятелства, тъй като думите му все повече губят своето въздействие върху околните и най-често са израз на дълбоко разочарование от новото, на ирония и сарказъм към настоящето.

Виждаме как Освобождението разклаща нравствените устои на населението.

Поп Минчо Кънчев

 

Започват да се ширят егоизмът, неуважението, пиянството, развратът, алчността, жаждата за забогатяване - неща, които причиняват истинско страдание на стария поборник. Религиозен човек, който не познава смирението, поп Минчо отново е смел и непримирим към неправдата, глупостта, подлостта; заклеймява с болка упадъка на нравите, пиянството, кражбите, безпътицата, които проникват дори в собственото му семейство.

Отношението му към новата власт до известна степен е отражение на отношението му към Русия. Той помни, че българската държава се ражда повторно благодарение на руското оръжие и руските жертви, че и своя втори живот той дължи на тях. Ето защо запазва докрай почит и благодарност към Русия, за него това е въпрос на морал и лична чест. (Имало е и такива хора!). Но по времето на Стамболов привържениците на Русия изпадат в немилост.

В основни линии идеята за разочарованието на някогашните борци от следосвобожденската действителност е добре позната в нашата историография и художествената литература, най-вече от редица творби на Вазов. Пословични са станали думите му от повестта "Немили-недраги": "Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин!..." Но в книгата на поп Минчо я преоткриваме вече като убедително и достоверно свидетелство от първа ръка на документална основа.

Никъде другаде разочарованието не е дадено така убедително като лична съдба и лична драма, както при поп Минчо Кънчев. Никъде този въпрос не придобива такава изразителност, не е толкова болезнен, защото засяга всичко, с което авторът е живял досега като човек, неговата душевност и светоглед, неговата природа и култура на поборник за свободата на отечеството. Разочарованието е дадено в този вид, в който е преживявано, дадено е като процес. В това отношение "Видрица" няма равна на себе си.

Разбира се, авторът не знае, че това се нарича "разочарование от новата действителност", но болката му е автентична и дълбока точно защото не умува над нея и не знае какво име да й даде.

Мисълта на поп Минчо Кънчев и душевните му състояния не са еднозначни, а твърде противоречиви и сложни. Неговият жив ум и неспокоен характер го карат да не приема ставащото в свободното отечество. Но от друга страна, като непреклонен противник на турското робство и поробителите, той не може да намери изход в носталгичния копнеж по миналото, когато са били на почит храбростта, жаждата за свобода, уважението към здравите семейни връзки и традиции. Тази безизходност предопределя съдържанието, атмосферата и начина на изображение във втората част на Поп Минчовия летопис.

Всъщност поп Минчо изживява истинска духовна и социална драма не когато го арестуват и съдят, не когато го карат при нечовешки условия като добитък за Диарбекир, не и във влажните зандани, а сега - в свободното отечество!...

Особено показателно в първия том беше описанието на пътуването за Диарбекир; дори това пътуване е описано така, че в него се усеща красотата на приключението и риска, удивлението на човека, чийто живот е протичал в монотонното всекидневие на едно село и за първи път изтръгнат от това всекидневие, той открива света. Втората книга не е така живописна и вдъхновена, емоционалното виждане на действителността е друго. В нея липсват широкия размах на изображението и високия патос, тя е по-делнична и приземена, а патосът на борбата е заменен от приглушените нотки на иронията, самоиронията и сарказма. Причина за всичко това е самата отегчителна действителност в малкото тракийско селище, в чието мизерно и неуютно всекидневие авторът е потопен. Но книгата му, свързана с местния колорит, в крайна сметка израства до обемен общонационален символ на промяната, на новото, което за нас винаги е нещо тежко, криещо заплаха и принуждаващо ни да съжаляваме за миналото.

Когато обаче авторът се изправи пред разтърсващите загадки на битието, перото му отново възвръща своя блясък. Най-яркият момент във втората книга е описанието на смъртта на бащата на поп Минчо - столетника Кънчо Стоянов, под заглавие "Рождество Христово".

Критичното си отношение към редица явления на живота след Освобождението поп Минчо Кънчев изразява най-често чрез иронията. Той е прибегнал до една естетическа категория, която не е била характерна за неговото време. Ще припомним, че двамата му велики съвременници, Каравелов и Ботев, използват за целите на сатирическото изображение един типичен за онази епоха похват - натрупването на отрицателни физически черти в обрисуването на персонажа. Иронията е стилова особеност, която се опира на несъответствието между буквалното значение на речта и нейното същинско значение; същинско значение - прикривано от автора, но отгатвано от читателя. Сигнал за ироничност във "Видрица" най-често е несъответствието между героичните думи и жестове, ехо от близкото минало, и мизерните обстоятелства на настоящето, при които те биват изричани. Той не щади и себе си, когато си признава с лукава усмивка как се е измъквал от клопките, които му устройват новите управници, за да го сблъскат с някой млад пияница и станат свидетели на саморазправа със стария поборник, за когото преди знаехме, че не се спира пред никаква опасност. Иронията, макар и родена в античността, се свързва с модерното естетическо съзнание. Така че поп Минчо Кънчев е революцонер не само в прекия смисъл, но той осъществява и една естетическа революция като писател.

Ние все още сме в дълг към неговата памет. Назряла е необходимостта от пълно академично издание на огромния ръкопис на "Видрица", наброяващ повече от 2000 страници, който стигна до нас със значителни съкращения. Това е книгата, от която ще имаме нужда винаги; книгата, която още дълго време ще лекува българската психика от страха.


 

 

НЕ ОБЪРКВАЙТЕ ДЕЦАТА!

Е-поща Печат PDF

Американска педиатрична асоциация обяви категоричното си становище, че има само два пола.

 

И че всеки човек се ражда с ясно дефиниран пол! – мъж или жена.

Американският педиатрична асоциация настоява преподавателите и законодателите да отхвърлят всички политики,  които създават измамното впечатление в децата, че съществуват повече от два биологични пола. Тя е категорична, че фактите, а не идеологията  определят реалността. Учените изтъкват множество факти в защита на биологичната правда, че съществуват само два пола. Според тях научното определение за пол се базира върху двата типа хромозоми - ХХ или ХY. И категорично, няма нито едно доказателство, че при нормално разпределение на хромозомите може да съществува биологично определение за "трети пол".

 


Нека не смесваме науката с либералното говорене и да правим разлика между сексуална ориентация и пол, призовават педиатрите. Никой не се ражда с определена сексуална ориентация, но се ражда с ясно дефиниран пол, уточняват от Асоциацията. Той се определя не от външните полови белези, а от наличието на определен тип хромозоми, допълват американските учени. Ако някой мисли, че е роден с различен от хромозомния му пол мъж в женско тяло или жена в мъжко – то това се дължи на психологическо разстройство. „Лъже ги умът, не тялото“, категорични са учените. Това не важи за хермафродитите, които са родени със сгрешени хромозомни двойки. При тях става дума за изключения, уточняват те. Педиатрите подчертават също, че пубертетът не е болест. И че модното и напоследък  предписване и приемане на лекарства за хормонален блокаж по време на тийнейджърските години е изключително опасно. Твърди се, че ако минат през нормален и нетретиран с лекарства пубертет, 88% от сексуално обърканите деца в крайна сметка приемат своя естествен пол. Възрастните, които приемат хормони за промяна на пола, са двойно по-застрашени от самоубийство и тежка депресия, в сравнение с тези, които преодолеят психологическия си проблем, предупреждават от Асоциацията. Американската педиатрична асоциация настоява да се криминилазира като насилие над деца насърчаването на приема на хормони, променящи пола.


 

 


Страница 2 от 255