Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

БСТВ Е ОГРОМНО ДОСТОЯНИЕ ЗА ИСТИНАТА И ПРАВДАТА

Е-поща Печат PDF

В българската журналистика има един безспорен връх – това е „Всяка неделя“ на ненадминатия майстор на телевизионния диалог Кеворк Кеворкян. Времената обаче се промениха, станаха къде-къде по-тревожни и безутешни и днес, талантът на Кеворк е отново безприкословен авторитет по най-тревожните проблеми в живота ни и, уви, несвърсващите български опачини.

Казвам всичко това, защото ми предстои да отбележа, че делото на Кеворкян от синия екран, неговият висок професионализъм и честно отношение към фактите, създадоха една висока мярка в традицията на публицистичните телевизионни изяви, които за някои „правилни“ телевизии са просто нежелани, а за други – по обясними причини, са непостижими.

В този смисъл изключение прави Българска свободна телевизия с цяла поредица от предавания като „Не се страхувай“ с водещ Васил Василев; „Дискусионен клуб“ с Велизар Енчев; „Гласове“ – на Явор Дачков; „Лява политика“ с Александър Симов, както и предаванията за култура на Иван Гранитски и Юлия Владимирова; сутрешния блок със Стоил Рошкев; спортът с Георги Атанасов; въпросите на икономиката с Нора Стоичкова и др.

С две думи: днес Българска свободна телевизия е огромно достояние за объркания от многогласието на фалшивите новини български зрител. Някъде прочетох, че той обичал тази телевизия и й се доверявал, защото тя била социална. Не зная кому принадлежи тази оценка и дали тя не е повлияна от факта, че като собственост на Българската социалистическа партия, би следвало да се очаква, че Българска свободна телевизия е задължително социална. Днес в България ако си честен пред народа това неминуемо и задължително те прави и социален. Но това е дълъг разговор.

Най-ярък пример е случаят с интервюто на Васил Василев с проф. Иво Христов от втората част на предаването „Не се страхувай“, излъчено на 9 декември т.г. В него има нещо дълбоко тревожно като национална проблематика, но акцентът който искам да отбележа е въпросът за продажбата на българска земя на чужденци. Това е тема, която години наред е била главен парещ проблем записан на нашите страници. И ние отново ще се връщаме към него, просто защото, както казва проф. Иво Христов „това ще бъде последният пирон в ковчега на България“. А никой по-добре от „Зора“ не знае, а може би и не помни как бе кован и изковаван през годините на разрухата този „последен пирон“.

За съжаление обемът на едно предаване като „Не се страхувай“ не ни дава възможност да поместим особено ценния коментар на водещия, който задължително той прави в първата част на предаването. Тогва главният въпрос на загадката „Защо Българска свободна телевизия е обичана и зрителите й се доверяват“, получава своя отговор след въпроса на Васил Василев: „Ако демокрацията е власт на народа, - попита той на 16 декември т.г., - как да наречем управление, при което народът няма нито власт, нито глас?“.


 

ИСКАМЕ НОРМАЛЕН ЖИВОТ

Е-поща Печат PDF

• Народът ще си върне властта в собствената си Родина, ако се обедини

• Трябва да се сложи край на наложения режим от Борисов, и състоянието, в което се намира България


На 7.02. т.г., се състоя пореден митинг-шествие срещу престъпното управление на ГЕРБ. Той бе организиран от ПП „Възраждане” и ПП „МИР”, но на него дойдоха и привърженици от други извънпарламентарни формации, младежи, пенсионери, медицински сестри, хора, недоволни от управлението, загрижени за бъдещето на България и за собственото си оцеляване. Протестът се проведе при засилен полицейски контрол. Плътен кордон полицаи пазиха парадния вход на Народното събрание. По-надолу, на бул. „Дондуков”, бяха струпани микробуси, коли на жандармерията, полицейски коли, групи полицаи на повикване. „МВР е предприело всички необходими мерки, за да противодейства на евентуални провокации на протеста пред Народното събрание, каза пред журналисти в Парламента, министърът на вътрешните работи Младен Маринов. - МВР се стреми максимално да не се стига до прилагане на сила и помощни средства. Както виждате първите линии от полицаи са именно екипите, които са за диалог и антиконфликт. Това е сигнал към протестиращите, че сме там да осигурим тяхното конституционно право на протест“, добави още той.

Пред паметника на цар Освободител, с развети знамена, гражданите се обявиха срещу управляващите, които отровиха въздуха с вносни боклуци, окрадоха водите с частните депутатски ВЕЦ-ове, продадоха българското злато, изгониха младите, умни и образовани българи… Скандиранията бяха и за по-добро здравеопазване, за отказ от валутния суверенитет, застрашаване на финансовата стабилност на страната, полицейския произвол, споразумението СЕТА, Законът за социалните услуги, за по-високи пенсии, за демографската криза, за целенасоченото убиване на дребния и среден бизнес, чрез въвеждането на наредба Н-18 и пр., т.е. - против разрухата на всичките нива и сфери в управлението на страната, където благодарение на Кабинета „Борисов-3” държавата е изпаднала в дълбок колапс и се разпада. Макар че депутатите се уплашиха от „народната любов” и приключиха с дневния ред  още в 9.52 ч., когато г-жа Караянчева даде почивка, някои членове на управляващата коалиция са забелязани да се изнасят, за да не бъдат застигнати не само от гнева на протестиращите, но и от страх от агитките на футболния клуб „Левски”, който на практика бе закрит с гласуваните поправки в Закона за хазарта, внесени от Валери Симеонов.

Застанал с лице пред празните прозорци на Народното събрание, в своето обръщение към овластените „народни представители”, председателят на ПП „Възраждане” Костадин Костадинов каза: „Днес, в студения, мразовит и работен зимен ден, над 5000 българи от цяла България пишат историята заедно. Скоро милиони българи ще ковем бъдещето си заедно! Защото е време за Възраждане! Време е за спасение на  България! През 2019 г. населението на България е намаляло с толкова, колкото са загубите през Първата и Втората световна война взети заедно. Страната ни обезлюдява и само през изминалата година са я напуснали 70 000 българи притиснати от недоимък и търсещи хляб и препитание извън пределите на Родината. Вместо мерки за справяне с кризата и улеснение на родителството, властта сякаш нарочно затруднява българското семейство. Промените в Закона за социалните услуги и всички други закони  свързани с него, са нестихваща тревога на българските майки и бащи. Дойде време за Възраждане! За възход и величие на България! Ние ще победим!”.


Пред паметника на цар Освободител застана и председателят на ПП „МИР“ – Симеон Славчев, който призова всички българи и родолюбци да се обединят и да подкрепят президента в борбата му за справедливост.

„Случващото се в България през последните 30 години доказа, че така нареченият политически елит няма морал, елементарно чувство за справедливост, желание и воля да се решават проблемите на българските граждани. Тъкмо обратното - оставиха българите без въздух, без вода, без качествено здравеопазване и образование, изгониха децата ни в чужбина. – каза той. - Надеждите ни останаха излъгани и най-важното нещо сега е да бъдем единни и всички заедно да се противопоставим на олигархията в лицето на цялата политическа класа, която 30 години съсипва нашето и на деца ни бъдеще. И ако до днес търпяхме да ни управляват една шепа неграмотни, мутри и олигарси, това търпение свършва днес!

Днес всички, които сме тук, казваме СТИГА!

А ние сме тук, за да призовем за обединение на всички българи и родолюбци.

Първата наша задача е да изгоним това продажно управление;

Втората е да проведем честни и свободни избори чрез машинно гласуване;

Третата е да застанем в подкрепа на единствения останал морален стожер на българското общество - президентът Румен Радев“.

Час и половина по-късно, шествието се отправи към Министерския съвет. Там, на стъпалата пред входната му врата, адвокат Мадлен Кирчева заяви: „Не признаваме договора с ЕС, НАТО; военната окупация на България и продажбата на земя на чужденци! Всеки договор, сключен с измама или насила, е нелигитимен! Не признаваме прехода, защото той се осъществява против народната воля. Влизането в чакалнята на еврозоната, без допитване до народа, е насилие и присвояване на народния суверенитет! Това е противоконституционно действие в нарушение на чл. 1, ал 3 на Конституцията! Осъзнай силата и правото си, народе!”.

„Тук сме за пореден ден, ние протестираме от много години - и против ЕС, и против НАТО, и против Закона за социалните услуги, против всичкото това, което способства България да се обезбългарява. Политиците съставят и следват плана за унищожение“, каза пред микрофона на БНР участничка в протеста, държаща плакат с надпис “Възмездие!“.

От Министерския съвет шествието се придвижи към Софийски университет и Орлов мост като блокира кръстовищата. Този акт продължи около 30 минути. След това демонстрантите отново се отправиха към Парламента като към тях се присъединиха и други граждани. Хората скандираха „Оставка, съд и затвор”,  „Долу ГЕРБ”, „Референдум за еврото“, „30 години преход ни докара до катастрофа“ и пр…

За протеста бяха дошли и протестиращи от Перник, от Болярово, Шумен, Харманли и други краища в страната.

Протестите, организирани от двете партии, ще продължават в цялата страна, обявиха организаторите.


 

ПЕРНИК И АХМАЦИТЕ

Е-поща Печат PDF

Перник трябва да се възприема като един от образите на Разрухата – нищо повече. Това, че сме свикнали с нея, не означава, че тя не съществува. Тя е неотменим белег на живота ни – и със сигурност ще ни липсва, ако по някакъв начин изчезне поне за ден-два.

(Отдавна вече сме загубили нагласата да живеем в уредена среда, тя ни се вижда подозрителна, нарочно нагласена – очакваме всеки момент от някъде да изникне Българският Дявол на безобразията и разтурията.

Животът ни е разтурен, това е факт - разтурени сме по един или друг начин и ние отвътре. Изгризани сме вътрешно от съмнения, от недоверие - към всеки и всичко.

Блазе му на онзи, който ще надене – оттук-насетне – хомота на Властта.

От самото начало на Прехода, Политическата Секта просто не знае какво да прави с Разрухата.

Бойко иска да бъде запомнен като Строителят – той си казва, че дори да го обесят един ден на някоя негова магнолия в Банкя, все пак народецът ще се тараляска по неговите магистрали, ще минава през неговите тунели, ще се кръсти в ремонтираните от него манастири и всичко останало. Никой не го е напътствал да го прави – сетил се е сам, покрай паметта за Живков.

И все пак, докато строи, завареното, Наследството продължава да се руши. А то винаги е притеснявало всички, които обяздваха Властта от трийсет години насам. Сякаш им се зловиждаше, превръщаше се в опасен съперник на собствените им постижения, правеха се, че не го забелязват.


Като последни глупаци, все се надяваха някой друг да го стопанисва – може би Живков, изпод паметника си в Правец.

Дори им се виждаше опасно да кажат нещо за Наследството – да не би това да накърни антикомунизма им, макар всички да са наясно, че е кристално фалшив.

Костов „продаде“ „Кремиковци“ за един долар, но никой няма да даде и половин цент за антикомунистическото му гевезене.

Симеон се беше втренчил в своето наследство, нищо друго не го интересуваше. Той си размени короната – сякаш беше каскет – с някакви имоти, и се самозачеркна. А сега се чуди защо никой не вярва, че е цар. И не е никаква лисица, макар че много му се иска да го вземат за Хитреца, той си е направо балама в сравнение с ония преди него и след него.

Е, не остана съвсем капо – по негово време направиха първата сделка за БТК. Но да мисли за някаква си Разруха – хайде, холан, - както би се изкискал той.

Разрухата си е ваша, българска работа – аз просто съм български, по някаква грешка, цар и си искам моето, толкоз.

Станишев беше още по-голям лигльо – една думица не каза за Наследството, оставено от режима и на баща му, една думица не каза и за разграбването и съсипването му. Той се стремеше да съсипе друго – собствената си партия, и досега това е любимото му занимание. Нечовешки нахален е в това отношение.

Костов бе най-амбициозният измежду „първенците“ – и най-страхливият. Основно страхът го водеше, когато започна да разсипва всичко – защото не знаеше как да го стопанисва.

Преправи се на антикомунист, нахрани преторианската си гвардия – и това му се видя достатъчно.

Големият икономист се оказа по-несръчен дори от напълно анонимния Захариев, който получи от Костов „Кремиковци“ за един/1 долар, а го продаде за около 230 милиона лева. По-сетнешните превъртания на комбината са още по-впечатляващи.

Какво кара някои завършени ахмаци още да му вярват на Костов, е пълна загадка.

Веднъж Бойко се изтърва да каже, че още 100 години няма да успеем да надминем построеното от Живков. Сетне редактира признанието си – като реши, че той самият вече е задминал Узурпатора в това отношение. Не може да му се отрече – строи здраво, но още по-здраво ремонтира построеното, понеже има необяснима слабост към калпавите строители; веднъж дори си позволи да предаде един свой разговор с тях: настоявал да не крадат повече от 4 сантиметра от дебелината на асфалтовата настилка, обаче ония пак отмъкнали поне 6 сантиметра.

Мъка с материала, така да се каже.

В крайна сметка наблюдаваме нещо наистина удивително: строи се усилено, кърпи се още по-усилено, но отдолу Наследството ръмжи заплашително, за да ни подсети, че над 200 моста се нуждаят от спешен ремонт – спешен от две години; около 200 язовира са в критично състояние, стотици други са оставени на грижите на Небето, доста са и с неясна собственост – тук, дето всеки гледа да отмъкне нещо, и всичко това се наглежда и контролира от микроскопичен брой инспектори; в Пловдивско се молят държавата да им вземе около 160 язовира, местните власти нямат възможност да ги стопанисват сами; водопроводната система е безнадеждна, няма начин да се опише състоянието й, поне с думите, с които българският език разполага.

По телевизията Крум Зарков/БСП съобщи, че след като са изхарчени десетина милиарда европейски пари, течът на питейна вода е намален от 61 на 60 процента.

Не е вярно – отвърна Томислав Дончев/Бойко, но само толкова – понеже добре знае, че сме световни шампиони в разхищението на вода. Изобщо – цунамито предстои. Перник е само премиерата.

Всичко това е търпяно от десетилетия - и няма разумно обяснение за тази немарливост. Всъщност, има едно – и то е неприязънта към Наследството като към нещо, което уязвява новите Чорбаджии. То е една от заплахите на Миналото – накърнява фасона на днешните строители, злепоставя усилията им – иди сравнявай „Белмекен“ с някое цехче за автомобилни тапицерии.


Неглижирането на Наследството изглежда лесна работа – а и мръсни усти колкото искаш, за тази цел.

Обаче едно е да запустеят стотици села или да бъдат закрити хиляди училища – съвсем друго е да се спука стената на някой язовир. Имаше няколко репетиции за подобен апокалипсис – удавеното село Бисер, примерно, но пак не им увряха главите.

Между другото, вече никой не използва този израз – изглежда се смята, че увирането на главите е безнадеждна работа.

Разбира се, и закритите училища са истинска катастрофа – това пък е Потоп, който направо завлича Българското, но последиците от него ще станат ясни след години.

Никога не са искали истински да стопанисват Наследството – оставили са всеки да завлича от него, каквото му падне. Случаи като този с язовир „Студена“ има колкото щете. Но сега и Природата им обърна гръб – и белята стана. Това им е стопанисването – да дочакат малко повече снежец. Налудно е и отношението им към язовир „Бели Искър“ – очевидно се надяват стената му да се закърпи от само себе си. Това е лудост, истинска лудост. На такава страна не й се полагат язовири.

Гаменско е и отношението към „простолюдието“. Там паролата е „Ще им мине“ или „Ще свикнат“. Неизвестно защо са убедени, че обикновените хора могат да изтърпят всичко.

Може и да са прави: Народът преглъща вече всичко. Всъщност, активната част от него – два милиона души при седем милионно население – отдавна се изнесе. Останаха немощните пенсионери, крайно нищите и циганите – тяхната съпротива е единствено да се вкопчат в жалкия си животец – немислим за Европа на 21 век. Ей така – на инат. Проклет материал. В сметката останаха още милион и нещо нашенци. И те са големият проблем.

Споменатия вече Томислав Дончев каза и друго: „Не трябва да се използват страховете на хората“ – иначе казано, да си мрат, хилейки се. Дончев е технократ и му се полага да е по-бъзлив. Сегашният стандартен политик е ръб отвсякъде, нищо не го интересува, най-малко пък последиците на Разрухата върху човешките нагласи. А тя промени и хората: бедняците разбраха, че нямат никаква цена, доволните пък бяха лишени от последните остатъци от социална чувствителност. Сякаш страданието на милиони нищи ги направи по-коравосърдечни, понеже са малко/мъничко по-добре.

Те са най-сладката хапка за Властта. Ахмаци, които преувеличават положението си, придават му значимост, каквото то няма.

Много са удобни за манипулиране, продават сами себе си.

В социалните мрежи, особено Фейсбук, където кипи истинската социология, те неизменно предизвикват антипатия с нахиления си оптимизъм.

Събирам стотици коментари под всеки свой текст – за миналата година те са над 30 хиляди за 70 текста, обикновено розовата боя се лее само откъм двама-трима души; останалите неизменно са омъчнени от видимия Разлом – социален, нравствен, всякакъв – между различните поколения.

Много отдавна вече имаме два Народа: грамадното мнозинство Победени, които впрочем съградиха Наследството - и една малка прослойка от Равнодушни, които утре също ще бъдат победени, със сигурност.

Фиаското е абсолютен факт при поколенията на Прехода, те бяха залъгвани с всевъзможни дърварски лъжи. За Властниците е по-важно няколко десетки ученици да печелят медали от математически „олимпиади“, отколкото позорния факт, че близо половината от десетокласниците са функционално неграмотни. Още по-добре: лесно ще ги водят за носа, а те и така няма да се усетят, че вече са в лагера на Победените. За увиране на главите им и дума не може да става.

В този смисъл, и Разгромът на Наследството е подходящ знак: щом едно толкова прилично стопанство продължава да се разсипва хладнокръвно, какви шансове има пък човешкият материал?

И някой ден, когато няма да ни има, поне оцелелите отломъци на Наследството ще бъдат гордостта на тези земи: парче от стената на язовир „Искър“, примерно, изложено в някое Ларго, редом до римски писоар. Е, нашето ще си е по-хубаво, както винаги.

Обаче все случваме на писоари – и не толкова на Властници.


 

БЪЛГАРИЯ СИ ОТИВА ПРЕД ОЧИТЕ НИ, А НИЕ ПОЗОРНО МЪЛЧИМ!

Е-поща Печат PDF

Продажбата на земя ще е последният пирон в ковчега на Отечеството ни!


Проф. Иво Христов в разговор с Васил Василев в предаването „Не се страхувай!“ на Българска Свободна Телевизия


Васил Василев: Както Ви обещах, тази вечер поканих Иво Христов, който винаги дава много интересни прогнози. В България правителството си прави каквото иска, а парламентът го подкрепя. Съдебната власт - и тя е солидарна с това. Всеки ден ни се струпват на главата какви ли не истории и народът мълчи. Виждаме какво става по света – вижте какво става във Франция. Вижте какво правят италианците, германците. Имате ли обяснение защо народът търпи това положение?

Иво Христов: Ще започна с думите на Апостола. С разпита му в Конака в София, по време на процеса, когато е казал следното: „Нашите българи много обичат свободата, но да има някой който да им я занесе по къщите“. Това, което всъщност е основният проблем на голяма част от съвременното българско общество, това е културата на не съпротивата. Тя има дълбоки исторически корени и бива замазвана по два начина: или с патриотарски изхвърляния, че първият динозавър е българин, или пък обратното: българите за нищо не стават. Т.е. няма една уравновесена, но в същото време критична и пазеща достойнството на нацията, гледна точка, която да се съобразява с фактите и разбира се, - да не изпада в национален нихилизъм. Разбира се, нашето население е уморено, объркано, пасивно, а бих казал и безразлично. Около 2,5 – 3 милиона българи напуснаха страната. Напусна я активната част от населението. Хора, които имаха смелостта да скъсат с досегашния си начин на живот и да отидат да живеят и работят на съвършено друго място при нови условия. Това е безвъзвратно изтекъл зад граница български национален капитал, въпреки приказките за обратното. Т.е., за да имате каквато и да била форма на съпротива, тук трябва да има субект на социална активност, субект на национална промяна. Такъв липсва в България. Аз бях част от тези наивници, които си мислеха, че след като България влезе в Евросъюза, външният фактор ще наложи своеобразен политически борд на вътрешните български безобразия. Не само, че не наложиха борд, но взеха, че плеснаха с ръце и се прегърнаха…


Нашите български разбойници откриха себеподобни, макар и в по-европеидна форма в Брюксел и нещата потекоха по прословутия механизъм „ти на мене, аз – на тебе“. Всъщност това, което имаме в момента в България, е периферна територия със затихващи функции и един относително малоброен елит. Под това разбирам не само формално управляващите, но и икономическите интереси, които стоят зад тях – около 250-300 семейства, на които територията на страната е дадена под аренда, и срещу съответния данък „аренда“, те могат да я експлоатират. Разбира се, това няма да продължи още дълго, тъй като обективно ресурсът намалява. Т.е. намаляват източниците за крадене. Взимам повод от проектите за газопроводи и скоро ще започнат да търгуват със самата територия като такава, тъй като ние вече друго нямаме.

Тази сутрин прочетох едни бравурни доклади, че България била много развита – съгласно индекса на човешко развитие била на 52-ро място в света и това се представя като невероятен, потресаващ успех.

Само да напомня, че при лошия комунизъм, през 1989 г., която беше не най-добрата година на българския социализъм, по този показател България беше на 28 място. Тя беше сред най-развитите страни в света. И на онези либералстващи среди, които пишат подобни доклади и за икономическото развитие на страната, да напомня, че по съпоставими цени, България е достигнала нивото от 1989 г. чак през 2016 г. 28 години пълна разруха! Докато през това време светът замина напред. Има един процес на акселерация на историята, от който България безнадеждно отпадна. А ние бяхме в челото на този процес.

Това не е драмата на едно примитивно общество, което е колонизирано наскоро. Имаме съвършенно друга драма – едно насила върнато в архаиката модерно общество, каквото бяхме допреди това. С цялата драма на този живот, който ние живеем.

В. В.: Къде бихте сложили България, ако имахте класация – говорите за класация на Юнеско. Ако има класация на националното богатство и националния интерес – къде сме ние?

И. Х.: Някъде до африкански и южноазиатски режими. В нашия регион няма такъв случай. Може би единствените, с които сме съотносими това е Украйна. Но първо, трябва да имаме предвид, че Украйна е несъстояла се държавност. При Янукович, населението беше около 42 милиона, а сега е спаднало под 35 милиона. Да не говоря, че и там вървят аналогични процеси като в България. В Украйна имаме буквално физическа продажба на земя. Буквално рязане и продажба на уникалния чернозем в Запорожието, който се изнася с влакове и камиони към Европа. Може би само тази несъстояла се държава ни гони по всички точки на деградацията, съчетано и с „прелестите“ на една война.

В. В.: Къде отиват толкова много крадени пари? Тук се краде колосално много. Те не може да бъдат прехвърлени, защото ще ни трябва една влакова композиция. Ако минат през банка е абсурд, защото всичко се следи.

И. Х.: Парите всъщност не са излезли физически. Т.е. нямаме местене във въздуха от точка А до точка Б. Те отиват при нашите партньори, както иронично ги нарича Путин. Всъщност компрадорск-корумпирания тип режими, като този в България, са възможни само защото командният център, условно наречен Западът, има интерес от това. Никакъв голям приватизационен договор или банкова транзакция в нарушение на закона и правилата, не може да не се знае там. Истината е, че Източна Европа, както бившия СССР, както и Балканите, захраниха икономиката на Запада за поне едно 30 години. За този период, който ние наричаме с нищо не значещото „Преход“, беше разрушена тяхната алтернатива – икономическа, военна, изобщо – единствената възможна алтернатива на западното ядро. На цената на джобни пари, защото цени от милиард, два, три – дори десет милиарда евро, са нищо. Всъщност това са комисионните, които са подхвърлени като кости на местните компрадори. Срещу тази цена те получиха на безценица близка колониална периферия. От друга страна това е експлоатация на новооткрити пазари и работна ръка, която сама отиде при тях. Те разбира се, са заели една гнуслива естетска позиция, възмутени от всички тези безобразия, за които вече говорихме - корупцията, нарушаване на законите и унищожаване на икономиката. Но лицемерието не е от вчера. Колонизацията на Индия през 18-19 век е минала по същия начин, само средствата са били по-груби. Това, за което нашето поколение четеше - плюс-минус пет години, се случи с нашия живот. В момента имаме една опустошена страна. Разбира се, днешната пропаганда ще Ви обяснява, че живеем в най-добрия от всички възможни светове.

В. В.: В Индия идеологията е на Ганди – несъпротивление на злото. У нас е същото, но това няма да ни помогне. Това ни води към по-голямо зло.

И. Х.: Никаква идеология няма в България. Българското общество е дълбоко антиидеологично. Не говоря въобще за качеството на идеологията. Големи идейни проекти никога не са хващали дълбока почва в тези географски ширини. Това е малка котловинна страна, с регионална култура, с относително малки претенции като начин на мислене, с малки мащаби. Хиперакцент на живота е оцеляването като свръхцел. Никакви амбициозни проекти за каквото и да било. Големите и малките нации не са големи и малки като количество. Всеки е продукт на своите мечти. Финландия, например, е 5 милиона, няма и толкова. Швеция е 6 милиона. Норвегия е 4,5 милиона. А българите бяхме двойно повече. Ние се свихме за тези 30 години на половина и основната причина е, че ние никога не сме вярвали, че можем да бъдем субекти на собствената си съдба. Огромна част от нашето население не гледа на собствената си страна като на своя. Спасението минава през спасението на колектива, а не през спасението на индивида. Тука има мощна и устойчива култура за спасяване поединично. Метафорично ще се изразя – движението на България е от обора към мола.

И към министъра на образованието ще отправя един въпрос. Голяма част от децата не са просто функционално неграмотни, те са изобщо неграмотни. И това съчетано с подмяната на цивилизационния код на България – това престава да бъде страната на българите. Това е нашата страна, а ние я губим буквално пред очите си. Заради нашия мързел, търпения и пасивност, съчетано с робския ни страх.

В. В.: Вие споменахте в началото Апостола. Времената са същите, както по време на турското робство, същата безпросветност. Същия робски страх, същото робско принуждение. И винаги се намира някой, който да запали искрата. Това, което е останало от Левски е идеология към свободата, вечната българска идеология. Може ли тя да подпали малкото огънче към свободата, което тлее във всеки един българин?

И. Х.: За да харесам на вашите зрители, ще кажа – да, така е. Той е част от погрешното разбиране за публичните политически фигури – хората искат да чуват, това, което искат да чуят. И когато ти им кажеш неща, които не им изнасят, веднага те нарочват като Враг № 1 на Тутраканската селищна система.

Аз обаче смятам, че най-добра услуга на народа си прави този, който казва истината в очите му. От това има по-голяма полза.

Честно ще ви кажа – ще ми се да е така, както вие казахте. От друга страна историята показва, че през последните 120 години нито един голям преврат у нас не е продукт на българите. Така беше и с руско-турската война, така беше и на 9 септември 1944 г., за съжаление – така беше и на 10 ноември 1989 г.

От друга страна тук трябва да има годен адресат, който да поеме щафетата от геополитическите събития. Смятам, че доколкото има някакъв живец, то той е в чужбина. Част от младите хора, които се изнесоха в чужбина. Те се срамуват от собствената си страна, бидейки в Отава, Прага и на други места. Срамуват се, защото виждат, че тази страна е потънала в блатото на политическата и обществената посредственост и те искат да направят нещо за страната си. Пътят преминава през драматизма на разбирането на проблема. Ние сме в голяма беда. Най-голямата битка днес е битката за интерпретацията на съвремието. Когато управляващата върхушка ви казва, че живеете във възможно най-добрия свят, а вие твърдите, че сме като умиращ човек. И в тази ситуация битката за интерпретацията на проблема, е началото на битката на давещия се.

В. В.: Значи ние сме давещи се…

И.Х.: Да.

В. В.: Как гледате на продажбата на земята? За колко време, според вас, ще ни ликвидират като държава?

И Х.: Тя, държавата, е приключила като конструкция. Ние имаме формална държавност. Приличаме на страшните кухи рицарски брони – изпразнени от съдържание. Ние сме приключили и като геополитическа активност. Ние сме приключили и индустриално, и икономически...

Истината е, че продажбата на земя, ще е последният пирон в ковчега на България. Физическата продажба на тази земя. Те вървят разбира се с дежурните приказки за свободна търговия. С прочутата мантра, че чужденецът нямало да навие земята на руло и да си я занесе вкъщи. Не, той ще си я вземе и ще се случи обратния процес: ти ще си вземеш торбичката и ще се изнесеш оттук. Ти, който смяташ, че си неин собственик или гражданин. Другият вариант е да слугуваш на новите чорбаджии. Това ще се случи тихо и без пушка да пукне. Защото големите промени в България винаги се случват в мъртвешка тишина. Как беше – той беше единственият луд, който си позволи да протестира. Това са думите на Вазов, когото преведоха наскоро. Аз предполагам, че следващият превод на нашето литературно наследство, ще бъде само с емотикони, за да отговорят на все по-нарастващите потребности, на все по-затъпяващата публика.

В. В. Чудех се как могат да преведат Алеко, например – и се опитвах да си представя, как ще преведеш „ха бакалъм“?

И. Х. Същият този Алеко е написал нещо прекрасно, което на мен много ми хареса по повод на последните гърчения на нашия управленски фактор: помните какво беше написал Бай Ганьо накрая в прочутата си чернова: „и да се прегърнем братски, хем с русите, хем с немците, тю да ги порази Господ, на маймуни ни обърнахте, да ви вземе дявола с маскари!“

В. В. Смятате ли, че едно равновесие на властите би могло да доведе до подобряване на конструкцията на държавата? Или това нещо е неосъществимо при сегашното състояние на обществото и на политическата система?

И. Х. Аз съм юрист с 20 - годишна практика, когато в България се учеше сериозно (завърших 1992 г.) и нямам никакви илюзии, че в тази географска ширина законът на струва и пет пари – той няма дори стойността на хартията, на която е написан! Разделението на властите има значение само и единствено, когато отзад стои такъв тип социален субект, който да отстои разделението на властите. Хартията, ако ще да е с гербови марки, няма да създаде нова реалност. Както казваше един много известен учен: с думи не се създава реалност, реалността се описва с думи. Така че когато не искате да промените нещо – искате да пишете нова Конституция. Тука влизам в рязко противоречие с моя адаш – Иво Христов. Смятам, че съвършено на друго място е „заровено кучето“ в България. Нашето дередже е продукт на онова, наречено „български преход“. „Кучето е заровено“ още 90-те години с т.нар. приватизация, с която бяха отнети икономическите, социалните и голяма част други шансове на българското население. И забележете, след всяка вълна на приватизация има вълна на емиграция. Като лишите хората от хляба им, от възможности за развитие – те естествено се махат оттук. И тука приказките за демографията – българите не раждат, не защото това е функция на много или малко пари – не им се живее тук! Живеенето не е само просто въпрос на 5 лв. отгоре или 5 лв. отдолу – а на цялостна перспектива, на цялостно себеусещане, цялостно съотнасяне към бъдещето на тази страна и на тази общност. Когато ти нямаш такова отношение, няма това, което наричаш социална солидарност, най-малкото, което ще направиш е да спреш да раждаш, да се възпроизвеждаш. А най-многото, което ще направиш е да се махнеш оттук – ние нямаме емиграция, ние имаме евакуация от територията – буквално.

И другото, което е – тези процеси на приватизация доведоха и до невиждано социално неравенство, каквото не е имало дори по турско. Това съотношение при нас е по-скоро характерно за африканска държава, нищо че формално сме в Европейския съюз.

Ясно е че този олигархически модел, – когато малцина държат икономическите шансове на мнозина – може да се запази само по един-единствен начин и той се нарича диктатура. Така че ние живеем в „най-хубавия от всички светове“.

В. В. Миналата седмица в „Не се страхувай“ говори политическия анализатор Михаил Хазин и според него, след като бъде преизбран Тръмп, ще последва една тристранна среща – Тръмп, Путин и Си Дзинпин и това ще е „новата Ялта“… и по новата Ялта, България ще попадне в Евразийския сектор, но…и тука е голямото „но“ – заедно с Турция.

И. Х. Ако това се случи, няма да можем да се уредим на „Орлов мост“ от евроатлантици, които посрещат руско-турската армия. Безгръбначността е основна черта на, пази Боже, българския елит. За съжаление голяма част от българското население има същите характеристики. Иначе са много ербап на две места – пред ракията вкъщи и във Фейсбук – там са революционери!

В. В. И накрая – смятате ли, че някой от нашите политици, да речем – президентът – ще посмее да отиде на 9 май в Москва? И българска военна част да марширува на парада на победата, защото ние, за разлика от много други народи, ето сега Путин покани Ердоган… а ние сме се били заедно с руснаците в тази война и победата над фашизма, рамо до рамо, и български генерал е единственият чужд военно-началник, марширувал на 9 май 1945 г. на Червения площад. Смятате ли, че това е възможно и дали ще стане?

И. Х. В паметта на моя дядо, който е атакувал Нишката крепост в Отечествената война 45-та година, това трябва да е така. Ние дадохме 30 хиляди жертви в Отечествената война. Така, че имаме пълното право. Нещо повече, с тази кръв, която е пролята, ние реално защитихме българските граници, които след това бяха устроени от Съветския съюз на Парижката конференция.


Силно се надявам, че българският президент, освен всичко друго, е достоен мъж, който би трябвало да поеме това бреме, но и тая гордост и да „умие лицето ни пред света“. Защото ние имаме с какво да се гордеем. И аз мисля, че настоящият период е един от многото унизителни периоди в българската история, които трябва да забравим, но това иска борба, това не иска чакане.


 

КЛИМАТИЧНОТО САМОУБИЙСТВО НА ЕВРОПА

Е-поща Печат PDF

Европа не се самоубива за първи път. Веднага след Първата световна война (ПСВ) немският философ Освалд Шпенглер (1880-1936) написва книгата „Залезът на Европа“, в която предсказва смъртта на европейската цивилизация. „Културата се намира в душите на хората. Скъса ли се нишката между ценностите и хората, цивилизацията е обречена и загива. Когато техниката заменя Човека, в него не остават духовни сили за култура. Тя умира, преминавайки в технокрация, безсмисленост и безплодие“ – пише преди 100 години той.

Този песимизъм на мислителя Шпенглер е породен от 17 милиона жертви и 20 милиона инвалиди в резултат на Световната война. Християнството е в криза. Католическите църкви започват да се изпразват. В Русия след революцията болшевиките налагат атеизъм. След ПСВ Европа загубва моралното право да бъде световен лидер. Новият лидер е Америка. Мястото на световната религия – християнството се заема от нови „религии“: социализъм, националсоциализъм, национализъм… Марксизмът става привлекателен за образованите младежи. Фашизмът и национализмът обединяват гражданите на една страна, но разделят народите на Европа. А богът на парите обрича света на бъдещи катастрофи.

Второто самоубийство на Европа е още по кърваво. Втора световна война (1939-1945) със 71 милиона жертви, от които 26 милиона в Русия, 6.2 милиона в Полша и 12 милиона в Германия. Секретните документи от това време показват, че и в двете световни войни народите на Европа са станали жертва на британските интриги и безразличие към съдбата на славяните.

Последва един мирен период на т.нар. Студена война.Той завърши с налагане на неолибералния модел, разпадане на Съветския съюз и разширяване на Европейския съюз. Постъпките на западния човек започнаха да се обуславят от индивидуализъм, хедонизъм и материализъм. Европейското християнство продължи да запада. Абстрактните идеали, залегнали в програмите на политическите партии, отстъпиха място на лидерска политика и неудържим стремеж за властване на едно малцинство. Едни го наричат корпоратокрация, други „дълбока държава“ (deep state). Това малцинство налага безцеремонно глобализма на европейските държави, спекулира с демокрацията и използва парите за обработка на медии, политици и демократични сили. Далечната му цел остава изчезване на националната държава.

В стара Европа преклонението пред бога на хедонизма и сексуалните наслади доведе до разпадащи се бракове, разпадане на семейството като институция, функционална неграмотност, СПИН, епидемия от бременност на малолетни, социална изолация на хиляди… “Знанието - казва руският философ Александър Дугин, - се смесва с материални елементи и става симбиоза между разбираемо и неразбираемо. Нашият свят стремително се дебилизира“. Необразованите хора вече нямат принадлежност към нацията. Те могат да бъдат поведени като стадо както за патриотични, така и за разрушителни дела. За такива хора има и нов термин „Шипълс“ (Sheeples) – от „овца“ и „хора“. Украинците отново се тълпят на Майдана. Дали всички са наясно, че този път, благодарение на Сорос и компания, те са на път да загубят най-плодородния чернозем на света като го препродадат на ТНК за добив на шистов газ само и само да не зависят от руския Газпром?

Европа има други проблеми. В Европейския съюз се е възцарило нещо, което може да се нарече „екопсихоза“, „еколудост“ и дори „еко-бесие“. Учените-климатолози са на мнение, че „глобалното затопляне“, на което ние сме свидетели през последните години има малко общо с човешката дейност.


Но политиците в Европейската комисия и Европарламента са приели „зелената религия“ и продължават да пренебрегват доказателствата, че промените в климата се дължат на съвсем други фактори като активността на процесите в Слънцето, наклона на оста на Земята, вулканичната дейност и др. Смяната на затопляне със застудяване е циклична и даже има обратна връзка. А въглеродният диоксид се отделя и поглъща предимно от океана и е полезен за всички зелени растения.

Но „климатичните вещици“ не мирясват. На 28 ноември т.г. едната, г-жа Урсула фон дер Лайен, заяви високопарно в Стасбург, че „ЕС има амбицията да бъде първият голям икономически блок, който да достигне до нулеви въглеродни емисии в 2050 г.“ И прокара резолюция, подготвена преди месец на Мадридската среща по климата: „За извънредното състояние в областта на климата и околната среда в Европа и на планетата“.

Ако едната „вещица“ определи този план като „дълъг и неравен път“, като този на програмата „Аполо“ за полета до Луната, то другата, г-жа Кристин Лагард, преминала от МВФ в Европейската централна банка (ЕЦБ), подсказа, че ще става въпрос за много пари. „ЕЦБ от днес ще се бори не само с инфлацията, но и с глобалното затопляне. Ние сме обречени да успеем!“- въодушеви евродепутатите тя.

Резолюцията беше приета с 429:225 гласа. Ако това беше само рамково и пожелателно решение на Европейския парламент, нямаше защо да оспорваме хипотезата за „глобалното затопляне“. Но вече се подготвя „климатичен закон“ на ЕС, който ще бъде приет през март 2020 г. и, който „ще направи прехода към неутрален климат необратим“. И тогава за страните от ЕС, ратифицирали, но неспазващи Парижкото споразумение, ще започнат санкции. Междинната контролна цел е намаляване на емисиите на ВД с 50-55% до 2030 г. (Green Deal).

Прочетох проекта за текст на въпросната резолюция (Draft Resolution СОР 25) на ЕП. Реакцията на всеки просветен европеец би била смесена: смях и гняв. Убедете се сами!

Прекратяване директното и индиректното субсидиране от държавата на изкопаеми горива;

Затваряне на въглищните електроцентрали до 2030 г.;

Спиране на продажбата на автомобили с двигатели с вътрешно горене до 2035 г.;

Стратегически план за намаляване на емисиите от метан, които са 10 % от парниковите газове в ЕС, чрез рязко намаляване броя на кравите (всяка крава отделя по 500 л метан дневно);

Въвеждане на въглероден данък (по 75 евро/тон ВД) за напълване на „зеления“ фонд на ЕЦБ, който ще възлиза в началото на 100 млрд. евро и ще подпомага по-бедните източноевропейски страни вкл. България, за да намалят емисиите на ПГ.

Тези мерки са не само самоубийствени за ЕС, но и безумни. Австралийският опит показа само за две години (2012-2014), че с подобни радикални мерки токът поскъпва двойно, а стоките стават неконкурентноспособни. Австралия отмени всички ограничения и си запази азиатските пазари. Преди години, по време на културната революция, китайците изтребиха врабчетата, но се оказа че с безумната програма са разбили цяла хранителна верига и се наложи да ги развъждат отново. И сега не липсват безумни предложения за запазване на климата като складиране на ВД под земята като сух лед или добавяне в храната на кравите ферменти, които да блокират отделянето на парниковия газ метан?!

Естествено съпротива срещу това климатично самоубийство на Европа ще има. Нито скандинавците и швейцарците ще си изколят кравите, нито германците ще престанат да произвеждат автомобили, нито Полша ще си затвори каменовъглените мини и централи (80% от икономиката е на въглища). Впрочем Полша е единствената страна, която отхвърли категорично определението, че „икономическият ръст основан на изкопаеми горива е остарял (out of date)“. И така Резолюцията на ЕС за „извънредното положение с климата“ подписаха 28 страни. Засега Полша беше оставена на мира и за друго, тя трябваше да бъде успокоена, за да остане  флагман на русофобията.

А защо целият план на ЕК е безумен? Населението на Европейския съюз е само 7% от световното население (511 млн) и с коефициент на раждаемост 1.5 вместо 2.1 в 2050 г. ще бъде с 50 млн по-малко. Европейската икономика е отговорна само за 9% от световните емисии на парникови газове. Дори и да се изпълни амбициозният план на Урсула и Кристин, европейският пример няма как да стане заразителен за големите производители: Китай, Индия, Япония, САЩ, Русия. Климатът на планетата и след 2050 г. ще остане без видима промяна. Само Газпром би загубил от въглероден данък за метана 3.8 млрд. долара до 2030 г. Но има и една подробност. С радикалните мерки енергийният внос на ЕС от 55% се очаква да спадне на 22%, т.е. руските тръби с природен газ на Северен и Турски поток няма да бъдат пълни и без да се подновяват санкциите.

А освен това климатолозите предвиждат започване на захлаждане, което ще бъде в „разгара“ си към 2050 г. Съответно съдържанието на ВД в атмосферата ще намалява, защото равновесието ще го насочва към повърхността на океана. Но бъдете сигурни: „климатичните вещици“ ще кажат веднага, че това е резултат от техния стратегически план за чиста от въглеродни емисии планета.

Къде сме ние? България разбира се подписа (но не е ратифицирала още) Парижкото споразумение. Учудващо е гласуването на българските евродепутати. Левите (С. Станишев, Ел. Йончева, Иво Христов) подкрепят резолюцията за „извънредно положение с климата“, а десните (Ал. Йорданов, Р. Кънев, А. Джамбазки) са против. Кои защитават националните интереси? Премиерът Б.Б. е много доволен, че т.нар. „енергиен микс“ ще си определяме сами. Но вижте как изглежда енергийният микс на ЧЕЗ през 2019 г., например: 55% от Мариците, 15% от АЕЦ „Козлодуй“ и по 5% от водните, вятърните и фотоволтаичните централи. Познайте какво ще се случи, ако затворим централите на лигнитни въглища? Токът ще поскъпне най-малко 2 пъти. Да не говорим за служителите в ТЕЦ-овете, които този път могат да пристигнат в София с кирките, за да попитат министър-председателя, защо евентуално купуване на втечнен шистов газ от САЩ или Украйна (ако започне добив) ще бъде по-изгодно от това да получаваме енергия с наши въглища (подобно на поляците), запазвайки десетки хиляди работни места. И късно ли е някой да понесе наказателна отговорност за спирането на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“ и за протакането на проекта АЕЦ „Белене“, след като атомната енергия ще продължава да бъде спасителна за България?

 


Страница 2 от 339