Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ОСИРОТЯВА ЦЯЛ ЕДИН НАРОД

Е-поща Печат PDF

Кеворк Кеворкян: Откраднаха Гоце от слънчасалите

 

Македонците биха обесили на площада в Скопие онзи, който каже „Майната му на православието“. Такъв храбрец там обаче няма да се намери.

Тази вечер телевизиите отделиха внимание главно на фамозните ремонти на софийските улици, също и на спасителите по морските плажове.

А държавната телевизия направо си премълча - за другия „ремонт“, на който нахално е подложена Историята ни.

За нея няма Спасители - поне измежду днешните властници.

Македонският съпредседател на Съвместната българо-македонска комисия по историческите въпроси бе категоричен:

„Гоце Делчев е македонски революционер“.

Това е - излъгаха ни и вече ни се присмиват.

А нашите се държат като слънчасали.

Просто не проумяват света наоколо. Онова пък вътре в себе си - никак.

Дори проблем с размерите на Хималаите да се изправи пред тях, пак не го забелязват, да не говорим пък да го осмислят. Надуват гайдите, бият тъпаните и все им е тая.

И самата История да се смили някак над тях и да им подсказва, че грешат или ще сбъркат - те не я чуват.

Ето - позорът с македонските крадци на история.

Излъгаха ни всякак с прословутия „договор“, но нашите слънчасали първенци изобщо не проумяха накъде ги тикат.

Чак сега, когато всичко е приключило, зареваха, дори Захариева се накокошини: Гоце бил българин и не можело заедно да го честваме.

А всичко беше ясно още от самото начало, но тогава същата Захариева каканижеше нещо за Западните Балкани.

Ние Гоце не можем да опазим, а сме се загрижили за Балканите.

Когато си слънчасал, може и за Космоса да се загрижиш.

Няколко пъти писах за нелепата игра на ВМРО, което всъщност не е никакво ВМРО. Там все закъсняват или се правят на слънчасали - и се държат като последни страхливци пред македонските ни тегоби.

Едва когато всичко приключи, Каракачанов внезапно се събуди и започна да реди закани. Щял да спира македонците за ЕС - само гаргите може да плаши с тия закани, не и македонците.

Те са хитри и коварни, а и знаят отлично, че нашите първенци са особено лесни в алъш-вериша за Историята, примерно - изобщо не се трогват, когато чужди държави газят с ботуши из образованието ни.

Фондация „Америка за България“ е изсипала до миналата година над 100 милиона долара в българската образователна система. За какво по-точно, какво се крие зад тази щедрост?

Друга държава едва ли би позволила подобно вмешателство.

Македонците знаят, че нашите еничари от три десетилетия свободно тършуват в ценностната ни система, гаврят се както си щат с класиците ни. Те виждат това и са наясно, че ние сме лесни булки.

Македонците биха обесили на площада в Скопие онзи, който каже „Майната му на православието“. Такъв храбрец там обаче няма да се намери.

Сега, чак сега, всички реват от „договора“.

А клането тепърва започва, ще ни дерат парче по парче, докато не изкормят Историята ни.

Ние пък ще имаме превеликата чест само да броим жертвите - вече са две: Илинденско-Преображенското въстание и Гоце. За въстанието тарикатът Заев ни се подигра още преди месеци.

Вместо да се кокошини, по-добре Захариева да каже - Димитър Талев български или македонски писател е, та от министерството й не отговарят вече на две писма на Иван Гранитски за родната къща на писателя в Прилеп, която скоро ще бъде превзета за нуждите на македонската псевдоистория.

Каракачанов е овладял най-добре номера с притворното бунтарство, в сравнение с него Захариева изглежда като учителка от климатично училище.

Вдига врява до небето - например, за скандала с циганите във Войводиново, запасва силяха, може и да пуца два-три пъти с бутафорен пищов - като героя от рекламата за македонската наденица, и сетне се оттегля.

Между другото, ако имахме истинска чест, никога нямаше да позволим подобни реклами, те дивашки шаржират македонските борби, принизяват ги за търговски цели.

След всяко фалшиво пуцане, Каракачанов извлича някаква полза за себе си и прибира пищовите.

Той си е направо вицепремиер на заканите.

Ако искрено, а не театрално не е съгласен със срамната ни пасивност, няма какво повече да топли лявото коляно на премиера.

Разкарва се от кабинета и толкова.

Иначе приема унизителната роля на театрален самодеец, който напусто се напъва да влезе в Историята.

Няма да остане без хляб: може да отвори дюкян на границата и лично да връчва паспортите на българите от Македония, тъкмо ще преброи колко са останали.

Ако не приемат идеите ти, не се свивай като някакъв послушко, ами се надигни от мекия стол.

Иначе се получава някак шизофренно: Войвода във Войводиново, мушичка в Министерския съвет.

И още нещо казал македонският съпредседател на Комисията:

„Договор между България и Северна Македония е невъзможен, ако Гоце Делчев не бъде признат за македонски революционер“.

Нашите слънчасали трябва да избързат - и те да развалят договора, поне това да направят.

 

МЪРТВИЯТ ГОЦЕ

 

На 20 април Гоце разказваше на другарите си по-раншни свои сънища, които съвпадаха с избиването на близки нему хора, и думаше:

– С нашия живот, какъвто е, станах вече и фаталист. Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето. Щипската чета е разбита в Карбинци. Милан, брат ми, е в тази чета и сигурно е убит.

Гоце не беше сънувал смъртта на втория свой по-малък брат: Милан падна много по-късно, летос, в Неманци, Кукушко.

Гоце забравяше своите неотдавнашни предчувствия. Сънят пророчествуваше неговия гроб.

Почти едновременно с Гоце биват убити още шестима, в това число и Гущанов. Останалите живи влазят в една плевня, отдето след цял ден сражение се измъкват незабелязано между пламъците на Баница, цяла изгорена.

– Петнадесет часа – спомня си г. Хаджидимов – турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити.

Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гробът на Македония.

И петнадесет часа ни се късаха сърцата...

Защото осиротяваше цял народ.

 

 

 

ЕДНА ПЕЧАЛНА СТРАНИЦА

Е-поща Печат PDF

140 години дипломатически отношения между България и Русия


Русия и  България по време на  Първата световна война 1914-1918 г.  от двете страни на барикадата


Извършеният през юни 1914 г.  в Сараево атентат срещу Австро-Унгария престолонаследник Франц – Фериданд  предизвиква Двойната монархия да обяви вйна на Сърбия, тъй като империята смята, че извършителите на акта са лица, действали под диктовката на управляващите в Белград. Имайки самочувствието на велика сила Дунавската империя твърдо вярва  че от военна гледна точка малката сръбска държава няма да представлява никакъв проблем за нея С очаквания й разгром управляващите във Виена се надяваха да укрепят още повече своето влияние на Балканския полуостров след извършената. анексия на Босна и Херцеговина ( 1908 г.) и удара  срещу Русия в същия регион , нанесен й с ликвидирането на Балканския съюз след злополучната за нея Междусъюзническа война от 1913 г.


Събитиятата обаче които последват след започналия военен кофликт съвсем не се развиват според предвижданията на австро-унгарската дипломация.  Защото след извършеното въоръжено нападение над Сърбия, в защитата на последната се намесва незабавно Русия. Това презизвиква намесата на Германия като съюзник на Двойната монархия. Като съюзици на Русия по линия на Антантата, на страната й   застават Франция и Великобриятания. Така само за броени дни войната от локален военен конфликт между две съседни държави се превръща в Европейска.

В София внимателно наблюдават последвалите събития.  Тогавашното правителство, възглавено от д-р Васил Радославов, побързва да обяви, че то ще остане неутрално. Поради причината, че страната  не била излекувала още раните си, нанесени й с поражението й в Междусъюзническата война от 1913 г.

Това което най-много изненадва българската общественост е , че България, която след Междусъюзническата вйна е оставена на произвола на съдбата, извъднъж привлича  вниманието и на двете вовюващи групировки. Коя бе причината за това? Преди всичко непосредственото й съседство със Сърбия. След като австро-унгарския демарш срещу западната ни съседка получава  неочакван отпор от сръбска войска и имаше реална възможност Двойната монархия дори да бъде победена,интересът към България особено от страна на Дунавската монархия и Германия става още по-голям.

Въпреки прокламираният в първите дни на войната неутралитет от българска страна, управляващите в София възприемат благосклонно отношение   към Австро-Унгария и Германия.. Това проличава в даденото им съгласие за пропускане през територията на страната ни австро-унгарско и германско въоръжение за   Османската империя.

Към  привличане на България предприемат незабавни действия и държавитге от Антантата (Тройното съглашение).  Чрез така наречената Деклозиерова афера от от френска страна у предприет опит за изкупуване на земеделската продукция на България. Поради взетите незаблвани контрамерки от радослависткото правителство  този опит е провален. Самият Деклозиер е арестуван и прогонен вън от пределите на страната. Българските участници в а ферата са заловени и изправени пред съда Сред задържаните са някои от виднитне дейци на БЗНС като д-р Райко Даскалов и др., които се хвърлени  с различен срок присъди в затвора.

След ликвидирането на  Деклозиеровата афера, Антантата не престава да търси други пътища    за привличане на България на своя страна. От страна на Трйния съюз също не стоят със скръстени ръце. Правителството на д-р В. Радославов почти ежедневно  е ухажвано от дипломатическите представители на двете воюващи групировки. Правят се различни примамвили предложения на България. От страна на Съглашението се обещават да й бъдат предоставени всички територии  на запад от линията Мидия-Енос които бяха предвидени в Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г.. Австро-Унгария и Германия обещаваха предоставянето на всички територии в Македония, за които България претендираше в своите договори със Сърбия и Гърция при дипломатическата подготовка на Балканската война.

Правителството на д-р В. Радославов обаче имаше крещяща нужда от външен заем, чрез който да укрепи фенансовото си  положение разстроено от участието на страната в двете балкански войни. На тази нужда първо откликна Тройния съюз, който още през лятото на 1914 г. отпусна на България известния 500-милионен  заем, чрез банката „Дисконто-Гезелшафт“. По този начин управляващите в София бяха здраво привързани към страната на Австро-Унгария и Германия.

Битката за привличане на България във военния конфликт продължи с неотслабваща сила и през следащите месеци, тъй като огромната част от българското общество се обявява  против предоставения от Австгро.Унгария и Германия заем. То продължаваше да настоява България да запази своя неутралитет, а ако това поради едни или други причини се окаже невъзможно, тогава да се премине на страната на Антантата. Главният аргумент за тази позиция бе, че на страната на Съглашението воюваше нашата Освободителка – Русия. Видни български военни дейци, сред които генерал Радко Димитриев, герой от Балканската война, напускат  своите високи постове и преминават в състава на руската армия.

Съдбата на страната обаче е в ръцете на управляаващото радославистко правителство, което в своите външнополитически  действия се ръководеше от монарха. За последния нямаше никаква дилема за външнополитическата ориентация на България , която не можеше да бъде друга, освен към  Австро-Унгария и Германия. Кобургът не е смутен ни най-малко от факта, че пролетта на 1915 г. последните са напуснати от своя съюзник Италия, която премина на страната на Антнантата. Обстотелството, че през есента на 1914 г. на страната на Тройния съюз змастава Османската империя,   не променя в положителен аспект особено много съотношението на силите, тъй като в подкрепа на Антантата се обявяват голям брой други държави.

Развръзката на събитиятата настъпва  през август 1915 г., България от една страна  и Австро-Унгария и Германия – от друга подписват конкретни военни конвенции и договори. През втората половина на септември последва обявяването на общга мобилизация на въоръжените сили на България, На 1 октомври (стар стил) 1915 г.  излиза царският манифест, с който се обявява война на Сърбия. От този момент насетне България и Русия се оказават от двете страни на барикадата, което довежда и до открити военни действия между тях в Добруджа. Това е най-ниската точка на падение в дипломатическите отношения между двете страни от края на Освободителната война до този момент. От това разделение нямат полза нито едната, нито другата страна.  Поради преждевременното й излизане от световата война (ноември,нов стил 1917 г.) Русия е отстранена от ллагера на победителите, а България, поради стекли се редица причини, е принудена първа да капитулира пред Съглашението с всички произтичащи вт това последствия, които по своите размери надвишават мнотгократно тези от поражението й в Междусъюзническата война от 1913 г.

Главните виновници за въвличането на България в Първата световна война – цар Фердинанд и д-р В. Радославов бързат да се скрият в Германия.  Последиците от новата нацонална катакстрофа лягат върху плещите на българския народ.


 

“ПОДОБНО ПАДАЩА ЗВЕЗДА”

Е-поща Печат PDF

Значимата руска поетеса Анна Ахматова, както и А.С. Пушкин, е родена през юни. Сега се навършват 130 години от рождението й. В България е превеждана от различни преводачи в разни времена. Няколко нови превода на нейни стихове предоставени на „Нова Зора“ от големия познавач на нейното творчество, поетът и преводачът Найден Вълков.


Единение


Тъй много черни камъни по мен

се хвърлиха с проклятие и хула,

че изградиха ми в света студен

самите те висока светла кула.

Благодаря, строители! Така

зората преди всички ви аз виждам,

а залезът златист като с ръка

ще помете печалните ви грижи.


В прозореца ми няма кой да спре

дъха на мойто северно море,

от меката ми длан нетърпеливи

кълват пшеница гълъбите сиви,

а недописаното някой ден

ще го допише музата след мен.


1914 г.



Молитва


На колене пред твоето име

днес се моля: хвърли ме в жар,

всичко скъпо и свято вземи ми,

заглуши моя песенен дар,

но в светата за теб литургия

и гласът ми дано проечи -

всеки облак над тъмна Русия

нека блесне под златни лъчи!


1915 г.


Х Х Х


От месеци в зори и мрак

пред зид и часовой -

ще станат седемнайсет как

зова те, сине мой.

Но всичко сбърка се навек,

че как да разбера

кой звяр е, кой човек

е в тъмната игра?


И чакаме. Цветя цъфтят,

дими кандило, вие път

без цел и без следа.

И гледа в моите очи,

и пръска гибелни лъчи

трепереща звезда.


1939 г.


Х Х Х


Не бе му нужно друго там на него,

на моето сърце при този плен:

там колосът въздушен на Онегин

искреше като облак бял над мен


1962 г.


 

ВЕЛИКАТА АННА АХМАТОВА

Е-поща Печат PDF

Знаменитата поетеса съм виждал отблизо само веднъж – на 17 май  1962 година. На път за Беларус бях останал за няколко дни в Москва. Божидар Божилов, който също беше там, ми звъни: „Хайде да отидем тази вечер на театър.“ Отидохме в „Современник“. Гледахме „Голият крал“ на Евгений Шварц, хубав спектакъл и много ми хареса играта на младия актьор с вейнатия перчем, в ролята на свинаря. На другия ден Божидар е с ново предложение: „Искаш ли да видиш Анна Ахматова? Бъди в четири часа във фоайето. Казах, че ще отида не сам.“ Отведе ме на някакъв адрес, ако не се лъжа на „Ординка“, на етажа звъним. Не звъним, а издърпваме някакво въженце и отвътре се чува звучна камбанка. След миг вратата широко се отваря, онемявам. Отваря я снощният млад актьор. Това бил домът на родителите му, Ардови, в който Ахматова отсядала, когато идвала в Москва.

Тя седеше в широко кресло в хола с вчесани назад коси, в светло поло, с провесен гердан от едри сини зърна, с блага усмивка. Държеше в скута си котка. Домакините бяха много любезни хора, актьорът Алексей Баталов след малко направи поклон към всички, каза „Чакат ме в театъра“ и излезе. Божидар беше ми казал, че когато и където му се отдадял случай да се пресрещне с Ахматова, винаги я посещавал. Тя и сега му рече: „Радвам се, че пак се виждаме, стари приятелю!“ Той представи и мен, започна разговор с поетесата, с домакините, с Божидар, в който най-малко участвах аз. Повече слушах.

По едно време Ахматова попита какво прави Елисавета Багряна:

– Тя е превеждала мои стихотворения, аз – нейни, как е, здрава ли е, работи ли?

– Ами ето – нашият приятел работи точно с нея. Да разкаже. Разказах, че сме заедно в редакцията, че пише, че все е жадна за пътуване, че строят къща в Бояна, но съпругът  почина, тя написа „къщата, в която всъщност и не влезе ти…“

– Сърдечно, сърдечно да я поздравите, заръча ми Анна Андреевна. Когато след време изпълних тази заръка, Багряна мило си спомни младите години и дълго говори за тях.

Ахматова, третото от петте деца на Андрей Антонов Горенко и на Инна Еразмова Стогова, е родена в Голям фонтан край Одеса на 11 юни 1889 година. (Сега се навършват 130 години от рождението ѝ). Нарича  се Ахматова, защото по майчина линия имала прапрабаба чингизко-татарска принцеса, която се е именувала Ахматова и защото баща ѝ, и да я наричал „нашата декадентска поетеса“, не ѝ позволявал да се подписва Горенко, за да не срами името му. В дома им имало само една книга – стиховете на Некрасов. Първото печатно стихотворение на Анна Ахматова е подписано с Анна Г. Била е „особено дете“, „дикая девка“, от малка е говорела в рими, пишела е от детство, казваше: „Родила съм се когато е построена Айфеловата кула, когато е роден Чарли Чаплин, когато е създадена Толстоевата Кройцерова соната“.

През 1905 година родителите ѝ се развеждат, преди това семейството на корабния инженер Горенко от Черно море се преселило на север в Павловск, след това в Царско село край Санкт Петербург.


Анна с майка си, с баба си е живяла в Евпатория, в Херсон, после в Киев, където завършва гимназия, следва юридически факултет, учи в педагогическия институт в Петербург… Животът ѝ, обаче, е „Крим и Царско село“.

Вече утвърденият поет Николай Степанович Гумильов пет пъти й се изповядва в любов, три пъти посяга на живота си, тя прави опит да се обеси… Все пак през 1910 година се женят. Гумильов не харесва стиховете ѝ, били много плачевни, съветва я да се захване с нещо друго, с танци например, нали е толкова гъвкава, с пети допирала тила си. Била и голяма плувкиня, моряците в Крим ѝ викали „русалка ли си, щука ли си“, гмуркала се и плувала в морето с часове. След сватбата живеят месеци в Париж, по-късно и в Италия, Гумильов е страстен пътешественик и изследовател, сега половин година е в Африка. Когато се връща я пита: „Ти в това време пишеше ли стихотворения?“ Прочита ги и възкликва: „Ти си поет!“

Това са стихотворенията, които скоро ще съставят първата ѝ стихосбирка „Вечер“, посрещната много ласкаво и от читателите, и от критиката, донесла на младата поетеса внезапна слава. След време Борис Айхенбаум ще каже: „Отначало ние недоумявахме, удивлявахме се, възторгвахме се, спорехме и най-накрая взехме да се гордеем с нея.“ Близкият ѝ приятел Осип Манделщам по-късно е научил малкия ѝ син Лев Гумильов да казва: „Татко е поет, а мама е истеричка.“ Наша поетеса писа, че има „устни за обичане и глава за отсичане“, за Ахматова пък казват, че имала „шия за гилотина“.

„Истеричката“ живее бурен, драматичен, щастлив и трагичен живот. Около 1917 година е посветила редица стихотворения на Борис Анреп – швед по мъжко, руснак по женско потекло. Под руски военен пагон е, тръгва за фронта. Тя му дава пръстена си, да го пази от куршумите. След примирието Анреп заминава за Лондон. Към този случай отнасят стихотворението „Мне голос был“. Той ли е „гласът“, който я кани да замине с него? Би било логично и естествено, но в това време в Лондон е и мъжът ѝ, те са познати с Анреп, срещат се, Гумильов пише на жена си, че не е определено времето, когато ще се върне от Лондон и от Париж, и че тя би могла да дойде там, ако пожелае. Може би това е също „глас“ и зов да изостави Русия. Пък и заминаващата на запад Олга Судейкина настойчиво кани „тази Клеопатра от брега на Нева“ да тръгне с нея. И тя ли може да бъде „гласът“?

Бракът Ахматова – Гумильов е прекъснат. Втория си брак с изтоковеда Шилейко тя нарича „недоразумение и за двама ни“.

Опитвах се да превеждам някои стихотворения на Ахматова, бях публикувал „Мне голос был“ и Красимира Близнакова ме попита защо съм го съкратил. Даде ми „пълния му препис“. А в изданието, от което го превеждах то беше от три строфи.

Направих редица справки: видях че освен първите две строфи в някои издания липсва пък четвъртата, в други я няма последната, ключовата. „Актуализирането“ е ставало навярно  и от ръката на авторката и по замах на цензурата. Това е в бурното време, когато Петроград е под заплахата на германците, миг след това под угрозата на белогвардейците на Юденич. Съкратен е вариантът и в емигрантските издания в Берлин, в някои други, както и в Ленинград – Московското от 1965. Тристрофни са и преводите на български език от Елисавета Багряна, Иван Николов, Кирил Кадийски. В пълния си вид стихотворението, което Блок рецитира наизуст, би звучало така:


* * *

Когато немската закана

чело надвеси над Нева,

и звънна руската камбана

„какво ли иде след това?“,


когато моят град трагичен

от страх и ужаси обвян,

забравил своето величие

се люшкаше като пиян –


мен зов зова ме с глас утешен:

„Ела със мен, със мен върви

и тази глуха, тази грешна

Русия тук я остави!


От кръв дланта ти ще отмия,

ще сгазя оня черен креп

и челото ти ще открия

след всички хули срещу теб“…


Но равнодушно и спокойно

закрих уши и го не чух,

със тези думи недостойни

не осквернила своя дух.


Съкращаваните първи две строфи отразяват времето, обстановката, при която се задава въпрос и покана, нужни са на композицията, а отговорът е далеч не личен и извисява осанка. Ако тя беше в светло начало, колко диви контрасти щяха да я последват и преследват! Ще нарекат поетесата „монахинята“, тя ще се самоиронизира като „царскоселска весела грешница“.

През 1924 година има два рецитала в Москва, преминали с шумен успех. Връща се в Ленинград, на Невския проспект я среща поетесата Мариета Шагинян: – Каква важна особа сте станали, за Вас има постановление на ЦК! Последиците – „да не се арестува, но да не се публикува“.

Казахме, че живее бурен, драматичен, щастлив и трагичен живот. Само да разчленим това изречение – и ще видим какво ѝ сервира нейният двайсети век, когато рухват вековни устои на гигантската империя, когато тя ще прочете, че поезията ѝ е „безидейна и антинародна“, че отрицателните рецензии за нея стигнали четирицифрено число, че от хонорарите за такива рецензии Сергиевски си ушил кожух… Разстрелян е Гумильов, няма го вече Блок, обесил се е Есенин, упреква го Маяковски и след това вдига дуло към челото си…

Галопира календарът на дните. Разделила се е с Цветаева, дните на третия ж съпруг свършват в лагер, свършват и дните на Манделщам. Ахматова сяда да си пише автобиография. Нея я е чел само следователят, дошъл да арестува сина ѝ и да обискира нейния архив. Тя изгорила листите. А с какво страшно наследство расте младият Лев Гумильов: син на разстрелян враг на народа, на буржоазна поетеса. Лагер. Не може да учи. Лагер. Иска да отиде на фронта, отива, връща се с орден, пак лагер. Чак до 1956 година.

Пък според Чуковски стиховете на Ахматова са „не само песни, а и повести“, нея ще я рисува Модиляни и ще каже, че тя може да бъде в Леонардова рисунка, тя ще слага лявата ръкавица на дясната си ръка, пак ще е изключена от Съюза на писателите, ще обобщава съдбата си – „мъжът ми в земята, синът ми в тюрмата“ и едничката ѝ утеха ще бъде това, че „в тетрадката се спуска стих/ подобно падаща звезда“. И в него ще има „грациозна графика“, „лунен среднощен пейзаж“, прелестна „непростая простота“.

От време на време Сталин е питал какво прави „монахинята“. Сега след смъртта му Италия ѝ присъжда висока юбилейна награда, Оксфордският университет я удостоява с Доктор хонорис кауза за литература, времето се отдръпва, за да види кардиограмата на творчеството ѝ: слава – немилост – слава. Дневнична симфония с драми, възслави, реквиеми, светли руски рисунки и безпределно искрени изповеди.

А още в 1940 година ръководителят на писателите Александър Фадеев бе взел честно перо да напише чрез Вишински до високата власт, че „При цялата несъвместимост на нейното дарование с нашите дни тя си остава най-голямата ни (по руски „самая великая“) поетеса от предреволюционното време“. Това може да ни накара да повторим старата фраза – папите се сменят, Микеланджело остава.


 

ОМАГАРЯВАНЕ И ОБЕЗМАГАРЯВАНЕ..

Е-поща Печат PDF

„С рейтинга си от над 90 на сто когато основах ГЕРБ, магаре да вържех, пак щяха да го изберат!“. Тъй рече „Великият кормчия“ Бойко Борисов за първите спечелени от ГЕРБ парламентарни избори през 2009 г.. Дали разбира какво казва? А казва, че „народните избраници“, които той вкара и продължава да вкарва в Народното събрание (НС), в собствените очи на лидера на управляващата партия ГЕРБ са също толкова незначителни, колкото и четирикраките им дългоухи аналози на фона на фучащите по пътищата мерцедеси. С тази разлика, че „магаретата“ на бате Бойко нямат право да реват за щяло и не щяло, без да получат команда от своя стопанин, или пастир. А как се нарича пастирът на магарета? Магаретар, разбира се! Което не означава, че самият той не може да бъде „магаре“ в прекия и преносния смисъл на думата. Мнозина са чували притчата за камиларя, който отишъл да иска прошка от престарялата си и умираща камила, заради теглата, на които я подлагал през целия й труден живот. Камилата рекла: „Всичко ти прощавам, освен едно: това, че слагаше магаре да ни води!“


ие към инатливите дългоухи, с прозвището „магаре“ се окичват хора, които пей дават да си покажат магарията. От приказките за Хитър Петър и Настрадин ходжа, до някои от разказите на Чудомир, магарето е синоним на инат и проклетия. И ако на четирикраките се прощава, понеже са безсловесни и нямат хабер нито от общочовешки, нито от евроатлантически ценности, двукраките магарета винаги са осмивани и презирани. Например в разказа на Чудомир „Дум Павли и магаретата“, един адвокат, представил се за братовчед на уж починалия адвокат Капанов и убедил Дум Павли да му повери изготвянето на жалба до съдията срещу неговия съселянин Печо Юрдекя и магарето му (което му изгризало фиданките в лозето - б.р.), е охарактеризиран с думите: „Абе, адвокатин е, ама е половин адвокатин, а пък е цяло магаре!..Кой знае каква жалба ти е измудрил. Ще загубиш делото.“ Разбрал от земляка си Миньо Миткин, че е измамен, Дум Павли изплакал подобно на Цветан Цветанов след последната му среща с Бойко Борисов: „Абе какъв е тоя мой късмет, бе земляк! Толкова път да бия от магаре да се жалвам и пак на магаре да налетя. Какъв е тоя свят магарешки! Какво е това чудо!“

В отговор получил успокояващото: „Много са, много са, бай Павле. И в село ги има, и тук, ама в село пак сте добре, че си ги знаете колко са, а тук, в града – пази боже! Брой нямат!“

Припомням този разказ, понеже преди седмица станахме свидетели на нова, очевидно предизборна, „магария“ от страна на управляващите и лично на техния „магаретар“, лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. След като той самият, КП КОНПИ, Сметната палата, Комисията за финансов надзор (КФН) и Прокуратурата научиха от „Шоуто на Слави“, че след 2016 г. Министерството на финансите (МФ), начело с Владислав Горанов е надплатило на партиите повече от 6 млн.лв.субсидии. Управляващите признаха с половин уста, че са сгазили закона. Но не видяха умисъл, а само чиновническа грешка във факта, че вместо по 11 лева на действително получен глас, петте парламентарно представени партии и коалиции, плюс извънпарламентарната партия „Възраждане“ са получили по 13,26 лв. Понеже, както твърдеше министърът на финансите Владислав Горанов, законът позволявал двояко тълкуване. „Хубавото трябва да е по много“, казва един от героите на филма „Особености на руския национален риболов“. А българският народ го е казал другояче: „Не е луд, който изяжда баницата, луд е този, който му я дава!“ Нали и през 2013 г. „магаретата“ на Борисов не забелязаха, че в печатницата на техния общински съветник в Костинброд са „надпечатани“ близо 500000 бюлетини? Когато гръмна този скандал, Борисов укори опозицията, че не била оставила този „производствен брак“ да отпътува до местоназначението си, за да бъдат заловени нарушителите на местопрестъплението. А вече през май 2019 г. той обяви Костинброд за „хибрида“, донесъл на ГЕРБ загуба на 6% от гласовете. Тогавашният главен секретар на МС Росен Желязков, който беше поръчал отпечатването на костинбродските бюлетини, днес е министър на транспорта и съобщенията в правителството на Бойко Борисов.

Стефан Цвайг пише, че: „За всяка голяма шмекерия са нужни две неща: голям шмекер и голям глупак“. Ролята на глупака играят всички, които избират „магаретата“ на Бойко Борисов. А народът е този, който издържа цяла сюрия контролни органи, а те нищо нередно не виждат в спонтанно избухналата „щедрост“ на премиера Борисов, който хвърля от прозореца на МС , като един „премиер слънце“ милиони, за да няма протести. Нито, че води предизборна агитация с държавни средства, раздавайки без никакъв парламентарен контрол така наречения бюджетен излишък. Ако слушате Борисов, парите отиват за строителство и ремонти на „стотици пътища, мостове, детски градини, болници, училища, опери, театри, църкви, джамии и синагоги“. И, разбира се, за Коледни и Великденски надбавки на „кофти матрияла“, сиреч на пенсионерите.

Така че КП КОНПИ, КФН, Сметната палата, Прокуратурата, ДАНС и други сигурно ще ги видим в докладите на някое европейско разследване. Щото друга радост за този народ не остана. Докладите от мониторинга на ЕК и изявления, като това на холандския външен министър за Шенген явно не са достатъчни, за да ги събудят от дълбоката дрямка, в която са потънали. Депутатът на ГЕРБ, бившият конституционен съдия Георги Марков, отговори на изявлението на холандския външен министър със „загриженост“ за холандския народ. В същия дух бе и коментара на евродепутатаот ГЕРБ Андрей Ковачев, който от екрана ва „България Он еър“ (08.06.2019) изтълкува изявлението на холандския дипломат №1 като заплаха за разтурване на Шенген и възстановяване на граничния контрол между държавите членки на ЕС. А заместник министърът на външните работи Георг Георгиев отхвърли критиките в доклада на ЕК с аргумента, че този доклад не бил „онзи“ доклад. Сиреч, не бил ежегодния мониторингов доклад на ЕК, а доклад по друг механизъм, визиращ всички страни членки. Корупция имало и в Италия, и във Франция, и в самата Холандия, а пък ние сме били доказали как пазим границите на ЕС. И това го чухме по ТВ „Европа“ само 24 часа след залавянето по АМ „Тракия“ на микробус със 17 нелегални мигранти! След като полицията не го арестува, водачът на автобуса прескочи мантинелата и избяга в гористата местност. Ако не беше се предал скоро след това, можеше и до днес да го търсят, както Стоян Зайков от Костенец. Как, ако не с подкупи тези мигранти са проникнали на територията на България, ако охраната на българско-турската граница е такава, „че и врабче не може да прехвръкне“ незабелязано? А беше време, когато Борисов твърдеше, че само една стена остава да се баданоса и сме в Шенген. Днес сме толкова далече от Шенген, колкото и от Еврозоната. И причината за това не са опозицията и критичните към властта медии, а вездесъщата корупция и присвояването на европейските фондове. Не усвояване, а присвояване от тъщи, шуреи, зетьове, братовчеди, кумове и кумици на управляващите. Морално укоримо, но законно, като се има предвид двусмислието на законите ни. Такива са „моралните стандарти“ на ГЕРБ.

Защо, вместо да поиска оставката на министъра на финансите Борисов внесе в НС предложение за изменение на Закона за политическите партии, което предвижда намаляване на партийната субсидия на 1 лев за реално получен глас? Искал бил да види как опозицията ще купува гласове и ще издържа своите телевизии. Очевидно пред ГЕРБ и Борисов проблем с купуването не съществува: те пазаруват на едро цели социални групи и съсловия. Днес ще увеличат заплатите на учителите и медицинските работници, утре ще подхвърлят нещо на пенсионерите и работата с рейтинга на властта е опечена. Вместо да плаща по 50 лв. на ромските си фенове, Борисов им дарява тениски с неговия лик и предизборно вдига заплатите на работещите в бюджетната сфера. Няма защо да издържа партийна телевизия, понеже може да купува с европейски рекламни поръчки и туристически разходки медийни чучулиги от така наречените национални телевизии. Национални по обхват, не като идейност и собственост. Журналистите от тези медии, които Борисов разхожда с правителствения самолет от Рим до Абу Даби и Брюксел знаят как да се отблагодарят. Те са тези, които в момента пеят псалми за мъдрото решение на кабинета „Борисов“ да предложи намаляване на партийната субсидия на 1 лев за действително получен глас. Ако БСП беше предложила това, щяха да го нарекат див популизъм, но щом го предлага Борисов, то е справедливо. Така герберите квалифицираха  като популизъм направеното от БСП преди време предложение за намаляване на депутатските заплати и на ДДС върху стоките от първа необходимост. Днес Делян Пеевски и Йордан Цонев от ДПС предлагат намаляване до 5% на ДДС върху хляба, лекарствата и книгите, но това разбира се не е популизъм, а елемент от депесарската стратегия за „изпреварващо развитие“. И кого ще изпреварим при тази корупция? Афганистан, Габон, или Папуа Нова Гвинея? По бедност, корупция, престъпност и подчиняване от изпълнителната власт на всички останали власти отдавна сме надминали държавите на Черния континент и банановите републики в Южна Америка.

Прави са от БСП, че предложението на МС и лично на Бойко Борисов за намаляване на партийната субсидия на 1 лев е кризисен пиар. Самите вносители не разчитат и не вярват предложението им да мине в парламентарната зала. Но е извън всякакво съмнение това, че възнамеряват да го използват за предизборна пропаганда. Вижте, санким, кой не зачита волята народна! Ние сме тези, които внесохме в НС предложение за мажоритарна система на избор, ние сме тези, които се отказват от държавна субсидия, но опозицията не ни подкрепи.  Дайте ни 121 депутатски места и ще претворим в дела вашите желания.. „Ний сме народа“, както пеят ВМРО…

Натрупаните от ГЕРБ 17 млн.лв. партийна субсидия са напълно достатъчни за издръжката на партията, във всички възможни избори. Но изпадне ли от властта, те ще изглеждат като пълна мизерия на свикналите да бъркат в държавната каца с меда гербери. Засега, въпреки решението на парламентарната комисия по бюджет и финанси (взето в отсъствието на представителите на БСП, б.р.), отвличащата вниманието маневра на ГЕРБ се подкрепя единствено от „опозиционната“ ПП „Воля“ на петролно фармацевтичния бос Веселин Марешки. Вносителите на законопроекта разбират прекрасно цялата пошлост на своя театър, но ще го играят с цел да убият някой и друг парламентарен ден. За да не се говори през това време за поредицата от гейтове, в чиято паяжина се оплетоха и „магаретата“, и техният „магаретар“. Точно, както правят с увеличението на пенсиите – минималната, социалната и пенсията за старост. Седемте лева, които ще вземат получаващите минимални пенсии, вече са изядени от инфлацията и новите цени на тока, парното и водата. И, както отбелязват някои „печеливши“, тези пари няма да стигнат само за тоалетна хартия на премиера по време на празниците!

Фактът, че Борисов продължава да кръстосва страната като шофьор на джип и да реже лентички показва, че май се готви отново за предсрочни парламентарни избори, редом с местните такива. А, както е казал железният немски канцлер Ото фон Бисмарк: „Никъде не се лъже така, както на лов, на война и преди избори!“ Забравете, значи, за „Суджук гейт“, „Кум гейт“„Апартамент гейт“, „Къщи за гости гейт“ и далаверите на герберските кметове. Нали Цветан Цветанов е отстранен от всички ръководни постове в ГЕРБ? Трябва, значи, и Корнелия Нинова да се оттегли от поста председател на БСП, понеже е загубила европейските избори. А защо Борисов не поиска и Станишев да се оттегли от ръководството на ПЕС? Нали се похвали, че е победил лидера на европейските социалисти?

Обаче, ако следваме тази логика, след загубата на президентските избори през 2016 г. Бойко Борисов трябваше да подаде оставка, не само като премиер, а и като лидер на загубилата партия ГЕРБ. При това Румен Радев отвя кандидатката му Цецка Цачева с над 60:40 от гласовете. А, за разлика от 2014 г., днес БСП на Нинова има 5 евродепутати: - толкова, колкото и ГЕРБ. Шестият, Александър Йорданов, е депутат на СДС, не на ГЕРБ, нали?.

Прибягването до плоската хитрина със свеждането на партийната субсидия до 1 лев на действителен глас напомня за сълзата, която Цецка Цачева пророни от едното око по време на телевизионния дебат с Румен Радев. Лъжата й, че за първи път споделя нещо „за дядо си, убит от комунистите“, беше разобличена незабавно с кадри от предишно нейно гостуване в предаването „Свободна зона“ на Георги Коритаров по ТВ+. Фалшът беше наказан, както се надявам да стане и с фалшивото намерение на ГЕРБ да се вслуша със задна дата във волята на гласоподавателите от референдума на Слави. Те искаха и мажоритарно, и електронно гласуване, а ГЕРБ не можа да им осигури дори машинно. Така към „успехите“ си Борисов добави още един: погребването на илюзиите, че волята на народа е закон за него и ГЕРБ.


Най-смешното е, че когато предлагат закони и законодателни промени, българските управляващи не мислят, че сами ще страдат от тях, когато минат в опозиция. Няма вечни във властта. Няма незаменим и незаобиколим фактор. Няма с малко, но завинаги. Остава магаретата в  ГЕРБ да се убедят, че може и без Бойко Борисов. България отдавна го знае. Тя може без всички „магарета“, били те от ГЕРБ, ДПС, ДБ, СДС, или ПП„Воля“. България трябва да се „обезмагарява“ не откъм четирикраки, които отдавана за народа са мерцедесите на прехода. С „омагаряването“ на хората във властта трябва да се спре. Двукраки магарета, жадуващи за власт и облаги, у нас  винаги ще се намерят. Въпросът е да не им поверяваме да водят кервана…


 


Страница 2 от 285