Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ОТ ОЦЕЛЯВАНЕ КЪМ ОСМИСЛЯНЕ

Е-поща Печат PDF

Какво е съвременна България, ако излезем извън рамките на абстрактните разсъждения? Корумпирана държава. Дискредитирана власт. Разделен народ, където от едната страна са бедните, гладните, онеправданите, левите и русофилите, а от другата „хубавците”, „интелегентните”, успелите, богатите, западниците, антикомунистите и русофобите. Няма общонационален лидер. Липсва общонационална идея. Липсва всичко, за което може да се изпитва национална гордост, а не срам. Няма личност, след която да тръгне народа и остатъците от армията. Нима някой наистина мисли, че при нужда хората ще тръгнат да защитават някакви символи, нямащи никакво реално съдържание ? Каква държава е тази, която основава своето бъдеще на европейските подаяния и се издържа за сметка на пенсионерите. Наистина ли има хора, които се надяват ЕС и НАТО да ни защитят и да ни помогнат в дни на върховни изпитания ?

Да, има фанатици на Новия световен ред, но не можем да ги наречем защитници на България, защото те са материал за извършване на погроми и за социални и  политически чистки. Трудно и болезнено се осъзнава, че Европейския съюз е за САЩ, с извинение, износен ... презерватив.Затова

ключовият въпрос за България

днес не е кой ще се грижи за нея и ще я защитава, а кой ще си я присвои с най-голяма изгода за себе си. Това, което наблюдаваме е брутална и груба търговия, търг, на който са изложени нашата страна и нашият живот. Положителна промяна може да настъпи само след решаването на следната тестова задача : защо в социалния авангард, в съдилищата, в университетите и академиите, в правителството и в Народното съъбрание седят завършени бездарници, бандити, съмнителни типове и други „наши хора”, по партия, по нация, по вяра и т.н.


Каква е тази паразитна линия на еволюцията на човешкия вид , този механизъм на опростяване на конструктивните връзки, на разума, възгледите и психофизиологичната конструкция на живота ? Но, докато столичните журналисти събират в своите студия за благоприлични обсъждания и шумни ток-шоута едни и същи „титани” на мисълта, нищо добро не може да се очаква. Интелектуалната „обратна еволюция” е пред нас : все повече хора вярват, че Слънцето се движи около Земята, а Теорията на Дарвин е зловредна измислица на световната конспирация, вярват в таласъми, Рамбо, Плана „Дълес” и космичските гости. На повечото канали на телевизията господстват лица с нетрадиционна сексуална ориентираност, бандити с прякори, тяхните любовници наред с глутница екстрасенси, феномени, „доказани” ясновидци, шамани и многобройни „експерти по непознаваемото” – жени и мъже с неопрятен вид и с болнав блясък в очите.

Къде са българите?

Българите са в помийна яма, народното съзнание е извратено, възникналите социални групи говорят на различни езици и имат противоположни понятийни приоритети. Вместо народ е налице колониален субстрат, който е лесен за експлоатация. На обществото е неизгодно да се лекуват децата и възрастните хора, тъй като не са източник за генериране на добавена стойност. Загубено е цялото поколение на прехода - те не четат, не се интересуват от политика, безразлични са към миналото и песимисти за бъдещето, егоисти са, най-много от всичко обичат парите, бракът за тях е булчинска рокля, духовността - слушалки в ушите. От една страна липсва елементарна социална солидарност, от друга – ново мракобесие, тежки форми на фобия спрямо всичко и всички, неосвоен и непреведен на нов език исторически опит. Всичко това е много интересно от филологична гледна точка, като антропологично предизвикателство, но е трагично на равнището на ежедневния бит. Може да си спомним думите на Кузма Прутков : „ Много неща са ни неразбираеми не защото нашите понятия са слаби, а защото тези неща не влизат в кръга на нашите понятия”.

В последните пет-шест години се наблюдава удивителен феномен – в политическото и медийното пространство упорито се налагат жени с англосаксонска антропология. Това ясно личи от удължените и стеснени лица, които излъчват нещо познато от фермерската фауна. Спомнете си лицата на Бойковите любимки, както и от кабинета на Орешарски. Не че има нещо странно. И без него в българския бит – от езика до честването на рожденните дни – се насажда англосаксонския пример за подражание (по националните радия вече се говори и рецитира на английски). Това става толкова натрапчиво, че надминава менталната агресия от турското робство.

Приближаващата катастрофа

И е по-опасно от нея, защото въздейства върху начина на мислене и възприемане на заобикалящия ни свят. Впрочем, наблюдаването не е даже доктрина, а завършено религиозно учение, според което от брауновската суета на личните въжделения, придпочитания и намерения се ражда изобилието-рай. Приближаващата се катастрофа и възможния глобален край са закономерно следствие от подобна религия на хаоса и на скотските мотивации. Главното престъпление на капитализма не е в социалната несправедливост, в нечовешката експлоатация и в ужасяващата бедност. То е много, много по-страшно и жестоко : капитализмът отне човешкото в човека.

Практически всеки ден събитията в света ни поднасят нови и нови жизненоопасни проблеми и ни карат да се гърчим за тяхното смилане и преглъщане. Нашето лично и обществено проблемно поле се разширява неимоверно и излиза извън възможностите за осмисляне. И тогава ни налагат съвременния бренд : „Забавлявай се, забавлявай се !”, който превръща цялата планета в малоумници, ревящи и блъскащи се в глобалната забавачница. Някои български журналисти ги наричат „сополи” и ги пращат да се изразяват „в рамките на дивашкото общуване в Мрежата – само там и никъде другаде”. И, когато космическото блъфиране стане всекидневна практика за всички „играчи” на световната сцена, милиони и милиарди нищо неразбиращи хора ще бъдат хвърлени в гигантските спецоперации на Глобалния проект, където господстват извратени понятия и неразрешими противоречия - човечеството ще премине в мрачната зона на варварски фантазии и нощни кошмари. От тази „каша на злото” се ражда чудовище, което на съвременен научен език се нарича биовласт. По нейните закони осъзнават своите структури транснационалните властови субекти, по същите закони възникват особени биополитически механизми с много финна настройка и с множество преференции, които създават парадигмата на Новия световен ред. Същността на тази парадигма, отнесена към човешкия индивид, е неговата диссолюция (разлагане), т.е. крайна деградация от гледна точка на Традицията, която финишира с отстраняването на раждаемостта като такава.

Пътят на спасението

Противопоставянето на такава мрачна и отчайваща картина на бъдещето е трудно, изпълнено с мъки и жертви и започва с преминаването от оцеляване към осмисляне на реалността. Всеки жив организъм, за да оцелее трябва да работи в три режима :

Да реагира на настоящето – това е непосредствено мислене.

Да планира утрешния ден – това е тактическо мислене.

Да мисли за бъдещето – това е стратегическо мислене.

Във всяка хармонична държава има групи хора, притежаващи различни равнища на мислене : непосредствените въпроси се решават от търговците или от кметовете ; тактическите въпроси се предоставят на политиците и на висшите държавници ; стратегическите въпроси се оставят за философите (учените) или на представителите на религиите. Като цяло народът (обществото) трябва да осмисля в единство и трите режима. За реализация са нужни : иманентни способности и натрупани знания и опит, интелектуално безстрашие и физическа храброст за действие.


 

РУСОФОБИЯТА – РУДИМЕНТ И ФЕНОМЕН В ЖИВОТА НА СЪВРЕМИЕТО

Е-поща Печат PDF

 

На 11 октомври в РИКЦ се проведе научна конференция на тема “Русофобството - причини, етапи, форми, институции“. На снимката: Олег Акимкин от Посолството на Русия, Павел Журавльов, директор на РКИЦ, доц. д-р Жан Виденов, проф. Ангел Димов и проф. Васил Проданов.

 

На 11 октомври (четвъртък) в Руския културно-информационен център, на ул. Шипка №37, в София, се събраха цяла плеяда учени, анализатори, философи, юристи и политолози, за да разискват в нарочна национална научна конференция русофобството, неговите причини, етапи, форми и институции, превърнато днес във феноменален рудимент в живота, не само на българското общество.

Докладите на участниците разкриваха същността, задачите и функциите на русофобията, като явление, икономическите, правните, геокултурните и геополитически аспекти на нейните измерения, както и русофобията в България, корените, формите и способите на нейното отглеждане, доколкото в българската народностна нива, тя винаги е била екзотичен плевел, но за която в последно време се хвърлят огромни „агротехнически“ усилия за нейното оцеляване и разрастване.

Конференцията бе открита от проф.д-р на ик.н. Ангел Димов. (Кратко резюмене на неговият обширен доклад поместваме отделно).

Ръководител, на първият панел, бе доц. д-р Жан Виденов, министър-председател на Р.България, в периода 1995-1997г, който след кратко встъпление в темата, даде дума на първия докладчик – член кор. проф. д-р Васил Проданов. Той прочете резюме на своето изследване на тема „Опит за теория на русофобството“. В него проф. Проданов посочва цивилизационните характеристики на диспозицията „русофили – русофоби“. Той потърси етнофобията, като фактор в социално-класовите характеристики на всяка фобия и филия, съзрявали в условията на робовладелческия или колониалния капитализъм. Изключително интересния доклад на проф. д-р Васил Проданов, разглежда и Балканите, като територия на нарастващата конфликност в геополитическата битка на американофобията срещу американофилията.

 


Доц. д-р Валентин Вацев, бе озаглавил своя доклад „Русофобството, като антропологична катастрофа“. В него той изтъкна, че „Русофобията е секулализиран образ на врага на човешкия род“ и очерта параметрите на въпроса „Какво не е русофобията“. Доц. Вацев подчерта, че русофобията е един от трите стълба на разгарящата се студена война. Първият, от които, са т.нар. санкции, а вторият е тоталното сатанизиране на противника. „Всичко онова, което може да се прости на Запада, подчерта д-р Вацев, е задължително непростимо за Русия, за руснаците, като народ, като представители на отделна цивилизация и като религиозен фактор. От времето на родоначалника на русофобията абат Кюстен, през Адолф Хитлер, до най-ярките днешни нейни носители и  проявления.

Член кор. проф. д-р Иван Ангелов, говори за цивилизационния избор на България и икономическите отношения с Русия. Някои от застъпените тези на учения, станаха обект на дискусия и критика в определеното от модератора, Жан Виденов време за тази цел.

Последваха задълбочени в темата, резюмета на докладите на такива автори, като: Мирослав Попов, проф. Бончо Асенов, Максим Мизов, Петя Пачкова, Борислав Градинаров, професорите Дончо Конакчиев, Станислав Станилов и Димитър Цацов, Тодор Ников, Вихра Павлова и други участници във  втория панел на конференцията. Вестник „Нова Зора“ се надява да предостави на своите читатели, някои от най-интересните доклади.

Научната конференцията за русофобията, като феномен обществения живот, не само на България, бе проведена с важната подкрепа на „Россътрудничество“ и бе уважена с присъствието на предствителите от посолството на Русия, в България г-жа Елена Приходко и г-н Олег Акимкин, както и от г-н Павел Журавльов, директор на РКИЦ.

 


 

 

ЕДИНЕНИЕТО Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ПЪТ НА НАЦИЯТА

Е-поща Печат PDF

Призив на президента на Р. България Румен Радев

 

“На 29 септември 1918 г. разбунтувалите се фронтоваци се сблъскват с проправителствените части край Владая и Княжево. Едните са отстоявали България по фронтовете на Първата световна война и са въстанали с искане за справедлива република. Другите влизат в бой с убеждението, че бранят българската държавност от войнишки метеж. И от двете страни вярват, че жертват живота си за Родината. Бунтът е удавен в кръв. Това е датата на големия български разкол, от който ни делят точно сто години.

В разни епохи той ще противопоставя републиканци и монархисти, граждани и селяни, леви и десни. Ще отнеме живота на десетки хиляди българи. Ще съсипе много съдби. Общонародните цели на Възраждането ни донасят свобода, Съединение и възход. Разколът слага край на тази епоха и ще бъде белязан от братоубийства, терор и пилеене на национална енергия.

Великите идеали ще бъдат погребани под безизходни спорове. Те определят и съвременния ни политически дебат, в който партийни, лобистки и индивидуални облаги закриват хоризонта на националния интерес.

 


Група общественици се обърнаха към мен с инициатива за национално единение. Убеден съм, че милиони българи съзнават необходимостта от него. Съзнават, че историята не бива да слугува на политиката. Че наследените обществени разломи трябва да се преодоляват, а не да бъдат употребявани за злободневен политически бизнес. Че ожесточението от миналото, минира пътя към бъдещето.

Наивно е да очакваме, че стогодишният разкол ще приключи днес или скоро. Че ще завърши с победа на някоя от страните на сто и първата или някоя от следващите години. Но моралното и интелектуалното надмогване на разкола е единственият път към успеха.

България избра пътя на европейска демокрация и трябва да гради своето бъдеще около принципите на свободата, законността, справедливостта и уважението към човека.

Единението не закрива политическия дебат, а бди той да се провежда в името на националния интерес, с уважение към чуждото мнение и свободата на словото.

Единението не е индулгенция за престъпления, а борба за законност и правосъдие, на което обществото може да разчита. Единението не може да се случи под знамето на никоя идеология, а само и единствено под знака на културата и човеколюбието.

Вярвам, че след години на разделение обществото ни все повече ще осъзнава нуждата от единение. Процесът ще е дълъг, ще срещне съпротивата на сили, които се хранят от разделението. Но, убеден съм: мъдростта ще победи ожесточението”.


 

ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ БОРИМ С РУСОФОБСТВОТО?

Е-поща Печат PDF

Слово на проф. д-р Ангел ДИМОВ

 

Уважаеми гости и колеги,

Другарки и другари,

Днес ние ще обсъждаме русофобството т.е. проявите на омраза и неприязън към Русия и русите. Тази тема е важна за повечето българи, защото русофобството лежи в основата на антируската политика, която е пагубна за българската нация и държава. Русофобството е елемент и на неоколонизаторската евроатлантическа политика, която се налага от представители на класата на американските финансови капиталисти. Както показва животът, тази политика, включително вероломното вкарване на България в междудържавния военно-политически алианс НАТО е много вредна за мнозинството от българския народ.  Чрез нея се извършва геноцид и ликвидация на българската нация. Това е доказано в моя доклад, озаглавен „Защо трябва да се борим с русофобството? Този доклад се състои от пет точки с общ обем двадесет страници и е подготвен за печат, но днес аз само ще маркирам някои от основните тези, за да могат повече колеги да говорят по темата.

В него научно е обоснована  тезата, че понастоящем у нас борбата с русофобството трябва да се води за запазване на чезнещата българска нация. Приведени са много факти и данни, които показват, че русофобството е първопричината за преживяваната след 1997 г. в България трета национална катастрофа. Нейните ярки проявления са: изкупените от чужденци милиони декари от земеделската земя на България, предимно  граждани на Република Турция и на държавата Израел; чуждестранна собственост са вече почти всички български банки, предприятия, застрахователни и електроразпределителни дружества (дори и киноцентър „Бояна“); чуждестранни владения са (под формата на концесия) и подземните богатства на нашата родна земя – златни находища, водни и други ресурси; геноцидно-изтребителния модел на колониалното владичество, сведе населението на България от 9 на по-малко от 7 млн. души. Обезлюдяването на българските села и градчета е най-яркаочевидност и вече никои не оспорва демографската катастрофа на българския етнос.

Третата национална катастрофа настъпи през 1997 г., когато по външни предписания, бе осъществен пилотния проект на т.нар. цветни революции. По същество това бе държавен преврат, който откри пътя за пълна неоколонизация на българската държава. Важен момент в осъществяването на този държавен преврат бе наложеното повишаване на основния лихвен процент, който надмина безумните 360%! Поддържането на продължително безвластие и предизвикването на шокова инфлация (някои я отъждествяват с хиперинфлацията, която  е друго монетарно явление), допълниха платените и организирани протести, които имаха задача да създадат неоходимия „демократичен“ фон за прикритие на истинската същност и цел на този преврат, определян от средствата за информация, като т.нар. народно въстание. През лятото на 1997 г. у нас бе въведен колониален валутен борд (паричен съвет), при чийто режим бе отнето исконното право на Българската народна банка (БНБ) да инвестира и кредитира и с това да допринася за осъществяване на правителствената икономическа политика. Започната бе приватизацията на държавните банки, на стотиците големи и предприятия,  които бяха изкупени на безценица, от чужденци, понякога на цена за 1 долар. Драстичен и незабравим е примера с азотно-торовия комбинат „Химко“ гр. Враца.

 


В моя доклад е обосновано гледището, че русофобството се използва, като преграден оган за осъществяване на пълната изолация България от братска Русия.  Русофобията е платеното оръжие, с което се решават многопосочни задачи. Резонансът от нея, в България и отзукът й в Русия, пораждат страха и очуждението у нас, но раждат и недоумението в руското общество, от една с нищо незаслужена и непредизвикана неблагодарност, дори в измеренията на създадения от историята цивилизационен съюз, между руси и българи. Това води до драстично влошаване на междудържавните отношения и поражда съответната реакция от руска страна. Резултатът е нерадостен. Участието на България в икономическите санкции срещу Русия предопределя ограничаване достъпа на българските производители до огромните руски пазари и способства за съсипването на нашето национално производство.

Русофилията, навсякъде където и да се появи, зад нея непременно застават могъщи финансови донори, които имат чуждестранно базиране. В България този процес не прави изключение. Още повече, че Русофобията е неприсъща на огромна част от българският народ и ако я има тя е изява на нищожен сегмен от целокупното българско население. Поради тази причина, в България се изливат неимоверно повече финасови средства, за да постигнат нищожни резултати. Русофобството способства за предотвратяване строителството на важни геостратегически обекти на българска територия. Русофоби и евроатлантици бяха в центъра на уличните и медийните кампании  срещу изграждането на народополезните с руско участие обекти, като газопровода „Южен поток“, АЕЦ „Белене“ и петролопровода Бургас-Александруполис. С финансиране отвън, те предприемат силови акции за сваляне на всяко българско правителство, което се опита да осигури сътрудничество в една или друга сфера на целокупният живот на България и Русия. Така бе свален оглавявания от доц. д-р Пламен Орешарски правителствен кабинет, който съдействаше за изграждане на газопровода „Южен поток“.

В моя даклад са очертани перспективните насоки на борбата с русофобството. Предложено е да бъде създадена организация, наречена:  Българи за икономически съюз и единство с Русия (БИСЕР). Членовете на тази организация би трябвало с научни аргументи и честни политически средства да разобличават финансираните от Америка русофоби, които имат постоянен достъп до неоколонизираните национални медии и денонощно насъскват българите срещу Русия и братята руси. Членовете  на БИСЕР би следвало да се борят за възраждане на българо-руското икономическо, военно и културно сътрудничество. Те биха могли да въстават срещу онези чуждестранни и местни лица, които не позволяват на българска земя да бъдат изграждани обекти, възраждащи междудържавното икономическо сътрудничество и традиционното братство и приятелство между руси и българи.

С това, като ви благодаря за вниманието, предоставям ръководството на първата част на конференцията,  на многоуважавания доц. д.р Жан Виденов, министър- председател на Република България, в едни драматични и съдбовни години, в които избуя русофобията и Отечеството ни днес е осъдено на разруха.

Жан имаш думата!

 


 

 

Македония: ПРОВАЛЪТ ДЕБНЕ!

Е-поща Печат PDF

Гръцко македонският спор за името на републиката на Вардара датира от обявяването на независимостта на Македония през 1992 година. Тя беше последната югорепублика, която се обяви за самостоятелна държава, при това без да води война със сърбите. И, докато беше съюзна република в състава на СФРЮ, името Република Македония изобщо не дразнеше гърците. Очевидно, защото в лицето на СФРЮ те виждаха усмирителна риза срещу македонизма, или срещу възможността македонците от двете страни на гръцко македонската граница да припознаят своя български произход.

Трябва да признаем, че и властите в Скопие помогнаха за раздухването на гръцките страхове, опитвайки се с кражба на чужда история и монументални паметници на Филип Втори и Александър Велики да убедят населението, че е наследник на древната Македония. Гръцките претенции към името на ново обявилата независимост Република Македония, обосновавани с тезата, че тя ще претендира за гръцки територии и население също издишат откъм логика. Защото държавата на Филип и Александър Македонски не е била република, а царство. Пренебрегвайки този аргумент, вместо да защитят правото на народа край Вардара да нарича своята държава, както векове наред се е наричала географската област, върху която тя е построена, българските власти се заеха да посредничат за разрешаването на спора в интерес на Гърция.

Какви пет лева ?

Дори изтъкваха като една от задачите на българското председателство на Съвета на ЕС уреждането на гръцко македонския спор, за да бъдат премахнати всички препятствия пред влизането на Македония в НАТО и ЕС. Нещо повече, пиарите на ГЕРБ дори внушаваха, че успешното разрешаване на този въпрос струва повече от Договора за приятелство и добросъседство между Република България и Република Македония от август 2018 г.. Акт, който в основната си част повтаря Декларацията за добросъседство, подписана между правителствата на Иван Костов и Любчо Георгиевски. За съжаление, или за радост, събитията последвали гръцко- македонската среща край Преспанското езеро, потвърдиха опасенията на трезвите анализатори, че е прекалено рано да се оповестява триумфът на евроатлантизма в Западните Балкани и смъртта на македонизма в Северна Македония. Защото нито в Гърция, нито в Македония не беше приета еднозначно идеята за размяната на името срещу евроатлантическата интеграция на републиката край Вардара.


В България тя бе посрещнат хладно и управляващите в София изпаднаха в глупавото положение да одобряват нещо, което месеци преди това бяха обявили за не приемлива. Как стана така, че за външния министър Екатерина Захариева името Северна Македония изведнъж стана нещо добро? И то, при положение, че съдържа вероятността от Скопие, което  да предявяват претенции към Пиринска Македония, която също е „северна“, погледната откъм Гърция? Да се разчита на добрата воля на управляващите в Скопие е проява на въпиюща политическа наивност: днес премиер е Зоран Заев, утре може да дойде някой върл македонист, който да развали идилията. Референдумът от неделя, 30.09.2018 г., представящ смяната на държавното име като средство за приемане на страната в НАТО и ЕС, е най-доброто доказателство за дилетантщината в българската външна политика. И дори в политиката на НАТО и ЕС. Защото нито в София, нито в Брюксел взеха насериозно призива на македонския президент Георге Иванов за бойкот на референдума, който той отправи от трибуната на ООН. Да не забравяме, че когато месеци по-рано Иванов пристигна в София, премиерът Борисов отказа да се срещне с него и той се видя единствено с президента Радев. Затова опитите и на правителството в София, и на бюрократите в Брюксел да представят резултатите от референдума в Македония като евроатлантически избор са и смешни, и жалки. Какъв избор, когато от 1806336 вписани гласоподаватели, до урните отидоха само 36,94% или 666734 души. От които 91,46% или 609813 гласуваха „за“, а 5,65% или 37700 казаха „не“ на смяната на държавното име. Референдума бойкотираха цели 1,2 млн.души. Какъв евроатлантически избор, какви пет лева?! Нашето МВнР, вместо да си посипе главата с пепел, съветва македонския политически елит да се държи отговорно и да не губи историческото време на народа си. Пред кого е отговорен този елит? Пред НАТО и ЕС, пред Атина и София, или пред собствения си народ? Че нали елитът, на която и да било страна, е отговорен първо пред собствените си граждани, а след това пред едни, които му говорят за „евроатлантически ценности“! Въпреки всичко, Зоран Заев ще внесе в парламента предложението за промяна на името на държавата и ако то не намери нужната подкрепа, Македония ще отиде на предсрочни парламентарни избори. Изходът от тях е трудно да се предвиди отсега. При всички положения евроатлантическата интеграция ще се забави. А ако гръцкият парламент не ратифицира Договора с Македония, цялата олелия около смяната на името й ще стане безпредметна. Тоест, един от „успехите“ на Бойко Борисов в сферата на външната политика и евроатлантическата интеграция на Западните Балкани ще се превърне в най-големия му провал. Политиката, особено външната, не е място за обучаване на дилетанти!

Провал дебне, а спасение няма

Но Македония е само единият от признаците за провала на кабинета Борисов с неговата любима дъвка, - „успешното“ европредседателство. Провал дебне по целите Западни Балкани. Косово и Сърбия са пред военен конфликт, като сръбският президент Вучич приведе армията в повишена готовност. И в момент, когато войната чука на вратата, българското МО тепърва ще оценява офертите за доставка на изтребители за нашите ВВС, предложени от САЩ (за нови F-16 и F-18), Швеция (нови „Грипен“) и Италия (втора ръка „Юрофайтър“). Сред офертите не фигурира F-35, което не е чак толкова лошо. Първо, защото един брой от тях струва 80 млн. долара; второ, защото два вече паднаха при учебни полети над Южна Каролина. Но и да не бяха паднали, със заделените от правителството в София 1,2 млрд. лв. можем да си купим по-малко от осем. А въоръжение, а обучение на пилоти и технически състав? Ясно е като бял ден, че правителството ще „избере“ по-евтините F-16, макар че ако питате вицепремиера Симеонов, това са ненужни и скъпи играчки. Поради което е по-добре парите да отидат за строителство на нови ски писти и лифтове, а от враговете Бог ще ни пази..

Може и да е прав, защото войска и въоръжение трябват на държави, не на територии, превърнати в дестинации за алкохолен и секс туризъм! Остава и Република Северна Македония да ни обяви война за национално обединение с Пиринска Македония. Все ще се намери някой, да посрещне македонската войска цветя на „Орлов мост“. Дотогава Бойко Борисов ще прави „реформи“, ще сменя министри и депутати на ГЕРБ, които ще изпраща за посланици в екзотични страни. Или, както направи с Ивайло Московски, за служители в Черноморската банка. И, разбира се, ще бди за неприкосновеността на журналистите от „присъдружните“ му медии. Поради което от Ню Йорк разпореди на МВР да се заеме с „нападението“ над репортера от „Господари на ефира“ Димитър Върбанов. След като стана ясно, че това е било нескопосана театрална постановка, журналистът беше уволнен от предаването и изпратен със златен скункс. Прокуратурата подхвана измамника за лъже свидетестване, но не пипна фирмата от Велико Търново, която държи на склад 15 тона храни с изтекъл срок на годност, и след съответното пре етикиране ги предлага на магазини, училища и детски градини в областта. Затова не е случаен фактът, че по обществено доверие Прокуратурата е на предпоследно място, преди парламента. Рейтингът на премиера Борисов и неговото правителство също не е за завиждане.

Обаче, вулканът на негодуванието клокочи и някак не ни се вярва това правителство да доизкара мандата си. Затова го съветваме да внимава с препоръките към Северна Македония. Но, както се казва в една поговорка, по-възрастните обичат да дават добри съвети, когато не са в състояние да дават добри примери. Понеже тя се среща и във варианта „лоши примери“, ще кажем, че днешната българска власт все още може да прави лошавини. Спре ли да ги върши, все едно че е умряла..


 


Страница 2 от 229