Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ШВЕЙЦАРИЯ НА БАЛКАНИТЕ ЛИ?!

Е-поща Печат PDF

След падането на социализма и настъпилата дискредитация на социалната алтернатива за развитие на света в последния четвърт век в Европа се установи неолибералният модел на икономическо развитие. През 2013 г. например стоте най-богати хора в света станаха с 240 милиарда по-богати. Днес казват, че всеки ден се ражда по един милиардер...

Явно това не е случайно, а по-скоро е пряк резултат от неолибералните политически идеи за неограничения пазар, облечени в псевдонаучни аргументи като либерализация, дерегулация, приватизация, слаб регулаторен режим. Целта е привличане на финансиране, за да се компенсират съществуващите дефицити, драконовско отрязване на социалните програми и др.

Тези политики се оказаха опустошителни за работещите хора и за възможностите за национално развитие. До голяма степен споменатите политики обслужват интересите на транснационалния капитал, и същевременно изострят социалните неравенства, увеличават бедността и направо заобикалят демократичния процес винаги, когато са застрашени корпоративните и комерсиалните свободи.

В резултат днес Европа изостава технически, налице са дълбоки социално-икономически дисбаланси в развитието на отделните страни и региони, и то предимно сред новоприетите страни членки на ЕС от бившия Източния блок.

Социално по-бедна, все по-несигурна, твърде бюрократична и тромава, Европа е на кръстопът - между националната държава и федерализма. Тя не успява да се изяви и наложи като самостоятелен геополитически субект в един свят, който кипи и търси нови баланси на полюсите на Изток.

 

ИМА ЛИ ИЗХОД?

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 6

Криза на легитимността

Отсъствието на действащи институции обяснява в най-голяма степен кризата на легитимността.

Властта (по-точно властващите), напълно се е откъснала от проблемите на обществото; пропастта между властващи и народ все повече се задълбочава. Арогантността на властващите в най-висока степен се проявява в мълчаливия им отказ да изпълняват императивни разпоредби на Конституцията на Р България (КРБ), в суспендиране на неотменимите права на гражданите, разписани в глава Втора. На хилядите писма, сигнали, експертни доклади, законодателни предложения по чл. 45 от КРБ14 до председателя на НС, с копия до председателите на парламентарните комисии, няма никаква положителна реакция от страна на „компетентните органи”. Длъжностните им лица дори отказват да ни удостояват с отговор. Но не отказват ежемесечно да инкасират заплатите си, които им се изплащат от нашите пари, от данъците и таксите на данъкоплатците!

На многобройните автентични граждански сдружения и организации, които нямат външни „донори”, категорично се отказва и достъп до медиите. Дори до обществените медии, които също се издържат от данъците и таксите на данъкоплатците. А престъпните социално-опустошителните деяния на олигархичните мафии, подкрепяни от властта, продължават.

Как иначе да обясним загубата на близо една четвърт от населението на България през годините на „прехода”, ако не с действието или бездействието на властимащите, на цялата „политическа класа”? Може ли да се твърди тогава, че престъпните проявления у нас са институционализирани, че престъпността е единствената действаща институция?

„Организираната престъпност има корумпиращо влияние върху всички български институции, включително върху правителството, парламента и съдебната власт... Увеличила е влиянието си и е в състояние да действа буквално безнаказано”, сочи в доклад още през 2005 г. Джеймс Пардю, експосланик на САЩ в София, цитиран от в. „24 часа”.15

 

Кеворк Кеворкян: НА КОГО Е ОСТАВЕН НАРОДЪТ?

Е-поща Печат PDF

Направиха Народа на нищо.

Позволиха и позволяват на мрачни типове да се отнасят към него като към парцал, да ругаят светците му, да го предизвикват всякак.

Представяте ли си как злословят насаме по адрес на Народа – щом не се свенят и публично да го ругаят.

Държат се с него като със смъртен враг.

В предишна дописка стана дума за небезизвестния Райчев, който изхрачи поредното си ругателство – нарече Народа „нагъл и хленчещ“.

И това мина и замина.

Телевизиите ще продължават да го канят, може би още по-охотно.

Но никое от Сутрешните Кукуригута няма да го пита, защо си позволява подобни дързости.

Няма да го питат, защото и те мислят същото за Народа.

Колкото по-нахално се държи някой с него, толкова им е по-мил.

Калните дързости по адрес на Народа направо ги въодушевяват.

 

ХАЙТОВ БИЛ ЧЛЕН НА БКП.

Е-поща Печат PDF

МЕРЗОСТТА НА ФАЛШИФИКАТОРИТЕ

На някои историци – невтасали антикомунисти – наистина трябва да им се помогне.

Съвсем са се видиотили.

Държат се като пощръклели – щом стане дума за урока по „комунизъм“ за десети клас.

Въобразяват си, че колкото по-стръвно говорят глупости, толкова по-бързо ще ги признаят за антикомунисти – и ще подхвърлят нещо в канчетата им.

Америка за България“ чака зад ъгъла.

А телевизиите мрат да канят такива.

По БНТ един професор попитал една професорка: как ще говорят учителите по литература за Николай Хайтов, който е бил член на комунистическата партия, когато ще изучават комунистическия режим като тоталитарен?

Виждате ли какви лъжци ще учат децата ви.

Хайтов, този истински народен писател, никога не е бил член на БКП.

Те това не знаят/не са проверили, а ще пишат история.

 

И АЗ СЪМ СВИДЕТЕЛ НА ИСТОРИЯТА

Е-поща Печат PDF

ОТКРИТО ПИСМО ДО МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

• НА ВНИМАНИЕТО НА МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ

• Относно: Програмата за оценяване и одобряване на учебници за 10-и клас

 

Уважаеми г-н Министър,

В раздела на учебниците за 10-и клас, с оглед запознаване на младите хора с т. нар. комунистически период от развитието на страната ни, няма ли да бъде обективно да бъдат включени и фактите, които ще предложа на вниманието Ви по-долу?

Преди всичко се налага следното важно уточнение, а именно: българският народ, моят народ, от който съм все още част, не е живял и не е преминавал през комунистически период. Периодите, на които съм свидетел, бяха следните:

1. Период на тежки следвоенни години, когато макар и много малка, разбрах какво е купонна система, какво е дефицит на стоки – майка ми ме пращаше за хляб срещу представяне на купон, а тя, за да ни облича със сестра ми, тъчеше сама плат, от който ни шиеше рокли.

2. Изграждане на социалистическо общество чрез индустриализация на страната и развитие на по-ефективно селско стопанство – този път премина през национализация на предприятия и създаването на трудово-кооперативните земеделски стопанства. Дали правилно е провеждана тази политика, не се ангажирам с преценка, защото може да не е обективна, но знам, че е ставало и по насилствен начин. Дали си е струвало това, мисля, че може да се прецени и след като се видят резултатите от следващия период, а именно:

 


Страница 2 от 201