Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЗДРАВНАТА СИСТЕМА НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

През колапса на неолибералните реформи до неизбежния завой към социалната държава


Продължение от брой 19


Структурата на всяка здравна система се определя не от пазарни, а от реалните потребности на населението от медицинска помощ. МЗ е длъжно да изработи националната здравна карта и да я предостави на областите и общините като стандарт за преструктуриране на здравната система. Националната здравна карта трябва да се изработи с разбирането, че тя включва оптималния необходим брой специалисти и болнични легла, които ще се финансират с обществени средства. Неверен подход е преструктурирането на обществените болници да се изразява в съкращаване на легла и персонал и закриване на отделения, защото това води единствено до лишаване на населението от цели профили на медицината, но не влияе съществено на разходите, голяма част от които са постоянни (ток, вода, отопление) и като краен резултат отново ще доведе до закриване на цялата болница.

Строителството на нови болници не може да продължава като свободна стопанска инициатива, а трябва да се допуска единствено в контекста на обективна необходимост, когато ще се финансират с обществени средства. В противен случай ще наблюдаваме свръх концентрация на болници в големите градове и лишаване на населението от лекари и болнична помощ не само в общините, но и в някои областни градове.

Управлението на здравната система е на критично ниско ниво.

Проблемите са както на макро, така и на микро равнище - лечебни заведения. Дефицитът на управленски знания и практики е виден, но не е единствената причина за неефективните решения. Твърде много политически, лични и корпоративни интереси оказват влияние върху тези решения. Контролът на собственика – държава и общини върху излъчените от тях управляващи, липсва. Управленските решения на финансовия дефицит в обществените болници се свеждат единствено до поетапно закриване на отделения до степен на пълна деградация на болниците. И това става под ръководството на Министерството на здравеопазването, защото то управлява държавните болници. Защо неговите представители в тези болници не виждат, че закупуваната апаратура е в пъти на по-висока цена от същата в частните болници, че аспиринът в две съседни болници е на коренно различни цени, а заплащаните от НЗОК медикаменти с десетократни разлики в цените между отделните болници? Когато трябваше да се организира системата за справяне с пандемията от коронавируса, възложихме всички отговорности на обществената здравна система, на същите тези болници, които десетилетия наред обезкървяваме кадрово, технологично и битово.

Къде са частните болници?

Това е толкова абсурдна ситуация, която вече продължава повече от двадесет години. Учудващо е, че системата издържа все още. Не искам да говоря за управленското творчество за взимане на пари от  пациентите – 2336 лв. за предоперативна консултация; 1400 лв. за раждане, 500 лв. такса битово обслужване и хиляди други. За всичко това МЗ е сезирано с официални документи. И каква е реакцията - липсва. Къде е държавата, която по конституция е задължена да се грижи за здравето на гражданите?


Къде е опозицията в парламента да контролира действията на управляващите и да предлага обществено полезни решения? И сега всички са изненадани, че се надига лавина от фалити на цялата система на държавните болници.

Извънболничната помощ отдавна е приватизирана. Наскоро Лекарският съюз изрази загриженост затова, че специализираната извънболничната помощ – кардиолози, хирурзи, невролози, които работят само в медицинските центрове, били откъснати от болниците. Че същият този Лекарски съюз навремето забрани болниците да имат поликлиники, защото били монополисти, разполагайки с много кадри. И след двадесет години започваме да мислим какво се случва, след като разкъсахме връзките между болнична и извънболнична помощ. Какъв хирург може да бъде един хирург, който няма контакт с болницата? Той се деквалифицира. Не може специализираната извънболничната помощ да бъде изцяло откъсната от болницата, защото това влияе зле на квалификацията на кадрите. В анатемосаната система Семашко, поликлиничните лекари дежуряха в болница, болничните специалисти излизаха и в поликлиниките да консултират по-тежката патология – това беше приемственост и беше в полза на болните хора. Сега всички са търговци. Насила ги направихме търговци. Единственият мотив, който движи здравната система, са парите. Пари и оборот на пациенти за пари – това е мисленето в здравеопазването, както на мениджмънта, така и на голяма част от работещите специалисти. А никой ли не вижда диспропорциите? Управляващи и опозиция защо не се информират какви са заплатите в болниците, най-вече на лекарите? Защо не видят диспропорциите между това заплатата да е 1000 лева и 20, 30, 50, 70 хиляди лева? Затова сестрите са с по 600 лева заплата и напускат. Да, обществените средства за здравеопазване са недодатъчни. Не можем да се сравняваме нито с Германия, нито с Франция. Те отделят малко повече от нас, но имат много голям брутен продукт. И тогава на глава от население тези пари са много повече.

Такова комерсиално здравеопазване, каквото е у нас, няма в Европа.

Най-комерсиалната система, каквато е американската, част от нейните болници са „нон профит”, не работят на печалба. У нас от обикновения лекар до най-голямата болница, всички са търговски дружества, работят за печалба и ползват обществен ресурс. Не зная дали настоящата пандемия ще ни отвори очите и умовете да разберем, че здравната система е елемент от системата за национална сигурност на страната и частните структури в нея нямат такива ангажименти, за да възстановим обществения статут на здравната система и да я направим пригодна да реагира на всички предизвикателства, пред които ще ни изправя бъдещето относно здравето на българските граждани. Имаме красноречиви доказателства как се справят с пандемията здравните системи на Китай, Русия, Германия, Южна Корея и тези на САЩ, Италия, Испания и да намерим верните управленски решения за нашето здравеопазване. Американската система е с най-големи разходи и се справя най-зле с пандемичната обстановка. Видно парите не са единственото условие за добро здравеопазване. Лошото управление на обществената здравна система се използва като мотив за промяна на собствеността. Нито една западноевропейска държава не предлага решения на управленските проблеми в общественото здравеопазване чрез приватизация. Сега всички те извадиха поуки от пандемията и предлагат промени в здравните системи, в аспект на укрепване на общественото здравеопазване.

Кадровият проблем в здравната система е сериозна заплаха за цялото общество. Необходимият брой медицински сестри е гарантиран наполовина. Възрастовата структура на практикуващите лекари отдавна надвишава допустимите граници. За младите нито е създадена устойчива система за специализация, нито сериозна перспектива за кариерно развитие, която да ги задържи в страната.

Здравните реформи в развитите страни имат една ключова дума и тя е пациент. За съжаление, в реформата на българското здравеопазване, тази дума е забравена. Този подход на промени в здравеопазването неминуемо води до криза в достъпа до здравни грижи, което обезсмисля всяка реформа. С висока доза обществена отговорност и професионално неудовлетворение трябва да признаем, че нашето здравеопазване днес е по-малко солидарна, по-малко справедлива и по-трудно достъпна система за българските граждани, в сравнение със здравеопазването преди началото на промените. Ако този извод е верен, не трябва да възприемаме като еретична мисълта за търсене на генерални промени в здравната система на най-бедната страна в Европа. Обобщените измерения на социалната политика в страната и реформите в здравната система, са следните:

- Демографска катастрафа:

2018 г. населението в Република България е под 7 млн. души, а прогнозата за 2040 г. – под 5 млн. българи;

висока обща смъртност (15%) - далече над средните данни за Европа;

висока заболеваемост от социално значими болести.

- Силна деградация на качеството на жизнената среда и нездравословен начин на живот. Ниско ниво на здравното образование.

- Липса на индивидуална и масова профилактика и диспансеризация.

- Неефективно функционираща здравна система.

- Драстично нарастване на разходите за здраве с постоянно влошаване на здравните показатели.

- Трайна тенденция за дискриминация на пациентите по финансов и териториален признак.

- Ежегодно драстично нарастване на задълженията на държавните и общински лечебни заведения към доставчици на медицински услуги, лекарства и медецински изделия, и на НЗОК към осигурителните системи в страните от ЕС.

- Нарастващо недоволство на гражданите на Република България от организацията и качеството на медицинското обслужване.

- Масово емигриране на медицински специалисти поради липса на достойно заплащане на техния труд и условия за кариерно развитие.

Провежданата здравна политика в България, съпоставена с тенденциите на развитие на здравните системи в Западноевропейските страни, задължава да поставим въпроса - здравната реформа доближава ли ни до модела на здравеопазване в “държавите на благоденствието” или следва диктата на глобалния пазар на “социални услуги”? Отговорът на този въпрос е сериозно предизвикателство пред политиците.

Основните промени в здравната система трябва да са насочени към:

1. Мерки за подобряване на организационното състояние на здравната система:

с повишени изисквания към лечебните заведения за извънболнична помощ да се постигне целта за нейното интегриране и предоставяне на комплексно медицинско обслужване. Стимулиране на местните власти към развитие на общинските поликлиники;

възлагане на неотложната медицинска помощ на общопрактикуващите лекари с цел тяхното обединяване в групови практики и разтоварване от несвойствена дейност на спешната медицинска помощ (СМП);

кадрово и технологично укрепване на СМП;

ограничаване на строителството на нови болници, които ще ползват обществен ресурс и привеждане структурата на болничната помощ към реалните потребности на населението за всеки регион и за страната като цяло;

премахване на търговския статут на лечебните заведения, които ползват обществени средства;

към структурата и управлението на обществените болници да се подходи отговорно с разбирането, че те са елемент от системата за национална сигурност на страната.

2. Мерки за подобряване финансирането на здравната система:

увеличаване на публичните разходи за здравеопазване и намаляване дела на личното участие на пациента;

освобождаване на държавата от задължението да заплаща здравните вноски на категории граждани с доходи и ангажирането й със здравното осигуряване на лицата без доходи;

ясно формулиране на основния пакет здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, с включване в него и на медицинските изделия на база актюерски разчети относно необходимите средства и размер на здравната вноска за неговото обезпечаване;

обективизиране на разходите по съответните клинични пътеки и на база достоверни данни преразглеждане на избраната система за финансиране на болничната помощ;

нормативно регламентиране на услугите, за които лечебните заведения, финансирани с публични средства, могат да получават доплащане от пациента или други източници;

засилване на контрола върху разходите на лечебните заведения и възлагането на контрола и върху качеството на медицинската дейност на НЗОК;

възстановяване на централизираното снабдяване на обществените болници с медикаменти, консумативи и апаратура с цел освобождаване на лечебните заведения от безконечни тръжни процедури, намаляване и уеднаквяване на цените на доставките между отделните болници;

създаване на държавен фонд, който на база изработени стандарти да финансира технологичното оборудване на болничните лечебни заведения, финансирани с обществени средства, с цел избягване на излишното закупуване на скъпоструваща апаратура и уеднаквяване на медицинското оборудване в зависимост от профила и категорията на болничното лечебно заведение;

въвеждане на лична здравна карта, която да съдържа здравното досие на пациента и разходите за диагностика и лечение;

3. Мерки за кадровото обезпечаване на системата и кариерно развитие на кадрите:

-   изработване от МЗ на методика за формиране на работните заплати в обществената здравна система и откъсване на възнагражденията на персонала  в  болничната система от приходите на болницата;

обвързване на медицинското образование по държавна поръчка за лекари и специалисти по здравни грижи, с договор за работа в страната за определен период след приключване на образованието;

улесняване на процеса на следдипломна квалификация и придобиване на специалност, с държавно гарантирано месечно възнаграждение за специализантите, премахване на ограниченията в броя специализанти от страна на медицинските университети и обвързване на специализацията по държавна поръчка с последваща работа в страната;

изработване на изисквания и оторизиране на медицински структури, които да удостоверяват владеенето на определена диагностична и терапевтична методика от всеки лекар;

4. Цялостно преразглеждане на лекарствената политика в страната:

въвеждане на единни цени на лекарствата в аптечната мрежа;

намаляване ставката на ДДС върху лекарствата;

насочване на реимбурсната политика на НЗОК към социално значимите заболявания, към генерични форми и договаряне от НЗОК на преференциални цени за реимбурсираните* медикаменти;

ангажиране на етичните комисии на съсловната организация на лекарите в решаване проблема на финансовото обвързване на лекарите с фармацевтичните компании и производителите на медицински изделия и апаратура;

Още преди да е приключила пандемията трябва да се поставят за обсъждане проблемите на здравната система и възможните техни решения. За целта е необходима политическа воля и професионален капацитет към всяка партия, които да откроят проблемите и да предложат решения. Трябва и политическа смелост, за да се елиминират лобистките интереси, защото те са сериозен проблем за намиране на верни решения. Политиците трябва да се откажат от досегашната си практика да се сещат за здравеопазване от избори на избори, да се съобразяват с комерсиалните интереси на определени лобита и съсловия, а да назоват проблемите с истинските им имена и предложат решения с твърдата вяра, че обществото ще ги адмирира.

Проблемите на Българското здравеопазване не търпят отлагане. Решаването само на един от тях не може да доведе до обществено полезен ефект. Те трябва да се разглеждат и решават като комплекс от мерки за подобряване ефективността в здравната система. Видно за всички е, че голяма част от проблемите не изискват финансови средства, а по-скоро социални рецептори за тяхното възприемане и политическа воля за решаването им.


*реимбурсиране - връщане, възстановяване, плащане (на пари); обезщетение (към някого) за нанесени щети или загуби, или вече изразходвани пари – (бел.ред.)


Д-р Мими Виткова е родена в село Макреш, Видинско. В периода 1968- 1974 г. учи медицина във Висшия медицински институт в София. Лекарската й специалност е вътрешни болести – ревмокардиология. Специализира допълнително ехокардиография в град Делфт, медицинска статистика в Москва и здравна икономика в Йорк. От 1975 г. е ординатор в Окръжната болница във Видин, където от 1982 до 1985 г. завежда кардиологичното отделение. От 1990 до 1995 г. е народен представител, а през 1994-1997 г. е член на Висшия партиен съвет на БСП. През 1995-1997 г. е министър на здравеопазването в правителството на Жан Виденов. През 2000-2002 г. е експерт, а след това - изпълнителен директор на Обединения здравноосигурителен фонд „Доверие“.


 

НЯКОЙ НИ СТРОИ НОВ СВЯТ

Е-поща Печат PDF

Последното интервю на Джулието Киеза


Почина доайенът на италианската левица, журналистът, писателят и политикът Джулието Киеза (1940-2020 г.). „Нова Зора“ често отпечатваше неговите анализи и предсказания. Киеза беше интересна личност с неравен житейски път: млад комунист, лидер на ИКП в Генуа (1970-1979 г.), кореспондент на в-к „Унита“ в СССР, евродепутат (2004-2009 г.).

Той остана голям поклонник на социалистическата идея и преживя разпадането на Съветския съюз като лична трагедия. Неговият оптимизъм изчезна и книгите му станаха открито антиглобалистки. Джулието Киеза пишеше честно и смело  за трансформацията на пролетариата, за упадъка на европейските леви партии, за новата експлоатация  от банките и ТНК, за екокатастрофата на планетата, която ще предизвика неолиберализма.

Киеза не беше безгрешен, но беше земен. Понякога конспирологията му идваше в повече. Предвижданията му в книгата „Прощавай Русия“ (1998) не се оправдаха, а филмът му „9/11. Разследване от нулата“ (2008) показа, че в новата Студена война той ще бъде, както и преди, на страната на Русия.

В последното си интервю от 23 април т.г. Джулието Киеза отново ни предупреждава, че „господарите на парите“ са замислили, чрез кризата с COVID-19, да поставят под контрол цялото Човечество. Този път, без разпалване на война.

Европа загуби един от големите си интелектуалци.

Вечна му памет!


- Г-н Киеза, какви са неизбежните последствия, според вас, които ще предизвикат разразилата се криза с коронавируса? Преди няколко месеца с вас говорихме за възможна глобална криза и за това, че най-богатите хора на планетата се подготвят за някакви трусове, и силно разтревожени, търсят спасителен ход, с който да я преживеят. От тази криза ли се страхуват те? И не беше ли тя подготвена от тях самите?

- Аз не можах да предвидя точно тази криза, но бях сигурен, че ще се случи нещо подобно и, че светът го очакват дълбоки сътресения. Това вероятно е била същата мисъл, безпокоила американските милиардери, които са се страхували от тайнствената поява на някаква непозната за тях сила, на нещо значително, по-силно от милиардите долари в техните сейфове. Те са били наясно, че богатството им няма да ги спаси, че парите не са абсолютна гаранция от всякакви беди и нещастия.

Трудно е да се предскаже какво ще последва след кризата и какви промени ни очакват. Едно е ясно за всеки – светът ще се промени. А за конкретни последствия е невъзможно да се говори, защото реална картина за случващото се сега няма никой. Какво предизвика епидемията с коронавируса, беше ли той изкуствено създаден и дори преднамерено разпространен? Отговори няма, има само догадки и предположения.

Ние даже не знаем защо заразата с вируса протича така нееднакво и се разпространява неравномерно. В Италия той поразява хората в северната част: Милано, Ломбардия, Бергамо. Никой не разбира и не може да обясни защо именно там. Непонятно е защо високата заразителност и смъртност е именно в Северна Италия, където цялата инфраструктура и медицинска помощ са развити по-добре от Южна и Централна Италия, а броят на жертвите е много голям. Току-що видях числата - за един ден са починали 500 души. Никой не разбира и не може да обясни защо положението е такова и защо не може да се намали разпространението на инфекцията?

Опасения предизвикват и прогнозите, според които след като епидемията премине, ще последва втора вълна на епидемията, която ще продължи няколко месеца, вероятно през септември, октомври и ноември. А това означава, че ситуацията ще стане непоносима. И сега, с проточилата се карантина, страховете от заболяване и отсъствието от работа влияят много негативно на хората. Вече се забелязва ръст на психическите заболявания. Много хора лудват, съзнанието им ще продължи да се замъглява. Положението е трагично.

Не крия и открито изказвам своята гледна точка, а именно, че всичко, на което сме свидетели, се случва не случайно и не спонтанно. Това не са събития, протекли от само себе си. Обърнете внимание, че Бил Гейтс сега активно лансира идеята, че всички жители по света трябва да бъдат ваксинирани, защото в противен случай този вирус щял да се задържи няколко години - поне 2-3. Тази негова идея за задължителна ваксинация и настойчивите изявления за това, са много тревожна новина и заплашителен симптом. Създава се впечатление, че съществуват хора, които притежават сериозна власт, имат цели да променят коренно живота на хората на планетата, тяхното поведение. Започва да прилича на ситуация от страшните утопични фантазии в романите на Прево, Хъксли и Оруел, и подобни на тях. Това е идеята за пълния, тотален контрол над човечеството.

Някой започва да ни строи нов свят. Виждаме че се предприема опит да се установи нова система - общинна. Това ще бъде нова форма на глобализация. Всички хора ще бъдат контролирани и държани под похлупак, за свободни и самостоятелни действия. А тези, които се опитат да избегнат контрола и откажат да участват в системата за всеобщо наблюдение, ще бъдат изолирани от останалите. Те ще бъдат обявени за изгои (отстранени от обществото). Вестниците вече пишат, че такава система трябва да се внедри и да се внуши на обществото, че ако човек не е ваксиниран срещу коронавируса, става опасен за останалите. Затова такъв човек няма да бъде приеман на работа, няма да може да пътува в обществения транспорт и дори няма да може да напуска дома си.

Плашещо е да се усеща, че някой е замислил да построи свят, в който няколко милиарда хора ще бъдат на практика затворници. Затворници! Много хора основателно се тревожат и възниква психозата: “Какво ще стане с нас?“

Едновременно с катастрофата с вируса, възниква и големият въпрос: „Как може целият свят (кризата обхвана повечето страни) да продължи да живее в ситуация, при която 50-60% от производствата на стоки, са закрити?“ Хората няма къде да работят. Сега, в Италия, положението е точно такова. Но мисля, че и в Испания, Франция и Съединените щати, в и много други страни, положението е подобно – огромно намаляване на производството. В Италия, след един месец, 10 млн. граждани няма да получат заплати. Откъде ще намерят средства за елементарно съществуване?

Вие попитахте какви са промените, които очакват света. Разбира се, че светът ще се промени. Въпросът е колко кардинално и колко дълбоки ще са тези промени? И вторият, не по-малко важен въпрос е: „Ще последват ли социални трусове и колко сериозни ще са те?“ Защото, ако италианското правителство не намери спешно средства, не е ясно какво ще се случи по улиците на страната. Хората ще стачкуват. Милиони са лишени от доход.. Цялата туристическа индустрия в Италия е парализирана. Всички ресторанти и хотели са затворени. А 60 млн. италианци, са ангажирани по някакъв начин в туристическия бизнес. Това е направо безпрецедентна, катастрофална ситуация.

Ще изкажа личното си мнение. Убеден съм, че вирусната атака беше организирана и насочена срещу Китай. И тази атака е част от хибридната война, за която сме говорили не веднъж. Този свят, тези личности и общества, насочени срещу Китай, не се спират, не изоставят плановете си. Китай съществува и е силен. Русия съществува. Преди дни министърът на правосъдието на САЩ заяви: „Нашият враг е Китай!“

От това следва, че навлизаме във фаза на повишено международно напрежение. Съвсем очевидно е, че съчетанието на финансова, социално-икономическа, енергийна и петролна кризи с коронавирусната пандемия, може да доведе до рязко влошаване на отношенията между Китай и Съединените щати, между САЩ и Русия, между други страни… Противоречията нарастват.

Ситуацията днес е такава, че аз не само съм обезпокоен, но виждам и всички предпоставки за наближаване на една военно- епидемиологична и финансова война. Разпределението на силите ще се промени. Противостоящите страни много бързо ще сменят местата си и съотношението на силите ще стане друго. Много вероятно е да станем свидетели на нова геометрична структура на световното противостоене. Това не означава обаче, че вървим към многополярен свят. Това означава, че светът отива към нова спирала на конфликти между държавите.

- Картината изглежда трагична.

- Това е действително трагична картина, но аз говоря от състояние на самоизолация като един затворник, намирайки се в условия, за които доскоро никой не можеше да си помисли дори. Такава подтискаща ситуация не можехме да си представим. А сега се намираме и ние, и цяла Европа, в нея. И никой не може да даде отговор на въпроса защо в Белорусия този вирус го няма? Защо в Швеция и Нидерландия заразените са малко? Защо в Русия не са много, а в Италия и Испания са много? И така нататък. Ние не знаем какво се случва, изказват се разни версии, но общо консолидирано мнение липсва.

Чуват се мнения, които звучат екзотично, че ние вече до такава степен сме увредили природата и отношението на човека към околната среда е толкова варварско, че тази пандемия, в известен смисъл, е отговор на природата на нашето безумство. Ако вирусът не е създаден изкуствено, което не трябва да се изключва, ако той не е замислена операция, то версията, че това е отговор на природата, е също възможна.

Много хора са на мнение, че една от причините за толкова масово разпространение на вируса може би е внедряването на технологиите 5G. Град Ухан е център за внедряване на технологии 5G в Китай. В Италия - в Милано и Бергамо, където се вихри инфекцията, е най-високо нивото на технологическата информационна структура, на електромагнитни полета. Кой знае дали те не са причините за всичко това? Ние нямаме обяснение. Живеем в ситуация на абсолютна неопределеност, което само по себе си е опасно, защото предизвиква у хората страх и чувство на неувереност.


Превод Румен ВОДЕНИЧАРОВ

23.04.2020 г., в-к „Завтра”, РФ


 

НИЕ

Е-поща Печат PDF

На Георги Карауланов


Чиновници и виночерпци дребни,

отровата ви нас не ни мори.

Не вярвайте в прогнозите служебни.

На смъртен акт не вярвайте дори.


Една душа зад зъбите си носим.

И като гол юмрук – едно сърце.

Но стъпваме по въглените боси.

И хляб ядем от своите ръце.


Нас ярост ни свестява цял живот.

След всяка смърт възкръсваме отново.

И тръгваме от каменния под

на моргите – по-силни и сурови.


В челата ни, белязани за труд,

в горчива пот свистя искрата божа.

Но беше яка селската ни кожа.

И бе неизтребим духът ни лют.


С главите си разбивахме стени.

И падахме. Но пяхме справедливо.

Когато ни погребвахте дори,

ний бяхме живи. Живи!

Живи!


Огледайте високия ни ръст,

широкия ни кокал, всяка рана...

За яростта, в сърцата ни събрана,

са твърде малко два кубика пръст.


 

ЗА ПАМЕТТА, ЗА ПАМЕТНИКА И ЗА РУСИЯ, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ!

Е-поща Печат PDF

Съвсем не е случайно, че именно сега отново се повдига този въпрос, на който българският народ отдавна е дал своя категоричен отговор. В момента реакцията в България подема нов поход срещу демократизацията на страната ни, срещу законните искания на хората за по-добър живот, срещу ограбването на националното богатство от вътрешни и международни разбойнически корпорации. Предстоят поредни избори, и отново ще се преразпределят властовите позиции, които са свързани с възможности за законно и незаконно облагодетелстване. Крайната десница надига отново глава. Хората трябва да се уплашат, подкрепата на международната реакция трябва да бъде привлечена, а най-лесният начин за това е да се раздухва антируска истерия, да се разпалват примитивни настроения сред някои лумпенизирани от недоимъка и целенасочената пропаганда българи, които са склонни да приемат на вяра и най-абсурдните лъжи на фашизоидните елементи в България.

Истерията около паметника има и друга цел – да се обърне недоволството на хората от тежкия живот, от беднотията, от безработицата, от ограбването на националните богатства не срещу истинските виновници за тази трагедия, а в съвършено друга посока, за да може това ограбване да продължи.

международните аспекти и истерията

В глобален мащаб битката за пътищата, по които да се развива човечеството, става все по-остра. Икономическата криза, от която най-развитите страни все още не са успели да се оправят, показа слабостите на т.нар. либерален капитализъм в развитите държави, в това число и в претендиращите за единствена свръхсила Съединени щати. Дали да се търсят нови варианти за демократично развитие в полза на по-широк кръг от гражданите, или пък да се направи рязък завой към диктатура, към ограничаване на човешките права, към всеобщо обедняване и ликвидиране на икономическите завоевания на обикновените хора, резултат на тяхната десетилетна борба, както и на някогашната конкуренция на реалния социализъм – това са въпроси, които трябва да се решат в наше време.  Разрушаването на паметниците, подобно на престъпното взривяване на софийския Мавзолей, би дало сигнал на тъмните сили в световен мащаб, че в малка далечна България има мераклии да раздухат огън, чиито въглени могат по-късно да се използват за разпалването на много по-страшен пожар, който ще изпепели цялата ни страна.

грехът, за който няма прошка

Ние трябва ясно да осъзнаем, какво представлява Паметникът на съветската армия в София.


Това е надгробния паметник на милиони съветски хора, които загинаха, за да съществува не само днешната Русия, но и днешна България, и другите днешни славянски държави, и държавите от Западна Европа. Това е паметник и на двадесетте хиляди български войници, загинали в края на войната в битката срещу фашистка Германия като неделима част от Съветската армия. Без тази саможертва днес или нямаше изобщо да я има България, или пък границите й щяха да са още по-жестоко оглозгани от нашите съседи, които имаха претенции за земята ни до Стара планина.

Красив или  грозен, този паметник отразява своето време. Войникът, прегърнал българското дете, е символ на стремежа към мир, спокойствие и благоденствие след страшната война, погубила милиони и унищожила неизброими богатства, създадени с тежък човешки труд. Не само да се вдига ръката срещу този паметник,  но дори  да се поставя с пропагандни или други тъмни цели въпроса за неговото премахване, е непростим грях пред паметта на загиналите руси, българи и хора от всякакви националности. Такъв грях няма и не може да има опрощаване.

презрението и разплатата ще бъдат неумолими

Дори поставянето отново на въпроса за паметника, след като преди години в най-мрачното време на неокапиталистическа България вече се говореше за ликвидирането и на пловдивския Альоша, и на Софийския паметник, е отвратително предизвикателство към всички наши руски братя, към синовете и внуците на този велик славянски и православен народ, проливал щедро кръвта си за нашата свобода, независимост и благоденствие. Ние не можем до безкрай да се надяваме, че по-големият славянски брат ще ни прощава винаги, че ще ни гледа снизходително като неразумно незряло дете, което не знае какво върши.

През последните 20 години в Русия израсна цяло едно поколение, което или не ни познава, или няма високо мнение за морала и достойнството на българите, именно поради многобройните явно антируски прояви на официалните властите в страната ни. Утре това ново поколение ще гледа настрана, когато ние отново потърсим помощ от него, за да запазим държавата си и своята национална независимост.

Отношенията с Русия за нас са истински екзистенциален въпрос, тоест въпрос да я има или да я няма България. Посягайки към паметника на Съветския войн, който ние самите някога построихме със съгласието, одобрението и ентусиазма на целия народ, с таланта на нашите най-добри скулптори, художници и архитекти,  ние късаме и последните нишки, които ни свързват с Русия. Защото този паметник не е просто къс гранит и бронз. Той е нещо лично за всеки руски гражданин – той вижда в него своя баща, своя дядо, своя най-близък човек, загинал или дал на войната най-добрите си години, за да настъпи най-сетне по-добър ред на земята. А за всяко обругаване на най-святото, най-близкото у руските хора – и не само на руските, но и на децата на десетки други народи от някогашния Съветски съюз – презрението и разплатата ще бъдат неумолими.

Без помощта и застъпничеството на Русия ние няма да запазим независимостта на своята страна. Ще е върховно престъпление, ако заради фанатизма и егоизма на малка група безродни фанатизирани елементи България загуби свободата и независимостта си. В днешния жесток и крайно подвижен свят, когато границите се огъват и рушат, а моралът е забравена и дори презряна дума, без Русия ние няма да просъществуваме. Паметникът на Съветската армия е един закрилник на страната ни, едно предупреждение към нейните потенциални врагове. Който посяга на него дори с думи, да не говорим за нещо повече, е ликвидатор не само на Паметника, но и на България.


13.01.2011 г.


 

КЛИМАТИЧНИ ВЕЩЕРИ И ВЕЩИЦИ ОТ КЛАНА НА АЛ ГОР

Е-поща Печат PDF

Принос към края на мита за глобалното затопляне


Когато през 1992 г. на път за Новозеландските Алпи се появихме с алпиниста Кольо Рапела на плажа в Сидни, забелязахме табела с надпис “Burning time-15 min” (Време за безопасно препичане на слънцето - 15 мин.). „Брей че са напреднали озитата! - рекохме си ние. Контролират си даже събирането на тен, който ние най-безразсъдно в излишък получаваме по рилските върхове. Озоновата дупка сигурно е нещо по-сериозно, отколкото ние сме си представяли.“

Но ето че изминаха 27 години и предупредителните табели на плажовете изчезнаха. Оказа се, че през 2019 г. озоновата дупка е достигнала минимални размери от 1982 г. насам. Климатичните промени намаляват, а не увеличават озоновата дупка. Канадското момиче Северн Карлис-Сузуки, което по време на Конференцията по климата в Рио (1992), се страхуваше да излиза от къщи заради пробитата от Човека озонова дупка, порасна и отдавна се излежава без страх по плажовете.

Доклади за необходимост от паника. Монреалският протокол от 1987 г.,

забраняващ употребата на фреони и подписан единодушно от 197 страни, се оказва напълно излишен. Само дето причини на страна като Съветския съюз колапс на цялата му хладилна промишленост, 100 млрд.  долара загуби и 100 000 безработни! Но в същото време монополът и печалбите от „безопасните“ хладилни агенти на ТНК (концерна „Дюпон“) беше осигурен.

А обяснението защо озоновият слой над полюсите е два пъти по-тънък, въпреки че там няма хладилници и дами пръскащи козметика с фреони, се оказа доста елементарно.


Ами при този наклон на земната ос интензивността на космическото лъчение, разпадащо кислородните молекули (О2), за да образуват след това озон (О3) е минимално, т.е.  Антарктида е така да се каже „на сянка“. А фреоните, освен че ги няма в Южното полукълбо, са и тежички и трудно биха се издигали на 15-20 км, за да разлагат озоновия слой. За останалото са отговорни донякъде температурата и променящата се циркулация на въздушните потоци .

След като психозата за киселинните дъждове и озоновата дупка изигра ролята си за възпиране ръста на бързо развиващите се икономики, транснационалните компании (ТНК) трябваше да намерят нова спирачка. И тя им беше предложена от услужливи учени, които докараха от девет дерета вода и изровиха хипотези на световни умове от 19 век (на математика Жозеф Фурие и химика Сванте Арениус) заедно с техните заблуди. Всичко се започна  към средата на 70-те години на ХХ век с шокиращите доклади на Римския клуб (Club of Rome), които предизвикаха необходимата паника. Те размътиха главите на повечето хора, че в условията на промишлената революция, повишаването на температурата на Земята е неизбежно и то се дължи на отделяните от индустрията и животновъдството т.нар. парникови газове (ПГ). Опасността от нов всемирен потоп ставала реална и били необходими спешни мерки.

Осребряването на един мит

Хипотезата за „климатичен апокалипсис“ беше подхваната  от политици и държавни лидери. В училищата на Съединените щати беше въведен предмет „глобално затопляне“. И преди учените да отреагират по същество, се стигна до Протокола от Киото (1997) и до огромни печалби за  лобистите с пазара на квоти за емисии на ПГ. Новата лъжа отначало беше наречена „глобално затопляне“`(global warming), а напоследък по-предпазливо „climate change“ (климатични промени). Вместо решаване на важни екологични проблеми като ликвидиране на островите от пластмаси в Тихия океан например, с подписания протокол се изпират по 150 млрд. долара/годишно за намаляване на емисиите на набедения за главен виновник – въглеродния диоксид (СО2). Алармистите стават все по-агресивни и искат „Отричането на глобалното затопляне да бъде приравнено  с отричането на Холокоста“. И двете били престъпления срещу човечеството!

Една непризната заблуда често довежда до следваща. Новата лъжа трябваше да бъде поддържана от живи авторитети и повтаряна многократно. Връх на кампанията за „глобално затопляне“ бяха книгата и филмът на бившия вицепрезидент на САЩ „Неудобната истина“ (2006 г.). За тях Ал Гор получава през 2007 г. два „Оскар“-а и Нобелова награда за мир.  Цяло поколение беше сугестирано, че Земята не успява да се охлажда и към 2015 г. белите мечки в Северния ледовит океан ще останат без лед.

Конференциите по климата следваха една след друга. Всичко вървеше по ноти, но точно преди Конференцията в Копенхаген в 2009 г., (годината, в която Ал Гор стана  „зелен милиардер“) хакерите разобличиха климатолозите от Университета в Норич (подаващи данни за IPCC, Междуправителствена комисия по климатичните проблеми), че премълчават, подправят и изтриват всички несъответстващи на глобалното затопляне данни. Те разкриха, че определени хора паразитират върху мита за глобалното затопляне. Ужас!!! Очертаващият се „Климат гейт“ можеше да провали следващото Парижко споразумение, което трябваше да задължи подписалите го държави да събират по 100 млрд. долара/годишно за борба с климатичните промени. Наложи се да се изчака известно време за да отшуми скандалът.

На това място нервите на учени  и политици не издържаха.

Трябваше да се намери момчето, което да извика „Царят е гол!“. Първи „изокаха“,  както в разказа на Чудомир, бивши високопоставени експерти. Съветникът на президента Тръмп по науката Дейвид Гелентер енигматично заяви следното: „Кацането на човек на Луната е пълен абсурд и най-голямата лъжа в историята на човечеството, даже по-голяма от безсмислицата за глобалното затопляне“. Последваха го екс-президентът на Националната Академия на науките на САЩ Фредерик Зайц. „Консенсус има само между учените, които получават грантове за да тръбят, че трябва да се борим с глобалното затопляне“- заяви той и поднесе петиция, подписана от 15 000 учени, които призовават за отказ от Протокола  в Киото. „Не съществуват никакви убедителни доказателства, че емисиите от въглероден диоксид, метан и други ПГ причиняват или могат да причинят в бъдеще катастрофално затопляне на земната атмосфера и разрушаване на климата“. Още по-гневни бяха проф. Фред Сингер - Ръководител на Държавната Метеорологична служба на САЩ и д-р Джеймс Бейтс - директор на NOAA (National Oceanic and Atmospheric Administration): „Теориите за промяна на климата като резултат на човешката дейност могат да се разглеждат като основани на фалшификации“.

През Средновековието за промените в климата и по-точно за застудяването между 1650 и 1710 г. са обвинявали вещиците и дори са ги изтребвали Ал Гор и Комисията към ООН наречена IPCC (International Panel of Climate Change) силно приличат на вещици, които пророкуват за възможната гибел на съвременната цивилизация. Те продължават да твърдят, че „Влиянието на човека е главната причина  за затоплянето, наблюдаващо се от средата на ХХ век“.

Въпреки научните доказателства  за започващ процес на „глобално захлаждане“, климатичните вещици продължават да омайват световния политически елит, че въглеродът изхвърлян в атмосферата провокира парниковия ефект. На Конференцията по климата в Мадрид (2-12 декември 2019 г.) ген.-секретар на ООН Антонио Гутереш продължи да пее втръсващата  вече песен: „Да се откажем напълно от изкопаемите горива и най-вече от въглищата! Да не бъдем запомнени като поколението, което си зарови главата в пясъка! Да изберем между надеждата и капитулацията!“, а г-жа Каролина Шмит, министър на околната среда на Чили, зададе и абсурдната цел: „Глобалните парникови газове до 2050 г. да се намалят с 80%“. Но в капана наречен Парижко споразумение (2015 г.) засега  влизат само 68 страни, отговорни за… 8% от парниковите емисии! Все повече държавни лидери се отнасят подозрително към докладите на IPCC и са склонни да повярват на думите на президента-бизнесмен Тръмп: „Глобалното затопляне е мистификация, измислена от елита, за да се печелят големи пари. Протоколът за въглерода може да стане инструмент за продължаваща деиндустриализация на Съединените щати.“ Явно Тръмп е умножил тоновете въглеродни емисии  по 75 дол./тон и се е досетил, че с предлаганата нова световна валута, за разлика от алармистите, го грози опасност да стане отново от милиардер - милионер.

Проблем с климата  съществува, но в него е намесена много политика и твърде малко наука.

Като необоримо  доказателство „климатичните вещици“ до скоро  показваха подобният ход в графиките на съдържанието  на въглеродния диоксид (ВД) и температурата на атмосферата. Но геолозите сондираха  ледовете на Антарктида и анализираните проби на въздушните мехурчета в сондажните ядки от 700 хилядолетия показаха категорично, че увеличаването на концентрацията  на ВД в земната атмосфера е следствие (а не причина) от повишаване на температурата! Някои твърди глави чак сега започват да проумяват, че след като в повърхностния слой на океана ВД (СО2) е 20 пъти повече отколкото в атмосферата, логично е при повишаване на температурата дори с 0.5оС част от него да се отделя, както от газираната вода след изваждането й от хладилника.

Тук вече можем да се вслушаме в мнението на учените каква е истинската причина за повишаване на температурата на Земята.


Преди всичко трябва да се прави

разлика между климат и време.

Времето е състоянието на атмосферата в определен момент описващо се с показатели като температура, влажност, налягане.

Климат (от гръцки наклон) се получава след многогодишна  (поне няколко десетилетия) статистическа обработка на данните от времето. В зависимост от наклона на земната ос съществуват сезоните в северното и южното полукълбо и различните климати на Земята: умерен, тропически, пустинен, полярен… Всеки климат има климатична норма, но временно отклонение от нея не означава непременно изменение на климата. В Сахара падна сняг, но това не е доказателство, че климатът ще стане умерен вместо пустинен.

Климатът на Земята се е променял винаги. Преди 1000 години викингите са заварили Гренландия с необятни зелени пасища. Останки от динозаври и мамонти палеонтолозите намират в Аляска и Сибир. Значи на мястото на топъл климат е настъпило продължително заледяване. Колко пъти се е случило това в историята на Земята?

Учените твърдят, че се наблюдава цикличност в промените на климата. Всъщност това са колебанията в слънчевата енергия, идваща на Земята. Има големи цикли, траещи десетки хилядолетия (това са големите ледникови периоди), има и малки продължаващи по 11 и 17  години. Големите ледникови периоди (ГЛП) в историята на Земята са четири. След 90 000 години заледяване идват 15 000 години на относително затопляне. В около 80% от времето Земята е била покрита с ледници. Само в останалите 20% е имало затопляне и живот. Последният ГЛП е приключил преди 12 000 години. Ние, човеците, живеем в един сравнително хладен междуледников период, който от своя страна има цикли с минимуми и максимуми на температурата на земната повърхност, наподобяващи „зъбчатка“. По-силно е захлаждането, когато фазите на слънчевите цикли съвпадат. Тези температурни минимуми носят имената на известни учени, например на Далтон, на Маундер и др. През 1812 г. армията на Наполеон е замръзнала в люта зима в Русия по време на „минимума на Далтон“. През 21 век обаче се очаква нов минимум на Маундер, т.е. нов малък ледников период, подобен на този, който е принудил викингите да се върнат към  Скандинавия и спасителния Гълфстрийм. Този път за „новия Маундер“ ще трябва да се готвим ние.

По време на ледниковите периоди Земята не е била населена, но ако теорията на сръбския физик Миланкович се окаже вярна, то предстои Земята да  премине през пети дълъг ледников период, по време на който хората ще споделят участта на динозаврите, независимо от съдържанието на въглеродния диоксид в атмосферата и независимо от техните умения.

И така, от 2020 г. ще бъдем свидетели на

нов 25-ти слънчев цикъл.

И той ще бъде свързан със захлаждане, защото слънчевата активност пада, тъмните петна за термоядрена активност липсват, а разстоянието до Слънцето расте. Температурата на Земята, повишена с около 1оС (в предела на относителната грешка), през втората половина на ХХ век, остава непроменена до 2019 г. и предвиждането на Ал Гор и IPCC за „климатичен колапс“ не се сбъдва. Системата АРГО със стотици датчици по земното кълбо показва, че „Световният  океан бавно се охлажда“ (проф. Вл. Полеванов). Леденият щит на Антарктида нараства и няма изгледи да се стопи и да вдигне застрашително нивото на океана. Излиза че компютърните модели за промените на климата може би са погрешни. Стана ясно, че Земята е отворена (неравновесна) система и земният климат зависи от много променливи (вкл. от албедо, космическото запрашване и др.), а не само от съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата. А как да се раздели приносаът в увеличаване на ВК от човешката дейност от този, изхвърлян от вулканичната дейност?

Аз съм спектроскопист и отдавна съм се убедил, че инфрачервеното излъчване (IR) от земната повърхност  се поглъща както от въглеродния диоксид, така и от водните пари. Затова в облачно и влажно време температурата на атмосферата е по-висока. Но водните пари са много повече от ВД и ефектът от тяхното поглъщане би трябвало да се отчита в компютърните модели, а това алармистите, съдействащи на Ал Гор не го правят. Съгласно данните не на друг източник, а на IPCC емисиите на ВД от човешка дейност са 27 млрд тона годишно. В същото време фотосинтезата гълта 440 млрд тона ВК, а океанът разтваря или изпуска  330 млрд тона. Или 27 срещу 770 млрд тона. Как ви се струва? Има ли шанс човекът да промени климата? Но, странно! Слънчевата активност и външните фактори престанаха да влияят на климата на Земята от момента на учредяване на IPCC към ООН! Алармистите нямат сериозни научни доказателства, но не се отказват. Парите са огромни, а и Ал Гор е жив и здрав. „Старата теория отмира само със смъртта на нейния последен яростен защитник“ – е казвал Айнщайн.

Дали е толкова вредно увеличаването на въглеродния диоксид, след като той е „храна“ за растенията, участвайки във фотосинтезата, при която се отделя кислород? Учените са категорични, че ВД е полезен. При по-високи концентрации на ВД растенията трупат повече биомаса. При двойно увеличаване на концентрацията на ВД, добивите от зърнени култури ще нараснат с 22%, а на горите – с 40%. Това вече е доказано: в края на миналия век увеличаване само с 9% за периода от 1970 до 1990 г. увеличава биомасата на горите в Европа с 25%. Излиза, че „глобалното затопляне“ е по-скоро от полза за  милиарди гладни земни жители.

Теориите за глобално затопляне доведоха до Глобална бюрокрация, която е на път да създаде тоталитарна институция в „отворено“, демократично общество. Какво означава „зелена“ банка, която ще има капитал от 100 млрд. долара,  събрани от страните подписали Парижкото споразумение, и ще отпуска избирателно кредити с ниска лихва на тези, които ще закрият своите каменовъглени мини и ще започнат да строят „вятърни мелници“ и фотоволтаици? Някой да е видял производство на стомана с ток от ветрогенератори. Лично аз съм свидетел на обратното – преустановяване на производството на стомана в Кремиковци, съпроводено със спиране на двата блока на АЕЦ „Козлодуй“, даващи евтината електроенергия.  Глобалното затопляне се превръща във власт, влияние и пари. Тези, които „регулират“ въглеродния диоксид в атмосферата, искат да командват и световната икономика без да са спечелили война.

По този повод палеонтологът проф. Кирил Есков (РФ) каза, че „глобалното затопляне“ премина от списъка на естествените науки към идеологическите като диалектическия материализъм“.

Причините за промените в Климата са  другаде и не зависят от човека. С неразумни решения хората могат да влияят само на локалния климат. Коагулантите на Бритиш Петролеум в Мексиканския залив разкъсаха Гълфстрийм на няколко потока. Ако студеното Лабрадорско течение се изравни по плътност с Гълфстрийм, англичаните ще започнат да гледат футболни мачове с ушанки на главите. Черният дим бълващ от комините, с който плашат децата, не е въглероден диоксид. Той съдържа други наистина вредни  газове и наночастици, които трябва да се улавят за да може нашия жизнен стандарт да бъде приличен и да не ходим по улиците с маски като китайците. Пред Човечеството има по-важни проблеми от въглеродния диоксид: безопасни храни, екология, енергетика... Настъпва времето на водородните технологии, които ще отделят вода, а не ВД, но пък крият други опасности. Предстои малък ледников период. ООН трябва да смени целите си и да финансира стратегически, а не печелбарски проекти.

А до настъпване на това време българските политици не трябва да забравят ироничното припомняне на геолога проф. Владимир Полеванов: „В цял свят борбата за човешки права и демокрация, както и борбата за спасяване на климата, нямат никакво отношение към реалните права, демокрацията и климата на Земята.“


 


Страница 2 от 364