Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЗНАК ЗА БРАТСТВО ВО ХРИСТЕ И БРАТСТВО ВО КРОВИ

Е-поща Печат PDF

• Слово на Минчо МИНЧЕВ при откриването на паметния знак

Ваше Високопреосвещенство, уважаеми дами и господа, драги приятели,

На мен се падна високата чест да открия този паметен знак в дните, предхождащи 10 декември, деня на освобождението на гр. Плевен. В този двор на божия храм, под сиянието на православния кръст и незамлъкващия ек на църковната камбана, вече 140 години в благодарната българска земя лежат във вечен упокой костите на десетима офицери от освободителната армия на императора страстотерпец на Русия цар Александър Втори.

Синове на великата руска земя, те проляха своята братска кръв и положиха своя живот за възкресението на България, за освобождението на православния брат, окован във веригите на най-страшното и безпросветно петвековно турско робство.

Днес изписваме на камък имената на тези герои, за да помнят и знаят поколенията след нас, че по-тежка от робските вериги е само участта да нямаш, както се пее в народната песен, мил братец. Затова сърцата ни тупат задъхано и учестено, когато произнасяме имената на майор Лихачов, на поручик Пашкевич, на подпоручиците Горшков, Контарев и Мишковски от 9-и Сибирски гренадирски полк; когато смисляме за триж простреляните мундири на майор Манасеин, на капитан Тараткевич, на щабскапитан Кутузов, на поручик Тимашев от 10-и Малорусийски гренадирски полк, както и на щабскапитан Кулман от обвеяния с бойна слава 12-и Астрахански гренадирски полк. Преди 140 години те са били само една непрежалима десетица от всичките 1722 герои, паднали под острието на смъртта в отчаяния щурм на табурите на Осман паша. Днес ние поменаваме техните имена, но всъщност смисляме онези 40 000 руски синове, чиито кости останаха в мъртвата долина и зелените възвишения на Плевен. Това е само част от страшната цена на българската свобода, платена дори само в този едничък град-герой на руската бойна слава. Но освен Плевен, България помни и Шипка, и Шейново, и Свищов и Ямбол, и пламналите полета край Стара Загора, и бурливото ехо на сраженията в Еленския Балкан.

 

Иван ЦЕНОВ: НЕЩАТА СА ЯСНИ!

Е-поща Печат PDF

...Очевидно Доналд Тръмп ще е следващият президент на САЩ. Изненадата е огромна. Медиите все още не искат да повярват. Хилари изчезна. Доналд се е усамотил със съпругата си. В щаб-квартрата на Хилари обявяват края на „партито”. Феновете на Хилари се разотиват. В щаб-квартирата на Доналд очакват победа. Но къде е Доналд?

И ето, Доналд Тръмп се появява на сцената. „Преди малко ми се обади Хилари. Честити ми победата.”

Такава е традицията, победеният пръв поздравява победителя.

Но един българин поздрави Доналд Тръмп месеци преди изборите, преди Хилари. Кой е той? И как така? Това е Иван Ценов, един от авторите на в. „Нова Зора”.

Ето част от коментарите на Иван Ценов на стената му във фейсбук в края на месец юни 2016 г., а поводът е “Брекзит”.

- От анализа на Иван Ценов за последиците от “Брекзит” и тенденцията в отношенията между Русия и САЩ може ли да се направи извод, че Тръмп ще стане президент?

Иван Ценов: Това е същото, казано с други думи. Естествено, ако не възникнат допълнителни обстоятелства, свързани с “Брекзит”! Но е малко вероятно. Можете вече да честитите на Тръмп!

- А каква е основната причина Британия да напусне ЕС?

Иван Ценов: В светлината на изследването на Иван Ценов на “сърцевината” на Конституцията на България (бележката “Чл. 69 и другите...”във фейсбук) може би най-точният отговор е: огромното разминаване между правната система на “Острова”, сиреч на Британската империя, и правните системи на повечето държави от “Континента”! (30 юни 2016 г.)

- Кое събитие може да “надцака” Брекзит?

Иван Ценов: Не повече от две! 1. Покана към Русия за преговори за присъединяване към ЕС. 2. Излизане на САЩ от НАТО.

 

КАК СТИГНАХ ДО “КЛЮЧА ЗА БАРАКАТА”...

Е-поща Печат PDF

• ИЛИ СТАТИСТИКА И СТЪКМИСТИКА

Не бих казал, че съм многоумен. Но поне малоумен мисля, че не съм. А нашата любима журналистика мре да ме брои тъкмо за такъв. И непрекъснато ми пробутва материали от типа на „... (нещо, каквото и да е) ... за глупаци”. Ето, и днес срещнах заглавие, което ми обърка понятията: „Брюксел разби мита, че България остава без индустрия”. В статията се казва: „Hoви дaнни нa Eвpocтaт paзбивaт нa пyx и пpax лeгeндaтa, чe Бългapия ce дeиндycтpиaлизиpa. Бeзпpиcтpacтнaтa cтaтиcтикa paзкpивa кopeннo paзличнa кapтинa - в cтpyктypaтa нa нaшaтa икoнoмикa вoдeщи ca тъкмo пpoмишлeнитe пpeдпpиятия.

Безпристрастната статистика наистина винаги разкрива интересни неща. Например как през 1988 г. българинът консумирал 195 литра мляко на година, а през 2014-та – едва 20 литра. При месото съотношението е 75 към 32 килограма, при яйцата - 236 срещу 143 броя, при плодовете 109 кг към 50 килограма. Но нека да се върнем към индустрията. Статията продължава: “И oщe eдин фaкт, oбopвaщ митoвeтe - пpeз пocлeднитe 20 гoдини пpoмишлeнocттa нe caмo чe нe гyби знaчимocт, a дopи paзшиpявa тepитopиятa cи.Дa, дeиндycтpиaлизaция имa, нo тя ce cлyчвa в дpyги члeнки нa EC”.

 

ИМЕНА НА ПОДВИГА, ВЪЗКРЕСЕНИ ЗА НОВ ЖИВОТ

Е-поща Печат PDF

• Откриване на паметен знак в чест на десет руски офицери, погребани в безименен гроб в църковния двор на храма „Св. Троица”, в с. Горна Митрополия, обл. Плевен

На 28 октомври в с. Горна Митрополия, област Плевен, в 11 ч, забиха камбаните на църковния храм “Св. Троица”. Множеството от хора, изпълнили църковния двор, притихна, смълчаха се и високоговорителите, излъчващи патриотични песни и маршове, и предстоятелят на храма свещеник Красимир Кръстев излезе да посрещне Негово Високопреосвещенство Плевенския митрополит Игнатий, дошъл да отслужи панихида за десет погребани в двора на храма руски императорски офицери, загинали в боевете за освобождението на гр. Плевен на 28 ноември (стар стил) 1877 г.

Придружен от ставрофорен иконом Тихомир Йосифов, свещеноиконом Иван Иванов и протойерей Милен Григоров, дядо Игнатий бе посрещнат с хляб и сол и поздравен с добре дошъл от кмета на с. Горна Митрополия Атанаска Василева, от гостите и официалните лица, от организаторите и радетелите да бъде поставен паметен знак с имената и офицерските звания на погиналите за свободата на България руски воини, послучай 140-годишнината от Освобождението от турско робство.

Дълги години сред служителите на храма и сред жителите на Горна Митрополия битувало предание за безименния гроб в църковния двор, но от превратностите на историята през годините по-гъста е израствала само тревата на забравата. И в нея, наред с имената на загиналите, потъват дори и обвеяните с бойна слава имена на императорските полкове на славната освободителна руска армия.

 

ПРИЗЕМЯВАНЕ...

Е-поща Печат PDF

Последният самурай или последният мохикан?

Наближат ли избори, политиците ни се изпълват с „любов невероятна” (но напълно обяснима) към народа. Логично, трябват им гласове, а на избори дори гласът на неграмотния циганин е равен на гласа на академика. С тази разлика, че образованите и учените по-трудно се лъжат с дребни подаяния. Докато други - за 20 лева, порция кебапчета, евтини лекарства или автомобилно гориво, ще подпишат празен чек на онзи, който им ги предложи. По-добре врабче в шепата, отколкото жерав в небето!

Впрочем, струва ни се, че тези раздавани предизборно левчета, кебапчета, коледни и великденски надбавки към пенсиите и други „стимулатори” на избирателната активност, ще са единственото, което ще види електоратът до следващите избори.

И разбира се, те ще бъдат платени с лихвите от целия народ: днес, чрез печалбите на олигарсите и монополистите, обединени в картел с МВФ, банкстърския интернационал и Световната банка, утре – чрез СЕТА, Трансатлантическото споразумение и прочие. Гласуващите „идейно” няма да видят и толкова: те пълнят урните срещу голи обещания, които едва ли някога ще видят изпълнени. „Кому геврек, а кому дупката от геврека - това е демократическата република!”, пише един руски поет...

 


Страница 10 от 201