Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

КУБА – НЕУГАСИМИЯТ МАЯК НА СВОБОДАТА

Е-поща Печат PDF

В София, на 18 и 19 ноември, бе проведена Третата международна среща за солидарност с Куба на страните от Централна и Източна Европа (ICAP). Домакин и организатор на срещата бе Асоциацията за приятелство “България-Куба”, с почетен председател г-жа Станка Шопова и председател Тамара Такова. На срещата присъстваха делегации на граждански и неправителствени организации и социални движения за приятелство и сътрудничество с Куба и кубинския народ от 22 страни.

С приветствено слово към участници и гости г-жа Станка Шопова откри срещата и подчерта, че тя се провежда в дните на историческото споразумение за политически далог и сътрудничество между Куба и ЕС, което бе подписано през декември 2016 г., ратифицирано през месец юли, а от 1-ви ноември вече официално е влязло в сила. Споразумението е валидно за всички страни, членки на съюза, които са го ратифицирали. Между тези страни, разбира се, е и България, която има с Куба дългогодишно приятелство и сътрудничество. Самата наша асоциация - изтъкна г-жа Шопова, - е родена като сдружение, създадено по инициатива на български специалисти, които през годините стигнаха размерите на една армия на съзиданието от 40 000 души. Хора, които завинаги са запленени от очарованието на Острова на свободата и мечтите на един народ, толкова близък по темперамент и нагласа до нас, българите.

 

АРАБСКИ ПРИКАЗКИ ОТ 1001 НОЩИ!

Е-поща Печат PDF

„Балкански поток“: Танц със саби на гроба на Джон Маккейн

 

В разгара на скандалите с БНР, когато и от транспортната комисия към ЕП управляващите в София получиха звучен шамар във формата на отхвърляне на предложението за оттегляне на пакета „Макрон“, премиерът Борисов зарадва българските гласоподаватели, че ще подпише нов договор за близо 3 млрд. лева със саудитския концерн „Аркад“, съгласно който саудитците ще построят транзитния газопровод до Сърбия, който ще пренася руски газ от „Турски поток“. Тоест, напук на покойния американски сенатор Джон Маккейн, бивш военнопрестъпник и военнопленник от „мръсната война“ във Виетнам, проектът „Южен поток“, макар и силно осакатен, възкръсва под друго име. И то, благодарение на танца със саби в Рияд на Дедо Цар и неговия бодигард Бойко Борисов, лидер на ГЕРБ и премиер на „тази страна“. Самият той се похвали с какви усилия и зор е била постигната тази договорка с концерна от пустинното кралство. Останаха висящи някои въпроси, които иначе напористите журналисти не посмяха да му зададат, за да не бъдат наругани и лишени от премиерското благоразположение.

Как така проектът, който Борисов обяви за неизгоден и корупционен понеже го започна правителството на Орешарски, и за чието спиране, заедно с още два руски енергийни проекта, той се похвали пред Американската търговска камара в България, стана хем некорупционен, хем икономически изгоден за България, хем съответстващ на европейските изисквания и на третия енергиен пакет? И то, когато с реализацията му се захваща консорциум от страната с най-корумпираната, най-консервативната и мракобесна династия на света! Нали в нейното генерално консулство в Истанбул беше удушен и разчленен на парчета журналистът Джамал Кашоги, за чиято смърт обвиниха принца престолонаследник на Саудитска Арабия? Нали същата държава, оглавила коалиция от подобни на нея страни, бомбардира и избива мирните жители на Йемен, единствената вина на които е, че не желаят да бъдат управлявани от сваления от тях президент? Именно по тази причина хусите бомбардираха с дронове саудитската петролна рафинерия „Арамко“, а Германия удължи с още шест месеца решението си да не продава оръжия на режима в Рияд! На съвършено друга позиция е президентът на САЩ Доналд Тръмп, който пръв танцува със сабя в ръка в Рияд. След което сключи споразумение със саудитците за над 400 млрд. долара, от които 160 млрд. долара за закупуване на американско оръжие и бойна техника. Останалите ще бъдат инвестиции в икономиката на САЩ. А след нападението с дронове на петролната рафинерия „Арамко“, Тръмп нареди изпращането на допълнителни войски в пустинното кралство, които да укрепят неговата сигурност. Очевидно, доставените преди това на Рияд противоракетни системи „Пейтриът“, не са били усвоени от саудитците или са неефективни срещу ниско летящи дронове и ракети.

Така или иначе, възлагането от нашето правителство на газопровода „Балкански поток“ на саудитския консорциум „Аркад“, е като танц със саби на гроба на сенатор Джон Маккейн. Веднага се сещам за карикатурата на Христо Комарницки със спусканата с кран тръба, на която пише „Fuck John McCaine!“ („Майната му на Джон Маккейн!“). А доколкото разбирам, същият консорциум кандидатства за участие и в изграждането на АЕЦ „Белене“. Откога саудитците заобичаха толкова България и кабинета „Борисов -3“, та решиха без да питат Тръмп и ЕК да инвестират и в „гьола“ Белене? Кой им гарантира, че ще си избият инвестициите? Или са ни избрали, както в приказката за жената на султана решила да отмъсти за неговата изневяра като преспи с най-мръсния човек в града - градския каналджия? Впрочем, в турския всекидневник вестник „Миллиет“/19.09.2019, изразиха съмнение, че бомбите над „Арамко“ са саудитска интрига, целяща да се осигури оправдание за евентуален американски военен удар срещу Иран. Хусите в Йемен поеха отговорността за нападенията, но от Белия дом търсят и фабрикуват доказателства за иранска намеса. Показват парчета от дронове и бомби, и твърдят, че ги е използвал Техеран. Сякаш американските бомби, които Рияд хвърля над Йемен, нямат нищо общо със САЩ!

 

 

В съвместна декларация Франция, Германия и Великобритания също обявиха Иран за отговорен за нападението на саудитската петролна рафинерия. А френският президент Макрон обещава да проведе разследване на атаката срещу „Арамко“. По улиците на Париж дефилират „жълти жилетки“, анархисти громят витрини на магазини, а Макрон ще се занимава със саудитските измислици!

Кон за кокошка

Както и да е. Казахме, че „Балкански поток“ е всъщност един силно орязан „Южен поток“, защото вместо 64 млрд. кубометра, които щяха да преминават през България, ако Русия не беше принудена да строи „Турски поток“, сега през нашата територия ще преминават само 17 млрд. кубометра газ. И „Аркад“ ще прибира десетки години транзитните такси, докато си избие инвестицията. След като „Газпром“ преустанови газоподаването през Украйна, България ще трябва да плаща и на Турция, и на „Аркад“ за 3-те милиарда кубометра газ годишно, които са й необходими за вътрешно потребление. На това се казва „замяна на кон за кокошка“. Широко рекламираният от Борисов собствен добив в Черно море очевидно няма да се състои. Втечненият газ, който ни обещава Тръмп, пък ще ни излезе солено, както и изтребителите F-16 Block 70, всеки от който струва 250 млн. долара, срещу 35 млн. долара за МиГ-29. Напомням че преди една седмица един белгийски F-16 катастрофира във Франция. Обаче, нали Държавният департамент и посолството на САЩ в София приветстваха решението на МО и НС за закупуването на осем американски изтребители, които още не са произведени и никъде не са летели? Посолствата на САЩ и Великобритания похвалиха управляващите в София и заради „лова на руски шпиони“. Очаква се други западни посолства да ни поздравят и за гостоприемството към нелегалните мигранти и бежанци, които ще ни бъдат раздадени квотно от Западна и Централна Европа, съгласно новата система за бежанците, за която настояват Франция и Италия. Това са същите бежанци и нелегални мигранти, за чийто прием Мути Ангела Меркел твърдеше, че нямало таван. И, че ЕС ще се справи с това предизвикателство. Дали, говорейки в множествено число, не е имала предвид страните от Източна Европа? Включително държавата, управлявана от Бойко, който открива „завод след завод“, строи, или ремонтира „стотици километри пътища, опери, театри, църкви, джамии, синагоги, училища и детски градини“? А кметицата на София Йорданка Фандъкова дори прави „ремонт на ремонта“ – на „Графа“, на Ларгото и др. Само някои опозиционери и „фалшиви“ социологически агенции като „Тренд“ помрачават тази идилия на „успехите“, твърдейки, че 60% от българите били искали нови кметове и не били чували, че Борисов открива нови заводи. Обаче за чумата по свинете няма как да не са чули – заразата стигна чак до Видинско. И за „Апартаментгейт“ са чували, и за скандалите около номинирането на Иван Гешев за бъдещ главен прокурор. Както и за цензурата, политическия натиск и разправата с непокорни журналисти в БНР. Едва ли е останал някой, който да не е научил и че румънката Лаура Кьовеши е одобрена за европейски главен прокурор. Да видим как ще изреват Борисов, Гешев и компания, когато тя подхване „усвояването“ на европейските пари от кабинета „Борисов-3“. „Къщите за гости без гости“ са само върхът на айсберга на корупцията. Според една публикация във вестник „Сега“ (21.09.2019), половината от парите, похарчени от държавата, са отишли нахалост. Въпреки това ГЕРБ и присъдружните им „патриоти“ оценяват управлението като „успешно“. При толкова „успехи“, защо България продължава да стои на опашката по доходи и стандарт на живота в ЕС? Или това е субективно усещане, каквото е усещането за корупция, според министъра на финансите Владислав Горанов? Неговият началник очевидно страда от амнезия, забравяйки че управлява трети мандат и не може да оправдава сегашното състояние с управлението на Пламен Орешарски, което продължи само една година. Не Орешарски спря „Южен поток“, а само временно го замрази, докато се изгладят разногласията с ЕК. Ако Борисов имаше желанието и куража да продължи строителството, като го приведе в съответствие с изискванията на ЕК, никой нямаше да го спре. Но нашият човек дори се похвали, че лично е спрял три руски енергийни проекта, след което се засили да прегръща Путин, но беше гнусливо отблъснат. Сега обвинява освен Орешарски и Запада, затова че газовите пътища са заобиколили България. Кой Запад? САЩ, Германия, Франция, или Великобритания? Нали всички те ни одобряват, нали България има огромен международен авторитет, благодарение на Борисов? Ако продължаваме да се кланяме на Сульо и Пульо, на всеки нов Джон Маккейн, ще имаме „Балкански поток“, колкото и завод на „Фолксваген“. А що се отнася до „успешното управление“ на Борисов, него го постави под въпрос не някой от БСП, а бившият заместник-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов. В телевизионно интервю пред Жени Марчева, Цветанов заяви, че обкръжението на Борисов е съставено от подмазвачи, които му говорят онова, което той иска да чува. Към това ние няма какво да добавим. Само ще посъветваме премиера и лидер на ГЕРБ да обогати познанията си за арабския свят, като прочете „Приказки от 1001 нощи“. Не става само с „Винету“ на Карл Май, който никога не е бил в Америка. Трябва и по-широк хоризонт.

Относно „дружбата“ със Саудитска Арабия, с която се гордее Борисов, ще цитирам думите на говорителя на външното министерство на Иран Абас Мусеви. В отговор на обвиненията на Рияд и Вашингтон, че страната му е автор на нападенията над „Арамко“, Мусеви заяви: „Вместо да обвинява другите, съветвам Саудитска Арабия да преустанови войната в Йемен. Саудитска Арабия бяга от истината, заради фикс идеята да вижда в Иран враг. Буди съжаление това, че споменавайки Иран, саудитците започват да обвиняват другите за своето поражение“.


 

 

ХЛЕБАРКИ В СУПАТА

Е-поща Печат PDF

Или разказ за безплодните усилия на шепа безродници да омаловажат и отрекат творческото дело на Николай Хайтов в дените на неговата 100-годишнина

 

Отмина 15 септември, денят в който се изпълни 100-годишнината от рождението на Николай Хайтов, единственият писател, който след патриарха на българската литература Иван Вазов е титулуван „народен“. Очевидно е, че това никак не се нрави някому, защото в дните около рождението му една истинска канонада от инсинуации, подлички намеци, клевети и откровени лъжи, съпътстваше неговата годишнина. Тя имаше една цел – да бъде изместен акцентът от родолюбивото делото на Николай Хайтов и ако не отречено, то да бъде затлачено със страстите на деня.

В бр. 38 от 17 септември т.г. публикувахме пунктуалното опровержение на нашия автор Борис Цветанов, озаглавено „Анатомия на една булевардна клевета“, подета, както той пише, „от иначе лесно уязвимите в наивните си измислици Петър Величков и някой си Юлий Йорданов“.  Сега не възнамерявам да преразказвам отново късокраките лъжи и измишльотини на двамата „наемници на клеветата“, както ги определих в своя авторски текст за Николай Хайтов, от същия брой. Предстои ми да спра вниманието на просветената и родолюбива публика, върху други факти. Споменавам го обаче, защото тогава  между другото отбелязах, че „мерзостта няма почивен ден“. Оказа се, че сякаш съм гледал като във вода. Сега ми предстои да пиша за неща, които според мен будят, меко казано, недоумение, но за интелигентните читатели на „Нова Зора“ ще бъдат тревожен знак и съответен извод.

И така. На самия ден, 15 септември, от 14 ч. Българска национална телевизия излъчи регулярното си предаване

„Библиотеката“,

този път посветено на годишнината на големия писател. В общо взето добронамерения подход на водещия бе потърсено мястото на Николай Хайтов в ценностната скала на българската литература. До тук – добре. Към предаването обаче отново беше пришита рубриката „Без покритие“, която този път напълно оправда разколебаващия смисъл заложен в нейното наименование. Философът Валентин Вацев навярно би казал, че това е просто „хлебарка в супата“, заради погнусата която индуктират брътвежите на Силвия Чолева, издържани изцяло в мейнстрима на идеята да бъде разколебавана и ерозирана всяка българска опора и истина. Това бяха каширани към предаването инсинуации и хули, при това на запис, което напълно изключи възможността някой от участниците да прекъсне Чолева., която ни повече, ни по-малко, с апломб заяви, че книгите на Хайтов не бива да се четат, че важното било всъщност „всеки какво си мисли!“...

От дълго време Националната телевизия прави отчаяни опити да се изявява като антибългарска, но в случая с Чолева, направо удари дъното на Марианската падина. И буквално се зарови в най-долната тиня.  От синия екран бе преразказан някакъв „обновен текст“ поместен в Уикипедия срещу името на Хайтов, който уточняваше, че иде реч за „български писател, драматург, публицист, известен със сборника си „Диви разкази“, както и с противоречивите си съчинения относно гроба на Апостола на Свободата Васил Левски, обвиняван в опити за присвояване на чужди произведения...“ Черешката на тортата разбира се бе принадлежността на големия писател към Държавна сигурност, където той бил дорасъл до чин полковник, с право на кола и шофьор!...

Нататък не ми се разказва. Бих искал обаче да кажа на Силвия Чолева: Де да бяха всички полковници в ДС, пък и в днешната ДАНС, като Николай Хайтов! Но ми се струва, че би бил твърде непонятен за нея намекът ми, нещо повече - няма да бъда точен, защото Николай Хайтов е генерал в словото, генерал в обичта си към България и нему по-му приляга да бъде и генерал от всяка служба, която слага България, Отечеството и народът ни най-всичко, и над всички! Тъй че няма смисъл да се опитват нейните водещи офицери да ерозират благородният метал на патриотизма, тъй като от това, което правят, няма нищо да остане. Народът от нине до века ще помни Хайтовата клетва: „Главата ми да отсекат, пак ще викам да живее България!“

На 15 септември обаче се случиха и други неща. В Народния театър „Иван Вазов“, фондация „Памет“ бе организирала

вечер послучай

100-годишнината от рождението на писателя.

На специално отпечатаните листовки под държавния герб се посочваше, че тържествената вечер е под патронажа на Министерство на културата. Листовката указваше също и участие на актьорите Васил Михайлов и Васил Банов, прекрасни и проникновени изпълнители и тълкователи на характерите на героите от творчеството на писателя. Смолянският театър, носещ името на Николай Хайтов, се представяше със спектакъла „Палежи и грабежи“, драматизация и режисура на Юрий Дачев по разкази на писателя. Най-отдолу на листовката бе написано с дребни буквички: „Билети на касата и в сайта на театъра – „www National theater.bg“ Присъстваха и емблемите на БНТ, вестник „Труд“ и БНР, предполагам като медийни партньори.

Малко е да кажа, че беше някак неловко човек да разглежда и да разсъждава над тази листовка, защото първото, което му идваше наум, бе някакво смътно усещане за... меркантилност.  Хич пък, бива ли, си казваше човек, Народният театър „Иван Вазов“, Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“, пък и самата фондация “Памет“, да прилагат въздесъщите пазарни отношения, когато е реч да бъде почетен такъв духовен първенец като големия писател Николай Хайтов?!

Както винаги, истината се оказа по-различна: Министерството на културата под чийто патронаж бе вечерта посветена на 100-годишнината от рождението на Николай Хайтов, не бе разрешило безвъзмездното ползване на залата. Това изглежда е наложило решението желаещите да посетят събитието да си закупят билети. Оставям това без коментар. По-странното бе, че през целия неделен ден на 15.09., сайтът на Народния театър излъчваше следното съобщение: „Билетите за събитието са изчерпани!“

Когато пишещият тези редове се озова в залата първото, което се наби на очи бе, че най-напред се запълниха редове 6 и 7 отделени  за хората с покани. Но конфузът предстоеше. До започването на тържествената вечер местата в партера се запълваха бавно и накрая остана дори повече от 1/3 от залата празна! А балконите над партера – безлюдни!... Хората се питаха един друг защо това е така и вдигаха рамене в почуда: касите не предлагаха билети; сайта на Народния театър излъчваше споменатото съобщение, а отвън, дълго преди началото, звучаха гласове „Търси се“.

В 18.02 минути, когато търсех друг телефон, за да заснема въпросното съобщение на сайта, то внезапно примигна и надписът изчезна, може би автоматично, защото „събитието“ обявено за 18.00 часа, вече започваше. Казах си, пак няма да мине пак без хлебарки в супата! Но  едновременно с това се замислих чия невидима ръка се грижеше за поредния конфуз? Не че сега мога да назова отговора, но поне мога да предположа, каква е била целта. Ако, според израза на Хайтов, й свалим потурите, ще лъсне горе-долу следният извод: няма свидетелства и знак  за всенародно преклонение пред творческия свят на Хайтов, нито пред неговите ценности и герои. Ако да беше обратното, защо залата не пращеше по шевовете си. Не се видя и държавно присъствие. Нямаще го министърът на културата! За по-нагоре от него да не говорим. Държавните мъже блестяха най-вече със своето отсъствие, а в края на краищата, това също е оценка. Важна и официална. Нямаще ни  речи, ни ектении! Само „художества“ някакви, при това от частен характер. Ами да си плащат!...

Не остана по-назад и

дебелият седмичник

с любимото, звучащо съвсем на български език название „Уикенд“. На своята 26-та страница, с пренос на 27-ма, поместеният материал бе изпъстрен със снимки и с карета, имащи смисъл на съответни акценти. И всичко това под главното заглавие: „Луканов дал на Николай Хайтов ключ от дома си“!...

Не трябва да имаш три педи чело, за да се досетиш, какво внушение се иска да бъде постигнато. Нали народът е казал: „Кажи кои са ти приятелите, за да ти кажа кой си ти“. И колегите от „Уикенд“, и тези, които са поръчали тъкмо такава публикация, са се постарали. В едното каре се отбелязваше „близостта на Хайтов с червения министър-председател Луканов“; във второто каре – на почти червен фон, се припомня че той е бил особено близък с Тодор Живков! Дори му давал съвети! Не се казва в какво отношение Николай Хайтов е съветвал държавния ръководител, но като се знае болката на писателя за Родопите, подтекста е, че сигурно ще да е било за Възродителния процес...

В каре - на черен фон, специално е поместена снимка (откровен монтаж), на която писателят е в компанията на проф. Димитър Иванов, последният началник на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност! Красноречивото заглавие „Агент „Горския“ и пр., и пр., има за цел да допълни многопосочно подтекста, който трябва да внуши компанията от тази снимка. Не е подминат и въпросът с кариерното му израстване „до чин полковник, с право на кола и шофьор“. В добавка обаче, както се полага за един първенец на словото като Николай Хайтов по теркя на „Уикенд“, следваха подробности от личния му и семеен живот: за тази съпруга, за онази съпруга и пр., и пр. Обобщено: Хайтов излизаше от страниците на „Уикенд“, претоварен с негативите, реални и внушени, на червения министър-председател Луканов, на диктатора Тодор Живков, на зловещата Държавна сигурност! И на всичко отгоре, този защитник на българската традиция се оказва, че бил женен цели три пъти! Как тъй ще го обича народът и ще го титулува „народен писател“?

В брой 38, струва ми се, вярно отбелязах, че темата за войната срещу Хайтов е дълга. Сега бих казал, че и да има продължение, то няма да е край, защото краят на тази битка срещу творческия свят и ценностите на големия български писател, май не се вижда. Което значи, че тази битка не е само срещу него, а е срещу всяко народностното начало, срещу спасителната българска традиция и духовността българска. Той, провидецът, ни беше предупредил, че изтървем ли България, изтървали сме всичко. Така че никак не е случайно това, което се случи в дните около неговата 100-годишнина.

 

Как ще я караме, братя българи?! Без да се плашим един друг, това са все още само авангардни битки. Казано на армейски език „бой с разузнаване“. Но валякът, който иде насреща ни не знае пощада. Огледайте се: закони и параграфи, и транспорирани директиви - все въжета и съвсем не лилипутски, които обвързват като египетска мумия Гъливеровския дух на българина! Все ценности, които са пренареждани или отричани, все майкопродавства и предателства! И като резултат на всичко, нова история за децата на победения народ!  Ако останат наши.

Всичко изредено и недоизредено не са само хлебарки в супата. Май че чорбата, която сърбаме и ще сърбаме, е само от хлебарки. Задълго, ако не завинаги!


 

ПРОГЛАС НА РЕШИМОСТТА

Е-поща Печат PDF

Странни неща стават в така нареченото ни Народно събрание. След като в продължение на две десетилетия нашите, божем, законодатели, с башибозушка стръв създаваха „закони”, които да обезпечат един тотален грабеж, който превърна България в най-бедната, рухнала и разграбена страна в Евросъюза, сега управляващото мнозинство реши да променя Конституцията, като премахне и давността за престъпления, свързани с приватизацията. Криминалната приватизация била осъществена от онези, които следвало да бъдат разобличени, наказани и разпънати на моралния стълб на обществото.

Опозицията – нали затова е опозиция! – отхвърля предложението с всевъзможни политически, икономически, морални и разбира се, юридически възражения, като се мотивира, че отмяната на давността противоречи на базисни принципи на правото, а промяната на основния закон, така, както се предлага от властта, руши устоите на конституционния ред и на първо място – принципите на стабилност и предвидимост.

Само че група изтъкнати членове на Националния съвет на главната опозиционна партия считат, че макар предложението на властващите да трябва да се отхвърли категорично, председателят на партията също така категорично следвало да подкрепи предложението на властващите, като сложи подписа си под него! Което твърде напомня приказката: „И вълкът сит, и душата в рая!”

Най-странното в случая е, че никъде в Конституцията на Република България (КРБ) не се третира давността като правен институт. Което свидетелства за вопиющия упадък в националното ни правосъзнание, проявяващ се най-отчетливо в законодателството.

Нашите „законодатели” очевидно не знаят основни неща, което ги поставя в положението на несъвместимост да изпълняват задълженията си на народни представители (чл. 72, ал.1, т.3 от КРБ), като например факта, че в българското право липсва законова дефиниция на давността. Отделни академични автори я определят най-общо като период от време, определен от закона, през който, ако носителят на едно право не го упражнява, то се погасява.

Нека повторим: определен от закона! Тоест, само законът може да определя сроковете на давност. Видовете давностни срокове, независимо дали са погасителни (и в наказателното, и в гражданското право), придобивни и т.н., нашето право е разписало в процесуалните и в някои материални закони. Но не в Конституцията!

 

УРОЦИТЕ НА ИСТОРИЯТА

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 42

Около 19 часа правителството получило ултиматум от ВРК. На министрите, служещи и защитаващи Зимния дворец, било предложено до 19,10 ч да предадат оръжието и да приключат с евакуацията на лазарета. Правителството не отговорило на ултиматума. Размишлявайки за последните си часове в Зимния дворец, Малянтович пише: “В огромната мишеловка се лутаха обречени хора, рядко се събираха на едно място или на отделни групи за кратки разговори, хора самотни, изоставени от всички. ... Наоколо беше пустош, вътре в нас - пустота, и в нея растеше безумната решимост на равнодушното безразличие. ... Ако тези, които организираха властта, не я защитават, дали тя изобщо е нужна? Ако не е нужна, ако е отлетяла, на кого и как да бъде предадена и по чия заповед?..”

В 19,40 ч войските на ВРК завзели Главния щаб, с което се затворил кръгът на обсадата на Зимния дворец.

В 21,40 ч крайцерът “Аврора” дал халосен залп, сигнал за началото на щурма на двореца. Матросът болшевик Иван Флеровски свидетелства: “По бреговете на Нева се стичаха тълпи от зяпачи. Явно смисълът на случващото се не можеше да достигне до разума на жителите на Питер, не си представяха, че е опасно, по-привлекателно беше да видят какво се случва. Затова и ефектът бе поразителен, когато “Аврора” гръмна след сигналния изстрел от крепостта. Грохотът и пламтящият сноп при халосния изстрел са много по-големи, отколкото по време на истински бой, - затова и тълпата се олюля край гранитния парапет на брега, хората изпопадаха, разпълзяха се. Нашите матроси гръмко се смееха на комичната картина”.

В същото време няколко групи въстаници вече си пробиват път към Зимния. По думите на Владимир Антонов-Овсеенко, “атаката на двореца бе абсолютно хаотична”.

Комисарят на ВРК в Павловския полк Освалд Дзенис си спомня:Първи нахлуха в двореца през прозорците, откъм страната на Ермитажа, матроси и павловци. В помещенията вътре имаше кратки схватки с юнкерите, но атакуващите освобождаваха стаите една след друга. Юнкерите бяха изтласкани към главния вход. Понякога това се постигаше просто с натиск, понякога и чрез хвърляне на ръчна граната от стая в стая, или с изстрели”. Членът на ВРК, анархистът Федор Другов, който си пробива път с група кронщадци в залите на двореца, бил удивен: “Пред всяка врата стоеше лакей с ливрея и с неизменните бакенбарди. Беше странно да видиш такива хора, изпълняващи задълженията си дори в най-напечения бой. Хората с ливреи стояха невъзмутимо на поста си и с обиграни движения отваряха вратите пред всеки.”

 


Страница 10 от 319