Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ВЪПРОСЪТ НА „НОВА ЗОРА“

Е-поща Печат PDF

Минчо МинчевВ неделя, 14 април, приключи дългоочакваното заседание на Националния съвет на БСП. Както всички знаят, на него бе обсъждано подреждането на листата за изборите на 26 май за представители в Европейския парламент на кандидатите от Коалиция „БСП за България“. Последната формулировка е по-скоро подвеждаща, защото на членовете на Националния съвет не беше представена листа, обсъждана и утвърдена в политическия съвет на Коалицията, в чийто състав, освен БСП, влизат и ПП „Нова Зора“, Комунистическа партия на България, ПК „Тракия“ и ПК „Екогласност“.

От 17-те места в листата, Изпълнителното бюро на БСП, от чието име тя бе представена, за коалиционен партньор бе отредено последното 17-то място, което бе предоставено на председателя на ПК „Екогласност“ - Емил Георгиев.

Три места бяха отредени за т.нар гражданска квота. Първото – на Елена Йончева, утвърдена за водач на листата на предишното заседание на Националния съвет. Четвъртото и десетото място бяха предоставени на двама достойни кандидати – Иво Христов и Велизар Енчев.

Когато броят бъде в ръцете на читателите на „Нова Зора“, всичко написано до тук няма да е ново за тях. Длъжен съм обаче да отбележа, макар и телеграфно фактите, за да е открит хоризонта за изводи, които всеки член на „Нова Зора“, симпатизант и читател на вестника трябва сам да си направи.

Правя го и заради това, че все по-убедително става обстоятелството, че отношението към ПП „Нова Зора“ не еволюира, че рецедивите на неглижирането на всички наши идеи и предложения се задълбочават, въпреки безупречната ни коалиционна лоялност и идейна последователност. Или може би тъкмо поради тях. Поради което все по-безнадеждно става очакването ни, че е възможен честен и равнопоставен диалог в една коалиция, в която неизменно и все по-първенствуващо е правото на „Цар Лъв“. Това че ни е оставена възможността да инкасираме поредната горчивина и несправедливост, идва да ни покаже, че само с добронамереност и надежда не сме в състояние да променим нещата „на върха на хранителната верига“. И че подобно на онзи персонаж от едноименния филм, няма смисъл само да крещим „Срам за джунглата“, „Срам за джунглата“!

Ножът опря до кокала и става от ясно по-ясно, че единение не е възможно, когато липсват критерии за ценности, когато потенциала и авторитета на един Валентин Вацев, например, се оказват незабелязани и неоценени, при съставянето на една листа под диктовка и без политически диалог с вносителите на неговата кандидатура.

Оказва се, че за втори път движението на БСП към победата е минирано с недалновидност и незачитане към хората, пред които тържествено си обявил, че тръгваш с тях на дълъг път; че движението към властта на една партия или коалиция не може да бъде самоцелно и за лична употреба и че то има смисъл само ако придвижва обществото към по-добър живот.

Може ли обаче БСП да постигне всичко това чрез собствената си илюзорна самодостатъчност?

Няма да отговарям на този риторичен въпрос. Ще повторя обаче, че „Нова Зора“ никога не е била подмандатна територия, че тя има своя програма, ценности и законно избрани органи. И че те имат правото да решават дали ще търпят удушваческите похвати на мними приятели и партньори или ще продължат да бъдат вектора на единствено спасителната за България идея.

Съдбовните въпроси на българската нация и държавност настоятелно изискват общи усилия, заради отговорността ни пред миналите, днешните и утрешни поколения. И ако някой не разбира това, значи че безнадеждно е извън времето. България няма нужда от имитации на социална загриженост, защото отдавна е надхвърлена поносимостта на народа към уж случайната непоследователност и компромисност, спрямо един идел, способен да твори чудеса. И няма вече кой да вярва, че политиката на гигантски амортисьор, имаща за цел да примири народа с неговата незавидна участ, е само случаен епизод в живота на една партия, чиято съмнителна гордост е, че е системна.

Нетърпящият отлагане въпрос на „Нова Зора“ е: Докога ще катерим възможността за победа на този идеал, нагоре по стълбата, която води надолу?

 

Минчо МИНЧЕВ

Председател на ПП “Нова Зора”


 

 

КУБА – НЕУГАСИМИЯТ МАЯК НА СВОБОДАТА

Е-поща Печат PDF

В София, на 18 и 19 ноември, бе проведена Третата международна среща за солидарност с Куба на страните от Централна и Източна Европа (ICAP). Домакин и организатор на срещата бе Асоциацията за приятелство “България-Куба”, с почетен председател г-жа Станка Шопова и председател Тамара Такова. На срещата присъстваха делегации на граждански и неправителствени организации и социални движения за приятелство и сътрудничество с Куба и кубинския народ от 22 страни.

С приветствено слово към участници и гости г-жа Станка Шопова откри срещата и подчерта, че тя се провежда в дните на историческото споразумение за политически далог и сътрудничество между Куба и ЕС, което бе подписано през декември 2016 г., ратифицирано през месец юли, а от 1-ви ноември вече официално е влязло в сила. Споразумението е валидно за всички страни, членки на съюза, които са го ратифицирали. Между тези страни, разбира се, е и България, която има с Куба дългогодишно приятелство и сътрудничество. Самата наша асоциация - изтъкна г-жа Шопова, - е родена като сдружение, създадено по инициатива на български специалисти, които през годините стигнаха размерите на една армия на съзиданието от 40 000 души. Хора, които завинаги са запленени от очарованието на Острова на свободата и мечтите на един народ, толкова близък по темперамент и нагласа до нас, българите.

 

ПРОГЛАС НА РЕШИМОСТТА

Е-поща Печат PDF

Странни неща стават в така нареченото ни Народно събрание. След като в продължение на две десетилетия нашите, божем, законодатели, с башибозушка стръв създаваха „закони”, които да обезпечат един тотален грабеж, който превърна България в най-бедната, рухнала и разграбена страна в Евросъюза, сега управляващото мнозинство реши да променя Конституцията, като премахне и давността за престъпления, свързани с приватизацията. Криминалната приватизация била осъществена от онези, които следвало да бъдат разобличени, наказани и разпънати на моралния стълб на обществото.

Опозицията – нали затова е опозиция! – отхвърля предложението с всевъзможни политически, икономически, морални и разбира се, юридически възражения, като се мотивира, че отмяната на давността противоречи на базисни принципи на правото, а промяната на основния закон, така, както се предлага от властта, руши устоите на конституционния ред и на първо място – принципите на стабилност и предвидимост.

Само че група изтъкнати членове на Националния съвет на главната опозиционна партия считат, че макар предложението на властващите да трябва да се отхвърли категорично, председателят на партията също така категорично следвало да подкрепи предложението на властващите, като сложи подписа си под него! Което твърде напомня приказката: „И вълкът сит, и душата в рая!”

Най-странното в случая е, че никъде в Конституцията на Република България (КРБ) не се третира давността като правен институт. Което свидетелства за вопиющия упадък в националното ни правосъзнание, проявяващ се най-отчетливо в законодателството.

Нашите „законодатели” очевидно не знаят основни неща, което ги поставя в положението на несъвместимост да изпълняват задълженията си на народни представители (чл. 72, ал.1, т.3 от КРБ), като например факта, че в българското право липсва законова дефиниция на давността. Отделни академични автори я определят най-общо като период от време, определен от закона, през който, ако носителят на едно право не го упражнява, то се погасява.

Нека повторим: определен от закона! Тоест, само законът може да определя сроковете на давност. Видовете давностни срокове, независимо дали са погасителни (и в наказателното, и в гражданското право), придобивни и т.н., нашето право е разписало в процесуалните и в някои материални закони. Но не в Конституцията!

 

ГЕРБ: ОТ СУДЖУКА, ДО СЛОГАНА

Е-поща Печат PDF

Европейски избори 2019

 

Апетитът идва с яденето. След като оплюскаха суджука на Живко Мартинов, преминаха през „Кумгейт“ и „Оградагейт“, за да се самонасадят в „Апартаментгейт“, ето че герберите не се посвениха да откраднат и слогана на Дедо Цар за Евроизбори 2009 - „Европа ни чува“. Слоган, чието авторство се приписва на Моника Йосифова, днес Станишева, която тогава е била общ пиар на БСП и НДСВ. И тогава, и днес той е толкова достоверен, колкото са всичките самохвалства на днес управляващите: за „успешното“ управление и „успешното европредседателство“; за евроатлантическата интеграция на Западните Балкани и дори за мира и сигурността в Черноморския регион, на Балканите и в света като цяло.

Един остроумен коментар под карикатурата на Христо Комарницки, посветена на горепосочената интелектуална кражба, гласи: „Сега, ако трябва да издребняваме, Бандидос Герберугес не придирят, дали е деня или нощя. Крадат си на воля по всяко време. А и в случая крадат от "Крадлив Дедо". Никаква колегиалност. И то за една табела. Чудя се, Цоро как не му е отмъкнал и жилището. Както спи!“

„Европа ни чува“,

това е най-голямата лъжа,

изричана някога по българските земи. Защото няколко дена преди откриването на предизборната кампания от ГЕРБ, въпреки уверенията на евродепутати, като Джамбазки, Новаков, Радев, Майдел и компания, пакетът „Мобилност“ на френския президент Макрон бе приет на първо четене в Европейския парламент (ЕП). И то с огромно мнозинство. Къде остана тази Европа, която ни чува? Май не толкова ни чува, колкото ни гледа как тънем в корупция и популизъм. Язък за хорцето, което нашите превозвачи тропаха пред ЕП в Брюксел! Не ни свърши работа и запалването на един камион. Българските превозвачи се надяваха с помощта на евродепутатите да излъжат ЕП, ЕК, Съвета на ЕС и  собствените си шофьори, на които плащат минимални заплати, за да не се охарчат за данъци и социални осигуровки. Номерът не мина, както няма да мине и при окончателното разглеждане на проекта в този или в следващия ЕП. А да се разчита на това, че Бойко Борисов ще наложи вето в Съвета на ЕС, е все едно от умрял писмо да чакаш. Достатъчно е да му намекнат за спиране на евро парите, и той ще клекне. Дано поне продължението на газопровода „Турски поток“ през България, проектът АЕЦ „Белене“ и удължаването на срока за експлоатация на 5- ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ и на ТЕЦ-овете в Маришкия въглищен басейн имат по-щастлива съдба.

 


Ха дано, ама надали!

Защото нашите „народни избраници“ – в ЕП и Народното събрание, „после келепира най-много обичат Отечеството“. Първо трупат пари и апартаменти, след това се бият в гърдите с викове „булгар, булгар!“ Щом и шефовете на КП КОНПИ, която трябва да разследва корупцията по високите етажи на властта, се оказаха притежатели на огромни тераси, които са етажна собственост, запуши я! „Обогатявайте се!“ – това е подходящият слоган за нашите европейски народни представители. А и другите, които се вихрят на вътрешния политически терен не падат по-долу по алчност и безцеремонно използване на властта в своя изгода. Но, вместо да им потърсят наказателна отговорност и да им конфискуват незаконно и неморално придобитото имущество, партийни лидери ги призовават да излязат в отпуск, или да подадат оставка. Тоест, гарантира им се запазването на заграбените чрез изнудване на строителните фирми апартаменти. По-страхливите отстъпват, но не пред „обществените настроения“, а пред настояването на Вожда и Учителя Борисов, оттегляйки се в своите „законно“ придобити крепости. Цветан Цветанов, който пръв поведе хорото с оставките, обаче, заяви в предаването на БНТ „Панорама“, че никой не може да го накаже. Борисов го поправи, че има кой да го накаже: „Първо Господ, после аз!“ И това наричат борба с корупцията! Как да не се съгласим с определението, което гласи: „Корупцията е далавера, в която ние не участваме“? Каква ти борба с това зло, щом и шефовете на „Антикорупция“ се оказаха „пробити“! Тях кой ще разследва?

Кауза пердута

Когато президентът Радев обяви, че на 8 април свиква КСНС по темата „корупция“, и че на заседанието е поканил заместник председателя на КП КОНПИ Антон Славчев, вместо титуляра Пламен Георгиев, дали е знаел, че и Славчев е овалян в „Апартаментгейт“? Фактът, че Славчев не присъстваше на заседанието на КСНС, показва, че държавният глава в крайна сметка е разбрал кого кани. Всъщност, когото и от тази комисия да беше поканил, все можеше да налети на някой корумпиран „борец срещу корупцията“. Където и да пипнеш, все мирише на далавера и поквара! Това обяснява защо сме най-бедната държава в ЕС. Припомни го и вестник „Ню Йорк Таймс“ (05.04.2019). Позовавайки се на оценка на „Трансперънси Интернешънъл“, вестникът изтъква, че няма осъден високопоставен служител по обвинения в корупция.

Вижте кои се натискат да влязат на избираеми места в евро листите на отделните партии и ще се уверите, че борбата с корупцията е кауза пердута. Нещо повече, ако в Европа нямаше корупция, нашите хора щяха да я внесат. Тези ли ще променят Европейския съюз?! Че нали на първите места в листата на ГЕРБ са все „стари муцуни“, като Мария Габриел, Андрей Ковачев, Ема Майдел, Андрей Новаков и Емил Радев, а на шестото място се мъдри видният отвсякъде еднакво седесар Александър Йорданов? Зад него са хора, много повече заслужили към „каузата“ ГЕРБ, а на последното 17-то място е главният секретар на СДС Илия Лазаров. Представяте ли си как ще ревне Александър Йорданов, ако чрез преференциалното гласуване бъде изместен на неизбираема позиция! Да не говорим за евро листите на ДПС, ВМРО, НФСБ, ПП „Атака“, ПП „Воля“ и „Демократична България“, някои от които сякаш са следствие на отрицателна селекция.

Листата на БСП ще води Елена Йончева, което събуди

любов необяснима у ГЕРБ и „присъдружните“ й медии

към лидера на ПЕС Сергей Станишев. От Цветанка Ризова в Би Ти Ви, през Георги Коритаров и Георги Харизанов в ТВ „Европа“, до Любо Огнянов и Илиана Беновска от „Канал-3“, всички опяват, че Станишев бил европейското лице на БСП. Само че лозунгът на НДСВ и ГЕРБ „Европа ни чува“ говори, че те гледат на България като на нещо извън ЕС.. А „европейското лице“ на БСП Станишев хем поддържа Истанбулската конвенция и Глобалния пакт за миграцията на ООН, които според КС противоречат на българската Конституция, хем се натиска да влезе в ЕП чрез листата на БСП, която е против двата документа. Ако се откаже от тези мераци, може поне да си спести унижението да бъде отвят с преференциите. Без него тя спечели президентските избори и е най-сериозният конкурент на ГЕРБ за Евро избори 2019 и евентуални парламентарни избори, редовни или предсрочни.

Разбира се,

генералното сражение на тези избори

ще се проведе между ГЕРБ и БСП, която диша във врата на Борисов, Цветанов и компания. Според едно проучване на „Барометър“ за евро вота, разликата в подкрепата за тях е само 1,2% в полза на ГЕРБ (22,2% срещу 21% ), а според други агенции БСП дори води.Паникьосани от тази перспектива, „говорещите глави“ на ГЕРБ Тома Биков и Спас Гърневски стигнаха да там да твърдят, че Корнелия Нинова е обещала на Михаил Миков 30 млн.лева, ако се откаже от лидерския пост. Ех, може да са били и 3 милиона лева, но какво от това? Миков мълчи, това бил казал в национален ефир Бриго Аспарухов. Той е казвал и други неща, за които никой днес не говори. Например, че е бил отровен с кафе при президента Желев. Или, че е предложил Бойко Борисов за главен секретар на МВР при управлението на Царя. Паметта на Тома Биков е много избирателна.

Що се отнася до „Апартаментгейт“, който удари ГЕРБ, опитите да се оправдаят новодомците с това, че и Нинова си била купила апартамент преди години, са жалки. Защото от едната страна стои Цветанов, през чиито ръце са минали 7 апартамента, 5 от които още са негови, други са си купили евтино „само“ 1-2 апартамента, но Нинова трябва да излезе на палатка, за да я преследват по-лесно самопапараците.

Опитите и Елена Йончева да се натовари на файтона на корупцията също са нелепи. Защото тя никога преди не е била от управляващите, за да злоупотреби със служебно положение, а винаги се е занимавала с журналистика. При това, посещавала е най-горещите точки на света, където герберски крак не е стъпвал: от Чечения, през Косово, до Сомалия и сомалийските пирати. Да не забравим и киевския Майдан, където Йончева показа новите бандеровци. Заради това й забраниха да посещава Украйна. Поредицата от оставки в редиците на ГЕРБ не са проява на висок морал, а опит за замитане на следите и отвличане на вниманието от по-голямата корупция.

Свлачището тръгна

На 9 април, след медийни публикации за роднински далавери оставка подаде (за втори път, б.р.) депутатът на ГЕРБ Делян Добрев. Същия Добрев, когото Спас Гърневски призоваваше да не напуска кораба след „Кумгейт“, понеже червените акули щели да го разкъсат преди да е стигнал брега. Елена Йончева излезе права. Пак през този ден оставка подаде заместник областният управител на София Томи Николов, забъркал се преди време с продажбата за жълти стотинки на Царските конюшни, а сега уличен в строителство на вила върху земеделска земя в землището на село Сеславци. И скандалният кмет на Созопол Панайот Рейзи обяви, че напуска ГЕРБ. Но не напуска кметския пост, от който е временно отстранен със съдебно решение, заради неправомерно изплащане на общински пари на частни фирми за неизвършени от тях услуги и присвояване на 2 млн.лв. Преди това, посъветвана от Борисов, Цецка Цачева обяви, че няма да се връща в парламента.

Свлачището тръгна и на ГЕРБ ще е все по-трудно да се представя като гарант на стабилността и европейското бъдеще на България.

Някой спомня ли си какво донесе на България Мария Неделчева Габриел, откакто стана еврокомисар на мястото на Кристалина Георгиева? Колко души ползват роуминга за разговори в ЕС? Спряха ли от Европа да ни третират като второ качество хора, пробутвайки ни храни със съмнителни стандарти? А гласуването в ЕП за пакета „Макрон“ какво ви говори? Че Европа ни чува и уважава, заради Борисов ли? Нищо подобно! Не ни чува, защото не ни слуша. Отчасти, заради чуждо езиковата недостатъчност на Борисов и Цветанов..Но несъмнено ни гледа и вижда у нас една отблъскваща и неприлична картина.

 


Важно е кой и как брои

Обективно погледнато, ГЕРБ заслужават да загубят и тези евро избори, както и следващите парламентарни избори – извънредни или редовни.

Боя се, обаче, че изходът от тях ще се определи не от броя и партийната ориентация на гласувалите, а от броячите на гласовете. Нищо чудно да се наложи повторно преброяване на бюлетините, включително невалидните, в онези изборни секции, където ГЕРБ губи. Така прави Ердоган, за да промени негативния за партията му резултат от кметската надпревара в Истанбул -иска касиране на изборите, въпреки че според собствените му изявления във всяка изборна секция в Истанбул е имало по девет представители на управляващата Партия на справедливостта и развитието. По този повод ще цитирам едно любопитно заглавие на коментар за изхода от кметската надпревара в Истанбул. Във връзка с решението на Висшата избирателна комисия (YSK-Юксек сечим курулу ) за повторно преброяване на невалидните гласове в десетки изборни секции на Истанбул, Мустафа Балбай пише във вестник „Джумхуриет“ (07.04.2019): „Имамоглу спечели изборите, сега работи за спечелването на преброяването“.  (Екрем Имамоглу е кандидатът за кмет на Истанбул, издигнат от опозиционната Народнорепубликанска партия (НРП) срещу кандидата на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Бинали Йълдъръм, бивш министър председател и бивш председател на Великото национално събрание на Турция-б.а.).

В същия брой на вестник „Джумхуриет“, Емре Конгар резюмира критиките, отправени от читателите към Висшата избирателна комисия (YSK): <<Когато властта спечели изборите, това е „волята на народа“; когато ги загуби, се казва, че това е „преврат“. Управляващи, които се съпротивляват срещу загубени от тях избори, ще губят още повече>>.

„Упоритостта и глупостта са близнаци“, казвал Софокъл.

Перифразирайки казаното за изборите в Истанбул, след европейските избори на 26 май у нас може би някой ще каже: „БСП спечели изборите, остава да спечели и преброяването на гласовете!“


 

 

ПРОТИВОБОРСТВОТО РАЖДА РАЗВИТИЕ

Е-поща Печат PDF

Доц. Пламен ДамяновВеликият английски учен Чарлз Дарвин стига до прозрението, че усъвършенстването и развитието на животинските и растителни видове става в борбата им за оцеляване чрез т.нар. естествен подбор. Също така, ако следваме законите на материалистическата диалектика, можем да кажем, че всяко противоборство, всяко противопоставяне поражда усъвършенстване и развитие в определена насока.

Така например, конкуренцията в икономиката води до усъвършенстване и развитие на технологиите, както и до оптимизиране организацията на производството, повишаване на качеството и т.н. При наличие на много фирми, предлагащи еднотипни стоки или услуги, борбата за пазар (независимо, дали в една или различни страни) води до необходимост от по-добро качество или по-ниска цена и така в борбата за оцеляване остават по-добрите – с по-качествени стоки или услуги, а другите отпадат.

Монополът означава липса на конкурентна борба, при което има застой, няма развитие и в крайна сметка се стига до загиване. При частния монопол това поражда безконтролност, разгул и опити (често успешни) за корумпиране на държавните структури. Един от недостатъците на системата преди 1989 г. бе в липсата на конкуренция между държавните икономически структури. Когато при частните корпорации няма конкуренция, т.е. при тяхно монополно положение, се наблюдават още по-негативни за обществото процеси на грабеж, корупция, и липса на иновации. Това е един от резултатите на либералната идеология, която доведе до невероятно социално-класово имуществено разслоение. В тази връзка е безспорен факт, че класовата борба и тази между различните социални прослойки безспорно стимулира развитието и усъвършенстването на обществените отношения, както и тяхната хуманизация. Като най-ярки примери в тази насока бих посочил Революцията във Франция през 1789 г., както и Октомврийската Революция в Русия през 1917 г.

Още от дълбока древност противиборството между народите за земя и ресурси стимулира технологичното развитие, както и организацията на държавното устройство. Когато през определен исторически период няма съперничество и противоборство между държавите, тогава някои от тях се разпадат. Така, поради своята големина и мощ започва загниването на Римската империя, тъй като тя дълго време не е имала реална конкуренция - държавна формация, която да й съперничи по мощ, т.е. тя се е чувствала неуязвима и не е имала стимул за усъвършенстване в технологичен и организационен аспект. По сходни причини се разпадна и СССР. Въпреки, че съществуваше т.нар. студена война, поради липса на реална опасност от унищожение започна технологичен и идеологически застой, загниване и се стигна до мега-предателството - до отказ от желание за борба и запазване на държавата.

Подобна мега-държавна конструкция ще доведе до ликвидация на националните държави в ЕС чрез създаване на наднационално управление. Редица политици-глобалисти и наемниците на Джордж Сорос (Дьорд Шорош) работят активно за реализиране на тази идея. Ако това стане, ще бъде унищожена конкуренцията между националните държави, което ще доведе до монополно управление, загниване на ЕС и в крайна сметка до гибел за народите от този Съюз.

Европа и Светът се е развивал в резултат на противоборствата между националните държави – това е и двигателя за развитието в световен мащаб! В светлината на казаното, на пръв поглед липсата на многопартийност е липса на конкуренция. Но реално, ако в една отделна страна в политически аспект, дори да няма многопартийност, това не изключва наличие на различие във възгледите по въпроси на вътрешната и външна политика, икономика и т.н. Също така, противопоставянето с други държави е реално съперничество и двигател за развитие. Ето защо няма противоречие с казаното относно борбата като двигател за развитието и твърдението, че и при по-авторитарно и централизирано управление, дадена страна може да се развива успешно (стига в икономиката й да няма монополизъм).

Примерът на Китай е показателен - там е осигурен правов ред, сигурност и стабилност, благодарение на централизирана политическа система, при което бе запазена идеологията с нейните основни морални принципи. Същевременно, това осигури възможност за динамично развитие в икономически и технологичен аспект.

 

Доц. Пламен Дамянов

ИИОЗ-БАН


 

 


Страница 10 от 270