Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ПОРЪЧКОВИТЕ РЕАКЦИОНЕРИ НЕ СА НОВИНА

Е-поща Печат PDF

• Проф. Минчо П. МИНЧЕВ, секретар на ЦК на Партия на българските комунисти, в разговор с Минчо МИНЧЕВ, гл. редактор на в. “Нова Зора”

На 7 и 8 октомври в парк-хотел “Москва”, в София, се проведе конференция на комунистически и работнически партии от балканските страни на тема „100 години от Великата октомврийска социалистическа революция и съдбата на Червения проект на Балканите: вчера, днес и утре”. Участваха представители на партии от България, Македония, Румъния, Сърбия, Гърция, Кипър и Турция. Бяха изнесени десет доклада и след оживени дискусии бе съгласуван общ документ, който публикуваме.

В. „Нова Зора” публикува в бр. 37 (17 октомври 2017 г.) заключителния политически документ от срещата.

Минчо Минчев (“Нова Зора”): - Проф. Минчев, съименници сме и често стават грешки. Ту мен ме титулуват професор, ту Вас Ви припознават за главен редактор на вестник „Нова Зора”. Налага се обаче да Ви попитам защо, някак без много шум, в София се състоя едно според мен важно и интересно събитие – среща на комунистическите и работническите партии от балканските страни. Какво наложи  провеждането на подобно мероприятие?

Проф. Минчев: - Първо, искам да отбележа, че срещата имаше високия статут на конференция. На една обичайна среща само се обменят мнения на участниците в нея по определени проблеми и толкова, а сега ние приехме заключителен документ – Меморандум,  който освен оценка  на миналото и настоящето дава и препоръки за предстоящата дейност на партиите, приели меморандума.

Второ. Това, което придава особено значение на конференцията, е единодушието, с което бе приет заключителният документ.

Ще си позволя една историческа справка: за последно до Втората световна война балканските комунистически партии се събират в Москва през 1939 г. Тогава те са обединени в Балканска комунистическа федерация, която е подразделение на Комунистическия интернационал. Десетилетия след това подобни срещи не е имало. И чак от началото на този век Гръцката комунистическа партия ги поднови, като те се провеждаха в Солун. Донеотдавна други комунистически партии от региона не бяха в състояние да организират. Може би с изключение на Турската комунистическа партия. Сега вече и София стана домакин на такава среща.

- Кои партии участваха сега в конференцията?

- Участваха десет партии от осем страни  - от Турция, Гърция, Кипър, Сърбия, Хърватия и Македония по - една, и България и Румъния – по две.

- Кои са партиите от България?

 

ИЗМЪЧВА МЕ ПРИСЪСТВИЕТО НА ВЕТРОПОКАЗАТЕЛИ

Е-поща Печат PDF

Тодор КОРУЕВ в разговор с Наташа МАНОЛОВА

- Наташа, нека започнем така - какво е това село Мошино, където си родена?

- Няма го вече на картата на България това някогашно патриархално селце, в което е роден баща ми Иван Манолов. Сега то е квартал в Перник, обикновен квартал на име Мошино. Толкоз! И никаква минала романтика, уви!

А съм се родила в него съвсем случайно. Запътени от Враца за “Майчин дом” в София, родителите ми се отбили до село да навестят баба Рума и дядо Зашо и заплануваното “софиянче” избързало. Родило се селянче. Сиреч моя милост. Нямам никакво основание да съжалявам за това. Селото, както е известно, ражда характери, а моят характер е доказано корав, макар и подквасен с доста сантименти.

Бедата е там, че поради краткото ми тридневно бебешко пребиваване там аз никога не се почувствах коренячка “мошинка”. И съм може би единственият български писател, невъзпял родното си място, бащината незабравена къща. А това не е най-добрият атестат, нали?

Има и друга една беда, която те застига, когато се понатрупат годините. Зададе се някакъв юбилей, пренеприятен за дамите със самочувствие, както можете да се досетите, и любезните ти земляци те канят, приветстват, честват. А мен къде да ме честват, питам? Отговорът е кратък и жесток. Никъде.

- Знам, че харесваш името си, но не винаги харесваш жената, която го носи. Впрочем откъде е това име Наташа?

- Името си харесвам, защото звучи красиво. Не всякога харевсвам жената, която го носи, защото тя е носителка и на ред кусури. А идва това красно име от великата руска литература, на която родителите ми, високообразовани люди, бяха страстни поклонници.

 

КАКВО МИСЛЯТ АМЕРИКАНЦИТЕ И ЗАПАДНОЕВРОПЕЙЦИТЕ ЗА РУСИЯ И ВЛАДИМИР ПУТИН

Е-поща Печат PDF

Измина точно един месец, откакто двама безстрашни мъже провесиха на Манхатънският мост (Manhattan Bridge) в Ню Йорк огромен банер с лика на руския президент Владимир Путин с надпис „Миротворец” (Peacemaker). Огромният плакат с размери 6 на 10 м бе закачен на 7 октомври 2016 г. - рождения ден на руския президент. Благодарение на американското изобретение интернет кадрите от хеликоптер, който лети около плаката, обиколиха целия свят и предизвикаха милиони коментари.

Докато в Ню Йорк полицията търсеше „престъпниците”, интернет сайтът AIF.RU публикува някои мнения, разпространени в американските сайтове, от които добиваме представа какво мислят обикновените американци за това.

Manuel Comandante: „Като горд американец аз мога да кажа, че Путин е много по-добрият лидер от нашия подпалвач на война”.

Adam Lewis: „Поздравявам те, Америка! Ти открито въоръжаваш „Ал Каида” и развяваш „леви” плакати по мостовете, за да предизвикаш нова война. Вие бяхте миротворци, но сега сте терорист №1 в света”.

Otilia Penczak: „Искам да попитам човека (хората), които са закачили този банер: след като е толкова велик, защо вие не идете в Русия и не заживеете в Сибир?”

Steve Lapointe: „По-добре той, отколкото Хилари Клинтън, която може да стане президент и да изпрати нашите синове и дъщери в поредната трета световна война”.

Madeleine Ketty Clail: „Третата световна война още не е започнала само благодарение на Путин, въпреки всички провокации от страна на САЩ, които подтикват Русия и Китай към това”.

John Medina: „Путин - това е зъл диктатор, който убива невинните сирийски жители”.

 

Турция – България: ЕДНИ ТИЧАТ КЪМ КРИЗА, ДРУГИ - КЪМ КАТАСТРОФА

Е-поща Печат PDF

Към добро ли отиваме, или тичаме към кризата?”, запита турският журналист Мехмет Тезкан в коментар за икономическото положение и правораздаването в югоизточната ни съседка. Ден по-късно той охарактеризира реформата на Ердоган в националното образование с две изречения: „Хаосът е на вратата. Жалко за децата!”. Коментарите му бяха публикувани не в някое незначително регионално вестниче, а в тиражния всекидневник „Миллиет” (05-06.11.2017). За разлика от далечното минало, изданието рядко си позволява да критикува политиката на управляващите в Анкара обаче. Някога вестникът се опълчваше дори срещу военните преврати и наложените от тях режими, но днес изглежда „опитомен”. Благодарение на това негови журналисти не пълнят турските зандани с измислени обвинения в членуване, подкрепа и пропаганда на терористични организации, като Кюрдската работническа партия (РКК) и движението „Хизмет” на укриващия се в Пенсилвания ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, главен обвиняем за опита за преврат от 15 юли 2016 г.

Ето защо написаното от Мехмет Тезкан за състоянието на икономиката и демокрацията в днешна Турция трябва да се види от трубадурите на Ердоган в България, в лицето на трите турски партии: ДПС, НПСД и ДОСТ. А така също от управляващите и техните „присъдружни”, които рекламират икономическата, финансовата и политическата стабилност в България. Стабилност, която един вот на недоверие към правителството щял да подкопае непоправимо, особено, на фона на наближаващото българско европредседателство. А то на свой ред е смокиновият лист, зад който се опитват да скрият корупционния зетьо-шуро-баджанашки модел...

 

ИДЕОЛОГИЧЕСКАТА БИТКА ЗА ОКТОМВРИЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Е-поща Печат PDF

Големият британски историк Ерик Хобсбаум, който остана лоялен член на комунистическата партия на Великобритания до нейния разпад, написа в края на 80-те години на 20 в. „Епоха на крайностите: Краткият двадесети век (1914-1991 г.)“ - допълнителен том към своята знаменита трилогия за „дългия ХIХ век“. „Епохата на крайностите“ започва с Октомврийската революция и завършва с края на СССР. Хобсбаум показва как Първата световна война поставя началото на революции, въстания, преврати, контрареволюции, разпад на държави. Революции и въстания има в много страни в Европа, но с успех завършва само Октомврийската революция в Русия, като оценките за това са, че особено важна е ролята на Ленин, без когото тя би била невъзможна. Хобсбаум пише: „Светът, който се разпадна на парчета в края на 80-те години, бе светът, оформен от Октомврийската революция през 1917 г.”

В този разпаднал се  през 1991 г. на парчета свят от началото на 2017 г. в. „Ню Йорк Таймс“ създаде специална рубрика „Червеният век“ - със сърп и чук на съответната страница, на която всяка седмица качва по една статия, посветена на Октомврийската революция – до 6 ноември 2017 г.  статиите са общо 38. Световно известното ляво издателство “Verso” издаде поредица от книги. Провеждат се множество конференции в различни страни. Обсъжда се разпадналият се на парчета „Червен век“.

През 1991 г., с разпада на СССР, в повечето от обособилите се републики 7 ноември престава да бъде национален празник. В Русия КПСС е забранена и официално няма кой да организира честването му. Неофициално обаче се събират много хора, за да честват събитието на Червения площад. Борис Елцин, издава на 7 ноември 1996 г. указ за това тази дата да се чества като „Ден на съгласието и примирението“, а не като „Велика октомврийска революция“. Владимир Путин отменя и този празник и от 2005 г. тази дата е работен ден, т.е. предпоставката е, че на 7 ноември 1917 г. не се е случило нищо, което заслужава да бъде отбелязвано. Все едно, че тя не е съществувала. Така днес при другите държави денят, в който са започнали техните революции, е национален празник. Американците честват своята революция всяка година на 4 юли, французите - на 14 юли. Китайците не само честват своята революция през 1949 г., но като туристи в Русия специално за тях е създаден маршрут по най-знаменитите места, свързани с революцията. В статията си за революцията от 6 ноември 2017 г. „Ню Йорк Таймс“ говори за „възраждане на комунизма“ и на Лениновия въпрос „кой кого“ в световен план, а също и за „иронията, че докато на Запад за революцията се говори на дълго и широко, Русия до голяма степен се прави, че нищо не се е случило“.

 


Страница 10 от 229