Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ОТГОВОРНОСТ

Е-поща Печат PDF

Обвързването губи любовта.

Но то е всичко, ако тя любов е,

по-странна, по-обширна от света,

по-яростна от Байронови строфи.


О, отговорност! Ти си тежък дял,

но ти превръщаш хората в човеци,

плътта ни, тая оживяла кал,

съединяваш с истинската вечност.


И всичко туй от отговорността,

от таз обвързаност, която плаши,

но без която става любовта

действително вода в прозрачна чаша.


Изпиваш я. Налей отново! Пак!

Но има дълг. Но има смърт. Но има

дълбок, безкраен, безначален мрак.

Спаси ме, дай ръката си, любима!


Ако те няма, ще те съчиня,

ще те измисля във стихотворение,

но трябва да блести над мен деня

на дълг, обвързаност, успокоение...


Чрез майчината длан той мина в нас,

сега го търсим в любовта на тая,

която най-измъчващата страст

превръща във спокойствие на края...


Обвързването, отговорността,

съзнанието, че си нужен много,

на устните ни слага песента,

стопила всяка болка и тревога.


 

ОПТИМИЗЪМ ЗА ЕДНА НЕОПТИМИСТИЧНА ТРАГЕДИЯ

Е-поща Печат PDF

Истанбулската конвенция или защо социално-политическият обрат е неминуем

 

Пет дни г-жа Дуня Миятович – комисар по правата на човека към Съвета на Европа - обхождаше като спахия своето ленно владение, което ние, по инерцията на някакъв туземен ативизъм, продължаваме да наричаме Отечество, Родина, и представете си – дори България, държавата, която и в химна си дори приемаме за Земен Рай. Та ходи, къде ходи, г-жа Миятович през миналата седмица, среща се с когото се среща, и накрая, за да ни покаже що са туй човешки права и свободи, за които бе дошла да ни проверява, така ни налая, че не само овцете, но и овцекрадците от двете страни на Балкана разбраха, че комисарите от Съвета на Европа могат да ръмжат по-внушително и от спахийските, и от каракачанските пазачи на раята. Някои даже си плюха в пазвата и си казаха: „Тази да не ти е в къщата! Да видиш, брате, какво е туй невъздържана досада, гьонсурат, нежели език на омразата.“ Вярно, не прикрита,

но затова пък от сърце.

„Как тъй още не сте ретифицирали Истанбулската конвенция!“ -  гневеше се г-жа Дуня пред депутати от Правната комисия и от Комисията по вероизповедание. Те пък от своя страна разказват как чинно са се позовали на Решение на Конституционния съд, на Становище на Светия синод, ама – отнюд! Г-жа Дуня, повтаряла, че дори на срещата си с министъра на правосъдието Даниел Кирилов, била подчертала своята твърда убеденост, че „Истанбулската конвенция и Стратегията за закрила на детето се интепретират погрешно у нас и трябва да се подложат на нов дебат.“

 

И че било немислимо да останат само като част от българските закони. Ама Конституционен съд, ама Светия синод, упорствали плахо участниците в срещата, при което съвсем по комисарски г-жа Миятович ги срязала: „Нали църквата е отделена от държавата, какво се меси в делата й!?“

„Имах чувството, споделя депутат с по-слаби нерви, че ей сега ще разкопчее дървения кубур на маузера. Направо ми притъмня. Да речеш -   декори, аксесоари, а то никакви! Няма кожени тужурки, няма революционна романтика, но съвсем по Айзенщайн, буквално ни строи на палубата...“

„Щом не приемате Истанбулската конвенция значи в България не може да влезе и GREVIO!“. „Един от нашите, продължава депутатът свидетел, - нали таен меломан, който някога бил гледал „Оптимистична трагедия“ на Всеволод Вишневски, дори си помислил, че GREVIO е име на някакъв кораб, нарушил Конвенцията „Монтрьо“ и бродещ из Черно море, с надежда да открие обещаната от премиера Борисов не база, а „Фиксаторна точка“. „Не е кораб, казвам му, това са много комисарки събрани на едно място“. „Ама такива като Дуня ли?, пита той и все не схваща разликата между броненосеца „Потьомкин“, GREVIO и новата постановка на българския политически театър – който ще наречем

„Неоптимистична трагедия“.

Неоптимистична ли? Ами, да!...

1. „Правителството трябва да засили усилията си в борбата срещу речта на омразата, която е обичайна в България днес, особено срещу ромите, ЛГБТИ хората и други малцинства“, вели госпожа Миятович. Тя дори не счита за необходимо да поясни акронима ЛГБТИ,  но ние, с цел джендърно ограмотяване на публиката ще поясним, че това са началните букви на думите означаващи всички лесбийски, гей, бисексуални, трансджендър и интерсексуални хора, към които г-жа комисарят смята, че има „засилена връждебност“. Към тях тя прибавя естествено и защитниците на човешките права, и особено активистите на ЛГБТИ. Не спомена поименно г-н Красимир Кънев например, или „самоподдържащите се групи“ в „Билитис“, „Глас“ и „Действие“ – все обиталища и работилници на лявата резба в България. Но затова пък бе категорична:

2. „Публичните дебати, заяви тя, започнали преди няколко години около ратифицирането на Истанбулската конвенция, разпространяват дезинформация и потвърждават вековните стериотипи за ролята на половете в обществото.“ И още нещо, което съвсем не е маловажно – г-жа Миятович изтъкна, „че този рецидив се разпростира и по отношение на Стратегията за детето и Закона за социалните услуги.“.

Казват че дяволът винаги е в подробностите. И се налага да  питаме: кое е онова, което докарва до бяс г-жа Миятович? Та тя без малко да скъса синджира на някакви там, макар и условни представи за приличие и въздържаност. Човек не трябва да има 7 пръста чело, за да се досети, че на първо четене това са „вековните стериотипи на ролята на половете в обществото.“ Ще се върнем към въпроса, но трябва да признаем, че на това място тя много умело обвърза този проблем със Закона за социалните услуги, и със Стратегията за детето. Г-жа Миятович уточни, че „това са проблеми от същия порядък“, и добави че не иска и да чуе дори, че „законодателството ни било обезпечено напълно спрямо изискванията на Конвенцията относно т.нар. домашно насилие над жени или деца“.

Напразно са й били посочвани Наказателния кодекс, закони, сътворени далеч преди 1989 година. Г-жа Дуня била непреклонна.

Каква ли може да е причината за това?

- питаха се един друг депутатите от двете комисии. Те може би и да се досещаха, макар да не го изричаха на глас, но ние ще го напишем:. водещ мотив в ИК въобще не е идеята за защита на жените и децата от „психическо и физическо насилие“. Нито пък свободните и освободени ЛГБТИ елементи от работилниците за лява резба. Частично отговорът трябва да се търси в сувереността на националното законодателство, която, според комисар Миятович и нейният патронат, е недопустима, може би защото е родена от свободната воля на суверена, на основание върховния закон на държавата ни – Конституцията, която я охранява. И макар на Конституцията да й е наложено да признава върховенството на т.нар. международно право, тя все още има достатъчна суверенност да бди за националния интерес и да охранява обичаи, ценности и традиции, които ни отличават като народ, като нация и държавност, несъкрушена от никакви вековни присъствия на завоеватели и поробители.

За читателя е може би непонятен целият този натиск заради една Конвенция, която на всичко отгоре има пожелателен характер, и която дори когато е ратифицирана, прогласява, че съответните държави могат да се отеглят доброволно от нея и от нейното изпълнение. Трябва просто да уверим читателите на този текст, че става въпрос за лицемерие, за приспиване чрез демократични лакърдии бдителността на аборигените, които не искат да кълват на гола кука.

GREVIO – групата яхнала метлите

Преди десетина дни Европейският парламент с мнозинство от 500 гласа призова страните-членки нератифицирали документа да го направят. България е сред тях. С нея са още Хърватия, Великобритания, Полша, Унгария, Словения, Гърция..., които също като нас не признават новия „Акт на вярата“. Вярно, на хоризонта все още не се вижда димът на  пламтящите клади на новата инквизиция, но нейният корпус за бързо реагиране вече е съставен. Би било крайно наивно да си мислим, че в едно такова добродетелно дело може да се мине без участието на мегаспекуланта Джордж Сорос. Засега ще кажем, че в зондеркомандата GREVIO, Сорос е крупен акционер, държи цели 30% от активите. Това – официално. Колко са обаче „приобщените“,  „склонените“, да не кажа купените, съпричастни към групата, яхнали метлите, за които се тревожи г-жа Дуня Миятович, предстои да уточнява дневният ред на живота. Но и от пръв поглед се вижда, че на командата GREVIO е осигурен имунитет и пълномощия, на които би завидил всеки сатрап от Навуходоносор до наши дни. А това означава, че GREVIO е най-важният ключ от портата, за която ни уверяват, че откривала пътя към един прекрасен свят. Ние обаче, може би защото сме се парени, вече се понаучихме и да духаме, пък и се досещаме какво има зад нея.

Светият синод на Българската православна църква

вече алармира Народното събрание, че Законът за социалните услуги създава възможност и предпоставки за „социално инженерство, което може да доведе до пълна подмяна на отношенията между родители и деца“. Светите отци са разтревожени, че от очертаващите се възможнсти за „незаконна и ненаказуема намеса на чиновници и НПО-та в семейното огнище, може да се достигне до разрушаване на семейството, до увеличаване на броя на социалните сираци при живи родители, до опустошени детски съдби“.

Никога не сме поставяли под съмнение мъдростта на Богохранимата Българска православна църква, но с това Становище на Светия синод духовните архипастири на народа препотвърдиха своята грижа и отговорност за неговите бъднини, за неговата праотческа вяра и призоваха за опазването на националните исторически български традиции. Благодарим им, защото посочиха ясно на властите, че т.нар. нови семейни политики са израз на нечестивия „поход за институционална поквара на децата на България“ и назоваха ясно какво се крие „зад лукавата аритметика – колкото повече права на детето, толкова по-малко права за родителите“. Българското семейство, посочват светите отци, цитирайки Свети Йоан Златоуст, е „малка домашна църква“ и ние имаме правото да заявяваме и отстояваме вековното християнско разбиране за човека като Божие творение, като „образ и подобие“ на всеблагия Творец – Бога. И, продължават своето праведно слово архипастирите, „имаме правото, но и задължението да настояваме, чрез законодателството, българското семейство да бъде защитено от държавата, а нашите деца да не бъдат поставени в зависимо състояние, чрез „професионални майки“, „институционални мащехи“ и други сурогатни форми на майчинството.“

На тази мъдрост и загриженост на Светия Синод, под благата воля и напътствията на Негово светейшество Неофит, властта отговори с бърза и неясна смяна на министъра на Министерството на труда и социалните грижи. Така и не стана ясно бившият министър Бисер Петков, при когото на 22 март т.г бяха приети законите за „новите семейни политики“, дали се е възпротивил например на пълномощията на летящата команда GREVIO или е сменен, заради някаква обективна неефективност. Така или иначе тайната е между папките на министър-председателя. На мястото на Петков вече застана

г-жа Деница Сачева и Воланд, за която отнапред е известно, че няма джендърско начинание, което тя да не може да прокара.

Г-жа министершата веднага се обяви „за отлагане с половин година на Закона за социалните услуги“, за иницииране на нов обществен дебат, в който, както се разбра, „отстъпление нямало да има“. Ще се разяснява и ще се убеждават онези, които не са били наясно с добродетелните идеи, заложени в Истанбулската конвенция, Стратегията за детето и Закона за социалните услуги!

Известна с радикални отстъпления от основни български позиции по време на всички постове, които е заемала в образованието и здравеопазването, както и с лесната смяна на позициите си от критик и отрицател на управлението на ГЕРБ до заместник-министър, а сега вече и министър в правителството на ГЕРБ, г-жа Деница Сачева има репутацията на най-безпрекословната изпълнителка на всяка заповед и всяко щение на Брюксел. В този смисъл тя е на същото мнение по въпроси и начинания, за които отговаря и се гневи г-жа Дуня Миятович. И макар да не са известни някакви преки контакти с фондацията на „благодетеля Сорос“, която безчинства вече години из Българско, въобще не остава и капка съмнение, че разбиранията на  г-жа Сачева, са в пълно идейно съзвучие по отношение на джендър-идеологията, и че ако има български щат при онези, от GREVIO, „възседналите метлите“ като Марселин Науди, Биляна Бранкович и албанката Ирис Луараси, тя би го заела и би усилила зондеркомандата, за която един депутат си мислеше, че е име на кораб нарушил конвенцията „Монтрьо“.

Вече станаха известни някои нейни деяния, които бяха  причина за мощен родителски гняв през 2018 г. Воланд, героят на най-добрия роман на ХХ век „Майсторът и Маргарита“ от Михаил Булгаков, би счел за напълно умесно да ги обяви на знаменития Бал на Сатаната: „една джендърна анкета сред 9-годишни ученици, организирана от нашата фондация „Джендър образование“ - ние сме очаровани; „половият“ въпросник за 9-годишните, задействан след отлагането на Истанбулската конвенция – ние сме възхитени!; нова джендърска анкета в българските училища - е наша велика радост; изхвърлянето на уроци и цели теми от учебниците по история на България – прекрасно, удивително; отпадането на термина „турско робство“ и заместването му с „османско присъствие“ – ние сме възхитени отново. Аплаузи за нея, която винаги излизаше суха и успя дори да натопи собствения си министър! – очарователно, удивително, прекрасно!...

Дотук обаче с Воланд, с неговия несвършващ Бал и с подвизите на г-жа Сачева. Предстоят и нови подвизи в „Неоптимистичната трагедия“ на българския ден. Чрез дейността на Деница Сачева от тук нататък можем с увереност да прогнозираме, че могат да бъдат уточнявани всички „Пунта мари“ на министър-председателя; като чрез лакмус може да бъде проявявана истината за поети негови ангажименти, за които се досещаме, но които той иначе отрича. Сиреч – можем ясно да се ориентираме какви ветрове и вихрушки ще ни завеят, когато универсалният ключ на GREVIO легне в ключалката на главната порта, зад която лежи катраненият път към новия прекрасен свят.

А сега да се върнем към някои известни неща. В бр. 16 от 16 април т.г. „Нова Зора“ помести на първа страница статията, която ясно показва

къде е заровено кучето за Истанбулската конвенция.

 

Авторите – братята Христо и Марин Генчеви - бяха аргументирали своя текст с информационен и научен апарат от 13 източника, който ние публикувахме. Днес, за автора на тези редове, остава по-лесната задача - да конспектира фактите, да повтори някои от тях, за да си отговорим на главния въпрос: Как така, една Конвенция, която официално има пожелателен характер и в заключителните си разпоредби дори лицемерно твърди, че тези държави от Европейския съюз, които са я ратифицирали могат по всяко време да се откажат от нея, генерира невиждана активност на Парламента и Съвета на Европа,  нарочен ангажимент и призив, дори на новия председател на Комисията г-жа Урсула фон дер Лайен, Конвенция, която игнорира авторитети като Конституцията на Република България и Конституционния съд; която дезавоаира комисари като г-жа Дуня Миятович и драгия нам председател на ПЕС Сергей Станишев; една Конвенция, която вместо да внася успокоение, радост и хармония, с показните си „добродетели и високохуманни цели и принципи, за които ни агитират, събужда недоверие и страхове с мъртвото вълнение на въпроси без отговор?

Но нали е казано, че

написаното остава, а думите отлитат

(Позволявам си да призова читателите на „Нова Зора“ да се върнат отново към статията „Новата грижа на Сорос“), публикувана в брой 16 от тази година. Някъде в началото написах, че такова добродетелно дело е немислимо без участието на мегаспекуланта Джордж Сорос. Сега ще се аргументирам защо.

На 23 май 2017 г. Държавният департамент на САЩ в контекста на непримиримата борба на президента на САЩ Доналд Тръмп с американската „дълбока държава“ премахна всяко финансиране на организации от типа на „Отворено общество“, основани и действащи въз основа на духа и идеите на неолибералния философ Херберт Маркузе. Тези организации водят борба за Нов световен ред от името и в името на етнически, сексуални и други „онеправдани“ малцинства. До тази дата държавният бюджет на САЩ подкрепяше, а USAID, разпределяше огромната сума от почти 30 млрд долара! По този начин „добродетелното“ дело на Сорос, осеяло света с НПО-та, грантови организации и фондации, увяхва без финансиране. „В тази критична ситуация само мощно финансиране от икономически гигант - пишат братя Генчеви – може да гарантира продължаване на „високохуманната дейност“ на „Отворено общество“. И старият хитрец, който подобно на Остап Бендер знае 400, сравнително честни начина да вземе едни пари, мобилизира спешно отхранваните и придвижвани към важни и най-важни позиции нахлебници от партии и т.нар. НПО-та, всички до един наемни борци за Нов световен ред, а според Сорос – за един „отворен“ свят.

И точно тук е мястото на Истанбулската конвенция. Присъединяването на Европейския съюз към Истанбулската конвенция открива пътя за експроприацията на едни

140 млрд евро годишно,

които биха заместили липсващото финансиране на САЩ. Но времето, когато това трябва да се случи е сега, когато предстои да бъде приета многогодишната бюджетна рамка на ЕС за периода от 2021-2027 г. Заради това е неистовото ръмжене и лай на спахийските домашни любимци и комисарските кърсърдарски забежки.

Ситуацията обяснява много неща. На първо място стават прозрачни подновените атаки на ляволибералните сили на „дълбоката държава“ срещу президента Тръмп, чрез подготвения от тях импийчмънт.

На второ място е внезапната тревога и безсъние, което обхваща дериватите и кадрите на Новия световен ред, отхранвани от „Отворено общество“ навсякъде по света.

В национален план - за целия туземен политически елит, продукт на технологията на мегаспекуланта, се открива шахтата към канализацията на историята, защото този елит е съставен от назначенци на „дълбоката държава“, срещу която води борба за бъдещето на света Доналд Тръмп. Същото се отнася и за всички в Европа, за които атестатите „активист на Отворено общество“ ще означават неизтриваемия белег на корумпираност и търговия с влияние.

В този смисъл социално-политическият обрат е неминуем. И светът би трябвало да се надява на блестяща победа на президента Тръмп, защото след нея мирът би бил по-дълговечен, а надеждата за нормалност по-реална и по-близка.


 

 

ДРУГОТО КОРУМПИРАНЕ

Е-поща Печат PDF

Всичко е наред: те ще пилят за корупцията, ние ще им купуваме самолетите. А 1 милион и 655 хиляди души/най-малко – които оцеляват по някакъв необясним начин под границата на бедността - ще си лягат полугладни и ще стават гладни. Никой не се интересува от тях, не ги забелязва, те са анулирани от сметките, сложени са в графата „косвени жертви“.

Мрънкотенето за корупцията е съпътстваща операция, без особен ефект, това е ясно за всички, уж трябва да държи на къса сиджимка Властта – тя пък, от своя страна, да внимава за равновесието между отделните кланове, да крадат с мярка, и да делят с мярка, каквото щат да правят, но да купуваме правилните самолети. Това е играта.

Изглежда инфантилна, когато я опишеш, но си е точно такава – прости, груби бакалски сметки – върху това се крепи днешното „равновесие“. Политиката е с напълно разядена плът, като издъхващ от проказа болник, нелекуван и захвърлен.

„Отвън“ ще мляскат дъвката „корупция“, а ние ще заметем основния проблем – Голямата Измама, която анестезира Народа, отмести погледа му от важното – дивашката приватизация, примерно. И сетне постепенно го накара да се примири с Грабежа.

Това отместване е Истинското Корумпиране: да приучиш обикновените хора да смятат, че кражбата, и то от общите ценности, е нещо нормално. Не беше много трудно да постигнат това – понеже едновременно ги накараха да възприемат като нещо неизбежно фалшификациите на Миналото, да им натрапват непрекъснато неколцина никаквици и да ги представят като достоверни източници на информация – въпреки че те целите са подгизнали от лъжи. Това е същинската корупция – и тя вече има фатални последици.


Голяма работа, че някой нискочел селяндур се е вместил ловко в Големия Грабеж и е отмъкнал някой винзавод – когато безволеви и крадливи властници станаха причина да бъдат отмъкнати моралните устои на Народа. Накараха го да повярва, че далаверата, дори да е най-брутална, е свещеният знак на Новото Време. Че крадецът е нещо по-различно от това, което е – нещо като „Барон разбойник“, както са наричали крупните американски предприемачи от 19 век.

Толкова е отчайващо всичко това, че народецът дори не се сеща да им завижда на „бароните“ – ни с бяла, ни с черна завист. Развяват ги пред очите му като новото знаме, остава само и да го побийват с него, за да се ориентира по-бързо в новите ценности. Народът трябва да повярва, че това, което вижда с очите си, не е това, което вижда, че е нещо различно.

Как се запазва тогава една дори относителна почтеност на Паметта - към преживяното от самия теб, към собственото ти минало?

Солженицин имаше една хубава фраза по този повод, приблизително: „Един от най-пагубните аспекти на съветската система е, че ако не си мъченик, не можеш да бъдеш почтен, не можеш да се гордееш със себе си“. И нашите овни да не останат по-назад: превърнаха милиони хора в мъченици – обаче искат да ги лишат и от почтено отношение към миналото им.

И така сложиха началото на един могъщ, безпрецедентен корупционен процес: заводите – на скрап, моралът на някое друго бунище, за да объркат и дори да паникьосат хората. Да ги обеднят и обезверят едновременно. Тукашните Бащи на Грабежа едва ли са имали подобни намерения – поне в началото, не са толкова прозорливи, но резултатите напълно ги удовлетворяват.

Изобщо, получи се „Преход“ като по поръчка, напълно по техния вкус. Хайдушки.

Нито Грабежа, нито Масовото корумпиране обаче никога не са привличали вниманието на дежурните лапацала, все посткомунистически хубавци. Немислимо е един Иван Кръстев, например, да обгледа цивилизационните/хайдушките подвизи на един Иво Прокопиев, например. Няма как – те са от едно котило.

И двамата са синове на комунистическата номенклатура – бащата на единия буквално е лъскал чизмите на Живков, когато той е отсядал в любимата си резиденция „Воден“, другият баща е правел същото, макар и с идеологическа вакса.

Никой в ония години не е имал чак толкова игриво въображение, та да провиди Иво като крупен индустриалец, за когото Плевнелиев пя панагерици - вече като пастирката/президент. Най-много да са го виждали като Разградски кореспондент на някой софийски вестник, или пък като гончия за нуждите на авджията Живков: „Ето ви го еленчето, другарю Живков, докарах ви го пред вас, и малко съм го упоил, та да ви е по-лесничко, хайде сега – бум, и наздраве, другарю Генерален секретар, аз съм Ивчо, да не ме забравите!“

Бум, бум - обаче след десетина години гончията думна и сви винзавода. В Дамяница, сетне безценния „Каолин“, направи калпави сделки за ЕВН и каквото друго се сетите. За ЕВН дори бе ангажирал и Плевнелиев – който и досега не е намерил време да каже, какво си е бъбрил на тайна сгледа във Виена със Шишковиц, един от шефовете на енергийната компания, точно по време на сделката.

А, между другото, Ивчо стана и крупен издател, и в едно отношение поне е абсолютно уникален: по някое време заложи редакционната политика на вестниците си пред свой кредитор. Ако някой ни беше казал, че това е възможно, щяхме да кажем, че не може да съществува чак такъв перушан. Но се случи.

И как тогава фондация „Америка за България“ да не му налива милиони? Наливайте, наливайте – само не говорете за корупция и свобода на словото. И гледайте и вас да не ви заложи някъде.

И сега Кръстев, който е сляп за всичко това, разсъждава за „носталгията по миналото“. Какво има да умуваш, то е очевидно: грабежът и наглостта на новите цивилизатори породиха носталгията. Мислимо ли беше, обикновеният българин дори да си представи този апокалипсис: да откраднат построеното и от него или направо да го разрушат, а пък синчетата на бившите комунистически гаулайтери да го учат на морал или направо да го отпращат към Небитието.

Синчетата имат навика само да констатират - според Кръстев, носталгията към миналото е свързана със страха от бъдещето.

Така днешният български клетник е разчекнат между миналото и бъдещето, обаче кръстевци благоразумно избягват настоящето му, понеже там са всички обяснения – най-вече за страховете му, породени от алчни и некадърни управници.

Народът направо е стъписан от тяхната неукост, а още повече от бездушието им. Той се усеща захвърлен като нещо ненужно. Носталгията, доколкото я има, е принудително бягство от позора на тази захвърленост/ненужност. Тя е слабо утешение, разбира се, не може да изличи от теб униженията, на които те подлага келявият ти сегашен живот. Тя не е някаква „идеологическа“ опърничавост, а опит да потиснеш срама си. Поне това…

Понякога синчетата дори не се свенят да упрекват Народа, че сам си е виновен за всичко – и това се среща, опитват се да го убедят и в този грях. Както е казвал един болшевишки комисар по правосъдието – „Екзекуцията на невинните впечатлява повече“.

Приписват носталгичност на „простолюдието“, за да си намерят още една причина да се гнусят от него. „Носталгията“ се използва като параван, който да прикрие несъстоялото се, поне за мнозина, настояще. Както пише Маркес в „Спомен за моите тъжни проститутки“: „Забравиха телом и духом мечтите, докато действителността не им даде урок, че бъдещето не е това, което са мечтали, и тогава откриха носталгията“.

Така се случи и с нашите клетници – но и изпод развалините на живота си, те, все пак, сигурно са схванали, какво тържествено покушение над моралните им разбирания им уреждат Крадльовците. Опитват се направо да подменят Народа.

Кръстевци никога не говорят и за нещо друго – за измеренията на Българския Страх. А те са чудовищни – от 7 милиона души, два милиона избягаха от Родината си. И накъде е насочена пък тяхната носталгия? Едва ли е към мътното тукашно настояще, което сякаш ни се плези от някакво криво огледало.

Ами младите, поколенията на Развратния Преход – те пък пет пари не дават за някаква корупция, на тяхното знаме може да пише „Ела ме корумпирай“ – къде на шега, къде на истина, така ги учат и чалгализират от Политическата Секта. Те виждат страданията на Паметта на родителите си по Миналото, обаче и апашорщините на Настоящето си ги бива – ще се двоумят известно време, но накрая - друм и да ги няма. Без да схващат, че правят услуга по този начин тъкмо на Властниците.

Е, някой ден ще се върнат, за да изживяват тук носталгията си по чужбина. Ясно е долу-горе, кога ще стане това. По телевизията представиха една оптимистична статистика: България ще настигне средноевропейския БВП/брутен вътрешен продукт на глава от населението след … 62 години.

И тогава може би ще се състои Голямото Завръщане.

Добре дошли, дядки и бабки-сладки!

Ще пиете ли по един ром с манго?

Ще, ще…


 

ДЕНЯТ, В КОЙТО РИБИТЕ ИЗПЛУВАХА

Е-поща Печат PDF

Пресушени язовири, отровени реки, мръсен въздух и „лов на лисици“, сиреч на руски шпиони – това е веригата от „успехи“ на третото правителство на Бойко Борисов. Дори рибите разбраха това, което управляващите упорито отричат, - че екологична политика в България на практика няма. Има само празно дърдорене, престъпна безотговорност, безхаберие и бездействие, гарнирани с прокурорски заплахи към критиците на властта и акции срещу въображаеми руски шпиони.

Освен с поредицата от гейтове, третият мандат на Бойко Борисов ще се запомни и с екологичната катастрофа, довела до ареста на министъра на околната среда и водите Нено Димов, а по-късно и на бившия шеф на ВиК Перник Иван Витанов и временно изпълняващата длъжността кмет на миньорския град по време на местните избори Севдалина Ковачева. За жалост на перничани това не напълни язовир „Студена“, нито им докара вода от язовир „Белмекен“, понеже се оказа, че тръбите за обещания байпас са още в… Испания! А може и още да не са произведени, както американските изтребители F-16 Block 70, които правителството предплати, за да ги получи чак през 2024 г.!


Кабинетът „Борисов-3“ дава вид, че денем и нощем работи за разрешаването на кризата с водата и боклука, въпреки „провокираните от опозицията“ протести на граждани пред МРРБ и МС, и внесения от БСП вот на недоверие в НС. При сблъсъка на протестиращите с полицията на 27 януари, дори имаше 40 обгазени и двама полицаи бяха ранени. Организиран от ПП „Възраждане“, той бе пълна демонстрация на непукизъм на управляващите към яркото народно недоволство. На митинга не мина без провокации, но нито една от медиите не съобщи за предизвикателството на служител от МРРБ. Това е то да имаш медиите под контрол. Както се очакваше, вотът на недоверие не събори кабинета, но свали маските на фалшивите опозиционери в парламента: от 235 гласували, 102 бяха „за“, 124, в това число „независимите“ от „Атака“ гласуваха „против“ и 9 (всичките от „Воля“) се въздържаха. Въпреки това вотът свали маските на фалшивите опозиционери в парламента. От „Атака“, която отдавна е заприличала на язовир, стигнаха дотам да твърдят, че не били получили покана за консултации от БСП, макар че седмица преди вота от екрана на партийната им телевизия „Алфа“ задаваха „неудобни“ въпроси на Столетницата. Например, какво ще направи с американските военни бази у нас, с минималната и средната работна заплата, с пенсиите, с американските ТЕЦ-ове и с антируските санкции?... Т.е. все въпроси, които би трябвало да се задават на управляващите, част от които е и партията на Волен Сидеров.

В разгара на тази полемика, прокуратурата обвини в шпионаж двама руски дипломати, а МВнР привика руския посланик и му нареди въпросните дипломати да напуснат страната в срок от 48 часа. Единият от дипломатите търсел информация за избирателната ни система, а другият – за енергетиката.

И кое от двете е тайна,

която никой не бива да узнае? Това че у нас процъфтяват корпоративният вот и търговията с цигански гласове? Или че Изборният кодекс се ремонтира винаги в дванадесет без пет преди избори, без да се изчистят изборните списъци от мъртви души? Тайна ли е че Европа рано или късно ще ни наложи да затворим всички ТЕЦ? Тайна ли е че на площадката в Белене вече трета година ръждясват под найлона два руски ядрени реактора? Или е тайна това, че един второразреден чиновник от Държавния департамент на САЩ ни заповяда да спрем изграждането на „руския“ проект, който Борисов нарича „Балкански поток“, а пък той е просто продължение на „Турски поток“ през България? По същия начин, по който по време на правителството на Пламен Орешарски трима американски сенатори, водени от покойния вече бивш военнопрестъпник от Виетнам Джон Маккейн, спряха проекта „Южен поток“.

От Москва квалифицираха последния русофобски акт на София като провокация и обещаха да отговорят реципрочно. Затова пък посолствата на САЩ и Великобритания приветстваха действията на българските власти, показвайки недискретно кому те са изгодни и кой е поръчителят на поредната антируска провокация. У нас със сигурност има и американски шпиони, но никой не ги преследва. Може би, защото те са в правителството, както предположи Боян Ранделов в предаването „Фронтално“ на телевизия СКАТ (25.01.2020).

Очевидно не ще да е било случайно „претоплянето на вчерашната манджа“, сготвена през 2015 г. с опита за „отравяне“ на оръжейния бизнесмен Емилиян Гебрев. Някой бил намазал с отрова дръжката на колата му, според прокуратурата на Гешев. Акт, който е точно толкова не доказан, колкото и „отравянето“ на Сергей и Юлия Скрипал в Солсбъри години по-късно. Да не забравяме и визитите на Цацаров и Гешев в САЩ, както и питането на последния към Конституционния съд относно имунитета на държавния глава и понятието „държавна измяна“. Трябваше ли Гешев да стане главен прокурор, за да научи от Конституционния съд неща, които дори завършилите Милиционерската Академия по право трябва да знаят? Явно чрез Гешев някой размахва пръст към президента Радев, опитвайки се да парализира всякаква критика спрямо следваната от правителството вътрешна и външна политика. Или пък в опита си да „профилактира“ държавния глава, Гешев връща услугата на онези, които го поставиха в стола на главния прокурор. По-добре да беше попитал Конституционния съд, дали след като министрите отговарят за делата на своите подчинени, премиерът Борисов трябва ли да носи и съдебна отговорност за своите министри на регионалното развитие и екологията? Или пък, как се наказва прокурор, огласил неправомерно данни от подслушани разговори на държавния глава, преди да е приключило досъдебното производство? Още повече, че КПКОНПИ, която през април 2019 г. е проверила сигнали за конфликт на интереси от страна на генерал Румен Радев в качеството му на командир на ВВС, на 31 юли 2019 г.. е приела решение, че не е установен такъв конфликт. Според член 145-а на НК, цитиран от адвокат Даниела Доковска пред вестник „Дневник“, вариантите са два. Първо - лице, което използва информация, събрана чрез СРС извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и глоба от 500 лв. Второ - когато деянието е извършено от длъжностно лице, придобило информацията в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване от свобода от 1 до 5 години и глоба от 5000 лева. Т.е., и в двата случая затворът е гарантиран. Ако разбира се България беше наистина правова държава, в която има върховенство на закона, а не злоупотреба с неограничена власт. Включително от прокуратурата, която изпълнява политически поръчки на изпълнителната власт и на чужди посолства и правителства.

Но, освен отклоняване на вниманието от водната и боклучавата кризи, последното доказателство, за което са тоновете умряла риба в река Марица, новата вълна на антируска и антипрезидентска истерия цели провалянето на двата последни „руски“ енергийни проекта в България: – продължението на „Турски поток“ и проекта АЕЦ „Белене“. Неслучайно министърът на енергетиката Теменужка Петкова бе привикана във Вашингтон за обсъждане на нашата енергийна сигурност. Разбирай, на енергийната ни (не)зависимост: не изобщо, а само от Русия.

Явно Борисов не е успял да убеди Тръмп, че България просто разширява своята газопреносна мрежа, а не продължава „Турски поток“ към Сърбия и Южна Европа. Видеокадрите от строителството на „Балкански поток“, които той засне от хеликоптер като алиби пред Путин, ще останат в политическата ни история като най-жалък опит за измама не само на Русия, а и на страните по трасето на „Балкански поток“. След като преди време се похвали пред Американската търговска камара в България, че лично е спрял три руски енергийни проекта, сега Борисов може да рапортува пред Белия дом, че окончателно е погребал енергийната ни зависимост от Русия. След това може да си ходи в Банкя. Дали там ще пише Мемоари, или ще дава непоискани от никого съвети и препоръки, както Иван Костов и Росен Плевнелиев – все едно! Въпреки, че благодарение на ПГ на ПП „Атака“ и на „несистемната опозиционна“ партия „Воля“, Борисов и ръководената от него партия-феод ГЕРБ избегнаха своеобразния парламентарен „импийчмънт“, те са политически пътници. От власт ще ги свали не опозицията в НС, а опозицията на улицата – стотиците хиляди граждани, подложени на екологичен и социален геноцид. През февруари 2013 г. първият мандат на Борисов приключи предсрочно, заради зимните протести срещу надутите сметки на ЕРП-тата. А през зимата на 2020 г. кабинетът може „да се удави в безводието“ на Перник, Шумен, Разград, Търговище, Ловеч, Ботевград и дори Сливен, Бургас и Варна. Или „да обърне корема“, както изтровената риба в Марица, Искър, Осъм, Вит и други реки, язовири, езера и блата. Изпепелената растителност в Драгоманското карстово блато и в Шабленското езеро също се прибави към „активите“ на герберско патриотичното управление. Да видим как ще свърши пиар акцията на Валери Симеонов, Бойко Борисов и компания срещу шума и частните лотарии… Много вероятно е Борисов да даде заден ход, както много пъти е смекчавал социалните протести, хвърляйки милиони през прозореца на МС: „Аз давам!“.

Не стигат безводието и боклуците – местни и вносни, ами и грипът завърлува у нас. Само коронавирус ни липсва, но при надигащата се нова бежанска и мигрантска вълна, и той може да пристигне тук, преди да са открили ваксина срещу него.

За земетресение от рода на това в Елязъг и Малатия (Източна Турция) да не говорим. И там откриват с късна дата, че бетоновите колони на рухналите сгради са с нулева устойчивост. Странно е все пак, че обясняват разрухата с използването на „дере куму“, тоест речен пясък. Докато при голямото земетресение в Североизточна Турция през 90-те години на миналия век, в развалините на рухналите сгради откриха черупки на морски охлюви, строителите бяха използвали морски пясък!

Въпреки пораженията от земетресението и предупрежденията на сеизмолозите и еколозите, Ердоган не се отказва от проекта „Канал Истанбул“. „Остави Канала, виж земетресението!“ – съветва го Хюсеин Алан, председател на Съюза на инженерите геолози в Турция. („Джумхуриет“, 26.01.2020).

И у нас, както и в Турция, главният проблем е философията на управлението, свеждано до фактическо самодъравжие. Само затворниците не са се обръщали досега към „Премиера Слънце“ Бойко Борисов, за да им реши проблемите. Аналогични са и подборът, и назначаването на „калинки“ в различните управленски структури. В управленската програма на ГЕРБ всичко е приоритетно. Поради което всъщност нищо не е приоритет, особено екологията. Дори Кристалина Георгиева като директор на МВФ съветва България да не изостава от екологичните политики. Но не й достига смелост да препоръча на правителството затварянето на американските ТЕЦ-ове, или преразглеждането на договорите, които им осигуряват привилегировано положение на уж либерализирания енергиен пазар: цени на произведената еленергия в пъти по-високи от тези на АЕЦ „Козлодуй“, плюс държавни гаранции за дългосрочно изкупуване на енергията. За парите, които получава ТЕЦ-ът на Доган във Варна, за да поддържа студен резерв – да не говорим.


 

"ДЖОКЕР" - ИДЕОЛОГИЧЕСКАТА ГРЕШКА НА ХОЛИВУД

Е-поща Печат PDF

Холивуд направи грешка. Верноподаническият неолиберален Холивуд направи сериозна грешка с филма Joker, с неговото скрито и скривано послание: Ежедневието като филм на ужасите. И то къде - в цитаделата на демокрацията и просперитета.

Критиките срещу филма, че рекламира насилието са чисто и просто заравяне на главата в пясъка, с цел да не се възприема като отражение на реалното насилие в ежедневието. Образът на Джокера, този на екстремален нихилизъм, саморазрушително насилие с кикотене пред отчаянието на другите, образ на морална перверзия, не носи каквото и да е позитивно послание.

Търсенето на изход си е проблем на зрителите, оставени на "дъното" с реализацията, че явно съвсем не е достатъчно да играем рекламираната игра на тези, които управляват света, играта породила Джокера. С други думи да приемем, че неолибералната демократична система е най-добрата възможна, че е напълно достатъчно само малко да се коригира като се направи по-толерантна. В това "по-толерантно" направление

днес всеки може да изглежда социалист:

Бил Гейтс твърди, че е социалист, Марк Цукерберг казва, че е социалист; Бърни Сандерс, кандидат президент, предлага социалистическа платформа... Образът на Джокера, обаче, е с много по-радикално послание. Той резонира по-скоро с картината на Казимир Малевич, "Черен квадрат": фундаменталенно изчистен протест - редукция до нищото, както заключава философът Славой Жижек; и както мисли Майкъл Мур, легендарният режисьор с Оскар по документалистика.

Днес протести срещу неолибералното статукво, срещу "най-добрата възможна система", избухват по целия свят и то даже в области със сравнително висок просперитет, а и с различни политически системи - Хонг Конг, Франция и Каталуния като примери тук, с протести до голяма степен за запазване на привилигировано статукво. Освен искания засягащи икономиката се изтъква на преден план необходимостта от колективни и индивидуални свободи, лично достойнство и смислен живот.

 

Така се вижда и общото с екологичните движения и феминистките сражения, имайки предвид истинските феминистки проблеми, а не санитарно обработените холивудски проблеми на движението MeToo, използувано често за разчистване на лични сметки. За реални проблеми на жените можем да се огледаме, например, в Мексико Сити, където хиляди жени са отвличани всеки месец от градското метро, публично и посред бял ден, и даже вагони само за жени не решават проблема. И това е ситуацията само в метрото.

Добре дошли в ада:

миньорският град Ла Ринконада в Перу" е заглавието на статията от Aндре Витчек (Аndre Vltchek), философ, новелист, продуцент на филми и разследващ журналист. Град - квинтесенция на турбо капитализма с мини за злато, разположен на 5000 м. над морското равнище, най-високото населено място в света с 50,000 жители, много от които натровени с живак. Място където никой не знае броя на редовно изнасилваните жени и деца. Място на безогледна проституция, където закон и ред не съществуват, където млади момичета са изпращани да "рециклират" градски и промишлени боклуци и всички мъже работят в животински условия с надеждата да спестят малко пари рискувайки здравето си, едва успявайки да останат живи. Иска ми се да видя как Джокера би изглеждал в Ринконада, за която не се снимат холивудски филми, не се пише и говори по неолибералните медии, заети изцяло да отразяват и оплакват „трагедията на живота“ в страни като Никарагуа, Боливия и Венецуела, успели отдавна да ликвидират язви като Ринконада.

Какво имаме от другата страна

Съвременната геополитическа концепция на Запада е, че само демократични страни могат да реализират велики победи, че успех може да се постигне само с демокрация, че победа над злото може да реализира само демокрацията. От тази платформа става ясно защо всички сражения в днешната информационна война си приличат и по тактика, и по стратегия, планирани сякаш по калъп от един и същ "генерален щаб". Даже такъв един екстремален по трудност пример, борбата за пренаписването на историята на Втората световна война, върви по стандартна логика.

Според нея истинският победител в тази война не би могъл да бъде СССР, всеизвестната „империя на злото“. Единствен възможен победител е бил и е обединеният демократичен Запад, който е победил, защото не е могъл да не победи, а СССР не е победил, защото по принцип не е могъл да победи. И още, мястото на тоталитарни режими като този на Сталин (и Путин) е там, до Хитлер, още повече, че Сталин и Хитлер са тези, които са започнали войната, с договора Молотов-Рибентроп.

Това е истинската и правилна линия за ревизия на цялата история на Втората световна война, която ревизия единствено е в пълна хармония с неолиберално-демократичната политическа концепция на Запада. За налагането на тази концепция се полагат огромни усилия и се плаща колкото трябва.

Друг принципиален белег на неолибералния Запад са перманентните усилия за повече печалба с всички средства, които, по право, са и неоспорим прерогатив на финансово-индустриално-военния хегемон. Този хегемон окончателно се установи на трона през 1990-те години, след разпадането на СССР, със стандартния девиз: "Ние сме победителите, а вие сте победените!" Т.е. не може да има съмнение, че на Победителя се полага всичко. От тази позиция е очевидно, че каквито и да са преговорите за сътрудничество и разбирателство, не могат да имат някакъв особен смисъл за победителя. Лидерът няма никакво намерение да се отказва доброволно или недоброволно от лидерската си позиция. Има известен комплекс от временни проблеми, които създават трудности, но те не са фатални и при наличие на световна финансова доларова система тези трудности са на нивото на лека хрема. От кого в нашия свят се страхуват американците, че да искат да се договарят за нещо си с някого? И по каква причина те трябва да седнат и да преговарят с този или онзи за каквото и да е? Руснаците имат добро оръжие, но хегемонът не се страхува за себе си до степен, че да започне каквито и да са сериозни преговори. Например, абсолютният приоритет на междупартийната  предизборна битка в САЩ в момента, показава пределно ясно кое е неотложно и кое е пренебрежимо, дори напълно.

Политика по каубойски

Конкуренцията от страна на Китай е друг по-съществен ежедневен проблем главно поради възможността за отпадане на долара като световната валута. Този проблем засяга стандартното класическо невоенно оръжие на американците от край време, санкциите, които се осъществяват именно чрез тази доларова система - без нея на практика няма санкции. Последни илюстративни епизоди за поведението на лидера по горната схема са от сагата "Северен поток 2" и убийството на генерал Сулеймани в Ирак.

Друга специфика е, че и най-малкото отклонение от линията на хегемона се приема от него като тотално поражение и като особено лош пример за подражание в случай на маломощни страни-дисиденти от сорта на южноамериканските. По тази линия и най-малкото стабилизиране на "победените" с потенциалната възможност за самостоятелна политика предизвиква раздразнение и сериозни опасения за промяна на стауквото. Такава една нагласа естествено определя истерична нетърпимост и към най-малките усложнения и показва тотално пренебрегване на стратегическо мислене от рода на "Загубена битка, но спечелено сражение". Налага се холивудският образ, че САЩ провеждат международната си политика по каубойски, с крака на масата.

Трябва да се отбележи, че другата мантра, тази, за технологически прогрес и даже революция като ключ към благополучието на човечеството съвсем не означава наличие на прогрес в човешките отношения. Преди да започнат и Първата, и Втората световни войни, е говорено и реализирано много по отношение на технологичен прогрес, а резултатът е катастрофално обратен - милиони и милиони убити и още повече милиони страдащи на фона на върхови за времето си технологични постижения. Прогрес в областта на технологиите има, а прогрес в човешките отношения, пренесени на следващо технологично ниво, няма, поне в първо приближение.

Ако искаш мир...

В унисон с противоречивата човешка душа, чийто характер се оказва независим от еднопосочното движение по технологичната координата, започва да се налага старото и наглед противоречиво правило: "Ако искаш мир готви се за война". Това правило съвсем не изглежда безмислено след като на фона на днешните грандиозни техно-философски неолиберални предвиждания за светло бъдеще на човечеството така и не изчезва перманентният рефлекс на силния да граби каквото може и да налага световен ред изгоден само на него. С всякакви средства и напълно безкомпромисно. Единствената известна засега и изпитана спирачка, е реалният страх за собственото му просъществуване, а не перманентния пропаганден театър с военни игри, провокации и локални краткосрочни войни с единствен бенефициент - военно-промишленият комплекс на хегемона.

Пример за истински театър на ниво достойно за "Оскар" е наказанието на Сирийския "режим" за химически атаки срещу мирното население, наказание администрирано мигновено, краткосрочно, и супербезопасно за главния режисьор. И абсолютно безполезно от каквато и да е гледна точка. За всеки случай истинският военен конкурент и потенциален анихилатор на хегемона беше предупреждаван прецизно точно за всички детайли на сцените на наказанието. Защото недай си Боже! А "Оскар" за документален филм за високохуманитарната роля на Белите каски, би бил присъден в този случай, ако вече не им беше присъден през 2017 за подобен театър с тяхно участие.

Какво да се прави, прави ли се, кой и как го прави

На практика се прави това, което само задълбочава безизходното положение сигнализирано от Джокера, да не говорим за търсене на възможен изход. Според редактора на The Wahl Street Journal, Джералд Сейб (Gerald F. Seib), на фона на нарастващи популистки и националистически настроения, демокрацията губи позиции по целия свят, включително в Европа и САЩ. Изследователи от Vanderbilt University са достигнали до извода, че има риск за още по-голямо нейно отстъпление в Съединените щати.

Вече става ясно, че на практика се прокламира „Нов ляв прогресистки интернационал“ с цел да се разруши "Стария свят" и да се създаде нов, без граници и национални държави, без национални интереси, нещо като нов Троцкизъм. Обявена е война на традиционното общество и на традиционните ценности като се проповядва и реализира масово секуларизъм, морален релативизъм, трансексуализъм (трансджендеризъм) и по същество духовна перверзия.

 

Доброто става зло; традиционната честност изчезва като признак за идиотизъм, изместена от лъжата като доминиращ операционен фактор (който има по-добър адвокат той е прав, а на най-висока почит е най-дебелоокото професионално лъготене); предателят се счита за национален герой (ако се бори с каквито и да са средства за сваляне на заклеймено отвън "ретроградно" национално правителство); геният е извън морала - винаги е оправдан в действията си по простата причина, че е гений и то особено ако е "наш" гений, с постлогичното инверсионно следствие, че ако си извън морала може да се считаш за гений.

Започва да се шири антинауката,

(например, с вече все по-популярното вярване, че земята в същност е плоска, че за опазване на Майката Природа трябва да се действа незабавно, защото след 12 години ще бъде късно. "Зелените" с новите си инфантилни идоли не се шегуват: всичко е изчислено съвсем точно - 12 години! Изобщо, вън всяка наука, която противоречи на най- и единствено „правилната идеология“.

Започнал е истински лов на вещици начело с джендър идеолозите, на много места лов утвърден законодателно, отразяван най-своевременно и подкрепян безрезервно от „прогресивните световни медии“. Спектърът на този идеологически кретенизъм е толкова широк и интезивен, че стават неизбежни жертвоприношения на някои от собствените му апостоли - новина за първа страница и доказателство за стремеж към идеологическа чистота. Без джендърно робство! Неизбежните джендърни жертви - настрана.

И отново се надига от небитието зловещата глава на презряната диалектика: моралната перверзия като главен метод в тоталната война срещу класическата цивилизация, запазена марка на същия този Запад. Тази непригледна картинка се скрива донякъде от мътния поток на масовата култура, която от своя страна успешно размива разликата между това, което не бива и това, което може да се прави, най-ефективно заличава разликата между пошло и непошло.

Малко за освежаване на по-непросветените: всяко ограничаване на правата на шофьорите и пешеходците се квалифицира като неолиберална идеологическа ерес, следователно, трябва да се отмени. Оставяме на вас да си представите движението в София без пътни знаци и светофари, да не говорим за градове като Лос Анжелес и Ню Йорк.

Тенденции

Няма джендърна тенденция по целия свят. Има друга тенденция и тя е следната: Западните страни, благодарение на икономическия си и военен ресурс, се опитват да наложат собствения си културен код на останалия свят. Това е истинската тенденция. Целият свят, обаче, не е "западен" и не се опитва да става такъв. Другата част на човечество не е такава и не се опитва да става такава. Т.нар. западни ценности, налагани като неоспорим еталон за вся и всьо, отдавна са компрометирани на първо място от самия Запад и не стават за ефективна пропаганда по простата причина, че днес като идеал се рекламират антиценности заедно с кардинална промяна на смисъла на основни понятия във всички направления. Менторите на неолибералната пропаганда, базираща се регулярно на фалшиви новини (цитат: Доналд Тръмп), осигуряват пълно затъмнение по отношение на всякакви неизгодни събития и факти и най-професионално осъществяват безпощадно преследване на източници от рода на Уикилийкс. Установката е, че Новите Суперценности са единствените такива и просто други няма.

Има и куриози, разбира се: според режисьора Кончаловски, един от екс-любимците на западните либерали, ако днешният западноевропеец иска да види класическите ценности на изчезващата Западна цивилизация, най-презрително осмивани там, съвсем скоро ще трябва да се поразходи като турист до ретроградната и изоставаща Русия.

Този ефект показва и още нещо, за друга една западна мантра, според която трябва най-напред да подобрим значително икономиката си и чак тогава можем да си позволим лукса да се занимаваме с духовни ценности! Работата е там, че докато се фокусираме единствено на сизифовската борба по западни алгоритми за по-добра икономика, неясно за колко време, от духовните ценности може и нищо да не остане. Не трябва да се забравя и нещо много важно. Всяка фундаментална дискусия по темата за духовните ценности се блокира моментално по простата причина, че като еталон се налагат Западните ценности, по които не може да има дискусия - при вече установен еталон всяка дискусия по този еталон е „признак на интелектуална недостатъчност“.

Неолиберализмът като религия

И на фона на всичката тази пропаганда на суперценности се появява озъбената реалност на селища като Ла Ринконада или холивудският образ на Джокера - ежедневието като филм на ужасите. Според неолибералната пропаганда, обаче, такива явления не съществуват, защото, по принцип, няма как да съществуват. Някой да е виждал, слушал или чел за тях? Няма, разбира се, и, ако има, това е точно доказателство за проклятието на днешното време - лъжливите новини, измислени, организирани и разпространявани от руските медии, руските хакери и лично от Путин. В тази тотална информационна война неолиберализмът е издигнат на ниво псевдорелигия, вярата в демокрацията е вече псевдорелигия, вярата в гражданската активност става псевдорелигия - суперважно е дали сте излезли на някаква демонстрация, митинг или не.

Съединените щати не са някаква малка страна, до голяма степен те задават тон на останалото човечество. По тази причина може да звучи изненадващо, но и в САЩ, както и навсякъде другаде, се води отчаяна борба на неолибералната пропаганда с реалността: част от хората се поддават, част се съпротивляват. И не става дума за който и да е. Уилиам Бар (William Barr), например, не е кой да е. Уилиам Бар е Министър на правосъдието на Щатите. Според него днес САЩ имат сериозен проблем с реализацията на гарантираните свободи - фундамент на американската Конституция.

Ще се спрем по-подробно на негова реч произнесена на 11.Х.2019 г. в University of Notre Dam, Indiana, за религиозната свобода в Америка. Още в началото той цитира Едмънд Бърк (Edmund Burke), считан за основоположник на модерния консерватизъм: "Хората могат да се считат способни да имат граждански свободи точно пропорционално на тяхната способност да озаптяват личните си апетити."

Никакво общество не може да съществува без ограничаване на персоналната алчност. Ако това се реализира чрез държавна принудителна власт резултатът ще бъде не свобода, а тирания. Ако пък липсва ефективно ограничаване се стига до другата крайност - безнравственост, задоволяване на лични апетити за сметка на общото добруване, което си е друга форма на тирания, тази на алчността над индивида.

Президент Медисън, заявява Уйлям Бар, сумира по следния начин хазартния характер на визията на Основоположниците (The Founding Fathers): "Ние залагаме нашето бъдеще на способността на всеки един да управлява себе си." Така става ясен и оригиналния смисъл на понятието самоуправление, т.е. изобщо не става дума за механиката на избиране на законодателното тяло. И още, че наистина става дума за хазарт.

Основоположниците посочват и източника на тази вътрешна контролираща сила. Този източник не са имагинерни крале-философи, а индивидуалната вяра, че съществува трансцедентален морален код, предхождащ както държавата така и законите формулирани от хората, основа на абсолютно необходимата самодисциплина. Накратко, според президента Джон Адамс, американската Конституция е адекватна само за морални и религиозни хора. Съответно, ролята на религията е да бъде проводник на самодисциплина в обществото чрез проповядване на морал в рамките на практикувани от всички обичаи и традиции, квинтесенция на мъдрост и специфичен жизнен опит, натрупан през вековете.

Такава една позиция, продължава У. Бар, е анатемосвана от най-висок амвон на днешната западна неолиберална псевдорелигия, проповядваща най-безкомпромисно войствен секуларизъм и морален релативизъм. Псевдорелигия, за която няма по-голям враг от националната държава и нейния фундамент: националната история, националните традиции и националната култура. Оттук и глобалната атака срещу свободата на религията, в случая в САЩ, реализирана от обединените сили на масовата комуникация, популярната култура, индустрията на забавленията, академичните институти и образователната система. Става дума вече не за криза на разпада, а направо за унищожаване на религията в САЩ със сериозни последствия, причина за богат спектър социални патологии.

Ето и няколко примера от Уилиам Бар. Процентът на извънбрачни деца е бил 8% през 1965, 25% през 1992 и около 70% днес, което говори за реална катастрофа на институцията семейство! Последното е директно свързано с рекордни нива на депресия и други психични заболявания, с обезверено младо поколение, със сериозно нарастване както на самоубийствата така и на броя на гневни и отчуждени млади мъже, с прояви на безмислено насилие и със смъртоносна епидемия от употреба на легални и нелегални наркотици (70,000 случая годишно, повече от всички американски жертви в цялата Виетнамска война).

В редовете на секуларистите екзотично изпъкват т. нар. Прогресивисти (Прогресисти), като името най-легитимно предизвиква въпроса: "Къде точно е прогресът тук?"

Изброените идеологически инструменти и структури се използват не само за реклама и реализация на секуларната доктрина, а и за запушване на устата на всеки противник или дезертьор чрез заплахи, подигравки и ритуални "изгаряния на клада" от организирани "тълпи" в социалните мрежи.

Следва


 

 


Страница 10 от 341