Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЧИЙ ШПИОНИН Е КНЯЗ НИКИТА ЛОБАНОВ-РОСТОВСКИ?

Е-поща Печат PDF

Университетското издателство при Софийски университет „Климент Охридски“ отпечата книгата на Никола Филипов – „Чий шпионин е княз Никита Лобанов-Ростовски“. Премиерата или представянето є, на което освен авторът, ще присъства и самият герой на книгата, ще се състои днес, 10 декември от 17,30 часа в НДК в София.

Името на княз Никита Лобанов-Ростовски доста нашумя в последните години. Той е роден и израснал в София, където завършва и средното си образование. През 1951 година става шампион на България по плуване при юношите. А сетне съдбата го отнася във Франция, Англия и САЩ, където се изявява като известен специалист-геолог, сетне като банкер от най-висок ранг и не на последно място като световноизвестен колекционер на изобразително изкуство, дарител и меценат.

Княз Никита Лобанов-Ростовски е наследник на най-старата руска княжеска фамилия, водеща началото си от основателя на Русия – княз Рюрик. И това са потвърдили вече две ДНК експертизи.

Книгата на Филипов е изпълнена с интересни случки и разкази от живота на младия княз и тяхното семейство в София - подозрения, дебнене, бягства, преследвания, затворнически килии... На 11 години е вкаран в затвора, вследствие на което името му става предмет на международен скандал. За освобождаването му от Софийския затвор се намесват генерал де Гол и Организацията на обединените нации.

Освен, че родителите му са регистрирани преди 1944 година като английски и съветски шпиони, а след 1944 година като френски и американски, то самият Никита още на 13-годишна възраст е регистриран от българската Държавна сигурност като френски шпионин. И книгата е илюстрирана с копия от документи от архивите на Държавна сигурност, с копия от разпити и планове за вербовка, за санкции, за осъждане... Баща му е „изчезнал безследно“ като излязъл да купи хляб през 1948 година и едва в последните десетилетия княз Никита е открил къде и при какви обстоятелства е бил ликвидиран.

Както пише професор Валери Стефанов на корицата на книгата:

„Трудно се бяга от Властта, нейната „майчинска“ ръка те настига навсякъде, за да ти дари мрака.

Колкото и горчиви страници да има в книгата на живота, те не могат да бъдат скъсани. Разказът показва колко издръжлив може да бъде човекът. Как е способен да направи от духовността и благородството арматура на живота си.

Книгата е значима за българския читател и поради факта, че България е родното място на руския аристократ. Това е страната на детството, на очакванията към живота, на любовта, на болката за родителите. Това е сантименталната родина на княза, която той така съкровено продължава да обича.

Не е достатъчно да бъдеш благородник. Трябва да бъдеш и благороден човек.

Като княз Никита Лобанов-Ростовски.“

За княз Никита Лобанов-Ростовски са публикувани безброй статии в различни вестници и списания из цял свят. Той е изнасял доклад по правата на човека от трибуната на ООН в Ню Йорк. Книги за него има публикувани на английски и руски език и най-после се появява книга на български - на езика, който е изучавал някога в софийско училище. Нещо повече – към всяка книга има прикрепен диск с участието на Княза в предаването „Всяка неделя“ на Кеворк Кеворкян, с филм за него и някои негови интервюта.

На 10 декември от 17,30 в НДК освен авторът на тази изключително съдържателна и интересна книга, автографи ще раздава и самият княз Никита Лобанов-Ростовски. На 84-годишна възраст той успя да си върне българското гражданство, за което чака близо две години. И за което днешните български власти са му искали „Документ за благонадеждност“ от  САЩ!?!

Защото през целия си живот той е следен навсякъде като шпионин и е почти сигурно, че и в момента съответните български власти го следят като такъв!


 

МНОГОСЛОЙНАТА ПРОВОКАЦИЯ

Е-поща Печат PDF

Военното положение в Украйна закъсня с пет години

 

Проявявайки разум, Виктор Янукович  бе длъжен да въведе военното положение в Украйна още преди пет години. И възможно, печалните последствия от държавния преврат през 2014 година нямаше да се случат, Украйна щеше да бъде държава, дружествена към Русия, напълно съхранила териториалната си цялост.

 

Николай Стариков

 

Впрочем, ненаправеното тогава днес вече е невъзможно. Днес военното положение позволява на киевското ръководство да поддържа в обществото определена антируска, по-точно, антироссийска психоза. Струва си да обърнем внимание, че Порошенко и компания въвеждат военно положение тогава, когато да не извършват за тях е невъзможно: след като Русия твърдо пресича провокационния набег на украинските кораби, Киев просто е длъжен да отговори по определен начин.

Как Русия трябва да реагира на това? Предполагам, нашите военни са прекрасно осведомени за реалните планове или отсъствието на такива у марионетъчното киевско ръководство. Затова най-добрият вариант е запазването на спокойствието и твърдо пресичане на подобни провокации, ако те последват. Периодът на увещанията и разговорите, на опитите да се обръщаме към разума, остана в миналото. Ако Украйна осъществява провокации, те трябва да се пресичат, при това не по начина, който би се искал на киевската власт. На тях им е нужно проливане на кръв, а на нас - дружествена Украйна, и руската политика по отношение на съседите трябва да се гради изхождайки от това, че нашите интереси, на Русия, и тези на киевската хунта - не съвпадат.

Времето на провокацията в Керченския пролив навежда на определени мисли. Не бива да изключваме, че в основата  лежи не само киевският план, където точка по точка са разписани враждебните действия по отношение на Русия, за да бъдат решени собствените вътрешнополитически задачи. Твърде е вероятно провокацията в Керченския пролив да има за цел прикриването в световното информационно пространство факта за използването от проамериканските бойци в Сирия на химическо оръжие против мирните жители на Алепо. Покрай това, изострянето на отношенията между Москва и Киев дава определени козове на ръководителите на западните държави при продължаването на антируската информационна кампания и натиска срещу ръководството на страната ни на предстоящата среща на „Г-20“ в Аржентина.

Затова провокациите на украинската власт трябва да бъдат разглеждани като многослойна баница. На долното ниво са интересите на Порошенко, по-горе са нуждите на световните информационни ресурси, и най-накрая, най-горното ниво - нуждите на световния политически истъбилишмънт.

 

Николай Стариков за “Военно-промишлен куриер“

 

Превод от руски език Гияс Гулиев


 

ИЗКУПЛЕНИЕ ЗА ГРЕХА ХАК НИ Е! – ЛЮБА КУЛЕЗИЧ ДА НИ УЧИ НА МОРАЛ

Е-поща Печат PDF

Енчо ЕнчевКогато Люба Кулезич – една сполучлива проекция на "обществен типаж", който руският президент определи като "жени с понижена социална отговорност", започна да се "мята като цветарка" по телевизиите и да раздава безплатно, непоискан от никого морал, веднага се сетих за Херман Гьоринг, който "като чуел за култура и се хващал за пистолета...!“ Не съм гледал телевизионната изява на Б.Б. в шоуто на Слави Трифонов, тъй като по принцип не следя това предаване по чисто естетически съображения.....Не изпитвам обаче кой знае какви съмнения, че "учиндолският шоумен" се е възползвал от случая "и е полегнал на власта"... И то не за друго ,а поради ноторно известният факт, че в условията, в които "виреят" българските медии, случилото се напълно се вмества в актуалният мейнстрийм...Нека да не забравяме все пак,че това са "независимите" български медии,които от всички положения, които заемат най-много обичат "легналото положение".... барабар с "наведеното"...! А иначе, това, че Слави е "обслужил" власта е наистина не просто морално укоримо,но и отвратително за човек,който очевидно има претенцията да е носител на "новият обществен морал"....Прочее, претенция доволно безумна за да бъде подмината от всички българи без психиатрична регистрация с насмешка и снизхождение.... Затова пък получила вота на критично висок процент от българските граждани и то на нарочно проведен национален референдум!... В чисто статистически план, този факт достатъчно обективно указва за съществуването на опасни разрушителни тенденции в масовото съзнание на обществото,породени от, уви, критично високия праг на "опростачването" на българина... В случая, за който става дума бях провокиран от участието на Кулезич в известна "кабеларка", където "фамозната" журналистка с "пяна на уста" сипеше "огън и жупел" срещу учиндолеца... Точно Кулезич,която Кеворкян нарече от телевизионният екран заради фриволното й медийно поведение "уличница" и чийто журналистическа кариера премина изцяло в обслужването на политическите интереси на всякакви политически непрокопсаници и най-вече на националната олигархия,сега да се изправя на "медийният амвон" за да чете морал на другите като нея....? Това вече е меко казано прекалено.... То си е висша форма на нахалство и безочие...

В действителност, нещата са много прости и "войната", която се опитва "да подпали"  Кулезич не е в "полето" на морала...???Както гласеше известна сентенция:"...за каквото и да ви говорят да знаете,че става въпрос за пари" Точно в това е същността и на медийният ажиотаж. Там е заровено кучето. Става дума за битка за преразпределението на огромните "сенчести" финансови потоци,от които на практика се финансира политкоректното поведение на българските медии.... Нещата в случая са сведени до поведението на героя на Илф и Петров, мошеника Щура Балаганов,който не иска да пусне друг мошеник и аферист-Паниковски на територията,която осигурява собственото му криминално съществуване...

Така че да се търси в случая някакъв морален императив би било абсолютна загуба на време и интелектуална енергия...

Другото нещо,което убягва на моралната норма е,че в края на краищата заради битките между мошениците страда обществото.

Нека обаче в случая да приемем страданието,като изкупление за греха ни,че..."пуснахме търговците в храма"!


 

ЗА ВЯРАТА

Е-поща Печат PDF

Приижда неверие – тъмни талази напират.

Поете на вярата, искам на теб да приличам,

но вече потънаха бившите наши кумири

и аз се променям, и ставам неволно скептичен.


Разбирам по-ясно от всякога, че идеалът

не е във портретите, дето висят по стените,

не е във докладите, чути в тържествени зали -

той трябва да бъде дълбоко у нас, във душите.


И вгледан във своята, виждам, че будена дълго

с големи, но празни слова днеска вярата крета.

Ти знаеш добре водолаза, останал без въздух,

това без мечта и без вяра е всъщност поетът.


Макар че да дишам в сравнение с теб ми е леко,

аз пак ти завиждам сега за килията мрачна -

с мечтата за дните честити там пеел човекът

и с вярата своя по-силен бил той от палача.


Поете на вярата, дай ми ръка да премина

през тази река, придошла на жестоки талази,

измокрен до кости и мъртъв дори на половина!

Но вяра – пшеничено зърно – поне да опазя.


 

АМЕРИКА СЕ РАЗПАДА: АНАТОМИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА ПСИХОЗА

Е-поща Печат PDF

“От септември 2001 г. страната преживява общонационален нервен срив. Държавата на народа внезапно се счупи, пазарната икономика отива по дяволите и от всички посоки заплашително изниква зловещ враг. Не мисля, че страхът е ефикасен начин да овладееш ситуацията, да отреагираш на реалността. Най-често страхът е просто синоним на невежество”

Хънтър С. Томпсън, гонзо-журналист (субективен стил на журналистическо повествование от първо лице, характерен с преувеличени оценки и груба лексика - б.р.)

Поредната стрелба в един пореден ден на Америка. Или просто така изглежда?! С тревожна цикличност страната е подложена на поток от насилствени действия, които тероризират обществото и дестабилизират крехката екосистема, осигурявайки на правителството чудесни оправдания за “затягане на гайките” и провеждане на още по-авторитарна политика в името на т. нар. национална сигурност. И при мълчаливото съгласие на гражданите.

Например неотдавнашният масов разстрел в малка черквичка в едно малко тексаско градче (Съдърланд Спрингс, на около 60 километра от Сан Антонио. - б.р.).

Самотният стрелец - бивш служител на ВВС, облечен в черно, с изтъркана бронежилетка, опасан с боеприпаси и с маска на лицето, стреля с щурмова винтовка. (Да отбележим тук приликата между формите и тактиката на полицейските щурмови групи за бързо реагиране и военните.)

26-годишният Девин Патрик Кели прекарва една година във военния затвор заради нападение над жена си и детето. Ако изключим семейните свади, Кели - както и много други стрелци в близкото минало, - е определян от познатите си като “добро момче”.

Безредната стрелба на това “добро” момче отнесе живота на поне 26 души.

Президентът Тръмп и губернаторът на Тексас отнесоха стрелбата в графата “психично заболяване”.

Може и така да е.

 


Страница 10 от 331