Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

СЪОБЩЕНИЕ

Е-поща Печат PDF

Уважаеми читатели, предстоят светлите Христови Рождественски празници. Приемете пожеланията ни за добросърдечие, за благост и любов, които ние, от сърце и душа, ви пожелаваме. Нека достигне Божията благодат, до всеки християнски дом, до всяко тревожно българско сърце, до всеки радетел на българската народностна традиция, в която синовна грижа и отговорност винаги са били любовта към Отечеството и неговата защита.

С въздишка изпращаме тази година, но не заради трудностите, с които я преживяхме, а заради благодарността, която ви дължим, за вярата и подкрепата, че в изпитанията за каузата, с Божия промисъл, не ни оставихте сами. И че утре, дай Бог, отново ще бъдем заедно и отново ще бъдем същите. Следващият брой трябваше да носи дата 24 декември, но поради понятни причини той не може да бъде отпечатан. Ще изпратим 2019 година с брой № 52, който ще излезе с дата 31 декември. Търсете го още същия ден и в дните след 1 януари.


Честито Рождество Христово!

Нека посрещнем с радост и надежда новата 2020 година!


 

АХ, ТОЯ СТРЕЛНАТ В МЪГЛИТЕ РОЖЕН!

Е-поща Печат PDF

* * *

Ах, тоя стрелнат в мъглите Рожен!

От слънце ресан, от вихри рошен.


С трева – постелка, с камък – възглаве,

който го види, не го забравя.


Над синя преспа омайно цвете

напъпва зиме, разцъфва лете.


Пастири сучат кръстати върви,

в ручеи рипат луди пъстърви.


В хайдушка диря върви гайдаря

и с ясна гайда сам разговаря.


Слуша го Рожен, сладко унесен...

Какво е Рожен без харна песен!


Пушка да пукне, гора се люшка...

Какво е Рожен без вярна пушка!


 

ТРИНАДЕСЕТ

Е-поща Печат PDF

Този свят превъртя. И лечение няма!

Във гърдите му чука студено сърце.

А на къра Стоян, метнал сопа на рамо,

води шарено куче и десет овце.

Този свят е на път да се срине тотално,

Бог отгоре задрасква последното днес.

Само долу Стоян като пряспа е бялнал

десетте си овце и овчарския пес.

Той така и не чу за световната лудост...

Хапна хлебец и сол и си легна към шест.

Сутринта се събуди. И божичко! Чудо!

Две овце се обагнили кротко нощес.

И се цветна на къра последното утро,

а денят се разлисти, от слънце облян...

Повъртя се бездомен и легна във скута

като третото агне на оня Стоян.

Този свят се затри! Падна в собствена бездна.

После Бог го издуха... Ненужно перце!

А Стоян, не разбрал, че светът е изчезнал,

още води тринадесет бели овце...


 

МОЛИТВА ЗА ХЛЯБА

Е-поща Печат PDF

Хляб наш!

Свещен Хляб!

Ти, който вкарваш светлината в нашите тела

ти, който напояваш със соковете си

гъсталаците на наште мисли.

Ти, който пълниш устата ни

с вкуса горчив на пръст размекната

ти, който си във нас,

и който носим от хилядолетия в себе си.

Тебе те откри внезапно онзи лъчезарен мъж,

от който тръгва нишката на поколенията.

И макар че се редуваха различни,

те си оставаха едни и същи.

О, Хляб свещен, узрял през вековете.

Ти, наш Хляб корав.

Бъди завинаги!

Амин.


 

АЗ, КОЙТО НЕ ИЗБЯГАХ ОТ ПОМПЕЙ

Е-поща Печат PDF

Смъртта е тайнство. Страх… Но край – едва ли.

Земната люлка в пустотата ме люлей.

И чувам сферите кристалните сигнали

аз, който не избягах от Помпей.


Преди разкопките да ме разкрият

свит като ембрион, тих, вкаменен

аз просто устоях срещу стихиите.

И забравимото се вкопчи в мен.


Аз гледах как вий бягате надолу

към лодки и спасителни лъжи.

Окрали храмовете, вий се молехте

грехът на чужда памет да тежи.


Човеци. Зверове… Изчезна всичко.

Как хубав бе пустинният Помпей!

При мен останаха две-три тревички.

И слава допълзя като злодей.


Смениха Бог. Проучиха Вулкана.

Градът развратен станал е музей.

И само аз при себе си останах

аз, който не избягах от Помпей.


 


Страница 10 от 444