Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Нилгюн Джеррахоглу: СОМНАМБУЛИТЕ НА ДАВОС

Е-поща Печат PDF

Има и други виждания за международния икономически форум в Давос, на който тази година присъства премиерът Бойко Борисов в качеството си на председателстващ Съвета на ЕС. За разлика от фанфарните коментари на „независимите” български медии, статията, която ви представяме в превод от турския вестник „Джумхуриет”, (28.01.2018) обръща внимание на сенчестите страни на форума в швейцарския курорт.

Както гласи една народна мъдрост, един гледа сватба, друг брадва. Сериозните държавници мислят за националните интереси повече отколкото за някакви „евроатлантически ценности”. Абстрактните ценности са за будалите.

Това, че един голям световен лидер излезе и от катедрата на Давос заговори за опасност от война, не е нещо, с което сме свикнали. На всичко отгоре и когато става дума за атмосферата на един Давос, започнал с оптимистичното вълнение на хваналите тенденциите на растежа икономики на САЩ и на голямата Европа...

А Меркел, която е начело на най-голямата икономика в ЕС, позовавайки се без да спомене име на протекционизма на Тръмп и надигащите се протекционистки течения, предупреди Давоските среди: „Моля ви, бъдете внимателни! И в началото на 20-и век светът е бил въвлечен в Голямата война в атмосфера, превърнала точно така в таван националните егоизми”.

В името на това да не остави каквато и да е възможност за неправилно разбиране, Меркел се позова на прочутата книга на Кристофър Кларк „Сомнамбулите”, която разказва как без да забележат, големите държави са били въвлечени в Първата световна война.

 

E-MAIL-ИТЕ НА КЛИНТЪН

Е-поща Печат PDF

• политика, която се изработва в “килера”, или как системата е манипулирана в полза на богатите

Има поговорка, че очите са прозорец към душата. Ако искаме да добием представа за душата на Хилари Клинтън, трябва да прочетем имейлите от нейния частен сървър, станали неотдавна обществено достояние благодарение на „Уикилийкс“. В резултат от изтичането на тези имейли в публичното пространство вниманието на пресата се съсредоточи върху ненормалното поведение на сексуалния хищник и абсолютна отрепка Антъни Уинър. Всъщност неговите постъпки не са най-голямото разобличение на американската върхушка. Конгресът и другите институции на властта, включително католическата църква, винаги са привличали измет като него, а зад всеки разобличен Антъни Уинър има десетки други, които докрай остават неразкрити.

Истинският скандал е картината на обичайната политическа дейност в условията на капитализъм, която имейлите на Клинтън обрисуват. За това особено ясно свидетелстват имейлите на влиятелния политически посредник Джон Подеста, ръководител на екипа, водещ предизборната кампания на Клинтън.

 

ТЕРОРЪТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СТАБИЛЕН

Е-поща Печат PDF

По миналата седмица, баш на Петльов ден, турският електронен сайт „Миллиет хабер” (2 февруари) публикува коментара на Фуат Бол, озаглавен „Държавата на лъжата”.

Коментарът започва с една история за Бекри Мустафа, който денонощно бил пиян и всеки ден си сменял дрехите. Веднъж, когато се разхождал с джубе и гъжва (униформата на имамите), минал покрай множество, чакащо в края на джамията за погребален намаз. Мислейки го за имамин, събралите се вярващи мюсюлмани го замъкнали набързо до ковчега и с думите „Хайде, ходжа ефенди, закъсняхме”, и поискали да извърши опелото. След погребалния намаз вниманието им привлякло това, че ходжата отворил ковчега и прошепнал нещо в ухото на починалия. Когато един любопитен го попитал какво казал, Бекри Мустафа дал следния отговор: „Когато отидеш в отвъдното, ако те попитат за положението на този свят, ще им кажеш, че Бекри Мустафа е станал имамин и те ще разберат останалото”.

Фуат Бол се пита какво ли би казал Бекри Мустафа, ако видеше състоянието на САЩ, представителите на цивилизацията в днешния свят?

 

В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА ЗА 10 НОЕМВРИ 1989 Г.

Е-поща Печат PDF

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 39

ДЕСЕТИ НОЕМВРИ 1989 г.

6.00 ч. Спортни занимания.

7.45 ч. В Министерския съвет. Преса. По информацията до Политбюро за българо-турската среща в Кувейт.

9.45 ч. Бояна. Дом № 1 – за пленума на Централния комитет на БКП.

Николай Жишев ми каза, че идва от срещата на Георги Атанасов и Димитър Стоянов с първите секретари на областните партийни комитети. Присъствал и Продан Стоянов. Информирали ги за снощното заседание на Политбюро.

Попита ме: „Вие единодушно ли решихте Петър Младенов да замени др. Тодор Живков?“

Разбира се. По принцип и по традиция всички решения на Политбюро се утвърждават с консенсус на участниците в заседанието.“

 

“Вашингтон пост”: ПРЕЗИДЕНТЪТ ТРЪМП

Е-поща Печат PDF

Преди два броя (бр. 41 / 8 ноември т.г.) вестник „Нова Зора”, единствен в българския печат (без да се броят последващите плагиати), публикува последната голяма предизборна реч на кандидата на Републиканската партия на САЩ за президент Донлад Тръмп в Гетисбърг, Пенсилвания. Речта предизвика небивал интерес, въпреки че дните съвпадаха и с българските президентски избори. И все пак този интерес е напълно обясним и логичен – смяната на управлението в САЩ безусловно ще повлече след себе си значителни промени и изненади не само за страната, но и за света като цяло. Обективната оценка на управлението на Барак Обама, скандалите около фамилия Клинтън и г-жа Хилъри, имейлите, истериката и т.н., също ще бъдат обговаряни дълго време.

Разбираемо е също, че отношението към личността и позицията на Доналд Тръмп – 45-ия президент на САЩ, не е еднозначна и отразява нагласите и очакванията, надеждите и крушението на различни обществени и политически среди.

И все пак, „Нова Зора” отново се опитва да представи обективна и проникновена информация за последните събития. Поради това поместваме и редакционната статия на официоза „Вашингтон пост” – като една друга гледна точка и размишление за непосредственото настояще и бъдеще на държавата САЩ, както и други кратки анализи, за да опитаме да съставим „епикризата” на днешния съдбовен исторически момент.

Доналд Тръмп бе избран за 45-ия президент на САЩ. Надявахме, че няма да напишем тези думи. Но Тръмп разтърси тези, които правеха социологическите анкети, яхвайки вълната, надигната отчасти от гласуващите в селските райони и в Индустриалния пояс. Тези избиратели чувстваха, че политическият истаблишмънт ги е изтласкал в периферията. Макар че Тръмп можеше и да не признае резултатите, ако беше загубил, а Хилари Клинтън беше победила, всички американци трябва да признаят гласа на избирателите и да работят за най-добрия резултат за страната и света.

 


Страница 10 от 205