Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

АМЕРИКА СЕ РАЗПАДА: АНАТОМИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА ПСИХОЗА

Е-поща Печат PDF

“От септември 2001 г. страната преживява общонационален нервен срив. Държавата на народа внезапно се счупи, пазарната икономика отива по дяволите и от всички посоки заплашително изниква зловещ враг. Не мисля, че страхът е ефикасен начин да овладееш ситуацията, да отреагираш на реалността. Най-често страхът е просто синоним на невежество”

Хънтър С. Томпсън, гонзо-журналист (субективен стил на журналистическо повествование от първо лице, характерен с преувеличени оценки и груба лексика - б.р.)

Поредната стрелба в един пореден ден на Америка. Или просто така изглежда?! С тревожна цикличност страната е подложена на поток от насилствени действия, които тероризират обществото и дестабилизират крехката екосистема, осигурявайки на правителството чудесни оправдания за “затягане на гайките” и провеждане на още по-авторитарна политика в името на т. нар. национална сигурност. И при мълчаливото съгласие на гражданите.

Например неотдавнашният масов разстрел в малка черквичка в едно малко тексаско градче (Съдърланд Спрингс, на около 60 километра от Сан Антонио. - б.р.).

Самотният стрелец - бивш служител на ВВС, облечен в черно, с изтъркана бронежилетка, опасан с боеприпаси и с маска на лицето, стреля с щурмова винтовка. (Да отбележим тук приликата между формите и тактиката на полицейските щурмови групи за бързо реагиране и военните.)

26-годишният Девин Патрик Кели прекарва една година във военния затвор заради нападение над жена си и детето. Ако изключим семейните свади, Кели - както и много други стрелци в близкото минало, - е определян от познатите си като “добро момче”.

Безредната стрелба на това “добро” момче отнесе живота на поне 26 души.

Президентът Тръмп и губернаторът на Тексас отнесоха стрелбата в графата “психично заболяване”.

Може и така да е.

 

НОВАТА ГРИЖА НА СОРОС

Е-поща Печат PDF

Ще успее ли идеята да бъде превърнат ЕС в могъщ финансов донор на структурите на Отворено общество?

Истанбулската конвенция – документ, създаден в духа на ляво-либералните идеи на Хербер Маркузе, новият курс на Държавния департамент на САЩ и търговията с политическо влияние

 

Присъединяването на ЕС към тази Конвенция ще доведе до задължение за финансиране и политическа подкрепа на НПО и медии, занимаващи се с права на жените и сексуалните малцинства директно от бюджета на ЕС.

Измина почти година, откакто Конституционният съд на Република България отсъди, че Истанбулската Конвенция (ИК) противоречи на Конституцията на Република България. В един Европейски съюз, който зачита суверенитета на страните членки и основополагащите договори Истанбулската Конвенция не би трябвало да бъде повече част от общоевропейската политика и законодателство.

 


Днес обаче тези принципи и договори могат да бъдат потъпкани и то не къде да е, а в Европейския парламент (ЕП). Отчаяни от нежеланието и невъзможността на Съвета на ЕС да одобри пълно присъединяване на Съюза към ИК, ляво-либералните сили в ЕП наложиха резолюция, с която да се отправи запитване към Съда на ЕС дали вече дадения мандат за частично присъединяване е легитимен и се иска становище каква точно трябва да бъде процедурата по присъединяването на ЕС към ИК.

В пълно незачитане на становището на КС на Република България Кристин Рево Д'Алон Бонфоа [1] казва по време на обсъждането следното:

“... някои страни членки продължават да възпрепятстват процеса на ратификация [на ИК] от ЕС. …. Ние не можем да приемем това; по тази причина Европейския парламент взе нещата в свои ръце, като отправи питане към Съда на ЕС относно всички правни възражения, поставени от Съвета на ЕС, които от наша гледна точка са само оправдания …” [2]

Целта очевидно е да се използва ляво-либералното лоби в Съда на ЕС, за да се изтълкува “правилно” уж неясния Лисабонски договор. Така се отваря възможност чрез посочена от съда процедура да се заобиколи съпротивата на източноевропейските страни срещу ИК.

 

Такъв ход е изключително рискован и и вади на показ отчаянието завладяло ляво-либералното лоби в ЕС. И това се случва точно сега - само седмици преди изборите за ЕП! Точно сега се повдига един въпрос, който в западноевропейските страни няма никаква електорална тежест, а в източната част на Съюза ще нанесе огромни щети именно на поддръжниците на ИК. Това поражда редица въпроси:

Защо го правят?

Защо сега преди изборите за ЕП? Защо тази Конвенция е толкова важна? Защо поемат този огромен политически риск?

За да разберем мотивите зад почти истеричните опити да се наложи Конвенцията на целия ЕС е нужна малко предистория.

Истанбулската конвенция е документ, създаден в духа на ляво-либералния неомарксизъм на Херберт Маркузе [3]. От десетилетия (края на 60-те години) тези идеи постепенно придобиват доминиращо влияние сред политическия и интелектуален елит в Северна Америка и Западна Европа. Основният замисъл e създаване на нов световен ред, основаващ се на идеите на Маркс и Енгелс, като класовата борба се води не в името на пролетариата (както е при марксизма, който познаваме), а в името /и от името/ на етнически, сексуални и други “онеправдани” малцинства.

Днес основно препятствие пред разпространението на неомарксистките идеи в ЕС се оказват страните от Източна Европа, изпитали на гърба си пагубните резултати на подобен социален експеримент. А точно тук след падането на желязната завеса бяха положени огромни усилия за налагането на ляво-либералната идеология.

Основен неин проводник става Фондация “Отворено Общество” на осъждания за финансови престъпления [4] борсов спекулант Джордж Сорос и цяла мрежа от свързани с нея организации. Ключ за нейното успешно развитие е моделът, по който се финансира. Той е широко използван във финансовите среди и се нарича “leverage”. Ливъридж е инвестиционна стратегия, при която с малко собствен капитал се привличат чужди средства с цел увеличаване на потенциалната възвръщаемост на първоначалния капитал. Така притежател на относително малко собствени средства започва да контролира и инвестира многократно по-голям чужд капитал. Тази стратегия увеличава размера както на възможната печалба, така и на потенциалната загуба.

В конкретния пример за разпространението на ляво-либералния неомарксизъм стратегията изглежда по следния начин: Сорос използва собствено финансиране (около 800 милиона щатски долара на година [5]), с които изгражда инфраструктура и мрежи от организации, познати под името “гражданско общество”, НПО и др. Впоследствие организациите от тази мрежа са или основни бенефициенти, или чрез съучастия определят как се разпределят средствата на USAID - почти 30 милиарда щатски долара на година.

България е много добър пример за това как работи тази финансова схема.

Направена от авторите справка показва, че 92% от средствата, разпределени от българския клон на USAID (“Америка за България”) за периода 2009 - 2018 са дадени на организации, получили финансиране или вече работили по проекти с “Отворено общество”. Подобен подход организацията има и към фондове на други западни държави. Освен очевидната полза от безвъзмездното финансиране, така мрежата на “Отворено общество” получава и немалка политическа подкрепа от тези държави-донори.

Тази брилянтна схема е разтърсена с избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ през 2016 година и последвалия рязък обрат в политиката. На 23 май 2017 година Държавният департамент (принципал на USAID) практически премахва всяко финансиране за организации от ляво-либералния неомарксистки спектър.[6] Няколко месеца след това, на 17 октомври 2017 година, в отчаян опит да предотврати смут в редиците на своята структура от НПО [7] Джордж Сорос обявява, че е в процес на даряване на 18 милиарда щатски долара на Отворено Общество [8]. Звучи добре, но за глобалната мрежа от организации на Сорос дори и такава огромна сума е недостатъчна и може само за кратко да замести липсващото финансиране от страна на САЩ.

В допълнение към

новия курс

на Държавния департамент на САЩ администрацията на президента Тръмп не бездейства и в други направления. Така например, на 9 април 2019 година встъпва в длъжност новият президент на Световната банка, която е друг бастион на глобализацията. Дейвид Малпас е близък съюзник на президента Тръмп още от предизборната му кампания и очакванията са, че той е склонен да промени досегашната политика на банката в съзвучие с вижданията на президента. Един пореден удар по организациите, свързани с “Отворено общество”.

Сорос осъзнава какво се случва и в интервю за “Вашингтон пост” на 10 юни 2018 г. заявява, че “всичко, което можеше да се обърка се обърка” [9].

Публикуването на информация от доклада на прокурора Роберт Мюлер, оправдаващ напълно Доналд Тръмп по обвиненията за незаконни връзки с Русия прави положението още по-неприятно за ляво-либералните стратези, защото стана ясно, че Тръмп няма да може да бъде предсрочно отстранен от президентството и шансове за негов повторен мандат се увеличават [10].

В тази критична ситуация само мощно финансиране от икономически гигант може да гарантира оживяване на поглъщащата все повече и повече средства мрежа от организации около “Отворено общество”. Този икономически гигант може да бъде само и единствено ЕС.

 


И тук е мястото на Истанбулската конвенция.

Присъединяването на ЕС към тази Конвенция ще доведе до задължение за финансиране и политическа подкрепа на НПО и медии, занимаващи се с права на жените и сексуалните малцинства директно от бюджета на ЕС (около 140 милиарда на година [11]), заобикаляйки структурите на националните държави![12] Финансиране, което ще замести липсващото финансиране от САЩ и ще гарантира оживяването на неомарксистките НПО и медии. Предпоставките за това финансиране обаче трябва да се случат преди да бъдат определени параметрите на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 r. А тези параметри се определят сега.

С други думи ляво-либералните неомарксисти са изправени пред следните проблеми:

1. Ако искат да заместят отпадналото финансиране от САЩ с такова от ЕС, те трябва да го получат сега, или да чакат до 2027 година. А те не могат да чакат до 2027, защото без финансиране през 2027 година тях вече няма да ги има.

2. Поради липса на време за подготовка на нов международен договор, който да е приемлив за всички страни в ЕС и да наложи приоритети, гарантиращи нужното финансиране Истанбулската Конвенция се явява единствената опция на ляво-либералните структури.

3. Очаква се промяна на политическото представителство в новия ЕП, което далеч няма да е така благосклонно към манипулациите на неомарксистките мрежи.

Така създадената ситуация обяснява много добре защо ляво-либералните сили настояват на всяка цена тази Конвенция да бъде ратифицирана от ЕС сега! С други думи ляво-либералният неомарксистки социален експеримент заприличва все повече на политически и икономически балон, който се пука и неговите създатели със сетни сили се опитват да го спасят.

Защо е важно да знаем всичко това?

В разгара на последните политически скандали стана ясно, че практика като купуване на имоти на данъчна оценка е способна да съсипе политическата и административна кариера на хора от всички ешалони на властта. Какво биха направили всички тези хора, ако знаеха предварително какви биха били последствията от подобна “безобидна” сделка? Колко хора няма да получат желаните от тях назначения, защото всяка проверка на бъдещи кандидати за висши постове ще включва справка от Агенцията по вписвания?

В момента една идеология, изиграла решаваща роля в изграждането на част от днешния български политически и административен елит е вече в режим на финансов и политически банкрут. Не малко политици и магистрати са били съблазнени от възможността за бърза и успешна кариера, предлагана им от организации, свързани с “Отворено Общество”. Те едва ли са предполагали, че обвързването с определени властови мрежи може от предимство да се превърне в непреодолима пречка за тяхното кариерно израстване в бъдеще, когато на всяка връзка с “Отворено общество” ще се гледа като на потенциална търговия с влияние.

На 14 ноември 2017 година Найджъл Фараж, представител на Великобритания в ЕП иска в парламента да се създаде комисия за разследване на влиянието на “Отворено общество” сред европейския политически и административен елит.[13] Имайки предвид безотказния политически инстинкт на Фараж, предвидил много предстоящи политически събития (Брекзит, избирането на Доналд Тръмп и др.) можем да приемем, че такива разследвания ще има. Когато тези разследвания започнат и в България, много политици и магистрати ще осъзнаят, че на грантове, “безплатни” семинари, срещи, специализации и курсове в чужбина скоро ще се гледа не като на безобидно участие в събитие или проект, а като на търговия с влияние. Въпросът “какво дадохте в замяна?” ще е оръжието, с което ще бъдат атакувани много кариери.

А ние, българите, нагледали се на какви ли не исторически превратности за пореден път ще сме свидетели на пълен социално - политически обрат.

 

[1] Christine Revault d’Allonnes-Bonnefoy описана като “надежден съюзник” на фондация Отворено Общество в сборника Reliable allies in the European Parliament (2014 – 2019), Open Society European Policy Institute

[2] https://www.socialistsanddemocrats.eu/newsroom/last-chance-tackle-violence-against-women-european-elections-warn-sds

[3] https://youtu.be/veflfrs8opk?t=120

[4] https://dealbook.nytimes.com/2011/10/06/soros-loses-challenge-to-insider-trading-conviction/

[5] https://en.wikipedia.org/wiki/Open_Society_Foundations

[6] https://www.state.gov/secretary/remarks/2017/05/271051.htm

[7] https://www.wsj.com/articles/george-soros-transfers-18-billion-to-his-foundation-creating-an-instant-giant-1508252926?mod=mktw

[8] https://www.nytimes.com/2017/10/17/business/george-soros-open-society-foundations.html

[9] https://twitter.com/georgesoros/status/1005838891130195973?lang=en

[10] https://www.apnews.com/0bab63fd501b4100bfc06491c2061cc5

[11] http://ec.europa.eu/budget/graphs/revenue_expediture.html

[12] чл. 8 на Истанбулската Конвенция

[13] https://www.youtube.com/watch?v=PZLr0TtPjUc

 

 


 

 

Преди почти 30 години една статия на арх. Христо Генчев зададе високият хоризонт на смисления и дълбок анализ, на публицистиката, която вниква зад привидната видимост и яснота на фактите, която разчита и превежда нечитаемите понякога иероглифи на политиката и бъдещето. Тази статия бе публикувана в бр.1 на в. „Зора“ от 14 май 1990г. и носеше заглавие: „Втората световна война завършва днес“.

От тогава до днес арх. Христо Генчев прибави много слава и респект към името си на водещ урбанизатор и творец, което само увеличаваше поводите да се радваме на неговите успехи.

Но нали е казано, че най-сладката радост за един баща е когато чува, че синовете му го застигат и може би ще отидат, и по-далече от него.

Повод за тази кратка бележка е статията на двамата братя - близнаци арх. Христо Генчев-младши и доц. Д-р Марин Генчев - неврохирург, която с любезното посредничество на майка им арх. Елена Петрова-Генчева, читателите на в. „Нова Зора“, могат да прочетат в настоящия брой. Публикувана най-напред в сайта на Александър Урумов и обиколила страниците на много други електронни издания, тази статия показва, че съвсем по Христогенчевски, двамата братя заемат непоколебима позиция по една от най-страшните миязми на нашето време – борбата с човекомразните идеи на Сорос и чудовищния експлозив, наречен Истанбулска конвенция, с който те са минирали бъдещето на света.

Заглавието е на редакцията. Колкото за да се знае, че жанрът има памет, ще припомним, че още през 1997г., в деня когато „президентът на новия цивилизационен избор“  Петър Стоянов връчваше на човеконенавистника Джордж Сорос, най-високия български орден – „Стара планина“, пишещият тези редове изпрати на организаторите на това позорно събитие – Нери Терзиева и Петър Стоянов, нарочно издадената от него за случая книга „Профил на мегаспекуланта Джордж Сорос“, с която подслади с лъжица катран наградения, награждаващите и техните клакьори. И в една своеобразна „война на Мърфи“ тогава, се опита по своему да отмъсти за унизеното ни Отечество.

Но за това – друг път!

Минчо МИНЧЕВ


 

Базел-3: РЕВОЛЮЦИЯ, КОЯТО НИКОЙ НЕ ЗАБЕЛЯЗА

Е-поща Печат PDF

Александър ХалдейИстинските революции не се правят по площадите, а в тишината на кабинетите и следователно никой не забеляза световната революция на 29 март 2019 година. Само по периферията на информационното поле мина малка вълна и импулсът угасна, тъй като ситуацията се описва в термини, неразбираеми за широките народни маси.

Няма „Свобода, Равенство, Братство”, „Родина или Смърт” или „Власт на Съветите, мир на народите, хляб на гладните, фабрики за работниците, земя на селяните” - не са използвани такива шедьоври на световния популизъм. Затова и случилото се в Русия го разбраха няколко души. И дадоха такива коментари, че масите или не ги дослушаха, или не ги дочетоха докрай. Или пък  дослушаха, но не разбраха нищо.

И напразно, защото

светът се промени толкова драстично,

че Натан Ротшилд, мачкайки шапката си в ръце, се качи на бронирания си „Ролс Ройс” и извика от него към цялата Вселена: „Другари! Световната революция, за чиято нужда толкова дълго говореха революционерите, свърши!”. И той е напълно прав. Просто резултатите от революцията ще се осъществяват бавно и затова са невидими за обществото. Но последиците, въпреки това, скоро ще се видят абсолютно от всички, чак до последния лавкаджия, който дори не иска да се научи как да управлява държавата.

Тази революция се нарича „Базел-3” и е осъществена от Банката за международни разплащания, кръстена на името на известния Бернард Барух. Нейната същност е следната: БМР насочва МВФ, а той от своя страна централните банки на всички държави. Органът за такъв контрол се нарича БКБН - Базелски комитет за банков надзор. Това не е някакъв си там Държавен департамент на Щатите или Конгрес на американските сенатори. Това не ви е глупавият Пентагон, ситното Министерство на финансите, пърхащото по периферията ЦРУ или Дома на колхозника, наричан „Белия дом”.

Това дори не са ви разпореждащите се с цялото това „богатство” банки на Федералния резерв на САЩ. Това е реалното световно Правителство, за което по света се стараят да не говорят на глас.

БКБН е Политбюро на света,

за което се говори, че негов генерален секретар е другарят Барух, а подземният състав на ЦК е изобщо засекретен. Той има много евфемизми, но най-адекватният от тях е „Цюрихските джуджета”. Така наричат швейцарските банкери, при това не стопаните на търговските банки, а именно тези седящи в Базел невзрачни мъже, които не посмя да нападне дори и Хитлер, присъединяващ към Райха целия свят, но през цялата война запазил неутралитет с Швейцария А, както знаете, в Швейцария, освен швейцарските стрелци, наистина няма армия. От кого се страхуваше разбеснелият се фюрер?

Въпреки това „препоръките” на БКБН, които бяха пуснати на 29 март 2019 г. веднага бяха приети за изпълнение от всички централни банки по света. И нашата руска Централна банка не прави изключение. Има дори съобщение от пресслужбата на Централната банка на Руската федерация, публикувано на официалния сайт. То се нарича „Относно времето за изпълнение на Базел-3”.

 

 

Световната революция е планирана през 2017 г. (магия на датите и цифрите /1917-Октомврийската революция - б.р./, или просто съвпадение?) и започна сега.

Нейната същност е проста. По света се отменя създадената през 1944 година в Бретън Уудс и реформирана през 1976 година в Ямайка система на монополно доларово господство, където златото е признато за загубил сила еквивалент на световните пари. Доларът става световна валута, а златото се превръща в обикновена стока, като, например, метала или захарта, търгувани на стоковите борси в Лондон. Вярно е, че времето тук се определя единствено от трите фирми на „Лондонския пул”, които принадлежат на още по-малко собственици, но въпреки това покритие на долара не е златото, а петролът.

Оттогава живеем в такъв свят. Златото се счита за резерв от трета категория за всички банки, от централна до търговска, където резервите са предимно в долари и американски съкровищни облигации. Нормите на „Базел-3” изискват увеличаване преди всичко на паричните резерви. Това се свързва с размера на паричните средства на банките, с които те биха могли да направят експанзия, но това е необходима мярка за запазване на стабилността на глобалната банкова система, която по време на кризата се оказа недостатъчна.

В Русия патриотарите бяха възмутени от това, настоявайки за отхвърлянето на „Базел-3”, който те наричат признание за „липса на суверенитет”. Всъщност това е напълно обикновено изискване да се спазват международните стандарти за безопасността на банките, които стават по-строги, но тъй като не сме печатали долари, това, разбира се, ни засяга. И тъй като алтернативата е изход от глобалните финансови връзки в пълна изолация, тогава, разбира се, нашите власти не биха желали да приемат такива глупости, дори окичени от патриотарите с думата „суверенитет”. Да наричате „суверенитет” свободата сами да си наденете бесилото е странна трактовка на термина.

Цената на златото

Решението на „Базел-3” означава, че в балансите на световните банки златото като резерв от трета категория се оценяваше на 50% от стойността му. В същото време всички стопани на световните пари търгуваха със злато, но не в натура, а на хартия, без да се движат реални метали, чийто обем по света не е достатъчен за реални сделки. Това е направено, за да се потисне цената на златото, за да се направи възможно най-ниска. На първо място, именно в интерес на долара. В крайна сметка, доларът е свързан с петрола, който би трябвало да струва не по-малко от цената на един грам злато на барел.

И сега „просто” решиха да причислят златото не на трета, а на първа категория. А това означава, че сега трябва цената му да се изчислява не на 50, а на 100% от стойността му. Това води до преоценка на баланса. А, ако се приложи за Русия, това би означавало, че сега можем спокойно, по всички законни основания, да влеем в икономиката близо 3 трилиона рубли. Нека бъдем точни - 2.95 трилиона рубли, или 45 милиарда долара по обменния курс към текущия валуен баланс. Централната банка на Руската федерация може да излее тези пари в нашата икономика на всички правни основания. Все още не е известно как ще действа. Прибързването тук, без да се изчисляват всички последствия, е изключително опасно. Въпреки че този въпрос се счита за неинфлационен, всъщност всичко е много по-сложно.

В света за няколко месеца нищо няма да се промени. Обръщането ще бъде много бавно. САЩ официално притежават златен резерв от 8133,5 тона, но има такова нещо като финансов мултипликатор: за един златен долар банките отпечатват 20-30 хартиено-компютърни! Това означава, че Съединените щати могат допълнително официално да получат 170 милиарда долара, а предвид мултипликатора - 4,5 трилиона долара. Това обяснява защо Федералният резерв държи ръста на основния лихвен процент и и все още поддържа курса за намаляване на валутите на баланса - страх от скок на хиперинфлацията!

Но сега всички най-големи държави, притежатели на злато, ще преоценят своите златни и валутни резерви. Това са Германия, Италия, Франция, Русия, Китай и Швейцария - държави, в които златните резерви надвишават 1 хил. тона.Забележка - в този списък я няма Великобритания. Запасите са под 1000 тона. Експертите подозират, че може би не случайно датата на излизането на Великобритания от ЕС съвпадна с датата на „Базел-3”. Увеличената финансова мощ на лидерите на Европа, Германия и Франция е способна напълно да завърши разгрома на Великобритания на европейския континент.

По този начин можем да се поздравим –

ерата на долара, която продължава от 1944 до 2019 г., е приключила.

Сега златото е възстановено напълно и вече не е борсов метал, а световни пари наравно с долара, еврото и британската лира. Сега златото ще стане по-скъпо и цената му ще се повиши от 1200-1400 долара за тройунция до 1800-2000 долара до тази есен. Сега вече е ясно защо през всичките тези години Русия и Китай така упорито превръщаха доходите от износа в ръста на златните запаси. Ситуацията е такава, че сега никой на света няма да продава злато.

Инжектирането на допълнителни пари в световната икономика ще бъде достатъчно за 5-6 месеца. В САЩ тези пари могат да се използват за изплащане на астрономическия дълг. Може би това не е последният мотив за това решение на Цюрих. Но най-важното в края на краищата е опитът да се изскочи изпод наклонената кула на падащия долар.

Тъй като доларът и петролът са свързани, покачването на цената на златото ще доведе до покачване на цената на петрола. Сега барел струва до 1.647 грама злато. Увеличението на цените ще доведе до колапс на световната икономика, където 85% от паричната маса в долари се върти в складовите сурогати като акции, облигации и хазна. Борсата вече няма да може да обвърже такава допълнителна маса пари.

На работниците в петролната индустрия ще им е добре, може би дори по-добре от всеки друг, но не за дълго. Сривът на икономиката поради скъпия петрол ще бъде срив на петролната индустрия. Това е основната причина, поради която правата ни на допълнителни емисии може да останат неизползвани изцяло, въпреки че подаръкът в тази форма няма да бъде напълно пренебрегнат. Майските укази на Путин в настоящия контекст се разбират съвсем различно. Русия по всякакъв начин избягва петролния модел на икономиката. Включително чрез политическа реформа и промяна в елитите.

Но защо решението в Базел е революция?

Защото от падането на световната икономика ще започне финансово наводнение. Това ще доведе до ускоряване на изолацията от доларовата система от страна на Русия и Китай и до крах на икономиките, изцяло зависими от долара - това са васалните на САЩ държави. На тях ще им е най-лошо. А това означава, че поводите за раздалечаването между ЕС и САЩ ще се увеличат значително. Светът очаква преначертаване на глобалната карта на съюзите.

А прекрояването на тези съюзи ще се проведе не на последно място с военни методи. Или с частичното им използване, но по един или друг начин силовите аргументи по света ще се увеличат до нивото на почти гарантирана война. „Почти” е нашата надежда за спасение, тъй като САЩ губят всички основни инструменти на влияние върху този свят. Освен силата.

Но не за това „Цюрихските джуджета” създадоха този свят, така че Съединените щати да го превърнат в радиоактивна пепел. Съединените щати ще бъдат поливани със студена вода като аварирал ядрен реактор, а светът навлиза по пътя на най-глобалните трансформации през последните няколко века. Революцията, за която толкова дълго говореха тези, които я очакваха, и от която се страхуваха мнозина, започна.

Моля, затегнете коланите си и не пушете!

Капитанът и екипажът ви пожелават приятен полет.


 

 

РЕВОЛЮЦИИТЕ – ЗАКОНОМЕРНОСТ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ РАЗВОЙ

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 42

В човешката история няма социална революция, която да не е претърпяла поражение или самопоражение. И защото през следващите десетилетия се откроява конфликтът между идеали и реалности. И защото историята изравя своя подземен път, независимо от мечтанията на първопроходците. И защото вековната йерархична обществена уредба и традиция - поне досега - успяват да намерят такива сили в революционното движение и развой, които да ги реанимират.

Същественото обаче е в друго, в това, че революцията е вододел в човешкия живот, че тя причинява дълбоко преобразуване на обществените отношения и личната съдба, допринася за рязък прелом в икономиката и духовността, за радикални промени в етическото кредо на човека.

Руската революция от 1917 г., както се убедихме, е отговор на въпроси, на които господстващите обществени слоеве/класи на царска Русия са били безсилни да намерят решение. Социалният цирей е трябвало да се пукне и се пуква!

Ленин и болшевиките увличат народните маси с тактически и стратегически идеи и послания. Обещават да дадат земя на селячеството, заявяват прозорливо, че са за мир, срещу войната, за мирно съсъществуване между народите, за самоопределение на нациите.

По-късно редица техни обещания се реализират изцяло, отчасти или превратно. Предоставянето на земя за селяните, например, се заменя с форсирано създаване на селскостопански кооперативи и насилственото ”разкулачване”. Държавата на народните съвети, на народовластието, се транформира в държава, която използва активно инструменти на узаконеното насилие. Вътрешнопартийната демокрация бива погазена. През 30-те години идва „модата” на монтираните съдебни процеси, на произволното убиване и затваряне в затвори и концлагери на милиони руснаци, голяма част от тях дейци на болшевишката партия.

Родоначалниците на Октомври не са си представяли, че една държава на социализма може да се заеме с възстановяване на предишни структури на класовото общество, да издига в култ ръководителя/вожда, да се занимава със самолични и държавни произволи, да формира от апаратчици номенклатурен слой, бъдещ гробокопач на социализма, на социалистическата система.

В същото време Октомврийската революция, както вече отбелязах, успява да сломи през 1918 г. похода на интервентите от цяла Европа и САЩ, на професионално подготвената Бяла армия срещу „пролетарското отечество”. Да преобърне социалната структура на обществото. Да даде хляб, но и култура, образование на милиони руснаци. Да въведе безплатно образование и безплатно здравеопазване.

 

ДУХОВАТА МУЗИКА

Е-поща Печат PDF

На 24 ноември т.г. Тодор Коруев, блестящият публицист, талантливият изследовател на българските корени и занаяти, писател и неспокоен творчески дух, отбеляза юбилейна годишнина. Името му по най-естествения начин се свързва освен с дългогодишната му работа във в. “Дума”, но сякаш е станало неизличимо допълнение и към забележителните му изследвания върху родопското овчарство - “Овньо льо вакал, каматан...” (Жалба по славното родопско овчарство”, 2011), както и последната му книга -  „Разбойничеството в Златоградско“ (2016).

“Само се опитах да разбера как звънят чановете - споделя авторът на “Овньо льо вакал, каматан...”. - “Убеден съм, че песните за овчарите са едни от най-хубавите. Овчарят живее в самота, която го провокира да анализира себе си и възпитава в него едно чисто чувство към изкуството и специално песента... казваха: „Учи, иначе овце ще пасеш“. Като че овчарлъкът е срамна работа. Аз пък се връщам към това време, за което Николай Хайтов казва: „Овчар беше сладка дума, овчарлък – благородна работа. Но някога!“ ... Антон Дончев във „Време разделно“ писа за Манол: „Падна му се добрият дял да ходи сред овцете и да мирише на вълна и на сирене.“ Исках да представя истинската, хубавата миризма на тази професия и на всичко, свързано с овцете, които са  хранили не само народа, а и още много професии, свързани с овчарството...

Израснал съм сред приказки и песни – двама прадядовци и единият ми дядо са кехаи. У дома винаги се е говорило за саи и мандри, за овце, агнета и шилета, за овни и еркичи, за бито сирене и саздърма, за чевермета. От дете знам, че чан се туря на еркич, а не на прашничево шиле. Наслушал съм се на разговори за овчарски кучета, за вълци и мечки, за люти разбойници арнаути.  Изстраданият опит ги е научил да потискат страха, да не се боят от риска, да устояват на житейските бури. Тогаз не е чудно, че те са дръзки, горди и непреломни, предприемчиви и затуй много от тях са преуспяващи. Но не се изхвърлят, не превиват пръчката, знаят си мярката „и в драгото,  и в балното”. Те вярват повече на дадената дума, отколкото на писаното върху хартия. Ако кръвта им възвира, това е най-често заради накърнено честолюбие. Такива като моите „стрикувци” все още има у нас, но за жалост не се срещат измежду политиците, държавниците, бизнесмените и обслужващия персонал – социолози, политолози и журналисти. Навъдиха се много „господа”, та няма кой да каже „дий” на магарето. Ще трябва да захвърля за миг гегата и силяхлъка, да яхна овена, да се хвана за руното му и той да  ме свали в най-долната земя, където днес е изпаднало изстрадалото ни отечество, жертва на шантавия преход и изкривената демокрация”...

 


Страница 9 от 270