Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

“ПРИЗРАЦИ” БРОДЯТ В НОВАТА И НАЙ-НОВАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Е-поща Печат PDF

Новата и съвременната история на българското общество и неговата държава се сътворява от българските учени историци. Нейното популяризиране у нас и в чужбина също е дело на професионалните историци, освен това историческото познание, дори за недалечното минало, е истинско само тогава, когато е творческо постижение на изследователи, обрекли се на науката и останали  чужди на прикрити или явни партийно-политически мотиви, интереси, или стремеж към власт. По думите на талантливия британски писател, публицист, журналист и критик Ерик Блеър, с псевдоним Джордж Оруел, всеки писател, а аз ще добавя и всеки историк, „който застава под партийни знамена рано или късно се оказва пред избор – или да се подчини, или да млъкне”.

За жалост, твърде малко са българските учени историци, които при различните идеологически и държавно-политически системи не застават под партийните знамена. Преобладават тези, които са еднопартийно или многопартийно оцветени, финансово подсигурени и възнаградени с повече или по-малко престижни административно-управленски постове с възможности за влияние и предимства в много посоки на научното поприще.

От втората преобладаваща категория български историци най-вредни за историческата наука и за национално-историческото съзнание на българския народ са онези, които от активни проповедници на догматично-доктринерската или субективно-волунтаристичната комунистическа пропаганда стават още по-активни и продажно-агресивни разпространители на антикомунистическите псевдодемократични пропагандни клишета. Наричам ги призраци, бродещи в необятните простори на българското историческо минало, защото с радикалната смяна на своите идейно-политически възгледи и позиции те тотално подменят научно установени истини за позитивни реални процеси, явления и личности в условията на държавния социализъм, с нереални, недействителни измислици, лъжи и клевети за социалистическото ни минало.

 

МИСЛЕТЕ СЕГА, ПОСЛЕ ЩЕ Е КЪСНО!

Е-поща Печат PDF

Дойде отново време за избори, от които някои си мислят, че няма полза, че всичко е решено предварително и убеждават хората да не гласуват. Това е лъжа, а и изборите при това са задължителни. Всичко зависи от нас! Ако и сега сбъркаме, никой няма и не може да ни помогне! Хора, бдете! Не позволявайте да ви манипулират, като ви казват за кого да гласувате. Не се продавайте! Мислете, за да няма после вайкане!

Официозните социологически агенции още дни преди издигане на кандидата за президент, твърдяха, че ГЕРБ води в надпреварата. Забравиха думите на г-н Борисов при номинирането на г-н Плевнелиев за миналите  избори, че „ако трябва, и магаре ще изберем”...

Но през тези 26 години след десети ноември ние достигнахме до равнището на стадо овце, което мисли само за паша, преживяне и водопой! Ако не беше така, щяхме ли да си мълчим, като знаем колко милиарди се дават за мисии в Афганистан, Косово и т.н.., за ежегодните вноски в ЕС, за мигрантите, които никой не знае колко са в действителност и редица други неща? Оказа се, че най-бедният народ в ЕС дели от залъка си, за да охранява „европейските ценности” на хиляди километри, а в същото време  през нашите граници влизат свободно хиляди бежанци без самоличност, готови за стачка, защото не сме им предложили комфорт по техните представи... А министърът на вътрешните работи г-жа Бъчварова има нахалството да пита журналистите “Знаете ли вие от колко далече са дошли?”.

 

ПОЛИТИЧЕСКОТО, НЕГОВИЯТ ГОЛЯМ КОРЕМ И БОЛНОТО МУ КОЛЯНО

Е-поща Печат PDF

Преди време т. нар. протестъри – платени агенти на чуждо влияние и всяване на смут, когато управлява левицата, измислиха понятието „политическо задкулисие” и изквичаха „фундаменталния” въпрос „Кой?”, питайки с него кому дължим фамозния Пеевски да бъде председател на ДАНС. „Задкулисието” се превърна в романтична формула на тези, които малко преди това бяха отритнати от управлението на държавата, но неутешимо жадуваха отново да се облажат с властта. С протести, интриги, фалшификации и търговия с гласове те си възвърнаха влиянието (макар и доста пооръфано) сред народа и успяха да спечелят предсрочните избори. И сега им сърбаме попарата. Оттогава, кога по-силно, кога по-слабо, в политическите анализи и коментари проблемът за задкулисието излизаше на политическата авансцена, за да не закърняват сетивата срещу апатията и страха от тези, които не се виждат, но които фактически определят кой и как да управлява. Но както си е било винаги и както винаги ще бъде, „кучетата лаят, а керванът си върви”. Задкулисието продължи да върши успешно своята работа и дори достигна до днешната предизборна ситуация, когато кандидатите за президент и вицепрезидент се мъчат да внушат на бъдещите си избиратели, че са чисти, неопетнени, умни, че работят в интерес на гражданите, че са за единението на българите и т. н.

Политическо задкулисие” според мене е понятие (или метафора, все едно), лишено от съдържание. Или поне от отрицателното значение, което „умните и младите” му придадоха, защото не само не е възможно, но не и редно държавните проблеми (особено кой и с кого да управлява, кои да са конкретните хора, които да бъдат натоварвани да управляват, какви да са коалициите и при какви условия да се формират те в парламента или в общините) да се решават пред обществото, публично и шумно. Представете си какъв цирк ще е да слушаш от сутрин до вечер кой къде да постъпи на работа, кой да бъде уволнен или прехвърлен на друго място. Политиката е, освен друго, и деликатно занимание; тя изисква не само откритост, но и дискретност, защото са неизбежни различните по форма и смисъл уговорки и договорки, обещания, сметки. Ако някой твърди, че такива не бива да има, не разбира просто за какво става дума. Политическата сцена, както и театралната, се осветява силно, ярко и е пред публиката. Но зад сцената, зад кулисите (оттам и „задкулисие”) трябва да е тихо и тъмно, за да не се пречи на актьорите отпред.

 

ПОРОЧНИЯТ КРЪГ

Е-поща Печат PDF

• Лъжата може да се погрижи за настоящето, но няма бъдеще

• “И все пак тя  се върти...” (Галилео Галилей след съда на средновековната Инквизиция)

На 23 януари т. г. Общобългарска фондация и център за изследвания на българите “Тангра ТанНакРа” изпрати Открито писмо до ръководителите на няколко български институции и организации. Това са Камен Балкански, изпълнителен директор на Националния филмов център към Министерството на културата, до Вяра Анкова, директор на БНТ, до създателите на филма “Народен дом на терора”, до президента на Р България Румен Радев, до вицепрезидента Илияна Йотова, до Бойко Борисов, председател на партия ГЕРБ, до Корнелия Нинова, председател на БСП, до евродепутатите на ГЕРБ Владимир Уручев,, Мария Габриел, д-р Андрей Ковачев, Ева Паунова, Емил Радев, Андрей Новаков, както и до евродепутатите на БСП Сергей Станишев, Момчил Неков, Георги Пирински.

Писмото е изпратено и на доц. Драго Михалев, председател на Съюза на репресираните от комунистическия терор в България, до Тодор Атанасов, председател на Съюза на репресираните, до Лиляна Друмева, председател на Съюза на репресираните “Памет”, до Симеон Игнатов, председател на Българския антифашистки съюз.

 

ТРЪМПЕТИСТИ...

Е-поща Печат PDF

След едни изгубени избори, няма нищо по-тъжно от едни спечелени избори. Така може днес да перифразираме думите на херцог Уелингтън през 1815 г., когато обхождал бойното поле след победата над Наполеон при Ватерло...

Няма и нищо по-смешно - днес, - от напъните на рояк евроатлантически и неолиберални пропагандатори на глобализма от САЩ и Европа да обърнат мача в своя полза. Едни, уверявайки, че са предвидили победата на несистемния играч Доналд Тръмп; други, преминавайки с прибежки и пропълзявания в лагера на победителя; трети, подклаждайки и финансирайки женски, гейски, лесбийски, имигрантски и други протести срещу „марионетката на Путин”... Всички те, изпълнени с надежди, че старанията им ще бъдат забелязани и възнаградени.

Българските „евроатлантици” не направиха изключение

След като разбрал, че Тръмп е спечелил президентската надпревара, премиерът в оставка Бойко Борисов, според собствените му (и тези на Даниел Митов) уверения, му се обадил по телефона. Вероятно за да му честити победата и да напомни на „големия началник” за перспективите на българско-американското сътрудничество. Дали обаче Тръмп си е направил труда да потърси къде се намира България на глобуса, или е решил, че става въпрос за Румъния? Това, както казва обущарят Локатеев, близък приятел на Шолоховия герой дядо Щукар, е покрито с мрака на неизвестността...

 


Страница 9 от 171