Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ВРЕМЕ Е ЗА ДЕЙСТВИЕ!

Е-поща Печат PDF

100 години след подписването на Ньойския договор не е време за размисъл.


Западните покрайнини трябва да бъдат върнати на България – чух да казва Ангел Джамбазки от ВМРО по телевизията на 30 ноември т.г. след десетилетия мълчание на цялата самоназначила се да управлява България политическа върхушка!

Положителното е, че вече някои са осъзнали и разбрали това, което повтаряме от години, че БЗП никога не са давани на Сърбия, която, след разпадането и заличаването от политическата карта на света  на държавата, на която бяха предоставени, ги окупира.

Един окупатор няма какво да връща, тъй като той нищо законно не е получил и не притежава. Окупаторът трябва да бъде заклеймен и прогонен от окупираните чужди територии.

България трябва да си възстанови суверенитета над БЗП, незабавно и безусловно. Не като обяви война на Сърбия, а като сезира всички международни институции, създадени с цел за поддържане на международния ред и законност и настои за осъждане и международна изолация на агресора – Република Сърбия.

През 1997 г. сръбската скупщина, години преди окончателното разпадане на остатъчна Югославия, без санкция или съгласие на нито една от бившите съюзни републики, прие Закон за присъединяване на Западните покрайнини към Р Сърбия.

Така Сърбия се опита да бъде узаконявана фактическата окупация на тези български територии и да легитимира агресията по присвояването на БЗП, които, като територия предоставена с международен договор на саморазпусналата се СФРЮ, останаха извън териториалния суверенитет на новосъздадените държавни образования – Македония, Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора и Словения. Съгласно действащият принцип на международното публично право Restitution ad Integrum, което предполага възстановяване на оригиналните условия от преди наложената промяна, отстраняване на причинена вреда или несправедливост. Този принцип напоследък все по-често се прилага при нарушение на правата на човека и по-специално към хора подложени на принудително разселване и загубили домовете и имотите си. Българите от БЗП са типичен пример, подобно на милионите бежанци по света. Принципите „Pinheiro Principles“, относно условията за връщане на отнета собственост на прогонени от домовете и собствеността си лица, заслужават специално внимание, проучване и съблюдаване в случаи като окупацията на БЗП в началото на ХХІ век от Сърбия.

Агресията и окупацията, практикувана от сръбската държава по отношение на БЗП, а може би и по отношение на територии на други съседни на Сърбия народи, никога не е било и няма да бъде международно правно основание за придобиване на територия. Сръбските действия по отношение на БЗП до голяма степен обясняват и легитимират реакцията на обитателите на Косово, обявили национална независимост от Сърбия. Вярваме че и други народности ще последват примера им и дълг на българската държава е да доведе истината за този бандитизъм, превърнат в сръбска държавна политика, до знанието на широката международна общественост.

Докато Сърбия не се изтегли от БЗП, България задължително трябва да блокира участието на Сърбия в международния публичен живот посредством междудържавните многостранни международни организации, а не да продължава овчедушно да очаква благоволението на Сърбия да й върне заграбеното.

Териториите, които по силата на наложените ни обстоятелства продължаваме да наричаме БЗП, (съгласно Ньойския мирен договор от България са откъснати Западните покрайнини с площ 1 545 км² и население от 64 509 души, от които 54 758 са българи, 8637 - власи, 549 - цигани и едва 127 – сърби), са окупирани преди да бъдат предадени по политически причини, за да бъде наказана България, на субекта на международното право, наречен Сърбо-Хърватско-Словенската държава, чието създаване е прогласено  на 1 декември 1918 г., държава която България признава с член 36 на самия Ньойски договор в деня на подписването му. На практика, СХСД не би могла да има никакво отношение към събитията, довели до подписването на Ньойския договор. През 1929 г. СХСД се преименува в Кралство Югославия, през 1945 г. Кралство Югославия се трансформира в Федеративна Народна Република Югославия (ФНРЮ), която през 1963 г. приема името Социалистическа Федеративна Република Югославия (СФРЮ), престанала да съществува през 1991 г. През 1992 Република Сърбия и Черна гора образуват Съюзна Република Югославия, която през 2002 г. възкръсва в Държавна общност Сърбия и Черна гора, като в състава й влизат и две области: Войводина и Косово. През 2006 г. Държавната общност се разпада на Република Сърбия и Черна гора. През февруари 2008 г. Косово обявява независимост. Видимо събитията следват своя неизбежен ход на разпад. Включването на БЗП в границите на Сърбия след 2006 г. е акт на агресия и анексия, тъй като към онзи момент, България възстановява ipso facto суверенитета си върху отнетите й през 1919 г. територии след заличаване от правния мир на държавата, на която са били предоставени с международен договор.

С Парижкия мирен договор от 1947 г. правата на Кралство Югославия върху тези български земи бяха прехвърлени върху НФР Югославия. Изрично се подчертава, че се прехвърлят права, а не територии, което бе поредното доказателство, че т.нар. велики сили, които се разпореждаха със земите на българската държава, не оспорваха тяхната принадлежност към българското землище, а единствено правото на България да ги управлява в онзи момент!

По повод отбелязването на 100 години от подписването на Ньойския договор български историци, професори, академици и всякакви други жадни за внимание люде, си позволиха да убеждават от екрана на телевизията българския народ, че в Ньойския договор нямало нищо толкова страшно – България била победена държава и си била получила заслуженото. И онези, които си позволиха назидателно да убеждават българския народ, че и други националности били пострадали не по-малко от българите, пропуснаха да припомнят причините, принудили България да се включи във войните срещу своите съседи на страната на обещаващите възмездие (История.бг с Георги Ангелов!) и да изкрещи: стига грабеж!


Въпросът за БЗП не е за съблюдаване на някакви човешки права или права на малцинство, за каквито неграмотно пледират някои български политици-популисти, а за правата и идентитета на българската нация. Ако има нещо положително то е, че тезата за окупацията на БЗП от Сърбия си пробива път и започват да й дават гласност с искане за тяхното връщане. За съжаление не се разбира, че Сърбия не дължи връщане на тези територии, както отбелязахме, защото ги е заграбила в нарушение на международното право, а не са й предоставени с договор. Тя просто трябва да се изтегли и България да възстанови суверенитета си de jure. За съжаление някои продължават да повтарят мантрата за правата на българското малцинство в БЗП! Българите не са малцинство, а мнозинство у дома си, независимо от числеността им в някой район, ЗАПОМНЕТЕ!


1 декември 2019


 

КРИЛО ДО КРИЛО, СЪРЦЕ ДО СЪРЦЕ

Е-поща Печат PDF

Как България закупи 350 бойни самолета

 

За значението на победата в най-мащабната и жестока световна война и писано и говорено много. Едва ли има още какво да се каже. Въпреки това искам да цитирам думите на известния и дългогодишен летец о.з. полковник Иван Петков от поредната му книга „Феноменът българска авиация“, издадена в 2019 г. по случай 100 години въздушни сили.

В случая, книгата се явява в навечерието и на 75-та годишнина от победата.

Още в увода авторът започва с двете най-важни дати от нашата нова история – 3 март и 9 май.

„... Без 9 май, когато бе победена фашистка Германия от антифашистката коалиция и европейското антифашистко движение, Европа нямаше да бъде такава, каквато я мечтаеха нейните велики  мислители и творци. Нямаше да има Европейски съюз, с който европейските народи да свързват своите мечти за щастливо бъдеще....

Ако не беше 9 май, европейската цивилизация щеше да се ръководи не от Брюксел и Страсбург, а може би от Берлин. Ако не беше 9 май и не се пееше „Вставай, страна огромная“ и „День победы“ нямаше да се пее „Ода на радостта“ от Бетовен.“

В последните месеци на 1944 г. българските военновъздушни сили получават 350 бойни самолета от СССР. Сделката за закупуването им е уникална: извършена е във военно време от военни хора, ръководители, за кратък период. И най-важното – без нито един лев!

Ще посоча четирима от тях с най-активно участие.

Първите: генерал Захари Захариев – инициатор на сделката, зам.-началник на ВВС, който изготвя доклад и заявка.

Вторият – авиоинженер от ВВС генерал Август Кабакчиев. Тогава полковник, един от  специалистите за преговори.

И най-важните – ръководителите на двете страни – министър-председателят на България о.з. Кимон Георгиев и министър-председателят  на СССР генералисимус Йосиф Сталин.

За да стане ясно, че двамата военни специалисти имат необходимата подготовка от знания и опит за сделката, ще си позволя да посоча кратки биографични данни:

Генерал Захари Захариев – наричат го „Патриарх на авиацията“. За нас, младежите на 50-те години, на които предстоеше военната служба, той бе съвършеният летец и военачалник.

Роден е на  06.02.1904 г. в с. Бесарабово. Гимназия завършва в Разград, а военновъздушно училище в Божурище. О 1925 г. до 1935 г. е военен летец. От края на 1931 г. е авиатор в Съветския съюз, където  бързо достига нивото на най-добрите летци, по мнението на най-известния по онова време летец Валери Чкалов. Завършва военновъздушната академия „Жуковски“. Последователно е: инструктор в  Тамбовското военновъздушно училище, командир на авиоотряд и командир на ескадрила от 1935 г.

Герой е от Испанската гражданска война, като доброволец в защита на републиката в 1936 г., командвал ескадрила.

В 1937 г. му е присвоено званието полковник и е назначен за началник на Тамбовското военно авиационно училище. „Герой на СССР“ и „Заслужил летец на СССР“. Депутат  във Върховния съвет на Съветския съюз два мандата (8 години). Антифашист от световен мащаб.

В 1940 г. е издигнат на началник по бойната подготовка и началник на Учебните заведения на Съветския граждански флот със задача за една година да произведе 10 хилади летци. Произвел – 12 хиляди!

Участва в борбата с фашистите още от първия ден на войната – 22 юни 1941 г. Съветското командване отказва молбата му да воюва на фронта. Отново му възлагат да произвежда ежегодно хиляди летци, които да се сражават по фронтовете на СССР. И тази задача Захари Захариев успешно изпълнява до завръщането си в България.

Генерал Август Кабакчиев – известен е като главен инженер на Военновъздушните сили.

Роден е в 1914 г. Пристига в СССР на 13-годишна възраст през 1927 г. Учи в Рабфак, но го влече авиацията. В нея започва като механик по самолетите.

Завършва Инженерно икономически институт, а през 1939 г. и Военновъздушна академия „Жуковски“. Започва работа като авиоинженер в авиоремонтна база. По-късно е военен представител в завод за производство на самолети.

След първия ден на войната е доброволец на фронта. През следващата година е инженер по полевия ремонт на самолети на дивизия. В 1943 г. е заместник-командир на ИАС на полк. Награден е с орден „Червено знаме“. Произведен в звание подполковник като много добър авиоинженер.

В началото на м. октомври 1944 г. Захариев и Кабакчиев се завръщат в България. Захариев е назначен за зам.-началник на ВВС, а Кабакчиев за главен инженер.

Първата работа на зам.-началника З. Захариев е да направи преглед на състоянието на самолетите. Ето неговата констатация:

„Българската авиация разполагаше с около 500 самолета, от които може би 65% бяха неизправни, остарели и износени. Само изтребителите „Месершмид-109“, щурмовите „Ю-87“ и някои бомбардировачи „Д-17“, макар и не съвременни, можеха да изпълняват бойни задачи. Останалите самолети бяха от най-различни конструкции – около 65 типа, което придаваше на българската авиация не военен, а почти музеен характер“.

На базата на това състояние Захариев идва до извода, че трябва да се закупят 350 нови самолета от ССР, за да може нашата авиация да участва активно във военните действия до края на войната. Представя доклада и заявката по надлежния ред на: началника на ВВС ген.-майор Ганчо Манчев, министъра на войната Дамян Велчев и на министър-председателя Кимон Георгиев, който сформира делегация за Съветския съюз. В нея за съветник е включен инженер подполковник А. Кабакчиев.

 

След около 15 дни българската делегация пристига в Москва. Въпросът е обсъден обстойно от двете делегации. Накрая Сталин отсича: „Ще дадем 350 самолета без нито една рубла. На братска България не вземаме пари!“

Такъв край е неочакван!

Можем само да си представим каква радост е изпитала нашата делегация в този момент!

Ето какво казва ген. Захариев:

„Щях да изхвръкна от радост. България получава 350 самолета и то безплатно! Това беше чудо! Чудо невиждано в сърцата на българските авиатори!“

Министър-председателят Кимон Георгиев изказва благодарност на Съветското правителство за големия подарък. С известно притеснение от факта, че този жест се прави в най-трудния момент от най-пострадалата от войната страна.

По-късно става ясно, че Сталин е направил подобен жест и към Франция. Подарил е самолетите, с които са воювали  1000-та летци доброволци  - французи, воювали в състава на Съветската армия срещу фашистките завоеватели. Тези авиатори са били предоставени от ген. Шарл Де Гол, след завладяването на Франция от Германия.

Драги читатели, написах всичко това, не само затрогнат от книгата на о.з.полк. Иван Димитров. Написах го като тема за „размисъл“ за войната и мира. За победата, която ни осигури най-продължителният мир от новата ни история. До този момент най-дългият мир в новата българска история  е бил 27 години, а най-късият – 2 месеца.

Аз изложих фактите без коментари, защото е известно, че „когато фактите говорят и боговете мълчат“. Със сигурност ще възникнат различни въпроси, но отговорите оставям на вас.

В заключение: В този порядък на мисли за 9 май, ще си позволя съвсем накратко да спомена и за най-младото поколение – децата, макар това да е друга тема. Защото то е може би най-щастливото!

Към него спадам и аз.

Ето и обяснението за благополучието:

Поколенията преди нашето, се грижеха за децата като за бъдещето на нацията и държавата. Те воюваха и понасяха ударите на войната върху себе си. Бореха се с надеждата за победата на доброто, за мир и благоденствие! Постигнаха го с неимоверни усилия.

В деня на Победата ние, децата, се радвахме заедно с по-възрастните. Всички заживяхме с надежди, с много мечти! Първата и най-важната бе да живеем в мир!

И тази мечта се сбъдна за цели 75 години!

Ние, децата на войната израснахме, работихме и пенсионерските си години прекарахме спокойно и в мир. А какво по-хубаво от това?!

Ето защо аз, и по-голямата част от моето поколение, се прекланяме пред героизма и себеотрицанието на нашите предци: най-напред пред бранителите на небето – летците и след това на всички останали воювали във Втората световна война.

Днес, от висотата на своя жизнен опит и вяра, искам да пожелая на поколенията след нас: да живеят и творят само в мир! Никога да не се срещат с войната, най-жестокото социално зло. В същия момент искам да напомня, че мирът трябва да се защитава. Да се работи постоянно за него, защото войната има склонност да се появява внезапно. В тази връзка е хубаво да не се забравя и предупреждението на чешкия антифашист (обесен от немските фашисти) Юлиус Фучек: „Хора, бдете“!

С последното изречение изказвам още веднъж сърдечна благодарност на о.з. полковник Иван Петков. Поредната му книга ме развълнува и даде кураж да споделя тези свои мисли. Изложих ги както ги чувствам. Не всичко съм преживял, много от фактите съм прочел и запомнил, но нали истинската история това е колективната памет на народа.

 

Бургас, април 2020 г.

инж. Филип Стоянов

о.з. ст.-лейтенант,

командир на рота


 

 

ЗАД СЦЕНАРИЯ НА ПАНДЕМИЯТА КОВИД-19

Е-поща Печат PDF

Продължение от брой 17

 

Глобализацията преди „атака с взлом”, „умно сметище” и към „град на хълма”

 

ВТОРА ЧАСТ

Изключително явление е уникалното съвпадение на прогнозираните събития и факти в сценария на Фондация "Рокфелер" от 2010 г. с тяхното реално случване през 2020 г., каквато е пандемията Covid-19. Въпреки това,  Джудит Родин – президент на Фондация е уволнена през 2017 г., а Питър Щварц през 2013 г., след 40-годишна изключително плодотворна кариера, е принуден да закрие неправителствената си организация "Глобална Бизнес Мрежа". Би трябвало нещо сериозно да се е случило с реализацията и крайната оценка за сценариите, за да се стигне до този тежък финал!

За да си отговорим на този въпрос трябва да се върнем към програмната книжка "Сценарии за бъдещето на технологиите и международното  развитие" („Scenarios for the Future of Technology and International Development”), където са разработени

четирите сценария за бъдещето развитие на човечеството:

първият е назован   "Пълно блокиране!" („Lock Step”) – той представя  свят, в  който отделните държави осъществяват строг контрол на своите територии, подтискат гражданското общество и  не са в състояние да решават глобални въпроси;

вторият е: "Умните заедно!" („Clever Together”) – представен  е глобализиран свят, в който се реализират координирани и успешни стратегии за решаване на краткосрочни и глобални задачи;

третият е: "Атака с взлом!" („Hack Attack”) –  представен  е свят със слаба икономика и със слабо държавно управление, в който главна роля играят престъпните групировки и  притежателите на ноу-хау  в киберпространството;

четвъртият е: "Умно сметище" ("Smart Scramble")  –  представен е икономически депресиран свят, в който индивидите и социалните групи се развиват обособено, решавайки импровизирано купищата си житейски проблеми.

От началото на 2009 г. държавен секретар на САЩ е Хилари Клинтън, а президент е демократа Барак Обама. В Русия президент е  демократа Дмитрий Медведев. Глобалистите-демократи, либералите и социалистите от евроатлантическото пространство, "дълбоката държава" и прочее апологети на концепцията "Третия път" на Бил Клинтън,

се обединяват около сценарии за решителното настъпление на глобализацията по всички направления.

Технологиите вече са от  решаващо значение за  темпа и прогреса на развитието. На филантропията се възлага уникална  и много важна роля в този процес чрез фокусирането на техните усилия, капитал и внимание върху връзката на технологиите с международната общност, като по този начин те ще променят не само живота, но и самият контекст в обществото. На филантропите-олигарси се поръчва  идеологическото и финансовото обезпечаване  на проектите, а американската администрация се заема с политическото и силово осигуряване на приетите за изпълнение сценарии. След смъртоносната епидемия от птичи грип през 2009 г., авторите на сценариите, вероятно са  стигнали до извода, че подобно изпитание може да бъде мобилизиращ и генериращ подтик за населението само да се откаже от редица лични свободи и права в името на общата борба с голяма опасност. През 2012 г. администрацията на Обама прави опит да  реализира сценария "Пълно затваряне" чрез епидемията "Ебола", но мащаба на разпространението на вируса не съответства на заложените условия и критерии, поради което авторите и организаторите преминават към реализацията на паралелния сценарий "Умните заедно!", в който акцент се поставя на екологията – обединяването на средната класа и правителствата за борба с глобалното  изменение на климата. Постигнат е реален успех – подписано е

Парижкото споразумение относно изменението на климата

и е планираното  през  2017 г. да се подпише Международно споразумение за депониране на въглеродните емисии, което така и  не се осъществено. В областта на търговията са подписани Транс-Тихоокеанското партньорство (TPP), Споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ (TTIP) и  Споразумение за търговия и услуги (TISA).  В политическо отношение администрацията на Обама, реализирайки сценария,  свали  и организира ликвидирането на  Муамар Кадафи,  организира "арабската пролет" от Тунис до Египет, създаде  ИДИЛ в Ирак и Сирия и постигна рязко противопоставяне между Украйна на Русия чрез киевския Майдана.

След провалите с Асандж и Сноудън и изпуснатата възможността страните по света и техните ръководители да бъдат поставени под пълния контрол на "Big brather", по-нататъшното изпълнение на сценариите е било явно отложено, а организаторите Родин и Шварц са уволнени.

Според хипотезата на втория сценарий "Умните са заедно",  Китай ще бъде  признат за флагман на глобалното развитие и технологиите заради внедрената "Система на социалните рейтинги", която следва да бъде призната от международната общност за образцова  и достойна за подражание. Но когато тя се разпространи по целия свят, "неочаквано" ще се окаже, че  "цифровия концлагер" има сериозен страничен  дефект – разрастване на международната киберпрестъпност.

Това ще е прехода към  третия сценарий – "Атака с взлом", който предполага постепенно ерозиране на най-големия съвременен конкурент на САЩ – Китай чрез създаване на вътрешно-политически проблеми в Хонконг, в Уйгурския национален окръг, атаки по отношения спазването на правата на човека, напрежение и териториални спорове със съседите и, преди всичко, стимулиране на киберпрестъпност и разпространение на фалшифицирани стоки. Целта на глобалистите е Китай да се затвори към външния свят и да се съсредоточи върху справянето с  възникналото социално  неравенство.

Четвъртият сценарий "Умното сметище", който е предвиден като  заключителен практически завършва формирането  на Новия световен ред с обособяване  на две  планетарни общности – "Глобалният град "  и "Глобалното село".

Според сценария  "Глобалният град" се състои от няколкостотин  мегаполиса, преимуществено в западното полукълбо (по подобие на сега възникващото обединение на агломерации от източното и западно крайбрежие на САЩ), свързани помежду си с първокласни комуникации, които ще преминават  през заобикалящите гигантски  територии ("Глобалното село") на хаоса и изостаналостта.

"Селото" ще обслужва "Града" и ще бъде източник на всякакъв вид ресурси,

като "реда" в него ще  се поддържа в съответствие с концепцията за  "управление чрез хаос".

Представените още през 2010 г. от Фондация "Рокфелер" четири сценария, които силно се  различават помежду си, хвърлят обилна светлина върху перспективите и възможните проблеми  в развитието на човешката цивилизация вследствие на невероятните завоевания на четвъртата индустриална революция. Това, което прави днес с народите Covid-19 = "Пълно блокиране" е сценарий, папагалски изпълняван  от местните "наполеоновци", напомнящ ни, че в света все още има много ръководители на държави, политически лидери, финансови акули и филантропи-олигарси (Б. Гейтс, Дж. Сорос, О. Дерипаска и пр., в т.ч. и българските им аналози), които вече  не са алчни и  ненаситни  за максимални печалби от производство и търговия със стоки и услуги, както пишеше Маркс, а чрез налагането на  глобализацията се опитват да създадат модел на човешко  общество – "Град на хълма", в който устойчиво и завинаги да си гарантират водещо положение  в света, в националните и регионални образования и да "бетонират" колосалното си

лично влияние върху глобалните процеси.

В последното си ежегодно послание към Конгреса, произнесено на 24 януари 2000 г., отявленият и безскрупулен глобализатор Бил Клинтън обяви, че процесът на глобализация съответства на националните интереси на САЩ, с други думи казано, САЩ национализират останалия свят! Ни повече, ни по-малко! Ал Гор  като следващ президент следваше окончателно да глобализира света, под знамето на борбата срещу климатични промени. Обама да привлече цветнокожите, сексуалните и етнически малцинства, а  Хилари,  като президент, триумфално да завърши процеса! Да, ама не!

На изборите победи републиканеца Джордж Буш-младши, който след атентата в Ню-Йорк през септември 2001 г., в посланието си до Конгреса заяви: "Отиде си  времето, когато държавите  преотстъпваха суверенитета си  на наднационалните структури, дойде времето, когато трябва да си го върнем!". Това бе първият удар върху глобализацията.

Вторият бе в Доха, Катар, през 2001 г., когато болшинството държави, участващи в конференцията на СТО не приеха изменения в Устава на организацията, установяващи единни глобални критерии на СТО към всички членове по въпросите на продоволствената безопасност, енергийните тарифи и инвестициите при създаването на крупни национални сектори в производството.

Третият удар бе световната финансова криза 2008-2010 г., когато водещите развити държави, спасявайки частните корпорации и банки, осъществиха огромно държавно вмешателство в икономиката и банковото дело, забравили неолибералната мантра за "всесилието на пазара". И този мит рухва!

Четвъртият удар по еднополюсната глобализация бе подготвен с речта на Владимир Путин на Мюнхенската конференция по безопасност през 2007 г. Американската "дълбока държава", използвайки психически обременения Саакашвили, го тласна към военна авантюра – нападения и убийство на изпратените от ООН  руските миротворци на границата между Южна Осетия и Грузия. Руската армия се намеси, стигайки на 60 км от столицата Тблиси, а като резултат бяха създадени и признати от РФ две нови държави- Абхазия и Южна Осетия.

Петият  решителен удар по глобализацията бе нанесен по време на президентството на Барак Обама. Активността на Хилари Клинтън по целия свят за силово налагане на Новия световен ред с единствен  планетарен център на управление и ръководство доведе до изпълнението на

многомилиардния план за крайно противопостовяне между РФ и Украйна.

След метежа срещу законния президент Янукович, развихрилата се анархия и силово преследване на рускоезичното население на Украйна, се случи очакваното – народа  на автономна  република Крим, рускоезичното население на  Донецка и Луганска области, възползвайки се от международно приетото право на самоопределение на етническите народности, обявиха отделянето си от държавата Украйна, а Крим, след референдум, и завръщането си под юрисдикцията на Русия. Това предизвика бурна реакция и налагане на икономически и финансови санкции и ембарго на РФ и, съответно, контрасанкции върху САЩ и ЕС от страна на Русия. В резултат на тези действия, днес, шест години по-късно, РФ е напълно самодостатъчна по отношение на изхранване на населението си, притежава най-доброто въоръжение и боеспособна армия, създадоха се извън ЕС и САШ международни  организации като БРИКС и регионални  като ЕврАзЭС и ШОС. РФ променя Конституцията си от 1993 г., засилвайки социалната роля на държава и гарантиране правата и свободите на гражданите, излезе от договорите за избягване на двойното данъчно облагане с държави-офшорни зони, издига действието на  вътрешните си закони над това на международните, забранява на отговорния си управленски елит да притежава недвижимост в чужбина и да има чуждо гражданство. РФ създаде собствена платежна система, съвместима с разчетните центрове на страните от БРИКС. ЯНДЕКС и мейл.ру  създават собствени интернет-ресурси за комуникация, а социалната интернет мрежа "Вконтакте" е най-голямата на пространството на бившия Съветски съюз.

Шестият, най-чувствителен за глобалистите удар бе избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Само за няколко месеца той срина дълго подготвяните планове  за оплитане на света в глобализационната "мрежа", – излизайки от Парижкия договор по климата, от договорите TPP, TTIP  и  TISA, спиране финансирането на СЗО, атакуване ООН и ВТО.

Тръмп обяви "война" на "Вашингтонското блато" и "Дълбоката държава",

непрекъснато  атакува американските информационни гиганти, наричайки ги  "фабрики за "фейк-нюз". Изпълнявайки  девиза си "Да направим Америка отново велика!", 45-я президент на САЩ възприе протекционизма в икономиката като главен двигател на процеса за възвръщане американското производство на стоки и услуги в Съединените щати.

Седмият, по същество, финален акорд върху рухването на глобалистката мечта за еднолично господство на "избраните" сложи пандемията Covid-19. Планирана като сценарий за начало на крайната фаза, това планетарно бедствие оголи по безпрецедентен начин истината за коварните планове на "избраните и изключителните". И, както пише Антон Чехов: "Ако в началото на пиесата  пушката виси на стената, то в края тя задължително ще гръмне!", в нашия случай със сценарно заложената пандемия и  "Пълното затваряне" на света, на практика,  след десет години, в най-неподходящия момент за авторите, "бомбата-пандемвия" избухна, окончателно погребвайки бленувания Нов световен ред.

За нас, българите, вероятно, най-важното е да осъзнаем, че изминалите тридесет години български демократичен преход

нанесоха смъртоносни поражение на традиционните ни духовни ценности и вяра,

на националната ни идентичност и народопсихология, превръщайки поколения българи в първосигнални потребители на материални "фетиши", в безчувствени регистратори на човешката болка, загубили вроденото си чувство на  състрадание и съпричастност към слабите. Етическата система на неолибералния пазарен капитализъм във вариант "Глобален, еднополюсен световен ред", се базира на първосигналния човешки инстинкт за оцеляване, където силния "изяжда" слабия, което те наричат конкуренция!

 

А в действителност битка на унищожение за власт, пари и удоволствия по законите  на джунглата! Всеки е сам за себе си! Човек за човека е вълк! Изненадващо ли е, че американците, плащайки двойна цена,  прибраха от летище в Китай платените вече медицински предпазни средства, предназначени за Франция, която по това време беше крайно нуждаеща се от тях?! Или фактът, че в единния общ европейски дом, наречен Евросъюз, не се намери, кой да помогне на бедстваща Италия, та се наложи "врага" Русия и комунистическите Китай и Куба да спасяват изоставените от съюзниците  италианци! Или извиращата огромна човешката сила на доброто в думите  на Путин, когато казва: "За нас е важен животът на всеки човек, във всяка точка на страната!", докато Тръмп прагматично  заявява: "В следващите две седмици ще бъде тежко – ще умират много хора (както стана и на практика - б.а.), но към Великден трябва да отворим страната, защото от глад ще умрат два пъти повече!"  Умират възрастните, бездомните, цветнокожите, нямащите медицински застраховки и пари за лечение! Нищо лично! Само бизнес.

И още едно "пандемично" наблюдение! Висшите държавни чиновници и медицински шефове непрекъснато апелират към хората да си седят вкъщи, провокирайки и страхова невроза у населението, с едничката цел да избегнат катастрофалния сблъсък на пандемията с действителното състояние на българското здравеопазване! Заради неизпълнени законови изисквания и безхаберна неподготвеност на управляващите,

българите за броени седмици доброволно се лишиха от редица права и свободи.

Но не всички! Възрастните хора, убедени от предишната власт, че държавата се грижи за своите граждани, изпълняват указанията за самоизолация, докато младите, продукт на неолибералната свобода във всичко  и навсякъде, не желаят да се самоогриничават, нарушават правилата, подлагайки  на риск цялото общество! Къде са знанията и възпитанието, получавани в училището и университетите, къде е самодисциплината и патриотизма, формирани преди десетилетия  в БНА, къде е престижа и авторитета  на властта, изграждан  с умни и балансирани решения в защита на гражданите! Няма ги! Житейската философия на няколко поколения българи  днес се свежда до пари, самоизява и удоволствия!

През 1949 г., месеци след излизането на романа "1984", изключителният Джордж Оруел споделя в едно интервю: "...почти цялата английска левица приема руския режим като "социалистически", докато мълчаливо осъзнава, че неговият дух и практика са съвсем различни от всичко, което се разбира под "социализъм" в тази страна. Оттук възниква и един доста шизофреничен начин на мислене, при който думи като "демокрация" могат да имат две несъвместими значения". Най-ярко тази шизофрения в първите дни на българската демокрация се прояви в известна фраза на комуниста Петър Младенов: "По-добре е да дойдат танковете?" Какво ли би написал през "2020" Оруел, когато разбере, как в капиталистическа неолиберална и  пазарна България, отявления и новоизлюпен антикомунист и "демократ"  Б. Борисов заплашва собствения си народ  "с излизането по улиците на въоръжена с шмайзери армия" и му предрича, че ще гори в ада, ако не слуша! В "историческо" време СДС е коалиционен партньор, "шкембе-войводата", поради липса на млади защитници на Отечеството, вкарва в армията като новобранци стари "пушки-кремъклийки", а от екрана "бунтара" Кошлуков, изпълняващ поддържаща роля при диктатора, показва среден пръст на онемялата публика! Май, всичко  си е по-старому, господа демократи, но като гротеска!

Жална картинка! Театър на абсурда и "флашмод"  на пост-истината!

Някой тихо се провиква: "Да живее България!" Е, няма как да стане!


 

ИСКАТ ХАЙТОВ ДА СЕ ЧЕТЕ С РЕЧНИК?

Е-поща Печат PDF

Продължават опитите за омаловажаване на творчеството на автора на „Диви разкази“

Архитект Здравец ХАЙТОВ

в разговор с Ема ИВАНОВА

пред „Нова Зора“


- През септември се навършиха 100 г. от рождението на баща ви и в цялата страна тържествено бе отбелязана тази годишнина. В родното му с. Яврово младежи играха пиесата "Стайков камък", в Пловдив беше представена документалната фотоизбожба „Героите на Николай Хайтов в българското кино“, столичната галерия „Средец“ представи скулптурни портрети на Николай Хайтов и художествени дърворезби-приказки на възпитаници на Професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Николай Хайтов“ - Варна...

- Безспорно съм удовлетворен от събитията, които предхождаха кулминацията на 15 септември в Народния театър, където беше отлелязан приносът на Николай Хайтов към българската култура. На сцената бяха големите актьори Васил Банов и Васил Михайлов – чудесен знак и от тяхна страна. Хайтов „присъстваше“ с откъс от интервю по БНТ, в което говореше за своето творчество. Във фоайето на театъра бяха скулпторните портрети на Хайтов от брат ми Александър и илюстрации на млади художници по разказите на писателя. Атмосферата беше творческа, близка до тази, която следваше баща ми. Събитията през цялата година са достатъчно значими и важни, обърнати са към почитателите и ценителите на творчеството му. Защото почитахме не е само паметта към Хайтов , колкото неговото творчество. Това е важно за младото поколение.

- 2 млн. е тиражът на неговите книги. Всеки познава и филмите по неговите сценарии - „Козият рог“, „Края на песента“, „Петко войвода“ и др. Хайтов продължава да е наш съвременник и да е интересен.

- Напомнянето е не само заради баща ми, а и заради останалите творци, създали големите филми на ХХ век. По време на фотоизложбата „Хайтов в българското кино“ минаха млади хора, които гледаха с интерес, но се оказа, че не познават Невена Коканова (играе в „Дърво без корен“). Да помним тези големи актьори е важно за българската духовност. Така го виждаше и баща ми.

- Били сте на 11 години, когато излизат неговите „Диви разкази“ (1967). Как ви се отрази това?

- Разбира се че е приятно чувство баща ти да е популярен, но и задължаващо от гледна точка на поведението ми. Всичко е свързано с възпитанието и с примера, който ми е давал. Неговото трудолюбие и организираност бяха пред очите ми. Нямаше нужда да обяснява, че човек трябва да постига нещата най-вече с труд въпреки таланта в дадена творческа професия.

- Любопитно е, че навръх юбилея в предаването „Библиотеката“ по БНТ беше повдигнат въпросът дали е разбираем за днешните ученици езикът на Хайтов.

- Изненадващо преподавател по литература в студиото лансирана тезата, че едва ли не Хайтов трябва да се чете с речник в ръка. На същия принцип и Вазов би трябвало да се чете с речник. Всяка добра литература има своите читатели. Езикът трябва да се обогатява, но важно и откъде – няма как да стане от шльокавицата (б. р. използване в българския език на латински букви, цифри и символи). Хайтов е казал, че езикът ни е достатъчно богат и не заслужава да бъде преиначаван. Новото време ражда нови думи, но да казваш, че един от класиците трябва да се чете с речник, е абсурдно. Покрай това изказване се включиха и хора, които използваха случая да обругаят за пореден път творчеството на Хайтов, да лъжат за него. И това го направи БНТ, в деня на честване 100-годишнината от неговото рождение! Недопустимо!

В споменатото вече предаване злонамерено беше включена с рубриката „Без покритие“ Силвия Чолева, която говори за баща ми като за „голямо падение“, „войнстващ националист“, „непрекъснато го гледахме“. Дори водещата, призна, че не е редно да се говори така в този ден, но противниците на Хайтов имаха нужда окалването да продължава и това беше направено от дребната душица Чолева, дали не и с предварителен замисъл? Обяви в ефир че е бил полковник от Държавна сигурност (ДС) с право на личен шофьор. Николай Хайтов имаше шофьор в качеството си на главен редактор на списание „Родопи“, за просветителската дейност, която вършеше в Родопите. Баща ми имаше шофьор като председател на СБП, който съюз спаси след 1989 г. от разграбване и затриване от платените Соросоидни кръгове в писателските среди. Затова те го мразят! За съжаление, шофьорът Любо почина тази година - беше изключителен човек. Той е бил с баща ми повече време, отколкото аз, и можеше да им даде достоен отговор.

През годините се подхвърляше, че баща ми имал снимка с отрязани партизански глави. И в същото време е полковник от ДС!? За кого от Държавна сигурност се интриганстваше и сплетничеше – непрекъснато говореха, че тук крал, там присвоявал? За кого от ДС е било забранено да бъде публикуван – в един период вестниците не му пускаха статиите в спора с историците и археолозите, по повод гроба на Левски? А знаете, че една изключително мощна машина като ДС може да натисне “копчето“ и гласът на всички тези сплетници да изчезне. Целта на всички подклаждани във времето зловредни теории е да омаловажат творчеството на Хайтов.

Петър Величков с години поддържа тезата, че Хайтов едва ли не е присвоил трудовете на Яна Язова и ще представи от свое име нейния роман за Левски. Първо, баща ми не е романист. Второ, самият Величков започна да издава романите на Язова – откъде ги има? Излиза, че не Хайтов ги е взел. Достоен отговор в статията „Анатомията на една клевета“ даде писателят и журналистът Борис Цветанов във в. “Нова зора“, аргументирано и с факти! Заслужава си да бъде прочетена от кръга „анти Хайтов“. И трето, за баща ми Левски беше идеал. Той от години беше надълбоко в тази тема, изследвайки живота и делото на Апостола. Личността на Левски беше свята за него. Имаше негов портрет на стената над бюрото си и когато вдигнеше очи, се вглеждаше изпитателно в неговите.

- Какви хора са неприятелите на баща ви?

- Това са или малко известни хора като Петър Величков, които трябва да се поотъркат около големите имена, или такива, на които им е платено за това – като кръга около Антонина Желязкова, Михаил Иванов, подгласничката Чолева, свързани със сериала „Гори, гори, огънче“ (б.р. филм за българите мохамедани, определен от Хайтов като кинофалшификат). Правят го, защото Хайтов е неудобен – с публицистиката си, със своите истини за такива кръгове, които „усвояват“ европейски пари с цел да обезличат българската националност, да я размият в глобалния свят. В същото време чувате как говорят германци, французи, още повече американци за националност, нация, определеност. А ние – точно обратното.

За Хайтов Освобождението, Съединението и Независимостта на България, определят същността и националната идентичност на народа ни. За някои измислени герои това го прави националист, едва ли не нациналсоциалист и обществото трябва да го отхвърли. Националист за баща ми означава да имаш чувството към род и родина, морални ценности и жертвоготовност. А в основата на всичко е езикът. Запазването му беше една от каузите на Хайтов. Но и за нея има опоненти – проф. Мирослав Янакиев.

- „Отивам си с кеф от този свят!“, е признал баща ви пред приятеля си проф. Марко Семов. Кое го е огорчило толкова?

- През 2002 г. излезе неговата публицистика „Троянските коне в България“. Това са два тома с негови публикации от 1989-1999 и 1999-2002 г., в които той изказваше тревогата си от нещата, които се случват у нас – в живота, в политиката, в езика, в образованието, в историята – неговите болки. Те излизаха във вестниците. С тях той надникваше в бъдещето. Разбра че нещата ама никак не вървят на добре – ширеща се анархия, корупция в съдебната система и къде ли не. Затова са тези думи. Дали е прав, вижте сами. Вместо да се оправя, страната върви към задънена улица, към батак. Притесненията му се оказаха верни.


 

ТЪЙ РЕЧЕ Н.ПР. Г-ЖА ХЕРО МУСТАФА

Е-поща Печат PDF

Три седмици след „историческата“ среща на премиера Борисов с американския президент Тръмп в Белия дом, не спират коментарите и опитите за пресмятане на плюсовете и минусите от това приключение. През това време многократно ни показваха кадри как Борисов полага венец пред Паметника на незнайния воин в Националния мемориален гробищен парк Арлигтън, както и кадри от срещите му в Националния републикански и Националния демократичен институт, където нашият премиер обяви с усмивка, че на българите им е все едно кой управлява САЩ. Скритият подтекст беше: „Вие тука си се карайте, колкото искате, само ме оставете да си довърша третия мандат. И обещайте в обозримо бъдеще да премахнете визите за български граждани, както направи Канада. Защото българите в САЩ не създават никакви проблеми.“

Обаче, стопанинът на Белия дом, който красноречиво се отдръпна, когато Борисов налетя да го целуне по бузата, сякаш е Меркел или Ердоган, му обясни, че визите ще паднат тогава, когато делът на отказите за издаване на визи намалее от 15% на 3%. И бившият американски посланик в София Пардю заяви: „Далеч сте от падане на визите“. Вместо на визите, Тръмп акцентира на сътрудничеството с България в областта на сигурността, отбраната, икономиката, търговията и енергетиката, в това число ядрената и газовата, както и на борбата с корупцията и укрепването на демокрацията, върховенството на закона и независимостта на съда. Той прие Борисов в Овалния кабинет, където пред камината похвали българите като „страхотни приятели и съюзници, които купуват F-35“. Очевидно не му е известно, че правителството на Бойко Борисов е предплатило над 2 млрд.лв. за още несъществуващите F-16 Block 70. И че първият атлантик в България Соломон Паси предлага да платим още толкова, за да придобием изтребители F-35, останали без купувач заради забраната на Конгреса те да бъдат доставени на Турция. В някои медии беше публикувана „фалшивата новина“, че Тръмп е объркал България с Белгия, но по-добре ли щеше да е ако беше ни сбъркал с Буркина Фасо или Бурунди? Две страни, с които се конкурираме по сиромашия и липса на свобода на изразяването и медиите.

Нейсе. За останалите подробности от срещата Тръмп-Борисов по-изчерпателна информация даде новоназначеният посланик на САЩ в София, г-жа Херо Мустафа, която е от иракско-кюрдско потекло и чието име, според някои, означава „Ружа“. Пред Атлантическия клуб тя изнесе лекция на тема „Американско-българските отношения. Следващите 30 години“. Ерго, госпожа посланичката на САЩ не предвижда България да изчезне поне още 30 години, за което й благодарим. Най-вече за откровението, че САЩ няма да предоставят визи за корумпирани държавни служители и членовете на тяхното семейство. От това по-ясно признание за корупцията сред държавните чиновници в България не може да има!

Както изтъкна посланик Херо Мустафа, един от резултатите на „историческата“ среща в Белия дом било установяването на Рамка за стратегическо партньорство – „пътна карта за продължаване на нашето ползотворно сътрудничество в три важни области на нашия взаимен интерес“. Тези области са: 1) сътрудничество в областта на сигурността и отбраната; 2) сътрудничество в областта на икономиката, търговията и енергетиката и 3) укрепване на демокрацията и върховенството на закона. Като първи приоритет във въпросната Рамка за стратегическо партньорство Мустафа посочва сигурността и отбраната. И изброява събития като: присъединяването на България през 1993 г. към Програмата за щатско партньорство и установяването на партньорски отношения между Българските въоръжени сили и Националната гвардия на щата Тенеси; създаването на Офис за отбранително сътрудничество през 1999 г. към Посолството на САЩ в София; подписването през 2006 г. на двустранно Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, което било дало възможност за по-голямо участие на американски военнослужещи в двустранни и многостранни учения в България; инвестирането от САЩ на над 50 млн.долара посредством Европейската инициатива за възпиране, за подобряване на военните съоръжения в България, където американските подразделения се обучават редовно съвместно със своите български колеги.

Има ли в България американски военни бази?

Според министъра на отбраната Каракачанов няма, въпреки че пак той настояваше преди няколко години срещу безплатното ползване на тези бази САЩ да ни подарят една ескадрила изтребители F-16. Обаче г-жа Херо Мустафа твърди, че едно от първите си посещения извън София е направила „в нашата съвместна база в Ново село“. Продължава: „Обхватът и честотата на нашето военно сътрудничество с България непрекъснато нарастват като през 2019 г. имаме 200 съвместни военни мероприятия, включително 19 учения, спонсорирани от САЩ… Български войници се биха редом с американските в операции в Ирак и Афганистан и участваха в коалиционни операции в Либия, Косово и БОСНА. Освен това, в съответствие с обещанията за разходи за отбрана, поети от всички съюзници по време на срещата на НАТО в Уелс през 2014 г., България следва план за достигане на своята поставена цел за разходи за отбрана до 2024 г. Скорошната покупка на многоцелеви изтребители F-16 демонстрира, че България предприема активни действия за военна модернизация, за да бъде още по-способен съюзник и партньор. От наша страна правителството на САЩ е инвестирало повече от 350 млн. долара под формата на различни видове помощ за укрепване на сигурността, подпомагайки обучението и въоръжаването на Българските въоръжени сили през последните 30 години. Над 5000 български военнослужещи и цивилни представители на МО, МВР и МВнР са участвали в американски отбранителни програми. Освен това американските военнослужещи са изградили добросъседски отношения с хората по места из цялата страна. От 2010 г. насам САЩ си партнират с местни общини, осъществявайки близо 60 проекта за изграждане и обновяване на училища и други обекти в цялата страна в подкрепа на българската стратегия за социално икономическо развитие“. Добросъседски отношения между гости и стопани може ли да има? А дали американците у нас не се чувстват вече стопани на България?

И, обърнете внимание на това: „Като част от Рамката за стратегическо партньорство ще започнем нов диалог за разработване на 10-годишна пътна карта, с която да продължим да развиваме двустранното отбранително сътрудничество, за да противодействаме на морски, кибер и хибридни заплахи в Черноморския регион… Ще увеличим броя на военните учения с българските си колеги, включвайки по-комплексни и динамични съвместни тренировки и учения - продължава нейно превъзходителство Херо Мустафа. - САЩ също така ще продължат да подкрепят усилията на България за модернизация посредством предоставяне на помощ в областта на сигурността и улесняване на достъпа до напреднали американски военни технологии. Освен текущите преговори за придобиване на нова военна техника, ние също така разглеждаме възможностите за съвместно производство на споделени продукти с военно предназначение“. И премиерът Борисов, който предложи във Варна да се създаде информационно координационен център на НАТО, пледира за повече учения, но не казва как това се съгласува с виждането му за Черно море като един демилитаризиран регион, в който има само туристи, яхти и платноходки. Чии военни кораби ще провеждат тези учения, след като конвенцията от Монтрьо разрешава престоя на военни кораби на нечерноморски държави до 21 дни? С какви съдове ще участват нашите ВМС, които изтеглиха на сушата последната ни дизелова подводница „Слава“? И, накрая, кой ще е противникът на тези маневри? Русия или тероризмът?

Що се отнася до

икономиката, търговията и енергетиката –

вторият приоритет в Рамката за стратегическо партньорство, американският посланик оповести някои цифри, които озадачават. Например че американските фирми са инвестирали над 2,5 млрд. долара в българската икономика под формата на ноу-хау и капитал. По този начин били създадени над 30 000 висококвалифицирани и високоплатени работни места, по-специално в производството, енергетиката и съвременното земеделие! Което нареждало САЩ между първите шест държави, инвестиращи в България. А двустранната търговия понастоящем възлизала на 1,2 млн. долара. Нейно превъзходителство г-жа Мустафа изрежда какво внасят у нас американските компании – високо технологични, авангардни стоки, електронни технологии и устройства, части за автомобилостроенето, атомно оборудване и медицински технологии. Но не казва дали в САЩ изобщо влизат някакви български стоки!


Не става ясно и как американската подкрепа и достъпът на български фирми до американските компании, осигуряван посредством търговски изложения, първото от които ще се проведе тази седмица и ще бъде в областта на сигурността, здравеопазването и информационните технологии, ще помогнат на българския народ да стане по-богат и по-производителен. Но намеците за инвестиционния климат, нагласените обществени поръчки, корупцията и клептокрацията сякаш обясняват защо българите са толкова бедни и отчаяни. Ако с тези явления ще се борят американският посланик и неговият юридически съветник, а правораздавателните органи в България ще прикриват корупцията или сами ще са затънали в нея, каузата е изгубена. Освен ако на народа не му писне и не изпълни площади и улици, както през зимата на 2013 година.

Според Н. Пр. г-жа Херо Мустафа енергийното сътрудничество било ключова тема по време на срещата в Белия дом. Тръмп и Борисов били обсъдили споделената цел България да се превърне в истински газоразпределителен център и основен източник на енергийна сигурност в региона. Посланичката била решена да подкрепя усилията на България да диверсифицира енергийните си доставки, което включвало и изграждането на газовата връзка между Гърция и България (IGB) и участието на страната в планираното изграждане от гръцка страна на терминала за втечнен газ в Александруполис. Очевидно до г-жа Мустафа е достигнала „хибридна“ информация, че по газовата връзка с Гърция изобщо не се работи, та се е наложило тя лично да провери напредъка в изграждането на този проект, придружена до района на Хасково от посланиците на Гърция и Азербайджан, министъра на енергетиката Теменужка Петкова, премиера Бойко Борисов и съответните търговски фирми. „Доверяй, но проверяй“, тази руска поговорка обичаше да цитира покойният президент Рейгън, но явно тя се е превърнала в девиз на цялата американска дипломация. Госпожа Мустафа обаче направо заплаши: „Ще продължа да следя внимателно строителните работи през идните седмици и месеци. Интерконекторът с Гърция и терминалът в Александруполис заедно ще отворят пътя за мащабен внос на втечнен природен газ, като в крайна сметка въведат реална конкуренция на българския газов пазар, осигурят надеждни газови доставки и позволят на българския потребител да се възползва от по-ниски цени… Ако България иска да стане енергиен център, изключително важно е тя да реформира собствения си вътрешен газов пазар, гарантирайки справедлив, недискриминационен и прозрачен пазар, което е ключова предпоставка за диверсификацията“.

Посланикът на САЩ се спира и на ядрената област, изтъквайки преимуществата на американския опит, включително в ядрената енергетика. Нещо, което трябва да е подсказало на нашите управляващи, че без американско участие АЕЦ „Белене“ ще си остане „гьол“, въпреки платените и отдавна ръждясващи под найлона два руски ядрени реактора.

Що се отнася до НАТО, чиито лидери се събраха в началото на този месец на среща на върха в Лондон, въпросът за финансирането на тази бюрократична и изживяла времето си останка от Студената война, се превръща в основна ябълка на раздора. Борисов както знаем се похвали на Тръмп, че благодарение на предплатените 2,2 млрд. лева за F-16 Block 70, България предсрочно е увеличила дела на военните си разходи до над 3% от БВП, щом последният заяви: „Кажете това на германците!“ В същото време именно САЩ намаляват вноската си в НАТО със 120 млн. долара, докато Германия леко увеличава своята, а Франция отказва да я последва. Нещо повече, Макрон обяви вече, че НАТО е в мозъчна смърт. Дни преди срещата на върха в Лондон, той каза още, че Турция не бива да очаква солидарност от съюзниците си в НАТО за своята агресия в Сирия, наречена операция „Извор на мира“. Вбесен, турският президент Ердоган се провикна: „Уважаеми, Макрон! Вижте дали вие самият не сте в мозъчна смърт!“

„Съюзници-разбойници“, запели българите след Междусъюзническата война през 1913 г. Ами ако сега се окаже, че НАТО е не само в мозъчна, а в клинична смърт, за какъв дявол му е координационният център във Варна? Той няма никаква стратегическа стойност, освен като средство за въвличане на България в поредната западна авантюра срещу Русия. Вероятно и него ще нарекат „съвместна база“, макар само земята под центъра да е все още българска.


Що се отнася до американския посланик г-жа Херо Мустафа, според Хаккъ Йоджал (в. „Миллиет“/29.11.2019), на разпространеното в Турция кюрдско наречие курманджи, изразът „Я Херо, я Меро” се употребявал в смисъл на „Или иди, или не отивай“. Нещо като българското: „Я камилата, я камиларят“.


 


Страница 9 от 364