Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЗАЩОТО РУСИЯ ГРАНИЧИ С БОГА

Е-поща Печат PDF

• ИЛИ ПРОИЗХОД НА ВИДОВЕТЕ В ПЕРИФЕРИЯТА НА КОНТИНЕНТА

Човекът, когото наричат русофоб, е прозападно ориентиран, англосаксонски патриот, демократ и либерал. В България е десен и антикомунист. Рядко ляв. Важно е да се отбележи, че съзнателно или несъзнателно този човек се преживява като антропологична норма, като образец за глобално разпространение. Разполага с мандат от историята за „нормализация” на света. „Периферията” подлежи на либерално обучение и демократична стандартизация по американски образец. Периферията иска това, но не на всяка цена знае какво иска или може да го изрази. Дълг е да чуем и това, което тя не казва, но би искала да каже. Ние сме тълкувателите. Разнообразието на културите е неравенство на културите. Слабо модернизираните култури съзерцават предразсъдъци и суеверия, наричани „ценности”, и влачат жалко съществувание на лишени от икономически растеж. Нуждаят се от „инвестиции” и просвещение. Америка има месианско предназначение да демократизира света. Русия пречи.

С това леко карикатурно самомнение на „вечно дете” (puer aeternus) в „зряла либерална възраст” този човек е най-често, ако не и задължително – русофоб. Доколкото Русия е нелиберална страна. Вечно нелиберална.

Русофобското клише гласи следното: Русия е евразийски имперски комплекс с вътрешно присъщ деспотизъм и непредвидимо външно поведение. Излъчва заплаха. Ще ни нападне.

***

Чисто психологически русофоб е всеки, който подозира руснаците повече, отколкото е абсолютно необходимо. Тази иронична дефиниция съдържа опасна аналогия с антисемитизма, някои нарекоха русофобите „антисемити на XXI век”.

Руснаците са нещо като евреи с хубава литература.

Врагове на цивилизацията с поетичен дар.

 

РЕВОЛЮЦИИТЕ – ЗАКОНОМЕРНОСТ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ РАЗВОЙ

Е-поща Печат PDF

В сборника „Вехи” изпъква главно стремежът на авторите да порицаят, разобличат и заклеймят като световно зло акта на революцията и директно, руската революция от 1905 г. Те я представят като нечисто дело на руската интелигенция, която от времето на Петър Велики  насам рязко и произволно мени  духовното си кредо, деградира, изживява сбъркани идеали и заразена с атеизъм, хвърля клевети върху православната вяра и православната църква. Тази интелигенция, казват авторите на „Вехи”, бунтува народа, бидейки вътрешно отдалечена и противопоказна на неговата същност. Народници, социалисти (социалреволюционери) и анархисти тласкат Русия към пропаст. А руският народ поради лековерие и наивност им се доверява, приема лъжеучителите си за пророци на своето социално и духовно спасение. Не е нужно да преповтарям тезите на отделните автори, за да се разкрие антиреволюционния дух на „Вехи”. Но все пак ще се спра на няколко идейни постановки  в сборника, които доизясняват проблема: революцията въобще и руската революция от 1905 г. конкретно.

Моето мнение е, че в сборника „Вехи” се дава крайно идеологизирано обяснение на революционната идея и революцията (социалната) от автори, които виждат в революцията само прокоба на историческия мрак, само метафизична сила на разтлението, само злокобен свършек на света. Макар че революции и революционни идеи е имало още преди да ги нарекат с това име, ще ги има и в бъдеще като протест, съпротива, директна борба срещу причинителите на определени острокризисни обществени състояния, утежнени до извънредна степен. Ще ги има, докато проблемите на социума не се решават навреме и справедливо съгласно гражданския интерес. Ще избухват, когато официалните институции не могат и не искат да намерят постепенно и мирно, „еволюционно” решение на остро конфликтните проблеми, които не търпят историческо отлагане.

 

ЗЕМЕТРЪСЪТ ТРЪМП

Е-поща Печат PDF

Светът се разлюля като при земетресение. И изтръпна. Доналд Тръмп победи в президентските избори на САЩ. Трусът бе така зашеметяващ, че тектоничният му резонанс не можеше да бъде обхванат нито от скалата на Рихтер, нито в графите на Шпонхойер-Медведев. Джордж Фридмън написа, че степента на изумление от неговата победа е безпрецедентна. Тома Томов я определи като експлозия в мозъка. А ние в „Зора” просто въздъхнахме: сбъдна се пророчеството наше. Нескромно е да го подчертаваме, но нали само преди брой бяхме писали (“Речта на Тръмп, която взриви Америка”), че президентските избори ще променят този свят, изправен пред бездната. И че Тръмп е осъден да спечели. Основанията за това са много и сега няма да ги припомняме. Още повече че и когато изричахме тези думи, ние не мислехме за щастието на Америка и за всемирната въздишка на облекчение, а за тази тежка, жестока, безока българска съдба, която ни заставя да сме все в крокодилските челюсти на световната геополитическа захапка на епохите. Защото историята сякаш развива своята низходяща спирала и ни изправи като самотна топола в ледената пустош на безвремието – направо в 14-ия безмилостен век! Сами като вятъра в прерията, както би казал поетът, сами като бутилка на маса без хора. И този стих е може би най-кратката характеристика на българската участ в тези два торпилиращи всяка надежда мандати на Барак Хюсеинович и неговият държавен секретар Хилари Клинтън, неслизаща от вещерската метла на безразсъдството.

 

Слово на президента Румен РАДЕВ по повод 6 май - Ден на храбростта и празник на Българската армия

Е-поща Печат PDF

Уважаема г-жо председател на Народното събрание,

Уважаема г-жо вицепрезидент,

Уважаеми г-н вицепремиер и министър на отбраната,

Уважаеми вицепремиери и министри,

Уважаеми народни представители,

Уважаеми представители на политическите партии,

Ваши превъзходителства,

Уважаеми генерали, адмирали, офицери, сержанти и войници,

Драги ветерани, военноинвалиди и военни от запаса и резерва,

Скъпи сънародници,


на Гергьовден отбелязваме Деня на храбростта и празника на Българската армия. На кръстопътя на географията България е оцеляла тринадесет века. И когато силата на противника е сломявала нашия малоброен народ, силата на духа го е възкресявала дори след векове на робство. Затова св. Георги, воин и християнски светец, е символ на непобедимaта ни воля и упование.

Точно век ни дели от края на Първата световна война. Последва я Втората, още по-унищожителна.

Доскоро светът вярваше, че ужасът от преживяното ще предотврати нови кръвопролития. Но те са факт. По периферията на Европа и дори по улиците на Стария континент.

В свят, в който личният егоизъм се налага като мироглед, националните егоизми закономерно се възвръщат. А това ще рече нови рискове, сблъсъци и конфликти.

 

XX


В този свят армията възвръща ролята си на действен гарант на сигурността и благоденствието.

България е стожер на мира в нашия обременен с история регион. На съседите си гледаме като на приятели и днес на жълтите павета ще приветстваме марша на нашите братя-македонци. Но българите трябва да осъзнаем, че свободата и суверенитетът не се гарантират с думи и декларации, а се обезпечават с достатъчно сила и доблест. Че нехайното отношение към армията подкопава държавността. В миналото героизмът на българския войник често е плащал цената на политическата корист и недалновидност. Затова неотложно трябва да помислим за хората и техниката, които са призвани да бранят България.

Но 6 май не е само празник на Българската армия. Той е ден на храбростта. България е била силна, когато е живяла под знака на доблестта и добродетелите.

Днес моралната криза е факт. Но храбростта не се проявява само на бойното поле.

Днес трябва да преоткриваме всекидневната храброст на достойния човек.

Храбростта да изричаме истината, да браним демокрацията, да въставаме срещу несправедливостта.

Храбростта на достойния гражданин, който се бори с беззаконието и произвола.

Благодарност към храбрите! Свободата на всяко общество, нашата обща свобода, се крепи на върха на тяхното копие.

Честит празник на хората с пагони!

Да живее България!

6 май 2018 г.


 

 

ПОЗИЦИЯ НА БСП - СОФИЯ

Е-поща Печат PDF

В последно време все по-често ставаме свидетели на надигащи се в Европа и по света прояви на нетолерантност и ксенофобия. За съжаление, България не остава встрани от подобни прояви. Нещо повече - при сформирането на управляващата коалиция в началото на годината видяхме грозни прояви на политици, които демонстративно показват снимки с фашистки жестове и се гордеят с тях в профилите си в социалните мрежи. А депутат от управляващата партия на Гражданите за европейско развитие на България (ГЕРБ) направи скандално изказване: “Да наречеш някого “фашист”, е по-малка обида, отколкото да го наречеш “комунист”.

Историята показва, че България и българските граждани никога не са проявявали търпимост и толерантност към подобни прояви на такава мракобесна идеология, каквато е “кафявата чума”. А още по-малко в храма на държавността - Народното събрание.

През първата половина на 2018 г. България ще поеме европейското председателство. Това означава, че през този период страната ни ще бъде лидер, който отстоява споделените ценности на Европейския съюз, сред които са толерантност и заклеймяване на екстремизма, расизма, ксенофобията, антисемитизма и всички други форми на дискриминация.

На фона на всичко това за февруари 2018 година вече подготвят следващия парад на омразата – Луков марш. Проведен за първи път в София през 2003 г., той е организиран от крайнодесни групировки в памет на ген. Христо Луков. По времето на Втората световна война той е начело на Съюза на българските национални легиони - пронацистка организация, която е и сред най-яростните поддръжници на Закона за защита на нацията, влязъл в действие през януари 1941 г.

Антисемитизмът, в лицето на Луков и неговите верни последователи, е в пълен противовес на светлия момент в българската история, когато България, организира успешна кампания и спира депортацията на българските евреи в лагерите на смъртта. Същевременно режимът, поддържан от ген. Луков, разрешава депортацията на 11 343 евреи от териториите в Беломорска Тракия, Вардарска Македония и град Пирот, които намират смъртта си в лагера Треблинка.

Ние, софийските социалисти, сме убедени, че e огромна грешка държавата ни да допусне провеждането на шествие с участието на поддръжници на личност и идеология, която символизира най-мрачните моменти от европейската история на 20-и век - времена, които в действителност създадоха нуждата от Обединена Европа като гарант катастрофата да не се повтори.

Ето защо Градската организация на БСП - София подкрепя позицията на Организацията на евреите в България “Шалом” и призива й към държавните институции и общинските власти в столицата да положат необходимите ефективни усилия за възпрепятстване на плановете за провеждане на Луков марш в столицата през февруари 2018 година.

 

 


Страница 9 от 215