Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЛЕНИН УМЕЕШЕ ДА ГЛЕДА В БЪДЕЩЕТО

Е-поща Печат PDF

• Владимир Илич в спомените на Петър Райчев

Вуйчо Петър – най-малкият брат на моята баба Станка – беше самороден талант. Артист по душа, аристократ по дух, той беше и художник, и музикант, и полиглот, и обаятелен разказвач и винаги – изискан и очарователен. Това са само част от дарбите му, макар да се изяви най-ярко в оперното изкуство. Дори в края на дните си, когато коварна болест го прикова в инвалидна количка, той не падна духом, поддържаше несломимия си дух, омайваше с невероятни истории.

Вуйчо Петър е световно известният тенор Петър Райчев (1887-1960), първият прославител на българската певческа школа. Завършва Московската консерватория, а през 1912 г. получава императорска стипендия да специализира в Неапол, Италия. В продължение на четвърт век гастролира на сцените на европейските театри като солист и режисьор. От края на 30-те години е професор в Музикалната академия. Основател е на Варненската опера. Удостоен е с ордените „Св. Александър“, „Герой на НРБ“, званието „Народен артист“, Димитровска награда.

От времето на задграничните гастроли на вуйчо Петър са и срещите му с именити негови съвременници – хора на изкуството и политици.

Много от историите му граничеха с легенди. Като тая, че в Петроград концертирал на събрание, на което реч държал Ленин. Докато през 1977 г., в предаване на Ленинградската телевизия по случай Октомврийската революция, този епизод се потвърди.

 

ИЗМЪЧВА МЕ ПРИСЪСТВИЕТО НА ВЕТРОПОКАЗАТЕЛИ

Е-поща Печат PDF

Тодор КОРУЕВ в разговор с Наташа МАНОЛОВА

- Наташа, нека започнем така - какво е това село Мошино, където си родена?

- Няма го вече на картата на България това някогашно патриархално селце, в което е роден баща ми Иван Манолов. Сега то е квартал в Перник, обикновен квартал на име Мошино. Толкоз! И никаква минала романтика, уви!

А съм се родила в него съвсем случайно. Запътени от Враца за “Майчин дом” в София, родителите ми се отбили до село да навестят баба Рума и дядо Зашо и заплануваното “софиянче” избързало. Родило се селянче. Сиреч моя милост. Нямам никакво основание да съжалявам за това. Селото, както е известно, ражда характери, а моят характер е доказано корав, макар и подквасен с доста сантименти.

Бедата е там, че поради краткото ми тридневно бебешко пребиваване там аз никога не се почувствах коренячка “мошинка”. И съм може би единственият български писател, невъзпял родното си място, бащината незабравена къща. А това не е най-добрият атестат, нали?

Има и друга една беда, която те застига, когато се понатрупат годините. Зададе се някакъв юбилей, пренеприятен за дамите със самочувствие, както можете да се досетите, и любезните ти земляци те канят, приветстват, честват. А мен къде да ме честват, питам? Отговорът е кратък и жесток. Никъде.

- Знам, че харесваш името си, но не винаги харесваш жената, която го носи. Впрочем откъде е това име Наташа?

- Името си харесвам, защото звучи красиво. Не всякога харевсвам жената, която го носи, защото тя е носителка и на ред кусури. А идва това красно име от великата руска литература, на която родителите ми, високообразовани люди, бяха страстни поклонници.

 

КАКВО МИСЛЯТ АМЕРИКАНЦИТЕ И ЗАПАДНОЕВРОПЕЙЦИТЕ ЗА РУСИЯ И ВЛАДИМИР ПУТИН

Е-поща Печат PDF

Измина точно един месец, откакто двама безстрашни мъже провесиха на Манхатънският мост (Manhattan Bridge) в Ню Йорк огромен банер с лика на руския президент Владимир Путин с надпис „Миротворец” (Peacemaker). Огромният плакат с размери 6 на 10 м бе закачен на 7 октомври 2016 г. - рождения ден на руския президент. Благодарение на американското изобретение интернет кадрите от хеликоптер, който лети около плаката, обиколиха целия свят и предизвикаха милиони коментари.

Докато в Ню Йорк полицията търсеше „престъпниците”, интернет сайтът AIF.RU публикува някои мнения, разпространени в американските сайтове, от които добиваме представа какво мислят обикновените американци за това.

Manuel Comandante: „Като горд американец аз мога да кажа, че Путин е много по-добрият лидер от нашия подпалвач на война”.

Adam Lewis: „Поздравявам те, Америка! Ти открито въоръжаваш „Ал Каида” и развяваш „леви” плакати по мостовете, за да предизвикаш нова война. Вие бяхте миротворци, но сега сте терорист №1 в света”.

Otilia Penczak: „Искам да попитам човека (хората), които са закачили този банер: след като е толкова велик, защо вие не идете в Русия и не заживеете в Сибир?”

Steve Lapointe: „По-добре той, отколкото Хилари Клинтън, която може да стане президент и да изпрати нашите синове и дъщери в поредната трета световна война”.

Madeleine Ketty Clail: „Третата световна война още не е започнала само благодарение на Путин, въпреки всички провокации от страна на САЩ, които подтикват Русия и Китай към това”.

John Medina: „Путин - това е зъл диктатор, който убива невинните сирийски жители”.

 

БИТКАТА ПРИ ГОРНА И ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ

Е-поща Печат PDF

Битката на 10 декември 1877 г. (по стар стил 28 ноември) е последният етап от обсадата на Плевен. Завършва с победа на руското оръжие и с предаването на Осман паша и Западната турска армия. Падането на Плевен е един от преломните моменти в хода на Руско-турската война (1877–1878) и дава началото на победния марш на руското оръжие за Освобождението на България.

Към края на ноември, останал без хранителни провизии, Осман паша е принуден или да се предаде, или да направи един последен отчаян опит за пробив. На военен съвет е решено да бъдат атакувани руските позиции между Долна и Горна Митрополия. Турските табури са реорганизирани, раздадени са последните запаси от храна, облекло и обувки. Под прикритието на нощта на 9 срещу 10 декември Осман паша прехвърля цялата си армия на левия бряг на река Вит с цел рано сутринта да атакува русите.

Началото на боя е в 7:30 ч под прикритието на сутрешната мъгла. 16 турски табура с невероятна бързина започват настъплението си към центъра на руските позиции, заети от 9-и Сибирски гренадирски полк. За един час полкът е отбит от позициите си и е принуден да отстъпи назад към втора отбранителна линия - люнетите „Копана могила“, „Ляв люнет“ и „Астрахански люнет“. Петте роти в центъра са напълно разбити, превзети са две батарейни укрепления и са пленени осем руски далекобойни оръдия.

Най-близкостоящият, 10-и Малоросийски полк, пристига на помощ след около час и с цената на огромни загуби временно спира турското настъпление. Осман паша вкарва в боя нови 8 табура и подновява настъплението си. Превзет е „Ляв люнет“ от втората отбранителна линия.

 

ЗНАК ЗА БРАТСТВО ВО ХРИСТЕ И БРАТСТВО ВО КРОВИ

Е-поща Печат PDF

• Слово на Минчо МИНЧЕВ при откриването на паметния знак

Ваше Високопреосвещенство, уважаеми дами и господа, драги приятели,

На мен се падна високата чест да открия този паметен знак в дните, предхождащи 10 декември, деня на освобождението на гр. Плевен. В този двор на божия храм, под сиянието на православния кръст и незамлъкващия ек на църковната камбана, вече 140 години в благодарната българска земя лежат във вечен упокой костите на десетима офицери от освободителната армия на императора страстотерпец на Русия цар Александър Втори.

Синове на великата руска земя, те проляха своята братска кръв и положиха своя живот за възкресението на България, за освобождението на православния брат, окован във веригите на най-страшното и безпросветно петвековно турско робство.

Днес изписваме на камък имената на тези герои, за да помнят и знаят поколенията след нас, че по-тежка от робските вериги е само участта да нямаш, както се пее в народната песен, мил братец. Затова сърцата ни тупат задъхано и учестено, когато произнасяме имената на майор Лихачов, на поручик Пашкевич, на подпоручиците Горшков, Контарев и Мишковски от 9-и Сибирски гренадирски полк; когато смисляме за триж простреляните мундири на майор Манасеин, на капитан Тараткевич, на щабскапитан Кутузов, на поручик Тимашев от 10-и Малорусийски гренадирски полк, както и на щабскапитан Кулман от обвеяния с бойна слава 12-и Астрахански гренадирски полк. Преди 140 години те са били само една непрежалима десетица от всичките 1722 герои, паднали под острието на смъртта в отчаяния щурм на табурите на Осман паша. Днес ние поменаваме техните имена, но всъщност смисляме онези 40 000 руски синове, чиито кости останаха в мъртвата долина и зелените възвишения на Плевен. Това е само част от страшната цена на българската свобода, платена дори само в този едничък град-герой на руската бойна слава. Но освен Плевен, България помни и Шипка, и Шейново, и Свищов и Ямбол, и пламналите полета край Стара Загора, и бурливото ехо на сраженията в Еленския Балкан.

 


Страница 9 от 201