Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ДВА ВИДА ЦИВИЛИЗАЦИИ: КАК ДА СЕ ОТСТРАНИ КОНКУРЕНТА

Е-поща Печат PDF

Достатъчно е да погледнем картата на Евразия и картата на света, за да ни стане ясно доколко е успешен и жизнеспособен руският народ. Огромна страна, колосални територии, вече усвоени и неусвоени до сега, поради своята невероятна огромност и крайно суровия климат!

И което не е маловажно - всички, населявали тези територии, влезли в състава на Русия, никъде не са отишли. Не са изчезнали, не са се превърнали в експонати на етнографските музеи. Народите са на своите земи; влизайки в състава на Руския свят, те обогатиха културата си, създадоха национална интелигенция (ако не са имали такава) и са се увеличили като численост.

Пред нас е уникалният опит за създаване на империя, какъвто никой друг не е имал. В случая използваме термина „империя“ в изключително положителен смисъл. Но нали е имало и други империи, и никак не можем да оценим положително техния принос в историята на човешката цивилизация.

„Класиката в жанра“ е Британската империя, по време на чието строителство се случи геноцидът на американските индианци с катастрофално съкращаване на числеността на коренното население. Жертви на строителството на „новия свят“ на англосаксонската цивилизация са около 100 милиона души, при това много народи просто престанаха да съществуват.

 

Николай Стариков

 

Подобна картина се е наблюдавала в Индия, където по време на един-единствен изкуствено организиран глад през 1942–1944 г. за загинали около 2 милиона души. Коренното население на Австралия все още минава в категорията „флора и фауна“: даже след края на Втората световна война тях не ги отчитат при преброяването на населението.

Към момента на появяване на “цивилизаторите“ от Лондон коренното население на Австралия по разни оценки съставлява от 300 хиляди до 1 милион души, обединени в повече от 500 племена. В началото на ХХ век те са около 60 000. В остров Тасмания са унищожени 95% от населението, главите с характерните татуировки попълниха колекциите на тези, които считайки се за висша раса, не считаха тасманийците за хора.

За милионите хора, отвлечени в Африка и откарани в робство, даже няма да упоменаваме. Монополното право за  търговия с „жив товар“ е принадлежало именно на „строителите“ на Британската империя и е било получено като резултат от „войната за испанското наследство“.

Нека обобщим: пред нас има два вида цивилизационно строителство.

Първият - това е руският, российският (нашата империя се е казвала Российская!) - включването на нови територии със задължителното съхраняване на населението им, културата и обичаите. Руснаците никога не са смятали за срамно да взаимстват нещо ново от народите, които влизат в състава на руската цивилизация.

 

Владимировската църква в Биково


Казаците с удоволствие започват да носят черкески, елементи от одеждите на кавказките народи, а шашликът стана руско национално ястие. Не считали за срамно да носят подобни дрехи и руските императори, които даже използват своите нови поданици като своя лична охрана. Например, веднага след присъединяването на Крим, кримските татари, дали клетва за вярност към Русия, се появяват до Екатерина Велика.

Вторият път за строителство на империя е изповядван от англосаксонците. До ден днешен. Населението на интересуващите ги страни се унищожава, а освободената земя се заселва с преселници. Малкото оцелели аборигени се натикват в резервати и напълно се лишават от културата и традициите им. Това е „цивилизационен тиган“ на който народите биват просто изгаряни, а след това техните остатъци поглъщани.

Именно от тук черпи своето „вдъхновение“ и Адолф Хитлер заедно с другите нацисти, въплътявайки към живот в най-открита и кървава форма методите на имперско строителство, изпробвани от англичаните много преди Третия райх.

Въпрос: кой път действително е цивилизован? Отговорът е очевиден. Кой метод на строителство на света в крайна сметка неизбежно ще изгуби? И тук с отговора няма въпроси.

Ето, отговорът е очевиден и за авторите на онзи проект на световно строителство, който подразбира задължителното унищожаване на част от населението на планетата. Те ще изгубят. Те ще изгубят в конкурентната борба, а значи, трябва да спрат конкуриращия ги цивилизационен проект.

И те намират този път. Впрочем, даже не е било нужно да го търсят. Той е известен от дълбока древност. „Разделяй и владей“ - така са действали още в Древния свят.

Какво означава този принцип? Иде реч не само за това, разделяйки един народ на части, той да бъде подчинен. Основният смисъл на подобен принцип е именно в разделението. Поделяйки народа на части, сблъсквайки тези части помежду им, може да бъде спряно строителството на конкуриращия цивилизационен проект, даже изобщо да бъде унищожен.

Именно това се случи през февруари 1917 година. Силите на руския народ са насъскани помежду си. Технологията винаги действа по един и същ начин: първо е ликвидирането на централната власт. Нататък, при разделянето на многонационалната държава на части, следващият етап неизбежно е войната. Като резултат общите сили на народа и империята се оказват насъскани един срещу друг. Териториалното разширение и влиянието завършват  се смеят от делението и борбата за това, което отдавна е принадлежало на този цивилизационен проект.

При отделянето на Финландия от Русия през 1917-1918 година, веднага на тези територии започва гражданска война. След което Финландия воюва с Русия още два пъти - през 1939 и 1941 година. Преди 1917 година фините и руснаците векове живеят в мир и нямат претенции един към друг.

По същия начин действат нашите противници и днес, така те постъпиха през 1991 година. Разделянето на Съветския Съюз доведе до военен конфликт на Русия с Грузия, изходът от който е разбираем, поради съотношението на силите.

Именно затова главният кандидат за война с руснаците е една от най-големите части на СССР - Украйна. Именно нея англосаксонците я гласят за въоръжен сблъсък с Руската Федерация. От тук идва и упоритата русофобия, постоянните провокации и войнствената риторика на киевската марионетна власт.

За война винаги е нужен повод: въоръженият метеж в Киев през 2014 година - това е и първият повод за бъдеща война, чиято главна цел е взаимната анихилация на силите на цивилизационния проект, който англосаксонците считат опасен за себе си.

Само по една причина досега войната не се случва - ръководството на Русия разбира водещата игра. Обаче Западът няма да прекрати опитите си да я разпали по тогава, докато на власт в Киев са неговите марионетки.

 

Превод от руски език Гияс Гулиев


 

ЖИЛЕТКИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ, СЪЕДИНЯВАЙТЕ СЕ!

Е-поща Печат PDF

Наред с „традиционните“ за всички времена военни конфликти, напрежения, терористични атентати, автомобилни, влакови, самолетни и корабни катастрофи, годината, която отиде в историята остави в наследство на новата 2019 година редица започнати, но недовършени неща. Между тях са: английският развод с ЕС; проблемите, произтичащи от затоплянето на климата и нежеланието на най-големите замърсители на въздуха да намалят емисиите на парникови газове; хищническото експлоатиране на енергийните ресурси на планетата; разтварянето на ножицата на социалното неравенство между богатите и бедните страни, между свръх богатото малцинство и милиардите жители на света, които тънат в мизерия, отчаяние и безнадеждност.

 

В средата на декември м.г. в „мотора на ЕС“ Франция, се развихри един своеобразен бунт, участниците в който надянаха жълти светло отразителни жилетки, сякаш за да предупредят минаващите покрай тях, че ги има. И да дадат сигнал, че в обществото е започнала дълбока промяна. Тази промяна, както писа Ергин Йълдъзоглу във вестник „Джумхуриет“ (13.12.2018), носеше със себе си и питания от рода на „какво става сега?“, „какво е това?“. Разнообразието на отговорите, които се даваха на тези въпроси, според френския вестник „Льо Монд“ показвало, че и интелектуалците са се разделили.

Така или иначе, бунтът на „жълтите жилетки“ показа, че управляваните не желаят да живеят и да бъдат управлявани по старому. Президентът на Франция Еманюел Макрон, чийто рейтинг се срина до този на Франсоа Оланд през последните му дни в Елисейския дворец, в изявление по телевизията заяви, че е разбрал че е огорчил много хора със своите данъчни и други реформи и обеща отстъпки, които показаха, че и управляващите не могат да управляват по старому. Това Ленин нарича революционна ситуация – когато низините не желаят да живеят, а върховете не могат да управляват по старому. Но и не искат, или не могат да управляват по новому. Ако случаят с Франция е такъв, значи тя е направила първата крачка по-навътре от една обикновена национална криза. Тоест, към

интернационализирането на бунта.

Протестите на „жълтите жилетки“, които CNN нарече „grassroots” ( „хората от народа“), се прехвърлиха в Белгия, Великобритания, Хърватия, Австрия и дори в Канада. Очевидно е, че навсякъде хората от народа има за какво да недоволстват от управляващите, които уж са избрали демократично. Работата е там, че политиците идват на власт с едни обещания, а като управляващи правят нещо съвсем различно. Нашите „обединени патриоти“ също излъгаха своите избиратели за минималната пенсия от 300 лв., а сега се оправдават, че толкова могат с малкото си на брой депутати. Ако ги били подкрепили така, че да станат първа политическа сила, нещата щели да са други. Добре че не го направиха! А избирателите знаеха, че техните „патриотични народни избраници“ ще се изпокарат като цигани, „патриотите“, а защо не и коалиралите се с тях „гербери“ нямаше никога да видят парламента.

Както и да е. Благодарение на бунта на „жълтите жилетки“, отново започнаха да се дискутират въпроси като цените на горивата, разпределението на доходите и на данъчното бреме, бежанският наплив, тероризмът и ислямизацията на Стария континент. Така и ние в България разбрахме, че една от реформите на Макрон е облагането с данък и на ниските пенсии: високите отдавна са обложени. Ето за какво нашите данъчни кожодери още не са се сетили, но никога не е късно, щом народът кротува.

Господстващите в Европа класи, обаче, са обезпокоени

от предложението на Пикети и неговите другари за въвеждане на европейски данък от общо 800 млрд евро за разрешаване в мащаба на Стария континент на проблеми, като неравенството в разпределението на доходите, бежанската и климатичната криза. Един коментар в „Блумбърг“, озаглавен „Пикети да съблече тази жълта жилетка“, твърди, че с нея се защитава тезата колко вредно – икономически и идеологически, е  да се облагат с данък капиталът и богатите. Управляващите не само във Франция, а и в много други страни са недоволни от случая с „жълтите жилетки“ и направените им отстъпки. Има сериозен страх от новите проблеми, които движението може да породи в бъдеще.

<<Управляващите класи, пише Йълдъзоглу, не изглежда да имат намерение да отговорят на искането за „преразпределяне“ в период, когато световната икономика е започнала да се забавя и тортата е започнала да се смалява. Историята ни показва, че от такива уравнения общо взето произлизат по-тиранични мерки и страхът тласка капиталистическите класи към това да подкрепят крайно десни, фашистки движения>>.

Разбира се, движението „Жълти жилетки“ е много объркано събитие. Участниците в него казват: „Ние сме народът!“, но все още не са успели да надхвърлят равнището на едно гневно „множество“. То притежава характеристиките и на пролетария, и на буржоата, и на интелигенцията. Наред с тези, които подкрепят Марин Льо Пен, има и привърженици на движението на Меланшон „Непреклонните“, както и други течения – социалисти, антикапиталисти и анархисти. В това „множество“, наред с дребни производители и собственици на недвижими имоти, дошли от полските райони, от провинцията, има притежатели на камиони, използващи нафта, работници от градовете, безработни, средни класи, притежаващи бензинови автомобили и дори…ученици от гимназиите. В движението са и крайно десни, възприели открито фашистката идеология. Тоест, движението изтъква хем исканията на десницата, хем на антикапиталистическата левица.  Но това движение се представя не с някое от исканията, а както посочи Дейвид Бродер в „Contretemps“ (22.11.2018), с понятието „Жълти жилетки“, което всъщност няма политически смисъл, се обозначава

„един свободен показател“.

<<Какъв смисъл ще придобие това множество, пита Йълдъзоглу, когато като „народ“ започне да произвежда политически продукти (проекти и програми)? И кой ще спечели борбата за хегемония, която ще определи и фиксира смисъла на „Жълтите жилетки“, който все още държи заедно това мнозинство, работещо като „свободен показател“. Ако спечели движението на Марин Льо Пен, няма да се появи нещо „трето“ (което да бъде посредник между управляващи и управляеми, б.р.). Ако спечелят левите/социалистите, и ако успеят да изиграят ролята на това „трето“, не само във Франция, ще се роди възможност за промяна в жизнените светове на човечеството като цяло (Дори и в Турция). Не беше ли това и възможността, която не се представи в „Гези“?>>.

С чувство за хумор, друг автор на „Джумхуриет“, Ъшъл Йозгентюрк, озаглави своята статия така: „Вълнени жилетки от цял свят, съединявайте се!“ И описва как толкова се е впечатлил от бунта на „жълтите жилетки“, че засънувал как турските жени протестират, навлекли изплетените от самите тях вълнени жилетки, носейки плакати с причудливи искания. Например срещу поскъпването на природния газ, срещу заплащането на неконсумирана електроенергия, за повишаване на минималното възнаграждение на 2300 лири, за закриването на Диянета (Управлението на религиозните дела), което има бюджет от 10,5 млрд. лири, за намаляване на броя на депутатите, за подвеждане под отговорност на имамите, насилници на девойки и момчета, против партиите и синдикатите, за залавянето на нарко бароните и др.. Накрая авторът заключава, че е дошло времето за бунт и призовава всички да плетат вълнени жилетки.

<< Не се знае, тук е Анадолът, леговището на неочаквани, непредвидени изненади. От мен казано, започвайте да плетете вълнените си жилетки! Лозунгът ни е такъв: „Вълнени жилетки от цял свят, съединявайте се!“>>.

Имайки предвид предприемчивостта на българина, представете си какъв бизнес може да се развие в нашата страна с тези жилетки – жълти или просто вълнени. Май по-лесно ще облечем всички граждани с жилетки, отколкото да ги накараме да протестират на улицата, както във Франция. Но, добър е Господ. Това което други не могат, ще го направи правителството на ГЕРБ и ОП. Защото преди да са влезли в сила увеличенията на пенсиите, цените на тока, водата, хляба и природния газ вече хвръкнаха нагоре. Точно както през зимата на 2013 г..Тогава бунтовете срещу високите сметки на ЕРП-тата свалиха първото правителство на Борисов и доведоха до предсрочни парламентарни избори, след които ГЕРБ престоя една година в опозиция. Хегел пише, че всички събития в историята се случват по два пъти, а Маркс добавя: първия път като трагедия, втория-като фарс. Но и сегашната „стабилност“ не е ли един фарс?

 

 

РЕВОЛЮЦИИТЕ – ЗАКОНОМЕРНОСТ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ РАЗВОЙ

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 42

В човешката история няма социална революция, която да не е претърпяла поражение или самопоражение. И защото през следващите десетилетия се откроява конфликтът между идеали и реалности. И защото историята изравя своя подземен път, независимо от мечтанията на първопроходците. И защото вековната йерархична обществена уредба и традиция - поне досега - успяват да намерят такива сили в революционното движение и развой, които да ги реанимират.

Същественото обаче е в друго, в това, че революцията е вододел в човешкия живот, че тя причинява дълбоко преобразуване на обществените отношения и личната съдба, допринася за рязък прелом в икономиката и духовността, за радикални промени в етическото кредо на човека.

Руската революция от 1917 г., както се убедихме, е отговор на въпроси, на които господстващите обществени слоеве/класи на царска Русия са били безсилни да намерят решение. Социалният цирей е трябвало да се пукне и се пуква!

Ленин и болшевиките увличат народните маси с тактически и стратегически идеи и послания. Обещават да дадат земя на селячеството, заявяват прозорливо, че са за мир, срещу войната, за мирно съсъществуване между народите, за самоопределение на нациите.

По-късно редица техни обещания се реализират изцяло, отчасти или превратно. Предоставянето на земя за селяните, например, се заменя с форсирано създаване на селскостопански кооперативи и насилственото ”разкулачване”. Държавата на народните съвети, на народовластието, се транформира в държава, която използва активно инструменти на узаконеното насилие. Вътрешнопартийната демокрация бива погазена. През 30-те години идва „модата” на монтираните съдебни процеси, на произволното убиване и затваряне в затвори и концлагери на милиони руснаци, голяма част от тях дейци на болшевишката партия.

Родоначалниците на Октомври не са си представяли, че една държава на социализма може да се заеме с възстановяване на предишни структури на класовото общество, да издига в култ ръководителя/вожда, да се занимава със самолични и държавни произволи, да формира от апаратчици номенклатурен слой, бъдещ гробокопач на социализма, на социалистическата система.

В същото време Октомврийската революция, както вече отбелязах, успява да сломи през 1918 г. похода на интервентите от цяла Европа и САЩ, на професионално подготвената Бяла армия срещу „пролетарското отечество”. Да преобърне социалната структура на обществото. Да даде хляб, но и култура, образование на милиони руснаци. Да въведе безплатно образование и безплатно здравеопазване.

 

АМЕРИКА СЕ РАЗПАДА: АНАТОМИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА ПСИХОЗА

Е-поща Печат PDF

“От септември 2001 г. страната преживява общонационален нервен срив. Държавата на народа внезапно се счупи, пазарната икономика отива по дяволите и от всички посоки заплашително изниква зловещ враг. Не мисля, че страхът е ефикасен начин да овладееш ситуацията, да отреагираш на реалността. Най-често страхът е просто синоним на невежество”

Хънтър С. Томпсън, гонзо-журналист (субективен стил на журналистическо повествование от първо лице, характерен с преувеличени оценки и груба лексика - б.р.)

Поредната стрелба в един пореден ден на Америка. Или просто така изглежда?! С тревожна цикличност страната е подложена на поток от насилствени действия, които тероризират обществото и дестабилизират крехката екосистема, осигурявайки на правителството чудесни оправдания за “затягане на гайките” и провеждане на още по-авторитарна политика в името на т. нар. национална сигурност. И при мълчаливото съгласие на гражданите.

Например неотдавнашният масов разстрел в малка черквичка в едно малко тексаско градче (Съдърланд Спрингс, на около 60 километра от Сан Антонио. - б.р.).

Самотният стрелец - бивш служител на ВВС, облечен в черно, с изтъркана бронежилетка, опасан с боеприпаси и с маска на лицето, стреля с щурмова винтовка. (Да отбележим тук приликата между формите и тактиката на полицейските щурмови групи за бързо реагиране и военните.)

26-годишният Девин Патрик Кели прекарва една година във военния затвор заради нападение над жена си и детето. Ако изключим семейните свади, Кели - както и много други стрелци в близкото минало, - е определян от познатите си като “добро момче”.

Безредната стрелба на това “добро” момче отнесе живота на поне 26 души.

Президентът Тръмп и губернаторът на Тексас отнесоха стрелбата в графата “психично заболяване”.

Може и така да е.

 

ДУХОВАТА МУЗИКА

Е-поща Печат PDF

На 24 ноември т.г. Тодор Коруев, блестящият публицист, талантливият изследовател на българските корени и занаяти, писател и неспокоен творчески дух, отбеляза юбилейна годишнина. Името му по най-естествения начин се свързва освен с дългогодишната му работа във в. “Дума”, но сякаш е станало неизличимо допълнение и към забележителните му изследвания върху родопското овчарство - “Овньо льо вакал, каматан...” (Жалба по славното родопско овчарство”, 2011), както и последната му книга -  „Разбойничеството в Златоградско“ (2016).

“Само се опитах да разбера как звънят чановете - споделя авторът на “Овньо льо вакал, каматан...”. - “Убеден съм, че песните за овчарите са едни от най-хубавите. Овчарят живее в самота, която го провокира да анализира себе си и възпитава в него едно чисто чувство към изкуството и специално песента... казваха: „Учи, иначе овце ще пасеш“. Като че овчарлъкът е срамна работа. Аз пък се връщам към това време, за което Николай Хайтов казва: „Овчар беше сладка дума, овчарлък – благородна работа. Но някога!“ ... Антон Дончев във „Време разделно“ писа за Манол: „Падна му се добрият дял да ходи сред овцете и да мирише на вълна и на сирене.“ Исках да представя истинската, хубавата миризма на тази професия и на всичко, свързано с овцете, които са  хранили не само народа, а и още много професии, свързани с овчарството...

Израснал съм сред приказки и песни – двама прадядовци и единият ми дядо са кехаи. У дома винаги се е говорило за саи и мандри, за овце, агнета и шилета, за овни и еркичи, за бито сирене и саздърма, за чевермета. От дете знам, че чан се туря на еркич, а не на прашничево шиле. Наслушал съм се на разговори за овчарски кучета, за вълци и мечки, за люти разбойници арнаути.  Изстраданият опит ги е научил да потискат страха, да не се боят от риска, да устояват на житейските бури. Тогаз не е чудно, че те са дръзки, горди и непреломни, предприемчиви и затуй много от тях са преуспяващи. Но не се изхвърлят, не превиват пръчката, знаят си мярката „и в драгото,  и в балното”. Те вярват повече на дадената дума, отколкото на писаното върху хартия. Ако кръвта им възвира, това е най-често заради накърнено честолюбие. Такива като моите „стрикувци” все още има у нас, но за жалост не се срещат измежду политиците, държавниците, бизнесмените и обслужващия персонал – социолози, политолози и журналисти. Навъдиха се много „господа”, та няма кой да каже „дий” на магарето. Ще трябва да захвърля за миг гегата и силяхлъка, да яхна овена, да се хвана за руното му и той да  ме свали в най-долната земя, където днес е изпаднало изстрадалото ни отечество, жертва на шантавия преход и изкривената демокрация”...

 


Страница 9 от 241