Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

СБОГУВАНЕ С ПРИЯТЕЛИТЕ

Е-поща Печат PDF

Големият български творец, естраден изпълнител, общественик, дипломат и сърдечен човек, незабравимият Бисер Киров, е роден на 4 септември 1942 г. в София, в семейството на свещенослужителя Христо Киров. Завършва гимназия в столичното 22-ро училище с отличен успех. Отбива военната си служба в артилерийския дивизион - гр. Марица (сега Симеоновград). Следва във ВХТИ - София и журналистика в СУ “Климент Охридски”. През 1988 г. завършва Руската академия за театрално изкуство - Москва, специалност “Музикална режисура”.

От 1967 г. започва кариерата му на вокален изпълнител с оркестър “Балкантон”.

На 8 октомври 1967 г. за пръв път пристига на Острова на свободата - Куба, с оркестър “Балкантон” и певиците Йорданка Христова, Маргарита Димитрова и Маргарита Радинска. Участват с голям успех на първия фестивал “Варадеро - 67” и в продължение на цял месец гостуват в различни населени места в родината на Фидел Кастро и победилата революция.

През 1978 г., на 11-ия световен фестивал на младежта и студентите в Хавана, Куба, Бисер Киров и вокална група „Рефлекс”, както и оркестър “Метроном” представят България. Песента “Cuba Bulgaria - in machete y una roza” става хит на фестивала.

През 1979 г. Бисер Киров и неговата група “Рефлекс” са на двумесечно турне в Куба. Тогава в репертоара на Бисер Киров се появяват и първите песни на големия кубински певец и композитор Бени Море.

На GALA’81 Бисер Киров печели Голямата награда в театър “Карлос Маркс” с песента на Бени Море “Tu me sabes comprender” .

 

ЛЕНИН УМЕЕШЕ ДА ГЛЕДА В БЪДЕЩЕТО

Е-поща Печат PDF

• Владимир Илич в спомените на Петър Райчев

Вуйчо Петър – най-малкият брат на моята баба Станка – беше самороден талант. Артист по душа, аристократ по дух, той беше и художник, и музикант, и полиглот, и обаятелен разказвач и винаги – изискан и очарователен. Това са само част от дарбите му, макар да се изяви най-ярко в оперното изкуство. Дори в края на дните си, когато коварна болест го прикова в инвалидна количка, той не падна духом, поддържаше несломимия си дух, омайваше с невероятни истории.

Вуйчо Петър е световно известният тенор Петър Райчев (1887-1960), първият прославител на българската певческа школа. Завършва Московската консерватория, а през 1912 г. получава императорска стипендия да специализира в Неапол, Италия. В продължение на четвърт век гастролира на сцените на европейските театри като солист и режисьор. От края на 30-те години е професор в Музикалната академия. Основател е на Варненската опера. Удостоен е с ордените „Св. Александър“, „Герой на НРБ“, званието „Народен артист“, Димитровска награда.

От времето на задграничните гастроли на вуйчо Петър са и срещите му с именити негови съвременници – хора на изкуството и политици.

Много от историите му граничеха с легенди. Като тая, че в Петроград концертирал на събрание, на което реч държал Ленин. Докато през 1977 г., в предаване на Ленинградската телевизия по случай Октомврийската революция, този епизод се потвърди.

 

БИТКАТА ПРИ ГОРНА И ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ

Е-поща Печат PDF

Битката на 10 декември 1877 г. (по стар стил 28 ноември) е последният етап от обсадата на Плевен. Завършва с победа на руското оръжие и с предаването на Осман паша и Западната турска армия. Падането на Плевен е един от преломните моменти в хода на Руско-турската война (1877–1878) и дава началото на победния марш на руското оръжие за Освобождението на България.

Към края на ноември, останал без хранителни провизии, Осман паша е принуден или да се предаде, или да направи един последен отчаян опит за пробив. На военен съвет е решено да бъдат атакувани руските позиции между Долна и Горна Митрополия. Турските табури са реорганизирани, раздадени са последните запаси от храна, облекло и обувки. Под прикритието на нощта на 9 срещу 10 декември Осман паша прехвърля цялата си армия на левия бряг на река Вит с цел рано сутринта да атакува русите.

Началото на боя е в 7:30 ч под прикритието на сутрешната мъгла. 16 турски табура с невероятна бързина започват настъплението си към центъра на руските позиции, заети от 9-и Сибирски гренадирски полк. За един час полкът е отбит от позициите си и е принуден да отстъпи назад към втора отбранителна линия - люнетите „Копана могила“, „Ляв люнет“ и „Астрахански люнет“. Петте роти в центъра са напълно разбити, превзети са две батарейни укрепления и са пленени осем руски далекобойни оръдия.

Най-близкостоящият, 10-и Малоросийски полк, пристига на помощ след около час и с цената на огромни загуби временно спира турското настъпление. Осман паша вкарва в боя нови 8 табура и подновява настъплението си. Превзет е „Ляв люнет“ от втората отбранителна линия.

 

ИЗМЪЧВА МЕ ПРИСЪСТВИЕТО НА ВЕТРОПОКАЗАТЕЛИ

Е-поща Печат PDF

Тодор КОРУЕВ в разговор с Наташа МАНОЛОВА

- Наташа, нека започнем така - какво е това село Мошино, където си родена?

- Няма го вече на картата на България това някогашно патриархално селце, в което е роден баща ми Иван Манолов. Сега то е квартал в Перник, обикновен квартал на име Мошино. Толкоз! И никаква минала романтика, уви!

А съм се родила в него съвсем случайно. Запътени от Враца за “Майчин дом” в София, родителите ми се отбили до село да навестят баба Рума и дядо Зашо и заплануваното “софиянче” избързало. Родило се селянче. Сиреч моя милост. Нямам никакво основание да съжалявам за това. Селото, както е известно, ражда характери, а моят характер е доказано корав, макар и подквасен с доста сантименти.

Бедата е там, че поради краткото ми тридневно бебешко пребиваване там аз никога не се почувствах коренячка “мошинка”. И съм може би единственият български писател, невъзпял родното си място, бащината незабравена къща. А това не е най-добрият атестат, нали?

Има и друга една беда, която те застига, когато се понатрупат годините. Зададе се някакъв юбилей, пренеприятен за дамите със самочувствие, както можете да се досетите, и любезните ти земляци те канят, приветстват, честват. А мен къде да ме честват, питам? Отговорът е кратък и жесток. Никъде.

- Знам, че харесваш името си, но не винаги харесваш жената, която го носи. Впрочем откъде е това име Наташа?

- Името си харесвам, защото звучи красиво. Не всякога харевсвам жената, която го носи, защото тя е носителка и на ред кусури. А идва това красно име от великата руска литература, на която родителите ми, високообразовани люди, бяха страстни поклонници.

 

КАКВО МИСЛЯТ АМЕРИКАНЦИТЕ И ЗАПАДНОЕВРОПЕЙЦИТЕ ЗА РУСИЯ И ВЛАДИМИР ПУТИН

Е-поща Печат PDF

Измина точно един месец, откакто двама безстрашни мъже провесиха на Манхатънският мост (Manhattan Bridge) в Ню Йорк огромен банер с лика на руския президент Владимир Путин с надпис „Миротворец” (Peacemaker). Огромният плакат с размери 6 на 10 м бе закачен на 7 октомври 2016 г. - рождения ден на руския президент. Благодарение на американското изобретение интернет кадрите от хеликоптер, който лети около плаката, обиколиха целия свят и предизвикаха милиони коментари.

Докато в Ню Йорк полицията търсеше „престъпниците”, интернет сайтът AIF.RU публикува някои мнения, разпространени в американските сайтове, от които добиваме представа какво мислят обикновените американци за това.

Manuel Comandante: „Като горд американец аз мога да кажа, че Путин е много по-добрият лидер от нашия подпалвач на война”.

Adam Lewis: „Поздравявам те, Америка! Ти открито въоръжаваш „Ал Каида” и развяваш „леви” плакати по мостовете, за да предизвикаш нова война. Вие бяхте миротворци, но сега сте терорист №1 в света”.

Otilia Penczak: „Искам да попитам човека (хората), които са закачили този банер: след като е толкова велик, защо вие не идете в Русия и не заживеете в Сибир?”

Steve Lapointe: „По-добре той, отколкото Хилари Клинтън, която може да стане президент и да изпрати нашите синове и дъщери в поредната трета световна война”.

Madeleine Ketty Clail: „Третата световна война още не е започнала само благодарение на Путин, въпреки всички провокации от страна на САЩ, които подтикват Русия и Китай към това”.

John Medina: „Путин - това е зъл диктатор, който убива невинните сирийски жители”.

 


Страница 9 от 201