Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

“Вашингтон пост”: ПРЕЗИДЕНТЪТ ТРЪМП

Е-поща Печат PDF

Преди два броя (бр. 41 / 8 ноември т.г.) вестник „Нова Зора”, единствен в българския печат (без да се броят последващите плагиати), публикува последната голяма предизборна реч на кандидата на Републиканската партия на САЩ за президент Донлад Тръмп в Гетисбърг, Пенсилвания. Речта предизвика небивал интерес, въпреки че дните съвпадаха и с българските президентски избори. И все пак този интерес е напълно обясним и логичен – смяната на управлението в САЩ безусловно ще повлече след себе си значителни промени и изненади не само за страната, но и за света като цяло. Обективната оценка на управлението на Барак Обама, скандалите около фамилия Клинтън и г-жа Хилъри, имейлите, истериката и т.н., също ще бъдат обговаряни дълго време.

Разбираемо е също, че отношението към личността и позицията на Доналд Тръмп – 45-ия президент на САЩ, не е еднозначна и отразява нагласите и очакванията, надеждите и крушението на различни обществени и политически среди.

И все пак, „Нова Зора” отново се опитва да представи обективна и проникновена информация за последните събития. Поради това поместваме и редакционната статия на официоза „Вашингтон пост” – като една друга гледна точка и размишление за непосредственото настояще и бъдеще на държавата САЩ, както и други кратки анализи, за да опитаме да съставим „епикризата” на днешния съдбовен исторически момент.

Доналд Тръмп бе избран за 45-ия президент на САЩ. Надявахме, че няма да напишем тези думи. Но Тръмп разтърси тези, които правеха социологическите анкети, яхвайки вълната, надигната отчасти от гласуващите в селските райони и в Индустриалния пояс. Тези избиратели чувстваха, че политическият истаблишмънт ги е изтласкал в периферията. Макар че Тръмп можеше и да не признае резултатите, ако беше загубил, а Хилари Клинтън беше победила, всички американци трябва да признаят гласа на избирателите и да работят за най-добрия резултат за страната и света.

 

ДЕНЯТ НА БУДИТЕЛИТЕ – БОЙНИЯТ ПРАЗНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ

Е-поща Печат PDF

• Разговор на Петър Волгин с Валентин Вацев, излъче на 1-ви ноември - Ден на народните будители (БНР, програма „Хоризонт”)

Петър Волгин: - Добър ден и честит празник на първия ми събеседник Валентин Вацев.

Валентин Вацев: - Честит да бъде и на Вас, г-н Волгин.

- Благодаря Ви, г-н Вацев, какво означава днес да говорим за будителите, този разговор до какво води?

- Аз бих започнал с крачка назад. В края на миналия век, през 90-те години, когато над Сърбия се стелеха хуманитарни бомбардировки, бяха запитали г-жа Кондолиса Райс – истинска интелектуалка в Държавния департамент, – как е възможно това, след като Косово е люлката на сръбската държавност. Тя с разбиране кимнала и казала, че „кога е било това - преди 400 години”!

Това е идеална илюстрация на тезата на една от двете концепции за историята – че историята е това, което е било и което вече никога няма да бъде. А аз се придържам, както и повечето историци, разбира се, към обратната теза, – че историята е актуална, продуктивна и насъщна, че ние живеем в Историята и тя непрекъснато ни съобщава своите послания, и така ние сме нейни проводници.

Сега към Вашия въпрос – някои хора са склонни да разглеждат Деня на народните будители като вехта, музейна календарна дата, която, очевидно поради намесата на руските хакери – ние си знаем тяхната роля, – съвпада с деня, или може би нощта, в която цялото прогресивно човечество празнува своя най-светъл празник – имам предвид, разбира се Хелуин. Но това не е добавка към Хелуин и дори не е историческа дата, а е насъщен ден на насъщни проблеми с опити за насъщни решения.

 

ЗАЩО ЛЕНИН ТАКА БЪРЗАШЕ ДА ВЗЕМЕ ВЛАСТТА

Е-поща Печат PDF

В. „Нова Зора“ предлага на своите читатели една от версиите за началото на Октомврийската революция. Тя е изложена в книгата на писателя и анализатора Николай Стариков „1917. Разгадка „русской“ революции“ (тлявя 10).

„Ако двамата с Ленин не бяхме в Петербург, нямаше да има и Октомврийска революция“ (Л.Д. Троцки „Дневници и писма“)

Ленин завършва речта си на Втория Всеросийски конгрес на Съветите непосредствено след взимане на властта на 25.10.1917 г. така: „Сега ние в Русия сме длъжни да се заемем с построяване на пролетарска социалистическа държава. Да живее световната социалистическа революция!“

Но само преди 2 седмици Ленин пишеше съвсем друго. Тогава той бързаше, много бързаше. Той знаеше, че властта трябва да се вземе именно  сега. Всичко висеше на косъм: революцията, страната и може би съдбините на света. Но това разбираха само той и Троцки. И друг никой. Всички се питаха „Защо сега? Защо да бързаме така?“. На 23 октомври Ленин, почувствал равнодушието по въпроса за въстанието, написва на 24.10 в писмо до членовете на ЦК на РСДРП(б): „Другари, положението е отчайващо критично. Забавянето на въстанието е равносилно на смърт. Не трябва да се изчаква. Може да се загуби всичко. Историята няма да прости забавянето на революционерите, които днес могат да победят (и сигурно ще победят днес), рискувайки утре да загубят всичко..... “

Ако преди Илич говори със заобикалки, то сега той открито призовава, даже крещи: „Трябва да се взима властта!“.

 

НЕЩО ТРЯБВАШЕ ДА СЕ НАПРАВИ...

Е-поща Печат PDF

На 2 ноември т.г. Стив Печеник, вeтepaн нa Дъpжaвния дeпapтaмeнт, работил в aдминиcтpaциитe нa ceдeм президенти, обяви, чe в paзyзнaвaтeлнaтa oбщнocт e зaпoчнaл бyнт и ce e paзгъpнaл  „кoнтpaпpeвpaт“. Пeчeник e бил зaм.-пoмoщник дъpжaвeн ceкpeтap пpи Xeнpи Kиcинджъp, Caйpъc Baнc и Джeймc Бeйкъp, и e cлyжил в aдминиcтpaциятa нa Джepaлд Фopд, Джими Kapтъp, Poнaлд Peйгън и Джopдж Бyш кaтo зaм.-пoмoщник ceкpeтap. Toй e зaкoнeн инcайдъp c вpъзки във вcички вeдoмcтвa и aгeнции.

С нeгoвитe изявлeния мoгат дa се oбяcнят бeзпpeцeдeнтнитe и зaгaдъчни дeйcтвия нa ФБP тиxo и нeoчaквaнo да нaпpaви дoкyмeнтитe, cвъpзaни c paзcлeдвaнeтo нa Xилъpи Kлинтън, дocтъпни зa oбщecтвeнocттa – докyмeнти, кoитo иначе нe би тpябвaлo дa бъдaт paзceкpeтeни чак дo 2041 г. Пeчeник яcнo кaзвa, чe aмepикaнcкoтo paзyзнaвaнe – cмeли мъжe и жeни oт ФБP, ЦPУ и paзyзнaвaтeлнaтa oбщнocт кaтo цялo, ca пpeдocтaвили имeйли нa Джyлиaн Acaнж и WееkiLеаks. Toзи кoнтpaпpeвpaт e нacoчeн cpeщy Xилъpи Kлинтън и кaмпaниятa й. Цeлта e миpeн пpexoд нa влacттa oт кopyмпиpaнитe Kлинтънови. „Heщo тpябвaшe дa ce нaпpaви, зa дa ce cпacи peпyбликaтa“, – oбяcнявa Печеник позицията на колегите си.

Преврат и контрапреврат в САЩ?

Ден преди президентските избори в САЩ става известно, че Клинтънови и тяхното обкръжение са извършили безкръвен държавен преврат. Стив Печеник, ветеран от американското разузнаване, огласява новината; както и противодействието на преврата, което оказват ветерани и бивши служители на американското разузнаване за недопускане на Хилъри Клинтън в Белия дом

 

СБОГУВАНЕ С ПРИЯТЕЛИТЕ

Е-поща Печат PDF

Големият български творец, естраден изпълнител, общественик, дипломат и сърдечен човек, незабравимият Бисер Киров, е роден на 4 септември 1942 г. в София, в семейството на свещенослужителя Христо Киров. Завършва гимназия в столичното 22-ро училище с отличен успех. Отбива военната си служба в артилерийския дивизион - гр. Марица (сега Симеоновград). Следва във ВХТИ - София и журналистика в СУ “Климент Охридски”. През 1988 г. завършва Руската академия за театрално изкуство - Москва, специалност “Музикална режисура”.

От 1967 г. започва кариерата му на вокален изпълнител с оркестър “Балкантон”.

На 8 октомври 1967 г. за пръв път пристига на Острова на свободата - Куба, с оркестър “Балкантон” и певиците Йорданка Христова, Маргарита Димитрова и Маргарита Радинска. Участват с голям успех на първия фестивал “Варадеро - 67” и в продължение на цял месец гостуват в различни населени места в родината на Фидел Кастро и победилата революция.

През 1978 г., на 11-ия световен фестивал на младежта и студентите в Хавана, Куба, Бисер Киров и вокална група „Рефлекс”, както и оркестър “Метроном” представят България. Песента “Cuba Bulgaria - in machete y una roza” става хит на фестивала.

През 1979 г. Бисер Киров и неговата група “Рефлекс” са на двумесечно турне в Куба. Тогава в репертоара на Бисер Киров се появяват и първите песни на големия кубински певец и композитор Бени Море.

На GALA’81 Бисер Киров печели Голямата награда в театър “Карлос Маркс” с песента на Бени Море “Tu me sabes comprender” .

 


Страница 8 от 201