Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

КАБИНЕТЪТ НА БОЙКО БОРИСОВ ИЗБРА ОПАСЕН ПОЛИТИЧЕСКИ КУРС

Е-поща Печат PDF

Декларация

Дискусионният клуб „Политика 21” към Градския съвет на БСП–София, изразява своята дълбока тревога от Доклада за състоянието на националната ни сигурност за 2016 г., приет от Министерски съвет и изпратен за гласуване в Народното събрание. Длъжни сме да заявим, че този Доклад е кулминация на антируската политика през трите десетилетия на преход и атестация за антибългарското поведение на кабинета, ръководен от Бойко Борисов.

Дори и през Втората световна война, когато нашата страна раболепно обслужва нацистка Германия, монархическите среди на Борис III не си позволяват подобно марионетъчно поведение на нагло предизвикателство към Русия. Защото те много добре знаят, че Великите сили не прощават безразсъдствата на самозванците, че рано или късно потомците заплащат с лихви греховете на властимащите предходници. Защото и в онези верноподанически времена са се съобразявали с факта, че българите и руснаците са славянски и православни народи, че връзките им са от векове за векове, че нито пропагандата, нито репресиите могат да изкоренят признателността и доверието на българите към братския руски народ.

Струва си да отбележим, че Докладът стъпва на заимствани тези и не отразява динамичните промени в международната обстановка. Очевиден е стремежът документът да е в синхрон с позициите на заинтересовани страни, които не крият враждебното си отношение към Москва.

 

А ВИЕ КЪДЕ БЯХТЕ?

Е-поща Печат PDF

“Ако гражданското общество е рожба на споразумението, то споразумението трябва да е негов закон.”

Едмънд Бърк

От страниците на в. “Дума” (5 септември т.г.) срамежливо надзърта снимка отпреди повече от 70 години. Хората скандират нещо, за което мнозина биха се досетили какво точно е, на гърдите им висят автомати в парадно-миролюбива поза. Снимката е архивна, от сайта на “Изгубената България”, и е използвана за илюстрация към текста на проф. Чавдар Добрев по повод 9 септември 1944 г.

С годините тази дата все повече заприличва на бодлива шипка, която ще те одраска до кръв, ако пожелаеш да си откъснеш плодче.

Тази дата натрупа солидна по обем критическа и откровено сатанистична литература и категорично бе обозначена като “кървава”, “превратаджийска”, “сталинска”, “престъпна” и каквото още може да се сети човек, но със знак минус.

Това е лицето и същността на 9-и септември според евроатлантиците-преходници.

 

КОАЛИЦИОННАТА ПОЛИТИКА – АХИЛЕСОВА ПЕТА НА БСП

Е-поща Печат PDF

• Желаното да не се бърка с реалността

 

Човек струва толкова, колкото риск може да поеме

Ърнест Хемингуей

Не от днес болният въпрос на БСП е нейната коалиционна политика, работата и взаимодействието й с онези партии или политически движения, които имат влияние и тежест в българското общество, или са с перспектива да влязат в парламента. И с които би могла заедно да управлява.

Не от днес лидери на социалистическата партия живеят с неоправдано самочувствие във връзка с обществения авторитет на ръководената от тях политическа сила. Те бъркат времевите хоризонти, не искат да проумеят, че общо взето, влиянието на БСП през последните двайсет и три години се движи около 20 % и само в резултат на извънредни обстоятелства се повишава или понижава с няколко процента.

За партията през 1996 г. спасителният изход беше Жан Виденов да запази позицията си на председател на БСП, а премиерският пост да го отстъпи на друг кандидат...

 


Повишава се, когато управляващата дясна партия омръзне до гуша на народа, понижава се, когато разочарованието от безличната политика на левицата стигне своя връх.

Самоизолация, която не тревожи ръководството

Лошото, особено след последните парламентарни избори в началото на 2017 г., е, че БСП изпада във все по-очевидна самоизолация, че тази самоизолация не тревожи ръководството. То не се притеснява, че губи рефлекси за политическия диалог, че възприема коалиционната политика не толкова като договаряне и компромиси в името на определени национални цели, колкото като победа на лидера в близък юмручен бой с лидера на управляващата партия. Да си на нож с всички парламентарно представени партии, не е най-добра атестация. Подвеждащо е човек да приема желаното за действителност. Тази максима важи в още по-голяма степен за суровите правила на политическия живот.

 

ТОДОР ЖИВКОВ – ЕДНА ДРУГА ИСТОРИЯ

Е-поща Печат PDF

Тази история съм я разказвал стотици пъти. Нея няма да я намерите в мемоарите на Тодор Живков. Причината е същата, поради която Пикасо не пише за срещите си с Иля Еренбург, а Еренбург пояснява, че те не са момент от биографията на великия художник, а само знаменателен факт от собствената му биография. И ако има нещо странно и в известен смисъл парадоксално дори, това е, че сядам в петък, на 8 септември, да опиша за първи път тази своя среща с Тодор Живков, която условно започна на същия ден и дата, само че през далечната 1996 г. Чувствам обаче още сега потребността да споделя, че го правя не за да подчертая някаква своя въобразена значимост. Слава богу, срещу тази широко разпространена зараза съм като имунизиран. „Смирение паче гордости”, е казал мъдрецът, а майка ми като ме учеше на ум и разум, все ми повтаряше, милата, тези думи още от времето, когато трудно схващах тяхното значение.

Но искам да кажа и друго. Имам куража да се надявам, че поколенията, родени в годините около вихрушката, която отнесе България не в третия, а в четвъртия свят, все някога ще преосмислят топонимията на свободата и демокрацията. И че в черния пантеон на всемирното зло до понятия като Харвардски проект и Вашингтонски консенсус те ще успеят да запишат и юдинските имена не само на някои нисши офицери за специални поръчки като Ричард Ран и Роналд Ът, но и имената на нашенските туземни колониални администратори като Андрей Луканов, Желю Желев и още плеяда майкопродавци и отцеругатели.

Не крия, че това е мечтата ми. И макар тя да не е само моя, вярвам, че ще се сбъдне, защото господ забавя, но не забравя. И той няма да изтърпи такава чудовищна несправедливост един цял народ да чезне и вехне, а шепа думбази, ограбили труда му, да се разпореждат бездушно с неговия живот. И дай боже, това мое свидетелство да бъде онази молитва за справедливост, онзи макар и малък щрих в образа на истината в битката й с лъжата, който бог ще разчете като молитва на седем милиона българи.

И така, на онзи 8 септември, петък, някъде около 11 часа, в кабинета ми на главен редактор на сп. “Железопътен транспорт” извъня телефонът. Не иззвъня, а по-скоро изпищя. Някой от техниците в сградата на ул. “Иван Вазов” 3 само преди дни бе бракувал стария безукорно работещ „Сименс” и сега вместо поизтритата шайба и благородния му звънец, имах един, с цвета на жаба, апарат с клавиши и с глас на мотоциклет, пришпорен с мръсна газ. Към многото поводи за напрежение в петък това, както ми обясниха „натовско дарение”, добавяше като повод и себе си. И аз всеки път вдигах слушалката нервно. Така беше и този път.

- Търся Минчо Минчев – обяви глас, който ми звучеше някак познато.

Отговорих троснато – аз съм.

 

БОЛНИЯТ

Е-поща Печат PDF

Седнах да пиша за това, за което явно още не бе му дошло времето. Натисках клавишите на машинката, но мисълта ми се запъваше като рало в дъбов корен и дума полезна не даде. Не върви, а аз настоявам и бутам, дано тръгне. И тръгна, ама съвсем на друга вълна. Е, щом е тъй, рекох, ще използвам каквото докара вятъра и ще разказвам както си беше.

Това се случи през лятото на 1974 г. Дадоха ми семейна карта за почивка в дом на ЦК на БКП. Там не ходеха случайни хора. Освен че на този дом всичко му беше по мярка, но най-прилежно беше барчето, заредено с отбрани течности за заслужили стомаси на другари от народа. Аз още на втория ден запаметих правилата за почиващите и всеки ден, час преди обяд, сядах с една мастика близо до тезгяха на барманката.

 


Страница 8 от 194