Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ИСТИНАТА ЗА „ИСТИНАТА ЗА КИМ ФИЛБИ“

Е-поща Печат PDF

В средата на 2018 г. Книгоиздателска къща „Труд“ издаде документалната книга на журналистката Петя Минкова, зам.-главен редактор на в.“168 часа“, „Истината за Ким Филби“. Книгата е с подзаглавие „Конспирацията „Ротшилд“ – как шпионина на ХХ век манипулираше Хитлер, Сталин, Чърчил и Рузвелт“.

За неосведомения читател и особено за младите хора ще потвърдим, че Ким Филби  действително е сочен от изследователите на разузнаването като „шпионина на ХХ век“. Той, заедно с още четирима англичани – Гай Бърджис, Антъни Блънт, Доналд Маклийн и Джон Кеърнкрос, са сътрудничили на съветското разузнаване от средата на 30-те до средата на 50-те години на ХХ век. Наричани са „Кеймбриджката  петорка“ /защото всичките са завършили Кеймбридж/ или още „Великолепната петорка“. Уникалното при тях е, че за първи път в историята на шпионажа една тайна служба, каквато е КГБ, успява да вербува агенти издигнали се на най-високи нива в противниковия държавен механизъм, че те се знаят помежду си, че сътрудничат на съветското разузнаване почти две десетилетия без да допуснат провали от разузнаването по време на хилядите срещи с тях, че всичките остават живи и никой от тях  не е съден за шпионската си дейност. Както по време на Втората световна война, така и след нея и петимата агенти доставят изключителна по обем и качество политическа, военна и научнотехническа информация за Англия и САЩ.

 

 

Руснаците узнават буквално след часове за най-важните политически събития в тези страни, за тяхното отношение към световни и регионални събития, за позициите им по време на конференции и преговори, за предстоящи техни акции в различни части на света. Те оказват съдействие в успешното добиране до тайните на американската атомна бомба. За възможностите и професионализма на съветското разузнаване и неговите сътрудници говори и историята с края на петорката, при която Ким Филби, Гай Бърджис и Доналд Маклейн след разкриването им са изтеглени в Съветския съюз, където живеят до смъртта си, а останалите двама от петорката не са съдени тъй като получават имунитет срещу признанието, че са сътрудничили на съветското разузнаване.

Шпионина на ХХ век

Ето как представям Ким Филби в моя „Речник на разузнаването и контраразузнаването“, издаван през 2005 и 2011 г.

„ФИЛБИ, Ким (1912-1988) – англичанин, завършил Кеймбриджкия университет. Вербуван през 1934 г. от съветския разузнавач Теодор Мали, който използва при вербовката жена му Алис (Лици) Фридман, комунистка, работеща за Коминтерна. Като журналист пребивава в Испания по време на Гражданската война (1936-1939), където е награден лично от генерал Франко с „Червен кръст“ за военни заслуги. Предлагал е на съветското разузнаване да убие Франко, но то не се съгласява. През 1941 г. влиза в МИ-6 със съдействието на Гай Бърджис, който вече работи там. По време на войната в сътрудничество с Управлението за специални операции провежда редица блестящи акции в Испания, Португалия, Северна Африка и Италия, за което е награден с Ордена на Британската империя. В края на войната е завеждащ отдел в МИ-6, отговарящ за неутрализиране на чуждо проникване в организацията и преди всичко за борба с комунизма и съветското разузнаване. От 1947 до 1948 г. е резидент на МИ-6 в Турция. След това е представител на МИ-6 в ЦРУ и ФБР във Вашингтон. Предава редица операции, извършвани от ЦРУ и МИ-6 в източноевропейските страни. В течение е на разкритията на операция „Венона“ и успява да предупреди съветското разузнаване, че Маклийн е в опасност. След бягството на Маклийн и Бърджис в Съветския съюз през май 1951 г. е заподозрян и уволнен от МИ-6. Успява да разубеди английските власти и общественост, че е шпионин. Лично министърът на външните работи Харолд Макмилън го оневинява при един парламентарен дебат през 1955 г. Със съдействието на МИ-6 Филби отива като журналист в Бейрут. Там връзката му с КГБ продължава. През 1962 г. ЦРУ и МИ-6 окончателно се убеждават, че е съветски агент. Това става след показанията на беглеца Анатолий Голицин и на неговата приятелка отпреди войната Флора Соломон, която уведомява, че Филби  е правил опит да я вербува за съветското разузнаване. През януари 1962 г. е разпитан в Бейрут и срещу обещание за несъдебно преследване признава писмено за своето сътрудничество. Веднага след това избягва в Съветския съюз. Работи за КГБ като съветник. През 1971 г. се жени за Руфина Пухова, която е четвъртата му съпруга. Написва книгата „Моята тиха война“, станала световноизвестна. През 1973 г. и след това на няколко пъти посещава България. След смъртта му е погребан в Москва с военни почести. Носител на орден „Червено знаме“. През 1990 г. е издадена пощенска марка с неговия лик като герой на КГБ. От професионална гледна точка се смята за най-големия шпионин на ХХ век.“

За живота и дейността на Ким Филби са издадени много книги в Съветския съюз и в Англия. В България най-добрият  негов изследовател е ген. Тодор Бояджиев, който се познавал лично с него, придружавал го е при посещенията му в България и е поддържал връзка с него до смъртта му. Своите впечатления за него той отразява  през 2013 г. в книгата си „Ким Филби в спомените на генерал Тодор Бояджиев“.

 

Ким Филби


Петя Минкова много съвестно е използвала всичко, което досега е писано за Ким Филби. Тя се възползва и от книгата и интервютата, които е взела от ген. Тодор Бояджиев и двама руски разузнавачи. И е успяла да пресъздаде с подробности живота на Ким Филби от раждането до смъртта му. Кое е новото и бих казал оригиналното в нейното документално разследване. Това е, че е използвала  разсекретени и неизвестни досега секретни документи в британския архив за дейността на Ким Филби. Те й дават основанието да твърди, че Ким Филби и неговите приятели не са сътрудничели реално на Съветския съюз, а са били част от една интелектуална група начело с банкера Виктор Ротшилд, която водена от стремежа си за установяване на глобален мир и недопускане осъществяването на агресивните планове на Хитлер е давала информация на съветските специални служби. Всъщност тази теза не е на Петя Минкова, а е разпространявана в последните години в Англия САЩ, за да омаловажат делото на „Кеймбриджката петорка“. Няма съмнение, че изнесените  секретни документи в Англия са подбрани така, че да оказват манипулативно влияние върху медиите и най-вече върху изследователите на периода около Втората световна война. Това е и стремеж на английските специални служби да оправдаят най-големият си провал в своята вековна история.

Истината е много проста

Петимата от Кембридж и много други агенти на съветското разузнаване през този период са сътрудничели на Съветския съюз, защото са били солидарни с левите идеи на съветското общество и с неговата политика. Голяма част от тях са водени в това си сътрудничество и от идеята, че трябва да помогнат на Съветския съюз във войната му срещу хитлеристкия агресор. Т.е. това е било в интерес и на Англия, която воювала с Германия и на останалите западни страни, които са били вече окупирани от нея. Че това е така  достатъчно е читателите да прочетат подробности относно това сътрудничество на петимата от Кеймбридж в десетките книги посветени на разузнаването, сред които ще спомена:

„Моята тиха война“/1972/  на Ким Филби, в която той разказва за връзката си със  съветските специални служби;

„Пет плюс КГБ“/1995/  на Юрий Модин, който лично е ръководил „Кеймбриджката петорка“ след 1947 г. и който организирва бягството на Бърджис и Маклийн през 1951 г. в Русия.

„Ловец на шпиони“/1987/ на английският контраразузнавач Питър Райт, в която той обвинява не само Ким Филби и останалите, но и директора на МИ-5 Роджър Холмс, че е агент на съветското разузнаване.

„Обществена тайна“ /1995/ на Стела Римингтън, директор на МИ-5 от 1991-1996 г., която разказва за параноята обхванала английските специални служби след разкриването на  „Кеймбриджката петорка“ и съмнението, че има още неразкрити агенти на съветското разузнаване в Англия.

„КГБ – поглед отвътре“/т. I, 1992/ на Кристофър Андрю и Олег Гордиевски / бивш офицер от КГБ, изменник/, в която те разказват за сътрудничеството на „Кеймбриджката петорка“ в полза на Съветския съюз.

„Тайната история на КГБ или архивът на Митрохин“ /2001/, в която авторите  Кристофър Андрю и бившият анализатор на КГБ Василий Митрохин разказват, въз основа на изнесените в Англия съветски архивни документи, агентурната  история на Ким Филби и неговите приятели.

Ще спра дотук. Фактите и конкретно живота на всички от „Кеймбриджката петорка“ категорично потвърждава ангажираността им със съветското разузнаване. Очевидно е, че в Англия е подета кампания за обезличаване на тяхното дело с твърдението, че не са били агенти на съветското разузнаване, а са служили на каузата на една група интелектуалци в Англия. Че това не е така говори и факта, че и петимата от Кеймбридж продължават да сътрудничат на съветското разузнаване след края на Втората световна война до разкриването им. И в тази кампания волно или неволно се включват и изследователи като Петя Минкова. Разбира се, оценявам, че е нейно право да приеме и защитава въпросната теза, но фактите необоримо говорят, че те не отговарят на истината.

Допълнение към главното

И понеже съм започнал да анализирам нейната книга, ще спомена още следните неща:

Силно е преувеличена ролята на Ким Филби в историята на Втората световна война. Да се твърди, че той и неговите приятели са оказвали съществено влияние върху Сталин, Хитлер, Чърчил, Рузвелт, Труман и първите ръководители на специалните служби, че те скарват Сталин и Хитлер, че  са съкратили войната с няколко години и благодарение на тях нацистите губят войната не отговаря на обективната истина. Това е силно преувеличаване на ролята на разузнаването в историята на човечеството. Да напомня, че на Запад след войната се издадоха книги за съветската резидентурна група „Дора“  в Швейцария, ръководена от унгареца Шандор Радо с твърденията, че благодарение на нейната информация Русия печели войната. По подобен начин се възхвалява разузнавателната дейност на Рихард Зорге в Япония, на ген. Владимир Заимов в България и други съветски разузнавачи и агенти. Ще повторя, разузнаването е само един от факторите оказващ влияние върху външната политика и международните отношение, но обективно то е зависимо от тях във всеки етап от развитието на света.

Не е вярно, че Ким Филби информира Сталин за германската секретна операция „Барбароса“, касаеща план за провеждане на война срещу Съветския съюз. Истината е, че руското разузнаване не се добира реално до тази операция, но то уведомява Сталин, че Германия ще нападне Русия на 22 юни 1941 г.

Не Филби, а Зорге уведомява Сталин в края на 1941 г., че Япония няма да воюва с Русия и тогава Сталин изтегля дивизиите си от Далечния изток, с помощта на които отблъсква от Москва хитлеристките войски.

Да се твърди, че Ким Филби е предотвратил  падането на комунистическия режим в Албания и така е „пропуснат историческия шанс Берлинската стена да падне 49 години по-рано“ е наивно.

Аз обаче съм изненадан от

позицията на ген. Тодор Бояджиев,

на когото Петя Минкова е отделила голямо внимание в книгата като „най-информирания филбист“. Той е човекът, който най-добре познава Ким Филби, който е разказвал многократно в средствата за масово  информация за своите15 годишни преживявания с Филби и е издал и книга за него. Никъде в тези свои разкази, той не прокарва тезата, че Филби не е бил агент на руското разузнаване. И сега, когато му се представя книга с такова твърдение, на която е написал предговора, той не реагира и не се дистанцира от тази теза прокарвана от автора на книгата. Напротив, смята, че тя „излага, и то по много убедител начин, съвсем нова и различна хипотеза за „Кеймбриджката петорка“ и конкретно, че „те не са нито руски, нито британски или нечии други агенти, а са агенти на кауза, споделена между тях в 30-те години на миналия век“. Тази морална подкрепа на Бояджиев на тезата на Минкова влиза в противоречие с всичко което досега е говорил и писал за „неговия приятел“ Ким Филби.

Истината за Ким Филби и “Кеймбриджката петорка“ отдавна е написана и от техните приятели, и от техните врагове. Опитите в Англия и САЩ да се пренапише историята на „Кеймбриджката петорка“ и по този начин да се омаловажи един от най-големите успехи в историята на съветското разузнаване, са част от опитите да се пренапише съвременната история на човечеството и конкретно да се отрече ролята на Съветския съюз за победата над хитлеристка Германия.

И ако има нещо хубаво в книгата на Петя Минкова, то това е, че тя  припомня на нейните читатели и конкретно на младите хора историята на “шпионина на ХХ век“ Ким Филби. Пък те със сигурност ще си направят сами извода на каква кауза и по какъв начин Филби и неговите приятели са служили през съзнателния си живот.


 

ЗА СВЕТОВНОТО ЗАДКУЛИСИЕ И РАЗЧЛЕНЯВАНЕТО НА РУСИЯ

Е-поща Печат PDF

Ще установим веднага, че подготвяното от международното задкулисие разчленяване на Русия няма ни най-малки основания, никакви духовни или реално-политически съображения, освен революционна демагогия, нелеп страх пред единна Русия и стара вражда към руската монархия и към Източното Православие. Ние знаем, че западните народи не разбират и не търпят руското своеобразие. Те проверяват здравината на  единната руска държава за собствените си търговски, езикови и завоевателни цели. Те възнамеряват да разделят единния ни «венец» на части, да ги счупят поотделно и да разпалят с тях угасналия огън на своята цивилизация. Необходимо им е да разчленят Русия, да я изравнят със запада и така да я погубят: план на ненавист и властолюбие…

Иван Илин

И когато след падането на болшевиките световната пропаганда хвърли в руския хаос лозунга „Народи на бивша Русия, разделяйте се!“, ще се открият две възможности: или в Русия ще се появи руска национална диктатура, която ще вземе здраво в свои ръце „браздите на управлението“, ще угаси този погрешен лозунг и ще поведе Русия към единство, пресичайки всички и всякакви сепаратистки движения в страната; или пък такава диктатура няма да се създаде и в страната ще започне невъобразим хаос в придвижвания, връщания, отмъщения, погроми, безредие на транспорта, безработица, глад, студ и безвластие…

Не е умно това. Не е далновидно. Бързо в ненавистта си и безнадеждно във времето. Русия не е човешка прах и не е хаос. Тя е преди всичко велик народ, който не е пропилял силите си и не се отчаял в своето призвание. Този народ се е нагладувал по свободния ред, по мирния труд, по собствеността си и по националната си култура. Не го погребвайте преждевременно!

Ще настъпи историческият час, той ще въстане от мнимия си гроб и ще поиска правата си обратно!

 

Из книгата „Нашите задачи”


 

СКАНДАЛНИТЕ РАЗХОДИ НА ПЕНТАГОНА

Е-поща Печат PDF

Ястребите в Конгреса и във военното ръководство на САЩ обикновено оправдават редовните увеличения на и без друго огромния бюджет на Пентагона, като изтъкват необходимостта от още пари, за да се “защитят войските”.

Лековерните граждани, които приемат това обяснение, трябва да знаят къде всъщност отиват стотици милиарди долари на данъкоплатците.

Истината е, че огромна част от тези пари биват предоставяни на частните корпорации, включително за царските заплати на техните ръководства, а голяма част се прахосва или се дава за поразително скъпи оръжейни системи и друга военна техника, които понякога са дефектни, а понякога - въобще ненужни.

На корпорациите - производителки на оръжие и военна техника, се пада лъвският пай от парите на военното ведомство. През фискалната 2016 г. те са получили 304 милиарда долара т. нар. договорни награди. Това е почти половината от надхвърлящия 600 милиарда долара бюджет на Пентагона.

Най-облагодетелствани са били корпорациите “Локхийд Мартин”- 36,2 милиарда долара, и “Боинг”- 24,3 милиарда долара.

Освен това Пентагонът плаща и на големи здравни и фармацевтични компании, както и на университети, ангажирани с научно-изследвателска дейност за нуждите на военно-промишления комплекс като Масачузетския технологичен институт (1 милиард долара) и университета “Джон Хопкинс”(902 милиона долара).

Огромна част от парите на Пентагона (и на данъкоплатците) всъщност отиват за държавно

субсидиране на частните корпорации

Има нещо, за което много не се говори, и това са крайно щедрите заплати на главните изпълнителни директори на компаниите-производителки на оръжие.

През миналата година петте корпорации, които са главни контрагенти на Пентагона - начело са компаниите “Локхийд-Мартин” и “Боинг”- изплатили на своите първи ръководители общо 96 милиона долара. Като се има предвид, че тези компнии в голяма степен или дори почти напълно - например “Локхийд-Мартин”- зависят от държавните пари, става ясно, че всъщност данъкоплатците в голяма степен плащат въпросните огромни заплати. При това тези 96 милиона не включват високите възнаграждения и за другите високо заплатени ръководители и членове на бордовете на корпорациите.

 

В МОМЕНТА ТЕЧЕ РЕАЛНА ПОДМЯНА НА НАСЕЛЕНИЕТО НА ЕВРОПА

Е-поща Печат PDF

Д-р Калоян МЕТОДИЕВ пред Горан ИГИЧ в интервю за сръбското списание „Геополитика“

- Д-р Методиев, от Ваша гледна точка приключил ли е преходът в България и каква е сегашната картина на България? Ние в Сърбия често говорим за моралния и демографския упадък на сръбския народ. Има ли подобни проблеми и в демографията на България?

- Преходът приключи с приемането на страната в Европейския съюз. Тогава започна нов етап в историята й. След евроеуфорията последва едно отрезвяване. Проблемите ни са много общи. Бих поставил демографския на първо място. Без хора не може да има държава. Това е най-ценният ресурс. Който има хората на място, той контролира ситуацията. Такива са реалностите.

За съжаление, в момента сме донор на население за Западна Европа. Като проблеми бих откроил мигрантската заплаха, неравномерното развитие на регионите и разбира се, корупцията сред политическия елит. Това е коктейлът, който създава проблемите в страната.

- Какво е геополитическото положение на Балканите?

- Както винаги, през последните двеста години положението тук е сложно и напрегнато. Мигрантските потоци могат да взривят полуострова. Западна Европа няма да се поколебае да ни отдели като буферна зона между себе си и Азия, за да печели време. Преди година Никола Саркози предложи в Сърбия и България да се изградят лагери за задържане на мигрантите. Представете си, ако стане президент... Това е огромна заплаха.

Босна е бомба със закъснител. Гърция и България са подложени на огромен натиск от Турция, която не спира потоците, а според много анализатори ги насочва към Балканите. Косово трудно функционира като държава. Сърбия, Черна гора и Хърватия се борят помежду си. Новият регионален лидер се казва Румъния.

 

ЗАЩОТО РУСИЯ ГРАНИЧИ С БОГА

Е-поща Печат PDF

• ИЛИ ПРОИЗХОД НА ВИДОВЕТЕ В ПЕРИФЕРИЯТА НА КОНТИНЕНТА

Човекът, когото наричат русофоб, е прозападно ориентиран, англосаксонски патриот, демократ и либерал. В България е десен и антикомунист. Рядко ляв. Важно е да се отбележи, че съзнателно или несъзнателно този човек се преживява като антропологична норма, като образец за глобално разпространение. Разполага с мандат от историята за „нормализация” на света. „Периферията” подлежи на либерално обучение и демократична стандартизация по американски образец. Периферията иска това, но не на всяка цена знае какво иска или може да го изрази. Дълг е да чуем и това, което тя не казва, но би искала да каже. Ние сме тълкувателите. Разнообразието на културите е неравенство на културите. Слабо модернизираните култури съзерцават предразсъдъци и суеверия, наричани „ценности”, и влачат жалко съществувание на лишени от икономически растеж. Нуждаят се от „инвестиции” и просвещение. Америка има месианско предназначение да демократизира света. Русия пречи.

С това леко карикатурно самомнение на „вечно дете” (puer aeternus) в „зряла либерална възраст” този човек е най-често, ако не и задължително – русофоб. Доколкото Русия е нелиберална страна. Вечно нелиберална.

Русофобското клише гласи следното: Русия е евразийски имперски комплекс с вътрешно присъщ деспотизъм и непредвидимо външно поведение. Излъчва заплаха. Ще ни нападне.

***

Чисто психологически русофоб е всеки, който подозира руснаците повече, отколкото е абсолютно необходимо. Тази иронична дефиниция съдържа опасна аналогия с антисемитизма, някои нарекоха русофобите „антисемити на XXI век”.

Руснаците са нещо като евреи с хубава литература.

Врагове на цивилизацията с поетичен дар.

 


Страница 7 от 229