Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ПОСЛЕСЛОВ

Е-поща Печат PDF

За да определим мястото на проф. Велчо Велчев в българската хуманитарна култура, трябва да имаме предвид най-значимите факти от неговата педагогическа, научно-организаторска и книжовна дейност. Редица от тях заслужават по-обширно разглеждане, но това не може да стане в рамките на един кратък послеслов. Затова ще се задоволя да изброя съвсем схематично някои по-важни биобиблиографски данни.

Велчо Петров Велчев е роден през 1907 г. в град Враца, в занаятчийско семейство. Дядо му, Ангел Велчев, е участник в Хвърковатата чета на Бенковски; след разгрома на Априлското въстание от 1876 г. е заловен и обесен на Големия мост над Марица в Пловдив.

След като получава средно образование в родния си град, В. Велчев завършва славянска филология в Софийския университет. Започва да публикува още като студент, а също и да работи, за да се издържа. След дипломирането си е гимназиален учител в Кърджали, в Пловдив и в Германското училище в София. Същевременно печата и първите си по-сериозни статии и студии в списанията „Училищен преглед“, „Българска мисъл“, „Родина“. Издава и две монографии: за Константин-Кирил и Методий и за Паисий Хилендарски.

През 1943 г. е избран за доцент в Университета в Скопие, а през 1945 г. става професор в Софийския университет. Той е учредител на специалността „Рус­ка филология“ в България и първият ръководител на Катедрата по руска класическа литература в Университета (1945 – 1965). Член-учредител на Съюза на учените в България и основател на филологическото списание „Език и литература“ (1945), което продължава да излиза и до днес, макар и като призрак на някогашната своя автентична тематика и проблематика.

През учебната 1946/1947 година Велчо Велчев е гост-професор в Московския университет, където чете лекции по стара и възрожденска българска литература. Запознава се с Дмитрий Сергеевич Лихачов (тогава доцент по староруска литература в Ленинградския университет) и се поставя началото на близкото им приятелство и научно сътрудничество, траещо почти половин век. В качеството си на доайен на българската русистика проф. В. Велчев предлага на Д. С. Лихачов да бъде поканен да работи в български книгохранилища. Така се полага начало на трайните връзки на бъдещия академик Лихачов с България и българската литература, на която той отрежда водещо място в развитието на общославянската православна култура. Многобройни са срещите на двамата учени и в Русия, и у нас. Между тях се води и обилна кореспонденция.

В. Велчев е един от основателите на Института за литература при БАН (1948) и ръководител на Секция „Руско-български литературни връзки“ в същия институт (1948-1965). Член е на Националния славистичен комитет и участник във всички конгреси по славистика. Бил е декан на Факултета по славянски филологии и помощник-ректор на Университета.

Заради отказа си да задоволи кариеристичните ламтежи на хора с по-солидни политически връзки, той е принуден през 1965 г. да се пенсионира преждевременно. Ала това не му попречва да продължи научната си работа, сиреч да следва основното си призвание. Проф. В. Велчев почина през 1991 г., без да види издадена книгата си за Й. Йовков, най-любимия му български писател.

Велчо Велчев беше класически тип професор, защото съчетаваше дейността си на обаятелен (по спомените на своите студенти) преподавател с научната задълбоченост на литературен историк. Неговите трудове, основани върху солидна фактология, притежават подчертано изследователски, тоест приносен характер. Да се фиксираме повече върху текста на самата литературна творба, отколкото върху книжнината за нея, беше девиз, който той се стараеше да внушава на своите студенти, аспиранти и следовници.

И неслучайно в научното наследство на В. Велчев заемат толкова важно място именно трудовете му за отделни знакови творби на наши и руски автори, как­вито са студиите му за „Българи от старо време“ на Л. Каравелов, „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов, „Под игото“ на Ив. Вазов, „Демон“ на М. Лермонтов и монографиите му за „На дъното“ от М. Горки и за „Старопланински легенди“ от Й. Йовков.

Диапазонът на научните занимания на В. Велчев включва три основни дяла: стара, възрожденска и нова българска литература; руска класическа литература; българо-руски литературни отношения. Накратко казано, той е историк на две славянски литератури и литературовед-компаративист. А също така е един от съставителите на първия голям, двутомен „Руско-български речник“ (1960).

Основополагащо значение имат публикациите на В. Велчев за Кирил и Методий, Черноризец Храбър, Презвитер Козма, Евтимий Търновски, Григорий Цамблак, Л. Каравелов, П. Р. Славейков, Ал. Константинов, Ив. Вазов и др. За първи път в нашата компаративистика той мащабно изследва рецепцията в България на Пушкин, Лермонтов, Тургенев, Толстой, Чехов, Шевченко, Горки и др. Тези изследвания, осъществявани в множество публикации в течение на няколко десетилетия, са обобщени в капиталната монография „Българо-руски литературни взаимоотношения през ХІХ – ХХ век. От Фонвизин до Горки“ (1974).

Проф. В. Велчев си имаше любими автори, към чието творчество се връщаше, стремейки се да ги представи по-изчерпателно. Един от тях несъмнено е Паисий Хилендарски. За Светогорския монах той публикува редица статии, студии, монографии: „Неизвестен препис на Паисиевата „История“ в Преображенския манастир“ (1941), „Отец Паисий Хилендарски и Цезар Бароний. Принос към изследване изворите на Паисиевата „История“ (1943), „Неизвестен последовател на Паисий Хилендарски“ (1956), „Идеологията на Паисий Хилендарски“ (1969), „От Константин Философ до Паисий Хилендарски“ (1979), „Заветите и традициите на Паисий Хилендарски в българската литература“ (1987), „Паисий Хилендарски. Епоха, личност, дело“ (1987) и др.

В трудовете на В. Велчев като паисиевед се поставят и решават проблеми както от емпирично, така и от концептуално естество. Той издирваше изворите на Паисиевата историография, а също така бе активен участник в споровете за родното място на Паисий, за принадлежността му към идеологията на европейското Просвещение и пр.

Радостен факт е, че благодарение на издателство „Захарий Стоянов“ с родолюбивата му – и много навременна – поредица „Дълг и чест“ представяме пред днешните български читатели рекапитулационната книга на моя баща проф. Велчо Велчев, посветена на великия Хилендарец. Уважението към българското историческо минало е май единственото, което все още ни остава в безвремието, което преживяваме.


 

ПАРАЛЕЛИ В СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА МЕЖДУ ГЪРЦИЯ И БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

С какви подаръци гърците и българите посрещат Коледа и Нова година?


Въпреки оглушителното мълчание в най-големите ни и „свободни” медии, някои от които претендират да бъдат „дом на медийната независимост и обективност”, а други словоблудстват с „правото да бъдеш информиран”, в интернет мрежата от една седмица горещо се коментира  щедроста на Гръцкото правителството преди Коледа. Както стана известно то прие решение да отдели дивидент в размер на 175 млн. евро от бюджетния излишък и да го разпредели между най-уязвимите социални групи. Тук трябва веднага да направим много важно уточнение, че гръцките критерии за „уязвими социални групи” са много по-обективни, че спрямо нашите трагични критерии на оцеляване, тези групи в България спокойно щяха да бъдат определени като благодентстващи. Цифрите по-долу красноречиво говорят за това. И понеже информацията в мрежата и отчасти  дори в БСТВ за характера и размера на социалните придобивки в Гърция, както и за мотивите и намеренията на гръцкото правителство в тази сфера е непълна, поради негласната омерта от „правилните” медии и правителството на ГЕРБ, ние сме длъжни да упражним правото си да осветлим истината, както и да посочим хала, до който сме докарали нашите управници.

Още в началото следва да посочим също, че коледната щедрост на новото дясно-консервативно гръцко правителство не произтича само от обявените програмни намерения в предизборната платформа на премиера Кириакос Мицотакис. Тя бе стимулирана и от нарасналото социално напрежение – най-ясно изразено в стачните и студентските вълнения обхванали страната още в началото на есента. В тази връзка се набива на очи съществената разлика между гърците, които никога не пропускат случая чрез организирана съпротива да решат своите проблеми и българите, които отдавна са забравили, че Господ помага, но в кошара не вкарва.

По-нататък следват конкретните цифри. Те са показателни не само в стойностни измерения, но и за причините, които обославят, които обославят собствения ни хал благодарение на десетгодишното „успешно” управление на клептокрацията от ГЕРБ.

На първо место беше решено да се отдели социален дивидент в размер на 175 милиона евро, като спешна  финансова подкрепа от по 700 евро на 250 000 домакинства наброяващи 953 000 души! Кои са категориите, в които попадат домакинствата, съгласно критериите на правителството на Мицотакис?

На първо място това са семейства с 4 или повече деца с облагаем доход за 2019 г. до 20 хиляди евро! Тази категория включва 19 140 домакинства;

Следват семейства, в които поне единият родител е дългосрочно безработен, с едно дете и облагаем доход до 15 000 евро - общо 163 778 семейства;

• Семейства, в които и двамата родители са краткосрочно безработни, с едно дете и доход до 15 000 евро - общо 40 927 семейства;

• Семейства с увреждания и здравословни проблеми - засяга 25 632 семейства.

Според финансовия министър Христос Стайкурас, посочените категории бенефициенти трябва да отговарят и на следните критерии: „Един от двамата родители трябва да е пребивавал законно и постоянно на гръцката територия през последните 10 години, както следва да се докаже от данъка върху доходите плащани в Гърция т.е. и двамата родители трябва да са си плащали данъците в Гърция. Също така сумата на депозитите на домакинствата и текущата стойност на акциите не трябва да надвишава 20 хиляди евро. "

Според посочените от министъра критерии от тази придобивка ще се възползват поне половината от 250 000-те хиляди  българи, които преди 10 години успяха да се спасят от „прекрасния” живот при управлението на ГЕРБ и да потърсят постоянно препитание в „банкрутиралата”, по думите на Борисов, Гърция. Според ELSTAT, през 2018 г. прагът на бедност за домакинствата с 2 деца възлиза на 9908 евро годишно. Десет години след „успешното” управление на ГЕРБ правителството на Борисов  определя този праг на приблизително около 2160 евро. Излишно е да обясняваме как щяха да реагират гърците и какво щеше да се случи с гръцкото правителство, ако беше определило такъв праг на бедност.

И още един факт за хала до който ни докара клептокрацията от ГЕРБ: според последните проучвания на ЕВРОСТАД 39% от българите са изложени на риск от бедност! В Гърция, след последните законодателни промени и като се вземат предвид различни социални помощи, се изчислява, че само 22,8% от семействата с деца, са изложени на риск от бедност.

Министерството на финансите на Гърция препоръча на Държавната комисия по трудовата заетост и Сдружението  на работодателите да създадат необходимата организация за изплащане коледните бонуси, помощите за безработни, самонаетите лица  и бенефициентите на организацията за специална закрила на майчинството от 9 декември до 6 януари 2020 г.

Всички служители, наети в частния сектор на непълно или пълно работно време, при всеки работодател, имат право на коледен бонус!

В частния сектор, изчисляването на размера на бонусите отчита възнаграждението на наетите, на база на работната заплата.  Периодът, за който се изчислява коледният бонус, включва периодът от 1 май до 31 декември на тази година.

Бонусът  по закон в този срок е равен на една месечна заплата!

За тези, които не са били наети на пълен работен ден получават част от заплатата, пропорционална на продължителността на трудовото им правоотношение. Дори работниците, които са работили не по-малко от 19 дни, имат право на част от бонуса.

На второ място бяха обявени правителствените намерения за промяна на данъчната система, която следва да се опира на 10 стълба:

Първи стълб: Намаляване на данъка върху дохода за всички физически лица.

Втори стълб: Намаляване на данъка върху дохода за юридическите лица. Ставката на корпоративния данък се намалява от 28% на 24% за печалбите през 2019 г. за всички предприятия.

Трети стълб: Поддръжка на служителите. Специално за стартиращи фирми се осигуряват ниски данъчни ставки.

Четвърти стълб: Подкрепа за семейството. Увеличаване издръжката   с 1000 евро на дете!

Пети стълб: Привличане на преки чуждестранни инвестиции.

Шести стълб: Възстановяване на икономическите сектори.

Седми стълб: Подобряване на устойчивото развитие: Въвеждане на  пакет от мерки за насърчаване на използването на Екопродукти и зелени автомобили.

Осми стълб: Засилване на корпоративната социална отговорност.

Девети стълб: Повишаване на прозрачността и намаляване на укриването на данъци.

Десети стълб: Намаляване на бюрократичната тежест върху данъчното облагане и бизнеса и защита на средната класа.

Според новата, по-благоприятна данъчна ставка, посочена в Закона за данъците, който на 6-ти декември  беше гласуван от парламента, повече от 2,5 милиона служители и пенсионери ще получават увеличения на нетните си месечни заплати и пенсии.С горните промени, новата скала на данъка върху дохода, която ще се прилага от 2020 г. за служители и пенсионери, ще бъде следната:

• 9% данъчна ставка (вместо 22%) за частта от годишния доход до 10 000 евро;

• 22% данъчна ставка (както е днес) за сегмента от 10 000 евро до 20 000 евро;

• 28% (вместо 29%) ставка за сегмента от 20 000 евро до 30 000 евро;

• ставка от 36% (вместо 37%) за сегмента от 30 000 евро до 40 000 евро;

• 44% (вместо 45%) за частта над 40 000 евро.

Данъкът за доходите в резултат на горната скала ще бъде намален годишно със следните конкретни суми:

• 777 евро, ако няма деца;

• 810 евро, ако има едно  дете;

• 900 евро, ако има 2 деца;

• 1120 евро, ако има 3 деца;

• 1340 евро, ако има 4 деца;

• допълнително с по 220 евро за всяко дете на възраст над 5 и повече години.

Приетият на 6 декември т.г. закон предвижда също ново намаление на ДДС върху лекарствата и особено на тези за лечение на   сериозните заболявания, които стават обект на свръхнамалената ставка на ДДС от 6% до 13%. Тази ставка се простира главно върху ваксини, имунологични и лекарствени продукти, прилагани при пациенти със злокачествени заболявания като рак, диабет, ревматоиден артрит и старческа немощ.

Тройна намеса в подкрепа на семейството предвижда и новият  законопроект на правителството, внесен от министерството на труда и социалните въпроси в парламента на 9 декември т.г. Тази тройна намеса се заключава във въвеждане от 1 януари 2020 г. на: нова скала за необлагаеми доходи на по-бедните млади семейства, на следващо место въвеждане на надбавка за раждане в размер на 2000 евро, и  третата намеса, участваща в планирането на подкрепа на семействата, е в областта на косвеното данъчно облагане и в частност на ДДС.

По отношение на младите семейства с  ниски годишни доходи, без и с до 6 деца и необлагаемия минимум, коледният подарък е достатъчно ясен и без преводач от посочената по-долу диаграма.

Що се отнася до еднократната помощ при раждане прогнозите на министерството са, че новата помощ  от 2000 евро (за близнаци 4000) за всяко новородено ще бъде изплатена за петте години от 2020-2024 г. на около 400 000 семейства и е отделно от известните до сега семейни помощи.  Според измерванията на ELSTAT всяка година в Гърция се записват около 85 000-90 000 раждания. Законът определя критерии за доходи, но те няма да изключат голямата маса от граждани, тъй като новата концепция не дели гръцките граждани главно по размера на доходите, а  цели преди всичко решаването на проблемите от демографски характер. Скалата и критериите са следните:

За семейства с един родител нивото на доходите не трябва да надвишава 40 000 евро.

За семейните двойки общият им доход трябва да бъде до 60 000 евро.

За всяко дете, което вече е в семейството, прагът на доходите се увеличава с 1000 евро. Така че, ако двойка, която вече има 2 деца и им се роди още едно, за да получат 2000 евро, доходите им не трябва да надвишават 80 000 евро.

Според последния статистически бюлетин на агенция AADE, двойките без деца до 60 000 евро са 1 382 327 и потенциално са целевата група на закона.  „Нетните” финансови разходи за новата помощ се оценяват на допълнителни 120 млн.евро.

Третата намеса на социалното министерство  в подкрепа на семействата, както споменахме и по-горе е в областта на ДДС. По този начин след новогодишната нощ ДДС върху всички опаковани бебешки храни, дрехи, бебешки памперси и столчета за кола се намалява от 24% на 13%. Бюджетните разходи се оценяват на още 12 милиона евро.

Толкова за коледните подаръци на гърците,


@а сега за най-важното.


Всички споменати по-горе права и придобивки гърците ги извоюваха на площадите, а не в очакване на някаква спонтанна щедрост от своето правителство не на чаша узо  пред телевизорите или по форумите в интернет. Те не дадоха дори и сто дни на новото дясно консервативно правителство на НД начело с Кириакос Мицотакис и излязоха решително по площадите, демонстрирайки твърдото си намерение да отстояват докрай и с всички средства своите социални права и придобивки. И отново успяха.

В цяла Европа краят на отиващата си 2019 г. е белязана  с борба за защита основните права и малкото останали социални придобивки, които неолибералния капитализъм се опитва да отнеме на трудещите се хора.

Франция в момента ври и кипи. Обявени са безсрочни стачки и младежки вълнения срещу „реформата” на пенсионната система. И тяхната интензивност е такава, че заплашват да свалят правителството на Макрон. Има вече сериозни основания да се счита че борбеността, твърдостта и неотстъпчивостта на протестиращите ще доведат до победа.

В Германия. На фона на цикличните протести приключи конгресът на Социалдемократическата партия, която е част от управляващата коалиция. Конгресът  избра новото ръководство. За съпредседатели на СДПГ бяха избрани икономистът Норберт Валтер-Борянс и левият лидер Саскиа Ескен.


В неотдавнашно интервю за ZDF Ескен заяви, че подкрепя нова концепция за социална държава. Според нея германската социалдемокрация трябва да стане по-разпознаваема, а немското общество - по-справедливо. Ескен е убеден, че коалиционното споразумение предвижда възможността за извършване на корекции. Това означава, че германските социалдемократи ще търсят допълнителни изменения по въпросите за увеличаване на пенсиите и подобряване на финансирането на децата от бедни семейства.

У нас робското примирение и тишина са оглушителни. Вместо да излязат по площадите, мнозинството от  най-бедните и засегнатите стоят пред телевизорите с чаша ракия, псуват и кълнат по форумите в мрежата, но  продължават да плащат за охолния живот на клептокрацията. Определението не е мое, а на г-жа Херо Мустафа - посланик на САЩ в София. Затъналата в корупция привилегирована политическа върхушка се ползва от безплатно и качествено здравеопазване, пакет от незаконни социални придобивки, жилища вили и „къщи за гости”, безнаказано укриване на данъци, без такси, без отговорности  към икономическия срив, който те причиниха на държавата; разточителни, безсмислени и скъпо струващи задгранични командировки и участия в „симпозиуми“. За тези 10 години управление, бонзите от ГЕРБ усвоиха до съвършенство умението да източват „правилно” системата.

Над 30 милиарда външен дълг, натрупан от две правителства на ГЕРБ + патриоти; близо 2 млрд. лв. прибрани и безследно изчезнали  здравни вноски – след 2009 година от бившия финансов министър Дянков, 6 милиарда изчезнали с фалита на КТБ; 2,5 милиарда за осем нарисувани самолета, които ще бъдат произведени и доставени през 2023-2024 г.

Не е ясно и къде са тези 3 милиарда лева, за които говори  премиерът пред Цветанка Ризова, дето уж били „иззети от лошите корумпирани”. След като по негово предложение бяха отпуснати циничните 40 лв. на най-бедните пенсионери, депутатите си гласуваха 150 пъти по-висока тринадесета заплата с всичките и безотчетни месечни пари накуп за празниците. Оказа се, че тази тринадесета заплата е била заложена в още в Бюджет 2018 за разходите на Народното събрание.

Такъв е подходът и сега за Бюджет 2019, което значи, че и тя е включена в приетия вече бюджет. Според източници от Парламента, парите се давали под формата на разпределение на излишък от разходите, спестени през годината, но се залагат умишлено във всеки един бюджет години наред и не се коментират в края на годината, за да не се дразнят хората, които с търпението си насърчават това вероломство.

Според едно изявление на председателката на 44-то НС нямало нищо нередно депутатите да получат по 6000 лева допълнително за празниците, защото те не са точно като обикновените хора и имат нужда от почивка в топлите страни, за да се откъснат от напрегнатото си ежедневие и стрес в Парламента.


В заключение, Европа ни показа как трябва да се борим и не е необходимо да ходим далече. Съседите ни са най-добрият пример как и какво следва да се прави. Гърците още от древността знаят как се живее свободно и независимо и как следва да се защитават най-елементарните човешки права. И ние, българите, трябва да се учим от тях, ако искаме да не изчезнем като народ, защото тази възможност вече заплашва да придобие своята зловеща необратимост!


 

РАЗНОГЛАСИЯТА В НАТО ПОКАЗВАТ, ЧЕ ПАКТЪТ Е ИЗЛИШЕН

Е-поща Печат PDF

Двудневната среща на високо равнище край Лондон, отбелязваща 70-тата годишнина от основаването на пакта през 1949 г., трябваше да представлява огромно тържество, но вместо това се получи огромен фарс. Въпреки цялата пищност и церемониалност, придавани на срещата от официалния прием на британската кралица в Бъкингамския дворец, тази среща слезе до нивото на кавги, подигравки и удари в гърба. Макар че НАТО обявява за своя мисия „поддържането на мира и сигурността“, спречкванията между натовските лидери демонстрираха една организация, която е във война със самата себе си.

Кулминацията на комедията настъпи когато американският президент гневно напусна срещата преди заключителната сесия след като откри, че съществува видеоклип, показващ други лидери, които му се подиграват за неговите объркани пресконференции. В клипа се виждаше как Джъстин Трюдо (Канада), Борис Джонсън (Великобритания) и Еманюел Макрон (Франция) сиразменят шеги за Тръмп. В отговор Тръмп нарече Трюдо „двуличен“. На следващия ден пресата отрази случилото се със заглавия на първа страница. „Таймс“: „Тръмп напуска срещата на НАТО след като лидери са забелязани да се смеят“. „Гардиан“: „Тръмп напуска срещата на НАТО след подигравки от страна на съюзници“. „Файненшъл таймс“: „Разединение опетнява срещата на високо равнище на НАТО“, „Ню Йорк таймс“: „Кавги и несигурност хвърлят сянка върху бъдещето на НАТО“.

Проблемите на НАТО не се свеждат само до стълкновения между отделни личности. Избирането на Тръмп за президент на САЩ само накара да изплуват на повърхността отдавна тлеещи структурни и стратегически напрежения в организацията. Накратко казано, проблемът на НАТО е, че ръководеният от САЩ военен съюз продължи да се разширява без да притежава своя убедителна спояваща цел. Когато беше създаден през 1949 г., четири години след края на Втората световна война, тогава беше провъзгласено, че Атлантическият съюз бил средство за защита на Европа от съветска агресия. Всъщност беше точно обратното. Организацията НАТО беше основана, за да тормози Съветския съюз. Ето защо през 1955 г., шест години след образуването на НАТО, беше създаден ръководеният от руснаците Варшавски договор.

След рухването на Съветския съюз през 1991 г. се предполагаше, че е дошъл краят на Студената война. Но вместо да се саморазпусне, НАТО продължи да се разширява. През изминалите 30 години организацията добави към себе си 17 нови страни-членки, много от които са разположени в близост до границите на Русия. Въпреки своите официални претенции НАТО въобще не поддържа мира и сигурността в Европа. Организацията раздухва опасно напрежение с Русия, което би могло да доведе до гореща война между ядрените сили. Тези дни руският външен министър Сергей Лавров каза, че безразсъдната експанзия на НАТО поставя под заплаха международния мир. Според него организацията функционира като имперска машина за господство не само в евроатлантическото полукълбо, но и в Близкия изток.

Срещата на високо равнище на НАТО край Лондон премина под лозунга за „обновление на съюза“. Посред кавгите и неприязънта този лозунг показва отчаяния стремеж на организацията да определи своето правдоподобно предназначение в съвременния свят. Демонизирането на Русия с абсурдните твърдения, че Москва искала да нападне европейските страни, представлява опит за всяване на паника сред западната общественост.

На срещата си край Лондон НАТО обяви някои свои нововъведения. Генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг съобщи пред медиите, че освен, че „защищава Европа“ от Русия, НАТО за първи път определя Китай като свое „предизвикателство“. Освен това той обяви, че организацията гледа на космоса като на поле за своите действия. Всичко това показва, че сега повече от винаги НАТО е инструмент на американския империализъм. Организацията поставя пред глобалните цели на Вашингтон фасадата, че става дума за целите на една общност от държави. Именно това господство на САЩ над европейските държави причинява в голяма степен споровете в организацията. Думите на френския президент Макрон от миналия месец, че НАТО се намира в състояние на „мозъчна смърт“, изразяват нарастващото възмущение сред европейските лидери от - както те считат - арогантния американски надзорник.

Така както ръководеният от САЩ съюз НАТО се разшири на 29 членове, а се търсят и нови държави-членки в лицето на Грузия и Украйна, така се разшириха и неговите военни бюджети. Съвкупните военни разходи на пакта възлизат на над 1 билион долара годишно, което е 20 пъти повече от военния бюджет на Русия и 5 пъти повече от този на Китай. В съответствие с експанзията на НАТО е и увеличаването на натовските войни и на операциите за смяна на режима – от бивша Югославия на Балканите до Афганистан, Ирак, Либия, Сирия и др. И в тези случаи НАТО служи като фасада на американските незаконни войни, придавайки им видимост на международна подкрепа и законност когато всъщност те са открити агресии в пълно нарушение на международното право. Така само дни преди да започне натовското шоу в Лондон, семейство от 5 души, включително и млада майка, беше взривено и разкъсано на парчета от американски дрон в Афганистан. Продължаващата 18 години война на САЩ в тази страна бива сякаш оневинена и оправдана посредством участието в нея на всички страни-членки на НАТО.

Блокът НАТО е надхвърлил своя срок на годност. Неговото продължаващо присъствие и действия са една от главните причини за това, че международните напрежения между САЩ, Европа, Русия и Китай се засилват, а не намаляват. Но неоправданият милитаризъм на НАТО само ускорява неговото излизане от употреба. Разточителните военни разходи са непоносими и вредни за страните-членки на пакта. А вътрешното възмущение от господстващия Вашингтон води до все повече кавги в публичното пространство. Като не притежава за своя истинска цел поддържането на действителна сигурност, а се ограничава с вяли опити да налага империалистическите войни, блокът НАТО се е отправил към забравата. Ето защо превърналата се в цирк среща на високо равнище в Лондон, посветена на 70-тата годишнина от основаването на пакта, е може би знак за вече настъпилата излишност на НАТО.


 

ПРАЗНИК НА ПАТРИОТИЧНАТА ПЕСЕН В ПЛЕВЕН

Е-поща Печат PDF

На 26 януари т.г., в залата на известния плевенски ресторант „Златна скара“, се състоя музикален празник на патриотичната песен. Домакини бяха Сдружение „Евразия”, „Творческо обединение „Зора” и Българо-руският клуб ”Дружба”.

От българска страна, сърцето на артистичното представяне бе лауреатът на Осмия фестивал на патриотичната песен „Отечество“ в Плевен и на „Сребърни чучулиги“ в София,  даровитият автор на текст и музика, поетът с китара - Красимир Кунчев. От студентските си години той представя авторски песни на различни места из страната. Канен е за участия в предавания по БНР, Радио „Витоша“, Радио „Веселина“, БНТ, СКАТ, бТV, Телевизия „7 дни“, Телевизия „Веселина“ и др. Негови изпълнения са звучали на малки и големи протестни прояви, подкрепяйки справедливи каузи – и в България, и в Западните покрайнини.

От руска страна истинска изненада предизвика гостуването на популярната руска певица и актриса Раиса Полякова. Родена в Санкт Петербург и живееща вече 25 години в България, г-жа Полякова демонстрира руската вокална традиция. Песните „Институтка”, ”Милион  алых роз”, ”Белоруски вокзал” и др., взривиха с аплодисменти 110-те слушатели препълнили залата. Чудесните й изпълнения още веднъж доказаха потребността от близост с автентична руска култура.


В словото си преди концерта, Васил Милев -  председател на творческо обединение „Зора“ в Плевен, сподели пред публиката интересни моменти от биографията на Красимир Кунев, както и своето възхищение от талантливите му изпълнения, и от любовта му към България и българската патриотична песен:

„Преди много години, в дома на инженер от военния завод в Казанлък, съветски възпитаник, в тесен приятелски кръг чух песните на големия поет, филмов режисьор и сценарист, минал през горнилото на Отечествената война - Александър Галич.

Бях потресен от неговите мъжествени строфи, в които имаше и болка, и сатирична сила, и социални откровения. Това, според някои познавачи, му изяде главата, защото твърде скоро разбрахме, че и той като мнозина други, е „помолен“ да напусне СССР.

Не мина много време и Галич намери своя трагичен край.

Подир него се яви Булат Окуджава. Велик поет с потресаващо стихотворно-песенно богатство!

А после дойде времето на Володя Висоцки! Дрезгавият му баритон вдъхновяваше сърца и съвести, а стиховете, подкарали музиката, събираха опълчението на мислещите и достойни люде и вдигаха гордо оклюмали глави. Подир кончината си Висоцки остана  по жив от живите. Това го направи неповторим глас на човешката съвест, чужд на конформизъм и страх от властта и конюнктурата.

А у нас в същото време се случиха интересни неща.

Появиха се  талантливи млади хора, които с музика и слово защитаваха своите дарби. Днешният бард, поет, композитор и изпълнител, стана чест гост в нашите домове и селища.

Сега си позволявам да представя този наш съгражданин, даровит автор на текст и музика, сърцат поет с китара, името му е Красимир Кунчев.

Докато търсих мотиви за появата на неговото дарование  на бард и поет, надникнах в един шарен, интересен по своему, живот.

Роден в град Червен бряг, сетне с родителите си заминал за столицата. Завършил ПЖИ „Тодор Каблежков” и работил като локомотивен машинист 5 години в системата на БДЖ. През 1980 г. вече е на работа в СССР. Цели 8 години се труди в Сибир - Тюмен (в селцето Вензили живее в дървена къщичка,без електрически ток).

Във фирма „Главбулгарстрой” сменя няколко професии -зидаромазач, бояджия, бетонджия, електроженист и колукранист.

Завръщайки се в Родината, Красимир Кунчев продължава трудовия си път в Кремиковци, където е заварчик, монтажник, локомотивен машинист, бригадир на комплексна бригада и технически ръководител.

В Съветския съюз завършва второ висше образование, което практикува като учител по руски език  и литература в столични училища и в провинцията.

Защо пее Красимир Кунчев? Защото, по негово признание, трябва да се  осветят неудобните истини на боледуващото ни общество.

С честност и достойнство трябва да излиза бардът пред публиката.

И да се пее от сърце!

Накрая искам да благодаря на организаторката на празника,  председателката на дружество „Евразия“, неуморимата Евгения Иванова.“


 

КАНАЛ ИСТАНБУЛ: ПЪТЯТ НА САЩ И НАТО КЪМ ЧЕРНО МОРЕ?

Е-поща Печат PDF

Наистина, както пише Хегел, всички събития в историята се случват по два пъти. Но забележката на Маркс, че първия път се случват като трагедия, а втория като фарс, не е съвсем вярна: понякога фарсът предхожда трагедията, а друг път трагедиите следват една след друга.

Така например скандализиралата цяла Турция идея на Ердоган да прокара нов канал, успореден на Босфора, който да свързва Мраморно и Черно море, се оказа че си има далечен предшественик. През 1569 г., за да отблъсне руските заплахи, великият везир от времето на султан Селим Втори (наречен „Сархош“, тоест „Пияницата“), потурченият босненски сърбин Соколлу Мехмед паша, изпратил към Азовско море току-що повишения в звание „паша“ финансист Черкес Касъм. Дал му над 30000 войници, работници и техници и му наредил да свърже Азовско и Каспийско море по най-късия маршрут с 50 километров канал. Проектът имал стратегическо значение за Османската империя, но както заключава Арслан Текин в своя коментар, публикуван във вестник „Йеничагъ“ (20.12.2019) под заглавие „Какво ще донесе шантавият проект?“, Касъм паша се оказал беджериксиз (некадърен) и едва една трета от работата била свършена. По ирония на съдбата този воден път е открит точно от руснаците през 1952 г. под името Волжско Донски канал. Поуката, която извежда от този случай авторът на коментара, позовавайки се на Кятиб Челеби, е следната: „Работата, възложена на погрешния човек, бива погрешна. Не е уместно голямо дело да се започва с малък човек“.

Такъв ли е случаят с проекта „Канал Истанбул“, който вместо да скъси, удължава пътя на корабите от Средиземно до Черно море. Докато бреговата линия на Босфора е дълга 30 км., максималната му широчина е 3700 метра, минималната- 750 метра (между крепостите Румели хисаръ и Анадолу хисаръ), а дълбочината в средата на пролива варира от 36 до 124 метра, „Канал Истанбул“ ще бъде дълъг 40 км., широк едва 150 метра и дълбок 25 метра. Тоест, той само ще удължава плаването на корабите от Мраморно до Черно море. Освен това над Босфора има три моста, свързващи европейската с азиатската част на Турция, а под дъното на пролива преминават два тунела – железопътният „Мармарай“ и автомобилният „Евразия“, открит през декември 2016 г..Над „Канал Истанбул“ тепърва ще трябва да се строят мостове и други инфраструктурни обекти. Както и да се харчат пари за възстановяване на съществуващите електроснабдителна, телефонна, водопроводна и пътна инфраструктури, които ще бъдат прекъснати при строителните дейности.

Впрочем, авторите на доклада за оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) предлагат прокопаването и на един „Канал Чанаккале“, водещ от района на Зинджирбозан-Гелиболу, през Мраморно море, до Сароския залив. Същевременно в доклада се препоръчва да не се променя статусът на Черно море, тоест да не се нарушава Конвенцията от Монтрьо. За какъв дявол тогава ще бъде реализирана авантюрата с новия воден път? И кой ще плати масрафа за каприза на Ердоган, решил да забие още един кинжал в гърба на Истанбул, който не избра за кмет неговия кандидат Бинали Йълдъръм, а предпочете Екрем Имамоглу от опозиционната Народнорепубликанска партия? Вярно е, че 75-те милиарда турски лири (приблизително 15 млрд. долара) за изграждането на „Канал Истанбул“ ще ги плати фирма, основана от майката на емира на Катар, но нали всеки инвеститор разчита да си избие разходите с лихвите? За да се случи това, през новия канал трябва да плават търговски кораби и танкери, които да заплащат съответните такси. А при положение, че подписаната през 1936 г. Конвенция от Монтрьо регламентира режима на корабоплаване през Дарданелите, Мраморно море и Босфора, кой може да задължи чуждите кораби да използват „Канал Чанаккале“ и „Канал Истанбул“, за които ще важи само националното законодателство на Турция? Президентът Ердоган нееднократно е заявявал, че „Канал Истанбул“ няма да се подчинява на разпоредбите на Конвенцията от Монтрьо, а единствено на националното законодателство на Турция. Освен това новият канал ще бъде широк само 150 метра и дълбок 25 метра, докато на места широчината на Босфора достига няколко километра. И, въпреки това, не са малко инцидентите с танкери, които разливат петролни продукти и спират временно корабоплаването през Пролива. Конвенцията от Монтрьо позволява и военни кораби на нечерноморски държави да влизат през Дарданелите и Босфора до Черно море, ако са с определен тонаж и калибър на оръдията. Само че престоят им в Черно море не може да бъде по-дълъг от 21 дни. Страни по конвенцията са  Австралия, България, Гърция, Обединеното кралство Великобритания, Румъния, СССР, Турция, Франция, Югославия и Япония.. Обаче сред тях не са Германия, Италия, Австрия и САЩ. А задачата, която неизменно преследват от Вашингтон– обкръжаването на Русия с военни бази, не може да бъде постигната само с 21 дневен престой на няколко военни съда в Черно море. Впрочем, то е почти единственото отворено море на света, в което САЩ не са установили своя военноморска база. Опитали са се да превърнат в своя база град Трабзон, но тогавашният началник на ГЩ на Турция армейски генерал Илкер Башбуу отсякъл: „В Трабзон няма място за американската армия!“. Може би това, а не измисленият опит за преврат на военните, е било причината за делата „Ергенекон“ и „Бальоз“ („Чук“), за ареста и въдворяването в затвора на генерала и неговите съмишленици. Факт е, че главата на ФЕТО (Фетхуллахчийска терористична организация), както днес управляващите наричат движението „Хизмет“ на Фетхуллах Гюлен, живее в имението си в Пенсилвания и Вашингтон категорично отказва да го предаде на Ердоган. А пък той не протестира толкова енергично, нито срещу предоставеното от САЩ убежище на ислямския проповедник, с който някога бяха съдружници, нито срещу американските санкции срещу Анкара. Така че, въпреки обтегнатите турско американски отношения и американските санкции, наложени на Турция след закупуването от нея на руската ПВО система С-400, Вашингтон би трябвало да подкрепи проекта на Ердоган „Канал Истанбул“. Защото той дава възможност на САЩ и НАТО да заобиколят ограниченията на Конвенцията от Монтрьо и да превърнат Черно море в свое езеро. Вероятността да се ревизира Конвенцията от Монтрьо е нищожна, а вероятността да се подпише нова конвенция заради истанбулския канал е още по-мижава. Ерго, „шантавият“ проект, представян като „мечтата на Ердоган“, може да започне да се осъществява още тази година. Друг е въпросът, че статутът на Черно море, уреден с Конвенцията от Монтрьо, не би трябвало да зависи от това през кой канал са влезли в него корабите на нечерноморските държави.

Тескерето, изготвено от турското правителство и одобрено от Меджлиса с 325 гласа, за изпращане на „поисканата“ от признатото от ООН либийско правителство в Триполи военна помощ срещу бунтовника генерал Халифа Хафтер, подкрепян от Русия и Китай, предоставя на САЩ възможността да разрушат съюза Русия-Иран-Турция, който наложи трайно присъствие в Сирия. И, както отбеляза Джахит Армаган Дилек във вестник „Йеничагъ“ (27.12.2019): „САЩ тласкат Турция към война в Либия“. Пак той написа на 3 януари 2020 г.: „Турция се набутва в Арабска зима!“

Икономическата ситуация в Турция се влошава и не малко наблюдатели предричат края на управлението на Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Това обяснява стремежа на управляващите да отвличат общественото внимание с гигантски проекти и задгранични военни авантюри в чужбина: – от Сирия, през Ирак и Северно кипърската турска република (СКТР), до Либия. „Турция на нищетата, безработицата и отчаянието“, така обобщи обстановката в страната журналистът Ахмет Гюрсой (вестник „Йеничагъ“, 01.01.2020). Ето няколко цифри, които Йозджан Йеничери помести в своя коментар в същия вестник на 27.12.2019 г.:

- брутен външен дълг от 31.03.2019 г. -453,4 млрд. долара;

- нетен външен дълг-277,3 млрд. долара или 60% от националния доход;

- дълг на публичния сектор за първата четвърт на 2019 г. – 148 млрд. долара, при 140 млрд. долара за същия период на 2018 г..

Други автори отбелязват още негативни показатели, като:

- равнище на безработицата – 13%, която при младежите достига 26%;

- повишение на цените на хранителните продукти, като тази на хляба нарасна с до 20%;

- поетапно закриване, цялостно или частично, на 6 въглищни ТЕЦ и т.н..

Проектът „Канал Истанбул“, който някои наричат шантав, други убийствен, а трети го квалифицират като кинжал и предателство спрямо жителите на Истанбул, може само да влоши ситуацията. Особено от гледна точка на екологията. Според Махмут Лъджалъ („Джумхуриет“,02.01.2020), проучване, направено от високопоставения инженер-еколог Сезер Арслан, показвало, че на ден ще се изкопават 850 хиляди кубически метра земна маса от 13 млн.квадратни метра площ, които ще бъдат извозвани с хиляди товарни камиони, употребяващи дизелово гориво. Най-краткият срок за завършването на проекта е определен на 4 години, но строителството може да се проточи до 7 години. При прокарването на канала ще бъдат унищожени плодородни земеделски и вододайни терени, езера и язовири, старинни мостове и други исторически обекти. Освен това за откъртването на 41,5 млн. кубометра земна маса ще се използват 10965 килограма експлозив, което може да предизвика серия от земетресения. Експлозии ще има буквално всеки ден. Само за пробиването на една дупка трябва да се използват 45 кг. експлозив, а за 255-те такива ще са нужни 10965 кг. Дори за 40-50 дупки в каменните кариери ще се използват над 36 кг.взрив. Още повече, че се предвижда изкопаният материал да се транспортира с камиони, използващи дизелово гориво. На година за тях ще са нужни 1 милион и 594 хиляди литра дизел, а за 5 години ще трябват близо 7,5 млн. литра дизелово гориво. Ако по 200 кубика от изкопаваните на ден 850 хиляди кубически метра земна маса се извозват с 400 камиона, те ще трябва да правят поне 4250 курса на ден. Това ще предизвика излъчването на вредни емисии, запрашаване и задръствания на трафика. Хаос и безводие заплашват огромния мегаполис, защото ще бъдат пожертвани 30 милиона кубически метра вода. Ще бъде пресушен на практика язовирът Сазлъдере, на който ще бъдат отнети 60% от водните притоци, а той задоволява 10% от потребностите на мегаполиса от питейна вода. Кметството на Истанбул представи 15 възражения срещу проекта, в едно от които се казва, че „Канал Истанбул“ не скъсява пътя на корабите, а живота на истанбулци. Но Административният съд в Истанбул постанови, че тези възражения са неоснователни и проектът е в съответствие със законите. Единственият орган, компетентен да взема решение по въпроса, бил Общинският съвет на Истанбул, в който управляващите имат мнозинство.

Оценката за въздействието на околната среда е изготвена в същия дух, а предложението на архитектурната комисия историческите обекти по трасето на „Канал Истанбул“ да бъдат демонтирани и преместени другаде, предизвика ироничното обобщение на Хазал Оджак: „На шантав проект, шантаво предложение!“ („Джумхуриет“, 21.12.2019).

Накрая, негативно ще бъдат повлияни от проекта крайбрежията и контейнерните пристанища на Черно и Мраморно море, където ще се депонират общо 3,43 милиона тона земна маса. От София – ни вопъл, ни стон! Понеже Бойко Борисов сънува как, благодарение на неговата умела дипломация, България се превръща в стратегически газоразпределителен център на Балканите. Който не вярва, да пита Тръмп…Що се отнася до Путин, който изрази недоволство от умишленото и под външен натиск забавяне на строителството на „Турски поток“, или „Балкански поток“, както нашият премиер нареди на журналистите да наричат тръбопровода през България, на него Бойко обеща да изпрати видео кадри, заснети по време на облитането на обекта с хеликоптер. Строим, значи газопровода, та пушек се вдига! Само дето сърбите ни подливат вода, хвалейки се пред Путин, че отдавна са завършили своя участък от газопровода. Ще рече, че членството на България в НАТО и ЕС е вредно за българската и балканската енергетика. На крива ракета космосът й пречи..Германия и Унгария не са ли членки на НАТО и ЕС?


 


Страница 7 от 339