Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

Е-поща Печат PDF

„Историческата” среща на върха ЕС-Западни Балкани в София

Скромните резултати от европейската седянка на върха ЕС-Западни Балкани, провела се в София на 16-17 май 2018 г., не попречиха на пиарите да я нарекат историческа. Ако се погледне по-нашироко, всяко събитие, случило се в определен исторически отрязък от време, може да се нарече историческо. Но само събития, които са променили или са определили хода на историческия процес, съдбите на планетата, отделни континенти, държави и нации, могат да се наричат исторически.

 

От тази гледна точка срещата в София е най-обикновен форум. Въпреки че според пиарите България се е справила блестящо с организацията на това мероприятие.

Същото мислят и „присъдружните” на правителството политолози, социолози и „политически коректни” медии и журналисти. А предварително формулираните от управляващите цели – балкански, европейски и български, са били постигнати.

Първо, защото в София се изсипаха лидерите на 27 от 28-те страни членки на ЕС (испанският премиер Мариано Рахой дойде само да каже, че няма да участва), плюс председателите на ЕК и Европейския съвет (Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск), еврокомисари като Федерика Могерини, президенти или премиери на 6-те страни от Западните Балкани: Албания, Косово, Македония, Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина.

Второ, защото на една маса седнаха и дори си стиснаха ръцете сръбският президент Александър Вучич и премиерът на Косово Хашим Тачи.

Трето, защото Гърция и Македония дадоха вид, че са на път да се споразумеят за името на републиката край Вардара. Премиерите на двете държави Алексис Ципрас и Зоран Заев загадъчно подхвърлиха, че са се разбрали, но трябва да убедят и обществеността и опозицията в своите страни.

Българският вицепремиер Красимир Каракачанов открехна завесата, като каза, че името, за което са се договорили Ципрас и Заев, е Република Илинденска Македония, или съкратено РИМ. Остава с този „исторически” компромис да се примирят и техните народи. Опозицията в Гърция отхвърли и това име, но кой знае? „Париж си заслужава една литургия”, казал кралят на Навара, хугенотът Анри Четвърти, когато за да седне на трона на френските крале, трябвало да присъства на католическа меса и да приеме католицизма... Политиката е поле на компромисите и осъществяване на възможното. А на Балканите компромисите се приемат по-трудно откъдето и да било другаде.

Четвърто, покрай загрижеността от кървавите стълкновения между израелските военни и палестинците, протестиращи срещу преместването на американското посолство в Ерусалим (което е равнозначно на обявяването му за столица на Израел), както и от покачването на напрежението в Близкия изток като следствие от решението на Доналд Тръмп да оттегли САЩ от ядреното споразумение с Иран и да възобнови американските санкции срещу Техеран, в София се говореше и за европейските перспективи на страните от Западните Балкани. А така също и за еманципирането на ЕС от САЩ. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск индиректно причисли Тръмп към враговете на ЕС. Дори му благодари, че е освободил европейците от илюзиите. Веднага след срещата в София канцлерът на Германия Ангела Меркел си стегна куфарите за Пекин, а преди това се срещна с Владимир Путин. На Тръмп бе показано, че Европа може да диша и без САЩ.

Що се отнася до евроинтеграцията на страните от Западните Балкани, срещата в София не ги приближи до ЕС. Поне никой не им обеща членство в ЕС в конкретни и ускорени срокове. Лидерите на Европа просто използваха случая да им напомнят, че има да извървят дълъг път, преди да се сдобият със свои еврокомисари. И че това минава през реформирането на собствените им системи на правосъдие и правоналагане, през справянето с корупцията и организираната престъпност, членството в НАТО, покриването на европейските критерии за демокрация и човешки права и свободи, и през решаването на споровете със съседите...

В приетата Заключителна декларация се казва че:

ЕС приветства споделената ангажираност на партньорите от Западните Балкани с европейските ценности и принципи, както и с визията за силна, стабилна и обединена Европа, основана на общите исторически, културни и географски връзки и взаимни интереси в областта на политиката, сигурността и икономиката;

че ЕС потвърждава отново недвусмислената си подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани, а въз основа на постигнатия досега напредък партньорите от Западните Балкани потвърждават ангажираността си с европейската перспектива като свой категоричен стратегически избор и с активизирането на своите усилия и взаимна подкрепа. Но се изтъква, че надеждността на тези усилия зависи от ясното информиране на обществеността;

че ЕС е решен да укрепи и засили своята ангажираност на всички равнища в подкрепа на политическата, икономическата и социалната трансформация на региона, включително чрез засилена помощ, въз основа на постигнатия от партньорите от Западните Балкани съществен напредък в областта на принципите на правовата държава и на социално-икономическите реформи;

че ЕС приветства ангажираността на партньорите от Западните Балкани с върховенството на демокрацията и принципите на правовата държава, по-специално борбата с корупцията и организираната престъпност, доброто управление и зачитането на правата на човека и правата на лицата, принадлежащи към малцинствата. Изтъква се ключовата роля, която играят в процеса на демократизация гражданското общество и независимите медии;

че  ЕС подкрепя ангажимента на партньорите от Западните Балкани да продължат да укрепват добросъседските отношения, регионалната стабилност и взаимното сътрудничество. Това включва по-специално намирането и изпълнението на окончателни, приобщаващи и обвързващи решения на двустранните им спорове, които се коренят в наследството от миналото, и полагането на допълнителни усилия за помирение.

И така, чрез създаването на тесни връзки и възможности в рамките на региона и през насърчаването на благоприятна за пазара и инвестициите среда в Западните Балкани, през обещанието за създаването на нови възможности за младите хора и премахването на всички административни пречки на границите, се стигне до констатацията, че ЕС и партньорите от Западните Балкани имат много общи предизвикателства в областта на сигурността, които изискват координирани индивидуални и колективни действия. Като по-важни от тях се определят дезинформацията и други хибридни дейности, където се препоръчва съвместна борба чрез по-голямо сътрудничество в областта на устойчивостта, кибер сигурността и стратегическата комуникация.

Накрая, в т. 17 на декларацията, се посочва, че ЕС и партньорите от Западните Балкани са съгласни с изложените принципи, препоръки и изисквания.

Но и да не съгласни, все тая. Някога НЛО пееха: „Стой си, Стойчо, във България, майната й на Швейцария!” Дали пък не е по-добре?.. Щото на бюрократите от Брюксел трябва непременно да се прочете написаното от Ботев в „Моята молитва”: „Не ти, който учиш роба да търпи и да се моли,

и храниш го дор до гроба, само със надежди голи..”

За всеки случай бе приета и „Приоритетна програма от София”, която няма да публикуваме поради нейния фундаментален характер!

Все пак България като домакин на срещата, изкяри нещо от себе си: западняците научиха къде се намира страната ни на географската и политическата карта на света и вече няма да я смятат за страна от Африка. Най-много да решат, че е страна от Западните Балкани. Покойният Тодор Колев разказваше как като културен аташе в Канада някакъв чернокож го запитал откъде е. Като чул отговора „От България”, негърът рекъл: „И ние сме от Африка”.

Но ето че пак се появиха завистници, които поставят под въпрос дипломатическите успeхи на Бойко Борисов и неговото правителство. Не Корнелия Нинова, а Симеон Дянков, бившият министър на финансите в кабинета „Борисов-1”, каза по БНР на 18 май, че срещата на върха „ЕС-Западни Балкани” била успешна не от общоевропейска, а само от гледна точка на двустранните ни отношения с държавите от Западните Балкани. Нещо повече, била стъпка назад, защото вече не се говорело, че те вървят към европейско присъединяване, а да им се даде перспектива в бъдеще те да се присъединят към Европа. В ЕС доминирали външните теми като Иран и Корея, а вътре в съюза, заради Брекзит, нямало предишното обединение. Темата за разширяването не стояла на дневен ред поне за основните политици в Европа.

Германският вестник „Ханделсблат” пък нарече Бойко Борисов „безсилния портиер на Европа”. В смисъл, че се опитвал да вкара в ЕС страните от Западните Балкани, които засега не заслужават тази чест и Брюксел не възнамерява да ги приобщи скоро... докато турският „Миллиет” (18 май) написа: „В последния ден на срещата на върха ЕС-Западни Балкани – остра реакция срещу Тръмп”.

Хей, завистници, само това ли видяхте от София!

А за острова на стабилността на Балканите не сте ли чували? Ами за „Ангела Меркел на Балканите”, както нарече Бойко Борисов албанския колега Еди Рама?!

Разбира се, и след софийския форум България ще си останем най-бедната страна в ЕС, докато там бъде приета някоя „по-осиромашена”, както казват братята македонци. По-бедни сме от над половината страни от Западните Балкани, които ще водим към Европа. А по критерия „свобода на медиите” сме на 119-о място в класацията на „Репортери без граница”. Цифрата 119 беше спомената и по повод това, че Прокуратурата е погнала двама квестори на КТБ за безстопанственост, довела до загубата на 1 млн. лв. Сравнени с милиардите, откраднати от КТБ, това са джобни пари, но за да изкара толкова пари една наша медицинска сестра трябва да работи 119 години. „Имайки предвид, че средната възраст на нашите медсестри е 53 години, остава им да работят още 84 години”, заключава авторът на материала, който коментира поредния скандал с източването на КТБ. Това положение ще остане актуално и след евентуална повторна среща ЕС-Турция у нас до края на българското председателство на Съвета на ЕС. А така също и след евентуалната ратификация от 44-ото НС на Истанбулската конвенция.

Няма да видят светлина в тунела и българските превозвачи, протестиращи срещу „Закона Макрон”. Париж и Берлин вече заявиха, че хигиенните навици на българските шофьори били неприемливи. Добре е поне, че Борисов се отърси от някои евроилюзии, поради което реши да рестартира проекта АЕЦ „Белене”. Предстои НС да отмени мораториума върху изграждането на нови ядрени мощности, за да се ангажира с Втора атомна китайската държавна атомна компания. Иначе „Инерком” на Гинка Върбакова няма да има какво да разпределя, след като купи ЧЕЗ. А България ще се върне в епохата на свещите, караджейките, сърпа и дървеното рало..

Умните се учат от чуждите грешки, глупавите се учат от собствените, а тъпите не се учат от нищо. Те отиват на бунището на историята, затривайки и държави, и народи, ако са управляващи. В някакъв смисъл дори тяхното пропадане става „историческо”...


 

ТАЯНИ В СТРАНАТА НА ТИКВИТЕ И КРАТУНИТЕ

Е-поща Печат PDF

• Морал в повече

“Моралът е работа за онези, които не могат да се освободят от него: поради тази причина той спада под „предпоставките за съществуване”.

Фридрих Ницше, „Тъй рече Заратустра”

 

В навечерието на визитата в България на председателя на Европейския парламент (ЕП) у нас буквално от нищото се разрази скандал. Председателят на 44-тото НС Димитър Главчев подаде оставка, оценена от Бойко Борисов и колегите му от ГЕРБ и ОП като „морален жест”. Нека напомним, че от май до ноември 2017 г. този израз многократно беше използван за обяснение на „доброволните” оставки на министри и депутати, при това неизменно изпращани „с благодарност”, ако и да са злоупотребили със своето служебно и партийно положение за лично, партийно или шуро-баджанашко облагодетелстване... Всеки от тези скандали, и особено съдбата на предизвикалите го „народни избраници”, само потвърждава наблюдението на Стефан Цвайг отпреди 80 години: „Тя (политиката, б.р.) има толкова малко отношение към етиката, колкото астрономията и геометрията”.

За почти идентични по обществения си отзвук, доказани или предполагаеми прегрешения, едни депутати бяха принудени да напуснат 44-тото НС, докато други, като Делян Добрев и Димитър Главчев, бяха „закрепостени” против волята си да стоят в парламента. Единият, от депутатите на ГЕРБ и ОП; другият, от председателя на партията и министър-председател на Р България Б. Борисов.

Бившият вече председател на 44-тото НС Димитър Главчев стана жертва на неистовото си желание да брани „вожда” от настояването на опозицията да се яви в парламента, за да персонифицира твърденията си, че има депутати, замесени в наркотрафик и купуване на гласове, включително затворнически.

 

СКАЗАНИЕ ЗА АМЕРИКАНСКАТА НАДМЕННОСТ

Е-поща Печат PDF

• Или историята на американското поражение в 5 урока

 

Уроците на историята ли? Че кому са потрябвали? Определено не и на днешния набор вашингтонски оригинали, сборище от бягащи от историята, от миналото и от всякакво повече или по-малко детайлно знание. Но все пак нека се позабавляваме, нека преговорим някои моменти, и някои уроци, от последните години на миналия век и първите години на сегашния, и какви биха били те за най-изключителната и незаменима нация на света.

 

Единствената свръхдържава на планетата, единствения шериф на земното кълбо.

Естествено, това обобщено описание важи за времената преди Тръмп; всъщност в епохата на Големия маг (“Да направим Америка отново велика!”) точно това минало вече хваща плесен и е умъртвено, като прах в гробницата на някой фараон.

Да започнем така: може да мислите времената след края на “студената война”, времето на разпада на Съветския съюз през 1991 г., като времена на

първата американска опиумна криза.

Тогава политиците, и бъдещите политици на държавата, вземаха улични опиати („К-стрийт” * и военно-промишленият комплекс - ако трябва да бъдем по-точни) и се унасяха във видения как цялата планета им е до колене и им принадлежи, а също и че това положение ще е за вовеки веков и до амина.

На планетата нямаше друга свръхдържава и това бе най-важната историческа възможност - Русия преди Путин бе разделена, един мършав и безгръбначен Съветски съюз, а пък Китай, начело с Комунистическата партия, тъкмо отваряше вратата към капитализма.

Основните лицемери на историята, мъже (и жени), заели през януари 2001 г. висшите кресла в администрацията на президента Джордж Буш, се готвеха да вземат на абордаж Кораба на флота на САЩ “Америка” (“води ме, Дик Чейни!”). Сред тях, разбира се, бе и Чейни, който търси, но не намери по-добър кандидат за вицепрезидент от самия себе си, и назначи себе си на този пост.

Като група те бяха абсолютно и дори повече от това готови за момента на върховната слава на Америка. Те се готвиха за нея дълги години и повечето дойдоха от един и същ експертен съвет - Проекта за Новия американски век. От него скочиха в Овалния кабинет. Много преди това те, основните лицемери на историята, бяха станали привърженици на осигуряването на “безспорно превъзходство” на страната чрез изграждане на невъобразима армия “несравними с каквито и да било сили”. И когато го правеха, нямаше и сянка на съмнение, че ще постигнат немислимото досега - “Американското геополитическо превъзходство”, както вежливо го наричаха, което няма да има аналог с друга велика държава.

Могъщество “без граници”

11 септември 2001 г. бе часът на истината, ослепително бърз и съвсем неочакван. Реакцията бе запечатана съвършено само пет часа след нападението. Министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд вече бе определил кой стои зад ударите - “Ал Каида”!, - и от почти опустелия Пентагон се разпореди на своите помощници “да се отговори масирано. Тотално. Всичко да се помете. И свързано, и несвързано...” И те го направиха точно така.

Какво последва ли? Не само нахлуване и окупация на Афганистан, но и на Ирак на Саддам Хюсейн, страна, която изобщо нямаше пръст в събитията от 11 септември. И не само Ирак, трескавото им въображение (също като днешните трескави мечти на Джон Болтън, отново назначен за съветник по националната сигурност, и държавния секретар Майк Помпео) сочеше - и Иран! Но дали - убедени са те, - категорията “Тотално. Всичко” изключва Големия Близък изток (продължават да го наричат “дъга на нестабилността” - но какво ли знаят!..)?

В крайна сметка те нямаха грам съмнение, че цялата планета ще застане в строй (или ще си плати). Планетарният Pax Americana трябва да се установи во веки веков.

В последвалите кървища лесно бе да се забрави колко скъпо струват тези трескави мечти. Но трябва да им се признае - каквото и да правеха (или да не направиха), казано геополитически, отборът на Джордж Буш мислеше мащабно. Спомнете си конструктивния документ, който предложиха след събитията от 9/11 - Стратегия за национална сигурност - 2002 г. Целта, както пише в документа, е САЩ да “изграждат и поддържат” отбраната на страната (тоест военната сила) “без ограничения”. Сигурно помните как говореха за страната, че била в положение на “несравнима военна сила”.

Хайде да върнем лентата назад:

единствената, несравнима военна сила “без граници” на планетата! Това бе мечтата за доминация, която някога вменяваха на “Империята на злото”, или на лудите (много, ама много лошите момчета от холивудските филми). Обаче в онзи свят, който лицемерите си представяха тогава, в който “една-единствена” свръхдържава е на върха, много лесно можеш да си представиш и Голямата игра с единствен играч и надпревара във въоръженията во веки веков...

Още навремето писах, че висшите чинове в администрацията на Буш бяха откровени фундаменталисти, щом стане дума за военната мощ на САЩ.

По-късно президентът Буш каза, че според тях армията е “величествена сила за освобождение на човечеството, каквато светът не е виждал досега “. Е, в такава “пиеса” защо да се стесняваш и да не тръгнеш към “освобождение” и на останалата част от планетата?

В споменатия документ от 2002 г. администрацията на Буш настоява за свят, в който никоя голяма държава или блок от държави няма да си позволи да хвърля ръкавицата на превъзходството. Това каза президентът в обръщението си през същата година в Уест Пойнт. “Америка притежава и възнамерява да разполага с военна мощ без граници, вследствие на което ще е безсмислена дестабилизиращата надпревара във въоръжаването и ще се ограничи съперничеството на търговията и други мирни намерения”.

В Стратегията за национална сигурност ** мисълта е изложена по следния начин: “Нашите сили са достатъчно силни, за да разубедим потенциалните съперници и плановете им да изграждат въоръжени сили с надеждата да заобиколят или да се сравняват с могъществото на САЩ”. И президентът, и хората му веднага започнаха да надуват бюджета на Пентагона, за да стане съответстващ на великите им фантасмагории на тема какви да са планетарните “опори” на Америка (процес, който, независимо от всичко случило се досега, така и не завърши).

Уроците от американските войни

Разбира се, много неща потънаха в пясъците на историята, но това не е причина да бъдат забравени. Почти 12 години след събитията от 9/11 на планетата има райони, където “величествените сили и т. н. и тем подобни” бяха отвързани от синджира, там се нижат преврат след преврат, безредици, плодят се несъстоятелни държавици и терористични групировки. Вследствие на това бежанците и прогонените от родните си места са несравнимо повече дори от времената на Втората световна. Още една велика държава се надига - Китай; икономически по-малката в сравнение с преди, но велика Русия, продължава да упорства във военен и стратегически смисъл, демонстрирайки нагло с Путин.

Ами не е чудно, че упадъкът на Америка стана злободневна тема.

И какви изводи могат да се направят от ерата на глупостта, която ни завлече до времената на Тръмп?

Ето моите предложения за 5-те възможни урока

от американския военен опит в 21-ви век.

Първи урок: нещо съвсем очевидно, но така и невидяно - една-единствена сила не може да завладее Земята, все едно колко силна е тя. Опитайте и в крайна сметка ще се убедите, че всъщност сами си вредите.

Шекспир щеше да остане очарован от надменността на началниците на Америка в онези години (и то много преди самият мистър Надменност да влезе в Белия дом). Днес няма по-очевидно нещо от това, че именно военният стремеж към панамериканска планетарност се оказа твърде тежък за САЩ, те се препънаха още в Ирак. Това не бива да случва никога повече. Ако някога се напише история на американския упадък, може би в нея ще се казва, че никога не е имало велика държава, чиито началници така ефективно да я демонтират със собствените си ръце, понеже са били твърде лакоми, твърде глупави и печално неразбиращи природата на властта на нашата планета.

Усилията на Вашингтон да превърне Земята в своя империя, е все едно подводницата да избълва торпедо в собствения си борд.

Втори урок: в 21-ви век военната сила, дори и “най-добрите въоръжени сили в световната история” (още един президентски бисер от онези години), съвсем не е това, за което се представя. И няма никакво значение колко стотици милиарди долара влагате всяка година в изграждането и поддръжката на войската или пък колко трилиона долара ще инвестирате във войни или хаоса, създаван от тях.

През 2018 г. най-великите армии на Земята се оказаха неспособни да поразят силите, които произвеждаха бомби на цената на една пица, изработвани на банкета край шосето.

 

Ето така висшите началници признаха, че според собственото им определение,  живеят в свят без победи.

Пети урок: имперските войни се връщат у дома, така че често е трудно да го забележиш или разбереш.

Всъщност войните на Америка през 21-ви век се връщат у дома не с победа, а по-скоро като поражение, въпреки че това сигурно е сложно за разбиране.

Доказателството е Доналд Тръмп. Неговият слоган “Да направим Америка отново велика” подсказва нещо, което никой друг политик не се осмели да направи, а именно, че страната вече не е велика.

Лозунгът удари сърцата като камбанен звън и му помогна да спечели изборите през 2016 г. Кампанията на Тръмп “Америка на първо място” по аналогичен начин излъчваше усещането за упадък, па макар и неназован.

Тръмп излъчи разбираемо за множеството американци послание за 21-ви век, предлагайки президентство, което “отново” ще изведе Америка на първо място.

Въпреки високите мечти на Вашингтон за панамериканска планетарност, това столетие се оказа всичко друго, но не и “Америка на първо място” в сърцата на бяла Америка.

Фискалните долари на белите данъкоплатци се изливат като пълноводен поток в далечни войни (и в аферите, свързани с тях), несравнимата глобална корпоративна мощ на страната улесни извличането на несравними печалби и богатства, но на първо място - за “златната класа”, за единия процент. Затова количеството мултимилионери и милиардери рязко се увеличи, разширявайки още повече бездната на неравенството.

В тези години, с помощта на Върховния съд, американската политическа система се преобърна от начало до край в името на същите тези милиардери и мултимилионери и техните специални комитети за политики. В същото време реалните инвестиции в инфраструктурата на страната, във всичко онова, което някога я изтика на върха в света, рязко се сринаха.

Всичко това бе дълбоко усетено от жителите с бели сърца в страната, понеже бъдещето внезапно се доближи до самите тях. В своя собствен стил те усетиха интиутивно версията на изброените дотук “уроци” на близкото минало, също както и Доналд Тръмп. Като резултат, на изборите от 2016 г., едновременно с туитовете, оскърбленията и новоизкованите прозвища, което се превърна в стил за медиите, Тръмп направи нещо много по-важно. Той убеди американците, които чувстваха, че животът им и животът на техните деца (да станеш длъжник заради образование, бе немислимо преди години) се преобразява в живот като в третия свят. Те обвиняваха за това и Вашингтонското “блато”, и всевъзможните цветнокожи. Тръмп ясно ги убеди, че животът в Америка не бива да е такъв и постоянно отправяше послания за “първа” и за “величие”, също както и големи дози убедителен плам и гняв срещу имиграцията.

Естествено, влизайки в длъжността, нашият първи президент милиардер веднага събра кабинет от милиардери и мултимилионери, а великото постижение на първата година от заемането на поста президент бе счупените окови на ръцете на корпоративна Америка, и на същата тази златна класа, на фона на повишената финансова отговорност на нацията -

благодарности към закона за “данъчната” реформа!

Едновременно с това той контролираше разширяването на войните на Америка в далечни земи.

Нищо дотук не бива да ни удивлява.

В края на краищата каквито и обещания да дава, неговата кампания винаги е била “Доналд на първо място”.

Каквото и да си мислят, неговите избиратели избраха човека, чиито дълбоки познания са в областта на това как да излезеш от процедура по банкрут и да благоухаеш като чаена роза.

Очевидно, сега той е решил да приложи тези особени техники към мира, войната и икономиката.

А това означава, че след една-две години вие може да разчитате на мен да ви поднеса възможните уроци от американските войни от номер 6 до номер 10.

А засега, останете си готови за всичко...

 

28 април 2018 г.

TomDispatch

 

Превод Илияна Велева

 

* К-стрийт е името на тв-сериал, който описва политическите новини на седмицата във всеки свой епизод и осмива вълненията и „страстите на деня” във и около политическия мейнстрийм. Режисьор е Стивън Содърбърг, а сценарият е на известния Хенри Бийн.

 

** В българския печат от онова време се появиха не особено много на брой коментари за тази стратегия от 2002 г., които очевидно спазват “бон тон” към новите “господари на света”. Но ето например някои цитати от стратегията: „Без свобода няма човешко достойнство. През цялата история на човечеството свободата бе жертва на войни и терор, на сблъсъка между могъщи държави и на болните мозъци на жестоки тирани, на бедността и болестите. Днес човечеството има възможност да осигури тържеството на свободата над нейните исторически врагове. Съединените щати поемат отговорност да бъдат лидер в тази велика мисия“, казва президентът Буш. Съединените щати прокламират като основна цел на своята външна политика „поддържането на баланс на силите в полза на свободата“. САЩ открито заявяват, че няма да търсят едностранни преимущества, а ще използват своята икономическа, политическа, военна и дипломатическа мощ за изграждане на открити и свободни общества.

„Целта на САЩ е не само един мирен свят, а един по-добър свят“, се казва в документа.

Стратегията за национална сигурност на САЩ прокламира началото на изграждане на нов международен ред, в който САЩ нямат претенцията да „управляват“, а подчертано желаят да взаимодействуват и споделят отговорности със съюзници, приятели и партньори за установяване на траен мир и просперитет като база и гаранция за свободата и достойнството на всяка държава, на всеки човек.

Всичко дотук - без коментар.


 

ОТРОДЯВАНЕ ЧРЕЗ ПРИНИЗЯВАНЕ И ЗАЛИЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО

Е-поща Печат PDF

В българското общество вече години наред тече тревожна полемика за ключови проблеми като тези за бедността, демографската катастрофа, недъзите на образователната система и на здравеопазването, срастването на олигархията с държавната власт; корупцията и престъпността и т.н. И в същото време като че ли встрани остава кардинален проблем – дълбокия и ускорен процес на отродяването.

Отродяването

 

е обществен процес на скъсване на връзката на хората със своята националност, със свойствените й на ционални черти, с националната памет и достойнство, с националния език, култура, ценности, традиции, празници, обичаи и бит.

 

Това е постепенно отделяне и отдалечаване от българското във всичките му измерения.

Този процес обикновено започва незабележимо за повечето участници в него и се усилва с времето и особено след промяна, преместване, преселване и продължителен живот в друга национално-културна среда, при чуждо образование в чужди учебни заведения.

Последната степен на отродяването е придобиване на друго национално самосъзнание и в крайна сметка води до асимилация на българите и превръщането им в хора с друга националност.

Този процес преминава през различни етапи (фази; степени) и се осъществява посредством различни социални механизми и външни влияния. Отродяването като процес се изразява чрез идеализация и подражание на чуждото, извъннационалното; деградация на българския език; мутацията на българската именна система; принизяване и заличаване на българската памет, ценност и достойнство; българския национален нихилизъм във всичките му прояви и измерения; отказ от българско гражданство, от България, и не на последно място пряк или скрит отказ от национален суверенитет.

Може би най-значима проява на отродяването е

принизяване и заличаване на българската национална памет,

история, култура, национални ценности и „незабелязването“ на красотата на българската земя, забележителности и природа. Чрез всичко това се отрязват корените на българския патриотизъм, на българското национално самосъзнание. Без родна българска история, култура, без български национални ценности и родна българска земя няма патриотизъм, няма национална памет и достойнство, а след време може би няма да я има и България.

Този процес на отказ от българското, от традиционните български ценности е съпровождан в явна или скрита форма от усвояване на чужди ценности. Този процес включва група от механизми за отродяването.

На първо място това е отказът от традиционните православни християнски ценности: защита на семейството; уважение към възрастните; взаимопомощ и подкрепа за болни, слаби и бедни; трудолюбие; търпение и смирение.

Съвременна българска черта стана бързото разкъсване на родствените връзки и загубата на родовата памет. Дори у здрави български семейства липсва съхраняване на семейните реликви, на родословна памет. Малцина у нас знаят имената на прадядовците и прабабите си! Личните ценности на починалите родители и прародители почти моментално се изхвърлят в кофата за смет, дори събираните с десетилетия книги, дори някакъв скромен семеен архив... Грижливо се пазят само документите за наследствените имоти. Почти не останаха семейни традиции, които да се съхраняват и предават от поколение на поколение. А колко от съвременните български семейства се грижат за гробовете на своите родители и прародители? Вижте изоставените не само села, но и гробищата в големи градове.

Дори образователното министерство чрез учебниците и помагалата за учениците приравнява български национални празници с тези на ромите и арабите. В учебник за 5-и клас за Гергьовден пише, че е празник и на християни, и на мюсюлмани и на ромите. „Гергьовден е и голям празник на ромите в България – те го наричат Ерделез. На много места го празнуват не само роми християни, но и роми мюсюлмани. Празнуванията на Гергьовден (Ерделез) е свързано с вярването, че Свети Георги е спасител на ромите, и с легендата, че той убил змея, който започнал да изяжда ромското племе.“ В мюсюлманския свят, на отделни места, той е неофициално почитан (с други арабски имена), на основата на арабски трансформации на преденията за Свети Георги. Но той е предимно православен светец, почитан преди всичко от православните общности. Тук ислямът няма нищо общо с почитта към светеца.

Променят се все по-неудържимо

личните и обществените ценности.

В условията на османското владичество, а и след това, българите винаги са се отличавали с чувството за колективизъм, за взаимопомощ и солидарност във важни и трудни моменти в живота на отделни хора, на семейства и социални групи. Тази изконна ценност за помощ вече се трансформира в един безкраен личен егоизъм, в който парите са над човещината. Все повече традиционната българска черта трудолюбие („Залудо работи, залудо не стой“; „Който се труди, той ще сполучи“) се трансформира в далавера, т.е. без труд (или с незначително количество труд) да се спечели колкото се може повече. Или как вместо да се помогне на ближния, той да бъде „прецакан“ и от него да се измъкнат пари, ценности или да не му се плаща за извършена работа.

Факт е рушенето на традиционните ценности на българското общество като уважение към по-възрастните, към учителите, към лекарите, към майките с деца, състраданието към болните, помощта към инвалидите и т.н. В София, а и в другите големи градове това може нагледно да се види по спирките на градския транспорт, в метрото, влаковете и др. При качването в превозното средство обикновено няма предимство за болни, възрастни, майки с деца. При сядането също. Стоят възрастни хора прави, бременни, майки с деца, но младежи „чатят“ (т.е. си пишат и общуват) по интернет, вперили очи в таблетите и правещи се, че не виждат стоящите прави болни, инвалиди, възрастни хора.

Уважението вече не е ценност.

Няма често пъти дори обикновеното „Добър ден“. Ценност е забавата, играта с таблета, чатенето в интернет, разглеждането на търговските оферти за стоки и т.н.

 

А изключителната агресия на родители към учители, на роднините на пациентите към лекарите?

Отказ от българската национална традиция

На второ място това е обезбългаряването на обучението на децата по история, българска литература и география. Вече в българското начално училище няма учебния предмет „Родинознание“, а в училище се учат какви ли не предмети като „Човек и природа“ (съкратено ЧП), „Човек и общество“ (ЧО), „Свят и личност“ и т.н. Само и само да не става дума за България и българското, за Родината. Това става и чрез отказ от българската национална традиция в училището да се изучават по литература класически български произведения и национално-патриотични произведения като стиховете на Добри Чинтулов, Петко Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов, “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов и т.н. Тях вече ги няма в учебните програми.

Факт е и ограничаването, и произволният подбор на произведенията на Вазов, Ботев, Алеко Константинов, произведенията от българското народно творчество и т.н. Недопустимо е, гавра с националната памет и литература е изваждането от обучението на класическите фейлетони на Алеко Константинов, на Христо Ботев. Извадиха от обучението дори народно произведение - „Балканджи Йово“. Това се прави с едновременното изваждане от обучението, по политически причини, на произведения от социалната поезия и литература. Дори я няма „Песен на паричката ми“ на Дядо Славейков.

Извадено е всичко от онова, което е свързано с признателност на българите за Освобождението на страната от османско-турското владичество, особено от творчеството на Дядо Славейков и Дядо Вазов...

В обучението по история се омаловажават, премълчават и изкривяват цели исторически епохи, особено от периода на Възраждането, борбата срещу фашизма и очернянето на всичко полезно от социализма. Безкрайно бе намалено обучението по география, включително и обучението по природна география на България. А именно то подпомага формирането на обич към Родината, към нейните природни красоти и забележителности. Нещо повече, извадиха от обучението пътеписите на големите български писатели за българската природа. Няма нито един от знаменитите пътеписи на Антон Страшимиров „На върха и на дъното“ (за Белоградчишките скали, за нос Емине и др.), на Алеко Константинов, на Иван Вазов, на Пенчо Славейков и т.н. Липсват в обучението по история и по литература и публицистиката  на Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев и други автори по национално-патриотични и социални теми.

На трето място е много бързият процес на

подмяна на националните ценности с някакви „европейски“, „евроатлантически ценности“.

Няма ясно определение и списък на тези въображаеми „европейски ценности“, или ако имат някакви такива изписвани или назовавани, те са най-често подмяна на понятията. Вместо традиционното българско семейство ни се вменяват като някаква си „хуманна ценност“ правата на хомосексуалистите, лесбийките, трансексуалните, сурогатното майчинство, джендъризъм, щастието на кокошките, правотата на краставиците, грижата за „домашните любимци“ (бездомни кучета, изяждащи професори) и т.н.

Като някаква „евроатлантическа ценност“ у нас се афишира демокрацията.

Коя демокрация? Мутроолигархическата ли, властваща в страната ни „демокрация“? От т. нар. евроатлантически ценности в България най-успешно се усвоява най-първичната – суперегоистичният нагон към богатство, стремежът за бързо и незабавно и неограничено обогатяване за сметка на другите.

Сред българите богатството стана форма за различаване ва човек от останалите лузъри

(от англ. loser, неудачник, несретник, който е загубил играта). А не са ли в скрита форма главната евроатлантическа ценност интересите на САЩ и техните съюзници и помагачи Великобритания, Канада, Германия и Франция?!

Подобен аспект има и изкуствено внушаваното, че България и българите принадлежат на „европейското“ или на „евроатлантическото“ семейство. Тази позиция използват редица бивши и настоящи министри, политици, русофоби, журналисти, американофили и т.н.

България и българите са родоначалници на самостоятелна европейска цивилизация

– православната цивилизация, създатели и носители на кирилицата, на православната християнска литература, на богомилството и т.н. Тази цивилизация е различна от католическата и протестантската европейска цивилизация. Твърдението, че принадлежим към друго някакво си евроатлантическо „семейство“ е скрита форма на отказ от българското, националното, което е носител на православната европейска цивилизация.

България и българите могат да бъдат равноправен член на ЕС само със своята цивилизационна същност, а не с отказ от традиционната българска същност, национална памет и достойнство, не с евроробско послушание и преклонение.

 

11.05.2018 г.


 

ЦАРСТВОТО НА ИДИОТИТЕ

Е-поща Печат PDF

През последните дни на рухващите цивилизации на власт идват идиотите.

Идиоти генерали водят нескончаеми войни, които не могат да бъдат спечелени, но стават причина за банкрута на държавата.

Идиоти икономисти призовават за намаляване на данъците на богатите и за съкращаване на социалните програми за бедните, а също така предричат икономически растеж, базирайки прогнозите си върху небивалици.

Идиоти индустриалци замърсяват водата, почвата и въздуха, съкращават работни места и поддържат заплатите, които плащат, на ниско равнище.

Идиоти банкери извършват спекулации на финансовия пазар и налагат на гражданите съсипваща дългова зависимост.

Идиоти журналисти и идиоти интелектуалци представят деспотизма за демокрация.

Идиоти разузнавачи оганизират свалянето на правителствата на други страни и превръщат тези държави в средища на беззаконие и фанатизъм.

Идиоти професори, „експерти“ и „специалисти“ оправдават политиката на управниците, като си служат с неразбираем език и развиват мистериозни теории.

Идиоти от шоу-бизнеса и продуценти създават потресаващи зрелища на секс, кръвопролитие и фантасмагории. Един изчерпателен списък, илюстриращ пътя ни към изчезването.

Идиотите знаят само една дума – думата „още“.

Те не са обременени от някакъв здрав разум. Трупат богатства и ресурси, докато работниците не могат да свържат двата края, а инфраструктурата се руши. Живеят в изолирани привилегировани жилища, където ядат шоколадова торта и нареждат извършването на ракетни удари върху други страни. Те гледат на държавата като на въплъщение на собствената си суетност.

Много империи се провалиха, защото прищевките и маниите на управляващите идиоти бяха въздигнати в ранг на закон.

Доналд Тръмп е лицето на нашия колективен идиотизъм. Той е това, което се крие зад маската на нашите привидни вежливост и разум – един пръскащ слюнки, самовлюбен и кръвожаден грандоман. Той изпраща армии и флоти срещу „прокълнатите на земята“ (фраза на социолога Франц Фанон, заимствани от първия стих на оригиналния френски текст на „Интернационала“), весело игнорира катастрофалното човешко страдание, причинено от климатичната промяна, граби в интерес на глобалните олигарси, а вечер седи с увиснало чене пред телевизора преди да отвори своя „красив“ профил в туитър. Тръмп е нашата версия на римския император Нерон, похарчил големи държавни средства, за да придобие магически способности, на китайския император Цин Шъхуанди, финансирал експедиции до митичния остров на безсмъртните, за да му донесат вълшебна отвара за вечен живот, на прогнилата руска царска фамилия Романови, които редели карти таро или викали духове докато войната покосява народа им, а по улиците кипяла революцията.

Сегашният исторически момент отбелязва края на една дълга и тъжна история на алчен грабеж и убийства, извършвани от белите раси.

Беше неизбежно, преди да падне последната завеса, да избълваме една уродлива фигура като Тръмп. В продължение на пет века европейците и американците завладяваха, ограбваха, експлоатираха и отравяха земята в името на човешкия прогрес. Те използваха своето технологично превъзходство, за да създадат най-ефикасните машини за убийство на планетата, насочени срещу всеки и всичко, особено против местните култури, които им заставаха на пътя. Те ограбваха и трупаха богатствата и ресурсите на планетата. Те вярваха, че този оргия на кръв и злато никога няма да свърши, вярват го и сега.

Те не разбират, че мрачната етика на безкрайната капиталистическа и империалистическа експанзия обрича и експлоататорите, а не само експлоатираните. Но дори и сега, когато сме застанали на ръба на изчезването, на нас ни липсват интелигентността и въображението, необходими, за да скъсаме със своето минало.

 

(Chris Hedges. Reign of idiots, Nation of Сhange, May 2, 2017)


 

 


Страница 6 от 215