Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

РАЗНОГЛАСИЯТА В НАТО ПОКАЗВАТ, ЧЕ ПАКТЪТ Е ИЗЛИШЕН

Е-поща Печат PDF

Двудневната среща на високо равнище край Лондон, отбелязваща 70-тата годишнина от основаването на пакта през 1949 г., трябваше да представлява огромно тържество, но вместо това се получи огромен фарс. Въпреки цялата пищност и церемониалност, придавани на срещата от официалния прием на британската кралица в Бъкингамския дворец, тази среща слезе до нивото на кавги, подигравки и удари в гърба. Макар че НАТО обявява за своя мисия „поддържането на мира и сигурността“, спречкванията между натовските лидери демонстрираха една организация, която е във война със самата себе си.

Кулминацията на комедията настъпи когато американският президент гневно напусна срещата преди заключителната сесия след като откри, че съществува видеоклип, показващ други лидери, които му се подиграват за неговите объркани пресконференции. В клипа се виждаше как Джъстин Трюдо (Канада), Борис Джонсън (Великобритания) и Еманюел Макрон (Франция) сиразменят шеги за Тръмп. В отговор Тръмп нарече Трюдо „двуличен“. На следващия ден пресата отрази случилото се със заглавия на първа страница. „Таймс“: „Тръмп напуска срещата на НАТО след като лидери са забелязани да се смеят“. „Гардиан“: „Тръмп напуска срещата на НАТО след подигравки от страна на съюзници“. „Файненшъл таймс“: „Разединение опетнява срещата на високо равнище на НАТО“, „Ню Йорк таймс“: „Кавги и несигурност хвърлят сянка върху бъдещето на НАТО“.

Проблемите на НАТО не се свеждат само до стълкновения между отделни личности. Избирането на Тръмп за президент на САЩ само накара да изплуват на повърхността отдавна тлеещи структурни и стратегически напрежения в организацията. Накратко казано, проблемът на НАТО е, че ръководеният от САЩ военен съюз продължи да се разширява без да притежава своя убедителна спояваща цел. Когато беше създаден през 1949 г., четири години след края на Втората световна война, тогава беше провъзгласено, че Атлантическият съюз бил средство за защита на Европа от съветска агресия. Всъщност беше точно обратното. Организацията НАТО беше основана, за да тормози Съветския съюз. Ето защо през 1955 г., шест години след образуването на НАТО, беше създаден ръководеният от руснаците Варшавски договор.

След рухването на Съветския съюз през 1991 г. се предполагаше, че е дошъл краят на Студената война. Но вместо да се саморазпусне, НАТО продължи да се разширява. През изминалите 30 години организацията добави към себе си 17 нови страни-членки, много от които са разположени в близост до границите на Русия. Въпреки своите официални претенции НАТО въобще не поддържа мира и сигурността в Европа. Организацията раздухва опасно напрежение с Русия, което би могло да доведе до гореща война между ядрените сили. Тези дни руският външен министър Сергей Лавров каза, че безразсъдната експанзия на НАТО поставя под заплаха международния мир. Според него организацията функционира като имперска машина за господство не само в евроатлантическото полукълбо, но и в Близкия изток.

Срещата на високо равнище на НАТО край Лондон премина под лозунга за „обновление на съюза“. Посред кавгите и неприязънта този лозунг показва отчаяния стремеж на организацията да определи своето правдоподобно предназначение в съвременния свят. Демонизирането на Русия с абсурдните твърдения, че Москва искала да нападне европейските страни, представлява опит за всяване на паника сред западната общественост.

На срещата си край Лондон НАТО обяви някои свои нововъведения. Генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг съобщи пред медиите, че освен, че „защищава Европа“ от Русия, НАТО за първи път определя Китай като свое „предизвикателство“. Освен това той обяви, че организацията гледа на космоса като на поле за своите действия. Всичко това показва, че сега повече от винаги НАТО е инструмент на американския империализъм. Организацията поставя пред глобалните цели на Вашингтон фасадата, че става дума за целите на една общност от държави. Именно това господство на САЩ над европейските държави причинява в голяма степен споровете в организацията. Думите на френския президент Макрон от миналия месец, че НАТО се намира в състояние на „мозъчна смърт“, изразяват нарастващото възмущение сред европейските лидери от - както те считат - арогантния американски надзорник.

Така както ръководеният от САЩ съюз НАТО се разшири на 29 членове, а се търсят и нови държави-членки в лицето на Грузия и Украйна, така се разшириха и неговите военни бюджети. Съвкупните военни разходи на пакта възлизат на над 1 билион долара годишно, което е 20 пъти повече от военния бюджет на Русия и 5 пъти повече от този на Китай. В съответствие с експанзията на НАТО е и увеличаването на натовските войни и на операциите за смяна на режима – от бивша Югославия на Балканите до Афганистан, Ирак, Либия, Сирия и др. И в тези случаи НАТО служи като фасада на американските незаконни войни, придавайки им видимост на международна подкрепа и законност когато всъщност те са открити агресии в пълно нарушение на международното право. Така само дни преди да започне натовското шоу в Лондон, семейство от 5 души, включително и млада майка, беше взривено и разкъсано на парчета от американски дрон в Афганистан. Продължаващата 18 години война на САЩ в тази страна бива сякаш оневинена и оправдана посредством участието в нея на всички страни-членки на НАТО.

Блокът НАТО е надхвърлил своя срок на годност. Неговото продължаващо присъствие и действия са една от главните причини за това, че международните напрежения между САЩ, Европа, Русия и Китай се засилват, а не намаляват. Но неоправданият милитаризъм на НАТО само ускорява неговото излизане от употреба. Разточителните военни разходи са непоносими и вредни за страните-членки на пакта. А вътрешното възмущение от господстващия Вашингтон води до все повече кавги в публичното пространство. Като не притежава за своя истинска цел поддържането на действителна сигурност, а се ограничава с вяли опити да налага империалистическите войни, блокът НАТО се е отправил към забравата. Ето защо превърналата се в цирк среща на високо равнище в Лондон, посветена на 70-тата годишнина от основаването на пакта, е може би знак за вече настъпилата излишност на НАТО.


 

ЧОВЕКЪТ Е ЗА ВРЪЗВАНЕ

Е-поща Печат PDF

По време на пресконференцията в МС на 10.7. т.г., между многото изказани лични съображение и позиции, министър-председателят на България Бойко Борисов, със самочувствието на признат Бос на Балканите, заяви:

"Събитията в Белград, когато се разбра, че президентът Вучич и премиерът на Косово  ще ходят във Вашингтон при президента Тръмп, за да се сложи край на косовския проблем, и когато трябваше да се осъществи видеовръзката с Германия и Франция за европейския път на Сърбия. За да се мине към него,  трябва да се реши и проблема с Косово. Хубаво ли е това за Балканите да няма проблем в Косово? Хубаво ли е да има мир на Балканите? Хубаво е! Прочетох сутринта, че президентът Вучич казва, че проруски сили и агенти са го организирали (протеста в Белград - б.а.) –  това прочетох. Вижте вчера, кои бяха?(на митинга пред президентството в София - б.а.) Не коментирам, само давам факти. Защото, за да ние изпълняваме абсолютно своите уговорки, вече по абсолютно цялото трасе на "Балкански поток",  не само се работи, една част е готова, на друга се заварява, на трето – изкопните действия, но  по цялото от А до Я, както и от другата  страна, разбира се, пълна диферсификация на доставки на втечнен газ от Азербайджан, или от което и да е друго находище за втечнен газ".

45-минутната логорея на Борисов направи така, че никой или почти никой не обърна внимание на внушението, че агенти на РФ са организатори на протестите в София в "триъгълника на властта" на 9 юли т.г., срещу управлението на ГЕРБ и срещу непремереното нахлуване  на прокуратурата в Президентството.

Каква е истината?

На пресконференция в Белград сръбският президент Вучич, говорейки за организаторите на протестите в сръбската столица казва: "В организацията на протестите имат участие чужди специални служби". Два дни след пресконференцията на Вучич, както пише руският официоз "Росийская газета": "Представители на сръбските правоохранителни органи информираха обществеността, че за участие в безредиците, в различните градове на страната са задържани граждани на други страни. Конкретно, ръководителят на полицията в Сърбия Владимир Ребич информира, че за участие в безредиците в Белград, Нови сад, Ниш и Крагуевац, са задържани граждани на Великобритания, Тунис, Черна гора, Босна и Херцеговина."

След такива бомбастични, не отговарящи на истината изказвания констатираме, че на българския саморасъл политик му хареса да бъде в центъра на общественото внимание, особено след протоколната позиция на  лидер на балканска  страна - член на ЕС, която за шест месеца бе председател на Съвета на ЕС и всички лидери на Европа му идваха на крак в София, за да  се ръкуват с него. Обикновено в такива моменти, той моли майка си да го види от небето! Радост велика, която все още му държи влага и му пречи на обективното възприятие на реалния живот, което за държавен ръководител е самоубийствено. И за да поддържа собственото си усещане за величие, той и външната му министърка, започнаха да се изживяват като "родители" на кандидати за членове на НАТО и ЕС от Западните Балкани. "Ако не слушате, няма да ви пуснем за членове и ще наложим вето!" - с тъпо постоянство, по различни канали се отправят дебелашки намеци. Но изпълнявайки възложената му задача, Борисов направи толкова много гафове, че вече никой не му обръща внимание. Само Вучич все още играе с него "ганкиното" и, знаейки слабото му място, даже го награди с орден – от една страна, за да лобира  пред западните инстанции, а от друга – да изгради, все пак, газовата връзка с Турция, защото там е голямата  далавера, макар и да е наясно, че кранчето на газта е в ръцете на "началниците" отвъд океана. Вучич, явно като добър ученик на Тито, лукаво играе и  с Изтока, и със Запада, но  по примера на нашия Борисов той успешно мутира и се превъплъщава от комунист в националист, за да може  днес  да е "истински" демократ.

Масовите протести в Сърбия от последните дни, провокирани от отново въведения комендантския час, реално са насочени срещу  задкулисния пазарлък между Вучич и военнопрестъпника, и убиец на сърби, Хашим Тачи, които под контрола на известния американски гей-посланик Ричард Гринел, се напъват да реализират плана на Болтън за уреждане статута на Косово чрез размяна на територии. Това би означавало народът на Сърбия окончателно да се съгласи да признае откъсването на свои изконни земи и православни светини, за да му разрешат да приеме евроатлантическите ценности.

Тръмп отказа среща с военнопрестъпници и ситуацията за Вучич рязко се промени.

Сега той  трябва да се договаря с Германия и Франция, които отхвърлят каквато и да било размяна на територии. Преди десетина дни Лавров в Белград заяви: "ЕС не трябва да се изолира от решаването на косовския проблем, а Русия ще продължи да защитава интересите на Сърбия в международните организации и ще подкрепя всички опити, които биха довели до взаимно решение на въпроса за статута на Косово, при посредничеството на ЕС, но на основата на Резолюция 1244  на СС на ООН".

Явно тази позиция на РФ е имал предвид Борисов, когато казва, че руски специални служби, недоволни от политиката на Вучич, са провокирали  протестите в Белград, като, уж, без да коментира, а само с "факти" извайва  образа си  на "мъченик" за "правото" дело и жертва на руската "хибридна война" (това едновременно е и реверанс към българските  евроатлантици в тежък за него  момент!). Гигантска манипулация, която много бързо бе разобличена от самия Вучич, който на 12 юли в интервю за телевизия "Pink", заяви: "Аз нямам никакви доказателства за "руска следа" в антиправителствените демонстрации в Белград", но затова пък, с поредната си "изцепка", Борисов заби нов,  лъскав,  правителствен гвоздей в ковчега на българо-руските отношения.


Премиерът на Република България пледира, че изразява общата европейска позиция и грижа за приемането на Сърбия в ЕС,  но  ето какво казва немското  радио "Дойче веле" (DW) в коментара си от 10 юли т.г.  за Вучич и за  събитията в Сърбия: "В началото на германското европредседателство канцлерката Ангела Меркел припомни колко важни за Европа са правовата държавност и демокрацията. И сега думите й трябва да бъдат последвани от дела - например, като преговорният процес със Сърбия бъде отлаган дотогава, докато Вучич е на власт. Брюксел също така трябва да инициира независимо разследване на въпроса кой е отговорен за бруталните действия срещу демонстрантите? И ако Сърбия откаже да съдейства по въпроса, тогава ЕС трябва да забрани на шефовете на полицията, на Вътрешното и на Външното министерство на Сърбия, да влизат на територията на Общността. Брюксел не трябва да ги оставя да се измъкнат. Твърде дълго германската канцлерка подкрепяше Вучич. Сега обаче това заплашва да остави тъмно петно върху нейното иначе успешно управление".

И каква е равносметката от този пореден фейк –

автогол на нашия център-нападател  в  "срещите" на България със Сърбия и Русия пред погледите на целия свят?!

В днешната изострена обстановка в София и, в големите градове на страната, не можем да си позволим да не обърнем внимание на реакцията или на учудващата липса на реакция от страна на Посолството на РФ в РБ по повод  официалната декларация на българския премиер. По същество, почти едновременно в София и Белград избухна народното недоволство срещу правителствата на двете страни. Сръбският център за евроатлантически изследвания  (CEAS)  излезе с версия, че "зад организацията на протестите са "проруски активисти", а целта им е да провалят преговорите между Сърбия и Косово". Както е известно, подобен център в България се оглавява от Цветан Цветанов, който по повод на събитията в София,  заяви: "че ако е трябвало да участва в един от двата митинга на 10 юли т.г. , то той би избрал този за защита на президентската институция". Това е първата евроатлантическа  разлика в двете балкански столици от последните дни за ролята на РФ в тези събития.

Втората е в реакцията и позицията на съответните посолства на РФ в София в Белград. "Посланикът на Русия в Белград Александър Боцан-Харченко нарече обвиненията на CEAS абсурдни и необосновани. По неговите думи центърът е "инициаторът за пропагандирането на така наречената руска заплаха". В същото време МВнР на Русия нарече обвиненията за участие в демонстрациите "поръчкови" и заяви, че те са насочени за очерняне на руско-сръбското партньорство“. (курсивът е наш – Г. В.)

В отговор на внушението на българския премиер, че  по аналогия със събитията в Белград, и в София  "проруски сили и агенти  са ги организирали", нито от МВнР на РФ, нито от  руското посолство в София не последва някаква реакция, въпреки че Вучич улесни много руските дипломати, опровергавайки казаното от Борисов.

Това крещящо "руско" мълчание  натрапчиво  напомня за мълчанието на руската страна  през зимата на 1997 г., по време на метежа срещу единственото към  този момент законно правителство на България, реално отстояващо приятелските и  взаимноизгодни отношения между България и РФ, демонстративно потвърдени, въпреки официално възприетата политика на МВнР на РФ, с резултатите от посещението на делегация, лично инициирана и водена  от  зам.-председателя на МС на РФ и председател на руската част на смесената междуправителствена комисия Олег Лобов, през втората деседневка на декември 1996 г.

И днес, и тогава, фиксираме нелогични и неясни двойни стандарти на руската дипломация! И с основание питаме:  докога, дорогие товарищи и господа?


 

ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ

Е-поща Печат PDF

Съюзът на българските писатели осъжда остро всички опити за изопачаване и подценяване на езиковото разнообразие и огромното общокултурно значение на романа „Под игото“ от Иван Вазов.

Като наследници на безценно книжовно богатство сме длъжни да опазваме българските национални светини неприкосновени и неопетнени.

Поредните опити да се поругае творчеството на Вазов обслужват невежеството, което се стреми да възпроизвежда лесносмилаеми и „модернизирани“ сурогати, представяни като осъвременена родна класика.

Позорен антибългарски и антилитературен акт е издаването на романа „Под игото“ на т.нар. шльокавица, и на „съвременен български“. По Закона за авторското право подобни книгоиздателски волности се наказват. И ако няма държавна институция, която да санкционира тези самозабравили се издатели, то нашето общество няма право да приема равнодушно престъпленията спрямо творчеството на класиците ни.  Всичко това е издевателство, подобно на премахването от учебниците на христоматийни и знакови творби от гениални наши писатели, които десетилетия подхранваха обичта към Отечеството и нравствения облик на редица поколения. Отричането, деформирането на оригинала и профанизирането на образци от класическата литература е недопустимо в глобалния свят, където българските културни ценности ни дават самопознание и самочувствие. Те са и нашият принос към европейската култура.

Иван Вазов е единственият, признат от народа ни за Народен поет и за Патриарх на българската литературна духовност. Ето как той е заклеймил родоотстъпниците и невежите в далечната 1884 г. със стихотворението си „БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК“.


 

10 НАЧИНА ДА ВИ НАПРАВЯТ ТЪПИ, ПОСЛУШНИ И БЕЗОПАСНИ

Е-поща Печат PDF

Tемата за манипулацията на общественото мнение е по-актуална от всякога. Точно за това решихме да ви припомним списъка с 10 техники за манипулация чрез медиите, съставен от световноизвестния американския лингвист, есеист и философ Ноам Чомски.

1. Отвличане на вниманието. „Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят, от полето – в кошарата, както и всички други животни (цитат от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“).

2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен „проблем-реакция-решение.“ Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, и те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например, допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове, с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи. Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги.

3. Методът на постепенното прилагане. За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година. Именно по този начин бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век. Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция.

4. Отлагане на изпълнението. Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента. Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги са склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“ и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати. Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да ги приемат, когато му дойде времето. (Наблюдавайте разрешаването на случая с Истамбулската конвенция и Пакта за бежанците и емигрантите на ООН)

5.Отношение към хората като към малки деца. В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация, като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението, в отговор като реакция на човека също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко.

6. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му. Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за критично осмисляне на събитията. От друга страна, използването на емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуждения или устойчиви модели на поведение …

7. Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост. С това се гарантира хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани против волята си. Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е толкова оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което разделя по-нисшите класи на обществото от върхушката, да остане на такова ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят. (Припомнете си как бе променена образователната система у нас, според Лисабонските споразумения за средното образование и според Болонската система за висшето образование. И си дайте сметка как ще живеят децата ви.)

8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността. Да се насърчава в хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб … (Може би ще си отговорите, защото преобладават ТВ форматите, като Биг Брадър, Вип Брадър, Фермата, Сървайвър и нескончаемите сериали с убийства и насилие.)

9. Засилване на чувство за вина. Да се застави отделният човек да вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат, вместо на бунт срещу икономическата система, човек започва самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие.

10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си. През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава и използва управляващата класа. Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология, „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека, в областта на физиологията и психологията. Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те могат сами да се контролират.


 

Ноам Чомски

 

НА ФРОНТОВАТА ЛИНИЯ

Е-поща Печат PDF

Охайо, САЩ.

Специално за „Нова Зора“

Продължение от брой 28

 

Ако не желаят да се отворят - трябва да се приложи сила. В решението се говори за Африка, но е ясно, че се изпращат недвусмислени сигнали другаде, тъй като Африка не е била особен проблем в споменатия смисъл. В по-близко време, за сравнение, Маделин Олбрайт и Збигнев Бжежински  твърдяха, че не е справедливо Русия да има само за себе си такава огромна територия с ценни природни ресурси.

Спесифика на тази борба за лидерство на САЩ е неписаната установка, че не може да се толерира никаква алтернатива за нормално развитие на друга държава освен американската. Не става въпрос за враждебна политика на тази друга държава спрямо лидера, не става въпрос и за по-ефективна политика. Всяко що-годе нормално съществуване на друг тип държава, е демонстрация на опасна алтернатива, която може да се интерпретира като предизвикателство дори само на основата на възможност за сравнение. Правилната система е една и, следователно, не може да има никакво основание за съществуването на друга. Тази установка може да звучи екстремално, но трябва да се отбележи, че не противоречи на практиката, изключвайки васалното поведение.

Следването на правилната идеологическа доктрина се счита за изключително съществено. На първо място, поради връзката с морала на нацията, който определя и потенциалната стабилност на държавата. Ето защо даже малки отклонения от неолибералната идеология,  да кажем само от някои нейни морални аспекти, се считат за фундаментално и абсолютно неприемливо предизвикателство. Такива отклонения са естествено свързани, например, със специфичните история и митология на вече "потенциално опасната" нация и това обяснява стремежа за тяхното пренаписване и "коригиране" в съгласие с правилните канони. Причината е една единствена и фундаментална: такива отклонения са сериозна пречка за външно манипулиране на електората на тази проблемна нация, осъществявано от добре заплатена „пета колона“, в този случай чисто хуманитарна „пета колона“. По-подходящ и успешен пример от България в този аспект едва ли може да се намери.

Борбата с противници си има своите класически компоненти - нищо особено ново на този фронт. По-особеното понятие е хибридна война, което подчертава многокомпонентния характер на така или иначе военни (силови) действия. Самите компоненти са извесни отдавна, промените в тях с времето не са принциални, само отразяват нормалния технологически напредък, който в наше време може да символизира с думите компютаризация и изкуствен интелект (AI, Artificial Intelligence).

 

III. 1. Класическа война

 

Днес класическите военни операции между противници, които притежават модерно  ядрено-ракетно  оръжие, си остават като последно средство с известен изход, но с малка разлика в морални нюанси:  който започне първи отива в ада, вторият - в рая.  Локални военни конфронтации между САЩ и Русия от рода на тези в Сирия, са по-скоро като измерване на температурата при диагностика на болен човек. Политиците могат само да завиждат на постоянните и много ефективни руско-американски контакти, там, на най-високо командно ниво, само и само да се избегнат и най-малки  инфекции. Знае се, че решението за първи "превантивен" атомен удар, се взема от главнокомандуващия, който, нормално, е цивилно лице, но има индикации, че последната дума може да бъде на военен. Това е може би единственото,  което звучи по-обнадеждаващо.

Локални дългосрочни военни операции от рода на тези в Сирия, Ирак и Либия, са нормално явление и ежедневните новини за успехи и поражения в тях, флуктуират горе-долу, както прогнозите за времето. Те имат характера на тактически аргументи в комплексни и многостранни политически пазарлъци. Стратегическите цели са еднакви - контрол над райони удобни за военно-икономически бази и като източници на важни суровини.

Стратегически най-мощен военен потенциал имат САЩ, Русия и Китай и тяхното съперничество, и взаимни преговори, би трябвало да определят някакви нови взаимноизгодни ограничителни рамки.

 

В момента, обаче, само работата по нови оръжия върви с пълна пара. НАТО влиза в сметката единствено докато САЩ е негов член, по същество компонент на американската военна машина.

 

III. 2. Финансово-икономическа война

 

Друг тип силови действия са финансово-икономическите санкции.  Най-разнообразен спектър от санкции, без конкуренция, е този на САЩ, разработен в продължение на много години, още от времето на студената война със СССР. Едва ли има момент в историята на Съветския съюз и Русия, в който да е нямало действащи американски санкции срещу тях. Тактическият принцип е следния: дефинират се спектър от условия за въвеждане на санкции такива, че санкции могат да се задействат  срещу всяка държава, тъй като по всяко време може да се намери поне едно нарушено условие от този спектър. Дали конкретна санкция ще се задейства зависи само от избора на момента, тъй като  потенциалът е налице - има вече гласуван американски закон. От този тактически принцип няма отклонения, даже що се отнася до най-близки съюзници. Одисеята около газопровода „Северен поток-2“, е много добра илюстрация на горното и на принципа, че

интересите на лидера са винаги на първо място.

 

Друг нов главен обект на санкции в момента е Китай, главен претендент за световен икономически лидер. Сагата на битката с телекомуникационната kомпания Huawei Technologies Co., Ltd.  върви по сценария на телевизионна сапунка с най-фантастични и истерични епизоди включващи събаряне на транслационни кули за безжичен 5G сигнал като причина за разпространението на  COVID-19. Последното напомня анекдот за село, чиито жители се оплакват от главоболие и от това, че кравите губели тегло, поради поставянето на предавателни кули за безжични телефони. Отговорът на компанията по оплакването бил следния: "Това още нищо не е. Да видите какво ще стане като включим системата."

Списъкът на тези вездесъщи санкции е направо безкраен. Освен перманентния случай "Крим", под удара на санкциите попадат Световната здравна организация, Международния (криминален) съд, а напоследък и страни, които създават пречки за работата на американски журналисти (законопроект на конгресмените-демократи  Марко Рубио и Бен Кардин).

Имайки предвид фундаменталния принцип на всяка капиталистическа система, синтезиран в известния израз "Икономиката, глупако!", а днес практически други системи няма, можем да си извадим заключението, че гарантирани победители от сражения и икономически санкции не може да има и различни пазарлъци между противниците са по-скоро правило, а не изключение. Непредвиден резултат за САЩ и Западна Европа беше, благодарение на санкциите,  превръщането на Русия  в самодостатъчна държава до такава степен, че стана даже номер едно износител на пшеница в света.

На този комплициран финансово-икономически плацдарм, изключително привлекателно изглежда т.нар. „информационна воина“, в чиито архиви можем да намерим не една победа. Победата, както в този вид война, така и в класическата, се ознаменува със смяна на враждебното правителство на победената страна с дружелюбно (васално) такова. Оттук нататък работи формулата "Победителят получава всичко".  Примери за успешна информационна война са т.нар. „цветни революции“, а неин истински триумф, при минимални разходи, е разпадането на СССР и Варшавския договор.

 

III. 3. Информационна война

 

Saul Alinsky: "Който контролира наратива, контролира света."

САЩ и Западна Европа създадоха бавно и методично нов тип диктатура делегирайки фунциите на наблюдение, изолиране,  присъда и наказание на обществото. По начало тази инициатива изглеждаше доста невинно и благородно с идеята за борба срещу малтретирането на онеправданите и подтиснатите. Постепенно тези цели се превърнаха в идоли като нетърпимостта срещу злото се трансформира в нетърпимост към алтернативното мнение. Социалните медии издигнаха тази нова нетолерантност до невиждани висоти. Общественото мнение се превърна в машина за репресии, която може да организира мигновено специфична тълпа за нападения  срещу специфичен индивид, който си е позволил да оспори ценностната система  и моралния компас на тълпата. Членовете на тази тълпа нямат униформи и не са въоръжени с палки и други стандарни полицейски оръжия - те се отличават със силен стаден инстинкт, вътрешна неувереност плюс желание да доминират.

Психологическият тормоз е тяхно главно оръжие

базиращо се на страха на индивида да остане сам срещу тълпата. Те не пращат провинилия се в концентрационен лагер или в затвора - те го поставят в социална изолация и много ефективно пречат да си намери работа или, ако я има,  да я задържи. Те могат да заставят даже  гения да коленичи в знак на солидарност - социално изолиран гений започва да вехне. Лепят етикети на всеки, който е стъпил накриво. Предизвикват  безредици, пожари и оправдават палежите. Ако има документирано някъде ваше неправомерно изказване, от случаен характер, даже грешка на езика, от вчера, преди 10 или преди 20 години - вие сте свършен.  С тях е безмислено да се спори по простата причина, че няма място за спор - те работят с един единствен критерий: "С нас ли си или не си с нас?" Абсолютно очевидно е, че днес, ако искаш да си свободен, не можеш да  бъдеш член на някаква такава глутница от нападащи, мразещи, заклеймяващи морализатори и злобни лицемери.

За сведение само. В няколко китайски провинции е бил проведен експеримент да се насърчават гражданите да оценяват социалното поведение на другите до каква степен спазват правилата и ценностите на обществото. Всеки получава оценка за своята активност и ако накой събере малко точки, перспективите му  се оказват  силно ограничени. Смятаме, че този китайски опит може успешно да се приложи за формирането на нова спирала в ескалацията на Политическата Коректност на ново и, най-важното, количествено ниво. Социалната справедливост преди всичко! За което, както се знае, е необходима измерителна система.

Картината на диктатурата на тълпата в социалните мрежи се допълва и от цензурата провеждана от админитраторите на самите социални платформи, предоставени на тази тълпи.

Twitter, Facebook и Google работят с наети анонимни модератори въоръжени с алгоритми в полза на либерални виждания,

които позволяват да се публикува само това, което те решат като всичко останало се изхвърля. Разбира се, във фрапантно нарушение със статута им на информационни  публични платформи, а не на издатели; издателите имат право да подбират материала за публикуване по редакционна преценка. Статута на платформа, място за публикуване, ги предпазва от съдебни процеси (Section 230 immunity) - те не са отговорни за съдържанието на публикуваното,  авторът е отговорен. Това статукво силно се клати поради наличието на очевидна цензура, но се брани до смърт най-вече с дарения в предизборни кампании като милиардите  в играта са  много убедителни. Facebook, например, е сред най-големите дарители за предизборната кампания през 2019-2020 г. на Нанси Пелози (демократ), говорител на американския Конгрес.

Главната печалба на тези супергигантски платформи идва от реклами. Fox News, например, заявява следното:  "Рекламата осигурява  безгранична власт на Google над американските медии."  Рекламата, обратно, може да се използва и за тяхното контролиране т.е. дали платформата активира очакваното  от нея цензуриране. Ако не - следва финансово наказание. Пример тука е Facebook платформата, която отказва да подкрепя кампанията "Спри омразата за печалба" (Stop Hate for Profit), започнала в рамките на сегашните протести, сред спонсорите на която кампания е вездесъщият Сорос. Последният най-открито пледира и действа за отстраняването на основателя и Изпълнителен директор (CEO ) на Facebook, Марк Цукерберг, обвинявайки го в заговор с Доналд Тръмп за второ успешно избиране. Не е изненада, че след като 99% от печалбите на Facebook са от реклами, оттеглянето на такива от най-големи компании, предизвикаха само за дни поне 56 милиарда долара загуби. Такива загуби автоматично произвеждат недоволни инвеститори и, съответно, отварят вратата за оставката на Цукерберг с аурата на защитник на свободата на словото (разбира се, само в този конкретен случай). Предполага се, че  Сорос с усмивка се отправя към банката.

Как стои въпросът с цензурата на по-професионално ниво? Издателски къщи не могат да си позволят публикуване на всяка критична книга с фактологичен материал, на първо място, за да не се дразнят влиятелни особи. Много известни журналисти с международни награди не са канени за интервюта на телевизионни предавания по MSNBC или CNN поради "право на редакционен избор". Стремеж за безпрекословен конформизъм по отношение на съответната редакционна политика се изработва отдолу-нагоре по иерархията, за да се осигури, че тези, които се издигат до най-високи медийни позиции, ще следват точно начертаната линия, без да са необходими обяснения. Новите назначения са от възпитаници на университети, чиято администрация е подбирана от медийни плутократи в пряка зависимост от тяхната готовност да бранят статуквото. Така само тези,

които разиграват топката в рамките на системата,  имат шанс да се издигнат до командни медийни позиции.

 

Следва


 

 


Страница 6 от 378