Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ШВЕЙЦАРИЯ НА БАЛКАНИТЕ ЛИ?!

Е-поща Печат PDF

След падането на социализма и настъпилата дискредитация на социалната алтернатива за развитие на света в последния четвърт век в Европа се установи неолибералният модел на икономическо развитие. През 2013 г. например стоте най-богати хора в света станаха с 240 милиарда по-богати. Днес казват, че всеки ден се ражда по един милиардер...

Явно това не е случайно, а по-скоро е пряк резултат от неолибералните политически идеи за неограничения пазар, облечени в псевдонаучни аргументи като либерализация, дерегулация, приватизация, слаб регулаторен режим. Целта е привличане на финансиране, за да се компенсират съществуващите дефицити, драконовско отрязване на социалните програми и др.

Тези политики се оказаха опустошителни за работещите хора и за възможностите за национално развитие. До голяма степен споменатите политики обслужват интересите на транснационалния капитал, и същевременно изострят социалните неравенства, увеличават бедността и направо заобикалят демократичния процес винаги, когато са застрашени корпоративните и комерсиалните свободи.

В резултат днес Европа изостава технически, налице са дълбоки социално-икономически дисбаланси в развитието на отделните страни и региони, и то предимно сред новоприетите страни членки на ЕС от бившия Източния блок.

Социално по-бедна, все по-несигурна, твърде бюрократична и тромава, Европа е на кръстопът - между националната държава и федерализма. Тя не успява да се изяви и наложи като самостоятелен геополитически субект в един свят, който кипи и търси нови баланси на полюсите на Изток.

 

АПАСТОЛА Е НУЖЕН НАЙ-МНОГО НА СВОБОДНИТЕ БЪЛГАРИ

Е-поща Печат PDF

Проф. Трендафил МитевОтмина 19 февруари! И тази година народът на България откликна на онова неизтребимо и неунищожимо чувство на преклонение, което той изпитва към святото дело на Апостола на българската свобода – Васил Левски.

С изранени от несгодите на делничния живот нозе, но с просветлена душа, той обходи местата, свързани с делото на Апостола, отдал живота си в стемежа да осъзнае народът ни своето единение като незаобиколима потребност в битката със султанския деспотизъм.

Най-видимо и непринудено поклонението пред делото на Апостола се усеща и възприема край паметника му в София, издикнат край неговото лобно място. Гениалният негов другар Христо Ботев написа в своята трагична балада: “Там близо край град София, стърчи аз видях, черно бесило“ и бе приканил на плач и скръб Родината, майката робиня. На този ден и тази година пред мономента в столицата, се издигна най-голямата планина от цветя, която се появява около лобно място на български герой. Никъде другаде – освен по време на това поклонение, не могат да се видят толкова много невръстни деца, дошли да поставят букет пред несравнимия борец за свобода, за когото са им разказвали деди и родители. И това е така, защото само паметникът на Апостола през цялата година не остава нито ден, без някой да мине край него и да постиви стръкче от обич към Апостола. За него няколко дни по ред текат информации, в които задължително се промъква и нещо ново, което до днес не е било добре познато и оценено. Тази година например стане известно, че в усилията си да предпази българското освободително движение от погром, Васил Левски е скрил пред турския съд дори своята възраст. Така той се е опитал да напръви невъзможно даказването на голяма продължителност в усилията, полагани за вътрешното взриваване на Османската империя. Та по този начин да ограничи и разкритията на полицията.

Когато човек участва в тази самоорганизирна дейност или наблюдава присъствието на покланящите се около паметника на Апостола, на практика  всеки инстинктивно преживява един от редките, но изключително важни моменти на българското обществено единомислие. А това състояние на човешкия дух е сред най-великите, макар и невидими духовни връзки между хората, които градят националното самосъзнание. То на свой ред е основата, върху която се опират най-значимите позитиви на българския национален характер. Самоуважението, чувството за достойнство, разбирането че българите притежават колосален духовен потенциал, който трябва да се познава, поддържа и обогатява. Защото смисълът на това, което е довело хората пред паметника на Васил Левски или е казано на децата по време на поклонението,  е те да съпреживяват периодично духовната връзка между великото от миналото и помислите на своите съграждани днес. В тези моменти, независимо от предпочитанията си към една или друга ценностна система, свързана с проблемите на съвременнтото битие, отделните представители на нацията като цяло чувстват, че съществуват и общо приемливи, при това еднакво значими и полезни приоритети за всеки български гражданин.

Защо паметникът на Апостола е най-честия повод да се докосваме до единението - това най-съществуно условие, за успеха на всяко модерно човешко общество? Защото Васил Левски с живота и делата си, пръв обоснова и доказа на практика истината, че единомислещия и единодействащ народ, може да постига всичко. А това той направи, като отхвърли всякакви догми на своето време, разработи  и реализира на дело теорията и практиката на едно качествено ново явление, в национално освободителните движения на Европа през ХIХ-то столетие –

политическото апостолство.

Като стратегия и тактика за разрешаване на обществените проблеми, то е уникален български принос в цялостната еволюция на европейската политическа цивилизация. Добре осмислен днес, той би могъл да се превърне в мощен двигател за поведението на съвременната българска интелигенция, която се подготвя за успешното разрешаване проблемите на съвремието.

Политическият апостол Васил Левски най-напред доказа, че всеки обществен деятел, преди да тръгне в народната си история, най-напред трябва да преосмисли опита на своите предшественици. Кое е доброто сътворено от тях, но и как то може да се обогати, чрез поставянето на нови – по-високи цели? Защото именно те са жалоните, по които се измерва развитието и напредъка на един народ. Така Апостола стигна до убеждението, че освобождението на България не може да се осъществи с тактиката на четническото движение, опората в политиката на съседните държави или пасивното изчакване Дядо Иван все някога да дойде и да освободи накрая и българите. Левски постави сам качествено нова цел на националния ни живот: да се организират вътрешните духовни и материални сили на народа. Така че българите сами да разрешат проблема със създаването на новата си независима държава. Само тогава свободата ще бъде най-пълна, народът ще я цени най-много, а и следващите поколение ще бдят, тя да не се накърнява от заинтересовани вътрешни или външни фактори на политиката. Това е постижение в мисленето на Апостола, което не е загубило своя смисъл за настоящето и бъдещето на нашето Отечество.

Вторият крупен принос в теорията и практиката

на политическото апостолство, сътворено като нова доктрина за развитието на българската нация е разбирането, че онзи който е прозрял новите актуални цели на своето време, той е длъжен сам да създаде и ефективния инструмент за тяхното постигане. В обществения живот, на практика това означава да се намерят съмшленици, те да се убедят в правотата на новата инициатива и с колективни усилия, да се тръгне към постигането на следващата значима победа за народа. Така Васил Левски стига до разбирането, че трябва сам да изгради Вътрешната революционна организация. И той цели три години, преодолявайкси невероятно тежки условия, върши само това. Начело застава Централен комитет, след него се нареждат окръжните комитети, а те ръководят дейността на местните комитети по градове и села. В тях Апостола обединява граждани и селяни, бедни и богати, учени и непросветени, а те на свой ред залагат живота и имота си, за да възникне новият политически инструмент – Вътрешната революционна организация. Именно тя придвижи националното ни битие на качествено ново равнище, защото в комитетите се формира онова поколение, което през 1876 г. взриви Османската империя и постави началото на новата българска държавност. Нима и днес умението да се градят общополезни, ефективно работещи, съвременни граждански организации, е загубило своя смисъл и значение за България и българите?

Третият крупен принос на Васил Левски

като теоретик и практик на политическото апостолство е разбирането му, че онзи който се е посветил на народния напредък, трябва да се отрече от всякакви лични и кариеристични амбиции.

 

 

До разрешаването на новата народна задача, той няма право на личното спокойствие, трябва да изостави насладите от живота, трупането на лично благосъстояние или градежът на незаслужена слава. Този който ръководи националните усилия, за да се направи нова крачка в еволюцията на цивилизацията по българските земи, трябва да се посвети изцяло и всеотдайно на делото. Само така тръгналите след политическия апостол, ще му вярват истински, ще го следват неотстъпно и ще работят всеотдайно, за да се дадат нови шансове за развитието на всеки българин. А почитта, славата и дори безсмъртието – това се съблазни, за които политическият апостол не мисли приживе. Те са неговите награди, които народът ще му даде, след като обществото стигне до новия, по-висок връх в цялостното си развитие. Тук се крие друга - може би най-голямата тайна на политическото лидерство, която е добре да се има предвид от българска интелигенция, днес и в перспектива.

Четвъртият по ред, но не и по значение принос на политическото апостолство

като незаменим стил за дейност, при разрешаването на големите народни задачи, е жертвоготовността на този, който сам си е избрал подобен път на обществената сцена. Верен до смърт на убеждението, че работи по единствено правилният начин за достигането на успеха, политическият апостол на практика изгаря и лично в борбата за постигането на по-доброто бъдеще за народа. При Васил Левски финалът е - бесилото в околностите на град София!

Днес това е единственият елемент от теорията и практиката на политическото апостолство, който не е задължително да се реализира практически по начина, който е бил тогава реално най-възможен за Апостола на българската свобода. Но да останеш верен до край на обществено полезната мисия, която сам си си избрал, да не отстъпваш от нея – независимо от трудностите, с които ще се сблъскаш по пътя, това е нещо което не е загубило /и никога няма да загуби/ своя смисъл, за мисията, която българската интелегенция трябва да изпълнява. За да я има България и тя да е достойно място за живота на всеки нейн гражданин. Ето защо в края на това изложение ще бъде полезно да си припомним онова многозначително „Народе ???”, записано в тефтерчето от ръката на Апостола, с трите въпросителни накрая.  Тази фраза винаги е звучала, звучи и днес, /а трябва и винаги да отеква/, като звън на камбана в българското обществено пространство. Защото тя е призив за размисъл, и зов за актуалност, а и завещание към мислещите българи. Така че те никога да не се изпадат в безидейност и безинициативност. Естестствено главният адресант са онези синове и дъщери на България, които милеят за народното си бъдеще, за да се замислят те често и сериозно над онова, което Апостола е заложил в този си изказ. А то е, че потомците трябва да са мъдри, смели, не традиционалисти и цялостно изградени цивилизовани личности, за да могат да действат новаторски като Апостола. Само така ще се извлекат напълно поуките за днешния и утрешния ден от живота и делото на Васил Левски.

А нацията и държавата ни ще могат да се развиват към нови върхове.  Затова Апостола ни е нужен повече от всякога и днес, и в бъдеще.


 

 

Имат ли План „Б” кредиторите за Гърция?

Е-поща Печат PDF

Напоследък на Запад, и по-конкретно от страните на т. нар. Стара Европа, се изказват опасения, че въпреки отпуснатия на 9 март т.г. кредит, Гърция няма да може да изпълни наложените от ЕС антикризисни мерки и в тази връзка все по-често се лансират внушения, че оставането й в еврозоната само ще изтощава съюза.

 

БОЖЕ, ПАЗИ ПОДНЕБЕСНАТА

Е-поща Печат PDF

Наш Роско, когото „политологът“ Антон Тодоров подреди до Борисов и Цветанов в челото на „шайката“ ГЕРБ, току изпълзява от забвението, на което го обрекоха съучастниците му, като не го номинираха за нов президентски мандат. И „изгрява“ на екрана на някоя „присъдружна“ телевизия, както направи на 6 февруари, отропвайки се в предаването „Офанзива“ на Домусчиевата телевизия Nova News с водещ Любо Огнянов.

Поводът за тази му визита беше изявлението на президента Румен Радев и вицепрезидента Илиана Йотова, че ще се кандидатират за нов президентски мандат на изборите през ноември. Решението на настоящата президентска двойка предизвика направо шок и ужас в лагера на „шайката“. Хорът на придворните и присъдружните политически врачки, пиари и медийни „мисирки“, закълва и затълкува казаното от Радев, както дяволът чете Евангелието. Обявиха го за преждевременно, за поставящо БСП пред свършен факт, за несъгласувано с Корнелия Нинова и т.н. Понеже председателят на БСП Нинова беше казала, че партията ще определи своя кандидат-президент след парламентарните избори на 4 април. На нейно място Бойко Борисов щеше да реши еднолично, както направи с номинацията на Цецка Цачева, бавена до последния момент. Резултатът е известен: Румен Радев, дето не бил политик, я отвя с гласовете на 2,5 милиона избиратели, между които и близо 120 хиляди гербери!

Преди Плевнелиев да „изгрее“ в студиото на „Офанзива“, беседвайки с председателя на предизборния щаб на БСП Георги Свиленски, водещият „юрист по образование“ Огнянов изрази недоумение от факта, че Радев бил употребил израза „политически играчи“. Демек, оприличавал партиите на артисти, а политиката на театър. При по-голямо въображение можеше да свърже израза „политически актьори“ и с „кючекчии“, кабаретни танцьорки или стриптизьорки. Но всеки, който поназнайва английски или френски, ще ви каже, че думата актьор (actor) произлиза от действие (action) и означава просто действащо лице, или организация. В този смисъл всеки участник в политическия процес е актьор. Дотук с ограмотяването!

Но, тирадата, която произнесе от телевизионния екран бившата „държавна глава“, надхвърли всички граници на човешкото търпение! Дотам, че ме принуди да цитирам коментара на Ахмет Гюрсой в турския вестник „Йеничагъ“ (06.02.2021), озаглавен: „Господи, омръзна ни вече от тези!“. Авторът сравнява ситуацията, при която Ангела Меркел завършва своето канцлерство, с тази, в която се намира Турция и не сдържа своето негодувание: „Хей, акъл, където и да си, излез и ела! Погледни която и да е друга страна, погледни и нас. Виж с какво се занимават те и с какво се занимаваме ние. Погледни техните политици и правителства, виж и нас. Например една жена от Германия стана канцлер и си отива. Напуска поста, когато властта й е на върха. Отивайки си, посочва своите притеснения и на опозицията, и на собствената си партия. През дългия си престой във властта е реализирала справедливите предложения и на опозицията, и тези, дошли от собственото й правителство. Германия няма проблеми с инфлацията. Доходът на глава е 55-60 хиляди долара. Няма бюджетен дефицит, а бюджетен излишък, който Германия разпределя.

А ние? Какво е положението у нас? Икономиката е ударила дъното. Бюджетът трупа дефицит върху дефицит. Нараснал е външният дълг. Доларът, който си намерил с лихва, е най-скъпият на света. Народът работи за лихварите.

Господи, дай ни разумни управници! Дотегна ни от тези! Спаси ни, Господи!“

В България Борисов и ГЕРБ управляват в различни конфигурации „само“ 11 години. Но за 70 на сто от гражданите на страната тези години изминаха като 11 високосни години. Още повече, че начело на изпълнителната власт стоеше човек, който последното лято от третия си управленски мандат прекара като шофьор на джип, возейки като куфари доктори, министри и заместник-министри. Може би защото пред МС в София десетки хиляди протестиращи му искаха оставката. Да не говорим какъв човек беше натресъл той в Президентството. Син на окръжен секретар на БКП, активист на ЦК на ДКМС, член на вузовската Партийна комисия в МЕИ, продавач на хороскопи, лежал по пейките в Берлин според собствените му твърдения, днес той е върл антикомунист и русофоб. Ако не се лъжа, Антон Тодоров споменаваше и за връзките му с РУМНО, сиреч с ДС. Нима Росен Плевнелиев не знае, че и Бойко Борисов се е домогвал до структурите на ДС, но е трябвало да се задоволи с факултета по пожарна безопасност в Школата на МВР в Симеоново? Понеже и баща му е бил огнеборец. И „докторът на науките“ Борисов, подобно на Плевнелиев, се е борел срещу комунизма, членувайки до последно в БКП. Дори е отказал да се департизира, за да напусне МВР. Росен Плевнелиев със сигурност е чел шифрограмата на американския посланик Джон Байърли за тъмното минало на Борисов, но паметта му изневерява избирателно, както и за собственото му минало. Твърди, че Румен Радев бил популист, без политически опит, и русофил. Докато Борисов е правоверен евроатлантик и демократ, понеже защитил Алексей Навални. И как го защити? Като призова Кремъл да освободи Навални от Фейсбук акаунта си. Вместо да нареди на МВнР да изпрати до Москва протестна нота, или да връчи такава на руския посланик в София. Въпреки това Кремъл посъветва страните, които са се загрижили за демокрацията в Русия, да видят първо положението у себе си. България не беше спомената поименно, но който има ум ще разбере, че тя не е никакъв образец на човешки права. За разлика от Борисов, руският президент неведнъж е ходил в Държавната дума, докато нашият премиер е влизал в Народното събрание колкото и депутата на ДПС Делян Пеевски. Не нарече ли той председателя на 44-то НС „проста кърджалийска….“?

А кой реализира продължението на „Турски поток“ през България до Сърбия? Какъв природен газ тече по него? Руски, азерски или американски? Да подкрепяш осъдения от съд Навални през Фейсбук, когато си „диверсифицирал“ газовите доставки така, че азерският газ да не влиза в България, а да отива направо в Гърция – това си е постижение!

Всички упреци на Плевнелиев към Радев би могло с по-голямо основание да адресира към Борисов. Той именно е най-големият популист у нас, след като предизборно се опитва да купи пенсионерите с по 50 лв. месечно. Говори се, че на най-бедните пенсионери правителството щяло да даде още 120 лева. Което, разбира се, не е предизборен алъш вериш. Защо вместо това не бяха преизчислени всички пенсии? С какви очи Борисов и ГЕРБ искат четвърти мандат? Не остана ли България най-бедната страна в ЕС? Корупцията у нас до сделката за полицейските автомобили ли опира? Пък и дори да има някаква промяна в условията на обществената поръчка, кой е подписал договора през 2017 г.? Пламен Узунов или Валентин Радев? Как така последният не е можел да спре сделката? Очевидно е, че в случая с тази покупка ОЛАФ, ръководена от бивши чантаджии от ЕНП, се притичва на помощ на закъсалите български управляващи, начело с Борисов. Които, имайки предвид развода в ОП между ВМРО и НФСБ, са застрашени от невъзможността да намерят бъдещи коалиционни партньори. И, дори ГЕРБ да е първа политическа сила, ще се наложи да постои в опозиция. За да избегне това, Борисов ще трябва да помоли за помощ Ахмед Доган. Ето защо президентът Радев предупреждава за възможни безпринципни пазарлъци и договорки между политическите партии. „Париж си струва една литургия“, казал Анри Наварски, когато за да седне на трона на френските крале трябвало да присъства на католическа меса. Не се колебал много дълго, избрал католицизма и зарязал хугенотите.

 

„Високите морални стандарти“, с които се пъчат от „шайката“, не изключват никакви подлости, малки и големи предателства. Затова, както беше написала бившата съпруга на Плевнелиев, Юлиана: „Не ни трябва бойкометър, а бойкомет. Да вземе, че да ги хвърли през девет планини в десетата!“ Презрението ѝ към Роско и неговото партийно обкръжение беше толкова голямо, че никога не се появи със съпруга си на официални церемонии. Обаче, той се самоопределя като „най-успешния“ държавен глава, което показва, че не страда от излишна скромност. Сега се обяви и за консултант на комунистически Китай! Боже, пази Поднебесната империя от такива консултанти. Утешителното е, че твърдението на Росен Плевнелиев е вярно точно толкова, колкото и „пълната диверсификация“ на Бойко Борисов. Или обещанието му хем да дострои АЕЦ „Белене“, хем на площадката в АЕЦ „Козлодуй“ да се изградят Седми и Осми реактори.

 

 

 

ОТЛОЖЕНИЯТ МИР

Е-поща Печат PDF

• Какви отстъпки направиха Киев, Москва и народните републики - анализ на резултатите от споразумението в Минск

Маратонските преговори в Минск, почти 16 часа, приключиха с подписването на документа “Комплекс от мерки за прилагане на Минските споразумения”. В документа се предвижда прекратяване на огъня и изтегляне на тежката военна техника; определя се и статуквото на “метежните райони” в състава на Украйна, а също и конституционната реформа, която Киев е задължен да проведе.

Какви отстъпки направиха Украйна, Русия и опълченците, и кои спорни въпроси останаха неизяснени?

 


Страница 440 от 487