Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ВЪОБРАЖЕНИЕТО Е ГЕНЕРАТОР НА ИДЕИ

Е-поща Печат PDF

- Инженер Белоев, как избрахте своята професия?

- Баща ми беше лекар, брат ми завърши медицина, но аз от ученическите години се насочих към техниката. Напълно съзнателно. Доволен съм от инженерството.

- Какво мислите за индивидуалното и груповото проявление при творческия процес в науката?

- Идеите обикновено се раждат в индивида, а резултатите са плод на колектива, на усилията на малка или голяма гурпа, често пъти на хора от различни области на знанието. Да не говорим, че  за постигането им са необходи много средства.

- Смятате ли, че въображението е качество, необходимо на учения и изобретателя, и в какъв смисъл?

- Да. Въображението е генератор на идеи, без него трудът не е ползотворен.

- А интуицията?

- И тя е много важна. Тя подсказва дали идеята е реална.

- Не смятате ли, че дъгогодишната дейност върху един проблем достига до затворена улица?

- Не винаги. Може до определен момент да сте в “затворена улица”, в безизходно положение, и изведнъж да ви се проясни. Човек не знае кога ще блесне зелената светлина…

- Какво мислите за авторството и таланта на българина/българката, за българския гений?

- Ние сме с много гъвкав ум, способни за нестандартни научни решения. Генът на Джон Атанасов е български….

- Кое е красивото и емоционалното в науката?

- Когато мечтаното е станало действителност.

- Има ли пределна възраст за учения?

- Няма. Доказателство е моят ръководител на кандидатската ми десертация, световноизвестният академик Борис Евгениевич Патон – “бащата” на науката за заваряване. Той и на 90 години ръководеше една от най-големите академии – Украинската!

- С какво да си обясним пониженото самочувствие на бъгарските учени и изобретатели?

- С недостатъчното обществено признание, с недостатъчното материално обезпечаване.

- Вашето хоби?

- Да създавам и да ръководя производствени и управленски структури, които да отговарят на изискванията на времето, в което живеем.

-За читателите на в. „Нова Зора“ ще е интересно да знаят какво очаквате от „творците” в Народното събрание?

- Смятам за най-важно да се формира ясна стратегия за развитието на българската нация до 2040 година поне. На второ място, трябва да се ликвидира корупцията на всички нива и да се осъществи едно важно изискване – равнопоставеност пред законите. Корупцията днес е повсеместна. Тя обезсмисля законодателството, че дори и нормалното съществуване на държавата.

Българската нация трябва да разполага със справедливи правни норми. При неефективно законотворчество да търси строга отговорност от депутатите в парламента.

 


Има стратегически закони, които според мен изискват референдуми. Въпреки членството ни в ЕС, въпреки Европейската конституция, трябва да има и специфично българско законодателство, осигуряващо развитието и запазването на българската нация. Необходимо е още да се гарантира безопасността и имуществото на българските граждани.

Много важно е да се даде възможност на предприемчивия българин максимално да реализира своите трудови и мениджърски качества. Стига празни приказки за “съдействие на малкия и средния бизнес”. Много фирми, производители в България, на които се разчита да изнасят продукция и да намаляват външнотърговския дефицит, ползват остарели технологии, оборудване и остарели кадри. При съществуващата банкова система и банкова политика те не могат да осъществят стратегията си за иновации. След влизането ни в ЕС, и особено без кредитиране по време на криза, струва ми се, че много бързо ще фалират. Прави ли нещо държавата сега за тях?  Спасява ли така да се каже националното производство? Очевидно, нещо прави, но… Докато продължава България да губи своя потенциал и Господ не ще може да ни възкреси от мъртвите.

Най-бързо и най-ефективно, което предстои да свърши Българският парламент е да приеме закони, при които българските фирми да имат стимули да създават работни места, да създават висококвалифицирани кадри, да внасят иновационни технологии в производството. И да се борят за по-опростени схеми за ползване на европейските фондове за развитие на конкуренцията.

 

Разговора води

Кирил Момчилов


 

 

КАК СКОПИЕ КРАДЕ БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ

Е-поща Печат PDF

Литературният код на македонизма


Технологията се свежда до безогледно "присвояване" на автори чрез фалшификация на факти и събития, манипулиране на тяхното творчество и тенденциозно "съчиняване" на псевдолитературна история


Вече десетилетия наред в съседна Македония цели екипи от добре платени литератори и филолози, лингвисти и културолози, антрополози и какви ли не още спецове и специалисти по политически мениджмънт, са работили и  работят  върху "афирмацията"  на т.нар. "нова македонска книжевност". Първоначално - в рамките на коминтерновската република, днес - в условията на мегаломанската държава, в която надъхани "македонисти" и "естети" продължават да прибавят нови и нови имена към „съкровищницата” на "македонската книжевност", откраднати (в буквалния и преносния смисъл на думата) от българската литература.

Методиката на този пладнешки обир се свежда до безогледно "присвояване" на автори чрез фалшификация на факти и събития от техните биографии, манипулиране на творчеството им и тенденциозно "съчиняване" на псевдолитературна история. В конкретния случай е без значение времето и мястото за "прицела" на това присвояване. Достатъчно е даден автор да отговаря на "географския принцип" - т.е. да е роден в някое от селищата на "Велика Македония". Останалото е въпрос на "техника" и манипулация.

Поради липса на реално литературно наследство и "континуитет" (приемственост), скопските македонисти  го "създават". Например, един от "модерните" напоследък теоретици на "македонското книжовно-историческо развитие" Илия Велев  смята, че основите на днешната македонска литература се "коренят в…  древно-македонската цивилизация" (!) (2006). Ил. Велев измества началото на македонското "книжовно-историческо развитие" още преди появата на Светите братя Кирил и Методий и Климент Охридски. Макар и да признава, че за македонска "книжевност" може да се говори едва след 1945 г., подобно на всички скопски литературни историци той самонадеяно обявява, че "на македонски язик се пишувало" още по време на Възраждането. "Македонски белези" лесно се "припознавали" в творчеството на Братя Миладинови, Григор Пърличев и Кузман Шапкарев, както и на други писатели и поети от българското Възраждане.

Достатъчно е човек да отгърне  "Македонска енциклопедия" (2009), за да узнае как македонистите от Скопие са "подредили" като "македонци до мозъка на костите" архибългарски поети и писатели, публицисти от епохата на Възраждането, че и по-късно, до наши дни.

Йоаким Кърчовски (1750-1820), например, когото проф. Боян Пенев поставя сред "първите представители на новата българска литература", в енциклопедията е показан като "първият автор на новата македонска книжевност" (с. 769). Според съставителите на енциклопедията той пишел на "народен македонски език". За да бъде доказан "македонизмът" на Й. Кърчовски, в библиографията заглавията на неговите съчинения са съкратени, като е премахнато тяхното българско съдържание. Макар самият Кърчовски нееднократно да твърди, че пише "на простейший язик болгарский".

Не е пощаден и друг голям автор на българското Възраждане - Кирил Пейчинович (1771-1848). Според авторите на македонската енциклопедия "неговият автограф поставя началото на новата македонска поезия" (с. 1127). С една дума - македонец над македонците. Но и тук заглавията от библиографията на Пейчинович са "орязани". Съкратена е частта от заглавието на книгата му "Огледало", където се допълва, че тя е написана "ради потреби и ползвание простейшим и некнижнейшим язиком болгарским".

Колкото до братя Миладинови, едва ли някой би се изненадал от нещо, след като знаем пословичните спекулации спрямо тяхната национална принадлежност и творчество, тиражирани години наред от скопската пропаганда. Те също са "македонци", които от време на време се "соработват" со "бугарите" (с. 949). Колкото до заглавието на техния сборник "Български народни песни" за него е обяснено, че от тях "само една седмина са бугарски" (пак там). От скопската Уикипедия пък може да се узнае, че според "дописка" на Константин Миладинов от Москва (не е ясно кога и къде е публикувана тя?), в първоначалната си редакция сборникът бил озаглавен... "Македонски народни песни".

Райко Жинзифов (1839-1877) пък е обявен за "македонски поет от кръга на учениците на Миладинов" (с. 545), който бил пишел "на един своеобразен македонско-български език" (!). Може би, за да бъде "по-македонски" в заглавието на неговата поема "Кървава кошуля" е "орязано" част от съдържанието: „Приказка из съвременийт българский живот. Браила (1870)”, в стила на споменатата вече тенденциозна цензура.

В продължение на години такива македонски литературни "корифеи" като Димитър Митрев, Гане Тодоровски, Иван Доровски, Александър Спасов, Георги Страделов, Милан Гурчинов и др. развиваха  теорията за т.нар. "двудомни и тридомни писатели".

Вярно било, че Никола Вапцаров "пишувал главно (!) поезия на бугарски язик", но след Втората световна война легендарното му име било "приобщено" (!) в "живите развойни текови на младата македонска книжевност како двоедомен автор" (с. 238). В края на XX век в България се била надигнала "хистерична хайка" срещу неговото "македонско присвояване", докато в началото на новия век, след "урегулираните отношения" (!) на двете страни, Вапцаров бил заел отново своето "нормално място". И как го е заел: ами така, че неговата поезия е "преведена" на "родния" му... македонски език. И той вече си е "чист, чист македонец", който пише на... скопски диалект!...

Не по-малко фрапиращ е случаят с Григор Пърличев (1829-1893), който е определен като "най-голямото име на македонската литература от XIX век" (с. 1226). Следва пояснението, че "овой супериорен литерат е всущност тридомен автор", който е писал на "гръчки, бугарски и македонски". Той бил имал "постоянни контакти со бугарските културни дейци". Но навсякъде се пропуска и се премълчава фактът, че основната част от творчеството на Гр. Пърличев, включително неговата емблематична "Автобиография", са написани на български. Вече в македонската енциклопедия Уикипедия срамежливо е отбелязано, че "до края на живота си поетът ще живее со българската идея"... себе си "ке произнесува за Бугарин под влияние на бугарската пропаганда (?), но ще си остане... македонец.”

Подобна "шизофрения" е нещо обичайно за скопските теоретици на "двудомните и тридомни писатели". Тази уникална измислица не е нищо повече от друга  "техника" за кражба на български писатели и поети - все в името на "континуитета" и липсващия фундамент на македонската "книжевност".

Арогантността на скопските македонисти стига своя връх в твърдението на покойния  Гане Тодоровски, че един такъв голям български писател и фолклорист като Кузман Шапкарев бил "по свой начин замесен в ембриологията на македонизма" (с. 1645). Истинска арогантност е гаврата и с паметта на големия български поет Венко Марковски, който също е обявен за "двудомен автор" (с. 922)

В своята книга "Време минато и сегашно" (2002) Васил Тоциновски разширява кръга на "двудомните имена", като към тях причислява Арсени Йовков, Димитър Г. Молеров, Христо Стойков, Атанас Трендафилов, Ангел Каратанчев и др., живели и творили през първата половина на XX век.

Едва ли би могло да се очаква нещо повече от днешните самозвани наследници на Александър Македонски в Скопие, които с лека ръка "припознават" като своя чуждата история и културно наследство. Какво остава за  литература, писатели и поети. Това вече не е само кражба и клептоманство, а си е чиста... диагноза.

Истински образец в това отношение е издадената преди няколко години поредица от 135 тома  „Македонска книжевност” („Македонска литература”), включително на македонски, английски, френски, немски, руски, арабски и  китайски език. Амбицията на това „супер издание”, осъществено с благословията  на бившия премиер Никола Груевски, бе да легитимира пред света т.нар. македонски език и литература. Всичко това щеше да е прекрасно, ако въпросната поредица не бъкаше с имена и творби на „помакедончени”  с въпросните техники български поети и писатели. Нещо, което в Скопие  отдавна  е станало клептомански навик на местните списователи, редактори  и издатели…


 

Залезът на Европа: ЕВРОПЕЙСКА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА - 3

Е-поща Печат PDF

Зелазът на Европа: Европейската Отечествена война

През осемдесетте години на миналия век, да не говорим за по-ранен период, едва ли някой е очаквал, че ще се разпадне блока на СИВ и още по-малко – мощният във военно отношение Съветски съюз. Думата си казваше

инерцията в мисленето - щом е голям, значи е силен

Въпреки всичко - това се случи.

След повече от двайсет години, изминали оттогава, нищо не ни пречи да погледнем под същия ъгъл и към Евросъюза. Още повече, не сме изолирани в оценките си. Подобни възгледи изразяват и някои други авторитетни експерти. Серията терористични актове във Франция хвърли доста ярка светлина  върху няколко неща, принципно важни за бъдещето на цяла Европа.

 

ВИГЕНИНЩИНАТА В БСП Е ЗНАК, ЧЕ ПАРТИЯТА Е В ГОЛЯМА КРИЗА

Е-поща Печат PDF

Има хора, които са с вграден инстинкт за самоунищожение. Тази политическа аномалия вероятно се дължи на тежкия синдром на това никога да не си присъствал в реалността и най-важното - абсолютно да не осъзнаваш какви и кои са хората, които ти осигуряват несменяемото присъствие на депутатската банка. Пореден (и вече наистина успешен) опит за публично харакири направи Кристиан Вигенин, който все повече забравя, че трябва да съществува като народен представител на българската левица, а не като брюкселски планктон, който паразитира върху речник от общи и неясни фрази.

Управленската биография на Вигенин е като наръчник по самоубийство.

 

СТРОИТЕЛЯТ ОТ ВЕЛИКИЯ ПОХОД НА СЪЗИДАНИЕТО

Е-поща Печат PDF

Д-р инж. Марин Белоев на 80 години

 

Най-лесно и същевременно най-трудно е да се пише за човек, който ти е близък, с който си вървял през годините, на когото познаваш и мисленето и чувствата, които го вълнуват. Ако се плъзнеш по пътя на лесното може и да не го зарадваш и с истините, които ще кажеш и с истините, които ще определиш, като по-маловажни. Особено когато насреща ти е човек, като д-р инж. Марин Белоев, една знакова фигура в пътя на която се оглежда великият поход на съзиданието, който бе поела България. Поход, който Родината ни извървя с изранени от усилия и несгоди нозе, но покори върхове и преоблачни висини в най-грандиозния модернизационен процес в своята 1 300 годишна история.

Във времена, като днешните, да говориш за мечти и всеотдайност, да пишеш за себеотрицанието и вярата на хората, построили онази България, е почти задача неблагодарна. Или ще те нарекът късен романтик или направо ще те заклеймят, като бетонна глава, като комунист. За това, независимо един от друг, проведохме с писателя Кирил Момчилов, два отделни разговора с д-р инж. Марин Белоев, по случай неговия забележителен 80 годишен юбилей – 80 г. отдадени на чувството, че си роден, за да бъдеш потербен на обществото и че за това трябва да се готвиш умно и усърдно, защото и род и Отечество чакат от тебе достойни дела. И Марин Белоев, роденият в пловдивското село Строево, в семейство на българските учители – Стефанка Латева и Георги Маринов Белоев, бъдещ строител на България, успява. Строи, съзидава, учи, напътства и придава други измерения на своята прочута фамилия. Неизменна е само родителската мъдрост, която той следва: светът е мост, по който вървят доброто и злото. Но ти избирай винаги страната на доброто, на съзиданието. И никога не забравяй своя род и своя български корен!

 

Д-р инж. Марин Белоев


От 25г инж. Марин Белоев е член на Редакционния съвет на в. „Зора“, а по-късно и на „Нова Зора“. Наред с Николай Хайтов, с акад.Георги Близнаков, с Христо Малеев, с Венцислав Начев и с други автори и съмишленици, нека нескромно да кажа, чиито име е легион, той беше опора във времена най-трудни и безизходни. Беше мъдрец, в думите на който се заслушваха и други мъдреци. И въпреки нашепвани съвети от маломерни, но настоятелни доброжелатели, той не се отказа от идейте на „Нова Зора“. Напротив, уплътни ги, изглади със съветите си ненужните чепове и грапавини, вдъхна им кураж и записа името си в най-непримиримата трибуна на т.нар преход - „Нова Зора“. Може би заради това, че той познаваше истината, а „Зора“ имаше куража да я отстоява.

Много научихме през тези години от Марин Белоев. И ни веднъж не го видяхме унил и отчаян пред изпитанията, които му пращаха конюнктурата и световните катаклизми.

И в двете интервюта внимателният читател ще открие мотиви, които се повтарят. Мога да кажа, че нарочно не ги редактирах, защото мисля, че те само подчертават непоклатимите ценности на човека, инженера, изобретателя, патриота и общественика д-р инж. Марин Белоев. Където и да е, пред когото и да говори, неговите ориентири са неизменни: род, Отечество, правда,  просперитет и живот по-добър за народа.

Има обаче една тайна, за която не съм го питал дали трябва да я споделя, но като твърдя, че не познавам друг човек, който така да более и обича България и народа ни, мога да свидетелствам и за още едно негово равнопоставено и неизменно през годините чувство: на равно с България, той обича и Русия. Мога да добавя, също че еднакво вярва в бъдещето и на двата братски народа; че много пъти ми е повтарял, че докато има Русия, ще има и България.

И че докато живее България, ще е жива и Русия.

Честито Марине!

От името на всички в „Нова Зора“ и автори и читатели, ти пожелавам здраве.

Пожелавам ти бодрост. Пожелавам ти все така неизчерпаема мъдрост.

България има нужда от своите верни синове.

Бъди жив и здрав!

Да са живи и здрави синовете ти, внуците ти!

И да пребъдат внуците на техните внуци с името, ценностите и примера на Марин Белоев!

 

 

Марин Георгиев Белоев е роден на 12 февруари 1939 г. в с. Строево, Пловдивско, в учителско семейство. Звършил е специалността “Технология на металите и машиностроенето” във ВМЕИ – София. Трудовият му път на машиностроител и изобретател започва с изграждането на МК “Кремиковци”. От 1966 г. е директор на КЗУ - Контролно-заваръчното управление при Министерството на строежите. Като главен директор на Научно-производствения комплекс по контрол на завърчните работи към ДСО “Монтажи” /до 1992 г./ той взема активно участие в изграждането на най-важните обекти на индустриализацията на България. Под негово ръководство са извършвани най-отговорните монтажно-заваръчни работи на обекти като АЕЦ “Козлодуй” – от І до VІ блокове, на всички ТЕЦ и ВЕЦ, на НХК - Бургас, газопровода СССР-НРБ – І етап – Кардам-Враца, химическите заводи в Девня, ПАВЕЦ “Чаира”, циментната промишленост, мостовете на автомагистралите “Хемус” и “Тракия”, големите ферми на НДК и на други обекти. Ръководил е съоръжаването и на редица обекти в Гърция, Мароко, Чехия, Германия, Ирак и др.

През 1973 г. в Киев, Украйна, защитава кандидатска дисертация върху разработен оригинален метод за възстановяване на износени части на строителните машини. Автор и съавтор е на 32 изобретения и рационализации – технологии, уреди и устройства в областта на заваръчната техника и строително-монтажните работи, широко внедрени у нас и в чужбина. Създател е на оригинални плазмотронни устройства за обработка на метал във въздушна среда и под вода. Работил е съвместно с редица московски институти – Оргененергострой, Вниимонтажспецстрой, ВНИСТ, ЦНИИТМАШ и др. В последно време работи активно с  TUV Rheinland - Кьолн, SLV - Мюнхен, IIW - Париж /Международен институт по заваряване/, Европейската федерация по заваряване /EWF/. Председател е на Българския съюз по заваряване и член на Генералния комитет на Международния институт по заваряване. Член е и на Управителния съвет на Българо-руската търговско-промишлена палата. Носител е на десетки високи държавни и научни отличия.

След промените от 1989 г. инж. Марин Белоев ръководи консорциума “КЗУ-холдинг груп” и продължава със същата енергия да съзижда и гради. За съжаление главно в чужбина – голямогабаритни резервоари, които се изработват по т. нар. “рулонен метод”. Ново направление в работата на холдинга е проектирането, конструирането, направата и монтирането на съоръжения и инсталации за производство на еленергия от възобновяеми източници. Холдингът ще кандидатства за участие в предстоящото изграждане на АЕЦ “Белене” и в други инфраструктурни обекти.

Едно от най-значителните изобретения на инж. Марин Белоев – методът за възстановяване на износени части, бе превърнато в цяло направление на българското машиностроене. Десетилетия наред технологията му продължава да се прилага в практиката с голям народностопански ефект. Известното предприятие “Ремонттерм”, което инженер Иван Марковски създаде благодарение натехнологията изработена от инж. д-р Марин Белоев.


 

 


Страница 438 от 470