Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

РУСКИЯТ ГЕНИЙ

Е-поща Печат PDF

Време е най-накрая да назовем нещата с истинските им имена: Владимир Путин е гениално надарен държавен деец. Така както Айнщайн бе гений във физиката, Путин е гений в политиката. Световната история още не познава национален лидер от такова ниво. Мащабът на личността на Президента на Русия може да се съпостави само с тези, които смятаме за велики Учители на човечеството.

На хората им е изключително трудно да признаят гениалността на свой съвременник. Даже най-положителните оценки се колебаят от „забележителен“ до „много талантлив“. Такава предпазливост е обусловена не само от обикновената завист, но и от опасението да не се сгреши. Свързано е с това, че по правило логиката на решенията на гения е много трудно да се разбере. На широката публика се предоставя да види само резултатът. Всички водещи към него свързващи звена се оказват изпуснати. Създава се впечатлението, че колосалната, немислимата предварителна работа като че ли просто липсва или тя се намира не в полето на самия гений, а се взема в готов вид някъде отстрани.

 

ЕДИНСТВЕНО СПАСИТЕЛНИЯТ ПЪТ - СОЦИАЛНА НАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

Е-поща Печат PDF

• ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА ЛИ БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА В СТИЛ „ОТ КРАКАТА ЗА ГЛАВАТА”

Какво още трябва да се случи, за да осъзнаем какво става и какво предстои да стане у нас и в света?

Ние сме малка държава и съдбата ни е почти винаги в чужди ръце, но все пак от държавниците ни също зависи с кого и накъде да вървим – особено в драматичните времена, когато разпадът на социално-икономическата система е в ускорен ход и самият свят се преобръща, за да дойде най-сетне на мястото си. Обикновено те виждат, че светът се преобръща, но не съобразяват, защото не могат или не им се иска да съобразят какво ще стане после и че това „после” няма да закъснее. И че то ще е различно от онова, което виждат и чуват. Затова и страхът им надделява; те се паникьосват и винаги се обръщат към този, който им се струва, че е най-стабилен и непременно ще ги закрепи до себе си, ще им помогне и спаси. Той, разбира се, не ги спасява, но поне ги уверява, че е техен, т. е. на България приятел и брат, че ги цени особено много и че непременно ще ги пази до себе си винаги и винаги ще разчита на тях. Това е неотменна норма в поведението на българските политици и държавници от Освобождението насам и те никога не са се отклонявали от нея, още по-малко пък да са я поставяли под съмнение.

 

ИМА ЛИ СВЕТЛИНА В ТУНЕЛА?

Е-поща Печат PDF

Световният икономически форум в Давос (СИФ)  вече петдесет години е площадка за неолиберален дискурс в епохата на глобализацията. Той се появи като стимул за повишаване конкурентноспособността на европейската икономика в битката й с икономическата доминация на САЩ, след разпада на Бретън-Уудската система, известна като златно-доларовия стандарт. На Форума  през 2008 г. Бил Гейтс формулира понятието "креативен капитализъм" като форма, която работи едновременно и за генериране на печалби, и разрешаване на световните социални неравенства. На заседанието  през  май 2020 г., английският престолонаследник  принц Чарлз, въвежда термина "отговорен капитализъм", а през юли 2020 г., на фона на коронавирусната пандемия, инициаторът и несменяем лидер на СИФ Клаус Шваб, заедно с Тиери Малре, издава книгата "Ковид-19: великото зануляване" (COVID-19: The Great Reset). В нея бъдещият нов капитализъм се предвижда да премахне различията между бедни и богати, но и да унищожи държавните граници. В отговор на това "разрушаване и обновяване на света след Ковид-19", провъзгласено от  Шваб, на 14 декември 2020 г.  групата на финансовите властелини на света, водени от Лин Форестър де Ротшилд, обявяви създаването на "Съюз по инклюзивен капитализъм с Ватикана" (CCIV), който по-справедливо да разпределя преимуществата на капитализма и да помага на хората напълно да реализират своя потенциал.


Тази изключителна активност на апологетите на неолибералния глобален капитализъм, може единствено да се обясни с техния невъобразим уплах от успешната патриотична инициатива на Доналд Тръмп "Да направим Америка отново велика". С нея той, въпреки че не успя да пресуши "Вашингтонското блато", предизвика "цунами" сред кадрите на "дълбоката държава" и ги приведе в пълна бойна готовност за война  на "живот и смърт", за окончателната победа на глобалния еднополюсен свят.

Цялата тази суматоха превърна януарското поредно, този път виртуално, заседание на СИФ в Давос, в първа по рода си световна среща на "големите" при условия на пандемия, която е призвана да сложи началото на епохалната битка за бъдещето развитие или деградация  на  земната цивилизация. Това е и обяснението за решението на редколегията на  "The Wall Street Journal" да  публикува  пълния текст на словото на Владимир Путин в рамките на Давоския форум, защото казаното от руския президент, реално и обективно, отговаря на въжделенията на хората по света за по-добър и смислен живот.


Бел. ред.

Към казаното от нашия изтъкнат анализатор Георги Вацов остава само да добавим, че „Нова Зора“, без да е  "The Wall Street Journal", също по своя собствена инициатива  публикува пълния текст на изявлението на президента на Русия Владимир Путин от 27 януари т.г.  Като мнозина други и ние смятаме, че влиянието на Русия в предстоящите десетилетия ще бъде дотолкова силно, че да си запушваме ушите за това, което говори нейния президент, е направо неразумно и нездравословно. Бяхме обаче удовлетворени да чуем и осмислим казаното от него по отношение на несменяемостта на евроцивилизационния вектор в политиката на великата държава, опора на православните традиционни ценности, като семейството и редица „базови свободи, включително на правото на избор и неприкосновеността на частния живот“. Тъкмо поради това, само минути след като бе публикуван интегралния текст на неговото изказване, се заехме и с превода.

Задълбоченият анализ на казаното от Владимир Владимирович, поставя много въпроси и ние тепърва ще се връщаме към него. В края на своето изявление обаче, президентът на Русия отправи съвсем по Путински, своята пряма, макар и деликатна препоръка, към отговорните за светлото и прекресно бъдеще световни ръководители.  Той посочи, че е много важно „ситуацията в света да бъде оценявана честно“ и, че е необходимо вниманието да се съсредоточи „не върху мнимите, а върху реалните проблеми“. Като такива президентът на Русия назова „отстраняването на дисбалансите“, което, според него, е критично важно за цялата световна общност. Основанията за тази препоръка бяха изведени от оповестените в неговото изложение факти. Тук само ще посочим, че „последните 30 години, в редица страни не са се увеличавали доходите  на повече от половината граждани“, като за сметка на това разходите им „за здравеопазване, образование и редица услуги са се увеличили тройно!“ „Абсолютно е ясно, че светът не може да гради икономика, която работи само за интересите на един милион души или даже за „златен милиард“. Това просто е деструктивна позиция. Този модел по определение е неустойчив“.

Впрочем, всички тези и други данни, принципи и намерения, могат да бъдат открити в пълния превод на текста, за който с благодарност и гордост сме задължени на изящното преводаческо майсторство на талантливата българска поетеса Надя Попова.

Заглавието и смисловите подчертавания в текста на изказването на президента на Русия Владимир Путин, са на редакцията.


 

КЛИМАТИЧНИТЕ МИГРАНТИ И ГЛОБАЛНОТО БУДАЛКАНЕ

Е-поща Печат PDF

Тартюф на 21 век се оказа промигрантски ултраглобалист

 

Мирослав ПоповГлобалният пакт за миграцията приет от Общото събрание на ООН, в средата на декември 2018 г. с впечатляващо мнозинство, не бе задълбочено обсъден, нито в европейските общества, като цяло, нито в Европарламента, нито да речем, в Партията на европейските социалисти.

През септември 2016 година ООН прие Ню-йоркската декларация за бежанците и мигрантите. В нея, като една от трите основни причини за масовата миграция се сочат „неблагоприятните последствия от изменението на климата и стихийните бедствия“. Пактът разработва в детайли този аспект, на мигрантския въпрос, като не се интересува от мотивите на мигрантите!

Документът е вътрешно противоречив. От една страна, в него се заявява, че се придържа  към Конвенцията на ООН за бежанците, според която, бежанец е онзи който бяга от преследване, а от друга, по един, пределно разширителен начин, на мигрантите се приписват права, които те не биха могли да имат, в един свят, чиято архитектура се гради на националните държави.

 

Бежанецът бяга, защото е преследван. Мигрантът отива в друга страна, защото условията на живот в досегашната му страна  не го устройват. В защита на бежанците действа принципът за „забрана за връщане“ – бежанецът някак е „свещена особа“, ако го отблъснат, ако го върнат, може да бъде убит в страната от която е избягал.  Пактът обаче по същество забранява „връщането“, вече не на бежанци, а на мигранти. Международното бежанско право, до сега не включва подобно нормативно изискване.

Особено след германската мигрантска криза от 2015 година, на международно равнище започна да се твърди, че „международна защита се дължи на бежанците и  на други хора, които по близки причини са изпаднали в сходна ситуация на преследване“. Изработена бе концепцията за т.нар. субсидиарна защита. Българският парламент „добросъвестно“, измени нашето законодателство и включи в него  новосъчинения правен институт. Но там, в Африка, пустинята настъпва, ще каже отговорния хуманист. Вярно, но опустиняването в някои страни от Сахел, изисква преди всичко промяна в тяхната агрополитика, изисква водоканални съоръжения, изисква мелиорация, дълбоки кладенци,  а не раздаване на бежански статути из Евросъюза. Процеси на усилена ерозия на почвата и на опустиняване има и в редица европейски държави и те ще продържават. Тогава?

Твърдя, че онези които „бягат“ от климатичните промени едва ли са точно „бежанци“ и следователно, вменяването на европейските държави на отговорността за тяхното битие е нечестно. На държавите които изпитват по сериозни последици от климатичните промени може и следва да се оказва помощ именно като на нуждаещи се от подкрепа  държави и общества, чрез легитимните им национални институции. Екстремните примери са две или три “свиващите се“ островни държавици в Индийския и в Тихия океан, като Малдивите например.

Миналото лято  се чуха остри обвинения, например, срещу Алжир, че е „оставил на произвола на съдбата хиляди хора в Сахара“ – повечето от тях от държави, разположени  по атлантическото крайбрежие. Подминава се въпросът, кой ги е подлъгал да навлязат в пустинята. И защо са там? Не е ли това част от „трафикантската магистрала“ Нигер – Либия - Европа?

На глобалния форум в Маракеш, се чу израза „лошите правителства, от които хората бягат“… Излиза, че грешни са господа африканските и азиатски министри, заради които „хората бягат от отечествата си“. В министрите бил проблемът, а не в политиката която те следват, наистина, не винаги достатъчно осъзнато. Сред основните публично неафиширани цели на Глобалния пакт за миграцията са и тези, да бъдат дискредитирани националните граници, националните гражданства, да бъдат размити националните държави и подтисната идентичността на нациите... Т.е, да се дискредитират фундаментите на съвременната цивилизация

В цяла Европа избуява едно широко недоволство от миграционната политика на Съюза и на държавите – членки. Европейските ултра-либерали не желаят мигрантската политика да бъде подложена на широко обсъждане. Преди майските евроизбори тиражират вещерски заклинания срещу общественици и партии, които се придържат към някакви национално отговорни виждания по мигрантския въпрос. Държавите – членки на ЕС и не само те, са свободни в преценката си, кого да допуснат на своя територия и кого – не. Въпросът в който се препъна Европа е следния: дали една общоевропейска / глобална система следва да се опира на утвърдените принципи на международното бежанско право или ще се опитва да ги заобиколи?  Глобалният пакт за миграцията, от една страна категорично декларира съобразяване с международното бежанско право и едновременно с това, по една дузина конкретни въпроси налага други, дори противоположни норми и преценки. Публичен дебат за това, какъв е истинския смисъл на международно правните норми и принципи няма – нито в България, нито в Евросъюза, като цяло. Глобалния пакт, който по принцип имал „необвързващ характер“, задължава правителствата така „да оформят пътищата за редовна миграция“, че да бъде стимулирана мобилността на работната сила. Тази „мобилност“ е насочена преди всичко срещу интересите на работещите европейци.

Пактът узаконява нелегалната миграция, насочена към Европа, в интерес на корпорациите и в последна сметка ще доведе до задържане и спад на работните заплати в Европа. Заради миграните ще се задържат ниски заплати сред трудовите среди в приемащите страни, т.е., европейските наемни  работници!...

И още, миграционният пакт ще доведе до сериозни финансови трудности за европейските страни, защото документът предвижда държавите да поемат сериозни социални и финансови  ангажименти към мигрантите, а техният брой вероятно ще расте непрекъснато.

Ако проблемът с опустиняването изисква „релокация“ на население, както изискват сановниците от ООН, то дали не е време да стартира и „релокация на  фауната“ от Африка – тя също ще се окаже заплашена: да преселим в Европа африканските слонове и носорози, например!…

 

 

Глобалният пакт за миграцията е заплаха за нашия свят!  Той носи в себе си заплахата, на международно-правни основния, европейските държави да бъдат морално-политически задължени да „отворят границите си“, за всички които са пожелали да влязат в ЕС - в една, така или иначе, привилегирована зона на света. Европейските империи дължаха богатството си на колониализма и неоколониализма, но и на труда на европейските работници и на и социалните борби на европейските  народи – за едно по справедливо общество.

Противопоставянето на Глобалния  Пакт не е изолационизъм, не е „националпопулизъм“, а просто уважение към правото и проява на здрав разум.

Промигрантския патос, с който ултраглобалистите натрапват позициите си е лицемерен. Промените в климата, последиците от тях, включително и опустиняването са реални предизвикателства пред човечеството, но те няма да се преодолеят чрез масови преселения в Европа и в други, сравнително по успешни зони на света.

Тартюф на двадесет и първи  век се оказва промигрантски ултраглобалист.


 

 

МЕДИЙНА ВОЙНА И ТРИУМФ НА ПРОПАГАНДАТА

Е-поща Печат PDF

Едмънд Бърк: Епохата на рицарството отмина. На нейно място е дошла епохата на софистите, икономистите и пресметливите; и славата на Европа е угаснала завинаги. Никога, никога повече няма да видим тази благородна лоялност към ранг и пол, това изпълнено с гордост подчинение, това достойно послушание, тази смиреност на сърцето, което пазеше жив дори и в самото робство духа на една извисена свобода.”

• Обръщение на Джон Пилджър по време на «Logan Symposium” (“Съюз срещу секретността, наблюдението и цензурата”), организиран от Центъра за разследваща журналистика, Лондон, 5-7 декември, 2014

Защо журналистиката е толкова податлива за пропагандата? Защо цензурата и извъртането са се превърнали в стандартна практика? Защо “Ню Йорк таймс” и “Вашингтон пост” мамят читателите си? Защо младите журналисти не се учат да подлагат на анализ програмата на медиите и да оспорват високите претенции и ниските цели на една фалшива обективност? И защо не знаят, че същността на това, което се нарича водещи медии, не е информацията, а властта. Това са неотложни въпроси.

 


Страница 436 от 470