Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

РУСИЯ, ПУТИН, ДАВОС

Е-поща Печат PDF

За начало – един въпрос с три възможни отговора, зададен от анкетиращи на гражданите:

Защо Путин беше поканен на форума в Давос?

1. Да му кажат в лицето, че не е добре да трови хората.

2. Защото от хората, които реално знаят какво става, никой не вярва, че Русия е тровила някого.

3. Защото всички много добре разбират, че Русия изобщо и в частност Путин, в следкризисния период ще играят важна роля и това не може да се пренебрегне.


А ето и резултатите от анкетата:

1. 41% считат, че Путин е поканен за да му кажат в лицето, че не е добре да трови собствените си граждани.

2. 5% считат, че в това никой не вярва.

3. 54% считат, че влиянието на Русия ще бъде толкова силно, че не може да се пренебрегне, затова едрият световен бизнес счита, че не може да се игнорира държава, която има такава тежест и сила. Необходимо е да се изслуша какво тя ще каже от гледна точка на тези кризисни и следкризисни позиции.


Аз имам свое мнение. На първо място съм абсолютно убеден, че не е имало тровене нито на Литвиненко, нито на  Скрипалите.  Литвиненко може и да е бил отровен, но това е по-скоро работа на Березовски. Ще отбележа, че някои от руските силоваци биха могли да бъдат хора на Березовски. Защото, напомням, че в семейната група в края на 1990-те работеха заедно – Таня, Валя, Волошин, Березовски, Шувалов, те всички бяха от един отбор. Шувалов, Волошин и Левицкая и още други хора излязоха от тази компания, която Березовски създаде за търговия с ценни книжа.  Независимо от факта, че е възможно да са се изпокарали, то системата на връзки е прониквала и обхващала всичко. Самият Волошин е назначавал всички генерали-силоваци до 2003 г. И да се счита, че тези хора са загубили своето влияние, е  неубедително.

Работата е там, че атаката срещу Путин, включая историята с Навални, има дълбок обективен смисъл. Аз съм убеден, че този смисъл се крие в това, че ролята на Русия в посткризисния свят ще бъде много голяма. Много по-голяма, отколкото сега. При условие, че ще водим правилна политика. Засега обаче политиката ни е  неправилна. По тази причина всички, които се интересуват от бизнес в световен мащаб, не могат да не се вълнуват от споменатото присъствие на Путин.  В този смисъл аз съм съгласен с тези 54%, които считат, че Русия не може да бъде пренебрегвана. Но на алтернативните сили много им се иска да принизят тази роля и на всяка цена Русия да продължи със сегашната  неправилна политика. В Русия е много силна една елитна група, създадена през 1990-те години. Много пъти съм споменавал нейните лидери – те са, така да се каже, семейство още от Елцин. Но има и лидери, които идват по линията Гайдар-Чубайс. Това са и Набиулина, и Силуянов… името им е легион. За двадесет години и нещо те създадоха цяло поколение. Хората, които те започнаха да обучават в средата на 1990-те, когато беше създадена Висшата икономическа школа, са вече четиридесетгодишни. Те претендират за министерски постове, при това нито икономиката разбират, нито са наясно какви са интересите на Русия. Можем да се вслушаме какво говори Макфол, бившият посланик на САЩ в Русия, близък на Байдън. От гледна точка на руските интереси там ситуацията е интересна. Друг въпрос е доколко самият Байдън е в състояние да реализира идеите, които застъпва. Засега имам усещането, че той е нещо като Горбачов на квадрат. Задачата му е да разруши и унищожи Съединените щати. Разбира се, някои могат и да не са съгласни с това. За нас е важно да се разбере какво става в Русия. Има маса мнения, че Путин в действителност е либерал и че поддържа либералите. При това обаче възникват въпросите относно Мюнхенската му реч, словото му на Валдайския форум през 2014 г. и т.н, и т.н. Обяснението е елементарно. Путин, както се полага на офицер от спецслужбите, преди всичко мисли за безопасността. Даже и за неговата лична. Това не му позволява да си посипе главата с пепел и да коленичи като онзи император, който отишъл да се покае пред папата. За него е невъзможно да се осланя на милостта на победителя, разчитайки на неговата милост. Той много добре познава тези хора и затова се старае да има на разположение някакъв механизъм за безопасност. Именно това силно нервира западняците, които считат че на Русия трябва да се налагат твърдо и както те искат. Самата мисъл, че някой може да запази даже и минимална независимост за тях е недопустима. И дотук с логиката, че Путин е либерал. По другата логика той не е либерал. Путин разбира, че 80% от населението, а може би и 90%, категорично искат тези хора да бъдат извадени от играта. Той обаче знае, че предишния път, когато е направен опит да бъде премахната аналогичната по количество и структура прослойка – бюрокрацията, възникнала в СССР през 20-те години на миналия век, опитът е приключил с масово клане. Направо разстреляните през 1936-38-ма, ако не ме лъже паметта, са  към 650 000, при общо население тогава приблизително колкото сегашното. Трябва да се отбележи, че значителна част от тях са станали жертва точно на тези, които е трябвало да бъдат свалени от сцената, а се е получило така, че именно те са станали организатори на терора. Така нареченият голям терор е бил организиран от тази част на съветския елит, която е имала за цел да премахне Сталин.

Затова сме наясно, че ако сега се започне чистка, либералите ще организират терор над народа, за да го  вдигнат срещу Путин.  А за либералите сегашната ситуация е катастрофална. Думата “либерали” тук е условна. Крадците на 1990-те  нямат нищо общо с класическия либерализъм. Но затова пък много им харесва политическия либерализъм с отсъствието на каквато и да е лична отговорност: „Ние всичко окрадохме, но не сме виновни. Такова беше времето, така беше възможно и, най-главното – нищо от награбеното не трябва да ни се взема.“ Елитът на 1990-те и тези, които сега крадат в рамките на либералната логика, са на брой около 10-12 милиона: чиновници, приватизатори и членове на семействата им, като голяма част от тях живеят зад граница. Неочаквано тези хора се оказаха в крайно неудобно двойствено положение. Да напомним договореността от края на 1990-те: „Ние не питаме откъде сте взели парите и активите си и вие продължавате да бъдете част от елита като контролирате бюджета, финансите, икономическата политика, включая образованието и здравеопазването  като социална част на бюджета, но за това се задължавате да обезпечавате инвестиции в руската икономика, достатъчни за самовъзпроизводство“.

А у нас вече 8 години има спад. От гледна точка на икономическата политика, която провеждат либералите, вътрешните инвестиции са забранени по изискване на западните партньори и Международния валутен фонд и това се изпълнява безусловно, а чуждестранните инвестиции поради санкции са прекратени. И Западът, в лицето на своите либерални лидери, казва на нашите либерали: “Момчета, свалете този ваш Путин! Вие имате болшинство в елита! Вие имате вашата собственост, имате си и активи тук у нас. Ние ще ви ги вземем, ще ви вземем парите, защото вие сте крадци. А на нас не ни е нужен Путин, който се старае да запази руската независимост. Вашата независимост на нас ни излиза прекалено скъпа. Ето защо, бъдете така добри да свалите Путин, или ще започнем да прибираме всичко ваше, а и ще въведем срещу вас санкции“.

При това, даже ако се предположи, че Путин е свой човек, либерал, плът от тяхната плът, то става пределно ясно, че така повече не може да продължава. Поради тази причина има сериозни основания да се вярва, че протестните митинги за освобождаването на Навални са поддържани от много руски чиновници и политици. Целта е да се вдигне народа за да свали Путин. Видяхме през миналия май до каква реакция доведоха опитите на Путин да застави чиновниците да дадат нещо на народа. „Вие да не сте се побъркали? От нашия бюджет?! Това са наши пари! Вече са разпределени. По джобовете ни. Е, засега са още в бюджета, но са длъжни да се прехвърлят в нашите джобове. И какво искате? Да дадем тези пари на народа? Що за безмислица!“

Това са и обективните обстоятелства, които принуждават Путин да игнорира тази група. 80% от народа ще го подкрепят. Путин прекрасно разбира, че има много голям шанс този път да успее.  Точно поради причината, че са го поканили в Давос. Това е една ярка публична демонстрация, че той има шанса да разиграе тази комбинация. Да, той е човек, който не обича да взема такива крайни  решения, даже може много да му харесва либералната логика, но в нейните рамки той не може да просъществува, защото либералната политика води до влошаване на жизненото състояние на населението. Срещу него са и собствените  му съратници от началото на  2000-те години, защото към това ги подтикват техните западни партньори. Ето това е обективното разположение на силите. Да се обясни това на учениците, които подлеците изкарват на улицата или на младите до 35 години, които нищо не са видяли от 1990-те години, е задача от огромна сложност.

Либералите казват: вижте какъв икономически ръст имахме от началото на 2000-те години, когато Путин не ни притискаше. Грамотният човек прекрасно разбира, че икономическия ръст в този период е следствие от реформата на Маслюков и предимно на Герашченко, който оглавяваше Централната банка до 2002 г. На втория етап имахме рязко покачване на цените на петрола. Това е всичко и повече не се очаква. Можем ли да се върнем към политиката на Герашченко? Можем. Ясно е какво трябва да се прави, ясно е как трябва да се прави, ясно е какъв ще бъде резултата, но това е възможно само при условието на тотално игнориране на либералния отбор в управляващия елит. Т.е. точно това, което Путин не иска да прави, защото разбира, че  опасността от терор е голяма. При което точно либералният отбор ще започне този терор. Защото щом разбере, че Путин е сменил посоката, за нея е ясно, че няма никакъв друг шанс – да се бяга на Запад не може,  там ще им вземат всичко. За тях настъпва криза. А за свещена частна собственост се брои не само окраденото от руските корупционери през 1990-те, а и през 2000-те. И какво трябва да правят сега? Има един-единствен изход – събаряне на Путин. И поради тези причини щом стане ясно, че Путин насериозно се заеме с промени, те са готови да организират дявол знае какво. Но и ако не иска да прави промени, на него все едно пак ще му организират  същото, защото това го иска Запада. И самата мисъл, че Путин е поканен в Давос, за много западни политици е ясен сигнал:  трябва колкото се може по-скоро той да бъде свален.

Това е обективната картина на интересите и съответните сили. Тези тенденции не зависят от физически лица – те изобщо не са свързани с това какво мисли Путин, нито с това какво мислят олигарсите или други конкретни хора. И затова е безсмислено да се разсъждава какво Путин иска или не иска. Обективните обстоятелства го тласкат в най-различни посоки. И какво трябва да се прави в тази ситуация на мен засега не ми е ясно. Аз нямам прости отговори на тези въпроси.


Превод:  Александър Гочев


 

РУСИЯ НАПРАВИ УСПЕШНО ИЗПИТАНИЕ НА АНТИГРАВИТАЦИОННИЯ ДВИГАТЕЛ НА ЛЕОНОВ

Е-поща Печат PDF

Руският учен Владимир Леонов, носител на правителствената награда на Русия, създаде фундаментална Теория за свръхобединението, т.е. фундаменталното взаимодействие (в квантовата физика - теория, базирана на петата сила, т.е. фундаменталното обединяващо взаимодействие. – Бел. ред.), която извежда руската наука на лидерски позиции. Владимир Леонов разказва в своето интервю на сайта км.ру за резултатите от опитите с квантов двигател с хоризонтална тяга 50 кг импулсна сила, проведени през 2009 г., както и за днешното ниво в разработката на квантов двигател.

- Владимир Семьонович, на Вашия блог сте пуснали видео с изпитанията на апарат с квантов двигател, проведени през 2009 г. Няма колела, а апаратът се движи хоризонтално, за сметка на вътрешните сили. Опонентите Ви твърдят, че това се дължи на триенето на елементите в лагерите, но апаратът не би могъл да работи в среда на вакуум.

 

САМО НАТОВСКИ КОМАНДЕН ЦЕНТЪР НИ ЛИПСВАШЕ!

Е-поща Печат PDF

България между два потопа

Неотменно правило на съвременното военно изкуство е преди започването на военни действия, да се „ослепи”, „оглуши” и парализира противникът, като се унищожат неговите пунктове за съобщение и управление. След това се пристъпва към унищожаването на бойните формирования, на личния състав и бойната техника на противостоящата страна. В този смисъл, разполагането на каквато и да е натовска командна структура на българска или друга територия, автоматично я превръща в мишена на страната, с която САЩ и Алиансът са в състояние на остра конфронтация и война. Странно е, че точно сега Министерство на отбраната реши да провери мобилизационната готовност на България, отричайки, че на практика извършва мобилизация. Но, както от доста време е знайно, след визитите на американския държавен секретар Джон Кери и на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг тази „проверка” всъщност изглежда логично следствие.

 

УТОПИИ И АНТИУТОПИИ В ДАВОС

Е-поща Печат PDF

Тази година Световният икономически форум WEF (СИФ) в Давос премина виртуално, под знака на пандемията и все по-неотложните глобални предизвикателства. Давос отново събра на едно място световни лидери, експерти и мислители, за да обсъдят големите икономически въпроси. „Каймакът на света” се вълнуваше от съживяването на икономиката, борбата с изменението на климата, премахването на неравенствата, в условията на най-висока „концентрация на милиардери на единица площ“.

Професор Клaуc Швaб е ocнoвaтeл и нecмeняeм ръкoвoдитeл нa Cвeтoвния икoнoмичecки фoрум прoвeждaн в швeйцaрcкия курортен грaд, всяка година, от половин век насам, oбикнoвeнo прeз януaри. Тази година през пролетта, евентуално, ще има и повторно издание – плановете са за Cингaпур, oт 13 дo 16 мaй 2021 г. Архитектът на форума в Давос, е професор Клаус Шваб (81-годишен), родом от Равенсбург. Първоначалният му замисъл е да се обсъждат съвременните концепции за управление, с представители на бизнеса и науката. За петдесет години, скромната професорска идея е утвърдена, и се превръща във водеща световна платформа, предусещаща посоките на развитие на света.

Днес „Давос“ е свръхелитен клуб на супербогатите. Една шеговита дефиниция го определя като място, на което „ежегодно милиардерите споделят с редовите милионери някои идеи за управлението на света“.

Утопист ли е Клаус Шваб?

Изходният пункт за днешните виждания на проф. Шваб е идеята, че разгръщането на Четвъртата индустриална революция, ще се опира на човека, а не на технологиите. От много години, фокус на дискусиите са и проблемите за опазването на околната среда. Световният икономически форум всяка година публикува т.нар. доклад за световния риск, който дефинира неговия дневен ред. Пет климатични проблема бяха определени като основни предизвикателства, сред тях са екстремните метеорологични събития като наводнения и бури. Според СИФ, те са последвани от провал в политиката за опазването на климата и адаптиране към неговите изменения; природни бедствия, като вулканични изригвания и земетресения, срив на биологичното разнообразие и на екосистемите.

Днес професор Шваб мечтае за един инклузивен (включващ или социално-ориентиран) капитализъм. Миналата година за пореден път бе дадено ново начало на форума с нов „Манифест от Давос“, който посочи като цел изграждането на един по-устойчив и приобщаващ свят. Клаус Шваб пише за очакваното и неизбежно „Велико зануляване“. И това е ключовият въпрос. Под „велико зануляване“ той има предвид един спорен обществен модел и начин на разбиране на света, който в последна сметка се родее с теориите за доброволен отказ от развитие. Това е същността на идеологията на Клаус Шваб. Тя кореспондира с редица внушения, произтичащи да речем от разработките на „Римския клуб“.

Темпове на развитие

За разлика от предходните революции, Четвъртата индустриална революция се развива не „линейно“, а някак с експоненциални темпове. Новите технологии „сами“ синтезират още по-напредничава технологии. Революцията е образно казано, в ширина и в дълбочина. Тя се основава на цифровата революция и се съчетава с разнообразни технологии. Нейната особеност е, че казва системно въздействие върху целия свят.

Оценява се, че „пандемията COVID-19 е причинила най-тежката икономическа криза в нашия свят, след Голямата депресия“. Всъщност диагнозата може да бъде формулирана и по иначе. Моята преценка е, че пандемията оголи тежки, фундаментални общочовешки проблеми. Тиражират се прeдпoлoжeния, чe сегашното cъcтoяниe нa oбщecтвoтo, определяно като „Lосkdоwn“ (зaтвaрянe нa прeдприятия и изoлaция нa хoрaтa в държaвитe), нямa дa cвърши никoгa. Констатира се, че най-слабо развитите страни са изложени на най-голям риск от дългосрочни последици.

Глобалната социална криза

Корона-кризата води до промени с исторически характер. Днес почти 55% от населението на света – около 4 милиарда души, не разполага с обществено гарантирана социална защита, срещу евентуални системни обществени трусове. В Африка този процент стига до 80% от населението, което няма институционална социална закрила. Националните парични ресурси са неадекватно малки, 46 от най-слабо развитите държави в нашия свят, са успели да акумулират за борба с последиците от пандемията едва 17 милиарда долара!

Великото „зануляване“?

Професор Шваб е автор на предизвикалата интелектуална буря книга Четвъртата индустриална революция. На кoнфeрeнцията нa Cвeтoвния икoнoмичecки фoрум миналата година (2020), професор Швaб, в съавторство c принц Чaрлз, въвeдe в oбръщeниe тeрминa „Thе Grеаt Rеsеt“ („Вeликoтo зaнулявaнe“). Cмиcълът нa тoвa стряскащо терминологично обновяване е, че кaпитaлизмът прeживявa cвeтoвнa кризa и трябвa дa бъдe радикално прoмeнeн.


Всичко трябва някак да спре и да се преобразува. Сред най-бурно ръкопляскащите на идеята бяха Джo Бaйдън, Бoриc Джoнcън и канадския премиер Джъcтин Трюдo.

Сред Вавилонското стълпотворение от проблеми и познавателни задачи, пред които се изправя съвременното човечество, са осмислянето на новата технологична революция и преобразуванията, до които тя ще доведе. Най-сдържаните анализатори пишат, че новата технологична революция ще преобразува човечеството и дори нещо повече – човешкото у човека – неговият труд, образование и начини на общуване. По своите мащаби и сложност, трансформацията е толкова значима, че Клаус Шваб я нарича Четвърта индустриална революция, и тя няма аналог в досегашния исторически опит на човечеството.

И тук утопията се преобразява в антиутопия. Изразяването става от позиции като „Много станахме“…, „Земята е пренаселена“…, „Трябва да се съкратим“. Теорията за „глобалното зануляване“, за ообщочовешкия рестарт не е безоснователна. В практическите си изводи обаче, тя стига до откровен човекомразъм, в мащаби, до които не бяха стигнали най-великите антиутопии на двадесети век.

Новата вeликa „пeрecтрoйкa“

Клаус Шваб обяви, че СОVID-19 е нaчaлo нa вeликaтa пeрecтрoйкa. Реформираният капитализъм, Шваб схваща, като „Капитализъм на стейкхолдърите“. На английски „Stakeholder“ е човекът, който при бас държи парите, които следва да даде на спечелилият. Думата има още една дузина значения. Накъсо професор Шваб разчита на самореформирането на капитализма, чрез стейкхолдърите. „Прогресивно“! някак новаторски звучи „на стейкхолдърите, а не капиталистите!“… Шваб смята, че те така ще реформират капитализма, че ще го направят, всеобщо изгоден. Подобни идеи не са нови. Те обитават определени умове вече близо столетие. Поредната утопична идея, която генеалогично възхожда към Шарл Фурие, Едуард Бернщайн и дори българина Янко Сакъзов. Тя заслужава уважение.

Подозрението е в съвсем друга посока. Ултраелитите търсят и намират в корона-кризата благовиден предтекст за осъществяване на пocтoянeн и всеобхватен социален кoнтрoл върху народите. Всъщност всичко е много логично. На „господарите на света“ хората им пречат – седем милиарда са, а не се знае какво да се прави с тях, консумативните им желания растат! Има ли глобален отговор? Не! Има заявки за алтернативи.

Путин към „господарите на света“

В обръщението си към Форума президентът на Русия Владимир Путин припомни, че глобализацията и вътрешният растеж в развиващите се страни са извели над един милиард души от бедността. Даде пример с Р. Ф., в която бедните от 64 милиона души през 1999 г., днес са спаднали до около 5 милиона. Бих формулирал извода по малко по-друг начин: технологичната и социалната модернизация са факторите, които намалиха бедността в Третия свят. Заслуга за това имат до голяма степен прогресистките социално-икономически доктрини на развитието. За постсоциалистическите страни като цяло, три десетилетия е характерно едно „екстремистко“ разбиране на постулатите на „Вашингтонския консенсус“. Така се наложи политиката за тотална приватизация, премахване на необходими регулации и на установяване на ниски данъци върху богатите и корпорациите. Това е политика, която съзнателно „инвалидизирва“ националните държави. Тя ги обезсмисля на фона на процъфтяващите транснационални корпорации. Лишава ги от ресурси и кадри, и така ги прави неспособни да решават дори рутинни социални проблеми. Обедняването на постсоциалистическите общества не е „съпътстващ продукт“, а интимна цел на трансформацията. Социалната деградация отчуждава гражданите от родините им. На форума „Давос-2021“ се чуха отново познатите заклинания за „намаляване на данъчната тежест“.

Путин констатира, че днес, след като разцъфтя „букета от кризи“, стимулирането на икономиката с традиционни инструменти, чрез увеличаване на частното кредитиране е по същество невъзможно. Президентът на Русия стига до извода, че съвременните цифрови гиганти заемат господстващо място в живота на обществото. Тревожи се от опитите на цифровите господари „грубо, по собствено усмотрение, да управляват обществото, да заменят законните демократични институции, всъщност да узурпират или ограничат естественото право човек да решава сам как да живее, какво да избере, каква позиция да изразява свободно“.

Какво Путин не доизговори? Той някакък отмина като неважна сардоничната усмивка на Запада, който вещае крах на Русия и междувременно се радва на случая, който може да й налага санкции. Сиреч, „отново ви изиграхме“. Путин отговаря на съвсем друго равнище: „Изпадаме в нова цивилизационна криза“, заяви той.

Половин век е в ход нова световна студена война. Тя вече не е война срещу една идеология. Води се война срещу разума. Води се ефективно –и ултраглобалистите успяват в усилията за „всеобщо зомбиране“ на човечеството. Криза е, казват. Две неща обаче растат: броят на бедните и на милиардерите. Нужен е не просто „рестарт“, както предлага проф. Шваб, а друг отговор.

Си Дзинпин: Отговорът на КНР

Президентът Си Дзинпин призова света да се откаже от „идеологическите предразсъдъци“ и от „остарелия манталитет от Студената война“. Тезата на Си: „Всяка държава е уникална и никоя не стои над останалите“. И още: „Конфронтацията ще ни доведе до задънена улица“. Президентът прокламира отказ от намеса във вътрешните работи на други държави. Направи извода, че „светът няма да се върне, към това което беше преди пандемията. В международните отношения са необходими консултации и сътрудничество, а не конфликти и конфронтация. Преведено това означава, че Китай отхвърля опитите на Запада за подбуждане на етносоциални и религиозни конфликти в различни „горещи точки“ на КНР – Хонконг, Тибет, Синдзян-Уйгурския автономен район. Външните усилия КНР да заприлича, примерно на един „голям Кавказ“, разкъсван от локални етнически конфликти, не са спрели. Преди две години, Джордж Сорос на форума в Давос заклейми КНР, като най-богатият, силен и технологично най-развития от всички авторитарни режими. За борба с „авторитаризма“, „Отворено общество“ е заделило милиарди.

Президентът Си всъщност декларира, че Китай ще продължи да върви по своя път на строителство на социализъм с китайска специфика и не приема опитите да му се натрапват саморазрушителни модели.

Смяна на глобалния модел изисква целенасочени усилия – поне пет-десет години. Иначе не би могло да стане. Давос 2021 не даде през януари решенията, но показа, че човечеството ще се сблъска с тях. И че това е неминуемо.


 

КЪМ РОДИНАТА

Е-поща Печат PDF

КЪМ РОДИНАТА


Заглъхнал в безответната вселена,

плачът ти продължава да трепти.

Кому се молиш, майко вдъхновена,

сред ужаса на свойте самоти?

Кому предаваш тая скръб велика

на своята безтрепетна душа,

и аз ли пръв, отгатнал й езика,

съзнавам, че пред тебе днес греша.

Безцветен син на обезверен жребий,

с надежди мене ли облъхваш ти?

В гърди ми бий едно сърце по тебе,

безсилно твойта скръб да освести.

И възроден, аз може би последен

поднасям своя чист и беден дар:

едно сърце, което слагам бледен

пред твоя свят и непознат олтар.


***

ТИХАТА БАЩИНА СТРЯХА...


Тихата бащина стряха!

Тамо шумяха

някога тъмни лози;

своята тайна мълвяха,

сякаш не бяха,

сънни брези.

Вечер, в пустинни градини,

думи невинни

ронеше ясна луна.

Слушаха, ден не видели,

чисти и бели,

бели сърца, в тишина.

Още зори не зорили,

гаснем немили

с първите златни лъчи.

И сред пустиня безбрежна,

плаха и нежна,

моята песен звучи.


 


Страница 435 от 470