Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

АБОНАМЕНТ 2021

Е-поща Печат PDF

Уважаеми читатели,

Продължава абонаментната кампания за през новата 2021 г. Ако „Нова Зора“ е достойна за подкрепата ви - направете го! Остана неизпълнена задачата за 1000 годишни абонамента. А фронтът, повече от всякога, се нуждае от убедени защитници. Не само защото годината е особено важна, с избори за парламент и за президент, а защото за да пребъде България, никой не бива да остане безучастен в битката на истината с лъжата.

Разпространението на вестника, по независещи от нас причини, продължава да бъде ограничено. Абонаментът е все още най-сигурният начин, че духът на „Зора“ не може да бъде сломен и ние оставаме на своя пост.

Във всяка пощенска станция, до 15-о число на всеки месец, може да осъществите вашата подкрепа за каузата с абонамент от първо число за следващия месец, тримесечие, полугодие или до края на годината.

Каталожният номер на „Нова Зора“ е 311.

Абонаментът за един месец е съобразно броя на вторниците в него. Цената на един брой продължава да бъде 1 лв.

Всеки вторник очаквайте „Нова Зора“. Търсете го и го разпространявайте.

Можете да се абонирате и в офисите на ДОБИ ПРЕС. Редакцията на вестника има договорни отношения с тази фирма.

Същото може да направите и чрез пощенски запис за избрания от вас срок на адрес: София 1377, ул. „Пиротска“ 3, за Минчо Мънчев Минчев. Особено е важно да бъде изписан адреса и името на получателя, както и телефон за обратна връзка.

Допълнителна информация може да получите на тел. 02 985 23 05;  02 985 23 07, както и на мобилни телефони: 0879 140 122 и  0894 66 49 00.


 

РУСИЯ В ПРЕСЕЧНАТА ТОЧКА НА ПРИЦЕЛА

Е-поща Печат PDF

Новият глава на Контролния съвет по въпросите на международните комуникации Ендрю Лак обяви руската информационна агенция Russia Today, която предава на много езици, за терористична организация, наравно с „Боко Харам“ и „Ислямска държава“, а „Standard and Poor’s“ току-що понижи кредитния рейтинг на Русия до спекулативно равнище, до рейтинг с негативна перспектива

 

Днес (31.01.2015) „RT International“ взе от мен интервю във връзка с тези безумни събития.

Доскоро, когато Америка все още беше здравомислеща страна, сегашното обвинение на Лак би довело до това да го осмеят и да загуби поста си. Би му се наложило да подаде оставка и да изчезне от публичното пространство. Днес във въображаемия свят, създаден от западната пропаганда, твърдението на Лак се приема насериозно. Посочена е още една терористична заплаха - RT. (Макар и „Боко Харам“, и ИДИЛ да прилагат терор, строго погледнато – това са политически организации, стремящи се към власт, а не терористични организации, но подобна разлика не е лъжица за устата на Лак. Да, да, знам. Тук бихме могли да се пошегуваме в духа на това какво не му достига на Лак. Да се упражним в духовитост относно липсващото му подходящо фамилно име.)

 

КАК КРАЙ ВАРДАРА С КРАДЕНИ ГРЕДИ НОВА КЪЩА ГРАДЯТ!

Е-поща Печат PDF

Литературният код  на  македонизма


Братята ни в Македония присвояват български автори от миналото и ги представят по света като „македонски“


Вече няколко години подред в съседна Македония се вдига шум до небесата по повод на издадената там поредица "135 тома македонска книжевност" (литература). Тази "едиция" бе отпечатана по повод 20-годишнината от обявяването на Македония за държава, но първото ѝ представяне беше още на 4 януари 2009 г. в Македонската академия на науките (МАНУ). На нея премиерът Никола Груевски обяви, че в изданието "е показана богатата традиция на македонската литература и нейните дълбоки корени". Тогава той назова поредицата "пантеон", като увери присъстващите писатели и учени, че през следващите години и десетилетия всеки нов македонски автор "достойно ще бъде представен в него".

По време на тогавашната премиера прозвучаха и други възторжени изказвания. Така маститият акад. Георги Старделов (днес вече покойник) определя поредицата като "продължение на голямата естетическа революция в македонската литература на 20 век". Бившата културна министърка Елизабета Канческа-Милеска пък я нарече "проект с капитално значение", а известната литераторка акад. Катя Кюлявкова - "ексклузивна легитимация на македонската културна идентичност".

На 8 септември 2009 г. в МАНУ, се състоя специална среща по повод английския превод на поредицата. Тогава премиерът Никола Груевски назова изданието "скъпоценен артефакт за македонската литературна история", като обеща, че поредицата, освен на английски, в близко бъдеще ще бъде преведена на френски, немски, руски, испански, китайски и арабски език и, че през следващите години държавата ще удвои средствата за осъществяването на тази цел.

Една малка подробност - за реализацията на този "стратегически" проект от "македонската власт" са похарчени близо един милион евро. В поредицата на около 30 000 страници са представени над 100 македонски автори, към които 20 пишещи на албански и 5 на турски език. В 135-томното издание са включени с отделни томове над 40 поети, 40 белетристи - със свои сборници разкази или романи. В изданието са представени македонската литературна критика и есеистика, детска поезия и проза.

През изминалите години македонското външно министерство организира истинска дипломатическа инвазия в чужбина. Поредицата "135 тома македонска книжевност" бе представена и подарена в над 370 национални библиотеки и университети на повече от 50 страни в света, сред които САЩ, Германия, Австрия, Русия, Китай, Великобритания, Франция, Австралия, Италия, Холандия, включително и в България.

Какви "корени", каква "традиция"! Всичко щеше да е чудесно, ако беше точно така, както го представят в Скопие тамошните литературни капацитети и корифеи. Както и премиерът Никола Груевски, който е убеден, че в поредицата "135 тома македонска книжевност" била показана "богатата традиция" и "дълбоките корени" на македонската литература. Ако трябва да бъдем откровени, такава традиция въобще липсва, а "дълбоките" корени на македонската литература са с давност не повече от 40-50 години. Точно тук е главният проблем на скопските македонисти, които вече няколко десетителия продължават да търсят липсаващите корени на своята идентичност. И поради това, че не могат да ги намерят, те си служат с исторически фалшификации и лъжи, с литературни манипулации.

Фалшификация е например твърдението, че е съществувала някаква македонска писменост и литература през IX - XVIII век, през XIX в. или по-късно през XX век, до 1945 г., когато върху основата на скопско-велешкия диалект е създадена днешната писменост на Македония, а по-късно и нейната литература.

Манипулация е родените в географските предели на Македония писатели и поети, творили на друг (в конкретния случай на български) език, да бъдат определяни като "двудомни", превеждани и присвоявани към македонската "книжевност".

Именно по този начин в 135-томното издание на Скопие е осъществена поголовна литературна кражба, за да бъдат заложени мнимите "темели" на македонската словесност. Още в том I на поредицата, който претендира, че представя "македонската книжевност от IX до XVIII век", Св. Климент Охридски и Св. Наум са обявени за противници на "бугарските владетели Борис и Симеон". Сам Климент не признавал българската църковна йерархия (с.104), а Наум "бил задържан в Плиска" от българите (с.134). Трактатът на Черноризец Храбър "За буквите" пък бил "явен дебат" преди решенията на Преславския събор (с.144). За Презвитер Козма "преобладавало мисленето (!), че той произлизал от Македония" (с.180). "Македонски книжевен деец" бил и Йосиф Брадати (с. 344). Така едва ли не всички известни произведения от тези и други български автори от този период са обявени за "македонска средновековна книжевност" (с.18) и включени в този том.

Подобна е "участта" в поредицата на нашите възрожденци Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович и Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, чиито произведения са представени също като част от някакво "македонско" възрожденско наследство в т. II, озаглавен "Просветителство во Македония".

В предговора към том III, озаглавен "Македонски народни умотворби", съставителят Марко Китевски би трябвало поне да поясни защо включените в сборника произведения са "македонски", след като повечето от тях са "взети" от сборници с български народни песни: на братя Миладинови, Кузман Шапкарев, Йосиф Чешмеджиев, Веркович и др.

Истинска литературна галиматия е IV том, озаглавен "Книжевна преродба" и включващ творби на автори от XIX век, сред които Райко Жинзифов, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев, Георги Динков, Арсени Йовков, Трайко Китанчев, Димитър Матов, Партений Зографски, Атанас Раздолов, Петър Стойков и др., определени като "македонски българоезични автори", чиито произведения са "препеани на македонски" и... присвоени към "македонската книжевност".

Върхът на литературната манипулация обаче са т.нар. "Македонски дводомни писатели", включени в том VII на поредицата. Под знаменателя на тази отдавна известна формула скопските литературни клептомани освен Никола Вапцаров са подвели още Христо Смирненски и Димитър Талев. Достатъчно е било техните творби да бъдат "препети" на скопско-велешки диалект, за да станат те... македонски.

Тиражирана измама и спекулация - едва ли може да се определи по друг начин тази скандална литературна манипулация. Ще оставим настрани "модерната" македонска словесност, която включва оди за Александър Македонски и останалите "величия" от набедената псевдоистория на съседната държава. Засега ще оставим без коментар ксенофобските сюжети и литературните персонажи на някои от тиражираните писатели, които се занимават с "българското робство" в Македония и "новите поробители". Всичко това ще оставим на съвестта на самите издатели и техните покровители.

Но да се присвоява творчеството на български автори и да се представя за "македонска книжевност", да се тиражира то в други държави като част от "богатата традиция на македонската литература и нейните дълбоки корени" - това вече е не само скандално, то минава всякакви граници на международното право, на етиката и морала.

В случая жалкото е не само това, че нашите дипломатически и културни представителства в съседната държава са проспали този "литературен атентат" срещу България. По-жалко е, че в продължение на години ние упорито си заравяме главите в пясъка и се правим, че нищо не виждаме и не чуваме от онова, което се случва в Скопие.

А сега? Сега не остава нищо друго, освен нашите филолози и литературни историци от БАН, критици и журналисти да прочетат и препрочетат "скъпоценния артефакт" на "македонската идентичност" и да назоват истината докрай, а държавата ни да се обърне към съответния международен правораздавателен орган, който да спре това тиражиране по света на една публична кражба и измама. А защо не правителството ни пък да се позамисли дали заради очаквания натиск трябва да дава безусловната си подкрепа на Македония за ЕС?

Не, нямаме нищо против това в съседната република да си имат своя азбука, своя писменост и своя литература.Тяхна си работа - нека да си имат, но това в никакъв случай не бива да става за сметка на истината - на българската история и духовното ни, културно наследство. Ние чуждото не щем, но и своето си не даваме, както го е казал народът. Същият този народ, който и днес продължава да живее и край Вардара, и край Искъро, и край Марица, и край Янтра, и Струма...


 

ТРОННО СЛОВО ЗА ВРЕМЕТО

Е-поща Печат PDF


Преди тридесетина години и българската литература получи своята „демокрация“. Това за шепа зарадвани грешници значеше, значи и сега, отрицание на всичко стойностно, читаво, безсмъртно и замяната му с ерзаци, спазарени на килограм от някой прочут духовен битпазар. Впрочем, кой себеуважаващ се културен лилипут ще вземе днес да се прехласва пред „архаичния Вазов“, привърженика на комунизма Ботев, плебея по рождение Смирненски, терориста Вапцаров? Пред строителя Пеньо Пенев, пред поетите  от Априлското поколение и други талантливи, но родолюбиви творци, които си губят времето с истините за битието ни, вместо да печелят пари и напомпана слава като ругаят страната си, българите, историята и културата им. Да обичат народа, националните традиции и патриотичния пантеон, съграждан векове с кръвта на плеяда именни и безименни герои? Или пък, ако си чиновник с пост, нима ще пропуснеш да ги изгониш от школските учебници и да ги замениш съгласно указанията, с чужди примери, щото били „европейски“? Както се казва, друго време – други песни…

Такива дрезгави песни вият без умора авторите, неуспели да сломят съществуването на СБП след печалния вододел на 1989 г. Те би трябвало да минат за новите влъхви на следмодерна, авангардизма и експеримента и да ни смаят с дълбоките си текстове. А пред скрибуцащата им лира да прекланят глава и дивите зверове, както някога са я прекланяли пред Орфей. Стремежът е ясен: демонстративно да се загърбват радетелите на ненужния вече хуманизъм, добротворчеството, хармонията и напредъка народен.

Днес се внасят кули от слонова кост за обиталища на нарочените апологети – да има къде на спокойствие да се отдадат на пъпосмотрителство, несмущавани от проблемите на живия живот. Хем е удобно, хем сито, хем добре платено. Затова е привлекателно и за младите подражатели – кандидати да се вредят на някоя проектно-грантова хранилка. Внушава им се нездравата идея, че преди тях не е имало истинска литература – те са първите, единствените, неподражаемите, недостижимите. Който не е в кохортата им, значи или е против тях, или е архаизъм, естетическото мислене не е негова работа и затова няма да му сипят в копанката финикийски трошици от нечия задгранична фондация, или друга (не)ясна в щенията си структура.

Пръв критерий за признаването днес в литературния живот, според иженарицаемите  радетели на словоблудството, е пълното послушание и изпълняване на указанията отвън, сиреч да копираш и да имитираш „световните“ автори, които ти посочват и да нагодиш писмовната си физиономия по техен образ и подобие. Разбира се и усърдно да хвърляш в браздите на литературната нива вместо хлебни зърна семената на плевели!

Оказва се обаче, че за тяхно неудоволствие у нас не е отмряла, не ще отмре – напротив, живее по правилата на естественото съществуване и се развива активно стойностната литература. Литературата, посветена на човека – привидно незабележимият, скрит в сивотата на делника, улисан в собственото си оцеляване посред хаоса на днешния ден човек. Но това е наистина привидно, защото той носи в себе си цяла вселена от страсти, надежди и копнежи за по-добро бъдеще, за хармония между света на душата и външния  свят. Пази ненакърнимо синовната си обич към родината и бащиния край, тачи паметта на неизброими отминали поколения, завещали му моралните скрижали за нетленните стойности на битието. Той става на крака под звуците на националния химн и целува трицветното знаме, учи децата си на признателност към героите и им сочи верния път в живота. За него са песните на цяла плеяда утвърдени съвременни творци, които – макар и с различни убеждения и творчески нагласи, съжителстват и работят заедно в Съюза на Вазов и изпълняват призванието си без публични демонстрации  и борби за постове и награди. Това са факти, които лесно може да се проверят в специализираните издания и в мрежата, където творбите им се радват на завидно читателско внимание. Колкото и да се тръби, че – виждате ли, никой не четял днес такава литература. Съблюдавайки завещанията на своето вековно естетическо наследство, СБП отстоява достойно независимата си позиция и взима отношение по всички важни за страната и народа ни проблеми. И е напълно в духа на тези високи традиции именно идейно-тематичната приемственост да е гаранция за дълговечността на Съюза, неговата жизненост и творческо бъдеще.

Ето защо не вярвай, драги читателю, когато от малкия екран или от някое многострадално радио, или пък от страниците на прочутата ни преса с цвят на цитрусов плод, някой се пеняви и разглаголства, че сме имали само двама-трима „значими“ писатели (и то току превалили студентската възраст), а помисли  кой, по какъв начин и защо ти го втълпява така безапелационно и гръмогласно! И дали тия шумотевици и фалцети не идват от тъмната страна на луната с мисия, твърде далечна на художествената словесност.

Българската литература е свидетел на много трусове. Справяла се е с безчет мераклии и опити да я яхат и насочват по обратни на високото Й призвание пътища. В нейната светая светих никога не са били и няма да бъдат допуснати търгашите, отцеругателите и продажниците – примирие, снизхождение и примирение с тях е невъзможно. Тя, както и нейният велелепен език принадлежат единствено на народа ни, служат и ще служат единствено нему и никакви заклинания, лъскави станиолени „ценности” и наставления няма да я отклонят от пътя на България.


 

 

КОН ЗА КОКОШКА

Е-поща Печат PDF

С умилителен възторг българските медии съобщиха за реставрацията на българската църква в Лозенград, извършена от турските власти. Както и за разрeшението им да се възстанови още една в близкото село Кабъклък. И напомниха за възстановените две български църкви в Одрин.

Безпорно, това са жестове на добросъседство, но не могат да прикрият истинските амбиции и намерения на южната съседка. Оставяме настрани факта, че освен това Турция просто се нуждае от демонстрация на религиозна толерантност, доколкото все още не се е отказала от членството си в ЕС... Срещу тези жестове обаче се получава нещо много по-мащабно и опасно за България.

 


Страница 432 от 470