Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

НАЙ-ВАЖНАТА ГРИЖА Е ГРИЖАТА ЗА НАРОДА

Е-поща Печат PDF

“Народ без вяра и отечествени опори не може да стигне далече”


Д-р инж. Марин Белоев пред «Нова Зора», в разговор с Минчо Минчев

 

- Г-н Белоев, запомнил съм една Ваша категорична оценка за българския политически живот: „Всички народни представители и правителства след 1990г., почти без изключение, преследваха с участието си във властта, своите користни цели. По-лошото от това обаче е, че много от тях бяха марионетки, спекуланти и търгаши, които ограбиха и разграбиха огромни национални богатства, и получиха индулгенция за тези свои престъпления, като „реформатори“ “. Още ли мислите така?

- За съжаление България достигна дъното на своята социална разруха и национална безпътица, защото формираните властови структури бяха наситени с най-антибългарски настроени персони, които под чужд диктат с огромно настървение работеха срещу интересите на България. Впрочем, това бе отчитано през годините и от чуждите им покровители. Те не одобряваха чак такова престараване, защото то разкриваше истинските им намерения по отношение на България. Днес, каквото и да говорят рупорите на властта, от тинята на това дъно, няма лесно откъсване.

- Като човек с огромен стопански опит, как разчитате пътната карта на разрухата в България, пардон на „реформираното“ българско настояще и бъдеще?

- Не се извинявайте. Новоговорът за съжаление не може да прикрие очевидното. И вие това го знаете. Но за него после. Сега на въпроса. Разрухата на България започна с приемането на т.нар Конституция на Прехода. Това е „проект за икономически растеж на България“, по известен като „Програмата Ран-Ът“. Там са идеите за „деиндустриализацията“ на България, за разгрома на селското стопанство, за изличаването и закриването на цели отрасли като машиностроене, корабостроене, производство на телфери, на металорежещи машини и прочие. За всичко това имаме пазари и на Изток, и на Запад. Основна мантра за тази програма за убийството на България беше идеята за приватизация и още в този документ бе ясно показано, че тя ще бъде криминална. За пропагандата остана само грижата да даде приемливи етикети на това, което предстоеше да се случи. И тя за дълго време успя да заблуди народа ни. Разпродаването на държавното имущество на безценица, бе оправдавано с твърдението, че „държавата е лош стопанин“ или пък, че става дума за „разрушаване на монопола“. „Преструктурирането“, например, беше прозрачен намек, че средствата за производство ще обезпечават спекулата, а „отмяната на регулациите“ прикриваше всъщност суспендираните отговорности на държавата за нормален и сносен живот на българските граждани и преминаването на тези отговорности в екзекуторските ръце на новите собственици на естествените монополи и в разпореждане на престъпния синдикат на „белите якички“ от финансовата сфера.

В пътната карта на разрухата  с далечен, със стратегически прицел бе безжалостното унищожен селскостопанския отрасъл, за успехите на който всички ни завиждаха. Животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство, сектори които даваха материален израз на плодовете на благодатната българска земя, днес са само спомен. Земята беше раздробена на 20 милиона парцела и върната в реални граници. Последваха промени в охранителните членове на Конституцията, които забраняваха земята да бъде продавана на чужди граждани и днес сме изправени пред два еднакво застрашителни проблема: земята на България да бъде изкупена, да се превърне в небългарска собственост, тъй като междувременно народът обедня. И капанът щракна! Хората днес продават бащинията си, защото на глад не се издържа. А земята я купуват най-вече чуждестранни фондове и чужди граждани. За това казвам, че прицелът беше стратегически. Паралелно се нанесе смъртоносен удар на българското село и чрез създадената прослойка от български протолатифундисти, земеползватели, арендатори и едри собственици, което предопредели обезлюдяването на цели области в България. В края на 2017г. имаме заличени, като населени места 571 села, но има и други над 1 000 села, в които живеят по десетина души!... а умре ли българското село, нататък е лесно.

- Картината, която нарисувахте е безутешна, макар, че струва ми се тя да има и други измерения.

- Да, това не е всичко. Пътем бяха унищожени изградените с толкова труд и средства хидромериолативни съоражения; сякаха се и бяха палени гори; разпродаваха се пасища и общински земи; разораваха се селскостопански пътища. Великата българска гордост – хранително- преработвателната промишленост – беше тотално разгромена! А имахме завоювани необятни пазари за нея, в страните от ОНД. Унищожено бе средното машиностроене, което ще се повтаря, имаше пазари и на Изток и на Запад. Осакатена бе енергетиката, разгромен бе транспорта – железопътен, морски, въздушен и автомобилен. И всичко това ставаше пред смаяните очи на народа. И нито един парламент, нито едно правителство не защитиха това огромно национално богатство, създавано с труда и лишенията на три поколения българи. Напротив, допуснаха и дори съдействаха, то да бъде унищожено или да отиде в джобовете на хора, които нямат и хал хабер от създаването му. И поради това нямаха и нямат никаква милост, нито към народа, който им бе дал властта, нито към бъдещето му. За това твърдя, че тези 29 години са наситени с най-отявлена антибългарска дейност и че рано или късно проклятието на народа ще застигне виновниците.

- Но нали точно „реформаторите“ твърдяха, че се извършва спасителен преход към пазарна икономика и това оправдава действията им? Че се върви към общество на хора, чиято предприемчивост ще определя българското бъдеще... Защо се случи точно обратното?

- Защото това са твърдения за наивници и глупаци, каквито за съжаление ги има доста и в България. Има една народна мъдрост, която изобличава глупостта: „Изгорил юргана, за да прогони бълхата!“. Нека се запитаме кой може да допусне подобна „грешка“, нарочно се изразявам меко. Отговорът е ясен – само злонамереният или глупакът. След разгрома на стопанските кадри в периода 1992-1993г – създатели на този общодържавен икономически потенциал, пред антибългарските властници вече не съществуваха съществени препятствия за осъществяване на техните намерения и те подложиха на разграбване и унищожение сътвореното национално богатство. И върнаха капитализма у нас в най-уродливият му вид, такъв какъвто е описван от Маркс и Дикенс от началото и средата на 19в. В много по-добър вариант, т.нар преход се осъществи в Чехия, в Словакия, в Унгария и в Словения, например. И тези страни, както е известно на всички, са далече, далече пред нас. И там има трудности, но чувството за оптимизъм при тях е живо, а при нас, за съжаление, народът е отчаян, душата му е разяждана от неверие и недоверие. И аз не знам, дали си дават сметка властниците, до какво може да доведе всичко това!...

- Съгласен съм с Вашия извод, но нима наистина няма надежда?

- Не, надежда, разбира се има. Не само заради афоризма, че тя умира последна. Макар и много трудно, но все още е възможно, ако бъдем честни с народа си, да мобилизираме, макар и остатъчната негова енергия и тя да бъде насочена срещу разпада и спасяването на на българската държавност и на първо място самите българи. Тревожи ме, обаче, обстоятелството, че дори един такъв добронамерен опит за промяна, като „Визия за България“, бе посрещнат, едва ли не с декретирано отрицание. И то бе породено пак от тясно партийни съображения. А това е лошо. Бих казал дори недопустимо за ситуацията, в която се намира държавата и народът ни. Докарали сме я до там, че дори желанието да се намери изход се оплюва и отрича! Лично аз смятам, че във Визията е забележим стремежът да се формира ясна стратегия за развитието на българската нация и икономика, поне на хоризонт до 2040г. Т.е. за следващите 20г., които са едно нищо в сравнение с пропиляното през годините на разрухата. Но все от някъде трябва да се почне. Тогава родените днес, ще имат възможност да продължат усилията за просперитет на България, а до тогава ще може да се използва опитът и силите на поколенията от края на 20в., както и тези, родени през 80-те години на миналия век.

На второ място, след ликвидирането на корупцията на всички нива, което е първостепенно условие, трябва да се прокламира и осъществи едно важно изискване: равнопоставеност пред законите. Корупцията днес, просто обезсмисля законодателството, да не кажа и самото съществуване на държавата.

Българската нация, трябва да разполага със справедливи правни норми и обществото трябва да бъде непримиримо, дори със законотворците. Парламентът трябва да има отговорност пред обществото със законите, които приема. Има стратегически закони, които изискват референдуми, допитване до мнението на народа. И въпреки членството ни в ЕС, и въпреки трансферирания ни суверенитет, законодателството трябва да бъде насочено към развитието и запазването на българската нация и на българската държавност. Компромис в това отношение не бива да се допуска.

- Това, да кажем, е макрорамката, но кое според Вас е най-неотложното?

- След проблема с корупцията следват като първостепенна грижа демографският срив сред българския етнос, обезлюдяването, което е в пряка връзка с него и с битовата престъпност. Трябва да се преодолее час по-скоро застрашителния демографски срив, особено на държавнообразуващата част от българският народ. Този геноцино-изтребителен модел, в който живее българският етнос, е на път на затрие един уникален генетичен фонд, който е дал на България и Света работливи и талантливи хора, признати в най-различни области на човешката дейност; хора, които са осъществили цивилизационен принос в развитието на човечеството!...

Много са неотложните неща, но най-важно е, според мен, на първо място да се гарантира безопасността и имуществото на българските граждани. Свидетели сме на съвременен башибозушки терор над честни, скромни,трудолюбиви и главно възрастни хора. Тези, които са забравени и от Бога, не само от властта; тези които разчитат на ниските си пенсии и вече нямат осигурено здравеопазване; тези които се мъчат да оцелеят, като сами произвеждат някаква продукция, за да се изхранят. Хората за които говоря, са може би хиляди, дори милион, но те са подложени на ограбване, на безнаказан терор от паразитстващи групи по селата и в малките градове. И страшното е, че на подобни бандити се правят отстъпки и че тези изверги обикновено са под крилото на някой местен велможа. Това не е просто нарушение на закона, това е грях пред Бога и пред съвестта на всеки човек, който съзнава, че тези стотици хиляди честни българи са си дали младостта и силата за просперитета на България. Ако трябва нека да си припомним, че в България е действал и Закон за изтребление на разбойниците и че обществото има опит и има памет, как да се справи с подобна напаст.

- Говорите за битовия терор в българските села и сякаш забравяте, че той е етнически оцветен.

- Не, никой не бива да спекулира с етническата карта или с нарушени там, някакви права на човека. В обстоятелства, като сегашните, трябва да се прилага единствено демократични принцип, този за равенство пред закона! Но има нещо много важно.

- Как стана така, че днес е непосилно за едно семейство да осигури финансовата издръжка на повече деца? Защо няма облекчени условия за детски градини и ясли? Въпросите са много, но струва ми се възпроизводството на нацията е най-главният от тях.

- Да вземем, например, семействата с висок образователен ценз. Какво е характерно за тях? Жените в тези семейства са се реализирали в своята област, на своето работно място. Много често те са се сдобили с квалификация или с научна степен и се страхуват да родят и да отгледат повече деца, само за да не пропадне професионалното им развитие. Скритият подтекст е да не загубят работното си място. При тази ситуация те се решават на едо или най-много две деца. Да не говорим, че жените във фертилна възраст, след Терминал 1 и Терминал 2, отидоха да раждат другаде.

- Но това е почти неразрешим проблем!...

- Тъкмо тук според мен е ролята на родолюбивите среди от българското общество, на политиката, която народните представители трябва да сътворят, чрез своето законодателство. Въпросните майки трябва да са спокойни, че до навършване на 18г и то на третото им дете, ще бъдат защитени от закона. Въпросът просто не търпи отлагане, макар че има и много други болни теми, чието разрешаване вълнува обществото и то чака тяхното закриване. Една от тях е например разпространението на дрога. Тук са необходими закони с Крумова строгост и безпощадност. Няма да бъде пресилено, ако се приеме, че наркопласьорите трябва да бъдат съдени, като предумишлени убийци. Защото те са точно такива.

- Набелязахте доста неща, като ангажимент на държавата и обществото, но за всичко това са необходими много средства...

- Аз няма да кажа, като совата, която препоръчала на зайците да се превърнат в таралежи, за да се спасят от лисицата и от вълкът, които ги преследвали денонощно. Вярно е, че всичко е сложно. Но простите решения, до сега, както се вижда, не доведоха до добри резултати. Да разрушаваш е просто решение, хващаш кирката, залагаш динамита, викаш булдозера... Сложно е да съзидаваш! Най-важното е всички тези въпроси да са на незаспиващото внимание на родолюбиви българи, с които трябва да бъдат наситени властовите структури на държавата. Наскоро прочетох в „Дума“, статия от един партиен деятел, когото помня още от моята младост – Крум Василев – Да е жив и здрав! В нея той говори за Родолюбието, което през годините отстъпи от първа линия и беше някак приглушено в средите на БСП. Вярно е наблюдението на Бай Крум. И съответните ръководители в БСП, трябва час по-скоро да си направят съответните изводи.

 

 

Защото ако така продължава, до какво ще доведе това? Ще доведе до задълбочаващо се неверие от страна на народа. А народа без вяра и без Отечествена опора, не може да стигне далеч. Ако се върнем към проблема на бандитите, които разграбват селото и тормозят беззащитните хора, не съзиращи никаква защита, за какво родолюбие в политиката накоято и да е партия може да се говори? Тези хора са загубени, за всяка политика и тях с никакви Европейски ценности, не можеш да ги привлечеш. А БСП е с последен шанс да бъде на равнище на национален дълг и отговорност. С други думи, главното е грижата за народа. Това е истинското родолюбие. И всеки трябва бързо да си върши работата, без компромиси със законите и служебните си задължения, а за това е необходима политическа воля, обърната с лице към проблемите на хората. Кметовете на БСП трябва да станат инициатори на борбата срещу битовата престъпност.

- Нищо не казахте за средствата, от къде ще се намерят?

- Ще се намерят от тези, които продадоха на безценица държавните предприятия, чиято печалба пълнеше бюджета. Ще спомена само, нефтохима в „Бургас“, бирените фабрики с техните милиарди левове внос в държавния бюджет! Някой интересува ли се сега каква е печалбата им? Някакви си мижави милиони отчитани от чуждите собственици. А кой съсипа 2 300 фабрики и заводи и разгони стопанските кадри създавани с десетилетия с парите на всички български граждани? Тези предприятия имаха пазари, те произвеждаха и печелеха, а после бяха окрадени или ги продадоха на некадърници от братовечдското обкръжение.

- Херкулесовски труд е нужен за това, но да кажем, средства ще се намерят. А хората от къде ще ги вземем?

- Хората трябва да се търсят и стумулират! Абсолютно съм убеден, че все още има почтени и професионално подготвени хора и мисля, че с усилията на една мъдра политика те трябва да се обединят около идеята за съхраняване на народа ни и неговата държавност. С общи усилия на базата на една средносрочна програма от 10-15г., тези хора могат да възвърнат позициите на България сред 50-те най-развити държави в света. Но за това са необходими държавни мъже, решени да спасят Отечеството си и идеи, които са чисто български, в полза на България. Основен недъг на сегашното положение е че няма схема за оценка на кадрите, което означава че няма социален асансьор. Впрочем, има, но той обслужва за сега само майкопродавците.

Загубеното се връща трудно, но политическата власт е длъжна да създаде възможност предприемчивият българин максимално и бързо да реализира своите трудови и менаджерски качества. Празните приказки за „съдействие на малкия и средния бизнес“, не топлят никого. Много неща в България не са решени, дори и на законодателно равнище. Има фирми производители, на които се разчита да изнасят продукция и съответно да намаляват външнотърговския дефицит и в същото време се забравя, че те ползват остарели технологии и старо оборудване. Те ползват и кадри, които нямат стратегия и финансови възможности за иновации. Това положение почти не се промени при влизането ни в Европейския съюз и държавата не прави нищо, за да промени статуквото. Знам, че ще кажете, че има европейски програми, европейски средства, но имате ли си представа дали те стигат до когото трябва. Държавата трябва да застане зад Бизнеса, особено зад тези фирми, които изнасят продукция в чужбина. Те трябва да имат нейната всестранна подкрепа. Независимо какво говорят и ни налагат.

- Какво според Вас е необходимо да се направи в това отношение?

- Най-бързото и най-ефективното, което трябва да свърши бъдещият или дори сегашният парламент е да реши чрез своите законодатели тези фирми да ползват половината балансова печалба преди облагането й с данъци. Да я ползват за закупуване на нови технологии, за оборудване и подготовка на високо квалифицирани кадри. Според мен това би била сериозна помощ за българският бизнес и за възмогването на отечествената икономика.

 

 

Бъдещето на българската нация и народ, днес са на кантар... Сложно е . И за това и тези европейски избори могат да се окажат съдбовни за България. Сиреч, съдбата на страната е в ръцете на българският избирател. Той трябва непременно да гласува, трябва непременно да каже своята честна дума. И да не позволи да го излъжат и този път. Би било жалко и за България и за народът ни! Понякога ми иде и аз като Боримечката да се кача на връх Балкана, да думна с черешовото топче и да извикам: „Народе! Не допускай дори временно във властта хора, които ще вземат решения, които ти ще заплащаш в мъки и неволи столетия наред“.


 

 

СЪДБАТА НА РУСКИЯ НАРОД СЕ РЕШАВА В ДОНБАС

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр.4

Украйна загуби. Ще спечели ли Русия?

Трябва да отдадем дължимото на нашето правителство: в кал до уши в резултат на „майданната“ революция, Русия по изненадващо светкавичен и правилен начин реагира на глобалното си стратегическо поражение. Възползвала се от хаоса в управлението на съседната държава, тя й взе Крим, с което възстанови историческата справедливост и сбъдна полувековната мечта на целия руски народ. Взе й го гениално, хирургически чисто: без нито един изстрел, без човешки жертви, за което – поклон доземи  и уважение на Кремъл и лично на президента Путин. Това беше акт от висока класа.

Обаче по-нататъшното поведение на Кремъл засега буди единствено недоумение, а не уважение. Опитите на близки до властта политолози да го обяснят и оправдаят с дипломатически и икономически аргументи, не са убедителни.

 

ЗА ДЕМОКРАЦИЯ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ

Е-поща Печат PDF

1. Националната държава и условия за нейното съществуване

 

Александър ГочевНационалната държава е държава, чиято политика е насочена преди всичко към добруването на собствените й граждани, а не в интерес на други държави или междудържавни съюзи. С други думи, националната държава е принципиален и най-голям враг на неолибералната глобализационна  доктрина, нещо което e заявявано нееднократно и от най-високите трибуни.

Абсолютно необходимите условия за просъществуване на националната държава са следните:  самосъхранение на общността като уникален цивилизационен феномен (територия, език, култура) и осигуряване на нейната безопасност (защита на граници, суверенитет). Ако тези  условия не се реализират от националната държава, тя престава да бъде даже държава. Следователно, най-важната задача, която стои пред всяко правителство, е да следи за осъществяването на тези условия. Те би трябвало да се впишат в конституцията на страната като най-основни закони и неспазването им от дадено правителство да води  автоматично до неговата смяна.

Какво следва от изискването да се запази националната държава като уникален цивилизационен феномен: запазване на езика, историческата памет, обичаи, легенди, народни песни, житейски опит, мъдрост, научни открития, спецификата на културата му. Това са и съставните части на уникалната национална "генетична" матрица, която е необходимо да се предава от поколение на поколение. Чрез образованието. Задачата на образованието  е да направи от детето гражданин, т.е. личност, която, при необходимост, може да възпроизведе цивилизацията, към която принадлежи. Гражданинът в този смисъл трябва да е наясно с главните цивилизационни теми и проблеми, с развитието на науката, с най-важните художествени произведения. Той може да не знае квантова механика, но трябва да знае, че тя съществува и, най-общо, с какво се занимава.

Университетите не трябва  да стават роден дом за политически, социални и артистични дисиденти, за авангарда и бохемата. Тяхната най-важна задача е да са трансмисии на безценното културно и научно наследство.

Най-общо: образованието трябва да бъде максимално консервативно и  да отговаря за абсолютно необходимото самовъзпроизвеждане на националния културен елит, от който се набират кадрите за експертно управление на всички държавни дейности: политика, икономика, образование, култура, армия и т.н. Това са и хората, които на практика създават и реализират проекти за дългосрочно развитие на държавата с цел нейното запазване и за добруването на нейните граждани. Тази задача не може да се изпълнява от чужди поданици, както и от интелектуалци, специализирали в рамките на чужди програми. Такива могат да бъдат наемани, разбира се, като консултанти при нужда.

В никакъв случай, например, активисти от НПО-та от всякакъв вид, финансирани от чужди държави или чужди граждани, не могат да се допускат да имат каквото и да е влияние и да заемат каквито и да било позиции в  образователната система на държавата.

Нещо повече, НПО-та, които са активни в областта на правото, икономиката, военното дело, културата и хуманитаристиката, не могат да бъдат финансирани отвън! Те могат да се опитват да осъществяват специфичните си  програми без ограничения на тематиката, освен тези на свободния пазар - приходи има ако има клиенти.

Нарушаването на горните ограничения за работата  на всякакви НПО-та е еквивалентно на създаване на интелектуална пета колона в националната държава, която превзема нейното управление на експертно ниво и я превръща на практика в протекторат. За създаването и поддържането на такава една интелектуална пета колона не се искат особено големи пари. Големите пари отиват само при големи пари, а за тази колона са достатъчни  и 30 сребърника. Не е лошо да се напомни, обаче, че парите идват и си отиват, а позорът остава!

Пример от практиката -

България в момента.

Пример за абсолютно катастрофален резултат от такава дейност - образованието у нас.

От гледна точка на казаното по-горе европейският глобализационен призив на Ван Ромпой, предишният председател на Европейския съюз, за отказ от националната идентичност, "Няма народ, няма родина, Европа е нашият универсален дом", е максимално антинационален.

 


Следователно, българинът, ако иска да живее в националната държава България, не е необходимо да се учи да живее по американски, по английски, по френски, по европейски, "цивилизовано",  политически коректно, джендър ориентирано, и др. Българинът трябва преди всичко да живее по български. И не само това - всички получили българско гражданство е необходимо да се научат да живеят по български. Оформя се такова едно "ретроградно" правило: "В България се живее по български". Ако не искаме да се постави под въпрос самото съществуване на България.

Пример за нас може да бъде Франция, където, поради днешните европейски бежански проблеми, е доста вероятно да се приеме следното и вече много популярно изискване за получаване на френско гражданство: Във Франция се живее по френски.

 

2. Монетарна неолиберална икономическа идеология

 

Неолибералната идеология се противопоставя най-безкомпромисно и на най-малкото съмнение в чудесата на свободния пазар за решаването на всякакви икономически проблеми на държавата и то без каквато и да е намеса от нейна страна. Разбира се, подобна намеса в работата на глобалния пазар е още по-немислима. И двете партии на Големия глобален играч зад океана имат за главна задача да направят света напълно безопасно място за банкови операции, което съвсем не изключва воденето на войни на чужда територия, в които войни националните държави участват с предимство.

Какво лице има демокрацията, човешко или не, може веднага да се определи по критерия “Човек за икономиката или икономика за човека”. За икономика, успехът на която еднозначно се определя само от печалбата, човекът е “гориво”: Ако не ставаш - довиждане. За никакво човешко лице не може и дума да става. Това по същество си е икономически фашизъм.

Остава икономика за човека, чийто широк спектър включва изискването да се поеме грижа за граждани, които, поради ограничени интелектуални или физиологически възможности, не могат да се справят сами с житейските си проблеми  т.е. тези, които са непригодни за “гориво” за икономиката. А това вече е задача на държавата и на т. нар. цивилизовано общество, което не изхвърля тези, които по една или друга причина не са намерили мястото си в него. Изводът от такава една постановка е, че цивилизована държава не може да се изгражда като бизнес проект.

Най-важният фактор за добруването на народа е икономическият.

В следния смисъл: има един минимум на средствата за физиологично съществуване, под който човек не може да мисли за нищо друго. Мярка за този минимум е т. нар. екзистенц минимум или праг на бедността. В една държава, която има минимални претенции да минава за нормална, не може да има пенсия и минимална заплата под тази линия. Това е личностният икономически фактор, който служи за лакмусова хартийка за състоянието на държавната икономика като цяло и, съответно, за адекватността на нейното управление.

Икономиката на държавата е сложна система с много променливи и като такава, от най-елементарна научна гледна точка, се характеризира и описва с много параметри. В царстващата в момента монетарна теория управлението на икономиката се свежда до един параметър, парите, което е научна безсмислица; съответно, изводите от тази теория нямат никакво отношение към реалните икономически проблеми. В нея цялата икономика се свежда до една примитивна търговия, в която всичко може да се обменя за пари, няма кредит, приема се, че всеки икономически агент притежава абсолютно знание (включително относно всякакви технологически решения), числеността на населението се счита за константа, липсват изисквания за технически прогрес - изобщо нищо не се мени и цялата система се намира в едно равновесно състояние, близко до клинична смърт. Това е и доктрината на монетаристите за света, която, за компенсация, е идеологизирана до най-голяма степен, проповядвайки, че държавата не трябва да прави каквото и да е, че трябва да предаде управлението на икономиката в ръцете на най-богатите, които ще режисират всичко най-правилно в такъв един театър на абсурда, в който на всички ще е добре и всички природни ресурси ще се използват най-ефективно. По същество монетарната икономическа теория не е никаква теория, а вид квази религия, в която мястото на Бога се заема от парите и нейните жреци, монетаристите, използват най-примитивен математически инструментариум, който й придава  необходимия науко- образен вид. Съответно, представата им за бъдещето е образът, предложен от Фукуяма в “Краят на историята” - установяване на пълно равновесие, в което всичко ще се управлява от световните пари (в първо приближение - долари), като индивидуалността на всяка държава ще се сведе до площадка за тяхното опериране. Картината резонира директно с тази на теорията за Края на света и Второто пришествие, когато всеки ще получи каквото е заслужил. Няма съмнение, че най-заслужилите ще се окажат банкерите и монетарните жреци, което следва директно от тяхната еднопараметрична “теория”, чийто краен резултат е разгадан отдавна от простия народ формулирал сентенцията “Пари при пари отиват”.

Резултатът от действията на неолибералните монетаристи е една най-радикална и непрекъсната поляризация на световното богатство. Неправителствената организация “Оксфам” публикува данни за тази година, според които 26-те най-богати милиардери притежават толкова пари, колкото 4-те милиарда най-бедни жители на земята! През 2017 година за същото съотношение са били необходими 43-те най-богати  милиардери.

 


Ето и друг един пример за действието на монетарния механизъм по координатата богат-беден. Неолибералният подход за справяне с икономическата криза в Гърция предлагаше разпродажба на фалирали предприятия, за да се съберат пари за изплащане на държавния дълг. В резултат на последвалите банкови операции Германия, като посредник, автоматично се оказа с печалба от около 10 милиарда евро, които беше решено да се върнат на Гърция. Алтернативният план на тогавашния финансов министър Варуфакис предлагаше най-напред да се финансират предприятията, докато се възстановят и след това да се продадат за нормална цена, а не на безценица. Планът му не беше приет и той подаде оставка.

Съвсем очевидно е, че пропагандата на монетаризма не се различава по нищо съществено от пропагандата за предимствата на комунизма пред капитализма, което се приемаше за аксиома. Няма наука, съответно, не може да има никаква научна школа - само чиста пропаганда. Резултатите от прилагането й в практиката най-добре могат да се илюстрират с периодичните финансово-икономически катастрофи през 1990-те години в Русия под ръководството на едни от най-примитивните монетаристи без икономическо образование,  спазвайки най-ревностно всички мантри на Международния валутен фонд, Световната банка и нарежданията от Вашингтон. За повече подробности - академик Сергей Глазев.

Едно алтернативно управление на икономиката с контролно участие на държавата и с използване на пазарни принципи доведе до появата на нов световен икономически гигант, Китай, вече обявен за враг номер едно на САЩ. Иронията на този резултат на фона на провалите от 1990-те години за икономиката на Русия под ръководството на нейните собствени ново-изпечени монетаристи, се състои в това, че китайците днес използват стара програма, предназначена за икономическото развитие на СССР, разработена, предложена и радикално отхвърлена още по времето на Брежнев. Тъй като прилагането й в Китай започна от икономическо ниво, катастрофално по-ниско от съветското по онова време, днес можем само да теоретизираме какво би било икономическото положение на Русия, ако бяха приели още тогава на въоръжение собствената си хибридна държавно-пазарна програма за икономическо развитие.


Следва

 

“ПРИЗРАЦИ” БРОДЯТ В НОВАТА И НАЙ-НОВАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Е-поща Печат PDF

Новата и съвременната история на българското общество и неговата държава се сътворява от българските учени историци. Нейното популяризиране у нас и в чужбина също е дело на професионалните историци, освен това историческото познание, дори за недалечното минало, е истинско само тогава, когато е творческо постижение на изследователи, обрекли се на науката и останали  чужди на прикрити или явни партийно-политически мотиви, интереси, или стремеж към власт. По думите на талантливия британски писател, публицист, журналист и критик Ерик Блеър, с псевдоним Джордж Оруел, всеки писател, а аз ще добавя и всеки историк, „който застава под партийни знамена рано или късно се оказва пред избор – или да се подчини, или да млъкне”.

За жалост, твърде малко са българските учени историци, които при различните идеологически и държавно-политически системи не застават под партийните знамена. Преобладават тези, които са еднопартийно или многопартийно оцветени, финансово подсигурени и възнаградени с повече или по-малко престижни административно-управленски постове с възможности за влияние и предимства в много посоки на научното поприще.

От втората преобладаваща категория български историци най-вредни за историческата наука и за национално-историческото съзнание на българския народ са онези, които от активни проповедници на догматично-доктринерската или субективно-волунтаристичната комунистическа пропаганда стават още по-активни и продажно-агресивни разпространители на антикомунистическите псевдодемократични пропагандни клишета. Наричам ги призраци, бродещи в необятните простори на българското историческо минало, защото с радикалната смяна на своите идейно-политически възгледи и позиции те тотално подменят научно установени истини за позитивни реални процеси, явления и личности в условията на държавния социализъм, с нереални, недействителни измислици, лъжи и клевети за социалистическото ни минало.

 

РЕФОРМАТА „ЗАСПА”!

Е-поща Печат PDF

В една карикатура, публикувана във в. „Сега” преди седмица, Христо Комарницки представи главния прокурор Цацаров и българската Темида, излегнали се върху „Матрак Доклад”, образуван от поредицата писания на брюкселските бюрократи. В друга карикатура Комарницки осмя тревогите на Ангела Меркел и Жан-Клод Юнкер от възхода на гръцката „радикална и популистка” партия “Сириза” и германската антиислямистка формация ПЕГИДА, която разтърси целия континент. Председателят на ЕК Юнкер и канцлерът на Германия Меркел си представят двете „смутителки” като едно лице, заголило задник над знамето на ЕС...

Да видим обаче как карикатуристът ще представи нашите политици и магистрати след публикуването на въпросния евродоклад за напредъка. Защото един ден по-късно прокуратурата и СГС буквално си послужиха с доклада като с тоалетна хартия. Тоест, изтриха с него както собствените задници, така и дирника на подсъдимия за неупражнен контрол върху използването на СРС бивш вицепремиер и министър на вътрешните работи (сега само член на парламентарната Комисия за контрол на СРС) Цветан Цветанов. Прокуратурата оттегли своите обвинения срещу Цв. Цв., а СГС, оглавяван от семейната приятелка на Цветанов, г-жа Янева, го обяви за невинен. И съдът, и държавният обвинител се позоваха на една промяна в НК, според която подобни закононарушения се наказват само ако са извършени във военно време.

 


Страница 431 от 457