Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ОТГОВОРНОСТ

Е-поща Печат PDF

Обвързването губи любовта.

Но то е всичко, ако тя любов е,

по-странна, по-обширна от света,

по-яростна от Байронови строфи.


О, отговорност! Ти си тежък дял,

но ти превръщаш хората в човеци,

плътта ни, тая оживяла кал,

съединяваш с истинската вечност.


И всичко туй от отговорността,

от таз обвързаност, която плаши,

но без която става любовта

действително вода в прозрачна чаша.


Изпиваш я. Налей отново! Пак!

Но има дълг. Но има смърт. Но има

дълбок, безкраен, безначален мрак.

Спаси ме, дай ръката си, любима!


Ако те няма, ще те съчиня,

ще те измисля във стихотворение,

но трябва да блести над мен деня

на дълг, обвързаност, успокоение...


Чрез майчината длан той мина в нас,

сега го търсим в любовта на тая,

която най-измъчващата страст

превръща във спокойствие на края...


Обвързването, отговорността,

съзнанието, че си нужен много,

на устните ни слага песента,

стопила всяка болка и тревога.


 

КЛИМАТИЧНИ ВЕЩЕРИ И ВЕЩИЦИ ОТ КЛАНА НА АЛ ГОР

Е-поща Печат PDF

Принос към края на мита за глобалното затопляне


Когато през 1992 г. на път за Новозеландските Алпи се появихме с алпиниста Кольо Рапела на плажа в Сидни, забелязахме табела с надпис “Burning time-15 min” (Време за безопасно препичане на слънцето - 15 мин.). „Брей че са напреднали озитата! - рекохме си ние. Контролират си даже събирането на тен, който ние най-безразсъдно в излишък получаваме по рилските върхове. Озоновата дупка сигурно е нещо по-сериозно, отколкото ние сме си представяли.“

Но ето че изминаха 27 години и предупредителните табели на плажовете изчезнаха. Оказа се, че през 2019 г. озоновата дупка е достигнала минимални размери от 1982 г. насам. Климатичните промени намаляват, а не увеличават озоновата дупка. Канадското момиче Северн Карлис-Сузуки, което по време на Конференцията по климата в Рио (1992), се страхуваше да излиза от къщи заради пробитата от Човека озонова дупка, порасна и отдавна се излежава без страх по плажовете.

Доклади за необходимост от паника. Монреалският протокол от 1987 г.,

забраняващ употребата на фреони и подписан единодушно от 197 страни, се оказва напълно излишен. Само дето причини на страна като Съветския съюз колапс на цялата му хладилна промишленост, 100 млрд.  долара загуби и 100 000 безработни! Но в същото време монополът и печалбите от „безопасните“ хладилни агенти на ТНК (концерна „Дюпон“) беше осигурен.

А обяснението защо озоновият слой над полюсите е два пъти по-тънък, въпреки че там няма хладилници и дами пръскащи козметика с фреони, се оказа доста елементарно.


Ами при този наклон на земната ос интензивността на космическото лъчение, разпадащо кислородните молекули (О2), за да образуват след това озон (О3) е минимално, т.е.  Антарктида е така да се каже „на сянка“. А фреоните, освен че ги няма в Южното полукълбо, са и тежички и трудно биха се издигали на 15-20 км, за да разлагат озоновия слой. За останалото са отговорни донякъде температурата и променящата се циркулация на въздушните потоци .

След като психозата за киселинните дъждове и озоновата дупка изигра ролята си за възпиране ръста на бързо развиващите се икономики, транснационалните компании (ТНК) трябваше да намерят нова спирачка. И тя им беше предложена от услужливи учени, които докараха от девет дерета вода и изровиха хипотези на световни умове от 19 век (на математика Жозеф Фурие и химика Сванте Арениус) заедно с техните заблуди. Всичко се започна  към средата на 70-те години на ХХ век с шокиращите доклади на Римския клуб (Club of Rome), които предизвикаха необходимата паника. Те размътиха главите на повечето хора, че в условията на промишлената революция, повишаването на температурата на Земята е неизбежно и то се дължи на отделяните от индустрията и животновъдството т.нар. парникови газове (ПГ). Опасността от нов всемирен потоп ставала реална и били необходими спешни мерки.

Осребряването на един мит

Хипотезата за „климатичен апокалипсис“ беше подхваната  от политици и държавни лидери. В училищата на Съединените щати беше въведен предмет „глобално затопляне“. И преди учените да отреагират по същество, се стигна до Протокола от Киото (1997) и до огромни печалби за  лобистите с пазара на квоти за емисии на ПГ. Новата лъжа отначало беше наречена „глобално затопляне“`(global warming), а напоследък по-предпазливо „climate change“ (климатични промени). Вместо решаване на важни екологични проблеми като ликвидиране на островите от пластмаси в Тихия океан например, с подписания протокол се изпират по 150 млрд. долара/годишно за намаляване на емисиите на набедения за главен виновник – въглеродния диоксид (СО2). Алармистите стават все по-агресивни и искат „Отричането на глобалното затопляне да бъде приравнено  с отричането на Холокоста“. И двете били престъпления срещу човечеството!

Една непризната заблуда често довежда до следваща. Новата лъжа трябваше да бъде поддържана от живи авторитети и повтаряна многократно. Връх на кампанията за „глобално затопляне“ бяха книгата и филмът на бившия вицепрезидент на САЩ „Неудобната истина“ (2006 г.). За тях Ал Гор получава през 2007 г. два „Оскар“-а и Нобелова награда за мир.  Цяло поколение беше сугестирано, че Земята не успява да се охлажда и към 2015 г. белите мечки в Северния ледовит океан ще останат без лед.

Конференциите по климата следваха една след друга. Всичко вървеше по ноти, но точно преди Конференцията в Копенхаген в 2009 г., (годината, в която Ал Гор стана  „зелен милиардер“) хакерите разобличиха климатолозите от Университета в Норич (подаващи данни за IPCC, Междуправителствена комисия по климатичните проблеми), че премълчават, подправят и изтриват всички несъответстващи на глобалното затопляне данни. Те разкриха, че определени хора паразитират върху мита за глобалното затопляне. Ужас!!! Очертаващият се „Климат гейт“ можеше да провали следващото Парижко споразумение, което трябваше да задължи подписалите го държави да събират по 100 млрд. долара/годишно за борба с климатичните промени. Наложи се да се изчака известно време за да отшуми скандалът.

На това място нервите на учени  и политици не издържаха.

Трябваше да се намери момчето, което да извика „Царят е гол!“. Първи „изокаха“,  както в разказа на Чудомир, бивши високопоставени експерти. Съветникът на президента Тръмп по науката Дейвид Гелентер енигматично заяви следното: „Кацането на човек на Луната е пълен абсурд и най-голямата лъжа в историята на човечеството, даже по-голяма от безсмислицата за глобалното затопляне“. Последваха го екс-президентът на Националната Академия на науките на САЩ Фредерик Зайц. „Консенсус има само между учените, които получават грантове за да тръбят, че трябва да се борим с глобалното затопляне“- заяви той и поднесе петиция, подписана от 15 000 учени, които призовават за отказ от Протокола  в Киото. „Не съществуват никакви убедителни доказателства, че емисиите от въглероден диоксид, метан и други ПГ причиняват или могат да причинят в бъдеще катастрофално затопляне на земната атмосфера и разрушаване на климата“. Още по-гневни бяха проф. Фред Сингер - Ръководител на Държавната Метеорологична служба на САЩ и д-р Джеймс Бейтс - директор на NOAA (National Oceanic and Atmospheric Administration): „Теориите за промяна на климата като резултат на човешката дейност могат да се разглеждат като основани на фалшификации“.

През Средновековието за промените в климата и по-точно за застудяването между 1650 и 1710 г. са обвинявали вещиците и дори са ги изтребвали Ал Гор и Комисията към ООН наречена IPCC (International Panel of Climate Change) силно приличат на вещици, които пророкуват за възможната гибел на съвременната цивилизация. Те продължават да твърдят, че „Влиянието на човека е главната причина  за затоплянето, наблюдаващо се от средата на ХХ век“.

Въпреки научните доказателства  за започващ процес на „глобално захлаждане“, климатичните вещици продължават да омайват световния политически елит, че въглеродът изхвърлян в атмосферата провокира парниковия ефект. На Конференцията по климата в Мадрид (2-12 декември 2019 г.) ген.-секретар на ООН Антонио Гутереш продължи да пее втръсващата  вече песен: „Да се откажем напълно от изкопаемите горива и най-вече от въглищата! Да не бъдем запомнени като поколението, което си зарови главата в пясъка! Да изберем между надеждата и капитулацията!“, а г-жа Каролина Шмит, министър на околната среда на Чили, зададе и абсурдната цел: „Глобалните парникови газове до 2050 г. да се намалят с 80%“. Но в капана наречен Парижко споразумение (2015 г.) засега  влизат само 68 страни, отговорни за… 8% от парниковите емисии! Все повече държавни лидери се отнасят подозрително към докладите на IPCC и са склонни да повярват на думите на президента-бизнесмен Тръмп: „Глобалното затопляне е мистификация, измислена от елита, за да се печелят големи пари. Протоколът за въглерода може да стане инструмент за продължаваща деиндустриализация на Съединените щати.“ Явно Тръмп е умножил тоновете въглеродни емисии  по 75 дол./тон и се е досетил, че с предлаганата нова световна валута, за разлика от алармистите, го грози опасност да стане отново от милиардер - милионер.

Проблем с климата  съществува, но в него е намесена много политика и твърде малко наука.

Като необоримо  доказателство „климатичните вещици“ до скоро  показваха подобният ход в графиките на съдържанието  на въглеродния диоксид (ВД) и температурата на атмосферата. Но геолозите сондираха  ледовете на Антарктида и анализираните проби на въздушните мехурчета в сондажните ядки от 700 хилядолетия показаха категорично, че увеличаването на концентрацията  на ВД в земната атмосфера е следствие (а не причина) от повишаване на температурата! Някои твърди глави чак сега започват да проумяват, че след като в повърхностния слой на океана ВД (СО2) е 20 пъти повече отколкото в атмосферата, логично е при повишаване на температурата дори с 0.5оС част от него да се отделя, както от газираната вода след изваждането й от хладилника.

Тук вече можем да се вслушаме в мнението на учените каква е истинската причина за повишаване на температурата на Земята.


Преди всичко трябва да се прави

разлика между климат и време.

Времето е състоянието на атмосферата в определен момент описващо се с показатели като температура, влажност, налягане.

Климат (от гръцки наклон) се получава след многогодишна  (поне няколко десетилетия) статистическа обработка на данните от времето. В зависимост от наклона на земната ос съществуват сезоните в северното и южното полукълбо и различните климати на Земята: умерен, тропически, пустинен, полярен… Всеки климат има климатична норма, но временно отклонение от нея не означава непременно изменение на климата. В Сахара падна сняг, но това не е доказателство, че климатът ще стане умерен вместо пустинен.

Климатът на Земята се е променял винаги. Преди 1000 години викингите са заварили Гренландия с необятни зелени пасища. Останки от динозаври и мамонти палеонтолозите намират в Аляска и Сибир. Значи на мястото на топъл климат е настъпило продължително заледяване. Колко пъти се е случило това в историята на Земята?

Учените твърдят, че се наблюдава цикличност в промените на климата. Всъщност това са колебанията в слънчевата енергия, идваща на Земята. Има големи цикли, траещи десетки хилядолетия (това са големите ледникови периоди), има и малки продължаващи по 11 и 17  години. Големите ледникови периоди (ГЛП) в историята на Земята са четири. След 90 000 години заледяване идват 15 000 години на относително затопляне. В около 80% от времето Земята е била покрита с ледници. Само в останалите 20% е имало затопляне и живот. Последният ГЛП е приключил преди 12 000 години. Ние, човеците, живеем в един сравнително хладен междуледников период, който от своя страна има цикли с минимуми и максимуми на температурата на земната повърхност, наподобяващи „зъбчатка“. По-силно е захлаждането, когато фазите на слънчевите цикли съвпадат. Тези температурни минимуми носят имената на известни учени, например на Далтон, на Маундер и др. През 1812 г. армията на Наполеон е замръзнала в люта зима в Русия по време на „минимума на Далтон“. През 21 век обаче се очаква нов минимум на Маундер, т.е. нов малък ледников период, подобен на този, който е принудил викингите да се върнат към  Скандинавия и спасителния Гълфстрийм. Този път за „новия Маундер“ ще трябва да се готвим ние.

По време на ледниковите периоди Земята не е била населена, но ако теорията на сръбския физик Миланкович се окаже вярна, то предстои Земята да  премине през пети дълъг ледников период, по време на който хората ще споделят участта на динозаврите, независимо от съдържанието на въглеродния диоксид в атмосферата и независимо от техните умения.

И така, от 2020 г. ще бъдем свидетели на

нов 25-ти слънчев цикъл.

И той ще бъде свързан със захлаждане, защото слънчевата активност пада, тъмните петна за термоядрена активност липсват, а разстоянието до Слънцето расте. Температурата на Земята, повишена с около 1оС (в предела на относителната грешка), през втората половина на ХХ век, остава непроменена до 2019 г. и предвиждането на Ал Гор и IPCC за „климатичен колапс“ не се сбъдва. Системата АРГО със стотици датчици по земното кълбо показва, че „Световният  океан бавно се охлажда“ (проф. Вл. Полеванов). Леденият щит на Антарктида нараства и няма изгледи да се стопи и да вдигне застрашително нивото на океана. Излиза че компютърните модели за промените на климата може би са погрешни. Стана ясно, че Земята е отворена (неравновесна) система и земният климат зависи от много променливи (вкл. от албедо, космическото запрашване и др.), а не само от съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата. А как да се раздели приносаът в увеличаване на ВК от човешката дейност от този, изхвърлян от вулканичната дейност?

Аз съм спектроскопист и отдавна съм се убедил, че инфрачервеното излъчване (IR) от земната повърхност  се поглъща както от въглеродния диоксид, така и от водните пари. Затова в облачно и влажно време температурата на атмосферата е по-висока. Но водните пари са много повече от ВД и ефектът от тяхното поглъщане би трябвало да се отчита в компютърните модели, а това алармистите, съдействащи на Ал Гор не го правят. Съгласно данните не на друг източник, а на IPCC емисиите на ВД от човешка дейност са 27 млрд тона годишно. В същото време фотосинтезата гълта 440 млрд тона ВК, а океанът разтваря или изпуска  330 млрд тона. Или 27 срещу 770 млрд тона. Как ви се струва? Има ли шанс човекът да промени климата? Но, странно! Слънчевата активност и външните фактори престанаха да влияят на климата на Земята от момента на учредяване на IPCC към ООН! Алармистите нямат сериозни научни доказателства, но не се отказват. Парите са огромни, а и Ал Гор е жив и здрав. „Старата теория отмира само със смъртта на нейния последен яростен защитник“ – е казвал Айнщайн.

Дали е толкова вредно увеличаването на въглеродния диоксид, след като той е „храна“ за растенията, участвайки във фотосинтезата, при която се отделя кислород? Учените са категорични, че ВД е полезен. При по-високи концентрации на ВД растенията трупат повече биомаса. При двойно увеличаване на концентрацията на ВД, добивите от зърнени култури ще нараснат с 22%, а на горите – с 40%. Това вече е доказано: в края на миналия век увеличаване само с 9% за периода от 1970 до 1990 г. увеличава биомасата на горите в Европа с 25%. Излиза, че „глобалното затопляне“ е по-скоро от полза за  милиарди гладни земни жители.

Теориите за глобално затопляне доведоха до Глобална бюрокрация, която е на път да създаде тоталитарна институция в „отворено“, демократично общество. Какво означава „зелена“ банка, която ще има капитал от 100 млрд. долара,  събрани от страните подписали Парижкото споразумение, и ще отпуска избирателно кредити с ниска лихва на тези, които ще закрият своите каменовъглени мини и ще започнат да строят „вятърни мелници“ и фотоволтаици? Някой да е видял производство на стомана с ток от ветрогенератори. Лично аз съм свидетел на обратното – преустановяване на производството на стомана в Кремиковци, съпроводено със спиране на двата блока на АЕЦ „Козлодуй“, даващи евтината електроенергия.  Глобалното затопляне се превръща във власт, влияние и пари. Тези, които „регулират“ въглеродния диоксид в атмосферата, искат да командват и световната икономика без да са спечелили война.

По този повод палеонтологът проф. Кирил Есков (РФ) каза, че „глобалното затопляне“ премина от списъка на естествените науки към идеологическите като диалектическия материализъм“.

Причините за промените в Климата са  другаде и не зависят от човека. С неразумни решения хората могат да влияят само на локалния климат. Коагулантите на Бритиш Петролеум в Мексиканския залив разкъсаха Гълфстрийм на няколко потока. Ако студеното Лабрадорско течение се изравни по плътност с Гълфстрийм, англичаните ще започнат да гледат футболни мачове с ушанки на главите. Черният дим бълващ от комините, с който плашат децата, не е въглероден диоксид. Той съдържа други наистина вредни  газове и наночастици, които трябва да се улавят за да може нашия жизнен стандарт да бъде приличен и да не ходим по улиците с маски като китайците. Пред Човечеството има по-важни проблеми от въглеродния диоксид: безопасни храни, екология, енергетика... Настъпва времето на водородните технологии, които ще отделят вода, а не ВД, но пък крият други опасности. Предстои малък ледников период. ООН трябва да смени целите си и да финансира стратегически, а не печелбарски проекти.

А до настъпване на това време българските политици не трябва да забравят ироничното припомняне на геолога проф. Владимир Полеванов: „В цял свят борбата за човешки права и демокрация, както и борбата за спасяване на климата, нямат никакво отношение към реалните права, демокрацията и климата на Земята.“


 

ЕДНА ЛЪЖА ПОД СКАЛПЕЛА НА РУМЕН ВОДЕНИЧАРОВ

Е-поща Печат PDF

Внимателният прочит на резолюцията на Европейския парламент, относно т.нар. изменение на климата, показва, че за европейските народи, почти в стилистиката на китайската културна революция, се подготвя ново съдбовно начинание по пътя на прекрасния свят на пленителното щастие. След хибридните войни за правата на човека, в частност, „благородната“ защита на жените и децата от „психическо и физическо насилие“, след борбата за благородното право на волност и освободеност на обитателите на работилниците за лява резба и след още по-благородното изясняване същността на иначе неясните джендър-параметри на пола „ТО“, след GREVIO – командата яхнала „благородните метли“ на целите на Отворено общество, сега най-благородната задача е да се поведе битка срещу химическата формула – въглероден диоксид СО2.

Няма да казваме, че това много прилича на войната на китайските селяни и възторжената ярост на хунвейбините, срещу врабчетата, обявени за главен виновник и идеен вредител за недоимъка по него време в КНР. Както е известно братският китайски народ реши проблема по известната „формула Дън“: „Не е важно дали котката е сива, важно е да хваща мишки!“.

Но мъдростта по европейските ширини напоследък някак трудно вирее. На нас май ни предлагат чисто и просто да развъждаме мишки!  Които, къде на шега, къде на истина, покрай кашкавала, сиренцето и домашната юфка, са на път да изядат почти всички достижения на съвременната цивилизация – като двигателите с вътрешно горене например, топлоцентрали и атомни централи, както и формите и методите на индустриалното животновъдство дори! Причината за което бил газът метан, който се явява съответен продукт на всичко що диша, а в случая – изхождал от обилните отпадни продукти след преработката на храната в стомаха на животните!...

Вярно, резолюцията на ЕП все още не предвижда транспориране на директива за затъкване кратери на вулкани и за пресушаване де що има на мучурливи места из Европа, но що е време, все е пред нас. Нали Айнщайн беше казал, че по-необятна от Вселената е само човешката глупост.

Очевидно някой, някъде е решил, че народонаселението така е впримчено в хватките на поголовното оглупяване, които пък са толкова безизходно непоклатими, а матрицата е тъй вездесъща продуктивна и безотказна, че никой няма да се размисли какво се крие зад бляскавите ширити и стъклените маниста на прокламираната с апломб отговорност на европарламента пред бъдещите поколения на човечеството и загриженост за съдбата на планетата Земя.

Доколкото обаче мащабите на начинанието предполагат една дългосрочна задача във времето, с хоризонт до 2050 г., предстои ни многократно връщанте към темата за доизясняване на нейните цели в дълбочина. Освен ако този законен стремеж към истината не бъде обявен за по-демократично като „престъпление срещу човечеството“, например. Все пак да върнеш хората на цял един континент във вековете преди Просвещението, не е елементарна задача. И за нейното осъществяване едва ли ще  стигнат само демократичните форми на убеждаване.

Засега обаче ни предстои по-лесното – да припомним генезиса на няколко несполучливи лъжи, родили конвенции и споразумения на известни  и незабравими, в известен смисъл сборища и свърталища на климатични вещери и вещици в стил „Алгорово толка“. На всички, които са забравили кой е той, ще припомним, че подобно на Воланд – героят от „Майстора и Маргарита“ на Булгаков – Ал Гор също е „професор по магия“ само че не черна, а зелена магия. И че преди и след като беше вече вицепрезидент на САЩ той винаги е говорил само от името на американската „дълбока държава“. Някои го наричат „зелен милиардер“, но защо – ще ни поясни най-добре членът на Редакционния съвет, авторитетният учен и политик, известен със своя несговорчив характер по отношение на всяка лъжа – Румен Воденичаров. Той взема думата по тези въпроси, навръх на своя рожден ден – 17 декември! А за всички нас в „Нова Зора“, е въпрос на особена чест да поздравим своя другар, приятел и автор, да му пожелаем много здраве, нови хималайски върхове, все така непоклатима вярност към истината и несвърсващо мастило за крепкото му честно перо.

Остава ни само да предоставим на нашите верни читатели, безподобното удовлетворение от проследяването за пореден път на гърчовете на една разобличена лъжа. Процесът на нейното разкостване, е запазена марка по методиката на една технология, по-известна като „скалпелът на Румен Воденичаров“.

Четете драги приятели неговият опус „Вещери и вещици от клана на Ал Гор“ - един разказ за лъжи, които освен големи пари раждат и причиняват страдания, заблуди и глад, и пр., и пр. прелести.

И главно – мислете!


 

ДЕНЯТ, В КОЙТО РИБИТЕ ИЗПЛУВАХА

Е-поща Печат PDF

Пресушени язовири, отровени реки, мръсен въздух и „лов на лисици“, сиреч на руски шпиони – това е веригата от „успехи“ на третото правителство на Бойко Борисов. Дори рибите разбраха това, което управляващите упорито отричат, - че екологична политика в България на практика няма. Има само празно дърдорене, престъпна безотговорност, безхаберие и бездействие, гарнирани с прокурорски заплахи към критиците на властта и акции срещу въображаеми руски шпиони.

Освен с поредицата от гейтове, третият мандат на Бойко Борисов ще се запомни и с екологичната катастрофа, довела до ареста на министъра на околната среда и водите Нено Димов, а по-късно и на бившия шеф на ВиК Перник Иван Витанов и временно изпълняващата длъжността кмет на миньорския град по време на местните избори Севдалина Ковачева. За жалост на перничани това не напълни язовир „Студена“, нито им докара вода от язовир „Белмекен“, понеже се оказа, че тръбите за обещания байпас са още в… Испания! А може и още да не са произведени, както американските изтребители F-16 Block 70, които правителството предплати, за да ги получи чак през 2024 г.!


Кабинетът „Борисов-3“ дава вид, че денем и нощем работи за разрешаването на кризата с водата и боклука, въпреки „провокираните от опозицията“ протести на граждани пред МРРБ и МС, и внесения от БСП вот на недоверие в НС. При сблъсъка на протестиращите с полицията на 27 януари, дори имаше 40 обгазени и двама полицаи бяха ранени. Организиран от ПП „Възраждане“, той бе пълна демонстрация на непукизъм на управляващите към яркото народно недоволство. На митинга не мина без провокации, но нито една от медиите не съобщи за предизвикателството на служител от МРРБ. Това е то да имаш медиите под контрол. Както се очакваше, вотът на недоверие не събори кабинета, но свали маските на фалшивите опозиционери в парламента: от 235 гласували, 102 бяха „за“, 124, в това число „независимите“ от „Атака“ гласуваха „против“ и 9 (всичките от „Воля“) се въздържаха. Въпреки това вотът свали маските на фалшивите опозиционери в парламента. От „Атака“, която отдавна е заприличала на язовир, стигнаха дотам да твърдят, че не били получили покана за консултации от БСП, макар че седмица преди вота от екрана на партийната им телевизия „Алфа“ задаваха „неудобни“ въпроси на Столетницата. Например, какво ще направи с американските военни бази у нас, с минималната и средната работна заплата, с пенсиите, с американските ТЕЦ-ове и с антируските санкции?... Т.е. все въпроси, които би трябвало да се задават на управляващите, част от които е и партията на Волен Сидеров.

В разгара на тази полемика, прокуратурата обвини в шпионаж двама руски дипломати, а МВнР привика руския посланик и му нареди въпросните дипломати да напуснат страната в срок от 48 часа. Единият от дипломатите търсел информация за избирателната ни система, а другият – за енергетиката.

И кое от двете е тайна,

която никой не бива да узнае? Това че у нас процъфтяват корпоративният вот и търговията с цигански гласове? Или че Изборният кодекс се ремонтира винаги в дванадесет без пет преди избори, без да се изчистят изборните списъци от мъртви души? Тайна ли е че Европа рано или късно ще ни наложи да затворим всички ТЕЦ? Тайна ли е че на площадката в Белене вече трета година ръждясват под найлона два руски ядрени реактора? Или е тайна това, че един второразреден чиновник от Държавния департамент на САЩ ни заповяда да спрем изграждането на „руския“ проект, който Борисов нарича „Балкански поток“, а пък той е просто продължение на „Турски поток“ през България? По същия начин, по който по време на правителството на Пламен Орешарски трима американски сенатори, водени от покойния вече бивш военнопрестъпник от Виетнам Джон Маккейн, спряха проекта „Южен поток“.

От Москва квалифицираха последния русофобски акт на София като провокация и обещаха да отговорят реципрочно. Затова пък посолствата на САЩ и Великобритания приветстваха действията на българските власти, показвайки недискретно кому те са изгодни и кой е поръчителят на поредната антируска провокация. У нас със сигурност има и американски шпиони, но никой не ги преследва. Може би, защото те са в правителството, както предположи Боян Ранделов в предаването „Фронтално“ на телевизия СКАТ (25.01.2020).

Очевидно не ще да е било случайно „претоплянето на вчерашната манджа“, сготвена през 2015 г. с опита за „отравяне“ на оръжейния бизнесмен Емилиян Гебрев. Някой бил намазал с отрова дръжката на колата му, според прокуратурата на Гешев. Акт, който е точно толкова не доказан, колкото и „отравянето“ на Сергей и Юлия Скрипал в Солсбъри години по-късно. Да не забравяме и визитите на Цацаров и Гешев в САЩ, както и питането на последния към Конституционния съд относно имунитета на държавния глава и понятието „държавна измяна“. Трябваше ли Гешев да стане главен прокурор, за да научи от Конституционния съд неща, които дори завършилите Милиционерската Академия по право трябва да знаят? Явно чрез Гешев някой размахва пръст към президента Радев, опитвайки се да парализира всякаква критика спрямо следваната от правителството вътрешна и външна политика. Или пък в опита си да „профилактира“ държавния глава, Гешев връща услугата на онези, които го поставиха в стола на главния прокурор. По-добре да беше попитал Конституционния съд, дали след като министрите отговарят за делата на своите подчинени, премиерът Борисов трябва ли да носи и съдебна отговорност за своите министри на регионалното развитие и екологията? Или пък, как се наказва прокурор, огласил неправомерно данни от подслушани разговори на държавния глава, преди да е приключило досъдебното производство? Още повече, че КПКОНПИ, която през април 2019 г. е проверила сигнали за конфликт на интереси от страна на генерал Румен Радев в качеството му на командир на ВВС, на 31 юли 2019 г.. е приела решение, че не е установен такъв конфликт. Според член 145-а на НК, цитиран от адвокат Даниела Доковска пред вестник „Дневник“, вариантите са два. Първо - лице, което използва информация, събрана чрез СРС извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и глоба от 500 лв. Второ - когато деянието е извършено от длъжностно лице, придобило информацията в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване от свобода от 1 до 5 години и глоба от 5000 лева. Т.е., и в двата случая затворът е гарантиран. Ако разбира се България беше наистина правова държава, в която има върховенство на закона, а не злоупотреба с неограничена власт. Включително от прокуратурата, която изпълнява политически поръчки на изпълнителната власт и на чужди посолства и правителства.

Но, освен отклоняване на вниманието от водната и боклучавата кризи, последното доказателство, за което са тоновете умряла риба в река Марица, новата вълна на антируска и антипрезидентска истерия цели провалянето на двата последни „руски“ енергийни проекта в България: – продължението на „Турски поток“ и проекта АЕЦ „Белене“. Неслучайно министърът на енергетиката Теменужка Петкова бе привикана във Вашингтон за обсъждане на нашата енергийна сигурност. Разбирай, на енергийната ни (не)зависимост: не изобщо, а само от Русия.

Явно Борисов не е успял да убеди Тръмп, че България просто разширява своята газопреносна мрежа, а не продължава „Турски поток“ към Сърбия и Южна Европа. Видеокадрите от строителството на „Балкански поток“, които той засне от хеликоптер като алиби пред Путин, ще останат в политическата ни история като най-жалък опит за измама не само на Русия, а и на страните по трасето на „Балкански поток“. След като преди време се похвали пред Американската търговска камара в България, че лично е спрял три руски енергийни проекта, сега Борисов може да рапортува пред Белия дом, че окончателно е погребал енергийната ни зависимост от Русия. След това може да си ходи в Банкя. Дали там ще пише Мемоари, или ще дава непоискани от никого съвети и препоръки, както Иван Костов и Росен Плевнелиев – все едно! Въпреки, че благодарение на ПГ на ПП „Атака“ и на „несистемната опозиционна“ партия „Воля“, Борисов и ръководената от него партия-феод ГЕРБ избегнаха своеобразния парламентарен „импийчмънт“, те са политически пътници. От власт ще ги свали не опозицията в НС, а опозицията на улицата – стотиците хиляди граждани, подложени на екологичен и социален геноцид. През февруари 2013 г. първият мандат на Борисов приключи предсрочно, заради зимните протести срещу надутите сметки на ЕРП-тата. А през зимата на 2020 г. кабинетът може „да се удави в безводието“ на Перник, Шумен, Разград, Търговище, Ловеч, Ботевград и дори Сливен, Бургас и Варна. Или „да обърне корема“, както изтровената риба в Марица, Искър, Осъм, Вит и други реки, язовири, езера и блата. Изпепелената растителност в Драгоманското карстово блато и в Шабленското езеро също се прибави към „активите“ на герберско патриотичното управление. Да видим как ще свърши пиар акцията на Валери Симеонов, Бойко Борисов и компания срещу шума и частните лотарии… Много вероятно е Борисов да даде заден ход, както много пъти е смекчавал социалните протести, хвърляйки милиони през прозореца на МС: „Аз давам!“.

Не стигат безводието и боклуците – местни и вносни, ами и грипът завърлува у нас. Само коронавирус ни липсва, но при надигащата се нова бежанска и мигрантска вълна, и той може да пристигне тук, преди да са открили ваксина срещу него.

За земетресение от рода на това в Елязъг и Малатия (Източна Турция) да не говорим. И там откриват с късна дата, че бетоновите колони на рухналите сгради са с нулева устойчивост. Странно е все пак, че обясняват разрухата с използването на „дере куму“, тоест речен пясък. Докато при голямото земетресение в Североизточна Турция през 90-те години на миналия век, в развалините на рухналите сгради откриха черупки на морски охлюви, строителите бяха използвали морски пясък!

Въпреки пораженията от земетресението и предупрежденията на сеизмолозите и еколозите, Ердоган не се отказва от проекта „Канал Истанбул“. „Остави Канала, виж земетресението!“ – съветва го Хюсеин Алан, председател на Съюза на инженерите геолози в Турция. („Джумхуриет“, 26.01.2020).

И у нас, както и в Турция, главният проблем е философията на управлението, свеждано до фактическо самодъравжие. Само затворниците не са се обръщали досега към „Премиера Слънце“ Бойко Борисов, за да им реши проблемите. Аналогични са и подборът, и назначаването на „калинки“ в различните управленски структури. В управленската програма на ГЕРБ всичко е приоритетно. Поради което всъщност нищо не е приоритет, особено екологията. Дори Кристалина Георгиева като директор на МВФ съветва България да не изостава от екологичните политики. Но не й достига смелост да препоръча на правителството затварянето на американските ТЕЦ-ове, или преразглеждането на договорите, които им осигуряват привилегировано положение на уж либерализирания енергиен пазар: цени на произведената еленергия в пъти по-високи от тези на АЕЦ „Козлодуй“, плюс държавни гаранции за дългосрочно изкупуване на енергията. За парите, които получава ТЕЦ-ът на Доган във Варна, за да поддържа студен резерв – да не говорим.


 

"ДЖОКЕР" - ИДЕОЛОГИЧЕСКАТА ГРЕШКА НА ХОЛИВУД

Е-поща Печат PDF

Холивуд направи грешка. Верноподаническият неолиберален Холивуд направи сериозна грешка с филма Joker, с неговото скрито и скривано послание: Ежедневието като филм на ужасите. И то къде - в цитаделата на демокрацията и просперитета.

Критиките срещу филма, че рекламира насилието са чисто и просто заравяне на главата в пясъка, с цел да не се възприема като отражение на реалното насилие в ежедневието. Образът на Джокера, този на екстремален нихилизъм, саморазрушително насилие с кикотене пред отчаянието на другите, образ на морална перверзия, не носи каквото и да е позитивно послание.

Търсенето на изход си е проблем на зрителите, оставени на "дъното" с реализацията, че явно съвсем не е достатъчно да играем рекламираната игра на тези, които управляват света, играта породила Джокера. С други думи да приемем, че неолибералната демократична система е най-добрата възможна, че е напълно достатъчно само малко да се коригира като се направи по-толерантна. В това "по-толерантно" направление

днес всеки може да изглежда социалист:

Бил Гейтс твърди, че е социалист, Марк Цукерберг казва, че е социалист; Бърни Сандерс, кандидат президент, предлага социалистическа платформа... Образът на Джокера, обаче, е с много по-радикално послание. Той резонира по-скоро с картината на Казимир Малевич, "Черен квадрат": фундаменталенно изчистен протест - редукция до нищото, както заключава философът Славой Жижек; и както мисли Майкъл Мур, легендарният режисьор с Оскар по документалистика.

Днес протести срещу неолибералното статукво, срещу "най-добрата възможна система", избухват по целия свят и то даже в области със сравнително висок просперитет, а и с различни политически системи - Хонг Конг, Франция и Каталуния като примери тук, с протести до голяма степен за запазване на привилигировано статукво. Освен искания засягащи икономиката се изтъква на преден план необходимостта от колективни и индивидуални свободи, лично достойнство и смислен живот.

 

Така се вижда и общото с екологичните движения и феминистките сражения, имайки предвид истинските феминистки проблеми, а не санитарно обработените холивудски проблеми на движението MeToo, използувано често за разчистване на лични сметки. За реални проблеми на жените можем да се огледаме, например, в Мексико Сити, където хиляди жени са отвличани всеки месец от градското метро, публично и посред бял ден, и даже вагони само за жени не решават проблема. И това е ситуацията само в метрото.

Добре дошли в ада:

миньорският град Ла Ринконада в Перу" е заглавието на статията от Aндре Витчек (Аndre Vltchek), философ, новелист, продуцент на филми и разследващ журналист. Град - квинтесенция на турбо капитализма с мини за злато, разположен на 5000 м. над морското равнище, най-високото населено място в света с 50,000 жители, много от които натровени с живак. Място където никой не знае броя на редовно изнасилваните жени и деца. Място на безогледна проституция, където закон и ред не съществуват, където млади момичета са изпращани да "рециклират" градски и промишлени боклуци и всички мъже работят в животински условия с надеждата да спестят малко пари рискувайки здравето си, едва успявайки да останат живи. Иска ми се да видя как Джокера би изглеждал в Ринконада, за която не се снимат холивудски филми, не се пише и говори по неолибералните медии, заети изцяло да отразяват и оплакват „трагедията на живота“ в страни като Никарагуа, Боливия и Венецуела, успели отдавна да ликвидират язви като Ринконада.

Какво имаме от другата страна

Съвременната геополитическа концепция на Запада е, че само демократични страни могат да реализират велики победи, че успех може да се постигне само с демокрация, че победа над злото може да реализира само демокрацията. От тази платформа става ясно защо всички сражения в днешната информационна война си приличат и по тактика, и по стратегия, планирани сякаш по калъп от един и същ "генерален щаб". Даже такъв един екстремален по трудност пример, борбата за пренаписването на историята на Втората световна война, върви по стандартна логика.

Според нея истинският победител в тази война не би могъл да бъде СССР, всеизвестната „империя на злото“. Единствен възможен победител е бил и е обединеният демократичен Запад, който е победил, защото не е могъл да не победи, а СССР не е победил, защото по принцип не е могъл да победи. И още, мястото на тоталитарни режими като този на Сталин (и Путин) е там, до Хитлер, още повече, че Сталин и Хитлер са тези, които са започнали войната, с договора Молотов-Рибентроп.

Това е истинската и правилна линия за ревизия на цялата история на Втората световна война, която ревизия единствено е в пълна хармония с неолиберално-демократичната политическа концепция на Запада. За налагането на тази концепция се полагат огромни усилия и се плаща колкото трябва.

Друг принципиален белег на неолибералния Запад са перманентните усилия за повече печалба с всички средства, които, по право, са и неоспорим прерогатив на финансово-индустриално-военния хегемон. Този хегемон окончателно се установи на трона през 1990-те години, след разпадането на СССР, със стандартния девиз: "Ние сме победителите, а вие сте победените!" Т.е. не може да има съмнение, че на Победителя се полага всичко. От тази позиция е очевидно, че каквито и да са преговорите за сътрудничество и разбирателство, не могат да имат някакъв особен смисъл за победителя. Лидерът няма никакво намерение да се отказва доброволно или недоброволно от лидерската си позиция. Има известен комплекс от временни проблеми, които създават трудности, но те не са фатални и при наличие на световна финансова доларова система тези трудности са на нивото на лека хрема. От кого в нашия свят се страхуват американците, че да искат да се договарят за нещо си с някого? И по каква причина те трябва да седнат и да преговарят с този или онзи за каквото и да е? Руснаците имат добро оръжие, но хегемонът не се страхува за себе си до степен, че да започне каквито и да са сериозни преговори. Например, абсолютният приоритет на междупартийната  предизборна битка в САЩ в момента, показава пределно ясно кое е неотложно и кое е пренебрежимо, дори напълно.

Политика по каубойски

Конкуренцията от страна на Китай е друг по-съществен ежедневен проблем главно поради възможността за отпадане на долара като световната валута. Този проблем засяга стандартното класическо невоенно оръжие на американците от край време, санкциите, които се осъществяват именно чрез тази доларова система - без нея на практика няма санкции. Последни илюстративни епизоди за поведението на лидера по горната схема са от сагата "Северен поток 2" и убийството на генерал Сулеймани в Ирак.

Друга специфика е, че и най-малкото отклонение от линията на хегемона се приема от него като тотално поражение и като особено лош пример за подражание в случай на маломощни страни-дисиденти от сорта на южноамериканските. По тази линия и най-малкото стабилизиране на "победените" с потенциалната възможност за самостоятелна политика предизвиква раздразнение и сериозни опасения за промяна на стауквото. Такава една нагласа естествено определя истерична нетърпимост и към най-малките усложнения и показва тотално пренебрегване на стратегическо мислене от рода на "Загубена битка, но спечелено сражение". Налага се холивудският образ, че САЩ провеждат международната си политика по каубойски, с крака на масата.

Трябва да се отбележи, че другата мантра, тази, за технологически прогрес и даже революция като ключ към благополучието на човечеството съвсем не означава наличие на прогрес в човешките отношения. Преди да започнат и Първата, и Втората световни войни, е говорено и реализирано много по отношение на технологичен прогрес, а резултатът е катастрофално обратен - милиони и милиони убити и още повече милиони страдащи на фона на върхови за времето си технологични постижения. Прогрес в областта на технологиите има, а прогрес в човешките отношения, пренесени на следващо технологично ниво, няма, поне в първо приближение.

Ако искаш мир...

В унисон с противоречивата човешка душа, чийто характер се оказва независим от еднопосочното движение по технологичната координата, започва да се налага старото и наглед противоречиво правило: "Ако искаш мир готви се за война". Това правило съвсем не изглежда безмислено след като на фона на днешните грандиозни техно-философски неолиберални предвиждания за светло бъдеще на човечеството така и не изчезва перманентният рефлекс на силния да граби каквото може и да налага световен ред изгоден само на него. С всякакви средства и напълно безкомпромисно. Единствената известна засега и изпитана спирачка, е реалният страх за собственото му просъществуване, а не перманентния пропаганден театър с военни игри, провокации и локални краткосрочни войни с единствен бенефициент - военно-промишленият комплекс на хегемона.

Пример за истински театър на ниво достойно за "Оскар" е наказанието на Сирийския "режим" за химически атаки срещу мирното население, наказание администрирано мигновено, краткосрочно, и супербезопасно за главния режисьор. И абсолютно безполезно от каквато и да е гледна точка. За всеки случай истинският военен конкурент и потенциален анихилатор на хегемона беше предупреждаван прецизно точно за всички детайли на сцените на наказанието. Защото недай си Боже! А "Оскар" за документален филм за високохуманитарната роля на Белите каски, би бил присъден в този случай, ако вече не им беше присъден през 2017 за подобен театър с тяхно участие.

Какво да се прави, прави ли се, кой и как го прави

На практика се прави това, което само задълбочава безизходното положение сигнализирано от Джокера, да не говорим за търсене на възможен изход. Според редактора на The Wahl Street Journal, Джералд Сейб (Gerald F. Seib), на фона на нарастващи популистки и националистически настроения, демокрацията губи позиции по целия свят, включително в Европа и САЩ. Изследователи от Vanderbilt University са достигнали до извода, че има риск за още по-голямо нейно отстъпление в Съединените щати.

Вече става ясно, че на практика се прокламира „Нов ляв прогресистки интернационал“ с цел да се разруши "Стария свят" и да се създаде нов, без граници и национални държави, без национални интереси, нещо като нов Троцкизъм. Обявена е война на традиционното общество и на традиционните ценности като се проповядва и реализира масово секуларизъм, морален релативизъм, трансексуализъм (трансджендеризъм) и по същество духовна перверзия.

 

Доброто става зло; традиционната честност изчезва като признак за идиотизъм, изместена от лъжата като доминиращ операционен фактор (който има по-добър адвокат той е прав, а на най-висока почит е най-дебелоокото професионално лъготене); предателят се счита за национален герой (ако се бори с каквито и да са средства за сваляне на заклеймено отвън "ретроградно" национално правителство); геният е извън морала - винаги е оправдан в действията си по простата причина, че е гений и то особено ако е "наш" гений, с постлогичното инверсионно следствие, че ако си извън морала може да се считаш за гений.

Започва да се шири антинауката,

(например, с вече все по-популярното вярване, че земята в същност е плоска, че за опазване на Майката Природа трябва да се действа незабавно, защото след 12 години ще бъде късно. "Зелените" с новите си инфантилни идоли не се шегуват: всичко е изчислено съвсем точно - 12 години! Изобщо, вън всяка наука, която противоречи на най- и единствено „правилната идеология“.

Започнал е истински лов на вещици начело с джендър идеолозите, на много места лов утвърден законодателно, отразяван най-своевременно и подкрепян безрезервно от „прогресивните световни медии“. Спектърът на този идеологически кретенизъм е толкова широк и интезивен, че стават неизбежни жертвоприношения на някои от собствените му апостоли - новина за първа страница и доказателство за стремеж към идеологическа чистота. Без джендърно робство! Неизбежните джендърни жертви - настрана.

И отново се надига от небитието зловещата глава на презряната диалектика: моралната перверзия като главен метод в тоталната война срещу класическата цивилизация, запазена марка на същия този Запад. Тази непригледна картинка се скрива донякъде от мътния поток на масовата култура, която от своя страна успешно размива разликата между това, което не бива и това, което може да се прави, най-ефективно заличава разликата между пошло и непошло.

Малко за освежаване на по-непросветените: всяко ограничаване на правата на шофьорите и пешеходците се квалифицира като неолиберална идеологическа ерес, следователно, трябва да се отмени. Оставяме на вас да си представите движението в София без пътни знаци и светофари, да не говорим за градове като Лос Анжелес и Ню Йорк.

Тенденции

Няма джендърна тенденция по целия свят. Има друга тенденция и тя е следната: Западните страни, благодарение на икономическия си и военен ресурс, се опитват да наложат собствения си културен код на останалия свят. Това е истинската тенденция. Целият свят, обаче, не е "западен" и не се опитва да става такъв. Другата част на човечество не е такава и не се опитва да става такава. Т.нар. западни ценности, налагани като неоспорим еталон за вся и всьо, отдавна са компрометирани на първо място от самия Запад и не стават за ефективна пропаганда по простата причина, че днес като идеал се рекламират антиценности заедно с кардинална промяна на смисъла на основни понятия във всички направления. Менторите на неолибералната пропаганда, базираща се регулярно на фалшиви новини (цитат: Доналд Тръмп), осигуряват пълно затъмнение по отношение на всякакви неизгодни събития и факти и най-професионално осъществяват безпощадно преследване на източници от рода на Уикилийкс. Установката е, че Новите Суперценности са единствените такива и просто други няма.

Има и куриози, разбира се: според режисьора Кончаловски, един от екс-любимците на западните либерали, ако днешният западноевропеец иска да види класическите ценности на изчезващата Западна цивилизация, най-презрително осмивани там, съвсем скоро ще трябва да се поразходи като турист до ретроградната и изоставаща Русия.

Този ефект показва и още нещо, за друга една западна мантра, според която трябва най-напред да подобрим значително икономиката си и чак тогава можем да си позволим лукса да се занимаваме с духовни ценности! Работата е там, че докато се фокусираме единствено на сизифовската борба по западни алгоритми за по-добра икономика, неясно за колко време, от духовните ценности може и нищо да не остане. Не трябва да се забравя и нещо много важно. Всяка фундаментална дискусия по темата за духовните ценности се блокира моментално по простата причина, че като еталон се налагат Западните ценности, по които не може да има дискусия - при вече установен еталон всяка дискусия по този еталон е „признак на интелектуална недостатъчност“.

Неолиберализмът като религия

И на фона на всичката тази пропаганда на суперценности се появява озъбената реалност на селища като Ла Ринконада или холивудският образ на Джокера - ежедневието като филм на ужасите. Според неолибералната пропаганда, обаче, такива явления не съществуват, защото, по принцип, няма как да съществуват. Някой да е виждал, слушал или чел за тях? Няма, разбира се, и, ако има, това е точно доказателство за проклятието на днешното време - лъжливите новини, измислени, организирани и разпространявани от руските медии, руските хакери и лично от Путин. В тази тотална информационна война неолиберализмът е издигнат на ниво псевдорелигия, вярата в демокрацията е вече псевдорелигия, вярата в гражданската активност става псевдорелигия - суперважно е дали сте излезли на някаква демонстрация, митинг или не.

Съединените щати не са някаква малка страна, до голяма степен те задават тон на останалото човечество. По тази причина може да звучи изненадващо, но и в САЩ, както и навсякъде другаде, се води отчаяна борба на неолибералната пропаганда с реалността: част от хората се поддават, част се съпротивляват. И не става дума за който и да е. Уилиам Бар (William Barr), например, не е кой да е. Уилиам Бар е Министър на правосъдието на Щатите. Според него днес САЩ имат сериозен проблем с реализацията на гарантираните свободи - фундамент на американската Конституция.

Ще се спрем по-подробно на негова реч произнесена на 11.Х.2019 г. в University of Notre Dam, Indiana, за религиозната свобода в Америка. Още в началото той цитира Едмънд Бърк (Edmund Burke), считан за основоположник на модерния консерватизъм: "Хората могат да се считат способни да имат граждански свободи точно пропорционално на тяхната способност да озаптяват личните си апетити."

Никакво общество не може да съществува без ограничаване на персоналната алчност. Ако това се реализира чрез държавна принудителна власт резултатът ще бъде не свобода, а тирания. Ако пък липсва ефективно ограничаване се стига до другата крайност - безнравственост, задоволяване на лични апетити за сметка на общото добруване, което си е друга форма на тирания, тази на алчността над индивида.

Президент Медисън, заявява Уйлям Бар, сумира по следния начин хазартния характер на визията на Основоположниците (The Founding Fathers): "Ние залагаме нашето бъдеще на способността на всеки един да управлява себе си." Така става ясен и оригиналния смисъл на понятието самоуправление, т.е. изобщо не става дума за механиката на избиране на законодателното тяло. И още, че наистина става дума за хазарт.

Основоположниците посочват и източника на тази вътрешна контролираща сила. Този източник не са имагинерни крале-философи, а индивидуалната вяра, че съществува трансцедентален морален код, предхождащ както държавата така и законите формулирани от хората, основа на абсолютно необходимата самодисциплина. Накратко, според президента Джон Адамс, американската Конституция е адекватна само за морални и религиозни хора. Съответно, ролята на религията е да бъде проводник на самодисциплина в обществото чрез проповядване на морал в рамките на практикувани от всички обичаи и традиции, квинтесенция на мъдрост и специфичен жизнен опит, натрупан през вековете.

Такава една позиция, продължава У. Бар, е анатемосвана от най-висок амвон на днешната западна неолиберална псевдорелигия, проповядваща най-безкомпромисно войствен секуларизъм и морален релативизъм. Псевдорелигия, за която няма по-голям враг от националната държава и нейния фундамент: националната история, националните традиции и националната култура. Оттук и глобалната атака срещу свободата на религията, в случая в САЩ, реализирана от обединените сили на масовата комуникация, популярната култура, индустрията на забавленията, академичните институти и образователната система. Става дума вече не за криза на разпада, а направо за унищожаване на религията в САЩ със сериозни последствия, причина за богат спектър социални патологии.

Ето и няколко примера от Уилиам Бар. Процентът на извънбрачни деца е бил 8% през 1965, 25% през 1992 и около 70% днес, което говори за реална катастрофа на институцията семейство! Последното е директно свързано с рекордни нива на депресия и други психични заболявания, с обезверено младо поколение, със сериозно нарастване както на самоубийствата така и на броя на гневни и отчуждени млади мъже, с прояви на безмислено насилие и със смъртоносна епидемия от употреба на легални и нелегални наркотици (70,000 случая годишно, повече от всички американски жертви в цялата Виетнамска война).

В редовете на секуларистите екзотично изпъкват т. нар. Прогресивисти (Прогресисти), като името най-легитимно предизвиква въпроса: "Къде точно е прогресът тук?"

Изброените идеологически инструменти и структури се използват не само за реклама и реализация на секуларната доктрина, а и за запушване на устата на всеки противник или дезертьор чрез заплахи, подигравки и ритуални "изгаряния на клада" от организирани "тълпи" в социалните мрежи.

Следва


 

 


Страница 5 от 339