Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ТАЯНИ В СТРАНАТА НА ТИКВИТЕ И КРАТУНИТЕ

Е-поща Печат PDF

• Морал в повече

“Моралът е работа за онези, които не могат да се освободят от него: поради тази причина той спада под „предпоставките за съществуване”.

Фридрих Ницше, „Тъй рече Заратустра”

 

В навечерието на визитата в България на председателя на Европейския парламент (ЕП) у нас буквално от нищото се разрази скандал. Председателят на 44-тото НС Димитър Главчев подаде оставка, оценена от Бойко Борисов и колегите му от ГЕРБ и ОП като „морален жест”. Нека напомним, че от май до ноември 2017 г. този израз многократно беше използван за обяснение на „доброволните” оставки на министри и депутати, при това неизменно изпращани „с благодарност”, ако и да са злоупотребили със своето служебно и партийно положение за лично, партийно или шуро-баджанашко облагодетелстване... Всеки от тези скандали, и особено съдбата на предизвикалите го „народни избраници”, само потвърждава наблюдението на Стефан Цвайг отпреди 80 години: „Тя (политиката, б.р.) има толкова малко отношение към етиката, колкото астрономията и геометрията”.

За почти идентични по обществения си отзвук, доказани или предполагаеми прегрешения, едни депутати бяха принудени да напуснат 44-тото НС, докато други, като Делян Добрев и Димитър Главчев, бяха „закрепостени” против волята си да стоят в парламента. Единият, от депутатите на ГЕРБ и ОП; другият, от председателя на партията и министър-председател на Р България Б. Борисов.

Бившият вече председател на 44-тото НС Димитър Главчев стана жертва на неистовото си желание да брани „вожда” от настояването на опозицията да се яви в парламента, за да персонифицира твърденията си, че има депутати, замесени в наркотрафик и купуване на гласове, включително затворнически.

 

ОТЛОМКИ ОТ СЛАВАТА

Е-поща Печат PDF

Победата на всяка лъжа е само временна

Фронтът на истината чака непримирими сърца

Уважаема редакция,

В бр. 7 и 8 на вестника от тази година поместихте материалите на инж. Радославка Казанджиева и на инж. Енчо Енев, които намирам, че са правдиви свидетелства за истината на едно време, което 28-те години на прехода, въпреки старанието на платени агитатори, не успяха да го затъмнят и отрекат. Поводът да ги представите като свидетели на историята, ме накара и аз да разкажа, макар и накратко, за възхода на икономиката и производствата в Пловдив, както и да споделя своята болка и покруса от разрухата, от грабежа, от недалновидността и отсъствието на загриженост не само към хляба на хората от моя град, но и към бъдещето на народа на България. Искам да добавя и друго. Щастлива бях да се уверя, че в битката за каузата на правдата няма да се свършат непримиримите сърца на честните хора. Приемете това мое свидетелство като малък ручей, който се влива в голямата река на истината за съзиданието на народа ни. Убедена съм, че тази река ще отмие саждите на лъжата в учебниците по история за 10 клас, с които поръчителите възнамеряват да отровят душите и умовете на нашите деца и внуци. Дерзайте!

Моят разказ е за икономиката наПловдив, но бих призовала всички, които имат какво да споделят, да го направят час по-скоро. Фронтът на истината чака непримирими към лъжата сърца.

 

„СДЕЛКАТА НА ВЕКА” ЗА ЧЕЗ

Е-поща Печат PDF

• “Фалшиви новини” и мистерии

Опасни познанства изядоха главата на министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Без да е кума, а само позната на „стратегическия инвеститор” Гинка Върбакова и нейния съпруг Славчо от Пазарджик, тя изгоря, за да не изгори някой по-високопоставен от нея в йерархията на ГЕРБ. А Гинка, срещу 100-те милиона лева активи на съществуващата от няколко месеца „Инерком България ЕАД”, ще получи кредит от 320 млн. евро от неизвестна засега „международна финансова институция”. С тази вересия тя ще придобие най-голямото електроразпределително предприятие (ЕРП) в България, което обслужва към три милиона абонати.

Берекет версин и на това, ще кажем, понеже щедрото българско законодателство позволява регистрирането на фирми и срещу скромните два лева капитал...

Многомилионният кредит щял да бъде обезпечен с акциите на закупеното от Гинка електроразпределително дружество ЧЕЗ. Тоест, ако „инвеститорът” Гинка не е в състояние да обслужва кредита, банката кредитор ще придобие цялото ЕРП. Но млъкни, сърце! Сделката била осъществена според чешкото законодателство, увери Върбакова в първото си телевизионно интервю пред Нова телевизия на 26 февруари. Нашата Гинка не е само „стратегическа авантюристка”, а направо Гинко билоба за късопаметни политически балъци!

Чешкият вестник „Лидове новини” писа, че част от финансите  на „Инерком България ЕАД са обещани от фирма, свързана с руско-грузинския милиардер Паата Гамгонеишвили.

 

„ТАЗИ ВОЙНА Е ИСТОРИЧЕСКИ НЕОБХОДИМА“

Е-поща Печат PDF

• Славянските комитети в Русия и Руско-турската война 1877-1878 г.

Ако император Александър II се реши на война против Османската империя през пролетта на 1877 г., една от главните заслуги за това се пада на Славянските комитети в Русия. Те са обществени организации, който възникват непосредствено след злополучния за Русия край на Кримската война от 1853-1856 г. Първата такава организация възниква в Москва, а след нея се появяват и комитетите в Санкт Петербург, Киев, Одеса и по други места.

В състава на комитетите влизат видни представители на руската интелигенция, които след претърпяното поражение във войната от 1853-1856 г. са обезпокоени сериозно за бъдещето на империята и особено от удара, нанесен й като политически фактор в Европа. Фактор, към който са насочени надеждите на балканските народи, сред които и българите, за освобождение от игото на Османската империя.

Знае се, че до 1877 г. Русия води десет други войни с Османска Турция и че след всяка от тях вярата на българския народ в освободителната мисия на Дядо Иван все повече и повече нараства.

Славянските комитети не само споделяли надеждите на българите, но и на свой ред застъпвали идеята, че макар и победена във войната от 1853-1856 г., Русия е длъжна да изпълни своя дълг на Балканите.

В същото време меродавните кръгове в Санкт Петербург още не бяха изживели шока от загубата в Кримската война, поради което в продължение на повече от десетилетие и половина се дистанцираха от възгледите на Славянските комитети. Особено песимистичен в тази насока бе самият император Александър II, който по никой начин не желаеше участието на страната в какъвто и да било военен конфликт, за да не се повтори отново „кримският кошмар“.

 

Велико признание! И непомръкваща обич!

Е-поща Печат PDF

Руският патрирах Кирил пристигна в България на тридневно официално посещение (2-4 март) във връзка с тържественото отбелязване на 140-годишнината от Руско-турската освободителна война 1877-1878. Московският и на цяла Русия патриарх Кирил и българският патриарх и Софийски митрополит Неофит отслужиха молебен в Синодалния параклис “Св. цар Борис”.

“Отново се радвам да стъпя на българска земя и да видя Вас, Ваше Светейшество, - заяви в словото си Негово Светейшество патриарх Кирил. - Визитата ми е свързана с важна и паметна за Вас дата. Дата много важна и за нашите църкви и народи - 140 години от Освобождението на България от Османско иго. Героичните събития в Руско-турската война 1877-1878 г. с особено голяма сила са проявили високите нравствени качества на православното войнство, което в продължение на векове е било възпитавано от Руската православна църква. И като величайши завършек на тази война е станала свободата и духовното развитие на българския народ. Руската православна църква винаги е помнела, че българските православни мисионери, ученици на Св. равноапостолни Кирил и Методий, през X в., просветили нашите предци в Св. Православна вяра. Приобщили народа към славянската писменост и отворили съкровищницата на християнската култура и светоотеческата мисия. Без българско православие нямаше да има и руско православие. Чрез българското православие руският народ получи основите на Православната вяра от България”.

 


Страница 5 от 205