Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

БСП - ПАРТИЯ НА НАДЕЖДАТА

Е-поща Печат PDF

В навечерието сме на 50-ия редовен конгрес на Българската социалистическа партия. Нейните висши форуми винаги се очакват от обществеността в страната не само с подчертан интерес, но и с надежда за нещо ново, конструктивно и съзидателно в дейността ѝ, защото БСП безспорно е важен фактор в обществено-политическия живот у нас. Хиляди социалисти, симпатизанти, привърженици и безпартийни граждани са убедени, че 50-ият конгрес ще бъде не само юбилеен по своята номерация, но и със своите решения ще активизира партията в борбата за преодоляване на тоталната криза, в която сега се намира България. За да бъде тази битка настъпателна и резултатна, според мен, партията на българските социалисти се нуждае от обогатяване на собствената си политическа визия. За какво конкретно става дума?

На първо място, БСП трябва още по-ясно, още по-категорично да се изяви като партия на социалистическия идеал. Днес ние живеем в условията на капиталистическо общество и именно този факт властно налага да се издигне още по-високо знамето на социалистическата идея. В зората на създаването на партията преди почти 130 години тезата за социална справедливост беше главното в нейната идеология. В днешните условия в работата на БСП трябва още по-силно да се акцентира на справедливостта, хуманизма и солидарността.

Социалистическият идеал няма да се реализира скоро, но това не трябва да ни прави песимисти. Не може да се живее без идеали, без мечти. Необходимо е БСП още по-ясно, още по-конкретно, още по-настъпателно да изразява своята социална същност, своите морални принципи и виждания за по-справедливо и по-демократично развитие на България. Нека всичко това да бъде още по-ярко и по-убедително, както в работата на депутати на БСП в Народното събрание, на съветниците на Левицата в общинските съвети, а също така и в средствата за масова информация. Нека постоянно да се укрепва убеждението на българските граждани, че политическите действия на БСП са насочени само към подобряване живота на хората и заздравяване на държавността.

На второ място, наложително е БСП да се движи не след проблемите на страната, а да бъде пред тях, като търси и предлага постоянно пътища и методи за тяхното разрешаване.

Нека се формулират няколко ясни политики на БСП по важни проблеми, които имат глобален характер за България, които се отнасят до всички нейни граждани без оглед на възраст, пол, социален статус, етнос, религия и политическо пристрастие. Примерно това могат да бъдат:

- борба с бедността;

- подобряване на здравеопазването;

- осъвременяване на учебното дело;

- опазване и оздравяване на околната среда;

- формиране на родолюбие у младите хора.

Сигурно биха могли да се набележат още проблеми с глобално значение, но по-важно е по тях БСП да имат точни и реалистични програми за промяна на статуквото.


Защото бедният човек, който мисли само за физическото си оцеляване, не може да бъде патриот. Болните, които нямат възможност да се лекуват или ги лекуват качествено, не могат да бъдат полезни за страната. Учебните пособия, в които не присъстват Ботев, Левски и Вазов, не формират родолюбци, а създават изселническа психология у младите хора. Влошената екологична обстановка, камарите от боклуци ще ни тровят и разболяват, а болни и слаби хора не могат да работят, както за себе си, така и за страната.

Ако БСП е винаги в курса на най-важните проблеми на страната, ако авангардно, постоянно и методично, работи за тяхното решаване – това ще е най-убедителният атестат, че тя е партия на трудовите хора, която се бори за всеки отделен човек и работи за силна, справедлива и демократична България.

И на трето място, но не на последно по важност, е въпросът за кадрите на партията. Във всички времена всяка нова идея, всички опити за промяна се реализират от подготвени, стойностни хора.

Наличието на такива кадри в редовете на БСП е особено важно сега, в условията на сложни, с голяма динамика проблеми. Явно днес са ни необходими не само високообразовани кадри (БСП винаги ги е имала), но и такива, които са с повишена обществена чувствителност, които могат да забелязват нуждите на отделния човек, но и нуждите на конкретната улица, квартал, район, населено място, село, град и да воюват за тяхното изменение към по-доброто.

Такъв маниер на работа дава възможности за реална оценка на кадрите, за тяхната подготовка, годност и умение да работят в трудни условия. Сега повече от всякога са нужни партийни кадри не само с висок професионализъм, но и с ясно изразено чувство на дълг и уважение към хората. И още нещо е необходимо – вярност към социалистическата идея. Колкото и да е неприятно, трябва да кажем с ръка на сърцето, че през годините немалко социалисти напуснаха партията, а други с висок партиен ранг станаха ренегати и сега служат на чужди политически интереси. Сигурно няма да е излишно да въведем и да използваме в работата си критерия „политическа устойчивост“, чрез който не с красиви и гръмки думи, а с реални дела ще се оценява верността на всеки социалист, на всеки партиен деец към БСП и нейната политика, а също и другарството и почтеността един към друг и готовността да се зачитат различни мнения в разнообразната дейност на партията.

Тези мисли ме вълнуват пред 50-ия конгрес на Българската социалистическа партия. Надявам се неговата работа и решения да дадат по-голяма увереност на социалистите и българските граждани, че България ще се промени. Иска ми се за повече българи БСП да бъде партия на надеждата сред днешната бездуховност и грабителство, партия на справедливостта, на демокрацията и хуманизма, партия на оптимизма и бъдещето.


 

ОБРЪЩЕНИЕ НА КОРНЕЛИЯ НИНОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НС НА БСП

Е-поща Печат PDF

До

Делегатите на

конференциите на БСП

и членовете на БСП

в общите събрания

 

Уважаеми другарки

и другари,

Благодаря ви за вашата активност и вяра, за неуморната работа и отдаденост на лявата кауза през изминалия мандат.

Отчетно-изборната кампания ни дава възможност да отчетем постигнатото и заедно да работим за подготовката на силна управленска програма на БСП - с конкретни стъпки за бъдещето на България и добруването на българския народ.

Нека да мобилизираме целия интелектуален и кадрови потенциал за силна и единна БСП. Важно е днес да бъдем отговорни! Сега вие предлагате своите представители в местните и националните ръководни и контролни органи на партията. Те ще защитават идеите на БСП и, въпреки трудностите, ще отстояват свободата, солидарността и справедливостта. Зная, че вашият глас е най-ценен и именно затова отстоявах въвеждането на прекия избор. Призовавам ви да бъдете активни, за да има смисъл в това ново и европейско начинание, което овластява вас - партийните членове. Надявам се, че ще бдите и ще гарантирате прозрачния избор.

Основната наша обща задача е на предстоящия 50-и конгрес да предложим алтернатива на модела на управление и да се подготвим за предсрочни или за редовните парламентарни избори през 2021 година.

На фона на перманентните кризи, на фона на страха и нищетата, до които ни доведе правителството "Борисов", обществото има нужда от сигурност и перспектива. Страхът е най-големият ни враг и един от най-силните инструменти на властта днес. Не се страхувайте да изразите свободно мнението си, да защитите правата си, да вдъхнете смелост на хората до вас.

Желая ви здраве, сила и мъдрост!


 

 

КЛИМАТИЧНИ ВЕЩЕРИ И ВЕЩИЦИ ОТ КЛАНА НА АЛ ГОР

Е-поща Печат PDF

Принос към края на мита за глобалното затопляне


Когато през 1992 г. на път за Новозеландските Алпи се появихме с алпиниста Кольо Рапела на плажа в Сидни, забелязахме табела с надпис “Burning time-15 min” (Време за безопасно препичане на слънцето - 15 мин.). „Брей че са напреднали озитата! - рекохме си ние. Контролират си даже събирането на тен, който ние най-безразсъдно в излишък получаваме по рилските върхове. Озоновата дупка сигурно е нещо по-сериозно, отколкото ние сме си представяли.“

Но ето че изминаха 27 години и предупредителните табели на плажовете изчезнаха. Оказа се, че през 2019 г. озоновата дупка е достигнала минимални размери от 1982 г. насам. Климатичните промени намаляват, а не увеличават озоновата дупка. Канадското момиче Северн Карлис-Сузуки, което по време на Конференцията по климата в Рио (1992), се страхуваше да излиза от къщи заради пробитата от Човека озонова дупка, порасна и отдавна се излежава без страх по плажовете.

Доклади за необходимост от паника. Монреалският протокол от 1987 г.,

забраняващ употребата на фреони и подписан единодушно от 197 страни, се оказва напълно излишен. Само дето причини на страна като Съветския съюз колапс на цялата му хладилна промишленост, 100 млрд.  долара загуби и 100 000 безработни! Но в същото време монополът и печалбите от „безопасните“ хладилни агенти на ТНК (концерна „Дюпон“) беше осигурен.

А обяснението защо озоновият слой над полюсите е два пъти по-тънък, въпреки че там няма хладилници и дами пръскащи козметика с фреони, се оказа доста елементарно.


Ами при този наклон на земната ос интензивността на космическото лъчение, разпадащо кислородните молекули (О2), за да образуват след това озон (О3) е минимално, т.е.  Антарктида е така да се каже „на сянка“. А фреоните, освен че ги няма в Южното полукълбо, са и тежички и трудно биха се издигали на 15-20 км, за да разлагат озоновия слой. За останалото са отговорни донякъде температурата и променящата се циркулация на въздушните потоци .

След като психозата за киселинните дъждове и озоновата дупка изигра ролята си за възпиране ръста на бързо развиващите се икономики, транснационалните компании (ТНК) трябваше да намерят нова спирачка. И тя им беше предложена от услужливи учени, които докараха от девет дерета вода и изровиха хипотези на световни умове от 19 век (на математика Жозеф Фурие и химика Сванте Арениус) заедно с техните заблуди. Всичко се започна  към средата на 70-те години на ХХ век с шокиращите доклади на Римския клуб (Club of Rome), които предизвикаха необходимата паника. Те размътиха главите на повечето хора, че в условията на промишлената революция, повишаването на температурата на Земята е неизбежно и то се дължи на отделяните от индустрията и животновъдството т.нар. парникови газове (ПГ). Опасността от нов всемирен потоп ставала реална и били необходими спешни мерки.

Осребряването на един мит

Хипотезата за „климатичен апокалипсис“ беше подхваната  от политици и държавни лидери. В училищата на Съединените щати беше въведен предмет „глобално затопляне“. И преди учените да отреагират по същество, се стигна до Протокола от Киото (1997) и до огромни печалби за  лобистите с пазара на квоти за емисии на ПГ. Новата лъжа отначало беше наречена „глобално затопляне“`(global warming), а напоследък по-предпазливо „climate change“ (климатични промени). Вместо решаване на важни екологични проблеми като ликвидиране на островите от пластмаси в Тихия океан например, с подписания протокол се изпират по 150 млрд. долара/годишно за намаляване на емисиите на набедения за главен виновник – въглеродния диоксид (СО2). Алармистите стават все по-агресивни и искат „Отричането на глобалното затопляне да бъде приравнено  с отричането на Холокоста“. И двете били престъпления срещу човечеството!

Една непризната заблуда често довежда до следваща. Новата лъжа трябваше да бъде поддържана от живи авторитети и повтаряна многократно. Връх на кампанията за „глобално затопляне“ бяха книгата и филмът на бившия вицепрезидент на САЩ „Неудобната истина“ (2006 г.). За тях Ал Гор получава през 2007 г. два „Оскар“-а и Нобелова награда за мир.  Цяло поколение беше сугестирано, че Земята не успява да се охлажда и към 2015 г. белите мечки в Северния ледовит океан ще останат без лед.

Конференциите по климата следваха една след друга. Всичко вървеше по ноти, но точно преди Конференцията в Копенхаген в 2009 г., (годината, в която Ал Гор стана  „зелен милиардер“) хакерите разобличиха климатолозите от Университета в Норич (подаващи данни за IPCC, Междуправителствена комисия по климатичните проблеми), че премълчават, подправят и изтриват всички несъответстващи на глобалното затопляне данни. Те разкриха, че определени хора паразитират върху мита за глобалното затопляне. Ужас!!! Очертаващият се „Климат гейт“ можеше да провали следващото Парижко споразумение, което трябваше да задължи подписалите го държави да събират по 100 млрд. долара/годишно за борба с климатичните промени. Наложи се да се изчака известно време за да отшуми скандалът.

На това място нервите на учени  и политици не издържаха.

Трябваше да се намери момчето, което да извика „Царят е гол!“. Първи „изокаха“,  както в разказа на Чудомир, бивши високопоставени експерти. Съветникът на президента Тръмп по науката Дейвид Гелентер енигматично заяви следното: „Кацането на човек на Луната е пълен абсурд и най-голямата лъжа в историята на човечеството, даже по-голяма от безсмислицата за глобалното затопляне“. Последваха го екс-президентът на Националната Академия на науките на САЩ Фредерик Зайц. „Консенсус има само между учените, които получават грантове за да тръбят, че трябва да се борим с глобалното затопляне“- заяви той и поднесе петиция, подписана от 15 000 учени, които призовават за отказ от Протокола  в Киото. „Не съществуват никакви убедителни доказателства, че емисиите от въглероден диоксид, метан и други ПГ причиняват или могат да причинят в бъдеще катастрофално затопляне на земната атмосфера и разрушаване на климата“. Още по-гневни бяха проф. Фред Сингер - Ръководител на Държавната Метеорологична служба на САЩ и д-р Джеймс Бейтс - директор на NOAA (National Oceanic and Atmospheric Administration): „Теориите за промяна на климата като резултат на човешката дейност могат да се разглеждат като основани на фалшификации“.

През Средновековието за промените в климата и по-точно за застудяването между 1650 и 1710 г. са обвинявали вещиците и дори са ги изтребвали Ал Гор и Комисията към ООН наречена IPCC (International Panel of Climate Change) силно приличат на вещици, които пророкуват за възможната гибел на съвременната цивилизация. Те продължават да твърдят, че „Влиянието на човека е главната причина  за затоплянето, наблюдаващо се от средата на ХХ век“.

Въпреки научните доказателства  за започващ процес на „глобално захлаждане“, климатичните вещици продължават да омайват световния политически елит, че въглеродът изхвърлян в атмосферата провокира парниковия ефект. На Конференцията по климата в Мадрид (2-12 декември 2019 г.) ген.-секретар на ООН Антонио Гутереш продължи да пее втръсващата  вече песен: „Да се откажем напълно от изкопаемите горива и най-вече от въглищата! Да не бъдем запомнени като поколението, което си зарови главата в пясъка! Да изберем между надеждата и капитулацията!“, а г-жа Каролина Шмит, министър на околната среда на Чили, зададе и абсурдната цел: „Глобалните парникови газове до 2050 г. да се намалят с 80%“. Но в капана наречен Парижко споразумение (2015 г.) засега  влизат само 68 страни, отговорни за… 8% от парниковите емисии! Все повече държавни лидери се отнасят подозрително към докладите на IPCC и са склонни да повярват на думите на президента-бизнесмен Тръмп: „Глобалното затопляне е мистификация, измислена от елита, за да се печелят големи пари. Протоколът за въглерода може да стане инструмент за продължаваща деиндустриализация на Съединените щати.“ Явно Тръмп е умножил тоновете въглеродни емисии  по 75 дол./тон и се е досетил, че с предлаганата нова световна валута, за разлика от алармистите, го грози опасност да стане отново от милиардер - милионер.

Проблем с климата  съществува, но в него е намесена много политика и твърде малко наука.

Като необоримо  доказателство „климатичните вещици“ до скоро  показваха подобният ход в графиките на съдържанието  на въглеродния диоксид (ВД) и температурата на атмосферата. Но геолозите сондираха  ледовете на Антарктида и анализираните проби на въздушните мехурчета в сондажните ядки от 700 хилядолетия показаха категорично, че увеличаването на концентрацията  на ВД в земната атмосфера е следствие (а не причина) от повишаване на температурата! Някои твърди глави чак сега започват да проумяват, че след като в повърхностния слой на океана ВД (СО2) е 20 пъти повече отколкото в атмосферата, логично е при повишаване на температурата дори с 0.5оС част от него да се отделя, както от газираната вода след изваждането й от хладилника.

Тук вече можем да се вслушаме в мнението на учените каква е истинската причина за повишаване на температурата на Земята.


Преди всичко трябва да се прави

разлика между климат и време.

Времето е състоянието на атмосферата в определен момент описващо се с показатели като температура, влажност, налягане.

Климат (от гръцки наклон) се получава след многогодишна  (поне няколко десетилетия) статистическа обработка на данните от времето. В зависимост от наклона на земната ос съществуват сезоните в северното и южното полукълбо и различните климати на Земята: умерен, тропически, пустинен, полярен… Всеки климат има климатична норма, но временно отклонение от нея не означава непременно изменение на климата. В Сахара падна сняг, но това не е доказателство, че климатът ще стане умерен вместо пустинен.

Климатът на Земята се е променял винаги. Преди 1000 години викингите са заварили Гренландия с необятни зелени пасища. Останки от динозаври и мамонти палеонтолозите намират в Аляска и Сибир. Значи на мястото на топъл климат е настъпило продължително заледяване. Колко пъти се е случило това в историята на Земята?

Учените твърдят, че се наблюдава цикличност в промените на климата. Всъщност това са колебанията в слънчевата енергия, идваща на Земята. Има големи цикли, траещи десетки хилядолетия (това са големите ледникови периоди), има и малки продължаващи по 11 и 17  години. Големите ледникови периоди (ГЛП) в историята на Земята са четири. След 90 000 години заледяване идват 15 000 години на относително затопляне. В около 80% от времето Земята е била покрита с ледници. Само в останалите 20% е имало затопляне и живот. Последният ГЛП е приключил преди 12 000 години. Ние, човеците, живеем в един сравнително хладен междуледников период, който от своя страна има цикли с минимуми и максимуми на температурата на земната повърхност, наподобяващи „зъбчатка“. По-силно е захлаждането, когато фазите на слънчевите цикли съвпадат. Тези температурни минимуми носят имената на известни учени, например на Далтон, на Маундер и др. През 1812 г. армията на Наполеон е замръзнала в люта зима в Русия по време на „минимума на Далтон“. През 21 век обаче се очаква нов минимум на Маундер, т.е. нов малък ледников период, подобен на този, който е принудил викингите да се върнат към  Скандинавия и спасителния Гълфстрийм. Този път за „новия Маундер“ ще трябва да се готвим ние.

По време на ледниковите периоди Земята не е била населена, но ако теорията на сръбския физик Миланкович се окаже вярна, то предстои Земята да  премине през пети дълъг ледников период, по време на който хората ще споделят участта на динозаврите, независимо от съдържанието на въглеродния диоксид в атмосферата и независимо от техните умения.

И така, от 2020 г. ще бъдем свидетели на

нов 25-ти слънчев цикъл.

И той ще бъде свързан със захлаждане, защото слънчевата активност пада, тъмните петна за термоядрена активност липсват, а разстоянието до Слънцето расте. Температурата на Земята, повишена с около 1оС (в предела на относителната грешка), през втората половина на ХХ век, остава непроменена до 2019 г. и предвиждането на Ал Гор и IPCC за „климатичен колапс“ не се сбъдва. Системата АРГО със стотици датчици по земното кълбо показва, че „Световният  океан бавно се охлажда“ (проф. Вл. Полеванов). Леденият щит на Антарктида нараства и няма изгледи да се стопи и да вдигне застрашително нивото на океана. Излиза че компютърните модели за промените на климата може би са погрешни. Стана ясно, че Земята е отворена (неравновесна) система и земният климат зависи от много променливи (вкл. от албедо, космическото запрашване и др.), а не само от съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата. А как да се раздели приносаът в увеличаване на ВК от човешката дейност от този, изхвърлян от вулканичната дейност?

Аз съм спектроскопист и отдавна съм се убедил, че инфрачервеното излъчване (IR) от земната повърхност  се поглъща както от въглеродния диоксид, така и от водните пари. Затова в облачно и влажно време температурата на атмосферата е по-висока. Но водните пари са много повече от ВД и ефектът от тяхното поглъщане би трябвало да се отчита в компютърните модели, а това алармистите, съдействащи на Ал Гор не го правят. Съгласно данните не на друг източник, а на IPCC емисиите на ВД от човешка дейност са 27 млрд тона годишно. В същото време фотосинтезата гълта 440 млрд тона ВК, а океанът разтваря или изпуска  330 млрд тона. Или 27 срещу 770 млрд тона. Как ви се струва? Има ли шанс човекът да промени климата? Но, странно! Слънчевата активност и външните фактори престанаха да влияят на климата на Земята от момента на учредяване на IPCC към ООН! Алармистите нямат сериозни научни доказателства, но не се отказват. Парите са огромни, а и Ал Гор е жив и здрав. „Старата теория отмира само със смъртта на нейния последен яростен защитник“ – е казвал Айнщайн.

Дали е толкова вредно увеличаването на въглеродния диоксид, след като той е „храна“ за растенията, участвайки във фотосинтезата, при която се отделя кислород? Учените са категорични, че ВД е полезен. При по-високи концентрации на ВД растенията трупат повече биомаса. При двойно увеличаване на концентрацията на ВД, добивите от зърнени култури ще нараснат с 22%, а на горите – с 40%. Това вече е доказано: в края на миналия век увеличаване само с 9% за периода от 1970 до 1990 г. увеличава биомасата на горите в Европа с 25%. Излиза, че „глобалното затопляне“ е по-скоро от полза за  милиарди гладни земни жители.

Теориите за глобално затопляне доведоха до Глобална бюрокрация, която е на път да създаде тоталитарна институция в „отворено“, демократично общество. Какво означава „зелена“ банка, която ще има капитал от 100 млрд. долара,  събрани от страните подписали Парижкото споразумение, и ще отпуска избирателно кредити с ниска лихва на тези, които ще закрият своите каменовъглени мини и ще започнат да строят „вятърни мелници“ и фотоволтаици? Някой да е видял производство на стомана с ток от ветрогенератори. Лично аз съм свидетел на обратното – преустановяване на производството на стомана в Кремиковци, съпроводено със спиране на двата блока на АЕЦ „Козлодуй“, даващи евтината електроенергия.  Глобалното затопляне се превръща във власт, влияние и пари. Тези, които „регулират“ въглеродния диоксид в атмосферата, искат да командват и световната икономика без да са спечелили война.

По този повод палеонтологът проф. Кирил Есков (РФ) каза, че „глобалното затопляне“ премина от списъка на естествените науки към идеологическите като диалектическия материализъм“.

Причините за промените в Климата са  другаде и не зависят от човека. С неразумни решения хората могат да влияят само на локалния климат. Коагулантите на Бритиш Петролеум в Мексиканския залив разкъсаха Гълфстрийм на няколко потока. Ако студеното Лабрадорско течение се изравни по плътност с Гълфстрийм, англичаните ще започнат да гледат футболни мачове с ушанки на главите. Черният дим бълващ от комините, с който плашат децата, не е въглероден диоксид. Той съдържа други наистина вредни  газове и наночастици, които трябва да се улавят за да може нашия жизнен стандарт да бъде приличен и да не ходим по улиците с маски като китайците. Пред Човечеството има по-важни проблеми от въглеродния диоксид: безопасни храни, екология, енергетика... Настъпва времето на водородните технологии, които ще отделят вода, а не ВД, но пък крият други опасности. Предстои малък ледников период. ООН трябва да смени целите си и да финансира стратегически, а не печелбарски проекти.

А до настъпване на това време българските политици не трябва да забравят ироничното припомняне на геолога проф. Владимир Полеванов: „В цял свят борбата за човешки права и демокрация, както и борбата за спасяване на климата, нямат никакво отношение към реалните права, демокрацията и климата на Земята.“


 

БОЖЕСТВЕН ДАР

Е-поща Печат PDF

„Българин да се наричам.“

Иван Вазов


Аз пак ще изповядам, че обичам

България и нейния олтар...

Защото българин да се наричам

за мене е свещен божествен дар!


И в мигове на бури забучали,

на пориви, на грижи, на мечти,

аз помня стародавните скрижали,

с които Тя до гроб ме освети.


Тя – моята земя благословена,

Тя – люлката на българския род.

Тя диша в песента ми съкровена

и търси към столетията брод.


Тя с притчи и предания ме вика

да се превърна в лира и тръба,

за да участвам в нейната велика

и горда, и страдалческа съдба.


И аз на този повик се обричам

и в моя дух бушува жива жар...

Защото българин да се наричам

за мене е свещен божествен дар!


 

ДЕН НА СЛАВАТА И ПОДВИГА

Е-поща Печат PDF

„Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“

Йоан, XV глава, XIII стих


В душата на народа, в скрижалите на българския дух, в паметта на кръвта българска, пламти жаравата на деня Трети март.

Той е ден на славата и подвига, на честта и достойнството, на благородството и самопожертвувателността. Ден на пролятата кръв за брата от брата – безкористна, топла и чиста.

Трети март е ден на живите и мъртвите българи и руси. На живите, защото имат великата длъжност да пренесат през живожарицата на годините огъня на най-неизтребимото българско чувство: освен България, и наравно с нея, да обичат честно и открито братска Русия.

Той е ден и на мъртвите, защото техният подвиг е онази надстройка във фундамента на живота ни, която увенчава като гранитен венец един връх на славата и безсмъртието под православните небеса на Русия и България.

За този ден от София до Москва, от Шипка до Сахалин са биели камбаните на признателността и истината. И техният праведен звън под небето на България, е смразявл езиците на жалките солисти и хористи на лъжата и омразата, на нищтите духом, на подлеците и наемниците.

Този камбанен звън е бил противоотровата за всяка омерзена от техния грях българска душа и е основанието на вярата в неумиращата наша надежда за пребъдване. Той е и непоколебимата увереност, че  реката на историята, която безспирно тече и сякаш завинаги отделя българи от руси, остава безсилна и слаба, за да скъса хилядолетния мост между бреговете на духовността и братството. И никакви вихрушки и виелици от внезапни зими, цивилизационни избори и алианси, не могат да затрупат пътя на сърцата ни към другия бряг. Защото подвигът не може да бъде погребан и забравен. Подобно на пшеничено зърно в земята, той не умира, а ражда нови нови плодове. Времето само усилва неговия глас и той се слива с гласа на брата, чезнещ в калта и нищетата на натрапения му чужд живот. И ехото на това братство на надеждата ражда нова надежда! И през горестния поплак на отца Паисийя - „Ти, българино, знай своя род и език!“, през Шипченските усои и Шейновските снегове, се слива с ехото от онова смразяващо „ура” на опълченци и гренадири, от което небесата просветват и се ражда свободата. И пролятата кръв, страшната червена валута на историята, на паметта и болката, не изтлява, защото е призвана да съхрани  неумиращия български извор на надеждата. И да освети вярната посока за пътя на цял един народ, в който истината за неговото минало е незаобиколимо основание за собственото му бъдеще.

И никаква платена русофобия, и никакви дирижирани оркестри и хорове на лъжата и омразата и техните жалки солисти не са в състояние да обезсмислят и да обезценят общия път през историята на българи и руси.

Съвременните конкистадори, надянали маски на ангели, знаят това. С усукани, с лъстиви слова и сърца, безчувствени като мелнични камъни, те бързат да вложат отровата на неблагодарността в горчивия хляб на българското настояще и бъдеще. Под рапидните зъби на чудовищни дървояди днес стенат иконостаси и ипостаси на цяла една православна цивилизация. Под остриетата на научни рендета и секири падат в талаша събития и факти, завети и предания, фрески и приписки, скрижали и свяст. Но като омълнено дърво, като ориентир в топографската карта на небесата, над хребета на времето се въздига светлият духовен път на два кирилски народа, на два братски неразделни народа с души като московски камбани и сърца като каменната твърд на Балкана.

Те имат своя Трети март, една неразрушима крепост на кръвта, паметта и подвига, ден, роден от съпричастието и саможертвата,  от християнското братско великодушие и високите воински чувства на дълг, доблест и мъжество на храбрите синове на Русия и България.

На този ден глас извисяват певците, гърмят трелите на музикантите, поетите декламират балади и пишат молитви за мъртви и живи, за упокой и слава!

И под православните небеса, с размаха на ангелски крила, божествената литургия въздига паметта на вековете. Благословът на благодарноста - като дъга над реката на историята - прехвърля мост между минали и настоящи поколения на българи и руси, на руси и българи.

Никой не е в състояние да ни отнеме денят Трети март! Като несменна стража над него бдят и Шипка, и Шейново, и Плевен, и Стара Загора. Ехти страшният вик на децата бурливи на България от Сливница до Одрин, от Булаир до Дойран, от Чаталджа до Каймакчалан и Завоя на Черна. И на него се уповава България в своя път към бъдещето. Тя ражда и възражда този ден и в живота на цял един народ като православна камбана гърми родилният вик на свободата:  „Братцы, Бог с нами! Вперёд!“


 


Страница 5 от 344