Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЗАЩО ПРОВЪЗГЛАСИХА МАЛОРУСИЯ

Е-поща Печат PDF

Александър Захарченко обяви създаване на една нова държава, наречена Малорусия - правоприемник на провалената от „идиоти” (така квалифицира управляващите в Киев бившият президент на САЩ Барак Обама), е безспорно предизвикателство за Киев и западните му покровители. Донецк (Донецката народна република) не желае откъсване на територии, а замяна на днешната компрометирана националистическа Украйна с държава, изградена на федеративен принцип. Така гражданите на Донбас се превръщат от „сепаратисти” в реформатори и обединители на „незалежная” и „самостийная” Украйна. И името, което са избрали за новата държава, не е толкова обидно като “Украйна”, което всъщност значи покрайнина. Покрайнина на кого?

Ходът на Захарченко изненада дори ръководителите на Луганската народна република, които на първо време отказаха да се присъединят към ДНР.

В самата Русия инициативата на Захарченко намери противоречив отзвук: едни го приветстват, други го обявяват за предател, който ще навреди на Русия. И това го твърдят хора, които бяха във възторг от връщането на Крим в Руската федерация! Разни хора, разни идеали. На Запад също бяха сюрпризирани, след като дълго си затваряха очите за злодеянията на укронацистите в Киев. Дори им предоставиха безвизов режим в ЕС, а пък те погребаха Минските споразумения, които никога не са и имали намерение да  изпълняват.

 

ПОЕТ НА ВЯРАТА И СВОБОДАТА

Е-поща Печат PDF

Революцията на Никола Вапцаров в живота и поезията

На 23 юли 1942 г. българският фашизъм извърши едно от най-свирепите си престъпления. Осъди на смърт и разстреля великия поет на България и света Никола Вапцаров. Уби го с всичката кръвожадност на варварина, който няма ухо за истината и красотата на живота. Отне временното му пребиваване на планетата Земя, за да подпечата неговото безсмъртие и подвиг.

Вапцаров получи целувката на родните Каиновци в най-знаковия съдебен процес у нас през периода на Втората световна война, известен като процеса срещу легендарни личности на ЦК на БРП (к). В полицейския рапорт е написано, че „присъдата я произнася Военно-полеви съд по н. д. 585/942 г. над 61 комунистически функционери, от които 6 задочни”, с нареждане тя да бъде изпълнена в рамките на 24 часа. Заедно с Вапцаров са екзекутирани в Гарнизонното стрелбище на София комунистите антифашисти Антон Иванов, Атанас Романов, Антон Попов, Петър Богданов и Георги Минчев.

Преди да изобразя величието на поета Вапцаров, длъжен съм да изтъкна, че Вапцаров загива като заместник на ръководителя на Военната комисия на ЦК на компартията - Цвятко Радойнов, която фактически ръководи българската антифашистка съпротива. Случаят с Вапцаров е уникален – няма друга европейска страна, в която толкова възлов пост на нелегалното движение да се заема от такава крупна фигура на съвременната национална и всечовешка култура. Що се отнася до литературните му приноси, те са огромни и дълбоко новаторски.

Ще спра вниманието върху няколко момента.

 

ГЕНИЯТ НА ГРАДИВНОСТТА

Е-поща Печат PDF

На 9 юли т.г., в родния град на патриарха на българската литература Иван Вазов - Сопот, по традиция бе отбелязана тържествено 167-годишнината от рождението на народния поет.

На този ден се връчва и голямата Национална награда за литература на името на Иван Вазов. Наградата е учредена през 1970 г. от община Сопот и Министерството на културата. Призът представлява бюст на патриарха на българската литература Иван Вазов, изработен от скулпторката Нина Канарова.

Тази година, в присъствието на множество благодарни и благородни граждани на Сопот, с участието и в присъствието на кмета на Сопот г-н Деян ДОЙНОВ, както и на официални лица, вицепрезидентът Илияна ЙОТОВАвръчи литературната награда на проф. д-р Симеон Янев.

Проф. Янев е писател, есеист, теоретик, литературовед, преподавател по нова българска литература в СУ „Св. Климент Охридски“ и автор на множество изследвания, както и любим учител на хиляди студенти в областта на хуманитарните науки. През 2002 г. проф. Янев основа в СУ „Св. Кл. Охридски“ магистърска програма „Творческо писане“, която ръководи до 2007 г. с огромен успех, като знаем колко трудни бяха тези години...

Вероятно повечето читатели свързват името на Симеон Янев с изключителния роман “Биографии на писатели, генерали и трети лица”, както и с психографиите на дейци на националноосвободителната борба в България, със сборника “Участта българин” и много други творби.

 

ВАСИЛ ЛЕВСКИ ИЛИ ВЯРАТА ДА ПРОДЪЛЖИШ

Е-поща Печат PDF

180 години от рождението на Апостола на свободата

Няма защо да скриваме един банален исторически рефрен, чийто произход и последвали рецидиви не са само българско явление. Той внушава угнетяващата зависимост, че колкото по-безпомощен е един народ в текущото съвремие, толкова по-безукорно изглежда неговото минало. И толкова по-старателно като утеха, а не като опора, то се въздига като щит срещу днешната безпомощност.

Ако в дните, когато отбелязваме неговата годишнина, вникнем в истинската същност на личностното величие на Левски, ще се успокоим, че той е твърде значим, за да бъде мехлем за текущи комплекси.

Различен ли е Левски за другите, както е така еднакъв за всички нас? Ние автоматично приемаме неговото магическо излъчване, често без да се замисляме докъде се простира то. Всичко казано от него възприемаме метафорично като библейско сказание. Той вгради особена стойност в “губенето” и “печеленето” в човешкия живот. Съдържание, малко връзващо се с императивите на пазарната психология.

Неговото властно влияние в нашето съзнание е мотивирано и от една особена причина. Тя е разположена в тягостните контрасти в следосвобожденска България. Настъпваше времето на възнаграждавания патриотизъм. Често пъти непропорционално по степени на заслуги. Всякакви пропасти разделяха бившите борци. Едните поборници ставаха министри, кметове и управители, другите пишеха почитателни писма за някаква малка пенсия. Едни търсеха отплата за служба на Отечеството, други с гордо мълчание се правеха, че не забелязват какво става с идеалите на отечествената свобода.

 

ЩЕ ИЗПИЛИМ ЛИ ПЕТОЛЪЧКАТА ОТ ПИСТОЛЕТ „МАКАРОВ”?

Е-поща Печат PDF

До главния редактор на в. „Нова Зора” г-н Минчо Минчев

Уважаеми г-н Главен редактор,

Повод за моето искане е интервюто на г-жа Ема Иванова с проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност, бивш главен секретар на МВР и настоящ преподавател в Нов български университет, поместено на стр. 7 на в. „Трета възраст” (бр. 27/5-11.VII.2017 г.), във връзка с проблемите в МВР и протеста на 5 юли – професионалния им празник. Това е и мой празник, защото съм о.з. полковник от МВР и съм прослужил 25 години на офицерска длъжност, като следовател, научен работник, н-к на отдел и зам. н-к на у-ние „Криминално” в Дирекция на милицията, и преподавател във ВСШ „Г. Димитров” – МВР, а проблемите са ми близки и основателно ме тревожат, макар и в битността ми на пенсионер. На посочения вестник съм обиден от личен опит, понеже не публикува ”друго мнение” от читателите си.

Уважаваният от мен професор познава отблизо проблемите в службите за сигурност, включително в МВР, и съответно компетентно ги интерпретира. В настоящото интервю обаче дава и становища, свързани с въоръжението и оборудването на полицаите, които не считам за верни и заблуждават читателите.

 


Страница 5 от 184