Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ПРЕБРОЯВАНЕ НА ПОЧТЕНИТЕ ИЛИ “ДИВИТЕ ЗАЙЦИ”?

Е-поща Печат PDF

Президентски и парламентарни избори 2021


„Никъде не се лъже толкова много, както на лов, на война и преди избори“, казвал прочутият германски канцлер Ото фон Бисмарк. За тази констатация се сещаме винаги, когато у нас закипят предизборни страсти и кандидатите за властта заобикват гласоподавателя така, както и родителите му не са го  обичали. Понякога в лова на избиратели се включват, наред с „партиите на статуквото“, и политически проекти, претендиращи да са изразители на истинските, изконните интереси на гражданите, областите, нацията и държавата като цяло.

Дали ще се нарекат Реформатори, Демократи, Родолюбци, Партии на промяната, или Партии на протеста, всички те бичуват Статуквото и уверяват, че нямат нищо общо с него, ако и от думите им да лъха същият популизъм, какъвто има в изобилие и в речта на управлявалите преди тях. Десни, леви или центристи на думи, целта на всички е една - Солунската митница. Сиреч властта, чрез която ще могат да „раздават порции“ на приятелски обръчи от фирми, на съпартийци, близки и роднини. Тази система, разбира се, не е от вчера, а е описана още от Захари Стоянов като „зетьо-шурьо-баджанакизъм“. Летописецът на Априлското въстание е имал предвид порядъка в Източна Румелия преди Съединението, но събитията след това са му дали достатъчно основания за генерализиране на гореспомената констатация. Преминала през различни държавни устройства – от монархия, през пролетарска диктатура, до парламентарна демокрация, България неизменно се е сблъсквала с рецидиви на описаното от Захари функциониране на властта в Източна Румелия. Фактът, че този уж свободен и независим народ позволи 12 години да бъде лъган и ограбван от един почти тоталитарен режим, не говори добре нито за народа, нито за политиците. Но и опитът за смяна на модела „Борисов“, заменяйки го с друг, подобен на него, не е добра атестация за съавторите на тази „промяна“. Дали се наричат „Има такъв народ“, „Демократична България“, или „Изправи се БГ- Ние идваме“ , все тая: както в баснята „Орел, рак и щука“, товарът си е още там. На мнозина оптимисти им се иска проектът „Продължаваме промяната“ на бившите служебни министри Асен Василев и Кирил Петков да влее свежа струя в застоялия въздух над българското политическо блато, но инстинктът на българина го прави предпазлив, подозрителен и недоверчив към всички, които му обещават светло бъдеще. Неслучайно народът е казал, че на малко прасенце и на нов началник не бива да се радваш предварително, понеже не се знае каква свиня ще излезе. Това важи и за кандидатите за президент, които партиите на статуквото ще крият до последния момент в ръкава си, както и за тези, които се самоопределят като алтернативни на президента Радев. „Цели сме изгорели от парене и пак не се научихме да духаме!“, пише Левски за едно друго време. А пък опитът с „Има такъв народ“ (ИТН), формацията на шоумена Слави Трифонов, която пропиля две възможности за сформиране на редовно правителство – в 45-то и 46-то Народно събрание, показа, че тя е в състояние да провали и третата. Въпреки оптимизма на своя лидер, че в 47-то Народно събрание ще бъде сформирано правителство „на всяка цена“. Как ще стане това, когато тези, които яхнаха миналогодишните протести, не си говорят нормално, а се клеймят едни други като предатели, рекетьори, корупционери, зависими и поддръжници на Борисов, Доган и Гешев? Как ще приемат за свой партньор проекта „Продължаваме промяната“, който приканва „почтените“ във всички партии да се присъединят към него? Дали електоралният му потенциал ще остане на ниво 8-9, или 11 процента, както твърдят сега социолозите, или той ще обере каймака от протестния вот? Заявката на Кирил Петков с десни мерки да постига леви цели не е най-странната идеологическа мешавица, която сме чували. Вече сме били свидетели, как лявата БСП, председателствана от днешния лидер на ПЕС Сергей Станишев, въведе плоския подоходен данък от 10%, оправдавайки се с останалите участници в правителството на тройната коалиция - НДСВ и ДПС. Почти четвърт век тази дясна мярка виси над главите ни като Дамоклев меч. И нито икономиката се осветли повече, нито хазната се напълни. Корупцията, течовете и кражбите на публични средства продължиха и достигнаха своя апогей при трите правителства на Бойко Борисов. Това забелязаха и отвъд Атлантика, и чрез санкциите по закона „Магнитски“ удариха през ръцете „най-големия дарител“ на ДПС, Делян Пеевски, плюс няколко крадливи герберски заместник-министри. От ДПС обаче заявиха, че някой в България е подвел Държавния департамент и Министерството на финансите на САЩ, но да протестират пред Херо Мустафа не посмяха. Макар да се бият по гърдите, че са единствените евроатлантици в България. Не смеят да протестират и депутатите ни в Европарламента. Затова пък гласуват или се въздържат от гласуване на странни и отвратителни декларации и резолюции, насочени срещу семейството и традиционните ценности. Ако Станишев беше днес министър-председател и лидер на БСП, като нищо щеше да прокара и Истанбулската конвенция, и Резолюцията на ЕП в подкрепа на еднополовите бракове и ЛГБТ общността.

Все пак, да внимаваме с предизборните обещания за почтеност, честност и защита на интересите на българските граждани. Защото такива клетви се сипят и от устата на бившите управляващи, доказали колко им пука за народа, дето им гласува. Щастието, благоденствието, здравето и образованието на хората не са нито леви, нито десни или центристки понятия. Както и патриотизмът не може да бъде ляв или десен: него или го има, или го няма. Впрочем понятията ляво и дясно в политиката водят началото си от Националния конвент във Франция, сформиран след Великата френска революция от 1789 г. В него левите се наричали якобици и отстоявали интересите на дребната буржоазия, пролетариите и бедняците изобщо, докато в дясната страна на залата на Конвента заседавали жирондинците, представители на едрата буржоазия, за които революцията била завършила. В центъра на залата пък седели представителите на т.нар. блато, които подкрепяли ту левите, ту десните, според моментните си интереси. Абат Сиейес преживял и якобинския терор, и терора на реакцията, без нито веднъж да вземе думата. Запитан какво е правил през всичкото това време, той, според Стефан Цвайг, дал следния гениален отговор: „Живях“.

В нашия парламент също имаше такива мълчаливци, които бяха наречени депутати-риби. Но не те, а кресльовците излизаха на трибуната, за да отвратят допълнително народа от Народното събрание и парламентаризма изобщо. Впрочем, и по-рано парламентът не се ползваше с висок обществен рейтинг, но от 44-то до 46-то Народно събрание се копаеше под дъното, достигайки до пълно обезсмисляне на тази институция. Как да има престиж един парламент, председателстван от особа, която премиерът Борисов титулува ПКП? И, който имаше за заместник-председатели хора като Валери Симеонов и Веселин Марешки, които се наричаха един друг политически проститутки? Последният беше със снет имунитет и ако имаше истинско правосъдие, отдавна да е в затвора.

За жалост не са особено оптимистични и прогнозите за 47-то Народно събрание. Последното проучване на Маркет Линкс показва, че участниците в следващите избори за парламент се ползват със следната обществено подкрепа: - ГЕРБ–22,5%; БСП-14,5%; ИТН-13,5%; ДБ-11,9%; „Продължаваме промяната“ - 11%; ДПС-9,8%; ИБГНИ - около 4% и „Възраждане“ - под 4%. Впрочем проектът на Асен Василев и Кирил Петков се регистрира в ЦИК на 22 септември с мандата на ВОЛТ и „Средна европейска класа“, но отказва общи листи с ДБ и ИБГНИ. Защото Петков и Василев не желаят други да им диктуват състава на предизборните листи. Особено такива с големи претенции без покритие и със съмнителна почтеност, след като са сменили по няколко партии.

Ако това съотношение се запази, като нищо ще продължи да ни управлява служебно правителство, назначено от президента, бил той Румен Радев или някой друг. До потретването на упражнението с предсрочните парламентарни избори през 2022 г.. И то, в условията на коронакриза и галопираща инфлация, заради скока в цените на природния газ, електричеството и петрола. Нали Борисов беше обявил „пълна диверсификация“ на газовите доставки? Нали щяхме да внасяме евтин природен газ от Азербайджан? Нали построи за 3,5 милиарда лева газопровода „Балкански поток“? Всичко се оказа един герберски син балон, както и довършването на проекта АЕЦ „Белене“ и 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“. От големите енергийни проекти, до магистралите и пречиствателните станции и ремонта на язовирите, всичко е или пиар, или корупционни схеми. Ако избирателят и този път се остави да го водят емоциите и розовите предизборни обещания, ще получи това, което заслужава: познатото старо, но в по-големи количества. Сиреч, обновения (като опаковка, б.а.) модел „Борисов“, в изпълнение на самия Борисов, или на някой негов наместник, „нов кърджалия в нова полуда, кой предал брата, убил баща си“. В Деня на независимостта, „лидерът“ изригна отново срещу президента Радев и тези, които му отнеха играчката на властта, като размаха заплахата от фалшифициране на изборните резултати посредством предварително подготвени флаш памети, на които били качени изборните протоколи. И когато дрънкаше тези глупости, от лявата му страна седеше бившият кмет на Пловдив Иван Тотев, специалистът по превръщането на редовни бюлетини в невалидни. Нали си спомняте за един аудиозапис, на който Тотев учеше съпартийците си как с едно драсване на перото като членове на изборни секции да превръщат в невалидни бюлетините, подадени за „неправилни“ партии? Същите опорки за готвеното фалшифициране на резултатите от машинния вот се излъчват ежедневно по „патриотичните“ телевизии СКАТ и Алфа. Което подсказва за готовността на ВМРО, НФСБ, ПП „Воля“ и „Атака“ отново да се прегърнат с ГЕРБ, пък каквото било-било.

В атаката срещу президента Радев се включи и председателят на ВКС Лозан Панов, обвинявайки го в неглижиране на реформата в съдебната власт. Човекът е с изтичащ мандат и очевидно си търси нова място под слънцето. Но трябва да му се напомни, че точно ръководеният от него ВКС освободи един австралийски убиец. Джок Пол Фрийман и той напусна България без да плати един лев на семейството на убития от него български студент. И отново ВКС спасява кожата на Веселин Марешки, като не потвърждава присъдата му от 4 години затвор, потвърдена на втора инстанция. Остава само от ДБ да издигнат кандидатурата на Лозан Панов за президент. Вероятно има и по-лоши варианти, но тях ги очакваме от ГЕРБ-СДС, ДПС и обединените-разделени патриоти.


 

БГ ПОЛИТИКА 2019: САМО ПОЦЕЛУЙКОВЩИНА НЕ СТИГА!

Е-поща Печат PDF

„На богатий шапка клатя и на силний казвам „да“

и затуй ми е душата мирна, весела всегда“.

П. Р. Славейков



В своите спомени редица съветски пълководци от Великата Отечествена война, като Жуков, Щеменко и Баграмя, преразказват знаменитата формула на един преподавател по фортификация от Военната академия относно норматива за инженерно оборудване на отбраната: „Един километър, един батальон, един ден“. А един командир на батальон от БНА, чиято младост беше минала в Странджа, казваше: „Характерното за отбраната са огризките от хляб, останките от боб и парчетата вестник, използвани за задни цели“. Ако си представим като вид отбрана външната политика на България през изминалите 30 години и особено трите през, мандата на Бойко Борисов, можем да представим като огризки от хляб и останки от боб прокламираните цели и постигнатите резултати, които се пропагандират не с парчета, а с цели вестници и „национални“ електронни медии. Толкова свободни и независими, че България я класират на 111-то място в света по свобода на медиите.

Според тези блюстители на свободното слово, премиерът Борисов е „велик комуникатор“, признат от страдащия от алкохолен ишиас бивш председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Неотдавна той разказа как чрез една драсканица върху лист хартия Премиерът-Слънце Борисов му описал картинно проекта „Турски поток“. Ако вярваме на самия Борисов, той защитил „Турски поток“ и проекта АЕЦ „Белене“ и при срещата си с Доналд Тръмп в Белия дом. Към газовия проект нашият човек добавил и газовата връзка с Гърция и терминала за втечнен газ в Александруполис. А за АЕЦ „Белене“ поискал участието на американски компании, произвеждащи оборудване за ядрената енергетика. Според новоназначения американски посланик в София г-жа Херо Мустафа, именно газовата връзка с Гърция и терминалът за втечнен газ в Александруполис щели да отворят пътя за масирани доставки на втечнен газ и да превърнат България в истински газоразпределителен център и източник на енергийна сигурност за целия народ, докато „Турски поток“ я обричал да си остане изцяло транзитна страна. Това каза Херо Мустафа в лекцията за американско българските отношения, която тя изнесе пред Атлантическия клуб. На лекцията присъстваха Дядо Цар и неговият външен министър Соломон Паси, станал вече доктор. Преди руският президент да нахока ръководството на България, а не българите, за умишленото забавяне под външен натиск на строителството на „Турски поток“ на българска територия, точно американският посланик прояви недоверие и за хода на изграждането на газовата връзка с Гърция. Придружена от посланиците на Гърция и Азербайджан, министърът на енергетиката Теменужка Петкова, премиерът Бойко Борисов и представители на съответните търговски фирми, г-жа Мустафа посети Хасковския регион. Уважение всекиму, доверие никому! Но вместо да се обиди, премиерът на България повози посланика на САЩ на джип, шофиран от самия него и пред телевизионните камери награби Мустафа така, че замалко да й отвинти главата. То бива любов, ама чак толкова не бива! При визитата си във Вашингтон Борисов се опита да целуне и Тръмп по бузата, но удари на камък. След толкова обвинения в сексуални посегателства над служителки и проститутки, оставаше да обвинят Тръмп и в джендъризъм! Затова американският президент се задоволи да похвали българите като „страхотни приятели, които купуват F-35“ и харчат за отбрана 3,5% от БВП, за разлика от свидливите германци. Но какъв е в крайна сметка резултатът от „историческата“ среща на Тръмп с Борисов в Белия дом? България отиде на тази среща, предплатила 2,2 млрд.лв. за още непроизведените многоцелеви изтребители F-16 Block 70, а получи в замяна потупване по рамото, снимка за спомен и подканяне за по-бързо изграждане на газовата връзка с Гърция и терминала за втечнен газ в Александруполис. Посланик Мустафа обеща да докара и американски експерти, които „да огледат площадката на АЕЦ „Белене“. В замяна на това Борисов обеща във Варна да се разгърне координационен център на НАТО с оглед операциите и ученията на Алианса в Черноморския регион.


Но Херо Мустафа формулира съвсем друга задача на центъра: противодействие на морски и кибер-хибридни заплахи.


@Откъде ще дойдат те? Естествено от Русия.


„Гълъбът“ Борисов поиска повече учения, а ще получи един плацдарм за агресия. Москва, която не си прави никакви илюзии относно суверенността на българската външна и военна политика, натири реципрочно един български дипломат и чрез Владимир Путин предупреди София, че може да потърси алтернативен маршрут за „Турски поток“, ако правителството на Бойко Борисов продължава да симулира строителство на газопровода. На срещата на Владимир Путин със сръбския президент Александър Вучич в Сочи този въпрос е бил дискутиран отново, щом Вучич се е похвалил с готовността на сръбския участък от газопровода. Добавете към това изявлението на сръбския министър на отбраната Александър Вулин, че за разлика от България, Сърбия сама взема решения, и ще разберете, че България не извлече никаква полза от своето европредседателство. Сърбия очевидно не гори от нетърпение да влезе в ЕС чрез трамплина НАТО; Северна Македония не желае да признае общата си история с България и да се откаже от антибългарската риторика и политика;  Гърция заяви готовност да охранява небето над своята северна съседка, но за разлика от България, има с какво да го охранява! На всичко отгоре, в Гърция и Румъния свалиха властниците управлявали по време на българското европредседателство, а в Северна Македония може да направят същото на извънредните парламентарни избори през април 2020 г. Албания беше ударена от земетресение и също ще отложи евроинтеграцията си за по-добри времена. Впрочем, и френският президент Макрон е на мнение, че е рано страните от Западните Балкани да се канят за преговори за членство в ЕС. Тогава излиза, че България не само не е никакъв локомотив на Западните Балкани по пътя към ЕС, ами и Северна Македония не може да повлече натам. Каква полза от повишения кредитен рейтинг на страната, щом никой голям инвеститор не желае да дойде у нас, заради корупцията, липсата на квалифицирана работна ръка и ограничения ни вътрешен пазар?

Би Би Си излъчи един критичен документален филм за ужасяващите условия, в които живеят деца в неравностойно положение, доказвайки, че нищо в тази област на социалната политика не е помръднало от филма за Могиляне. Тогава премиерът намери жертвения агнец в лицето на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков, обвини го в несправяне със задълженията и липса на комуникация с колегите и обществото, и го призова да подаде оставка. Получи тази оставка и веднага подготви следващия скандал, предлагайки Деница Сачева да седне в стола на Петков. И тази „калинка“ с „експертност“ по журналистика и социална педагогика, едва ли е най-подходящия кандидат за министър на труда и социалната политика. А в трудовата й биография като заместник-министър на образованието има и една скандална наредба за анкета сред децата, в която ги питат какви се чувстват: момченца, момиченца, или от някакъв трети пол? Малко по-рано с поста заместник председател на НС бе уреден проваленият тотално като вицепремиер „обединен патриот“ Валери Симеонов. А за главен прокурор ВСС избра Иван Гешев, докато неговият предшественик Сотир Цацаров бе предложен от МС и одобрен от НС за шеф на КПКОНПИ. По-хлевоустните коментират, че сякаш Борисов се готви отново да хвърли пешкира, та си подсигурява гърба срещу бъдещи обвинения от страна на прокуратурата и разследвания на имотното му състояние от антикорупционната комисия. И отново, тълкувайки както дяволът чете Евангелието, препоръките на Комитета на министрите на Съвета на Европа и Венецианската комисия, той измисли поста на втори главен прокурор, който да контролира титуляра и да може да го разследва при сигнали за извършено от главния прокурор престъпление! А кой ще контролира и разследва контролиращия прокурор? Да не говорим, че Конституцията не предвижда наличието на този контрольор, който пак ВСС ще избира, за да надзирава избрания от него главен прокурор. Следователно, трябва да се промени Конституцията, но в НС трудно ще се събере мнозинство, което да реши да се проведат избори за Велико народно събрание. Всякакви опити да се заобиколи Конституцията и въпросният наблюдаващ прокурор да се въведе чрез промени в Наказателния кодекс или Закона за съдебната власт, би трябвало да срещнат отпор от Конституционния съд. Впрочем, препоръките на Венецианската комисия се използват от нашите управляващи, само когато им е изгодно. Например, когато комисията предупреди да не се променя Изборният кодекс в последния момент, нашите умници си запушиха ушите. Борисов явно чува само това, което не може да отсвири без да получи шамар от Брюксел или Страсбург.

Последният епизод от играта на справедливост и „съобразяване с народната воля“ се разигра в НС по миналата седмица, когато след две гласувания на текстове в Закона за бюджета, касаещи размера на партийната субсидия, ГЕРБ подкрепи на третото гласуване предложения от БСП размер на субсидията от 8 лв. на получен действителен глас. Лично Борисов обясни това „изгърбване“ с ултиматума на Валери Симеонов, че ако този текст не бъде приет  трябва да си търси ново мнозинство за бюджета. Ако бюджетът не бъде одобрен, правителството трябвало да подаде оставка, а предвидените увеличения на минималната пенсия и заплатите на заетите в обществения сектор нямало да ги има. Остава всеки сам да прецени кое от двете е било водещото съображение за промяната в позицията на ГЕРБ. ДПС изтълкува тази отстъпка като „тайна договорка между Нинова и Борисов“, посредник на която бил Валери Симеонов. Интересна ситуация: ОП са съгласни на 8 лв. субсидия, а от ДПС настояват за такъв размер, който да осигури политическото функциониране на малките партии? Но не казват на каква сума възлиза този достатъчен размер? И дали изобщо ДПС има нужда от субсидиране, след като разполага с ТЕЦ „Варна“ и цял обръч от приятелски фирми? И, дали като говорят за неограничени дарения при нулева субсидияь депесарите имат предвид и такива от Турция? Така или иначе, субсидията от 8 лв. на действително получен глас е разумно, но дали ще остане поне през 2020 г., знае само Делфийският оракул.


По ирония на съдбата, точно инициаторите на референдума за промените в изборния кодекс от „Шоуто на Слави“, ще изпият горчивата чаша на безпаричието. Веднъж, защото СЕМ глоби тяхната телевизия „7/8 ТВ“ с 30 000 лв.; втори път, защото никой не се натиска да рекламира в чалга телевизия; трети път, защото съдът отказа да регистрира партия „Няма такава държава“, заради използваните в логото й национални символи. Което човек сам си направи, никой друг не може да му го направи! А пък и сценаристите на Слави не могат да се мерят с Борисов в рукопоцелованието. Както казва Бай Ганьо: „Ти ще целунеш ръка, аз по-надолу. Ти по-надолу, аз още по-надолу. Че ти с мене ли ще се мериш, бе, кьорпе?!“

Една реклама казваше, че не става само с ядене, трябва и акъл. Ние пък ще кажем, че не става само с поцелуйковщина. На разбрания и толкова му стига!


 

КАКВО НИ ПРЕДЛАГА ДУЕТЪТ ПЕТКОВ-ВАСИЛЕВ

Е-поща Печат PDF

В една своя книга знаменитият Владимир Войнович изрази следната сентенция: "Народът е по-глупав от един човек. Да примамиш един човек с идиотска идея е много по-трудно, отколкото цял народ". Ако някой не вярва, нека се огледа за светлите резултати от безкрайно проточилия се пореден велик български Преход, голяма част от които се реализираха именно чрез доведени до абсурд идиотски идеи: "малка" държава, "пълна" реституция и приватизация, свобода на "пазара" навсякъде и във всичко, формална демокрация и т.н.

Изглежда и до ден днешен народът ни упорито кълве или на идиотски идеи, или на "обещаващи" месии. Който е клъвнал на "800 дни, които ще оправят България", може пак да се изкуши на някое поредно празно обещание; който е предпочел деликатеса "бодигард на Живков и Симеон", може да се насочи и към нов умнокрасивитет!

Пиша горното, понеже в политиката и в управлението се появяват нови лица, които предлагат "нови идеи", които не за 800 дни, а "незабавно", по "простичък начин" ще разрешат всички проблеми, които всъщност са много сложни. Освен това със сигурност - след месиите Симеон и Борисов - е време да се предложи нов месия, който да "поведе хорото" в правилната посока.

Днешният случай е дует от месии, които предлагат простички решения на сложни проблеми. Не мога да подмина фактите, че те изгряха на политическия небосклон като умел избор на президента, че за тях може да се кажат доста добри думи - запретнаха ръкави и извадиха на показ някои от очевадните ("законови" в повечето случаи) безобразия на правителствата на Борисов, че младежкото им дръзновение е на N-та степен (убедителни дипломи от реномирани университети и работа в организации и страни от западен тип), че са лоялни към приятели и роднини (някои от новите им назначения го доказаха). Въобще - модел на лидери от нов тип, симпатични и с хъс за работа, получили бонус да се впишат в дългосрочния политически пейзаж благодарение на краткосрочното си пребиваване в служебно правителство, което им позволи да се настанят удобно в медиите и да подготвят отдалеч политическия си проект.

Целевата група на партията на Кирил Петков и Асен Василев е "всички и всичко", понеже ще се оградят с "хора с високо ниво на почтеност, които имат кариера и успешно битие извън политиката". Мимоходом ще спомена, че голяма част от съвременните олигарси (и в България, и в други страни) са хора с "високо ниво на почтеност" (ха някой да се опита да ги обиди, тогава ще разбере какво означава Главен прокурор!), с "кариера" и "успешно битие" извън политиката, илюстрирано с притежаването на много имоти по света и у нас, тлъсти банкови сметки (и в офшорки), луксозни яхти, показен живот на лустросани рентиери.

За съжаление, много от стотиците хиляди почтени и чисти хора - а те са повечето наши съграждани - нямат "успешното битие", на което се наслаждават новобогаташите, но в замяна на това работят яката и след придобиването на право на пенсия, за да могат да си платят хляба, тока и лекарствата.

Но как да се привлекат именно унижените и оскърбените от Прехода, които са томаневерниците - това е мнозинството от гласуващите? И ето го поредният жокер, изваден от ръкава на младежите: "Ние много вярваме в десни инструменти, които да постигат леви цели. Това означава невдигане на данъци, привличане на инвестиции, освобождаване на бизнеса от корупция, което е най-важното нещо, за да се постигнат по-високи доходи на пенсионерите, по-добро здравеопазване, по-добро образование".

Прави чест на дуета, че признава дилемата "ляво - дясно", която за част от българските политически фигури (повечето с произход "майката" БКП или по-късния "баща" БСП) не съществува. Всъщност дилемата не съществува за няколко десетки (не повече!) български политици, повечето от тях - блаженстващи от Прехода, но такава дилема е световно призната. "Ляво - дясно" е убедително политически представено във всички демокрации и даже в олигархични диктатури; алтернативните понятия "капитализъм - социалдемокрация - социализъм - комунизъм", са придобили не само широка гражданственост, но и сериозна научна обосновка. Не е нужно да се заравяме в научните теории и хипотези, достатъчно е да съпоставим София със Северозападна България или даже само Банкя и Филиповци, за да ни избодат очите практическите доказателства за дилемата "дясно - ляво". Тя е неоспорим статистически факт!

Сега няколко думи по повод самата идея на младежите. Формулата "десни инструменти, които да постигат леви цели", представена в края на 2021 г., надхвърля житието на дуета с повече от половин век.

Щрихите на хипотезата за възможното подобно социално-икономическо развитие могат да бъдат открити още при идеолозите на алтернативата "социализъм с човешко лице" (Унгария, Чехословакия и даже в България - чрез идеята за "Новия икономически механизъм" от 1968 г.), еврокомунистите, насочващи се към "исторически компромис" - приемане на многопартийна демокрация и силно развит частен сектор на икономиката, активно регулиран от демократичната и некорумпираната държава. С две думи - "леви цели, реализирани с десни средства", но осъществени при огромен държавен сектор - и като производител, и като потребител. За незапознатите ще отбележа само

два интересни факта:

първо, "Новият икономически механизъм" в България даде бързо много лоши резултати и бе спрян;

второ, идеята на еврокомунистите бе първоначално разписана в България по време на гостуването на Берлингуер на Живков. Но нито "социализъм с човешко лице", нито "еврокомунизъм" бяха реализирани някъде по света. Съпоставката на наброските на политическите идеи на българския дует обаче са доста по-дясноцентристки от тези на "човешкото лице" и "еврокомунистите".

По-късните трактовки на идеята за "дясноцентристка икономическа политика и лявоцентристка социална политика" намери израз в хипотезата за "Третия път", майсторски разписана през 1998 г. от Тони Блеър и реализирана от "новите лейбъристи". Красивата идея не даде очакваните резултати, както признава Блеър в мемоарите си "Пътуване" от 2010 г. (българското издание е от 2012 г.). Все пак, под ръководството на "новите лейбъристи" бяха прокарани някои "леви" реформи, които потушиха социалните неблагополучия, създадени от дясното управление на Тачър. Паралели между идеите на Тони Блеър и дуото "Кирил Петков - Асен Василев" обаче не могат да се направят, понеже "системата" на Блеър е подробно разписана, докато идеите на нашенския дует са аудио изразени в две-три фрази, които обаче са достатъчни, за да твърдим, че са доста по-вдясно и доста по-неясни.

И понеже споменахме Тачър, а тя е "висока топка", не може да не споменем и дясноцентристкия идеологически вариант - "дясна икономическа система, която дава пътьом и леви резултати", изразен в теорията за Trickle-down economics (позната у нас като "икономика на процеждането", "икономика на просмукването", на "капките отгоре надолу"), заключаваща се в простичката идея, че средната класа и най-бедните слоеве от населението постепенно ще се възползват от нарастващото богатство на най-богатите. Затова философията на Рейгън-Тачър набляга на "свободния пазар", на предприемачеството и ниските (и намаляващи) данъци. Но най-вече политиката на приватизация става синоним на рейгънизма и тачъризма, както и политиката на намаляване на преките и увеличаване на косвените данъци. Има индикации - поне чрез говоренето на новите партийци по време на участието им като служебни министри, че симпатизират на някои от идеите на "икономиката на процеждането", но като идеологически най-убеден защитник на идеите на Рейгън-Тачър у нас е безспорно несъстоялият се кандидат за министър-председател Николай Василев. Но даже и без тази спомената личност, в България неолибералният модел не е помръднал (а и дуетът не само не иска да го "изчегърта" - простете за просташкия изказ, но той не е мой - а и ще го поддържа!).

Сега да се обърнем с лице към практическите резултати от красивата идея за "икономиката на процеждането". Изследвани са подробно от авторитети като Джоузеф Стиглиц, Нуриел Рубини, Тома Пикети, Бранко Миланович; организации като МВФ, ООН, ЮНЕСКО и т.н. Заключението на МВФ от 2015 г. е, че "облагите не се процеждат"! Не се оказа вярно, че богатствата ще прокапват отгоре надолу, нищо подобно - богатите стават все по-богати, средната класа изтънява, долната част на социалната пирамида (най-бедните) става все по-обширна; навсякъде, където липсва силна социална държава, неравенствата нарастват. Не се оказа вярно, че хората ще станат масово предприемчиви - без ползване на вимето на обществените поръчки или еврофондовете (в ЕС). Не се оказа вярно, че приватизацията е лек за икономиката, напротив - там, където масово приватизираха обществената собственост, обществата станаха относително по-бедни. Не се оказа вярно, че намаляването на данъците ще увеличи трудовата заетост и ще повиши заплатите, обратно - доказа се, че заетостта няма корелация с намаляването на данъците, а неравенствата нарастват.

Идеологическата база на простичката "вяра" (обърнете внимание, че авторите я наричат "вяра", а не идея или наука!) за "десни инструменти, които да постигат леви цели", не дава никъде по света добри резултати - не само за по-бедните, но и за обществото - то е "провалено".

И нещо, от което и Харвард ще се изчерви, формулирано от дипломантите на Харвард: че "чистото дясно казва: бизнесът си е бизнес, не трябва да има правителство; чистото ляво казва: само разпределение". Вероятно нашите момчета не са учили макроикономика, но за обогатяване на знанията им трябва да прочетат, че "чисто дясното" не казва, че "не трябва да има правителство", а точно обратното - капиталът мечтае и работи за създаването на такова дясно правителство, което ще го направи още по-богат; освен това "лявото" не казва, че иска "само разпределение", а лявото навсякъде иска много повече - "справедливо първично разпределение според количеството и качеството на вложения труд и висока степен на преразпределение на доходите, за да се намалява системно неравенството".

Ще си позволя перифраза на известната сентенция на Вергилий "Quidquid id est, timeo Danaos et dona ferentes" (Както и да е, аз се страхувам от данайците, дори и когато поднасят дарове). Не вярвай на десните, дори които носят дарове вляво.

И едно голямо "Но!". Но горното не означава че при солидно убеждаване (и с извинение - "доограмотяване") с тези български момчета и момичета не може да се стигне до "изчистване" на "вярата" и до компромиси за бъдещето.


 

ЗАЩО БАЙДЪН НЕДОПОБЕДИ, А ТРЪМП НЕДОЗАГУБИ

Е-поща Печат PDF

Кратко разяснение за Сергей Станишев относно резултатите от изборите в САЩ


Цели две седмици след обявяването на победата на Байдън от либералните медии се ослушвах за този следизборен коментар. Но ето че мярнах интересно съобщение в блога на лидера на ПЕС Сергей Станишев (със съкращения): „В разговор на... ПЕС с Джон Подеста... заявих, че управлението на Доналд Тръмп нанесе сериозни щети на трансатлантическото сътрудничество... от... търговията и технологичното развитие, до външната политика... Тръмп си отива, но тръмпизмът... все още не е победен. В ЕС поведението му окуражи консервативни лидери като Орбан... за тях той беше символ и краят на управлението му е поражение за популизма и национализма в Европа. Убеден съм, че историческата победа на демократите... ще бъде едно истинско ново начало за САЩ - връщане към нормалност и предвидимост... особено по отношение на сътрудничеството с ЕС... за рестарт на трансатлантическото лидерство. Байдън обаче ще има тежката задача и да поправи големите щети, нанесени от... Тръмп върху американското общество и силната поляризация в него.”

Браво на Станишев, че в тъй кратък пост е събрал толкова грешни тези. И че ми дава чудесен повод да обясня как стоят нещата - в качеството си на американски прогресист, регистриран демократ и симпатизант на българската и европейската левица.

Но преди това:

защо Тръмп в края на краищата, загуби

– „почти” според прогнозите? Не допускам сериозно, че съдебните дела могат да обърнат резултата. Но на какво се надява Доналд, ще обясня в следващия коментар. Ако трябва да отговоря само с една дума защо загуби, тя е „ковид”. Дистанционното гласуване даде уникален шанс на демократите да мобилизират вота на милиони, главно от черните „вътрешни градове” - хора, които никога не са гласували и никога вече няма да гласуват при обикновени условия.

Както писах и преди, техните гласове, както и общо до 60% от гласовете за Байдън, бяха „против” Тръмп, а не „за” Байдън. Голям принос имаха и „либералните медии” с многогодишния си лов на „руски“ и други вещици. Иронията е, че прогресистите, хората на Бърни, които с героични усилия на терена донесоха победата на Байдън, ще останат силно непредставени в новата администрация.

Победата на Байдън не е „историческа”, както мисли Станишев, а по скоро антиисторическа. Дали е имало големи изборни нарушения, ще се установи от съдилищата. Съдейки по войната срещу Тръмп през цялото му президентство, привържениците му имат поне малко основание да се съмняват. Той никога не успя да подчини държавния апарат и бе обект на постоянен саботаж. Медийната война против него не спря и за миг.

Обкръжението му бе методично компрометирано и унищожавано от демократите, службите и медиите - и поради инфантилния си, нелоялен характер, той го доунищожи и остана сам. Републиканците никога не го приеха напълно за свой - и сега повечето го изоставиха. Появи се и движение „републиканци против Тръмп”, които се очаква да получат няколко места и възможност за сериозно влияние в администрацията на Байдън.

Отказът на Тръмп да признае загубата, освен инфантилния му характер, отразява и позабравения факт, че опонентите му също не признаха реално, ако и да го направиха формално, победата му през 2016 г. и четири години се опитваха да го свалят предсрочно с преврат.

Наистина, както казва Станишев,

„тръмпизмът все още не е победен”.

За него гласуваха - и то главно присъствено, не по пощата, висейки часове по опашки - седемдесет милиона американци, включително цялата работническа класа и всички дребни предприемачи - и бели, и черни, и латиноамерканци. И 90% от българите и източноевропейците в САЩ. Към 80% от вота за Тръмп е вот за Тръмп.

Аритметиката следователно сочи, че „чистият” глас „за” Байдън, е примерно максимум 40 милиона, а този „за” Тръмп - примерно 50 милиона. Това е реалността зад недоволството на неумеещия да губи оранжев инфантилник.

Америка, както пише Станишев, е поляризирана, разделена - да кажем, на две приблизително равни части. Но дали само защото Тръмп, с поведението си, поляризира хората? Мисля че трябва да потърсим причината малко по-дълбоко.

Противниците на Доналд вярват подобно на  Станишев, че той е ненормален, непредвидим - и жадуват връщане към „нормалността и предвидимостта“. Без значение кой ще дойде, само да е нормален и предвидим.

Поддръжниците на Доналд мислят обаче, че тази „нормалност” сама по себе си е ненормална - лицемерна, порочна, враждебна за обикновения човек. И го харесват, въпреки всичките му лъжи и инфантилни малоумия, въпреки реалните му действия в интерес на супербогатите и във вреда на бедните, доколкото се опълчва на ненормалната „нормалност” и на свой ред е люто мразен от нея.

Като социалист и съветски историк, Станишев се очаква да е запознат с марксизма. И да разбира, че двете половини са в плен на различни идеологии, т.е. на илюзорно съзнание. Мнозинството и в двете половини всъщност са обикновени трудови хора със сходни реални интереси. Те реално трябва да са на едно място, а всъщност са горчиво разделени и дори виждат у опонентите си въплъщение на абсолютното зло. Това положение е идеално за елита. Но е пагубно за народа и за т. нар. „демокрация”.

За какво става дума? В реалния свят

Джо, работник от „Уолмарт” в Кентъки (тръмпист), и Джозефин, учителка от частно училище в град Ню Йорк (либералка), имат еднакви реални интереси. „Медикеър” за всички, т. е., социализирана медицина (и двамата не са осигурени здравно от работодателя си и не са в профсъюз). Платено майчинство и бащинство, достъпни детски градини, добри безплатни държавни училища във всеки квартал и безплатни щатски университети (нямат пари за частни училища и да остават да гледат деца вкъщи). Всичко това - финансирано с прогресивни данъци, преразпределящи от най-богатите към средната трудова класа. И

Те имат общ интерес от стабилни държавни пенсии, ред и законност у дома (липса и на брутално полицейско насилие срещу невинните, и на лумпенски бунтове, палежи и грабежи на магазини) и от мир в света (липса на терористични заплахи у дома, предизвикани от наши агресии в чужбина). Джо и Джозефин, в идеалния случай, би трябвало заедно да гласуват за социалиста Бърни, и така отиваха нещата в 2016 г. преди Хилари и нейната клика да се намесят.

Но в илюзорния свят на идеологиите, натрапвани им от медиите и върхушките на двете партии, Джо и Джозефин напълно забравят горното и се превръщат в

смъртни врагове по светоглед и стил на живот.

Джозефин иска Байдън (т.е. анти-Тръмп), иска велосипеди, аборти, феминизъм, гей бракове и осиновяване, веганизъм, комбуча, съкращаване на полицията и обича Black Lives Matter (BLM). А мрази „червеновратите” и „фашистите”, които носят „насилие и омраза“, и лъжливият демагог Тръмп им налива масло в огъня.

Джо пък иска св. Тръмп, Бог, мощни джипове, знамето на Конфедерацията, пушки, ред и закон, барбекю с лютив сос, бърбън и бира!... Той мрази „комунистите”, т. е. лицемерните хайверени либерали и яйцеглавите надменни прогресисти от крайбрежията. Те носят високи данъци на трудовия човек и подстрекават лумпените от BLM и Антифа към „комунистическа” революция.

Ето това, др. Станишев, е положението с илюзорното съзнание на американските трудови маси. Положението е класическо „разделяй и владей”. Социалистите трябва да го разбират и да ги просвещават за истинските им интереси. А изборът между Тръмп и Байдън за тях бе съвършено илюзорен и без истински избор.

Колкото до останалите „ценности”, погубени от Тръмп, за които се съкрушава Станишев - трансатлантическото сътрудничество и „лидерство”, „търговията” и „технологичното развитие” - мога да кажа, че Доналд, наистина, по своя хаотичен, противоречив и детински начин, направи каквото можа по историческата задача да изтегли Америка от Близкия изток, където тя причини ужасни бедствия, и донякъде от НАТО и Европа, където внася ненужно напрежение с Русия. И да избави американския работник и дребен предприемач от разoрителните за него „търговски” договори в интерес на глобалните корпорации - NAFTA, TTIP и ТPP. Байдън едва ли ще смогне да „нормализира” всички тези области, но пък иде с целия идеен багаж на късния Обама и Хилари, и с енергията от лова на „руски вещици” да търси нова конфронтация с Русия и да превърне България във фронтова зона.


„Гласове“

02.12.2020 г.


 

НЕ БОЙТЕ СЕ, ЧЕ СМЕ МАЛКО СТАДО

Е-поща Печат PDF

Митрополит Йосиф: Православното богословие е трън в очите на света


„Утре ще бъда пак такъв, какъвто съм и днес!“

Ваше, Светейшество,

Досточтими и зеловъзлюбени в Господа отци,

Досточтими г-н Декан,

Многообични професори, преподаватели и студенти,

Братя и сестри, почитатели на Богословския факултет,

Започвам проповедта си с известните думи на св. Василий Велики, казани в отговор на префекта Модест, с който след срещата му Модест казал на св. Василий: „Помисли си все още до утре“. На което св. Василий отговорил: „Утре ще бъда пак такъв, какъвто съм и днес!“ Намерих тези убедителни думи на велелепния и царствен св. Василий Велики за най-подходящи нам днес, защото искам да съпоставя нашия XXI век с четвъртото столетие на тримата светители. Днешният неолиберален глобализъм с учението и вярата им и особено джендър-доктрината с православното ни богословие. Умря г-н Бжежински неразкаян, но оскръблението по адрес на нашето св. Православие, че след комунизма Православната църква и св. Православие е най-големият враг на демокрацията, остана и се цитира дори и в наши дни. Либералният шведски политик Карл Бил пък отива още по-далеч. „Православието, казва той, е най-страшният враг на Запада. По-страшен от Ислямската държава“.


Жива е и доктрината на Христовата църква.

Трябва да забрави тя разделящите термини като абортите, гей браковете и др., а да се посвети на проблема с бедността. Целта е по-нататъшното размиване на православната християнска етика и догматика чрез постулатите на една нова, единна световна религия, която поставя въпроса за друго евангелие, в което под красива формула трябва да се скрие старото съдържание.

Само преди две години Европейският парламент също видя в Светото Православие политическа пропаганда и реши вместо православна църква да се казва по-завоалирано – трансгранични религиозни групи. С една дума –

Православието на Тримата най-велики светители е тръв в очите на съвременните либерали.

Защо? Защото като богослови, вие всички много добре знаете, че твърде много неща в светото Православие изобличават днешния начин на живот и на падналата човешка природа изобщо. Знаете че тридесет и седем години вече съм на служение в Българската източноправославна епархия, в плуралистично общество, но ако сравним по-внимателно двете парадигми на тукашния и тамошния светоглед и начин на живот, ще забележим, че те се различават почти във всичко. Понеже правилото е: When you are at Rome, do as the Romans do т.е. моят парафраз е: когато си в Америка, прави каквото правят американците. Изглежда само аз съм единственият, който туря спици в колелата на нашата талига и не включвам електрическия котлон на врящата плота за претопяване.

Не е новина, че св. Православна църква и православието на Тримата Светители, е консервативно.

То защитава традиционния морал, семейството, ролята на мъжа и жената, традиционните норми на ценностите във всички сфери на човешкия живот. Смята ги за дадени от Бога, а не от преходни и социални конвенции. Излишно е да отбелязваме колко разрушителни са и техните идеи и как те са се настанали във всички тези неща. Не се чудете на това. В Америка, Канада и Австралия българското православие, вярно на Св. Трима Светители е архаично, варварско, противна, примитивна вяра и отживяла религиозна секта. Светото Православие на Тримата Светители обаче е категорично:

Хомосексуализмът е грях, срам, позор! Такава е волята Божия! Такъв е и библейският закон!

По завета на Тримата Светители ние призоваваме човека към един аскетичен идеал, който изисква самоубоздаване и самоотречение във всичко – сурова дисциплина, доброволни жертви в името на Св. Дух. Съвремието обаче призовава към друго. Знаете Лука: 12:9 – „Имаш много блага“. Яж, пий, весели се, наслаждавай се на живота, граби с пълни шепи от всички удоволствия, развлечения и наслади. Това е смисълът на твоето съществуване. Ако си беден, бори се със зъби и нокти, прави кариера, повдигай се и печели, печели, печели!

Тази алчност, ненаситна обсебеност от плътското, от тленното, тази жажда за пари и блага, този агресивен материализъм, който дойде за съжаление и у нас, са безкрайни противоположности на православния дух.

Какво е плурализмът? Има ли плурализъм в св. Православие? Особено в православието на тримата светители? Струва ми се, че по подобие на тях и вие, в Богословския факултет мислите, че истината е една. Само измамите са много и плурализмът не е нищо друго освен многообразие на заблуди и лъжи.

Бог е един! Истината е една! Църквата Христова е една!

Според тримата светители един е и пътят на спасението, но за съжаление и тук нагласата на мисленето ни е диаметрално противоположна. Ами правата на човека? Какво е становището на тримата светители за правата на човека в двадесет и първия век? Отговорът е: той е твърде далеч от това да се съсредоточаваме върху нечии „права“, както прави съвременното ни общество. Напротив! То набляга много повече на задълженията върху онова, което се изисква от човешкото същество, а не върху това, което му се полага. Истината е, че Православието, както го разкриват тримата светители, е сурово и рестриктивно. То подхожда строго към човека. Вижда в него не някакъв непорочен „правоимащ“, а едно осакатено от греха и паднало създание.

Смята че то се нуждае не от глезене, не от ширене на свобода, а от обуздаване и дисциплина, от сурово отсичане на волята и борба със страстите и иска от него не права и свободи, а отговорност в предано служение на Божия закон.

Всичко това показва, че Православието на тримата светители е твърде далеч от т.нар. ценност на либералната демокрация.

Работата е там, че демокрацията, която претендира да е еднаква към всички, дава еднакви права и на добрите хора, и на злото, и на злите, дори и на дявола.

Те уж са равни в рамките на плуралистичния модел, но в действителност дяволът, който е много по-ловък и обигран, изтласква бързо конкурентите си и завладява цялото общество.

Културата и безграничната свобода се израждат в култура на греха и култура на порока.

Либерализмът е безсилен срещу злото в човешката природа. Православието на тримата светители зове към тесен път и тясна врата, а съвременното общество към широкия път и към общото течение. Православието на тримата светители е борба със страстите, а съвременният начин на живот е тяхно пълно разминаване. Православието според тримата светители, е служение на Духа, а днешният life style – служение на търбуха и на плътското удоволствие. Православието на тримата светители гледа към Йерусалим, а либерализмът на обществото ни към къде? Към Содом и Гомора!

Православието на тримата светители е строго и ето защо, като приятел в Господа ви уверявам – наивно е да смятаме, че либералистите някога ще отворят сърцата си за нашето св. Православие, което е същото като на тримата светители.

Св. Василий вече го е казал: „Утре ще бъда пак такъв, какъвто съм и днес!“ Идеални думи! Нека само за минутка си представим реакциите на великия св. Василий, на мъдрия богослов св. Григорий и на смелия златоуст св. Йоан относно задължителното сексуално възпитание в наши дни. Мама, татко няма вече да съществуват, както и понятията мъж и жена, а дори и в частните религиозни училища ще се изучава задължително половата равнопоставеност т.е. различието между мъжете и жените не е вече дело на Бога, не се определя биологически, а се явява следствие от културното и социално развитие на личността в рамките на обществото и е нещо старомодно, тъй като един и същи човек би могъл да притежава различни видове полова принадлежност. Например аз съм Джоузеф, но утре мога да бъде Джозефина. Друга е с най-хубавите имена в целия свят – Ана-Мария, но на другия ден устата сама може би ще промълви Антон.

Иска ми се да благодарим на Богословския факултет в София и във Велико Търново за становищата им по този казус, но нека се знае, че не всичко е отминало,

че идва по-страшното,

че и за напред ще очакваме тяхната смела мисия в духа на тримата светители, за да ни разясняват ползата и вредата на теорията на половата равнопоставеност. А на всички вас, приятели в Господа в Богословския факултет искам да благодаря за вниманието и хубавата служба и на изпроводяк да ви напомня, че богословието е слово, наука и знание за Бога и неговото академично място е точно тук, в Богословския факултет. А щом е слово, наука и знание, какъв тогава е урокът от днешния празник?

Че тримата светители не са разчитали единствено на духовната опитност, придобита в манастирско служение и послушание. Но и на солидна научна, богословска, теоретическа подготовка, която ги е предпазила от съблазни и ги е направила смели защитници и учители на автентичното богословие, тъй желано и от всички вас.

Заредете се с мъдрост и сила и не се бойте, че сме малко стадо, защото Господ Иисус го е казал:

„Не бой се, малко стадо. Аз съм с вас до свършека на света“.

Като имаме и небесното покровителство на тримата светители нека се помолим от сърце – пламенната вяра и смелото изповедничество на св. Василий, богословският ум и кротостта на св. Григорий и проповедническата ревност и свят живот на св. Йоан Златоуст, да бъдем като тях православни богослови по слово и живот и като тях да прославяме Едната Света Животворяща и Неразделна Троица. Амин!

На САЩ, Канада и Австралия - митрополит Йосиф

Слово произнесено от митрополит Йосиф на празника на светите Трима Светители в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

30 януари /2019/ е празника на светите Трима Светители


 


Страница 5 от 444