Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ДА НЕ УЧАСТВАМЕ ПОВЕЧЕ В ЛЪЖАТА!

Е-поща Печат PDF

Панко АнчевДа говориш, че е време за покаяние, когато цялото общество се е разбунило и обсъжда злоупотребите на властта, кражбите, лъжите и управленската й немощ, е твърде демодирано, странно и дори проява на нездрави отклонения.

Възможно е.

Възможно е дори да се приеме като опит да се пренасочи вниманието и се преобърне политическият смисъл на ставащото в морален и дори религиозен, и се оневинят и спасят управниците, които сега се чудят как да се задържат още малко по върховете на държавата.

Но аз изобщо не мисля за тези парвенюта и самозванци; тяхната участ е решена и те вече са на политическото бунище. И аз не се съмнявам, че ще отговарят не само пред съда на историята за погрома, който нанесоха върху българската държава и обществото й, но и пред законите на правото. Въпрос на време е да си получат заслуженото съобразно тези закони.

Ако обществото иска това само, постигнало го е. Друго не му трябва. Дори съм сигурен, че то ще се задоволи с това. Но ако наистина го направи, защото това ще го удоволетвори, значи е достатъчно разложено и няма нищо против да продължи по същия начин и през пет-шест години да се възбужда възмутено от наглостта на управниците си. Така ще се самозалъгва, че още пази в себе си някаква чувствителност и непоносимост към злото и несправедливостта. И толкова! Впрочем, натам го тласкат идеолозите на неолибералната система, лъжейки го че променя нещо в нея. И то се лъже, защото само не осъзнава в какво състояние е изпаднало, докъде е достигнало в своята деградация и какво още виси над бедната му глава.

Затова аз казвам, че е време най-сетне да се видим докъде сме стигнали, как изглеждаме и да потърсим и формулираме причините за състоянието, в което сме. Но преди всичко да определим реалните измерения, същността и характера на това състояние. Най-лесно е да повтаряме, което години вече политици, социолози, политолози, журналисти, а и целият народ говорят: преходът бил неуспешен, най-бедни сме в Европа, управляват ни прости хора, а мафията е превзела държавата. Няма кой да отрече, че е точно така. За да живеем в такова унизително състояние обаче има причини. Те трябва да бъдат открити, анализирани, изследвани и в крайна сметка премахнати. За да не си получим същото отново.

Неолибералната пропаганда упорито внушава, че причината за нашите злини, неуредици и мизерии е националният ни характер, неумението ни да се справяме с трудностите, предателската ни робска същност, която ни кара доброволно да се оставяме други да ни поробват и да ни правят послушни слуги. Тази пропаганда умело прехвърля бедите от болната на здравата глава. Тези беди в никакъв случай не са заради националната душевност, а заради социалните злини на общественото устройство. Те разрушиха морала, отвориха вратите пред алчността, покварата, жаждата за богатства; те внушиха на необразованите, неуките, крадливите, жестоките, немилостивите, че е дошло тяхното време да ръководят държавата и определят правилата и нормите на нашето съществуване. Те изпълзяха като гнусни хлебарки и отттровни змии от тъмните ъгълчета на времето ни и веднага се впуснаха в пъклените си дела. И унищожиха съпротивителните сили на народа.

И ето ги сега наследниците на тези, които преди тридесет години провъзгласиха демокрацията, благополучието, пазарната икономика, европейските ценности, свободата на словото. Всичко това те го събраха и му придадоха морален израз във фундаменталната формула „всичко е позволено“. Тя им донесе сегашното господство, всесилие и правото да се разпореждат със съдбите ни. Нищо друго не можеше да се случи. Никакъв друг живот не можеше да ни бъде даден, след като обществото и народът възприеха новите ценности и ги сведоха до въпросната формула. Това трябваше да бъде предвидено, защото беше неизбежно, а и вече бе изживявано в българската действителност.

Европа, която изведнъж преди тридесет години се превърна в идеал за българския свят, още тогава бе подложена на разложение и упадък. Но кой да види, когато всички бяха заслепени от изкуствените й светлини и повтаряха едно и също.

Когато още през 1989 г. на закуските с президентите на Франция и ФРГ на шепата интелектуалци–дисиденти вместо да хълцукат и преглъщат щастливи, че им наливат европейско кафе, трябваше да осъзнаят, че са ги събрали не за друго и съвсем не защото ги ценят като интелектуалци, а просто за да им представят официално новитеим господари и идеолози. И да им съобщят, че от тук насетне те са глашатаи на нова социална религия. Ако те бяха истински интелектуалци, а не новозакълнати войни на „европейските ценности“, щяха още тогава да се осъзнаят още тогава и нямаше днес останалите живи да се вайкат, че ни управляват „толкова прости хора“. А какви трябва да ни управляват, щом „всичко е позволено“?

Не само „всичко е позволено“, но и всичко, което тези демократи обещаваха в началото на промените, в това число и през цялата година да се продават банани, а не както при комунизма само за Нова година, 1 май или 9 септември се изпълни: и частната собственост, и многопартийната система, и многото медии, и свободата на словото, и демокрацията.

 

Обаче въпреки това ни управлявали „прости хора“. Защо ли? Според тях, защото Държавна сигурност е „още жива“, заради т. нар. „руска хибридна война“. А всъщност друго не можеше да стане. Логиката и целта на т. нар. „преход“ е в социалното неравенство, продажните политици, защото буржоазията е копрадорска и безродна, в престъпността и в чувството за безнаказаност на капитала и държавните чиновници. Социалната несправедливост е тази цел! И тя е постигната.

Не знаеха ли тези хора, че това ще е бъдещето? Не знаеха ли и другите, които макар и с други политически убеждения, повтаряха паролата „пазарна икономика“ като ключ от вратата на изобилието и богатството? Не знаеха ли, че държавата, в която ще живеем, не е тази, за която мечтаем и която е просто една наивна и неосъществима идея? Истинската и реална държава днес е корпоративната, в която управлява капиталът, а не народът. Народът няма никакъв достъп до властта. Той е оставен да си мечтае и въобразява, че „суверен“ и че властта нему се подчинява и нему е длъжна да се отчита; че той създава законите и всички ще се съобразяват с тях. Но истинските закони в реалната, а не в мечтаната държава са други. Те действат, а не съчинените от „народа“ и парламента. Това е истината, която тържествува и в т. нар. „европейски демокрации“. Тази държава ненавижда умните, образованите, духовните, моралните, съвестните, талантливите. Тя харесва простака, арогантния, полуграмотния, алчния, корумпирания. Защото може да ги владее и контролира, да ги управлява. А те ще са й покорни и никога няма да тръгнат срещу нея.

Аз допускам (поне за някои от тях), че наистина не са знаели и искрено са вярвали в бъдещето, към което и те тласкаха народа, обществото и държавата. Не знаеха и тези, които се оставиха да ги водят към това бъдеще. А това бе огромната част от българския народ. Ентусиазмът и сляпото доверяване на кухата неолиберална пропаганда показват колко ниско е било равнището на интелигенцията и особено на хуманитарната. Тя беше длъжна, ако не да се бори, то поне да говори истината. И да призове народа да не вярва на лъжата и измамата. И да не участва в нея!

Промяната от края на 80-те години на миналия век бе неизбежна и никоя сила в страната не бе в състояние да я спре или отклони в друга посока. Но беше възможно и крайно необходимо да не се залъгва обществото. Съучастието в измамата е голям грях. То е позорно за интелигенцията. Тя именно трябваше да каже истината за капитализма, дори и прикрит зад т. нар. „пазарна икономика“, да разобличи същността и жестокостта му, за да бъдат хората наясно какъв живот ще живеят и да знаят какво ги очаква.

 


„Простите хора“ трябваше да управляват и тогава, както и днес, за да се извърши бързо и без съпротива този прословут преход, като се прехвърли материалната собственост и парите от държавата към българските капиталисти. Те бяха натоварени да разрушат старата система с всичките й недостатъци, но и с достойнствата й, да вземат и малкото, което притежаваха обикновените хора, да завторят заводи и фабрики, да разрушат земеделието и животновъдството, здравеопазването и образованието, да опошлят културата и езика.

И си свършиха блестящо работата!

Без тях „пазарната икономика“ бе невъзможна!

Каквито и уговорки да правеха някои политици и политолози, че в никакъв случай пазарната икономика няма да произведе пазарно общество, то се утвърди и формира новата личност с нейния морал, начин на мислене, говорене, поведение. Този морал е основан на егоизма и егоцентричността, на личния успех и надделяването над другия. Сега вече няма ближен, а само конкурент, който те застрашава и заплашва да ти отнеме твоето. Защото няма място за двама. Дори и когато производството на блага е предостатъчно за всички, принципите и механизмите за разпределението им са такива, че не разрешават да се дава на всички еднакво или според потребностите им. Не, собственикът, по-силният и по-бързият взима голямата част, а каквото остане, е за другите. Нима това не се вижда или, ако се вижда, трябва да се отнесе към националния ни характер?

Понеже обществено-политическата система е основана на егоизма и алчността, тя бързо се изражда, губи силата и енергията, намалява се нейната жизненост и способността й да възпроизвежда нормални, съвестни и умни хора. За наша беда българският свят се върна в нея в такъв исторически момент, когато тя бе вече неизлечимо болна и в неудържим упадък. Нейните икономически възможности вече бяха силно намалели, поради което отдавна не е способна да гарантира социалните продобивки, които допреди 30-40 години поне в Европа осигуряваше. Тази система не саздава вече добри, отговорни и с мащабно мислене ръководители, политици и държавници. Те не са й и нужни, защото в състоянието, в което е, за нея е важно да оцелее и да се задържи, да смуче чужда кръв и енергия наготово, а не да мисли за възход, прогрес, развититие. Все по-малко я интересува дали ще се обновява технологично, дали ще произвежда много и качествено. Богатите желаят да запазят богатството си, а не да го увеличават чрез производство!...

Защо да се залъгваме: всичко е загнило, опошлено, омърсено и непоносимо. Няма идеи, пориви, надежди, обществени радости, движение напред. Нашият свят сега се гъне посред тази смрад. И е като обгазен, отровен, изпаднал в безсъзнание. Може би е в кома.

 


От къде тогава да дойдат умните хора, които да ни управляват и водят напред?

Ще попитам отново: нима тези, които сега са разочаровани и се вайкат, че са били измамени от някого в очакванията си, бяха толкова немощни интелектуално и толкова неподготвени, за да не предвидят този печален край? Аз ги подозирам, че са се надявали на тях да възложат управлението и те да са отговорни  за вечното блаженство при капитализма. Но системата е толкова жестока, гнусна и безнравствена, че не си цени помощниците, идеолозите, слугите и предателите. Щом не са достатъчно егоисти, напористи, силни, безпощадни и агресивни, биват изхвърляни – дори и да са помагали и съдействали.

Аз никого не съдя! Защото също съм виновен с моите действия или с бездействието си в онова време, когато трябваше да се окаже съпротива на наглостта и лъжата, за да не се подвеждат хората. Днес обаче е необходима трезва равносметка, задълбочен анализ на състоянието, в което сме, и за причините, които са ни го наложили. Длъжни сме да осъзнаем в какъв свят живеем и докъде ще ни доведат слепите му стихии. Българският ум е длъжен да започне усилна работа и да мисли трезво и задълбочено, за да опише това състояние и посочи начините, не толкова за да отхвърлим системата и я заменим с друга (защото сега това е невъзможно и не бива да се внушават напразни илюзии, които могат да донесат доста злини и дори ненужно проливане на кръв), но поне за да обуздаем злите й сили и енергия. Съпротивата срещу нея е единственото засега средство да я накараме все пак да заработи в полза на трудовите хора, на бедните, слабите, немощните, онеправданите. И да се ограничи достъпът на глупавите, посредствените и корумпираните до властта.

Това със заклинания и лозунги няма да стане. Ще стане с конкретни и добре премерени и целенасочени действия. Но тези действия не бива да са само за подобряване икономическото състояние и за излизане от материалната бедност и мизерия. Нищо не струва богатството, ако сме духовно и нравствено опустошени, лениви, равнодушни, необразовани, невъзпитани, безкултурни, лишени от национална памет и нравствени добродетели; ако служим на дявола, а не Господа. Защото служейки на дявола, служим на злото, лъжата, омразата, егоизма, човеконенавистничеството.

Длъжни сме да отворим очи и погледнем цялата истина за себе си, за общественото устройство, за икономическата система, за морала и властта. Трябва да осъзнаем, че вървим по грешен път и в погрешната посока. И че сме излъгани и сме повярвали на лъжата и измамата; че ценностите, на които ни карат да се кланяме и да ги приемаме за свои, са греховни и безнравствени. Трябва да наречем глупака глупак, лъжеца лъжец, простака простак, крадеца крадец, бездарника бездарник. Нека отворим очи и проумеем, че неолиберализмът е човеконенавистна идеология, по-страшна и пагубна дори от фашизма. И да я заклеймим и обявим за престъпна.

Но най-важното и най-необходимото е да направим така, че да се поучим от собствените си грешки. И да не ги повтаряме никога. За това обаче се изискват огромни усилия, духовно и умствено напражение, мобилизация на интелектуалния потенциал, доколкото е останал непокварен от неолиберализма, меркантилизма и угодничеството.


 

 

КАПИТАЛИЗМЪТ НЕ Е КРАЯ НА ИСТОРИЯТА

Е-поща Печат PDF

Слово на Калоян Паргов, председател на ГС на БСП, произнесено пред 4-то заседание на XIII конференция на Софийската градска партийна организация.

 

Уважаеми другарки и другари,

делегати на XIII-ата Конференция

на Софийската градска организация на БСП,

Уважаеми гости и журналисти,

 

Днес България и Европейският съюз е изправен пред съдбовни проблеми и решения. Проблемите в еврозоната, мигрантската  криза, огромната задлъжнялост, разделянето и противопоставянето на групи от държави-членки, формирането на монополи, двойните  стандарти, битката между големите, диктатът им върху малките - са показателни за цялата сложност на вижданията и противоречията, както в България, така и в ЕС.

Възходът на несистемните партии, крайно левите и крайно десни формации, на популистите и крайните националисти е факт. Все повече се засилва тяхното влияние върху икономическите и политическите процеси. Примерите  за това са толкова много. Един от тях е и „Брекзит”. И както виждаме, последиците засега са непредсказуеми.

От друга страна, тревожещо е настъплението на крайния национализъм, който може да промени политическата карта на Европа. Възраждат се идеологеми, които реабилитират нацизма, фашизма и подобни на тях идеологии. Ето защо, изключително важно и нужно да си спомним и отстояваме идеите на антифашизма, като противовес на радикалния национализъм. Тук в България това е част от нашата историческа памет и дело, а за нас, потомците на българските антифашисти, е дълг и отговорност.

Очевадно е, че

съществуващите модели

и инструменти са изчерпани.

Нужни са нови и смели концепции и действия, които да преодолеят противопоставянето и разделителните линии. А основните разделителни линии минават през неравенствата и несправедливото разпределение на световните богатства и ресурси в глобален, в регионален и в национален мащаб. Един процент от свръхбогатите притежават над 50% от световното богатство или над 140 трилиона долара! Само преди 10 години този % е бил 40% от световното богатство. Ето до какво доведе неолиберализма и безграничната алчност на финансовия империализъм. У нас 7000 души са милионери в зелено, а над 1,6 милиона българи или всеки 4-ти е под прага на бедността! Ще оставим ли да бъде монополизиран света и България да бъде нечия собственост?

 

Калоян Паргов

 

Каква е ситуацията в страната? Тя е повече от ясна: Хората не искат да бъдат управлявани по старому, правителството не може да управлява по новому.  Предстои тежка политическа зима - зимата на гражданското недоволство. Демонстрациите, протестите, социалните мрежи внушават непоносимост към статуквото - от „Системата ни убива“ до „Смяна на системата“, от „Сбърканият модел“ до „Промяна на модела“, от смяна на отделни министри, до смяна на цялото правителство! И още. Лавинообразно се трупат исканията за промяна на конституцията, за президентска република и отхвърляне на целия политически елит.

Конфликтите и скандалите в управляващото мнозинство

растат в геометрична прогресия. Паспорти – корупция, апартаменти – кръстници, правителствени рокади без смисъл и без логика – министърът става заместник-министър, началникът на кабинета на вицепремиера става вицепремиер. ГЕРБ се превръщат в заложници на Патриотите, Патриотите – в  заложници на собствените си властиви и икономически амбиции. И всичко това на фона на галопиращите цени на продуктите от първа необходимост, на горивата, на газа, на тока, на водата...

Факт е, че нито оставката на Валери Симеонов, нито на тримата министри, които си тръгнаха заради трагедията край Своге, решават проблемите.

Налице е пълна неадекватност и липса на усет и чувствителност към проблемите на хората. Често чуваме въпроса „Кой предизвиква протестите?“. Логичният отговор е - Това са самите управляващи, които със своите действия и бездействия ги предизвикват. Протестите са естествен порив за справедливост, защото хората искат да живеят предвидимо и нормално.

Властта е загубила чувството за диалог с хората. А поведението им на обидени все повече напомня  Иван Костов в края на мандата му.

Правителството е напълно безпомощно, няма полезен ход. Всеки опит за промяна разкрива, че управляващата коалиция е напълно изчерпана и безидейна. В рамките на близо десетгодишното дясно управление на ГЕРБ парламентът, а и други ключови институции на държавата,  загубиха своя авторитет, напълно се обезличиха и обезсмислиха Държавната администрация е в ступор. Искат да правят електронно управление. Похарчиха 2 млрд. лева! Търговския регистър се срива, а служителите в него получават стотици хиляди левове бонуси! Подхвърлят жалки стотинки на пенсионерите, а заплатите на чиновниците скачат.

Всичко това води до напълно логичната ерозия на доверието в управлението на страната.

Картината на управлението в София

не е по-различна - липса на управленски капацитет, арогантност и чувство за безнаказаност. Темата за лошото качество на ремонтите в централната градска част стана водеща. А липсата на грижа и инвестиции в крайните квартали и крайградските райони е хроничен проблем. Замърсяването на въздуха се превърна в постоянна тема на ежедневието ни. А на този фон ГЕРБ искат боклука на София да се гори почти в центъра на града. Трафикът и задръстванията са постоянна болка. Платените зони за паркиране са на път да стигнат до Околовръстното, но проблемът с паркирането така и не се решава. Тъмнината и разбитите улици и тророари са запазена марка за жилищните комплекси. Улиците в тях не са преасфалтирани от времето на социализма и горе-долу оттогава не са мити. В различни квартали на столицата ежедневно има протести и исканията са сходни и логични - адекватна жизнена среда, която да гарантира прилично качество на живот. След като сме граждани на европийска столица, искаме и европейски стандарт на живот.

 

 

Другарки и другари,

Госпожи и господа,

Основен е въпросът дали ГЕРБ ще падне от власт или БСП ще бъде редом до хората, които ще свалят ГЕРБ от власт? По всичко личи, че Бойко Борисов няма да завърши и този пореден мандат. През 2019 година наред с редовните европейски и местни избори, най-вероятно ще има и предсрочни парламентарни избори. Влизаме в тежка изборна година.

Изследванията на обществените нагласи

регистрират низходяща тенденция на ГЕРБ като цяло, на Борисов, на министрите, на Фандъкова. Социолозите констатират максимално приближаване на стойностите, дори изравняване на подкрепата за ГЕРБ  и БСП – както в страната, така и в София. За съжаление, към момента, нямаме нужния електорален резерв, който да ни даде необходимата преднина, за да спечелим изборите убедително. ГЕРБ все още ни водят по този показател. Във връзка с това, не бива да се подценява машината за изборни манипулации на ГЕРБ с целия й арсенал – контролиран вот: административен и корпоративен, фалшифициране на изборните резултати, натиск и сплашване на избиратели.

На настоящия етап имаме нужда от разширяване на влиянието и от съюзници, както от политически субекти, така и от онези групи от обществото, чиито интереси защитаваме. Трябва ясно да покажем и докажем, че ние предлагаме алтернатива на сегашния модел на управление. Алтернатива, която решава важните проблеми на нацията и държавата.

Такъв инструмент за разширяване на влиянието и привличане на съюзници може да е проектът „Визия за България“. Тепърва обаче ще ни се наложи да уточним как ще се преодолеят демографските, социалните и икономическите различия, диспропорциите и неравенствата. Задачата не е как да направим богатите по-бедни, а как да направим бедните по-богати. Как да изградим силна и стабилна средна класа, с водеща роля в развитието на държавата. Още повече средната класа, както е известно, е гръбнакът на всяка просперираща икономика. Разбира се, предстои да разгледаме как в новите условия на кризи и противоречия, на бедност и крайни социални разделения, ще решаваме

основното притовиречие между труда и капитала.

Ще трябва да потърсим начини, чрез които да подкрепим българските предприемачи и производители, тези, които създават работни места и конкурентноспособни продукти с висока добавена стойност. Ще направим всичко възможно да изправим на крака малкия и среден бизнес, който е смазан в момента. Ще занулим произволните проверки и административния рекет над бизнеса. Ще ни се наложи да се борим за пазари, за износ и държавна протекция на българските стоки. А това означава да преформулираме разбирането си за национален интерес.

Установеният сега модел на управление е порочен, неефективен, несправедлив, неспособен да реализира основните принципи на демокрацията и да гарантира върховенството на закона. Той забавя растежа, потиска инициативата, генерира неравенства, увеличава поляризацията на обществото и обрича на бедност големи социални слоеве и групи от населението. Популизмът се е превръща във водещо начало на политиката и практически размива границите между политическите послания и действията на различните политически сили. Като резултат - обществото е без ясни цели и перспективи, развитието е стихийно, растежът е бавен. Вероятността да достигнем средните равнища на ЕС е сведена до нула.

Какво искаме ние?

БСП е за силна, суверенна, законова, подредена държава. За високоефективно държавно управление и проактивна позиция на държавата в пазарната икономика.

Считаме, че социалната държава е най-добрият модел на държавно управление за българското общество, който може да осигури повече справедливост, солидарност и равенство в съвременните условия. Най-голямото предизвикателство, пред което е изправена нацията, е предотвратяването на демографската катастрофа. Всичко останало е функция от това. Бедна, болна и неграмотна нация няма шанс да се справи със собственото си оцеляване. Ето защо основните приоритети са икономика и доходи, здравеопазване и образование.

Нужен ни е български социален и работеш икономически модел, може да го наречем социален българизъм – да съхраним и възродим българската нация и да върнем справедливостта и солидарността в живота на хората. Всичко останало би трябвало да се разглежда като инструмент за постигането на тези цели.

Нужно ни е самочувствие, че нашите социалистически идеи стават все по-актуални. На тях принадлежи бъдещето.

Неолиберализмът претъря крах и е време за нов подход, нова философия за управление. В потвърждение на това ще цитирам американския философ Франсис Фукуяма, който до преди няколко години твърдеше, че либералната демокрация е "крайната точка на  идеологическа еволюция на човечеството и финална форма на човешкото управление”. Днес той казва: „Ако става въпрос за преразпределящи програми, които се опитват да компенсират големите диспропорции при доходите и богатствата, които възникнаха през последните десетилетия, мисля, че социализмът трябва да се върне. Този продължителен период, който започна с Рейгън и Тачър, в който бяха наложени идеите за ползите от един нерегулиран пазар, в крайна сметка имаше катастрофален ефект".

Капитализмът не е краят на историята. Възможен е един друг справедлив, солидарен и свободен свят. Един нов свят, в който 1% от човечеството няма да присвоява общественото богатство, сътворено от 99% от същото това човечество. Един свят на прогреса, без експлоатация и социално изключване на класи и социални групи.

Навлизаме в ново време.

Време на възраждане на социалистическата идея и ценности. Новото време изисква от всички нас разработването и прилагането на качествено нова политика. Необходимо е да използваме целия си интелектуален, управленски и морален капацитет. Да излъчваме надежда, сигурност и възможности за развитие на държавата. В най-скоро време трябва да предложим управленска стратегия, обоснована с точни данни, числа и ресурси. Тя трябва да  посочи пътя за ликвидиране на бедността, както и политиките за развитие, модернизация и просперитет.

Хората, с които се срещаме, ясно си дават сметка за тежестта на проблемите и жизнената необходимост да бъдат намерени верните решения. Затова са активни при обсъждането на „Визия за България“ и правят много и разумни предложения. Този диалог с обществото е изключително важен и полезен за нас. И той не трябва да прекъсва, трябва да продължи, като разширим разговора с това какво е виждането ни за Европа и как искаме да изглежда Европейският съюз след изборите догодина.

Нужно е да се преосмисли ролята на България в ЕС от тук нататък, свързана с заемането и отстояването на пробългарски и национално отговорни позиции. Стартът на предизборната кампания трябва да започне от Конгреса на 26 януари и да постави началото на победния рейд на БСП.

Европейските избори не бива да бъдат подценявани!

Те трябва да се превърнат във вот на недоверие към ГЕРБ, така както стана на президентските избори през 2016 година. Европейските избори ще бъдат важна отправна точка за останалите избори през следващата година. Ще се превърнат в лакмус за това дали успяваме да достигнем до умовете и сърцата на избирателите. Дали успяваме да ги убедим, че можем и имаме волята за промяна.

Има три риска пред БСП за спечелването на европейските избори. Първо – конфликтите на европейско, национално и местно ниво. Второ – подреждането на листата за Европейски парламент. Трето – риториката и посланията, да не допуснем да ни вкарат отново в графата „антиевропейска партия”. Ако успеем да преминем успешно през това първо предизвикателство, ще имаме стабилна основа за спечелването на местните избори.

 


Има всички предпоставки да сложим край на монопола на ГЕРБ в София. Витрината на управлението им се пропука. Митът за добрата кметица е разбит. Но задачата не е толкова лесна. Пред нас имаме опонент, който ще направи всичко възможно да задържи властта. Поради това е необходима пълна мобилизация на целия наличен ресурс – кадрови, експертен, комуникационен. Всяка една от районните организации трябва да има стриктен план за действие, в пълен синхрон с гражданите, с ясна представа кои и какви са най-важните и належащи проблеми и да предложи решения. Всеки един от 24-те района трябва да се превърне в епицентър на активна работа. Защото, ако чакаме само от „Позитано“ и „Леге“ да идват новините, критиките, предложенията и решенията, успехът ще ни се размине. Възходът на ГЕРБ започна от София и от тук трябва да започне и крахът им.

ДРУГАРКИ И ДРУГАРИ,

Пред БСП стоят няколко основни въпроса. Първият е образът на желаното бъдеще на България. Този въпрос поставяме с проекта „Визия за България”. И считам, че окончателният вариант трябва да бъде крайъгълният камък, около който да търсим обединение.

Вторият въпрос е свързан с волята да реализираме това, върху което се обединим. Най-голямото изпитание пред всяка партия е възможността да се упражнява властта. Но с властта не се търгува, особено когато са заложени националните интереси и идеали. Властта е отговорност и само поемането на отговорност за управлението на държавата ще превърне БСП в субект на властта.  Партията следва да се превърне в концентриран израз на волята за управление. В същото време проявяваме един дефект в поведението и мисленето си: ние можем ли да управляваме, или ще продължаваме да търпим да ни се обяснява на какви условия трябва да отговаряме?

Трети въпрос: с кого ще осъществим политиките си? Т.е. подготвяме ли управленски кадри? И как ги готвим?

Четвърти въпрос: кой е стратегическият ни съюзник? Този въпрос е от първостепенна важност, защото както показват социологическите проучвания при едни бъдещи парламентарни избори се очертава коалиционен формат на управление. Което изисква още от сега да водим разговори по национално значими въпроси и да търсим конструктивни решения.

Петият въпрос е свързан с реидеологизацията: за преосмисляне и утвърждаване на социалистическите ценности, за изграждане на европейска социална държава, основана на справедливост и солидарност.

Отговорът на всички тези въпроси минава през консолидация на партията, консолидация на лявото и консолидация на всички тези, които желаят промяна.

От решаващо значение е да върнем доверието в БСП. Доверието се връща с работа и срещи. Връща се с конкретни действия, а не само с думи колко е лошо и как ще става по-лошо. Не искам нашата партия само да констатира състоянието и фактите, искам да променяме България и София, като решаваме проблемите на хората на битово, на общинско, на държавно ниво. Само с работа, със срещи с хората ще разрушим мита за  БСП като партия на миналото.

 


С днешната дискусия поставяме началото на разговор, който ще продължим на Конгреса на партията и през януари.

И накрая, ще завърша с думи на големия български поет Георги Джагаров от стихотворението му Ако искаме да победим:

Трябва да сме умни, казвам, умни!

Трябва умно да горим, да спорим,

Умно да мълчим и да говорим,

умно да живеем, да се борим,

умно с умни хора да дружим,

трябва умно път да си избираме

и по пътя умно да вървим.

 

Благодаря Ви за вниманието!

 

София, 1 декември 2018 г.


 

 

ИСТИНАТА ЗА ТРАКИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ

Е-поща Печат PDF

Христо ТепавичаровПисания и заявления по случай отбелязването на 115-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание на Петрова нива през август 2018 година за пореден път напомниха за кървящата от столетие рана, нанесена от турския ятаган върху достойнството, идентичността и безрезервната преданост към род и родина на тракийските българи.

Президентът Румен Радев, в прочувствената си реч припомни саможертвата на тракийските българи поели по пътя към свобода и достойнство, където, по думите на летописеца на въстанието Христо Силянов „едновременно действаха ножът, куршумът, огънят и бесилката“.

Президентът счете за уместно да информира всички заинтересовани от последиците на тези събития, че е поставил въпроса за компенсациите на тракийските бежанци и че ще продължи да изисква ясен отговор при всеки случай когато историческите факти се пренебрегват или се поставят под съмнение. Намерението е похвално, но разговорите за „компенсации“ на някакви „бежанци“, след 100 годишен грабеж и продължаващата варварска разходка на завоевателя по незасъхналата кръв и крещяща за възмездие памет на подложените на геноцид тракийски българи в Източна Тракия, меко казано няма нищо общо с пренебрегване на историческите факти. За престъпления срещу човечеството не само няма давност, но не може да има и прошка.

 

Да, историческите факти се пренебрегват, но трагичното от национална гледна точка в случая е, че за 99% от управляващите и кандидатите да управляват България, такъв въпрос не съществува поради пълното му непознаване. Изявлението на президента е не само повод, но и задължение за анализ на казаното, за припомняне на фактите и опит за оценка на възможните и необходими решения по този въпрос.

Какво имаме предвид?

След 100 години най-сетне е време да се осъзнае, че на тракийските българи, жертва на турския геноцид (ако има такива останали) и на техните наследници компенсации не се дължат. Компенсации се дължат за отнети по законен път или приемлив за съвременните цивилизационни нрави блага (къщи, имоти, земи, гори, движимо имущество, животни и т.н.) , а не за престъпления срещу човечеството, каквито са геноцидът и етническото прочистване, извършено в Тракия.

Налага се обяснение на използваните термини и внасяне на яснота по статута на тракийските българи, жертва на турския геноцид. Те не са „Тракийски бежанци“. За турските историци те дори не са бежанци, а изселници, емигранти! Дори във френския текст на протокола към договора за приятелство към Ангорските спогодби жертвите на турския геноцид са определени като “immigrant” – имигрант, преселник, пришълец, статут, който свързва лицето със страната на новото местожителство, а не със страната, от която е прогонено с всички произтичащи от този факт последици. Бежанец е лице, което по своя инициатива или желание, доброволно или по принуда, напуска родното си място, за да запази живота си и този на близките си, установява се в друга държава, където му се предоставя статут на „бежанец“*. Оцелели след геноцида, Тракийските българи не са имигранти, а изгнаници*-бегълци, успели да спасят живота си чрез бягство от ятагана, поставен на врата им, поради липсва на какъвто и да е друг избор, освен смърт!

На тракийските българи и техните наследници

се дължат отнетите от отоманските и турски власти имущества. Дори Женевската конвенция за бежанците не е предвидила решение на въпроса за правата на бежанците върху имотите, останали в държавата на произхода. Задължение на т.н. “велики сили“, които продължават да дължат справедливост на тракийските изгнаници, е било и понастоящем е да принудят Турция да върне отнетото и да компенсира унищоженото имущество в резултат на извършени престъпления срещу човечеството, каквото е геноцидът и да наложат, ако е необходимо със сила, връщането на правоимащите по родните им места. Това произтича от разпоредбата на чл. 1 на Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид, съгласно който държавите, страна по конвенцията, поемат задължението да „предотвратяват и наказват“ геноцида. Извършеният срещу стотици хиляди български тракийци геноцид не може да се компенсира с пари – мъртвите нямат нужда от пари, за да си платят сметката! Обстоятелството, че Турция отказва да се присъедини към Конвенцията за геноцида, не освобождава нейните управници от задължението да спазват нормите на обичайното международното право!

Компенсации се дължат, но не за да се откупят престъпниците, наредили, толерирали и извършили геноцида, а за пропуснатите ползи, за експлоатацията на заграбените в продължение на един век държавни, общински и частни български имоти.

Право на избор за начина на възмездяване на жертвите на геноцида има пострадалата страна, а не престъпникът! Тактиката на Турция по този въпрос в продължение на век, която продължава до днес, е да отказва разговори, да предлага всевъзможни несъстоятелни конструкции или решения, върху крайния резултат от които тя си запазва пълен контрол. Такава е и лансираната идея за „колективен иск“, по който страна да бъде българската държава в преговори с турската държава. Двустранни преговори между България и Турция са безсмислени, тъй като те са предварително обречени. Турция отрича извършените престъпления срещу човечеството.

 

 

При тези обстоятелства, предявяването на „колективен иск“, пред турски съд, без прието от двете страни ясно международно правно основание, би било несъстоятелно, а от процесуална гледна точка - неосъществимо. Съгласно международното право една държава не може да бъде страна по гражданско дело за компенсации за извършен от нейни граждани и институции геноцид, каквато в случая е Турция, срещу лица, придобили чуждо гражданство на основание етнически произход в резултат на извършено престъпление срещу човечеството - етническо прочистване в държавата на произход. Виновните за извършени престъпления срещу човечеството са наказателно отговорни, а за извършените деяния давност не тече. На жертвите и техните правоприемници се дължи възстановяване правото на собственост върху заграбените имоти по административен път и компенсация за причинените страдания и пропуснати ползи по съдебен път, както и признаване правото да се върнат по родните места на своите родители и прародители. По съществуването на тези основни права на право-имащите и задължения на извършителя на престъпления по силата на международното право няма място за спор.

Възстановяване на правото на собственост и ползване върху заграбените лични имоти на Тракийските българи поставя въпроса и за възстановяване правото

на собственост и ползване върху държавни и общински имоти,

разположени на територията на обитаваните от тях села и градове и ползваните мери, пътища, гори, кариери от всички тях… Естествено е тези въпроси да бъдат обсъждани и решавани от представители на турската и на българската държава със съдействието на представители на великите сили в качеството на арбитър.

Единственото решение за Тракийските българи е възстановяването на status quo ante ex tunc!

Ако днес говорим за проблем с Тракийските българи, той е не в пренебрегване на „историческите факти“, а в тяхното превратно, недобросъвестно, тенденциозно, непоследователно, злоумишлено, необосновано от правна и историческа гледна точка тълкуване.

Когато мислим и говорим за Източна или Одринска Тракия имаме предвид земята, разположена между Черно море на север и североизток, Бяло море на юг, Мраморно море на юг и югоизток, река Марица и Странджа планина на запад, с площ от 20,500 кв. км. Тракия – Одринска и Беломорска - е неотделима част от визията за българската държава в навечерието на Освобождението, включваща още Мизия и Македония. Що се отнася до историческата истина за тези земи, както България, така и Турция четат и тълкуват по различен начин фактите, причините и последиците за случилото се. Необходимо е, с помощта на държавите, играли и играещи решаваща роля в поддържане на мира и съблюдаването на международния ред и право в междудържавните отношения на Европейския континент, да се постигне общо приемливо разбиране на фактите досежно:

Броят на пострадалите – избити и прогонени българи и местообитанието им; най-често споменаваната цифра е „наследници на 350,000 българи от Одринска и Беломорска Тракия“.

Според доц. Георги Митринов (БЪЛГАРСКОТО ЦЪРКОВНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО В БЕЛОМОРИЕТО) основната част от българското християнско население, обитаващо Източна Тракия е било прогонено или избито от турските редовни наемнически военни формирования по време на Междусъюзническата война от 1913 г. Живеещото компактно българско население в Одринско, Лозенградско, Бабаескийско, Визенско, Малкотърновско, Кешанско, Еноско, Малгарско, Узункюприйско, Чорленско, Силиврийско, е избито, а близо 200 000 българи са прогонени от родните им места.

Петко Карамитрев пише в дневника си: „В Тракия населението беше турско и българско - наполовина. Гърците бяха малко. Турските села бяха малки – по три четири къщи. Българските - от 200 до 500“…

Извършен ли е геноцид; има ли извършено престъпление срещу човечеството съгласно нормите на международното право?

Да, има. Източна Тракия е обезбългарена и прочистена със сила и убийства. Според член 2 на Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид от 1950 година под „геноцид" се разбира всяко едно от следните действия, извършено с цел да се унищожи, отчасти или изцяло, една национална, етническа, расова или религиозна група като такава:

а) убиване на членове на групата; б) причиняване на сериозни телесни или душевни повреди на членовете на групата;

в) умишлено налагане на групата условия за живот, целящи физическото й унищожаване изцяло или отчасти;

г) мерки за предотвратяване ражданията на групата;

д) насилствено предаване на деца от групата на друга група.

В Източна Тракия турските власти извършват всяко едно горепосочените деяния срещу тракийските българи, обитаващи тези земи от хилядолетие – избиват ги, травмират успелите, прогонват оцелелите, заграбват имотите и унищожават имуществото им, за да ги лишат от възможност за препитание и от шанса да се завърнат по родните места, отнемат децата им. Тези престъпления срещу човечеството остават ненаказани повече от век! Въпросът е: трябва ли това да продължава? И до кога? Геноцидът е престъпление по общото международно право и изработването и приемането на Конвенция за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от Генералната Асамблея на ООН през 1948 година , в сила от 12 януари 1951 г., единствено кодифицира действащите вече обичайни норми в тази област на правото.

Престъпления като геноцида, извършвани срещу тракийските българи и арменските обитатели на Тракия, в продължение на десетилетия от властите на Османската империя и на турската държава, са основната причина това престъпление да бъде квалифицирано и кодифицирано, като едно от най-тежките престъпления срещу човечеството.

Стореното е сторено, но

няма престъпление без извършител, без престъпник.

Кой извърши престъплението геноцид срещу тракийските българи? Поел ли е отговорност и в какво се изразява тя? Няма спор по преките извършители и отговорни за геноцида срещу тракийските българи. Това са редовната турска армия, башибозука на служба при турските султани и техните слуги, само-организиралите се орди за извършване на безпощадни убийства, издевателства и грабежи над друговерците под благосклонния поглед на управляващите правоверни служители на Аллаха. Това е онази част от ръководната върхушка в османската и турска държава, в различни исторически периоди в края на ХІХ до средата на ХХ век, която носи и основната отговорност на вдъхновители, подстрекатели и подбудители за прочистване на Тракия, избиване и прогонване на коренните й обитатели – българските тракийци. Имената им са известни, те носят наказателна отговорност, но не те, а държавата, която управляват и представляват носи цялата гражданска отговорност за нанесените вреди, за причинените страдания и заграбено имущество от жертвите на геноцида. И както няма давност за наказателно преследване на извършилите престъпления срещу човечеството, така няма давност и за търсенето на отговорност за причинените от тях вреди. Международното право не може да остане безсилно, а тези които са призвани да го прилагат и съблюдават, като гаранти на световния обществен договор, т.н. велики сили, не би трябвало да продължават да наблюдават с безразличие гаврата на престъпниците с жертвите!

Престъпления са се извършвали и продължават да се извършват и сега. Отново питаме – до кога това трябва да се търпи и да продължава?

 

Следва


 

ЗЪРНО

Е-поща Печат PDF

Не станеш ли на хляб, стани на семе,

спокойно лягай в черните бразди.

Но никога, и в най-жестоко време,

храна за гарваните не бъди!


Това е моята съдба. Това е

на зърното пшенично участта.

Тоз, който иска да ме опознае,

той трябва тук да дойде, сред пръстта.


Да чуе как пищи над равнината -

над голата смълчана равнина -

смразяващия ноемврийски вятър

и да усети първата слана.


Да преживее мойта дълга зима,

безмълвен под леда да издържи.

И ако смелост и достойнство има,

под слънцето със мен да продължи.


Да го опие буйството зелено,

внезапно да усети зрелостта.

И после под небето нажежено

да чака саможертвено смъртта.


Но смърт ли е това? Това е жетва.

Железен сърп. Железен барабан.

Благословена, тиха саможертва.

И път, от прадедите начертан:


Не станеш ли на хляб, стани на семе,

спокойно лягай в дългите бразди,

но никога, и в най-жестоко време,

храна за гарваните не бъди!..


О, нека черно гарваново ято

над мен да грачи, рови и кълве!

Спокойно аз потъвам във земята

и чакам есенните дъждове!


 

БЪЛГАРИЯ ИСКА ПРОМЯНА

Е-поща Печат PDF

Калоян Паргов, лидер на градския съвет на БСП, пред „Нова Зора“, в разговор с Минчо Минчев

 

Обществото се събуди и волята ни за победа няма алтернатива

 

Заседанието на Националния съвет на БСП в неделя определи окончателния състав на листата с кандидати за депутати в парламента на Европа. Споровете и дискусиите бяха разгорещени и продължиха до рекордните 9 часа. В резултат на това, предложената от председателя на БСП Корнелия Нинова и одобрена от Изпълнителното бюро на партията листа беше променена. В нея до проведеното тайно гласуване не фигурираше името на председателя на ПЕС Сергей Станишев. Не присъстваше и името на Валентин Вацев, предложен от ПП „Нова Зора“. Както вече е известно, членовете на Националния съвет пренаредиха листата. Така на второ и трето място бяха поставени млади и не толкова известни социалисти като народният представител Петър Витанов и заместник-председателят на "Милениум" Цветелина Пенкова. А председателят на ПЕС Сергей Станишев получи петото място.

За случилото се в неделя и за предстоящата кампания, която възнамерява да води БСП преди евроизборите на 26-и май своето отношение пред „Нова Зора“ изрази Калоян Паргов лидер на БСП - София и член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на социалистическата партия. Попитахме го също и за отпадането на т.нар „кафява“ добавка предложена в Закона за енергетиката от бившия народен представител от ГЕРБ Делян Добрев и неговия съпартиец Валентин Николов.

 

- Др. Паргов, какъв е коментарът Ви като член на Изпълнителното бюро, за разнобоя при формирането на листата за представители в европейския парламент от името на Коалиция „БСП за България“?

- Погледнато отстрани може и да прилича на разнобой. Не забравяйте обаче дългогодишните традиции в БСП и начините, по които се формират и взимат решения за една или друга политика. В партията има силно изразен плурализъм, има спорове и битки за защита на позиции и мнения. И това е нещо съвсем нормално. Наистина, отстрани може да изглежда като разнобой, но реално не е. В случая при формирането на листата с кандидати за европейския парламент за първи път в историят на работата на върховния орган на партията, беше приложена процедурата за тайно гласуване. И това беше прецедент. Имаше различни мнения, предложения, виждания за това какъв да е съставът на тази листа, кой на кое място да бъде. И най-демократичният инструмент - тайното гласуване излъчи нейния състав и подредба. Оттук-нататък темата е затворена и вървим към подготовката и провеждането на европейските избори. Разбира се, целта ни е победата в тези избори.

- В крайна сметка, според Вас, най-добрият и оптимален вариант на листата?

- Решението за тази подредба на листата е на Националния съвет, след таен вот, предшестван от 9-часова дискусия! И никой не трябва да се сърди на никого. Това е листата на БСП, респективно на Коалиция „БСП за България“. Влизаме с нея в битката за победа на европейските избори.

- Не ли странно, че председателят на ПЕС е едва на пето място в листата за евродепутати на БСП, на която до неотдавна самият той бе председател?

- Голямо напрежение се създаде около това дали Сергей Станишев има място в листата. Съществуваха различни мнения в партията, но в крайна сметка след тайното гласуване Сергей Станишев беше поставен на 5-о място. Неговото присъствие в листата на Коалиция "БСП за България" за предстоящите избори е ясен сигнал за европейската принадлежност, на БСП пък и на партиите в Коалицията, като част от политическото семейство на европейските социалисти.

 

Калоян Паргов


- На 2-ро и 3-то място в листата бяха поставени не твърде известни лица. Не Ви ли смущава фактът, че №3 Цветелина Пенкова е участвала в проекта на Слави Трифонов, наречен „Патриоти без граници“?

- Да, наистина, при тайния вот на първите две места след водача Елена Йончева бяха поставени млади хора. Единият - Петър Витанов, е депутат от 25-и МИР. Той е експерт по международни отношения и международни финанси и вече две години е народен представител от групата на Коалиция "БСП за България". След него, под №3 в листата, е Цветелина Пенкова, която е заместник-председател на клуб "Милениум" - организацията на млади българи, които са завършили престижни университети и работят в авторитетни компании в Европа и по света. Изключително амбициозен и интелигентен човек с отлични познания по икономика и финанси. Вярно е, че е участвала е в кастинг за проекта на шоумена Слави Трифонов, но всичко личи, че такъв политически проект на Слави Трифонов няма да има. А Цветелина Пенкова е дългогодишен член на БСП и беше номинирана за кандидат за евродепутат. След тайния вот в неделя Националният съвет е този, който ѝ отреди третото място в листата.

- БСП не остави ли усещането в избирателите, че почти месец преди евроизборите съществува в нейния ръководен орган, неяснота в критериите и особено в посланията на участниците в евролистата?

- Съществуват няколко риска пред БСП сега и трябва да се справим с тях. На първо място са посланията, които трябва да започнем да налагаме, след като избрахме листата. Ние ще заложим на нещо, което липсва в България и с него може да обясним голяма част от проблемите в страната. Имам предвид липсата на справедливост. Вторият риск, с който трябва да се справим, е да не допуснем разединение след подреждането на листите, тъй като съществуваше огромно напрежение, последствията от което трябва да бъдат изгладени. Точно това неведнъж е било огромен препъникамък за БСП. Според мен, тайният вот не остави съмнение у никого, че изборът е бил прозрачен и че е отчел мнението на всички в Националния съвет. Затова не бива да има сърдити или обидени. Трябва да влезем в кампанията единни. Все пак, листата изразява мнението на членовете на Националния съвет, където е представена цялата партия. Трябва всички да приемем тази листа и да направим необходимото, за да спечелим европейските избори.

- Как ще убедите симпатизантите на „БСП за България“, че тайният избор на Националния съвет на БСП съответства на техните нагласи?

- На 20-и април ще представим официално листата по начин, по който досега не сме го правили. Ще бъде изненада. На 24 април листата ще бъде представена пред Софийския актив на БСП, в Зала 3 на НДК от 18,00 часа, а на 1 май ще съчетаем традиционното митинг-шествие, по случай празника на труда, с откриването на предизборната кампания. След това всички кандидати за евродепутати ще се впуснат в предизборни обиколки в цялата страна. Това, което искам да кажа на всички членове и симпатизанти на БСП е, че изборите на 26 май не са само за европейски парламент и за бъдещето на Европа. Тези избори имат огромно национално значение. Те ще определят хода на политическия процес в България. Те ще решат дали да има промяна на това управление и на модела, което то налага. Очевидно е, че такава промяна е необходима. Показаха го и протестите в последната година. Гражданското общество се събуди, хората започнаха да търсят правата си. Те искат промяна, това тяхно желание проличава в различните протести всяка седмица. А изборите на 26 май може да бъдат израз на тази промяна чрез победата на единствената алтернатива на управляващите от ГЕРБ в лицето на БСП. Затова призовавам всички членове и симпатизанти да вземат активно участие в тези избори. Според някои, те ще бъдат битка предимно на твърдите ядра. Но на нас, за да победим ГЕРБ на тези избори, ще ни трябва и сериозна подкрепа извън твърдото ядро.

- Председателят на партията Корнелия Нинова, обяви, че така подредената листа, я освобождава от отговорността за изборните резултати. Как мислите по въпроса за отговорността?

- Нормално е отговорността за подредбата на листата и за изборните резултати след тайния вот я носи целият Национален съвет. Председателят, като част от този Национален съвет и като пръв сред равни, носи същата отговорност, заедно с националния и регионалните предизборни щабове, разбира се.

- Вече повече от 10 години откакто са създадени, ГЕРБ създаваха впечатление за неуязвимост и непоклатимост. Напоследък нещата се промениха и както би казал Остап Бендер „Ледовете се пукат, господа съдебни заседатели“.

- Не сте прав. През последните десетина години имаше немалко критични ситуации, в които ГЕРБ показаха уязвимост, но все не стигаше съвсем малко, за да може да бъдат победени. В момента лъсват огромни язви, недъзи и проблеми на модела на управление на ГЕРБ. Виждаме, че в ход е кризисен пиар и опити да бъде отвлечено вниманието от съществени за обществото теми. Всичко това разкрива огромна възможност, която БСП и всички, желаещи промяната на този модел, трябва да използваме на изборите на 26 май.

- Вие от своя страна решихте да не участвате в надпреварата, въпреки многобройните номинации и настоявания. Какви са съображенията Ви?

- Първо искам да използвам възможността, за да благодаря за десетките номинации, които получих за листата за европейски парламент. Моите ангажименти към Градската организация на БСП и към София не са приключили и предпочитам да се концентрирам върху работата си тук. Има още какво да дам и на Градската организация, и на София предвид факта, че предстоят и тежки местни избори. А изходът от европейските избори на 26 май в много голяма степен ще предопредели онова, което предстои да се случи през есента на изборите за местни органи на властта.

- Да не би това да означава, че предстои да се кандидатирате наесен за кмет на София?

- Фактът, че не участвам в европейските избори няма нищо общо с други планове, за каквито питате. Аз съм председател на Градския предизборен щаб и ще водя партията не само в европейските, но и в местните избори. Веднага след 26 май започваме същинската част от подготовката за местните избори, с подреждането на листата за общински съветници и издигането на кандидатурите за селски, районни кметове и най-вече за кмет на София. По традиция тези решения ги взима Градската конференция и нейните над 200 делегати.

- Наскоро призовахте Йорданка Фандъкова, като кмет на София и заместник-председател на ГЕРБ, да използва цялото си влияние в партията и парламентарната група, за да се не допусне на второ четене да бъде приета поправката в Закона за енергетиката, която предвижда да отпадане т.нар „кафява“ добавка за производство на електроенергия от когенерационни мощности. С какво тази поправка е опасна?

- Ако Народното събрание утвърди предложението на Делян Добрев и Валентин Николов, това силно ще застраши съществуването на “Топлофикация София“, както и на останалите топлофикации в страната и последствията ще бъдат много повече от лоши. Столичната топлофикация, за да компенсира приходите си от липсата на тази съществена добавка, която получава за производството на електрическа енергия, ще трябва драстично да повиши цените на топлинната енергия, която предоставя на гражданите на София. А това ще ги засегне пряко и ще има изключително лоши социални последствия.

- Какво се крие зад предложението на господата Николов и Добрев? Коренспондира ли с изискванията на т.нар европейски директиви зад, които най-често сме свикнали да откриваме намерения за приватизация. Да не би и сега да става дума за това?

- По-сложно е. В идентична ситуация Полша е извоювала правото тази добавка, която е предмет на промяната в Закона за енергетиката, да не се счита за държавна помощ, за каквото е тезата в доклада на двамата депутати от ГЕРБ. В създадената ситуация на първо място се обезсмисля функционирането на работната група на СОС, която от началото на годината се стреми да намери най-добрия модел, с който да извади „Топлофикация София“ от кризата, в която се намира. Една от идеите, по която се работи е да бъдат увеличени приходите на дружеството, с изграждането на допълнителни когенерационни мощности за производство на „кафява“ енергия, така че да бъде запазена топлинната енергия на социално поносимата цената. Аз мисля, че бъдещето на „Топлофикация София“ е именно в изграждането на такива нови и по-ефективни мощности. И в това направление трябва да бъдат инвестициите, които ще се правят в бъдеще.

Трябва да се постигне съотношение 1:1 в производството на топлинна и електрическа енергия. Ако се приемат окончателно промените в Закона за енергетиката, за групата общински съветници от БСП не остава друго освен да се изтегли работната група, тъй като нейната работа се обезсмисля. Както и друг път е бивало, подобни идеи обикновено обслужат нечии интереси. В случая това се интересите на едрия бизнес, който от дълго време недоволства от високите цени на енергийната борса и особено от таксата „Задължение към обществото“. Премахвайки обаче закупуването на т.нар „кафявата енергия“, на практика ще се стигне до фактическият фалит на Топлофикация. За да не се случи това, тогава държавата ще трябва пряко да субсидира цената на топлинната енергия, нещо което европейското законодателство категорично забранява. С други думи, това е улица без изход.

Нашата позиция е да не допуснем да сработи капанът.


 


Страница 5 от 270