Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

КАПИТАЛИЗМЪТ НЕ Е КРАЯ НА ИСТОРИЯТА

Е-поща Печат PDF

Слово на Калоян Паргов, председател на ГС на БСП, произнесено пред 4-то заседание на XIII конференция на Софийската градска партийна организация.

 

Уважаеми другарки и другари,

делегати на XIII-ата Конференция

на Софийската градска организация на БСП,

Уважаеми гости и журналисти,

 

Днес България и Европейският съюз е изправен пред съдбовни проблеми и решения. Проблемите в еврозоната, мигрантската  криза, огромната задлъжнялост, разделянето и противопоставянето на групи от държави-членки, формирането на монополи, двойните  стандарти, битката между големите, диктатът им върху малките - са показателни за цялата сложност на вижданията и противоречията, както в България, така и в ЕС.

Възходът на несистемните партии, крайно левите и крайно десни формации, на популистите и крайните националисти е факт. Все повече се засилва тяхното влияние върху икономическите и политическите процеси. Примерите  за това са толкова много. Един от тях е и „Брекзит”. И както виждаме, последиците засега са непредсказуеми.

От друга страна, тревожещо е настъплението на крайния национализъм, който може да промени политическата карта на Европа. Възраждат се идеологеми, които реабилитират нацизма, фашизма и подобни на тях идеологии. Ето защо, изключително важно и нужно да си спомним и отстояваме идеите на антифашизма, като противовес на радикалния национализъм. Тук в България това е част от нашата историческа памет и дело, а за нас, потомците на българските антифашисти, е дълг и отговорност.

Очевадно е, че

съществуващите модели

и инструменти са изчерпани.

Нужни са нови и смели концепции и действия, които да преодолеят противопоставянето и разделителните линии. А основните разделителни линии минават през неравенствата и несправедливото разпределение на световните богатства и ресурси в глобален, в регионален и в национален мащаб. Един процент от свръхбогатите притежават над 50% от световното богатство или над 140 трилиона долара! Само преди 10 години този % е бил 40% от световното богатство. Ето до какво доведе неолиберализма и безграничната алчност на финансовия империализъм. У нас 7000 души са милионери в зелено, а над 1,6 милиона българи или всеки 4-ти е под прага на бедността! Ще оставим ли да бъде монополизиран света и България да бъде нечия собственост?

 

Калоян Паргов

 

Каква е ситуацията в страната? Тя е повече от ясна: Хората не искат да бъдат управлявани по старому, правителството не може да управлява по новому.  Предстои тежка политическа зима - зимата на гражданското недоволство. Демонстрациите, протестите, социалните мрежи внушават непоносимост към статуквото - от „Системата ни убива“ до „Смяна на системата“, от „Сбърканият модел“ до „Промяна на модела“, от смяна на отделни министри, до смяна на цялото правителство! И още. Лавинообразно се трупат исканията за промяна на конституцията, за президентска република и отхвърляне на целия политически елит.

Конфликтите и скандалите в управляващото мнозинство

растат в геометрична прогресия. Паспорти – корупция, апартаменти – кръстници, правителствени рокади без смисъл и без логика – министърът става заместник-министър, началникът на кабинета на вицепремиера става вицепремиер. ГЕРБ се превръщат в заложници на Патриотите, Патриотите – в  заложници на собствените си властиви и икономически амбиции. И всичко това на фона на галопиращите цени на продуктите от първа необходимост, на горивата, на газа, на тока, на водата...

Факт е, че нито оставката на Валери Симеонов, нито на тримата министри, които си тръгнаха заради трагедията край Своге, решават проблемите.

Налице е пълна неадекватност и липса на усет и чувствителност към проблемите на хората. Често чуваме въпроса „Кой предизвиква протестите?“. Логичният отговор е - Това са самите управляващи, които със своите действия и бездействия ги предизвикват. Протестите са естествен порив за справедливост, защото хората искат да живеят предвидимо и нормално.

Властта е загубила чувството за диалог с хората. А поведението им на обидени все повече напомня  Иван Костов в края на мандата му.

Правителството е напълно безпомощно, няма полезен ход. Всеки опит за промяна разкрива, че управляващата коалиция е напълно изчерпана и безидейна. В рамките на близо десетгодишното дясно управление на ГЕРБ парламентът, а и други ключови институции на държавата,  загубиха своя авторитет, напълно се обезличиха и обезсмислиха Държавната администрация е в ступор. Искат да правят електронно управление. Похарчиха 2 млрд. лева! Търговския регистър се срива, а служителите в него получават стотици хиляди левове бонуси! Подхвърлят жалки стотинки на пенсионерите, а заплатите на чиновниците скачат.

Всичко това води до напълно логичната ерозия на доверието в управлението на страната.

Картината на управлението в София

не е по-различна - липса на управленски капацитет, арогантност и чувство за безнаказаност. Темата за лошото качество на ремонтите в централната градска част стана водеща. А липсата на грижа и инвестиции в крайните квартали и крайградските райони е хроничен проблем. Замърсяването на въздуха се превърна в постоянна тема на ежедневието ни. А на този фон ГЕРБ искат боклука на София да се гори почти в центъра на града. Трафикът и задръстванията са постоянна болка. Платените зони за паркиране са на път да стигнат до Околовръстното, но проблемът с паркирането така и не се решава. Тъмнината и разбитите улици и тророари са запазена марка за жилищните комплекси. Улиците в тях не са преасфалтирани от времето на социализма и горе-долу оттогава не са мити. В различни квартали на столицата ежедневно има протести и исканията са сходни и логични - адекватна жизнена среда, която да гарантира прилично качество на живот. След като сме граждани на европийска столица, искаме и европейски стандарт на живот.

 

 

Другарки и другари,

Госпожи и господа,

Основен е въпросът дали ГЕРБ ще падне от власт или БСП ще бъде редом до хората, които ще свалят ГЕРБ от власт? По всичко личи, че Бойко Борисов няма да завърши и този пореден мандат. През 2019 година наред с редовните европейски и местни избори, най-вероятно ще има и предсрочни парламентарни избори. Влизаме в тежка изборна година.

Изследванията на обществените нагласи

регистрират низходяща тенденция на ГЕРБ като цяло, на Борисов, на министрите, на Фандъкова. Социолозите констатират максимално приближаване на стойностите, дори изравняване на подкрепата за ГЕРБ  и БСП – както в страната, така и в София. За съжаление, към момента, нямаме нужния електорален резерв, който да ни даде необходимата преднина, за да спечелим изборите убедително. ГЕРБ все още ни водят по този показател. Във връзка с това, не бива да се подценява машината за изборни манипулации на ГЕРБ с целия й арсенал – контролиран вот: административен и корпоративен, фалшифициране на изборните резултати, натиск и сплашване на избиратели.

На настоящия етап имаме нужда от разширяване на влиянието и от съюзници, както от политически субекти, така и от онези групи от обществото, чиито интереси защитаваме. Трябва ясно да покажем и докажем, че ние предлагаме алтернатива на сегашния модел на управление. Алтернатива, която решава важните проблеми на нацията и държавата.

Такъв инструмент за разширяване на влиянието и привличане на съюзници може да е проектът „Визия за България“. Тепърва обаче ще ни се наложи да уточним как ще се преодолеят демографските, социалните и икономическите различия, диспропорциите и неравенствата. Задачата не е как да направим богатите по-бедни, а как да направим бедните по-богати. Как да изградим силна и стабилна средна класа, с водеща роля в развитието на държавата. Още повече средната класа, както е известно, е гръбнакът на всяка просперираща икономика. Разбира се, предстои да разгледаме как в новите условия на кризи и противоречия, на бедност и крайни социални разделения, ще решаваме

основното притовиречие между труда и капитала.

Ще трябва да потърсим начини, чрез които да подкрепим българските предприемачи и производители, тези, които създават работни места и конкурентноспособни продукти с висока добавена стойност. Ще направим всичко възможно да изправим на крака малкия и среден бизнес, който е смазан в момента. Ще занулим произволните проверки и административния рекет над бизнеса. Ще ни се наложи да се борим за пазари, за износ и държавна протекция на българските стоки. А това означава да преформулираме разбирането си за национален интерес.

Установеният сега модел на управление е порочен, неефективен, несправедлив, неспособен да реализира основните принципи на демокрацията и да гарантира върховенството на закона. Той забавя растежа, потиска инициативата, генерира неравенства, увеличава поляризацията на обществото и обрича на бедност големи социални слоеве и групи от населението. Популизмът се е превръща във водещо начало на политиката и практически размива границите между политическите послания и действията на различните политически сили. Като резултат - обществото е без ясни цели и перспективи, развитието е стихийно, растежът е бавен. Вероятността да достигнем средните равнища на ЕС е сведена до нула.

Какво искаме ние?

БСП е за силна, суверенна, законова, подредена държава. За високоефективно държавно управление и проактивна позиция на държавата в пазарната икономика.

Считаме, че социалната държава е най-добрият модел на държавно управление за българското общество, който може да осигури повече справедливост, солидарност и равенство в съвременните условия. Най-голямото предизвикателство, пред което е изправена нацията, е предотвратяването на демографската катастрофа. Всичко останало е функция от това. Бедна, болна и неграмотна нация няма шанс да се справи със собственото си оцеляване. Ето защо основните приоритети са икономика и доходи, здравеопазване и образование.

Нужен ни е български социален и работеш икономически модел, може да го наречем социален българизъм – да съхраним и възродим българската нация и да върнем справедливостта и солидарността в живота на хората. Всичко останало би трябвало да се разглежда като инструмент за постигането на тези цели.

Нужно ни е самочувствие, че нашите социалистически идеи стават все по-актуални. На тях принадлежи бъдещето.

Неолиберализмът претъря крах и е време за нов подход, нова философия за управление. В потвърждение на това ще цитирам американския философ Франсис Фукуяма, който до преди няколко години твърдеше, че либералната демокрация е "крайната точка на  идеологическа еволюция на човечеството и финална форма на човешкото управление”. Днес той казва: „Ако става въпрос за преразпределящи програми, които се опитват да компенсират големите диспропорции при доходите и богатствата, които възникнаха през последните десетилетия, мисля, че социализмът трябва да се върне. Този продължителен период, който започна с Рейгън и Тачър, в който бяха наложени идеите за ползите от един нерегулиран пазар, в крайна сметка имаше катастрофален ефект".

Капитализмът не е краят на историята. Възможен е един друг справедлив, солидарен и свободен свят. Един нов свят, в който 1% от човечеството няма да присвоява общественото богатство, сътворено от 99% от същото това човечество. Един свят на прогреса, без експлоатация и социално изключване на класи и социални групи.

Навлизаме в ново време.

Време на възраждане на социалистическата идея и ценности. Новото време изисква от всички нас разработването и прилагането на качествено нова политика. Необходимо е да използваме целия си интелектуален, управленски и морален капацитет. Да излъчваме надежда, сигурност и възможности за развитие на държавата. В най-скоро време трябва да предложим управленска стратегия, обоснована с точни данни, числа и ресурси. Тя трябва да  посочи пътя за ликвидиране на бедността, както и политиките за развитие, модернизация и просперитет.

Хората, с които се срещаме, ясно си дават сметка за тежестта на проблемите и жизнената необходимост да бъдат намерени верните решения. Затова са активни при обсъждането на „Визия за България“ и правят много и разумни предложения. Този диалог с обществото е изключително важен и полезен за нас. И той не трябва да прекъсва, трябва да продължи, като разширим разговора с това какво е виждането ни за Европа и как искаме да изглежда Европейският съюз след изборите догодина.

Нужно е да се преосмисли ролята на България в ЕС от тук нататък, свързана с заемането и отстояването на пробългарски и национално отговорни позиции. Стартът на предизборната кампания трябва да започне от Конгреса на 26 януари и да постави началото на победния рейд на БСП.

Европейските избори не бива да бъдат подценявани!

Те трябва да се превърнат във вот на недоверие към ГЕРБ, така както стана на президентските избори през 2016 година. Европейските избори ще бъдат важна отправна точка за останалите избори през следващата година. Ще се превърнат в лакмус за това дали успяваме да достигнем до умовете и сърцата на избирателите. Дали успяваме да ги убедим, че можем и имаме волята за промяна.

Има три риска пред БСП за спечелването на европейските избори. Първо – конфликтите на европейско, национално и местно ниво. Второ – подреждането на листата за Европейски парламент. Трето – риториката и посланията, да не допуснем да ни вкарат отново в графата „антиевропейска партия”. Ако успеем да преминем успешно през това първо предизвикателство, ще имаме стабилна основа за спечелването на местните избори.

 


Има всички предпоставки да сложим край на монопола на ГЕРБ в София. Витрината на управлението им се пропука. Митът за добрата кметица е разбит. Но задачата не е толкова лесна. Пред нас имаме опонент, който ще направи всичко възможно да задържи властта. Поради това е необходима пълна мобилизация на целия наличен ресурс – кадрови, експертен, комуникационен. Всяка една от районните организации трябва да има стриктен план за действие, в пълен синхрон с гражданите, с ясна представа кои и какви са най-важните и належащи проблеми и да предложи решения. Всеки един от 24-те района трябва да се превърне в епицентър на активна работа. Защото, ако чакаме само от „Позитано“ и „Леге“ да идват новините, критиките, предложенията и решенията, успехът ще ни се размине. Възходът на ГЕРБ започна от София и от тук трябва да започне и крахът им.

ДРУГАРКИ И ДРУГАРИ,

Пред БСП стоят няколко основни въпроса. Първият е образът на желаното бъдеще на България. Този въпрос поставяме с проекта „Визия за България”. И считам, че окончателният вариант трябва да бъде крайъгълният камък, около който да търсим обединение.

Вторият въпрос е свързан с волята да реализираме това, върху което се обединим. Най-голямото изпитание пред всяка партия е възможността да се упражнява властта. Но с властта не се търгува, особено когато са заложени националните интереси и идеали. Властта е отговорност и само поемането на отговорност за управлението на държавата ще превърне БСП в субект на властта.  Партията следва да се превърне в концентриран израз на волята за управление. В същото време проявяваме един дефект в поведението и мисленето си: ние можем ли да управляваме, или ще продължаваме да търпим да ни се обяснява на какви условия трябва да отговаряме?

Трети въпрос: с кого ще осъществим политиките си? Т.е. подготвяме ли управленски кадри? И как ги готвим?

Четвърти въпрос: кой е стратегическият ни съюзник? Този въпрос е от първостепенна важност, защото както показват социологическите проучвания при едни бъдещи парламентарни избори се очертава коалиционен формат на управление. Което изисква още от сега да водим разговори по национално значими въпроси и да търсим конструктивни решения.

Петият въпрос е свързан с реидеологизацията: за преосмисляне и утвърждаване на социалистическите ценности, за изграждане на европейска социална държава, основана на справедливост и солидарност.

Отговорът на всички тези въпроси минава през консолидация на партията, консолидация на лявото и консолидация на всички тези, които желаят промяна.

От решаващо значение е да върнем доверието в БСП. Доверието се връща с работа и срещи. Връща се с конкретни действия, а не само с думи колко е лошо и как ще става по-лошо. Не искам нашата партия само да констатира състоянието и фактите, искам да променяме България и София, като решаваме проблемите на хората на битово, на общинско, на държавно ниво. Само с работа, със срещи с хората ще разрушим мита за  БСП като партия на миналото.

 


С днешната дискусия поставяме началото на разговор, който ще продължим на Конгреса на партията и през януари.

И накрая, ще завърша с думи на големия български поет Георги Джагаров от стихотворението му Ако искаме да победим:

Трябва да сме умни, казвам, умни!

Трябва умно да горим, да спорим,

Умно да мълчим и да говорим,

умно да живеем, да се борим,

умно с умни хора да дружим,

трябва умно път да си избираме

и по пътя умно да вървим.

 

Благодаря Ви за вниманието!

 

София, 1 декември 2018 г.


 

 

ИСТИНАТА ЗА ТРАКИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ

Е-поща Печат PDF

Христо ТепавичаровПисания и заявления по случай отбелязването на 115-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание на Петрова нива през август 2018 година за пореден път напомниха за кървящата от столетие рана, нанесена от турския ятаган върху достойнството, идентичността и безрезервната преданост към род и родина на тракийските българи.

Президентът Румен Радев, в прочувствената си реч припомни саможертвата на тракийските българи поели по пътя към свобода и достойнство, където, по думите на летописеца на въстанието Христо Силянов „едновременно действаха ножът, куршумът, огънят и бесилката“.

Президентът счете за уместно да информира всички заинтересовани от последиците на тези събития, че е поставил въпроса за компенсациите на тракийските бежанци и че ще продължи да изисква ясен отговор при всеки случай когато историческите факти се пренебрегват или се поставят под съмнение. Намерението е похвално, но разговорите за „компенсации“ на някакви „бежанци“, след 100 годишен грабеж и продължаващата варварска разходка на завоевателя по незасъхналата кръв и крещяща за възмездие памет на подложените на геноцид тракийски българи в Източна Тракия, меко казано няма нищо общо с пренебрегване на историческите факти. За престъпления срещу човечеството не само няма давност, но не може да има и прошка.

 

Да, историческите факти се пренебрегват, но трагичното от национална гледна точка в случая е, че за 99% от управляващите и кандидатите да управляват България, такъв въпрос не съществува поради пълното му непознаване. Изявлението на президента е не само повод, но и задължение за анализ на казаното, за припомняне на фактите и опит за оценка на възможните и необходими решения по този въпрос.

Какво имаме предвид?

След 100 години най-сетне е време да се осъзнае, че на тракийските българи, жертва на турския геноцид (ако има такива останали) и на техните наследници компенсации не се дължат. Компенсации се дължат за отнети по законен път или приемлив за съвременните цивилизационни нрави блага (къщи, имоти, земи, гори, движимо имущество, животни и т.н.) , а не за престъпления срещу човечеството, каквито са геноцидът и етническото прочистване, извършено в Тракия.

Налага се обяснение на използваните термини и внасяне на яснота по статута на тракийските българи, жертва на турския геноцид. Те не са „Тракийски бежанци“. За турските историци те дори не са бежанци, а изселници, емигранти! Дори във френския текст на протокола към договора за приятелство към Ангорските спогодби жертвите на турския геноцид са определени като “immigrant” – имигрант, преселник, пришълец, статут, който свързва лицето със страната на новото местожителство, а не със страната, от която е прогонено с всички произтичащи от този факт последици. Бежанец е лице, което по своя инициатива или желание, доброволно или по принуда, напуска родното си място, за да запази живота си и този на близките си, установява се в друга държава, където му се предоставя статут на „бежанец“*. Оцелели след геноцида, Тракийските българи не са имигранти, а изгнаници*-бегълци, успели да спасят живота си чрез бягство от ятагана, поставен на врата им, поради липсва на какъвто и да е друг избор, освен смърт!

На тракийските българи и техните наследници

се дължат отнетите от отоманските и турски власти имущества. Дори Женевската конвенция за бежанците не е предвидила решение на въпроса за правата на бежанците върху имотите, останали в държавата на произхода. Задължение на т.н. “велики сили“, които продължават да дължат справедливост на тракийските изгнаници, е било и понастоящем е да принудят Турция да върне отнетото и да компенсира унищоженото имущество в резултат на извършени престъпления срещу човечеството, каквото е геноцидът и да наложат, ако е необходимо със сила, връщането на правоимащите по родните им места. Това произтича от разпоредбата на чл. 1 на Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид, съгласно който държавите, страна по конвенцията, поемат задължението да „предотвратяват и наказват“ геноцида. Извършеният срещу стотици хиляди български тракийци геноцид не може да се компенсира с пари – мъртвите нямат нужда от пари, за да си платят сметката! Обстоятелството, че Турция отказва да се присъедини към Конвенцията за геноцида, не освобождава нейните управници от задължението да спазват нормите на обичайното международното право!

Компенсации се дължат, но не за да се откупят престъпниците, наредили, толерирали и извършили геноцида, а за пропуснатите ползи, за експлоатацията на заграбените в продължение на един век държавни, общински и частни български имоти.

Право на избор за начина на възмездяване на жертвите на геноцида има пострадалата страна, а не престъпникът! Тактиката на Турция по този въпрос в продължение на век, която продължава до днес, е да отказва разговори, да предлага всевъзможни несъстоятелни конструкции или решения, върху крайния резултат от които тя си запазва пълен контрол. Такава е и лансираната идея за „колективен иск“, по който страна да бъде българската държава в преговори с турската държава. Двустранни преговори между България и Турция са безсмислени, тъй като те са предварително обречени. Турция отрича извършените престъпления срещу човечеството.

 

 

При тези обстоятелства, предявяването на „колективен иск“, пред турски съд, без прието от двете страни ясно международно правно основание, би било несъстоятелно, а от процесуална гледна точка - неосъществимо. Съгласно международното право една държава не може да бъде страна по гражданско дело за компенсации за извършен от нейни граждани и институции геноцид, каквато в случая е Турция, срещу лица, придобили чуждо гражданство на основание етнически произход в резултат на извършено престъпление срещу човечеството - етническо прочистване в държавата на произход. Виновните за извършени престъпления срещу човечеството са наказателно отговорни, а за извършените деяния давност не тече. На жертвите и техните правоприемници се дължи възстановяване правото на собственост върху заграбените имоти по административен път и компенсация за причинените страдания и пропуснати ползи по съдебен път, както и признаване правото да се върнат по родните места на своите родители и прародители. По съществуването на тези основни права на право-имащите и задължения на извършителя на престъпления по силата на международното право няма място за спор.

Възстановяване на правото на собственост и ползване върху заграбените лични имоти на Тракийските българи поставя въпроса и за възстановяване правото

на собственост и ползване върху държавни и общински имоти,

разположени на територията на обитаваните от тях села и градове и ползваните мери, пътища, гори, кариери от всички тях… Естествено е тези въпроси да бъдат обсъждани и решавани от представители на турската и на българската държава със съдействието на представители на великите сили в качеството на арбитър.

Единственото решение за Тракийските българи е възстановяването на status quo ante ex tunc!

Ако днес говорим за проблем с Тракийските българи, той е не в пренебрегване на „историческите факти“, а в тяхното превратно, недобросъвестно, тенденциозно, непоследователно, злоумишлено, необосновано от правна и историческа гледна точка тълкуване.

Когато мислим и говорим за Източна или Одринска Тракия имаме предвид земята, разположена между Черно море на север и североизток, Бяло море на юг, Мраморно море на юг и югоизток, река Марица и Странджа планина на запад, с площ от 20,500 кв. км. Тракия – Одринска и Беломорска - е неотделима част от визията за българската държава в навечерието на Освобождението, включваща още Мизия и Македония. Що се отнася до историческата истина за тези земи, както България, така и Турция четат и тълкуват по различен начин фактите, причините и последиците за случилото се. Необходимо е, с помощта на държавите, играли и играещи решаваща роля в поддържане на мира и съблюдаването на международния ред и право в междудържавните отношения на Европейския континент, да се постигне общо приемливо разбиране на фактите досежно:

Броят на пострадалите – избити и прогонени българи и местообитанието им; най-често споменаваната цифра е „наследници на 350,000 българи от Одринска и Беломорска Тракия“.

Според доц. Георги Митринов (БЪЛГАРСКОТО ЦЪРКОВНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО В БЕЛОМОРИЕТО) основната част от българското християнско население, обитаващо Източна Тракия е било прогонено или избито от турските редовни наемнически военни формирования по време на Междусъюзническата война от 1913 г. Живеещото компактно българско население в Одринско, Лозенградско, Бабаескийско, Визенско, Малкотърновско, Кешанско, Еноско, Малгарско, Узункюприйско, Чорленско, Силиврийско, е избито, а близо 200 000 българи са прогонени от родните им места.

Петко Карамитрев пише в дневника си: „В Тракия населението беше турско и българско - наполовина. Гърците бяха малко. Турските села бяха малки – по три четири къщи. Българските - от 200 до 500“…

Извършен ли е геноцид; има ли извършено престъпление срещу човечеството съгласно нормите на международното право?

Да, има. Източна Тракия е обезбългарена и прочистена със сила и убийства. Според член 2 на Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид от 1950 година под „геноцид" се разбира всяко едно от следните действия, извършено с цел да се унищожи, отчасти или изцяло, една национална, етническа, расова или религиозна група като такава:

а) убиване на членове на групата; б) причиняване на сериозни телесни или душевни повреди на членовете на групата;

в) умишлено налагане на групата условия за живот, целящи физическото й унищожаване изцяло или отчасти;

г) мерки за предотвратяване ражданията на групата;

д) насилствено предаване на деца от групата на друга група.

В Източна Тракия турските власти извършват всяко едно горепосочените деяния срещу тракийските българи, обитаващи тези земи от хилядолетие – избиват ги, травмират успелите, прогонват оцелелите, заграбват имотите и унищожават имуществото им, за да ги лишат от възможност за препитание и от шанса да се завърнат по родните места, отнемат децата им. Тези престъпления срещу човечеството остават ненаказани повече от век! Въпросът е: трябва ли това да продължава? И до кога? Геноцидът е престъпление по общото международно право и изработването и приемането на Конвенция за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от Генералната Асамблея на ООН през 1948 година , в сила от 12 януари 1951 г., единствено кодифицира действащите вече обичайни норми в тази област на правото.

Престъпления като геноцида, извършвани срещу тракийските българи и арменските обитатели на Тракия, в продължение на десетилетия от властите на Османската империя и на турската държава, са основната причина това престъпление да бъде квалифицирано и кодифицирано, като едно от най-тежките престъпления срещу човечеството.

Стореното е сторено, но

няма престъпление без извършител, без престъпник.

Кой извърши престъплението геноцид срещу тракийските българи? Поел ли е отговорност и в какво се изразява тя? Няма спор по преките извършители и отговорни за геноцида срещу тракийските българи. Това са редовната турска армия, башибозука на служба при турските султани и техните слуги, само-организиралите се орди за извършване на безпощадни убийства, издевателства и грабежи над друговерците под благосклонния поглед на управляващите правоверни служители на Аллаха. Това е онази част от ръководната върхушка в османската и турска държава, в различни исторически периоди в края на ХІХ до средата на ХХ век, която носи и основната отговорност на вдъхновители, подстрекатели и подбудители за прочистване на Тракия, избиване и прогонване на коренните й обитатели – българските тракийци. Имената им са известни, те носят наказателна отговорност, но не те, а държавата, която управляват и представляват носи цялата гражданска отговорност за нанесените вреди, за причинените страдания и заграбено имущество от жертвите на геноцида. И както няма давност за наказателно преследване на извършилите престъпления срещу човечеството, така няма давност и за търсенето на отговорност за причинените от тях вреди. Международното право не може да остане безсилно, а тези които са призвани да го прилагат и съблюдават, като гаранти на световния обществен договор, т.н. велики сили, не би трябвало да продължават да наблюдават с безразличие гаврата на престъпниците с жертвите!

Престъпления са се извършвали и продължават да се извършват и сега. Отново питаме – до кога това трябва да се търпи и да продължава?

 

Следва


 

БСП ТРЯБВА ДА ЗАГОВОРИ ПО-ЯСНО И ПО-КОНКРЕТНО

Е-поща Печат PDF

Странно нещо са българските политици и техният електорат, сиреч хората, които им гласуват, въпреки цялата им грабежо способност, станала пословична в цяла Европа. То не бяха скандали за суджуци, кумове и братовчеди, не бяха евтини луксозни апартаменти, съмнителни заменки и „къщи за гости“, построени за лични нужди с европейски пари. Дори на втория ден след „Евроизбори 2019“ специализираната прокуратура и полицията разбиха една ОПГ в община „Божурище“, оглавявана от кмета от ГЕРБ Георги Димов.

Но, за разлика от случая „Десислава Иванчева“, независимата кметица на ж.к. „Младост“, която водеха на заседанията на съда с букаи на краката, към „шайката“ от „Божурище“ подходът бе по-нежен. Макар че 8-те милиона, с които кметът Димов е ощетил общината, продавайки 80 дка.земя за 160000 лв. на фирма, близка до баща му, са много повече от рушвета, който уж била поискала Иванчева от строителя Александър Ваклин. Впрочем, затворът не й попречи да се кандидатира за евродепутат и да получи повече гласове от „присъдружните“ на ГЕРБ коалиционни партньори „Атака“ и НФСБ („Патриоти за Валери Симеонов“). Дали ако Прокуратурата беше арестувала Сидеров и Валери Симеонов резултатът от техния европейски опит за летене нямаше да е по-висок? Понеже при всичкия си гняв към политиците, българският народ е милозлив и прощава кражбите, като неизбежен спътник на властта. А пък властта тълкува тази глупава толерантност като насърчение. После виновен бил професор Иво Христов, който беше казал, че 80 на сто от българите са дебили. Пропуснал бе да уточни, че са превърнати в такива . Та тези които се разпознаха като виновници, надигнаха врява до Бога.


Но, ако човек повярва на хвалбите на Бойко Борисов за високото образователно равнище и крехката възраст на хората, подкрепили ГЕРБ на тези избори, ще стигне до извода, че и най-умният си е малко прост. Или, че тази любов необяснима към вожда и учителя на българския гербериат Бойко Борисов е материално мотивирана и властово подкрепена. Защото Бойко дава милиарди от „излишъка“ за болници и лекари, за коледни и великденски добавки на пенсионерите, за увеличение на заплатите на държавните чиновници, включително учителите, за детски градини, опери, театри, църкви, манастири, университети и дори военни училища. Отделно от това, човекът направо изгоря до кафяво, обикаляйки страната, за да наглежда строителството и ремонтите на пътища и мостове, обещавайки да пробие не само тунела „Железница“, ами и тунела под „Шипка“. Разнасяше се по градове и села, като същинска чудотворна икона, която сбъдва желания! Освен това той наказва и крадливите си съпартийци. Преди 26.05 дори Цветанов беше принуден да напусне парламента и да се посвети на мълчалива организаторска дейност, различна от „надпечатването“ на бюлетини, както при „хибрида“ Костинброд. Ако ромите, обаче,  които бяха заснети с тениски с образа на Борисов, се разприказват някой ден, за какви ли изборни нововъведения ще научим с късна дата. Какво могат да противопоставят на това БСП и другите участници в изборната надпревара? Ромите не ядат и не пият „алтернативи“: нито за България, нито за Европа. Те и СДС обичат, поради което масово са гласували с преференции за Александър Йорданов. Ако вярваме на телевизия „Алфа“ те и за Ангел Джамбазки са гласували. И май са се престарали - ВМРО изпраща в ЕП не един, а цели двама евродепутати! Въпреки самостоятелното си участие в изборите; въпреки че аферата с удостоверенията за български произход взе главата на директора на ДАБЧ! Партията на Какаракачанов пребъдва. Дори ДПС намали европейското си представителство, а ВМРО го разшири!

Глупости ръси аптекарския полу-монополист Веселин Марешки, кръвният душманин на войводите и най-вече на Красимир Каракачанов. В предаването „Лице в лице“ на Би Ти Ви с водеща Цветанка Ризова, лидерът на партия „Воля“ обяви ВМРО за „циганската партия в България“. Но си плати, остана под чертата, въпреки че оглави евролистата на „Воля“ и билбордовете му с Марин Льо Пен заливаха страната. Къде е френският „Национален сбор“, победил системните партии, къде е „Воля“, чийто лидер раздаваше горива на дъмпингови цени? Но няма благодарност в това племе и това си е! „Демократична България“ без да провежда шумна медийна кампания, успя да направи Радан Кънев евродепутат, а Марешки остана да си гризе ноктите тук. Поне да беше обявил предварително, че дори да спечели, няма да ходи в ЕП, а ще остане тук да се бори с монополите и с разрухата. Ето, Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски се жертваха „на ползу роду“ и творят добро тук в България. Някой злобар ще каже, че са измамили избирателите на ДПС, но на тях да не им е първица да бъдат лъгани!

Но най-странни неща се случиха в основната опозиционна партия БСП и в победилата я ГЕРБ. Вътрешнопартийната опозиция в БСП се оказа, че е работила само за Сергей Станишев, който успя с четири пъти по-малко преференции да се доближи до водача в листата Елена Йончева. Мнозина се питат дали това не е съотношението на силите в полза на Нинова, вътре в БСП. Въпреки всичко партията изпраща в ЕП един депутат повече, отколкото на предишните евроизбори, когато Станишев беше обещал,  че няма да ходи в ЕП. Тогава пострада Петър Колумбашев, но той и сега пострада. Беше заявил, че настоява да бъде водач на листата, но не би. Не го огря. И ако Нинова, на която сега искат оставката, бе включила в листата и Валентин Вацев и НС ако не беше я пренаредил, картината днес щеше да е друга. Сега обаче на нея й се налага да се бори за поста си, от който вече подаде оставка.

Но странни неща се случват! Борисов се хвали, че е победил лидера на ПЕС – Сергей Станишев, а другарите  Пирински, Кутев и компания обвиняват Нинова за загубата! Както отбелязва Десислава Атанасова, това била 12-та победа на ГЕРБ. Но за предишните изборни загуби, когато Нинова дори не беше в ръководството на БСП, кой да отговаря?

Въпреки маскирането си като „Коалиция за България“, партията на Румен Петков, както и формацията на Татяна Дончева доказаха, че и тогава не са работили за победа на БСП и са били само ненужен баласт Дори „курумпето“ Десислава Иванчева от Сливенския затвор и Минчо Христов имат два пъти по-висок резултат от тях. При това Минчо Христов го реализира без Стела Банкова. Ти да видиш! БСП може да има много кусури, но непримиримостта към ренегатите в Столетницата води началото си не от Корнелия Нинова, а е принцип още от времето на Димитър Благоев-Дядото. Коалирането с разколници е вредно, защото насърчава изменничеството. Впрочем и др, Миков не прости на Първанов и Петков, Нинова също според мен няма право да амнистира хора, които работят на практика за ГЕРБ.

Ако става реч за победи и загуби, след двата президентски мандата на Първанов, победата на Радев на президентските избори през 2016 г. не е ли постижение наБСП? И после при чие председателство Първанов беше изключен от БСП? Значи приемственост все пак има.

Дългото отсъствие на ПГ на БСП от Народното събрание може и да се е отразило негативно върху кампанията на социалистите, но най-негативно обаче се отрази беззъбата, обла, не като речни камъни, а като билярдни топки, гладка, празна около Плевен, предизборна пропаганда, написана от незнаен мозъчен тръст, ръководен от Антон Кутев. Нито едно от предложените послания не стигаше до сърцата на хората, които бяха призовани да подкрепят не дори Коалиция „БСП за България“, а само БСП. И въпреки това евродепутатите на Столетницата са с един повече. Фактът, че въпреки „победата“ Цветан Цветанов подаде оставка от всички ръководни постове в ГЕРБ и Борисов я прие, както и заканата на последния да „чисти от корен“ партийните структури в Добрич и Плевен, показва, че понякога и победителите плачат. Това напомня за анекдота, в който американец гледа в някакъв музей древно римска или гръцка статуя без ръце и пита как се нарича тя. Като чул, че това е статуята „Победител“, възкликнал: „Какво ли пък представлява победеният от него!“

Вицът си е виц, но обещаната от Борисов разправа с партийните структури на ГЕРБ в Добрич и Плевен идва да покаже, на членовете и симпатизантите на БСП, че трябва да има ясен отчет за свършеното във всяка от регионалните структури? И, че трябва всички солидарно да поемат вината за изборната загуба, вместо да я приписват само на председателя.

Вече години БСП няма победа в нито един бивш окръжен град. Каква е причината за това? Кой е виновен? Някой дали е отговорен за това?

Въпреки фанфарите, и „победителите“ на тези европейски избори трябва да се замислят. Нищо чудно още наесен да се озоват в положението на Наполеон след битката при Бородино. „Още една такава победа и ще остана без армия!“, казал великият французин. Поражението при Ватерло и второто му заточение на остров „Света Елена“, където починал, потвърдили мрачната му прогноза.

„БСП доказа, че не може да бъде алтернатива на ГЕРБ“, каканижат от „Демократична България“. А каква алтернатива са те самите, след като един, макар и непълен мандат управляваха с Борисов? Нали в ЕП техните депутати ще бъдат в групата на ЕНП, където са и депутатите на ГЕРБ? Заради съдружието си с Борисов, и партията на Каракачанов не е алтернатива на ГЕРБ. Но, виж близо 70-те процента негласували може да се окажат такава алтернатива, че свят да му се завие на Бойко, има едно условие, ако вместо да си стоят удома последват примера на „жълтите жилетки“. Европейските избори може да са им безразлични, но местните и парламентарните избори в България не трябва да са такива. Европа може и без България, както и България я е имало преди да се роди Европейският съюз. Но българите без България се превръщат в икономически, политически и културни номади. Както казваше Хайтов: „Изгубим ли България, всичко сме изгубили“.

Ще поживеем, ще видим! И ще проверим дали е бил прав дядо Славейков да каже онези горчиви думи: „Не сме „народ, не сме народ, а...“.

БСП само трябва да заговори по-ясно, по-конкретно и разбираемо за връзката между корупцията и нищетата, както и за нещата, които ще поправи, идвайки на власт. А не да обещава европейски стандарти и „ценности“ от рода на джендъризма и еднополовите бракове. Европа няма да ни извади от блатото, трябва да се измъкнем сами, без да се отчайваме от трудностите. „Загубиш ли пари, малко си загубил. Загубиш ли чест, много си загубил. Загубиш ли кураж, всичко си загубил!“, гласи една стара мъдрост.


 

СОВИТЕ НЕ СА ТОВА, КОЕТО СА

Е-поща Печат PDF

Въпросът е какво правим оттук нататък?


Отминаха изборите за представители на България в Европейския парламент. ЦИК обяви имената на 17-те, които както ни агитираха в предизборната кампания, щели да защитават българските национални интереси в 748 членния Европейски парламент. Както се казва Бог с тях! И дано им помага. И дано ги подкрепя!

Само че, въпреки огромната шумотевица от радости, огорчения, триумфално огласени победи и загуби, които са всъщност победи, ама не колкото трябва; въпреки оставки, крамоли, закани и долни страсти, над всичко и всички, като разлив на нефт от пробит танкер, расте, разяжда душите и мислите петното на огромно и неизтребимо съмнение. Как така се случва, че въпреки осъзнаваното от всички дъно, на което се намира Отечеството ни; въпреки невижданата и незапомнена корупция, доказвана от всевъзможни „Гейтове“ и скандали; въпреки 85% обществено недоверие към институцията на Народното събрание и при 72% недоверие към правителството оглавявано от Бойко Борисов, гражданите на държавата с 2 млн прокудени нейни синове и дъщери, държавата с най-висока смъртност в света и с най-ниска раждаемост; държавата с умиращи села и изчезващи насели места, с усмъртителна деиндустриализация; със загуби на национално богатство по-големи от загубите на всички национални катастрофи в новата българска история взети заедно как така народонаселението на същата тази наша мила родина дава гласа си и подкрепата си на тези, които и 5 пет пари не дават за неговия хал? За тези, които вече 3 десетилетия се трудят как да превърнат това народонаселение в новите фелахи на Европа и света – най-бедните, най-болните, най-безграмотните, най-нещастните и най-отчаяните!...

Каква е тази черна магия? Какъв е този сатанински „Прозорец на Овертон“ който прави всичко доскоро немислимо в ценностите на този работен и с щедра душевност народ в у Бога реалност?

„След апартамент гейт и суджук  гейт, след „къщите за гости“, след терасите и магистралните кражби, след откраднатите милиарди от еврофондовете, след именията в Барселона и на Женевското езеро, след тризонетите на Шан-з-Елизе, изнесените милиарди Дънди Прешъс, след сараите с яхтени пристанища и пр и пр., да спечелиш избори като получиш огромно предпочитание – това е абсурд, който изглежда напълно необясним“. Така твърди психологът  проф. Петър Иванов и обяснява как и по какъв начин управниците ни печелят.


 

В КОСМИЧЕСКАТА ОРБИТА НА ЛЪЖАТА

Е-поща Печат PDF

Разказ за „голямата крачка на Човечеството“, за „лунния заговор“ между САЩ и СССР и за отмъщението на „Продадената  Луна“


Този, които не знае истината е само глупак.

Но този, който я знае и я нарича лъжа, той е престъпник.

Бертолд Брехт


Хората трябва да обичат Америка, да се възхищават от Америка, да мечтаят за Америка.

Збигнев Бжежински


Като дете започнах образованието си в у-ще „Васил Априлов“, София. Имахме страхотни учители. Най-колоритен от всички беше г-н Герасков по физика. Той ни учеше да мислим критично. Още в седми клас, след отделенията, бяхме научили от него, че във вакуум ударите от чук не се чуват, че  ако хвърлиш камък право нагоре, би трябвало да ти падне на главата със същата скорост. Това че учителят ни не беше комунист, не беше пречка да бъде уважаван от всички: и от съучениците ми, и от родителите им.

Преди месец-два една начална учителка от същото училище, в което и аз някога учих, се опита да заинтригува децата като им каза: „Американците може и да не са били на Луната. Не всичко в Интернет е истина.“

Наемниците на властта, както подобава, настръхнаха. Един баща казал, че е потресен. Други обвиниха учителката в русофилство. Не се усетиха, че реагират също като тези, които преди години започваха да ни гледат свирепо, ако кажехме вместо Октомврийска революция – Октомврийски преврат. Но днес става известно, че Троцки е определил промяната като революция, докато Ленин е бил по-скоро за преврат. Явно истината за събитията, отдалечени от нашето време, също както и моралът се променя. В този смисъл много истини за събития около двете световни войни и Студената война в ХХ век си остават относителни и неизбежно ще търпят промени и уточнения.

Наближава 50-годишнината от историческия полет на Човек до Луната. По този повод ще бъдат произнесени много благодарствени думи към участниците в лунните програми на САЩ и СССР, но ще се чуят и твърденията на мнозина специалисти, че между двете космически държави  по времето на Студената война е съществувал своеобразен „лунен заговор“.


Лично аз изповядвам умерен скептицизъм в смисъла на Монтен и затова конспиративната теория  като финал на космическата надпревара ми е по-близка. Така че възнамерявам да изложа от тази гледна точка своите схващания по проблема, който, нека си призная, години наред е бил на вниманието ми. И като тема, и като възхищение от порива и дързостта на човека за нови победи, за нови открития, за нови възможности отвъд оградата и оковите на всекидневното битие.

Това бе израз на моя вроден оптимизъм, присъщ на поколението от средата на миналия век, което  годините и шаечната правда на живота, превръщаха в добре информирани скептици, да не кажа песимисти.

Надпреварата

През 60-те години на миналия век  реалната опасност от военно противопоставяне на двете системи  се заменя от надпреварата за усвояване на Космоса. По това време САЩ разполага с „ракетния барон“ Вернер фон Браун и стотина немски специалисти, построили в края на войната ракетата ФАУ-2. А СССР -  с отличните ракетни конструктори от РНИИ Сергей Корольов и Валентин Глушко, репресирани на времето като хора на маршал Тухачевски (т.е. троцкисти), както и с поколението инженери, създало легендарните  ракети на твърдо гориво „Катюша“.

Задочната битка между есесовеца фон Браун и преминалия през ГУЛАГ  Корольов започва в пълна секретност веднага след края на Втората световна война. Руските конструктори  С.Корольов и Б.Черток посещават ракетния център на нацистите в Пенемюнде(Германия) и като победители стават притежатели  на цялата документация за ракетата на течно гориво ФАУ-2. Заменят етиловия спирт с керосин, добавят допълнителни двигатели и през 1957 г. изстрелват първия изкуствен спътник на Земята. Американските конструктори и политици  са в шок. Тяхното лидерство е сериозно застрашено. Съветският съюз повежда с първия космонавт Юрий Гагарин (1961 г.) и с първия човек в открития космос (1965 г.). И САЩ осъзнават, че вече не могат да догонят СССР. На Съединените  щати е нужен пробив и този ход е подсказан на президента Кенеди от истинския ръководител на бъдещата лунна програма и първи директор на НАСА Робърт Гилрут (1913-2000). След полета на Гагарин Кенеди произнася известната си реч, с която стартира програмата „Аполо“.  “Ние не можем да позволим лидерството на СССР в Космоса. Ако искаме да спечелим битката между двете системи, трябва да работим с всячески средства без съобразяване с такива неща като съвест…..За 10 години САЩ ще изпратят хора на Луната и ще ги върнат живи….“.

По програмата „Аполо“ започват работа 400 000 специалисти, осигурени с финансиране, равняващо се на 5% от бюджета на САЩ. Ако се абстрахираме   от всичко това , което следва, трябва по достойнство да оценим постигнатото в създаване на нови технологии и материали в десетилетието на лунната надпревара.


Двете съперничещи си  лунни програми напредват на крачка една от друга. За историческия полет до Луната се създават  огромни 100-метрови тристепенни ракети: Сатурн-5 на Вернер фон Браун и Н1 на Сергей Корольов. Залогът  е коя страна и коя система ще успее първа да прати човек на Луната.

Руското разузнаване  донася информацията, че фон Браун е заложил на 5 огромни криогенни двигатели  на керосин-течен кислород. Когато разбира това, Корольов казва убедено пред акад.Келдиш (председател на РАН): „Той (фон Браун, б.а.) е решил да създаде еднокамерен супер двигател F-2 с тяга 600-700 тона. Но такъв  двигател няма да работи, защото е надхвърлил всички допустими размери. Колкото по-голяма е камерата, толкова по-лошо се смесва керосинът с кислорода, започва да се взривява в нея като предизвиква вибрации, които могат да доведат до разрушаване на ракетата…. Нека се поблъска докато опре в стената. Ние това вече сме го минавали…“.

Предвиждането на Сергей Корольов се оказва  пророческо. Първият старт на „Сатурн-5“, който е всъщност „Аполо-1“ през 1967 г. минава сравнително успешно. Но вторият на 4 април 1968 год. е неуспешен. Вибрациите откъсват парчета от ракетата и траекторията се променя.

Руснаците (Корольов вече е заменен от  Василий Мишин) са наясно, че тягата на „Сатурн-5“ не е достатъчна, за да достигне с това тегло  дори първа космическа скорост(8км/сек) и са напълно изненадани, че без успешен трети опит американците ще рискуват с изстрелване на пилотиран космически кораб към Луната още през 1968г. Техните конструктори с основание подозират, че американците блъфират с изпращането на човек към Луната и изпращат писмо до Леонид Брежнев(Ген.секретар на КПСС), в което заявяват:

„По данни от нашето разузнаване и от цялата наша конструкторска практика смятаме, че двигателят на ракетата Сатурн-5 има сериозни и на практика неотстраними проблеми. Възможно е САЩ да прибягнат към фалшификация и да осъществят кацане с космонавти  на Луната, условно предавано по телевизията. Америка изостава по много направления и блъфира. Разрешете ни да продължим нашата лунна програма съгласно плана. Ние ще спечелим лунната надпревара.“ Следват подписите на: Акад.Челомей В.Н., Бармин В.П., Глушко В.П. и др.

Съшиването на лъжата

В пълна секретност руснаците дишат във врата на американците, но вече без главния конструктор на лунната ракета Н1 Сергей Корольов, който умира нелепо на хирургическата маса през 1966 год. Неговата ракета Н1 също има несполучливи стартове и то 4 на брой. Но в 1968 год. това не е известно на американската страна. Опасността СССР да спечели в лунната надпревара става реална. И тогава на президента Никсън се предлага решението: успоредно с реалната програма  да се подготви най-скъпото шоу в историята, а именно да се симулира обиколка на Луната с екипажа на „Аполо-8“, след което през 1969 г. да се фалшифицира кацане на Човек на Луната. По-късно ще видим кои личности стоят зад тази грандиозна космическа лъжа.

На 3 юли 1969 год. съветската лунна ракета Н1 за втори път аварира 23 секунди след старта. Става нещо страшно. Единият стартов комплекс е напълно разрушен от взрива и пожара на 2500 тона керосин.Казват, че това  бил еквивалент на 3 килотонна атомна бомба. Американците потриват ръце. Рожбата на Корольов-Кузнецов, макар и с по-надеждните 30 малки двигатели, изглежда не е готова още да изпълни полет до Луната. Космическата лъжа може да се продължи по-спокойно без опасения от бързо разобличаване от повърхността на Луната.

Оказва се, че лъжата, струваща до този момент 30 млрд долара, е била подготвена старателно. На 20 юли 1969 год. „Аполо-11“ потегля тържествено към Луната с трима космонавти на борда: Нийл Армстронг, Едуин (Бъз) Олдрин и Майкъл Колинс. На 24 юли първите двама се разхождат по „лунната повърхност“. Сиреч, голямата крачка на Човечеството е направена. Хората навсякъде ликуват.

Милиони гледат уникалното предаване от камерата на лунния модул „Игъл“. Изключение правят само хората в СССР и Китай.

За да мине грандиозната космическа лъжа, на американците им е необходимо признаване на кацането на Аполо-11 от единствения съперник-СССР. За старта от Кейп Канаверал Съветският съюз изпраща в океана до Флорида 2 кораба с апаратура за заснемане на траекторията на лунната ракета. Американците  на свой ред веднага насочват 11 кораба и самолети към руските разузнавачи и с мощно радиозаглушаване ги неутрализират като свидетели. Те не предоставят координатите на полета на нито една държава. Така никой не проследява траекторията на Аполо-11 дали не сочи към Северния Атлантик вместо към Луната.

Решенията на Политбюро на КПСС не подлежат на обжалване

Веднага възниква въпросът:“Защо руснаците признават успеха на американската лунна програма, след като не са им предоставени приемливи доказателства?“. Отговорът на този въпрос остава да  лежи на съвестта на висшето ръководство на двете суперсили: САЩ и СССР.Ще стигнем и до подробностите. През 1970 год. Робърт Гилрут и Нийл Армстронг посещават Москва. Какво се случва там и какво послание тези двама актьори са носели от президента Никсън до Леонид Брежнев можем само да гадаем. Но след това посещение става ясно, че Политбюро е склонно съветската лунна програма да бъде постепенно преустановена, а лидерството на американците в лунната надпревара да бъде признато. При това руската ракета Н1 е почти готова, лунният модул също и екипажите очакват старт към Луната през 1976 год. Главният конструктор Б.Черток по-късно пише:“До победата оставаше една крачка“. Но политическото решение на Политбюро не подлежи на обжалване. Водещите ракетни специалисти подозират, че във висшето ръководство на властта действат тайни сили, пречещи на създаването на новите перспективни ракетно-космически системи.

Полетите по програмата  „Аполо“ продължават успешно до 1972 год. Джентълменското споразумение между Никсън и Брежнев е в сила. В 1974 год. наследникът на Корольов Василий  Мишин е заменен с конструктора на ракетни двигатели Валентин Глушко. Старият враг на Корольов налага своята концепция за ракета с гориво диметилхидразин(НДМХ) и окислител(двуазотен оксид плюс азотна киселина). Седем  готови лунни ракети Н1 в Куйбишев (гр. Самара) отиват за скрап. Акад.Глушко преименува ОКБ-1 в НПО „Енергия“. Ракетата на Глушко е супермощна, но опасна за околната среда. Но не това е причината, да бъде прекратено финансирането на съветската лунна програма. Генералите от Съветската армия проявяват по-голям интерес към междуконтиненталните ракети, отколкото към полети до Луната, след като други са били вече там. Протести няма. Според акад.Черток „акад.Глушко в това време е знаел неща, които ние не знаехме….“.

След еуфорията от успеха на първия исторически полет на Аполо-11, съмнения обземат някои специалисти. Първият,  който написва книга по въпроса за лунната измама, е Бил Кейсинг (William Kaysing) (1922-2005), работил като технически говорител в компанията Rocketdyne, строила ракетните двигатели на Сатурн-5. Неговата книга „Ние никога не сме били на Луната“ (We never went to the Moon) посява семето на съмнението. Всъщност Кейсинг е обладан от идеята, която е ръководела и българската учителка Лидия Булева. И той пише, че „хората да бъдат окуражени да не приемат заявленията на правителството като госпел*“.  Именно той убеждава друг специалист Ралф Рене (1933-2008) да напише книгата си „НАСА подведе Америка. Как ние никога не сме били на Луната“. „Предаването на живо,- пише Рене, на старта на Аполо11, приковаваше пред TV-екраните милиарди хора, отвличайки вниманието им от възможен анализ на отделни детайли от колосалната фалшификация“.

Въпросите, които

не получиха отговор

В десетилетията след полетите на американците до Луната се обсъждаше и се доказа, че снимките на лунната повърхност са направени на Земята с участие на дубльори  от екип на режисьора Стенли Кубрик. Много абсурди получиха отговори: защо се вее знамето на САЩ, защо няма звезди на небето, защо се разминават сенките, защо лунният прах не пада по парабола, защо се чуват ударите на чукчето във вакуум при събиране на пробите, защо падането и изправянето на космонавта сякаш са подпомагани от стоманено въже и др. и т.н. Но най-важните въпроси всъщност не са получили задоволителен  отговор, тъй като НАСА по принцип отказва да влиза в спорове, не реагира на книгите на Бил Кейсинг и Ралф Рене и не се опитва да ги съди за клевета.

Междувременно през 2014 година изтече 45 годишната забрана по договора, в който подробности по студийните снимки, направени от Стенли Кубрик (живеещ от 1972 г. в постоянен страх във Великобритания) не трябва да бъдат публикувани. Три дни преди кончината  си в 1999 год. големият режисьор разкрива в интервю пред своя приятел Патрик Мюрей следното, което също не можеше да бъде публикувано до 15 години след смъртта му: „Полетът до Луната беше фикс идея на президента Никсън…. Извърших огромно мошеничество с участието на НАСА и правителството на САЩ. Кацането на Луната беше фалшифицирано, всичките снимки бяха фалшиви и аз бях човекът, който засне това…“.

След подобно признание , появило се в 2014 год., споровете около истината за американската лунна програма би следвало да приключат. Основните играчи: Вернер фон Браун, двамата космонавти от Аполо-11 и ръководителят на полетите Робърт Гилрут вече не са между живите. Те отнесоха истината за лунната програма на САЩ без да се разкаят за лъжата си пред Човечеството. Но други като престарелият хитрец Хенри Кисинджър(95 год.) и Доналд Ръмсфелд  са още живи и биха могли си признаят за това как са сугестирали президента Никсън да одобри провеждане на фалшификацията.

Доста хора, участвали в лунната програма, респ.в лунната измама, загиват при съмнителни обстоятелства. Такива са четиримата режисьори на филма за Аполо-11: Анди Роджърс, Джим Гоу, Винс Вробни и Боб Штейн. Загива и инспектор Томас Берон, който разследва катастрофата, в която трима американски космонавти изгарят при тренировка в ракетата „Сатурн-5“. Той е уволнен, след като написва 55 страници доклад с критики относно стандартите за сигурност в НАСА. На въпроса „Ще имаме ли успех на Луната?“ той отговаря така: „Да, но не с програмата „Аполо“. Само седмица след това е прегазен от влак на неохраняем прелез. В леката му кола заедно с него загива и цялото му семейство.

От тези, които могат да говорят от първо лице, жив е още и Едуин (Бъз) Олдрин, който е на 88 години. Той е „вторият човек стъпвал на Луната“. Олдрин обаче се усмихва, както казваше баба ми, „като посрано дете“, отказва да се закълне пред Библията, че е бил на Луната, налита на бой с журналисти и дори на въпроса на едно 8-годишно момче отговаря „на шега“, че никога не е летял до Луната, което окончателно обърква малчугана. Явно че среднощните терзания и уискито му са се отразили както на поцелуйкото Жан Клод Юнкер. Показателно е, че докато беше жив Нийл Армстронг никога не даваше интервю пред камера. Може би  се е страхувал, че „езикът на тялото му“ ще го издаде. Защото в началото на едно интервю той се обърква и казва, че не е виждал никакви звезди от Луната, което си е пълен абсурд!

Диалози, тези и антитези

Нека продължим нашия разказ за „лунния заговор“ с един въображаем разговор между „Скептика“ (в мое лице) и „Вярващия“, както бих нарекъл всеки, който е на мнение, че няма лунен заговор. И така:

Вярващият:Най сигурното доказателство за кацане на Луната  са лунните камъни донесени от „Аполо-11“, химическият състав на които съвпада с този на пробите, доставени от съветската автоматична станция „Луна  24“. Може ли да отречете този факт?

Скептикът:Струва ми се , че  е възможно. Първо, американците не дадоха на нито една държава лунен камък, а само лунен прах. Второ, не беше огласена една Антарктическа експедиция на НАСА през май1967 год. за събиране на лунни метеорити. Те са 2-3 % от общото количество падащи на земята. Сега всеки може да види снимката на Вернер фон Браун сред пингвините  на континента, на който се говореше, че неговите другари от СС са устроили подземна база. Лунните метеорити са събирани за сравнителен материал при бъдещите анализи, но след провала на „Сатурн-5“, явно са свършили добра работа за убеждаване на руснаците като донесени от „Аполо-11“.

Вярващият:А защо, след като са имали основателни съмнения, в СССР признават успеха на полетите от програмата „Аполо “  до Луната?

Скептикът: Това е личната голяма вина на Ген.секретар на КПСС Леонид Брежнев. От една страна той и президентът Никсън повеждат политика на разведряване в Студената война. От друга страна Брежнев и Политбюро прибързано решават да намалят финансирането на съветската лунна програма ( само 5 млрд долара срещу повече от 100 млрд за американската  програма). Това е т.нар. „лунен заговор“, съгласно който СССР печели ползи от изненадваща еднопосочна щедрост на САЩ.

Какво печели СССР

Печели:

изтегляне на американската армия от Индокитай

допускане на СССР до европейския пазар за петрол и газ

закупуване на 1/3 от американския добив на пшеница на цени   далеч под борсовите

започване на строежа  на огромния завод „Камаз“ с осигурени кредити и участие на 900 западни фирми

Това са договореностите и ползата от тях не е никак малка.

Но от морална гледна точка този наглед държавнически ход, осигурил за едно десетилетие относително благополучие на съветските хора, легитимира загубата на СССР в космическата надпревара, признаване на лидерството на САЩ  и което е най-важното – превъзходството на капиталистическата система пред социалистическата. Ако Никита Хрушчов беше в политиката си един „кукурузник“, то Брежнев с факта, че се е съгласил да не оспорва космическата лъжа,  е просто , както казват руснаците, „козел“. Той става съучастник в едно престъпление на века.

Вярващият:А можеше ли Брежнев да постъпи по друг начин? Имаше  ли друго сигурно доказателство, че американците не са кацали на Луната?

Скептикът: Има един епизод от лунната надпревара, който е давал в ръцете на ръководителите на СССР силен коз и е могъл до доведе до възстановяване на лидерството и разобличаване на лунната измама. Това е залавянето на капсулата на „Аполо-13“, в нощта на 12 април 1970 год. от два „риболовни“ кораба и съветска атомна подводница. Това е една широкомащабна секретна операция, в която се имитират морски маневри след изстрелване на поредната ракета „Сатурн 5“ към Луната. Руските моряци успяват да намерят паднала и плаваща сред океана капсула-менте, без термозащита и със запечатан люк, което е явно доказателство, че с „Аполо-13 “ космонавти не са излитали и че ракетата с недостатъчна скорост е паднала по балистична траектория в Атлантика. Капсулата е превозена в Мурманск, където съответно се заснемат всички нейни данни и материали. На 8 септември 1970 год. руснаците предават капсулата  на офицерите от американския ледоразбивач „Южен вятър“ (South Wind), но на церемонията канят да присъстват като наблюдатели унгарски журналисти, които заснемат всичко.

На 17 април1970 год. по официалната версия „Аполо-13“ след аварията се връща само от облитане на Луната започнало на 11 април.  Капсулата с космонавтите се приводнява в района на Азорските острови само на 1 км(?!) от кораба „Two Jima“. Космонавтите излизат от капсулата подозрително свежи след един толкова тежък шестдневен полет пълен с премеждия и смъртна опасност. Никой не вижда парашутите, с които капсулата забавя своята скорост в атмосферата. В СССР секретността е пълна. Наследниците на С.Корольов:  акад.В.Мишин, Б.Черток и ген.Каманов (ръководител на Центъра за подготовка на космонавтите) не споменават нищо в мемоарите си. Но в САЩ скандалът е огромен. Директорът на НАСА Томас Пейн е принуден да подаде оставка на 15 септември 1970 год. Унгарците мълчат 11 години, след което публикуват снимките (Брежнев вече е сменен от Андропов), на които се вижда, че оръдието на носа на ледоразбивача е заместено от „капсулата“ на Аполо-13.


Операцията на съветския флот и съветското разузнаване е проведена блестящо и заслужава специално описание. Но Политбюро на „застоя“ за пореден път се отказва от публична конфронтация и разобличаване на НАСА. Трудът на цяла генерация съветски ракетни специалисти и гениални конструктори е зачеркнат. Луната се оказва продадена. Все пак за първи път в историята на съветския флот биват наградени всичките 122 моряци на атомната подводница доставила капсулата от „Аполо-13“ в Мурманск. Само този факт е достатъчно доказателство, че празната консерва с тегло 1 тон е част от грандиозната  космическа лъжа на НАСА.

Вярващият:Според привържениците на лунния заговор американците не са кацали на Луната. Как тогава ще обясните кадрите и разговорите с Центъра за пилотирани полети в Хюстън, които милиони хора гледаха със  затаен дъх?

Скептикът: Има обяснение и то не е измислено от мен. Радиовръзката по време на полетите на космическите кораби  „Аполо“ се е осъществявала от Австралия (Honeysuckle Creek Station, станция имаща антена с диаметър 26 метра). Сигналите на предварителните записи са предавани на спътник, от който са връщани в Хюстън в реално време. Някои смятат, че за целта са използвани лазерни отражатели спуснати от автоматичните станции „Сървейър“ 3,4,5,6 и 7 на повърхността на Луната.

Вярващият:Все пак има ли руски критици на лунния заговор, след като партийната официална линия, подпомогната от  космонавтите Леонов и Гречко, е да се поддържа версията на НАСА?

Скептикът: Трима руски анализатори заслужават особено внимание. Те са публицистът Юрий Мухин „Антиапполон. Лунная афера США“, физикът-математик Александър Попов „Американцы на Луне.Великий прорыв или космическая афера“ и Юрий Елхов „Бутафорская Луна или пока живут на свете дураки“. Най аргументирано е доказателството на  математика Попов, което прави излишни разсъжденията за гафовете при спешно заснетите студийни кадри. Тук трябва да припомним, че оригиналните кадри, предавани по телевизията , не бяха намерени за 40-годишнината от полета на „Аполо-11“. Изчезва и цялата документация за супер ракетата „Сатурн-5“. Звучи невероятно, нали?

Александър Попов доказва, че мощността на  „Сатурн-5“ не е в състояние за достигане дори на първа космическа скорост т.е. полетът към Луната е технически невъзможен. Попов засича движението на ракетата от старта до отделянето на първата степен. По неговите изчисления т.н. ъгъл на конуса  на Мах (фронт на ударната вълна) е равен само на 4 вместо на 8, респективно реалната скорост на издигане на „Сатурн-5“ е 1200 м/сек вместо 2400 м/сек. А необходимата скорост на височина над 100 км трябва да бъде около 8 км/сек. Но 1.2 км/сек вече са загубени още до отделянето на първата степен. Слдователно ракетата ще падне в океана по балистична траектория вместо да поеме към Луната.

За съжаление, когато времето е недостатъчно,  и гениални конструктори като Вернер фон Браун и Сергей Корольов допускат грешки. Единият с огромните  горивни камери, а другият с риска от липсата на стенд и инфраструктура за изпитване на едновременната работа на 30-те по-малки двигатели на ракетата Н1. Резултатът е авария на „Сатурн-5“ три месеца преди пилотируемия полет, както и 4 последователни аварии на съветската ракета Н1(1969, 1971 и 1972 г.).

Опасенията, че СССР могат да достигнат Луната дори с космонавт-камикадзе подтиква американските политици да приемат решението за имитация на полет с хора на борда на Сатурн-5. Време за нова лунна ракета и за нейното изпитване  вече няма. Руснаците със Зонд-5 и Зонд-6 им дишат във врата. Идеята за грандиозната фалшификация изглежда е дадена от стария хитрец Хенри Кисинджер (по това време съветник по националната сигурност в администрацията на президента Никсън). Той е бил подкрепен и от:  Доналд Ръмсфелд (министър на отбраната), Ричард Холмс (директор на ЦРУ) и полк.Робърт Каплан. Така президентът Ричард Никсън приема съдбоносното решение и уговаря Стенли Кубрик да направи снимките в две специално подготвени секретни студиа.

Вярващият:А как е реагирал  конструкторът на лунната ракета Сатурн-5 Вернер фон Браун?

Скептикът:„Ракетният барон“, както той е известен, е преживял вероятно своя лична трагедия, защото вместо да стане национален герой на САЩ, рожбата му ракетата „Сатурн-5“ не оправдава надеждите. Той избягва да дава интервюта, но няма избор и се примирява с фалшификацията на полетите, а дори участва в посрещането на космонавтите от Аполо-11 и Аполо-12. Много показателно е уволнението на 700 специалисти от неговото конструкторско бюро в Центъра Маршал още през 1968 год., както и на самия него през януари 1970 год., само 6 месеца след „триумфа“ на „Аполо-11“, т.е. на неговата ракета. Огромната  ракета, обаче, няма наследници в космическите полети и остава музеен експонат, което означава, че провалът на „Сатурн-5“ е истината, в цялата ѝ пълнота.

Уви, подобна е съдбата и на Сергей Корольов. След полета на Гагарин той бива отстранен от разработването на ракети и е преведен като Н-к отдел за планиране на космически полети. Но в СССР по това време причините са малко по-други. Акад.Челомей е човек на първия човек в империята Никита Хрушчов. Той е лансиран лично от него. В 1964 год. Леонид Брежнев заменя «кукурузника» Хрушчов и дава отново «зелена улица » на Сергей Корольов. Той пък от своя страна си има от 1938г. стари сметки за разчистване с конструктора на ракетните двигатели Валентин Глушко. Както се вижда системата е била «всеки срещу всеки», а Сталин вече не е жив, за да  тропне по масата и да ги погледне отблизо, хипнотизирайки ги с култовата си фраза: «Чего вы нам голову морочите?»

Вярващият:Накрая все пак  кой персонално е отговорен за сключването и времетраенето на «лунния заговор САЩ-СССР»?

Скептикът:Мисля че стана вече ясно, че космическата надпревара между двете велики сили, притежаващи могъщи ядрени арсенали, е била съпроводена с политически решения и много фалшиви новини на най-високо ниво. Но една фалшива новина е била обща и това е полетът на Човек до Луната. 1969 г. е началото на втория период на разведряване между САЩ и СССР, който трае до въвличането на СССР във войната в Афганистан. Смятам, че от американска страна отговорните личности са президентът Ричард Никсън, Хенри Кисинджър и Робърт Гилрут (само тойе имал правото лично да затваря люка на всички ракети след като влязат космонавтите). А от съветска страна това са престарелите комунистически лидери: Брежнев, Суслов, Громико, ген.Гречко и Андропов, които поемат задължението да си мълчат за «лунната афера» срещу всичките изброени изгоди, които получават за изтънелия от въоръжаването бюджет и за тях лично. Този период, наречен «застой», остава като време на относително благополучие за съветските хора. За България като верен съюзник  на Съветския съюз 70-те години са също период на стабилна икономика и невероятен растеж. Те биха могли да се нарекат «Българското златно десетилетие на ХХ век.»

Лошото е, че с приемането на космическата лъжа за истина, пътят за обикновените «земни» лъжи остава открит и безпроблемен. Тези, които вярват, че Нийл Армстронг е направил «голямата крачка за човечеството» на лунната повърхност преди 50 години, на юнашко доверие ще приемат, че проектът «междузвездни войни» (Star  wars) се е състоял, че в епруветката на ген.Колин Пауъл е имало Бойни Отровни Вещества; че арабски терористи са съборили кулите на Световния икономически център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г.; че Русия води хибридна война с България и пр., и пр. За съжаление такива хора, благодарение на Интернет и СМИ, стават все повече и повече. Те могат да бъдат лесно манипулирани както за добри дела, така и за лоши. За тях вече се употребява и новият термин „Sheeple“(от Sheep и People). Не бих желал нашите деца да се включат в тази „овча“ категория наши съвременници. Те трябва да практикуват умерен скептицизъм. Ето защо горещо подкрепям онази учителка г-жа Булева и съветвам нейните колежки  да вземат пример от нея.


 


Страница 5 от 285