Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ВЪЗМЕЗДИЕ ЗА ИЗОСТАВЕНИЯ НАРОД

Е-поща Печат PDF

Опасявам се, че по време на протестите възбудата и сблъсъците – предимно словесни, отново ще прикрият истинския проблем: позорния факт, че Народът напълно е изоставен.

Всъщност, той направо е забравен – Политическата Секта не говори за него, дори вече не го споменава.

И сега, когато е на зор – пак не се сеща за Него.

Любимият въпрос на телевизионните репортери към протестиращите е: „Защо сте тук?“ – лесно и тъповато.

Вместо: „Какво искате да се промени – и от кого го искате?“

Разликата е огромна.

Щеше да стане ясно, че не знаят от кого да искат промяната.

А може би и няма от кого да я искат – засега.

Протестират главно млади хора.

Това е чудесно.

Обаче те лесно ще станат плячка на Сектата.

Там бързо ще се договорят – как да освежат Стария Бардак.

Новите играчи са мераклии за същото място. И нищо запомнящо се не се чува от тях.

Простото врещене не води до нищо свястно.

Все задаваха онзи – тъповатия въпрос.

И когато един от ДПС процеди, че е дошъл, за да не стане като в Катуница, изобщо не го разбраха.

Още за ДПС.

Днешният „бунтар“ Христо Иванов беше горд правосъден министър на Бойко, същият.

Тогава не се сещаше да прави десанти в „морските сараи“.

Сега театрално се търкаля в пясъка – и си мисли, че е отскубнал един пискюл от феса на ДПС.

Само им даде повод да покажат силата си: стотици, като истинска войска, дойдоха да бранят Доган, пяха „Мила Родино“, вяха български знамена.

Отгоре на всичко, прегръщали христоивановци.

Във всеки случай, бяха по-организирани от протестиращите от ГЕРБ.

Те пък бяха тъжна картинка в платените си автобуси.

Според вицепремиера Томислав Дончев се вървяло към гражданска война.

Нищо подобно.

Тя отдавна приключи.

Четири милиона души/най-малко бяха захвърлени на Бунището на Живота.

Два милиона приемат за неизбежно зло скотския живот, който им натрапи Държавата.

Други два милиона избягаха, най-вече от срам, че нищо не зависи от тях Тук – Там все пак имат някаква цена, макар и да е цената на роби.

Идете ги вижте в какви условия вегетират.

Останалите красят статистиката на най-бедната страна в Европейския съюз.

Не живеят чак скотски – обаче ампутираха състраданието им към клетниците.

Пълен провал на човещината – и Тук, и Там.

За това обаче не се говори, понеже вече и няма критерии за истинска човещина.

Големият Български Разказ за случилото се става все по-неясен и непълен.

Това вече е привиден разказ, Уж-Разказ.

Сектата постигна и това.

Непрекъснато плямпат за тукашната корупция – но дума не обелват за ония, които корумпират съвременната българска историография.

А Народът пък безропотно започна да предава собствения си скептицизъм.

Сега сметките са ясни: ония от урвите към Бузлуджа – срещу държавните чиновници и семействата им.

Силите са изравнени, няма място за идеи, няма и нужда.

Когато няма идеи, идва времето на „мургавите“ мурафети: „десните“ мургавелци, заедно с истинските, избират кмет на столицата. А само след още двайсетина-трийсет години Бат Манго ще решава всичко.

Предсказанието е на ЦРУ: пак добре, че всичко щяло да се случи кротко, без мургав Майдан.

Народът пропусна момента да развие в манталитета си поне някаква минимална себичност, а това ще има фатални последици.

Не се сети или се посвени да прихване нещичко от себичните типове, които властват от трийсет години.

За годините на Прехода, Народът изтърпя – и все още търпи – чудовищни издевателства.

Сред тях и фалшификациите и дори „умъртвяването“ на Миналото.

Както казваше обаче Фокнър „Миналото никога не умира, то дори не е минало“.

И защото все още някак си е тук Главният Свидетел – Народът, макар че те пет пари не дават за него.

Опитват се да го противопоставят на собствената му памет.

И така отново го унижават.

На Сектата й трябват хора, невежи за Настоящето – невежи за истинските му провали и злини.

Ако не бъде схванато това, всичко ще започне и ще свърши с дюдюканията.

От тях Политическата Секта не се плаши.

Спасението е в това, протестиращите млади хора да разберат, че трябва да искат – НАЙ-НАПРЕД – милост и справедливост за родителите/предходниците си.

Това ще отключи – и ще бъде – Истинското Възмездие.


 

НЕ БОЙТЕ СЕ, ЧЕ СМЕ МАЛКО СТАДО

Е-поща Печат PDF

Митрополит Йосиф: Православното богословие е трън в очите на света


„Утре ще бъда пак такъв, какъвто съм и днес!“

Ваше, Светейшество,

Досточтими и зеловъзлюбени в Господа отци,

Досточтими г-н Декан,

Многообични професори, преподаватели и студенти,

Братя и сестри, почитатели на Богословския факултет,

Започвам проповедта си с известните думи на св. Василий Велики, казани в отговор на префекта Модест, с който след срещата му Модест казал на св. Василий: „Помисли си все още до утре“. На което св. Василий отговорил: „Утре ще бъда пак такъв, какъвто съм и днес!“ Намерих тези убедителни думи на велелепния и царствен св. Василий Велики за най-подходящи нам днес, защото искам да съпоставя нашия XXI век с четвъртото столетие на тримата светители. Днешният неолиберален глобализъм с учението и вярата им и особено джендър-доктрината с православното ни богословие. Умря г-н Бжежински неразкаян, но оскръблението по адрес на нашето св. Православие, че след комунизма Православната църква и св. Православие е най-големият враг на демокрацията, остана и се цитира дори и в наши дни. Либералният шведски политик Карл Бил пък отива още по-далеч. „Православието, казва той, е най-страшният враг на Запада. По-страшен от Ислямската държава“.


Жива е и доктрината на Христовата църква.

Трябва да забрави тя разделящите термини като абортите, гей браковете и др., а да се посвети на проблема с бедността. Целта е по-нататъшното размиване на православната християнска етика и догматика чрез постулатите на една нова, единна световна религия, която поставя въпроса за друго евангелие, в което под красива формула трябва да се скрие старото съдържание.

Само преди две години Европейският парламент също видя в Светото Православие политическа пропаганда и реши вместо православна църква да се казва по-завоалирано – трансгранични религиозни групи. С една дума –

Православието на Тримата най-велики светители е тръв в очите на съвременните либерали.

Защо? Защото като богослови, вие всички много добре знаете, че твърде много неща в светото Православие изобличават днешния начин на живот и на падналата човешка природа изобщо. Знаете че тридесет и седем години вече съм на служение в Българската източноправославна епархия, в плуралистично общество, но ако сравним по-внимателно двете парадигми на тукашния и тамошния светоглед и начин на живот, ще забележим, че те се различават почти във всичко. Понеже правилото е: When you are at Rome, do as the Romans do т.е. моят парафраз е: когато си в Америка, прави каквото правят американците. Изглежда само аз съм единственият, който туря спици в колелата на нашата талига и не включвам електрическия котлон на врящата плота за претопяване.

Не е новина, че св. Православна църква и православието на Тримата Светители, е консервативно.

То защитава традиционния морал, семейството, ролята на мъжа и жената, традиционните норми на ценностите във всички сфери на човешкия живот. Смята ги за дадени от Бога, а не от преходни и социални конвенции. Излишно е да отбелязваме колко разрушителни са и техните идеи и как те са се настанали във всички тези неща. Не се чудете на това. В Америка, Канада и Австралия българското православие, вярно на Св. Трима Светители е архаично, варварско, противна, примитивна вяра и отживяла религиозна секта. Светото Православие на Тримата Светители обаче е категорично:

Хомосексуализмът е грях, срам, позор! Такава е волята Божия! Такъв е и библейският закон!

По завета на Тримата Светители ние призоваваме човека към един аскетичен идеал, който изисква самоубоздаване и самоотречение във всичко – сурова дисциплина, доброволни жертви в името на Св. Дух. Съвремието обаче призовава към друго. Знаете Лука: 12:9 – „Имаш много блага“. Яж, пий, весели се, наслаждавай се на живота, граби с пълни шепи от всички удоволствия, развлечения и наслади. Това е смисълът на твоето съществуване. Ако си беден, бори се със зъби и нокти, прави кариера, повдигай се и печели, печели, печели!

Тази алчност, ненаситна обсебеност от плътското, от тленното, тази жажда за пари и блага, този агресивен материализъм, който дойде за съжаление и у нас, са безкрайни противоположности на православния дух.

Какво е плурализмът? Има ли плурализъм в св. Православие? Особено в православието на тримата светители? Струва ми се, че по подобие на тях и вие, в Богословския факултет мислите, че истината е една. Само измамите са много и плурализмът не е нищо друго освен многообразие на заблуди и лъжи.

Бог е един! Истината е една! Църквата Христова е една!

Според тримата светители един е и пътят на спасението, но за съжаление и тук нагласата на мисленето ни е диаметрално противоположна. Ами правата на човека? Какво е становището на тримата светители за правата на човека в двадесет и първия век? Отговорът е: той е твърде далеч от това да се съсредоточаваме върху нечии „права“, както прави съвременното ни общество. Напротив! То набляга много повече на задълженията върху онова, което се изисква от човешкото същество, а не върху това, което му се полага. Истината е, че Православието, както го разкриват тримата светители, е сурово и рестриктивно. То подхожда строго към човека. Вижда в него не някакъв непорочен „правоимащ“, а едно осакатено от греха и паднало създание.

Смята че то се нуждае не от глезене, не от ширене на свобода, а от обуздаване и дисциплина, от сурово отсичане на волята и борба със страстите и иска от него не права и свободи, а отговорност в предано служение на Божия закон.

Всичко това показва, че Православието на тримата светители е твърде далеч от т.нар. ценност на либералната демокрация.

Работата е там, че демокрацията, която претендира да е еднаква към всички, дава еднакви права и на добрите хора, и на злото, и на злите, дори и на дявола.

Те уж са равни в рамките на плуралистичния модел, но в действителност дяволът, който е много по-ловък и обигран, изтласква бързо конкурентите си и завладява цялото общество.

Културата и безграничната свобода се израждат в култура на греха и култура на порока.

Либерализмът е безсилен срещу злото в човешката природа. Православието на тримата светители зове към тесен път и тясна врата, а съвременното общество към широкия път и към общото течение. Православието на тримата светители е борба със страстите, а съвременният начин на живот е тяхно пълно разминаване. Православието според тримата светители, е служение на Духа, а днешният life style – служение на търбуха и на плътското удоволствие. Православието на тримата светители гледа към Йерусалим, а либерализмът на обществото ни към къде? Към Содом и Гомора!

Православието на тримата светители е строго и ето защо, като приятел в Господа ви уверявам – наивно е да смятаме, че либералистите някога ще отворят сърцата си за нашето св. Православие, което е същото като на тримата светители.

Св. Василий вече го е казал: „Утре ще бъда пак такъв, какъвто съм и днес!“ Идеални думи! Нека само за минутка си представим реакциите на великия св. Василий, на мъдрия богослов св. Григорий и на смелия златоуст св. Йоан относно задължителното сексуално възпитание в наши дни. Мама, татко няма вече да съществуват, както и понятията мъж и жена, а дори и в частните религиозни училища ще се изучава задължително половата равнопоставеност т.е. различието между мъжете и жените не е вече дело на Бога, не се определя биологически, а се явява следствие от културното и социално развитие на личността в рамките на обществото и е нещо старомодно, тъй като един и същи човек би могъл да притежава различни видове полова принадлежност. Например аз съм Джоузеф, но утре мога да бъде Джозефина. Друга е с най-хубавите имена в целия свят – Ана-Мария, но на другия ден устата сама може би ще промълви Антон.

Иска ми се да благодарим на Богословския факултет в София и във Велико Търново за становищата им по този казус, но нека се знае, че не всичко е отминало,

че идва по-страшното,

че и за напред ще очакваме тяхната смела мисия в духа на тримата светители, за да ни разясняват ползата и вредата на теорията на половата равнопоставеност. А на всички вас, приятели в Господа в Богословския факултет искам да благодаря за вниманието и хубавата служба и на изпроводяк да ви напомня, че богословието е слово, наука и знание за Бога и неговото академично място е точно тук, в Богословския факултет. А щом е слово, наука и знание, какъв тогава е урокът от днешния празник?

Че тримата светители не са разчитали единствено на духовната опитност, придобита в манастирско служение и послушание. Но и на солидна научна, богословска, теоретическа подготовка, която ги е предпазила от съблазни и ги е направила смели защитници и учители на автентичното богословие, тъй желано и от всички вас.

Заредете се с мъдрост и сила и не се бойте, че сме малко стадо, защото Господ Иисус го е казал:

„Не бой се, малко стадо. Аз съм с вас до свършека на света“.

Като имаме и небесното покровителство на тримата светители нека се помолим от сърце – пламенната вяра и смелото изповедничество на св. Василий, богословският ум и кротостта на св. Григорий и проповедническата ревност и свят живот на св. Йоан Златоуст, да бъдем като тях православни богослови по слово и живот и като тях да прославяме Едната Света Животворяща и Неразделна Троица. Амин!

На САЩ, Канада и Австралия - митрополит Йосиф

Слово произнесено от митрополит Йосиф на празника на светите Трима Светители в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

30 януари /2019/ е празника на светите Трима Светители


 

ПАРАЛЕЛИ В СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА МЕЖДУ ГЪРЦИЯ И БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

С какви подаръци гърците и българите посрещат Коледа и Нова година?


Въпреки оглушителното мълчание в най-големите ни и „свободни” медии, някои от които претендират да бъдат „дом на медийната независимост и обективност”, а други словоблудстват с „правото да бъдеш информиран”, в интернет мрежата от една седмица горещо се коментира  щедроста на Гръцкото правителството преди Коледа. Както стана известно то прие решение да отдели дивидент в размер на 175 млн. евро от бюджетния излишък и да го разпредели между най-уязвимите социални групи. Тук трябва веднага да направим много важно уточнение, че гръцките критерии за „уязвими социални групи” са много по-обективни, че спрямо нашите трагични критерии на оцеляване, тези групи в България спокойно щяха да бъдат определени като благодентстващи. Цифрите по-долу красноречиво говорят за това. И понеже информацията в мрежата и отчасти  дори в БСТВ за характера и размера на социалните придобивки в Гърция, както и за мотивите и намеренията на гръцкото правителство в тази сфера е непълна, поради негласната омерта от „правилните” медии и правителството на ГЕРБ, ние сме длъжни да упражним правото си да осветлим истината, както и да посочим хала, до който сме докарали нашите управници.

Още в началото следва да посочим също, че коледната щедрост на новото дясно-консервативно гръцко правителство не произтича само от обявените програмни намерения в предизборната платформа на премиера Кириакос Мицотакис. Тя бе стимулирана и от нарасналото социално напрежение – най-ясно изразено в стачните и студентските вълнения обхванали страната още в началото на есента. В тази връзка се набива на очи съществената разлика между гърците, които никога не пропускат случая чрез организирана съпротива да решат своите проблеми и българите, които отдавна са забравили, че Господ помага, но в кошара не вкарва.

По-нататък следват конкретните цифри. Те са показателни не само в стойностни измерения, но и за причините, които обославят, които обославят собствения ни хал благодарение на десетгодишното „успешно” управление на клептокрацията от ГЕРБ.

На първо место беше решено да се отдели социален дивидент в размер на 175 милиона евро, като спешна  финансова подкрепа от по 700 евро на 250 000 домакинства наброяващи 953 000 души! Кои са категориите, в които попадат домакинствата, съгласно критериите на правителството на Мицотакис?

На първо място това са семейства с 4 или повече деца с облагаем доход за 2019 г. до 20 хиляди евро! Тази категория включва 19 140 домакинства;

Следват семейства, в които поне единият родител е дългосрочно безработен, с едно дете и облагаем доход до 15 000 евро - общо 163 778 семейства;

• Семейства, в които и двамата родители са краткосрочно безработни, с едно дете и доход до 15 000 евро - общо 40 927 семейства;

• Семейства с увреждания и здравословни проблеми - засяга 25 632 семейства.

Според финансовия министър Христос Стайкурас, посочените категории бенефициенти трябва да отговарят и на следните критерии: „Един от двамата родители трябва да е пребивавал законно и постоянно на гръцката територия през последните 10 години, както следва да се докаже от данъка върху доходите плащани в Гърция т.е. и двамата родители трябва да са си плащали данъците в Гърция. Също така сумата на депозитите на домакинствата и текущата стойност на акциите не трябва да надвишава 20 хиляди евро. "

Според посочените от министъра критерии от тази придобивка ще се възползват поне половината от 250 000-те хиляди  българи, които преди 10 години успяха да се спасят от „прекрасния” живот при управлението на ГЕРБ и да потърсят постоянно препитание в „банкрутиралата”, по думите на Борисов, Гърция. Според ELSTAT, през 2018 г. прагът на бедност за домакинствата с 2 деца възлиза на 9908 евро годишно. Десет години след „успешното” управление на ГЕРБ правителството на Борисов  определя този праг на приблизително около 2160 евро. Излишно е да обясняваме как щяха да реагират гърците и какво щеше да се случи с гръцкото правителство, ако беше определило такъв праг на бедност.

И още един факт за хала до който ни докара клептокрацията от ГЕРБ: според последните проучвания на ЕВРОСТАД 39% от българите са изложени на риск от бедност! В Гърция, след последните законодателни промени и като се вземат предвид различни социални помощи, се изчислява, че само 22,8% от семействата с деца, са изложени на риск от бедност.

Министерството на финансите на Гърция препоръча на Държавната комисия по трудовата заетост и Сдружението  на работодателите да създадат необходимата организация за изплащане коледните бонуси, помощите за безработни, самонаетите лица  и бенефициентите на организацията за специална закрила на майчинството от 9 декември до 6 януари 2020 г.

Всички служители, наети в частния сектор на непълно или пълно работно време, при всеки работодател, имат право на коледен бонус!

В частния сектор, изчисляването на размера на бонусите отчита възнаграждението на наетите, на база на работната заплата.  Периодът, за който се изчислява коледният бонус, включва периодът от 1 май до 31 декември на тази година.

Бонусът  по закон в този срок е равен на една месечна заплата!

За тези, които не са били наети на пълен работен ден получават част от заплатата, пропорционална на продължителността на трудовото им правоотношение. Дори работниците, които са работили не по-малко от 19 дни, имат право на част от бонуса.

На второ място бяха обявени правителствените намерения за промяна на данъчната система, която следва да се опира на 10 стълба:

Първи стълб: Намаляване на данъка върху дохода за всички физически лица.

Втори стълб: Намаляване на данъка върху дохода за юридическите лица. Ставката на корпоративния данък се намалява от 28% на 24% за печалбите през 2019 г. за всички предприятия.

Трети стълб: Поддръжка на служителите. Специално за стартиращи фирми се осигуряват ниски данъчни ставки.

Четвърти стълб: Подкрепа за семейството. Увеличаване издръжката   с 1000 евро на дете!

Пети стълб: Привличане на преки чуждестранни инвестиции.

Шести стълб: Възстановяване на икономическите сектори.

Седми стълб: Подобряване на устойчивото развитие: Въвеждане на  пакет от мерки за насърчаване на използването на Екопродукти и зелени автомобили.

Осми стълб: Засилване на корпоративната социална отговорност.

Девети стълб: Повишаване на прозрачността и намаляване на укриването на данъци.

Десети стълб: Намаляване на бюрократичната тежест върху данъчното облагане и бизнеса и защита на средната класа.

Според новата, по-благоприятна данъчна ставка, посочена в Закона за данъците, който на 6-ти декември  беше гласуван от парламента, повече от 2,5 милиона служители и пенсионери ще получават увеличения на нетните си месечни заплати и пенсии.С горните промени, новата скала на данъка върху дохода, която ще се прилага от 2020 г. за служители и пенсионери, ще бъде следната:

• 9% данъчна ставка (вместо 22%) за частта от годишния доход до 10 000 евро;

• 22% данъчна ставка (както е днес) за сегмента от 10 000 евро до 20 000 евро;

• 28% (вместо 29%) ставка за сегмента от 20 000 евро до 30 000 евро;

• ставка от 36% (вместо 37%) за сегмента от 30 000 евро до 40 000 евро;

• 44% (вместо 45%) за частта над 40 000 евро.

Данъкът за доходите в резултат на горната скала ще бъде намален годишно със следните конкретни суми:

• 777 евро, ако няма деца;

• 810 евро, ако има едно  дете;

• 900 евро, ако има 2 деца;

• 1120 евро, ако има 3 деца;

• 1340 евро, ако има 4 деца;

• допълнително с по 220 евро за всяко дете на възраст над 5 и повече години.

Приетият на 6 декември т.г. закон предвижда също ново намаление на ДДС върху лекарствата и особено на тези за лечение на   сериозните заболявания, които стават обект на свръхнамалената ставка на ДДС от 6% до 13%. Тази ставка се простира главно върху ваксини, имунологични и лекарствени продукти, прилагани при пациенти със злокачествени заболявания като рак, диабет, ревматоиден артрит и старческа немощ.

Тройна намеса в подкрепа на семейството предвижда и новият  законопроект на правителството, внесен от министерството на труда и социалните въпроси в парламента на 9 декември т.г. Тази тройна намеса се заключава във въвеждане от 1 януари 2020 г. на: нова скала за необлагаеми доходи на по-бедните млади семейства, на следващо место въвеждане на надбавка за раждане в размер на 2000 евро, и  третата намеса, участваща в планирането на подкрепа на семействата, е в областта на косвеното данъчно облагане и в частност на ДДС.

По отношение на младите семейства с  ниски годишни доходи, без и с до 6 деца и необлагаемия минимум, коледният подарък е достатъчно ясен и без преводач от посочената по-долу диаграма.

Що се отнася до еднократната помощ при раждане прогнозите на министерството са, че новата помощ  от 2000 евро (за близнаци 4000) за всяко новородено ще бъде изплатена за петте години от 2020-2024 г. на около 400 000 семейства и е отделно от известните до сега семейни помощи.  Според измерванията на ELSTAT всяка година в Гърция се записват около 85 000-90 000 раждания. Законът определя критерии за доходи, но те няма да изключат голямата маса от граждани, тъй като новата концепция не дели гръцките граждани главно по размера на доходите, а  цели преди всичко решаването на проблемите от демографски характер. Скалата и критериите са следните:

За семейства с един родител нивото на доходите не трябва да надвишава 40 000 евро.

За семейните двойки общият им доход трябва да бъде до 60 000 евро.

За всяко дете, което вече е в семейството, прагът на доходите се увеличава с 1000 евро. Така че, ако двойка, която вече има 2 деца и им се роди още едно, за да получат 2000 евро, доходите им не трябва да надвишават 80 000 евро.

Според последния статистически бюлетин на агенция AADE, двойките без деца до 60 000 евро са 1 382 327 и потенциално са целевата група на закона.  „Нетните” финансови разходи за новата помощ се оценяват на допълнителни 120 млн.евро.

Третата намеса на социалното министерство  в подкрепа на семействата, както споменахме и по-горе е в областта на ДДС. По този начин след новогодишната нощ ДДС върху всички опаковани бебешки храни, дрехи, бебешки памперси и столчета за кола се намалява от 24% на 13%. Бюджетните разходи се оценяват на още 12 милиона евро.

Толкова за коледните подаръци на гърците,


@а сега за най-важното.


Всички споменати по-горе права и придобивки гърците ги извоюваха на площадите, а не в очакване на някаква спонтанна щедрост от своето правителство не на чаша узо  пред телевизорите или по форумите в интернет. Те не дадоха дори и сто дни на новото дясно консервативно правителство на НД начело с Кириакос Мицотакис и излязоха решително по площадите, демонстрирайки твърдото си намерение да отстояват докрай и с всички средства своите социални права и придобивки. И отново успяха.

В цяла Европа краят на отиващата си 2019 г. е белязана  с борба за защита основните права и малкото останали социални придобивки, които неолибералния капитализъм се опитва да отнеме на трудещите се хора.

Франция в момента ври и кипи. Обявени са безсрочни стачки и младежки вълнения срещу „реформата” на пенсионната система. И тяхната интензивност е такава, че заплашват да свалят правителството на Макрон. Има вече сериозни основания да се счита че борбеността, твърдостта и неотстъпчивостта на протестиращите ще доведат до победа.

В Германия. На фона на цикличните протести приключи конгресът на Социалдемократическата партия, която е част от управляващата коалиция. Конгресът  избра новото ръководство. За съпредседатели на СДПГ бяха избрани икономистът Норберт Валтер-Борянс и левият лидер Саскиа Ескен.


В неотдавнашно интервю за ZDF Ескен заяви, че подкрепя нова концепция за социална държава. Според нея германската социалдемокрация трябва да стане по-разпознаваема, а немското общество - по-справедливо. Ескен е убеден, че коалиционното споразумение предвижда възможността за извършване на корекции. Това означава, че германските социалдемократи ще търсят допълнителни изменения по въпросите за увеличаване на пенсиите и подобряване на финансирането на децата от бедни семейства.

У нас робското примирение и тишина са оглушителни. Вместо да излязат по площадите, мнозинството от  най-бедните и засегнатите стоят пред телевизорите с чаша ракия, псуват и кълнат по форумите в мрежата, но  продължават да плащат за охолния живот на клептокрацията. Определението не е мое, а на г-жа Херо Мустафа - посланик на САЩ в София. Затъналата в корупция привилегирована политическа върхушка се ползва от безплатно и качествено здравеопазване, пакет от незаконни социални придобивки, жилища вили и „къщи за гости”, безнаказано укриване на данъци, без такси, без отговорности  към икономическия срив, който те причиниха на държавата; разточителни, безсмислени и скъпо струващи задгранични командировки и участия в „симпозиуми“. За тези 10 години управление, бонзите от ГЕРБ усвоиха до съвършенство умението да източват „правилно” системата.

Над 30 милиарда външен дълг, натрупан от две правителства на ГЕРБ + патриоти; близо 2 млрд. лв. прибрани и безследно изчезнали  здравни вноски – след 2009 година от бившия финансов министър Дянков, 6 милиарда изчезнали с фалита на КТБ; 2,5 милиарда за осем нарисувани самолета, които ще бъдат произведени и доставени през 2023-2024 г.

Не е ясно и къде са тези 3 милиарда лева, за които говори  премиерът пред Цветанка Ризова, дето уж били „иззети от лошите корумпирани”. След като по негово предложение бяха отпуснати циничните 40 лв. на най-бедните пенсионери, депутатите си гласуваха 150 пъти по-висока тринадесета заплата с всичките и безотчетни месечни пари накуп за празниците. Оказа се, че тази тринадесета заплата е била заложена в още в Бюджет 2018 за разходите на Народното събрание.

Такъв е подходът и сега за Бюджет 2019, което значи, че и тя е включена в приетия вече бюджет. Според източници от Парламента, парите се давали под формата на разпределение на излишък от разходите, спестени през годината, но се залагат умишлено във всеки един бюджет години наред и не се коментират в края на годината, за да не се дразнят хората, които с търпението си насърчават това вероломство.

Според едно изявление на председателката на 44-то НС нямало нищо нередно депутатите да получат по 6000 лева допълнително за празниците, защото те не са точно като обикновените хора и имат нужда от почивка в топлите страни, за да се откъснат от напрегнатото си ежедневие и стрес в Парламента.


В заключение, Европа ни показа как трябва да се борим и не е необходимо да ходим далече. Съседите ни са най-добрият пример как и какво следва да се прави. Гърците още от древността знаят как се живее свободно и независимо и как следва да се защитават най-елементарните човешки права. И ние, българите, трябва да се учим от тях, ако искаме да не изчезнем като народ, защото тази възможност вече заплашва да придобие своята зловеща необратимост!


 

РОДНИЯТ ЕЗИК

Е-поща Печат PDF

„О, неразумний июроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин...”

Св. Паисий Хилендарски


„Както с приемането на гръцки език и кулутура ние се показахме маймуни... Така и със сляпото подражание на Европа, ние ще достигнеме да  бъдем робове на самите себе си“.

Христо Ботев



Авторът на статията „Родният език“ е завършил е българска филология, философия и богословиев  Софийския университет "Св. Климент Охрлидски". Поет и композитор, владеещ почти всички музикални инструменти, той е и задушевен изпълнител на песни по свой текст. Работил е като преподавател по български език и култура, по логика, философия и психология. Занимава се с проблемите и съвременното състояние на родния ни език. Съставител е на „Смислов речник на думите“, избрани страници от който „Нова Зора“ предстои да публикува.


Един от поводите за настоящия текст  е статията „Да спечелим войната срещу българския език“ – публикувана във в-к. „Нова зора“, бр. 2 от 14.01.2020 г., с автор д-р Костадин Костадинов – председател на ПП „Възраждане“. Би било добре да има повече подобни публикации в нашия печат. Авторът открито обявява, че срещу родния ни език се води направо откровена война от външни и вътрешни антибългарски сили, и че нейната цел е унищожаването на нашата реч и писмо. След 1989 г. се правят и опити от „чиновници“ в Института по българистика на БАН, да се ограничи в българския книжовен език употребата на женски род, на пълния член,  формите за звателен падеж и др. Авторът посочва, че главната опасност идва от прекаленото присъствие на английския език в нашето словесно пространство. Проф. Сия Коловска от БАН посочва, че 5000 са само английските чуждици, навлезли в езика ни до 2010 г. Според нея, новите чуждици идват най-вече от английския език – към днешна дата числото  им надхвърля 10 000.

Англоезичната агресия в световен план,

особено от 40-те години на миналия век, не оставя съмнение в това отношение. Заедно с това се води война и срещу държавите, за да не могат те да взимат действени мерки за защита на своя език, вяра и култура. Крайната цел е да се обезсилят и унищожат народите, чрез разрушение на техните основни опори: език, вяра и държава. Родният ни български език е държавнообразуващ език, т.е. той е езика на българската държавност и така е от времето на цар Борис Първи до днес,  независимо от това, че народът е стоял векове под робство и през това време не е имал държава. Но силата на родния ни език и живеещата в него православна вера, надделява над времето,  над вековете  и образува българската държава, когато настава време за това.

Войната, с помощта  на английския език, се води срещу всички народи и техните езици, за да се установи едноезичен ред на планетата. Това е причината  езиците и верите на различните народи да са обект на разединителната глобална дейност.

За целта е разработен механизъм, гарантиращ навлизането на непомерно количество  англоезични чуждици в езиците на всички народи. Така, под действието на чуждите думи и чуждия смисъл, и  чрез чувствата,  които те носят, започва изменението на езика – възприемник, като се  променя смисъла на думите. Оттук се извършва нездравата мутация на целия духовен и душевен строй на хората, подложени на това въздействие. Народите се потапят в несвойствена за тях езикова, верска и културна среда, което в крайна сметка води до загуба на народното им самосъзнание и принадлежност. Така те напускат своя исторически живот подобно на много други изчезнали вече народи.

Езиковата война е сложна война, тя е хибридна, духовна, психологическа и се води за човешкото съзнание като подтиква нападнатия народ към безболезнено самоунищожение. Това е и едната страна, (защото има и други), на анонимните, но все пак известни планове и опити за „редуциране“ на земното население с 90 %. Зад тези думи се крие сатанинското намерение за унищожаване на 9/10 от човечеството. Другият „евфемизъм“ е понятието „златен милиард“. Всъщност, с право на живот се планира да бъдат "дарени"  само 500 милиона души. Тук вече липсват и наши, и чужди думи, за да бъде назована, както й се полага на тази, изскочила направо от ада идея. В резултат народите трябва да изчезнат и на тяхно место да се появят техни преходни,  неточни и лъжливи заместители: „общности“ (едно твърде неустановено и неясно понятие), „етноси“ (учена гръцка дума, която не върши работа) и „нации“ (латинска дума, която претендира да означава народ, но премълчава своето богоборческо и студено съдържание). За съжаление, обемът на настоящата статия не позволява да се разгледат подробно посочените  понятия, което ще направим при евентуална възможност.

В нашите съвременни учебници по литература, история, география и пр., някой планомерно и тихомълком е отстранил  важната българска  дума „народ“, като я е заместил с горепосочените преднамерени и лукави понятия. Става ясно, че за да бъде подменена дадена  дума, тя вероятно пречи на някого и  затова я премахват. Бившият министър-председател Иван Костов, в едно свое изказване, след продължителния обет за мълчание, който бе дал, след като загуби управлението на страната, изрече много ясно тревогата си, относно „опита да бъде реабилитирана думата „народ“. Целта очевидно е чуждиците да изместват ценни наши думи, носещи чисто български, народни характеристики. Така например, вместо нашата дума „да“ изразяваща съгласие, вече масово се използва английското „ОК“. Българското възклицание „О!“, вече не се чува в ежедневието, защото бе  заместено  от английското „УАУ“. Когато празнуват рождени дни, много  нашенци, вместо да си пожелаят дълъг живот с православния напев „Многая лета!“, си вият езика с английския рефрен „Хепи бърт дей ту ю!“ Вместо нашата дума „юноша“, средствата за масова информация  налагат в ежедневието ни английската дума „тийнейджър“. За народа не е видно, каква роля играе държавата в тоя беззаконен театър, но както изглежда тя не е положителна. Думата „юноша“ идва в наше време от старобългарския език и означава – млад (юн). Как би звучало в известното стихотворение на Христо Смирненски „Юноша“ английското „тийнейджър“? Според мен – неморално и разрушително. Тази чужда дума нищо не говори на българина. Английското „уикенд“ измести нашите думи „неделя“ и „почивни дни“. „Неделя“ означава ден за почивка, т.е. „не на делата“ и този смисъл е пряк, и точен. „Уикенд“ означава край на седмицата, което сравнено с „неделя“ е далеч по-слабо и смислово неточно. Английските чуждици не издържат нито фонетично, нито смислово сравнението с изместваните от тях български думи, но въпреки това завладяват нашата жизненоважна езикова територия. Ако това продължава с тази английска и упорита настойчивост, и с подозрителната изпълнителност на нашата колониална администрация, ще започне промяна на българската народност в опасна за нейното съществуване посока.

Може да се каже, че

езикът е самият народ,

защото човек е много повече духовно, словесно същество, нежели телесно и материално. Затова, днес, най-наложителната обязаност на държавата е да се заеме  с нелекия въпрос за българския език, носител на нашия народен дух. Защото, когато духът отслабне, слабее и силата за живот. Старобългарската дума за народ е език, което сочи, че ако народът загуби родния си език, то той губи себе си.

Езикът е основната духовна сила, която формира съответстващия му народ и начина на неговото световъзприемане, тъй като човешката кръв е една за всички земни племена и няма пряко отношение към езика. Народите се изграждат по езиков белег, като родният им език определя тяхното мислене, чувствата и формира  ценностната им система. Езикът, на който говори даден народ, до голяма степен е показател за мястото, което заема той като територия и географско разположение върху земята. Затова едни народи са огрявани от слънце, докато други са изгаряни от слънцето. Трети пък са лишени от слънчевата топлина и светлина. Те прекарват по-голямата част от живота си всред дъждове и обвити в мъгла. Това отговаря на тяхното мислене и настроение, а в отношенията им към другите хора има хладина.

Езикът притежава необозримо пространство на всеобщо действие в битието – т.е., в обществото и природата. Той присъства при самото зачатие на човека. Впечатляващият класик на английската литература Лоренс Стърн дава в своя роман „Жизнеописанието и мненията на Тристрам Шенди – джентълмен“, крайно интересен пример в това отношение: как езикът, действащ чрез думите по време на човешкото зачатие, се отразява и върху самото него. С това езикът надарява бъдещия човек с положителни, или отрицателни физически и психически качества, в зависимост от изречените думи при този процес. По-нататък езикът участва във вътрешноутробния живот на човека и неговото раждане. Насочва го в течение на земното му странстване, а впоследствие отива с него и отвъд, защото мисленето, словесността е присъщо свойство на човешката душа. Така личността живее и без своето физическо тяло, но не и без своя език. В този смисъл езикът съществува в два свята плюс още един, който е нетварен.


Основното действие на езика е в плана на обществото като водеща сила, от която зависят всички човешки отношения и, без която съществуването на обществото е невъзможно. Като такъв езикът е предисторическо, а оттам и историческо явление, стоящо непосредствено в началото на човешката предистория. Той не е донесен на земята от т.нар. „извънземни цивилизации“, защото космически явления изразени с това понятие и по този начин, просто не съществуват. Много хора мислят, че има такива „извънземни“, главно поради атеистично-суеверния им начин на мислене, който не им позволява правилно да разберат лукавия характер на някои недобронамерени, надпространствени и надвременни явления. Последните, за съжаление, намират място в световната история по вина на човека.

Продължителността на присъствието на един народ на историческата сцена се определя от двете основни народни сили: роден език и живеещата в неговите думи вяра в Бога, Създател на всичко видимо и невидимо. Третата сила, която произтича от тях е държавата, даваща законовото основание на обединителното за народа действие на езика и вярата. Тази духовно-силова триада произвежда народното самосъзнание, което обединява и държи народа, като не му позволява да потъне надолу, до нивото на населението и общността, които са по-ниски форми на обществен живот и организация.

Поради тази причина е толкова важна

чистотата на родния език,

защото не езикът съответства на народа, а народът се изгражда от езика и му съответвства. Надпределното количество и качество чужди думи в даден език разрушава фонетичното му и смислово равновесие, а това означава и разпадане на народа. Губи се естественото значение на родните думи, което обуславя недействителното възприемане на себе си, на другите и на света. Така народното самосъзнание отслабва и историческото положение на народа става критично.

По време на близо 45-годишния период 1944-1989 г., учениците и студентите у нас не учеха смисъла на българските думи. Те се занимаваха със граматически - синтактични и морфологични правила, даваща им възможност да говорят и пишат правилно, което не е малко. Но да разбират дълбокия смисъл на родните слова те не бяха учени. Затова и си мислеха (а така мислят и днес), че смисълът на думите се разбира от само себе си. Това, обаче, е невярно и неубедително твърдение, защото оставя българското общество без ясна способност за разсъждение пред новите световни промени. Така отдалечаването на българите от техния език, се засили особено много след 1989 г., когато в този антинароден процес открито се включиха и външните „доброжелатели“.

През последните години в България се преследва от посочените по-горе външни сили и въвеждането на двуписменост т.е., употребата и на латиницата. ЕС, например е фактор, който тегли нещата в тази посока. Това се вижда ясно в ежедневния ни печат, където наред с кирилицата много се пише и на латиница: имена на хора, фирми, романи, музиканти и прочие. Когато в един език се пише на две азбуки това показва, че азбуката-агресор цели да прогони местната народна азбука. Тревожно е, че имена на наши музикални състави и изпълнители, имат не българско, а англоезично звучене и изписване. Явно тези хора започват да губят българското си самосъзнание и  отново се сблъскваме с неразумност и юродивост. Днешното незавидно положение на нашия език може да се оправи сравнително бързо, но в това отношение държавата не си е на мястото. Общественият живот и управление не са селскостопански или промишлен двор, в който преобладава само материално-телесната дейност. Освен тяло, човек има и душа, и дух, като духовната му страна е определяща спрямо материалната. Това не можаха да разберат управляващите в България до 1989 г., а за съжаление още повече и другите след тях. Те имаха и имат любими изрази, които употребяват без да  разбират: промишленост и селско стопанство, брутен вътрешен продукт, жизненото равнище на народа и пр. А  човешката душа и нейната роля в живота на човека те въобще не си я и представяха и не я споменават. Но Духът твори материята и телесните връзки, а езикът, словото, е негов израз, определящ всички обществени отношения. Самото мислене се явява свойство на духа, а не на тялото и, следователно, е езиково, словесно. То е и зрението на водача по призвание. Тялото и неговите сетива са ограничени, и не стават за водене. В този смисъл можем да окачествим периода 1944-1989 г. (а и до днес) в България, като царство на тялото, като телесно управление, откъдето духът, езикът, вярата и красотата на словото бяха по правило прогонени. Последствията от това ние търпим днес.

Тогава, вследствие на прекомерно голямата телесна маса на идеологията, която унищожително се вреше навсякъде, в обществото се появи духовен вакуум и най-вече в пределите на културата, литературата и изкуството. И този вакуум беше запълнен с англоезична култура – музика и литература, защото конкурентоспособни такива ние нямахме. Липсваха ни идеи -  бяхме прекалено телесни. Оттогава, някъде през 60-те години на миналия век,

англоезичният троянски кон

започна да се окопава и у нас, и в другите страни, за да се стигне до днешното безхарактерно положение: когато  като излезе човек на улицата има чувството, че се намира в Лондон. Навсякъде се виждат надписи и реклами на английски език, а тези на кирилица са ограничени до крайност. Хора от различни възрасти носят фланелки, якета и панталони с изщампосани в едър план английски и американски знамена със или без латински шрифт. Щом влезнеш в магазин или кафне, нямаш избор и слушаш само англоезична музика, донатъкмена с интимни въздишки. Ако попиташ дали може да пуснат нещо българско ти отговарят стереотипно, че не може, защото такава била търговската политика на заведението. Общо взето нашето ежедневие не е на български език. То е англоезично. Това е тревожен белег, който показва трагичното изменение на българското самосъзнание.

Английското езиково робство, чрез което ние сме езикови роби в собствената ни родина, в собствения ни дом, с необходимост предполага още политическо и икономическо робство, които са повече или по-малко прикрити. Така е било и при двойното турско-гръцко робство (15-19 в.). Ние и днес носим в езика си огромна маса от гръцки и турски чуждици, които понижават качеството на езика ни. Защото чуждиците нямат словесно-звуковата и смислова стойност на нашите думи. Не става въпрос за езиково чистофайничество, но когато използваш векове наред чужди думи, твоите изчезват от съзнанието ти. Така нашият народ е изгубил не малко хубави слова, които са си отишли безвъзвратно. Не ни стига значи гръко-турското лошо езиково наследство, та сега мъчим езика си с хиляди не безопасни английски чуждици.

Какво тогава ще стане с родния ни език?

„Какво ще остане от мене тогава?

Миг след грабежа ще бъда разнищен!

И още по-ясно, и още по-право,

миг след грабежа ще бъда аз нищо!“

Н. Вапцаров, „Вяра“


Но ние явно сме ученици със слаба успеваемост в училището на историята, където учебният ден е по един век, а часовете по двайсет години. Много учебни дни и часове се мъчихме в това училище, но не се вижда много да сме научили нещо.

Ето и един пример със загубената наша дума за варено ядене, в което течността преобладава. Днес ние го означаваме с чуждиците "супа" и "чорба". Едната е френска и още немска, а другата – турска. Има още един френски синоним – бульон, който присъства в езика ни. Това обаче не е утешително. Естествено е всеки народ да има дума за течно-варено ядене в лексиката си. Ние също сме имали, но вследствие на чуждото езиково и друго робство (а не присъствие), вече сме я забравили. Така ние продължаваме щафетата на езиковата си недостатъчност и безхарактерност като я предаваме на децата си. С това ние самите, (което е тежък грях) възпроизвеждаме нелекото състояние, в което се намираме, защото езикът определя и икономиката, и политиката, и културата, и образованието, и т.н.

Ние не разбираме

спасителния смисъл

даден от Бога, в родните ни думи и съзнанието ни няма яснота, за да видим накъде да хванем, та да излезем от мъчителното си положение. Това се засилва и от неясните и мъгляви понятия налагани ни отвън като: национална идентичност, цивилизационен избор и пр. Защо национална, а не народна идентичност? И защо идентичност, а не тъждественост? Каква е разликата между народ и нация, за да видим коя дума е по-точна, та нея да използваме в книжовния си език?

Що се касае до латинската дума „идентичност“ ние си имаме по-доброто наше слово „тъждественост“ със значение: точно това, абсолютно същото, без разлика. Кое тогава налага да се махне нашата дума и да се използва чуждата? Езикова причина няма и е ясно, че причината е политическа. Затова държавата и отговорните езикови и образователни институции мълчат пред издевателството върху родния ни език. Вазов е написал голямата истина в това отношение:

„Език свещен на моите деди

език на мъки, стонове вековни!“


Чуждиците унищожават красотата и смисъла на родните думи. От такива езикови „помагала“ ние нямаме никаква нужда. Те разрушават нашия синтаксис и значение на думите. Внасяйки западни речеви звуци и чужд смисъл в българските слова, чуждиците променят естествените и здравословни за нас езикови вибрации и ритъм. Това не въздейства добре на българската душа, а чрез нея и на тялото.

Великото дело на св. св. Кирил и Методий не би принесло плодове, ако не беше подпомогнато от държавната сила в лицето на третия велик участник в това промислително начинание  св. цар Борис Първи.

Днес отново е нужна помощта на държавата, за да запазим българския народ и неговото духовно съдържание – родния ни език, носител на православната вера. Но за това е нужна и подкрепата на народа, та да не се налага св. Паисий Хилендарски да ни подсети отново и с основание: “О, неразумний июроде...”


 

СРАМЪТ ЩЕ ВИ ПОМОГНЕ

Е-поща Печат PDF

Господин Борисов,

За трети път Ви пиша отворено писмо.

Когато след едно от първите Ви изказвания като премиер, заявихте „Аз им плащам пенсиите“, изпитах чувство на дълбоко унижение. След близо 40 години трудова дейност и всеотдайност в работата, не само аз, а и една трета от народа Ви, на който сте избран да служите и уважавате, изпитаха същото унижение.

Би трябвало да знаете, че пенсиите, колкото и малки да са, са отработени и човек трябва да ги получава не като подаяние от Ваша страна, а със самочувствието на заслужени и изкарани с честен труд пари.

Вие, за съжаление, и по-нататък продължихте да използвате към народа си този арогантен и авторитарен тон.

Макар и да отминавахме търпеливо Вашите „шменти капели“, нищо от Вашите изрази за „лошия материал“, за „кучетата Ви“ и други от тоя род, не се забравят и не може да се забравят. Конфузът се помни. Срамът не изтлява.

Да, обидно е да се връщам и припомням тези неща, но те са недопустими и непростими за един премиер на една демократична страна. И  аз не се срамувам, че ги припомням!

Това беше първия път!

Може би щях да продължа да потискам в себе си и огорчението, и вътрешното ми негодувание от това, което става в страната ми и от това, че още дълго време децата ни няма да се завърнат в нея, в бащиния дом, при остаряващите си родители.

Вашето изказване, обаче, г-н Премиер, Вашият съвет към „САЩ, Испания и Италия да приемат българския модел, за да решат проблемите си“, ме накара за малко да онемея. Нима премиерът на най-бедната страна в Европа има моралното право да съветва тези страни?! Става въпрос за морално право не пред чужди достижения, а за морално право тези думи да бъдат изговорени пред народа ни! Нима прилаганата финансова политика, с която така се гордеете, е решила проблемите на нашия народ, че да реши проблемите и на народите в тези страни, които многократно по-добре живеят от нас? Страни, в които хиляди наши съграждани, напускайки дома си, отидоха на гурбет, изкарват хляба си, че и парите, които изпращат на близките си тук, са най-голямото перо във външните  инвестиции на управляваната от Вас държава!

Ние, хората от „лошия материал“, все още помним и постиженията, и имената на техните създатели в области като електроника, машиностроене, енергетика, каростроене, роботостроене, лека промишленост и други отрасли, постижения, които ни караха да се чувстваме горди, като народ. Лицензии на не една и две технологии, създадени от нашите научни среди, бяха продавани в развити западни страни, в САЩ, Франция, Япония и др. България заемаше достойни позиции и имаше отвоювани ниши в световния пазар. Къде са днешните големи постижения, и с какво държавата ги подкрепя? Какво е държавното отношението към науката и нейните институции днес?

Господин Борисов, свалете розовите очила и сменете тона си!

Това беше второто ми обръщение към Вас!

Когато неотдавна казахте, че строите „заводи, пътища, суперкомпютри“, а след като народното недоволство, от няколко дни, заля площади, булеварди, цяла София, а и страната ни, си позволихте най-хвалебствено да кажете, че построеното от Вас е в пъти повече от всичко, което до сега е правено, не се сдържах и отново, може би за последен път,  се обръщам към Вас.

Има един документален сериал „България, която съградихме“. По една от телевизиите и днес, както и всяка неделя, ще бъде излъчен поредния епизод. Епизодите са половинчасови и са посветени на отделни области на икономиката ни - машиностроене, енергетика, електроника, строителство, селското стопанство, транспорт, наука, иновации, международно икономическо сътрудничество и др., във времеви разрез до 1939, 1945-1955 г., 1955-1985-1989 г. и след това. Поднасяната информация е на базата на неопровержим доказателствен материал, официална статистика, мнения на участвали специалисти, учени, мнения на представители на чужди фирми от водещи в света страни и др.

Епизодите са посветени на „няколко поколения българи, вградили себе си в темелите на модерна България“ -  така завършва всеки епизод. На България, която по данни на Организацията на обединените нации,  през 1989 г. беше сред тридесетте най-развити страни в света.

Господин Борисов, ако изгледате поне един от тези епизоди, убедена съм, ще се замислете, ще забравите хвалебствения си изказ и тон! И ако се почувствате засрамен, значи не всичко във Вас, което се нарича съвест, е загубено. Срамът ще Ви помогне.


 


Страница 5 от 378