Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЧИЙ ПРЕЗИДЕНТ Е ПЛЕВНЕЛИЕВ?

Е-поща Печат PDF

Въпросът е риторичен само на пръв поглед. Защото кажи-речи не минава ден, без държавният ни глава да не докаже с думите си, че служи на всичко, или по-точно на всички други, но не и на българската нация.

Последният му словесен “шедьовър” бе посветен на проблемите около границата с Турция.

Според Плевнелиев, видите ли, идеята за участието на българската армия в опазването на границата с Турция била “меко казано недобра, да не кажа, че тя може да се превърне в много сериозен външнополитически проблем за България”. И че не би допуснал армията да застане на границата, а от другата страна да няма такава. Защото Турция щяла да се засегне.

 

ЗАДАВА ЛИ СЕ КЪРВАВО ЗАРЕВО?

Е-поща Печат PDF

• Непознатата програма „Източен фар”: от „Домино 1” към „Домино 2” • Или как и защо предстоящото основаване на кюрдска държава ще завърти невидимите зъбци на промяната на границите на Балканите

На 16 декември 1991 г. за Балканите и региона се отвори Кутията на Пандора. На тази дата 12-те от тогавашната Европейска икономическа общност (ЕИО) признаха разпадането на единна Югославия и де факто и де юре създаване на много и малки нестабилни държавици на мястото на някогашната силна Югославия.

Историята скоро доказа, че решението на ръководителите на ЕИО доведе до разпалването на стари национализми и възникването на нови, отваряйки същевременно апетита на извънбалкански фактори, които се опитаха да използват новите дадености и да нахлуят по различни начини в региона. Ставаше въпрос за едно драматично развитие, подклаждано, от една страна, от ислямската закономерност, и от друга страна, от невидимата ръка на големите планетарни сили. Не е случайно, че това решение бе последвано след няколко дни от официалното разпадане на Съветския съюз и месеци след това - от избухването на войната във вече бивша Югославия.

Така неща и ситуации, които само няколко години преди това изглеждаха като научна фантастика, изведнъж се превърнаха в кошмарна действителност.

И така, и в този случай се доказа основната поука от историческата закономерност:

фантазията за пореден път надмина реалността

С течение на времето положението започна да се изяснява, добивайки плът и кръв. Навсякъде, на най-различни места на планетата, започнаха да изникват национализми, локални междуособици, религиозни предразсъдъци и сепаратистки движения. С тези вярвания и страхове за катастрофа с планетарен характер, за особена трета световна война, бе заменена досегашната нежелана перспектива за ядрена гибел вследствие на силен сблъсък на двете свръхсили.

Всичко вече изглеждаше толкова прозаично, толкова сухо, че водеше до депресивната концепция за един нов тип есхатология.

 

Атентатът срещу „Шарли ебдо”: ПЛАЧЕТЕ ЗА ПАРИЖ

Е-поща Печат PDF

СПОМНЕТЕ СИ ОДЕСА, МИСЛЕТЕ ЗА ПАЗАРДЖИК

„Два свята, единият е излишен”

Христо Смирненски, “Босоногите деца”

Фьодор Достоевски пише, че няма кауза, която да заслужава сълзите на едно дете. И ако това важи за деянията на терористите от „Ал Каида” или „Ислямска държава в Ирак и Дамаск” (ИД), дали не се отнася със същата сила и за адвокатите на „евроатлантическите ценности”, които под лозунга за свобода на словото обявяват за неприкосновени карикатурите на религиозните символи?

Дали неколкократното увеличение на тиражите на западни списания и вестници, осмиващи пророка Мохамед в карикатури, си струва живота на работещите за тях журналисти и карикатуристи, или този на обикновените полицаи и граждани, оказали се в неподходящото време на неподходящото място? Какво толкова научава от тези карикатури разглезеното и преситено западно общество? И какво получава впоследствие от засегнатите в религиозните си чувства мюсюлмани или изповядващи други религии? Мислят ли издателите на съответните списания и вестници, поне в забравилата всякаква християнска чувствителност Западна Европа, за съдбата на християните в мюсюлманските страни? Ако мислеха, сигурно биха се въздържали от подобни провокации. Вместо това насаждат двойна омраза: към друговерците в собствените си и в чуждите държави, и към широко рекламираните западни „ценности” като свободата на правилно изразяване, еднополовите бракове, парадирането с нетрадиционната сексуална ориентация, показната голотия, порнографията и т.н.

 

ОСВОБОДЕТЕ СТОЛА НА ВАЗОВ!

Е-поща Печат PDF

Отворено писмо до министъра на  образованието и науката

Уважаеми г-н Министре,

Пише Ви един редовен докторант в Софийския университет, а също и баща на 2 деца, които в момента са в образователната система. Признавам, че според мен, това писмо следваше да напише някой български учител или преподавател в университет. Признавам, че съм леко потиснат от това, че такова писмо няма и че българското учителство и академична общност сякаш не съществуват. Но като няма, си мисля, че и един докторант, т.е. бъдещ учен, и също – родител на ученици, може да го напише. Защото трябва да се напише.

Та, г-н Министре, постъпете разумно и освободете стола на Дядо Вазов. Никой стол никога не е толкова важен, че да жертваш всичко друго заради него.

Напуснете го, защото срамите не само Дядо Вазов и другите достойни седели в него, но срамите и себе си. За няколко седмици навредихте толкова на себе си, колкото не бихте могли в целия си живот. Тежката министерска корона Ви се отразява зле, и Ви вреди повече в личен план, отколкото Ви помага.

 

КЛАДЕНЕЦЪТ НА ХЕКАТА

Е-поща Печат PDF

„Кабинетът е обречен ако не оттегли предложението си за пенсионна реформа” – каза съпредседателят на „Реформаторския блок” Радан Кънев в средата на миналата година. Тогава зад скандалните промени, предложени от ГЕРБ, твърдо застана „най-евроатлантическата партия” ДПС, формирайки с партията на Бойко Борисов така нареченото тематично мнозинство. Въпреки че депесарите бяха „помолени” лично от Борисов да не подкрепят второто му правителство, та да не пришивали ГЕРБ към тях.

Ябълката на раздора между ГЕРБ и „присъдружните” партии от четворната управляваща коалиция бе намерението на икономическия екип на водещата партия да „одържави”, тоест да вкара в бюджета на НОИ, парите, натрупани в частните универсални пенсионни фондове.

Точно както навремето Симеон Дянков - като вицепремиер и министър на финансите в първото правителство на ГЕРБ - вкара резерва на НЗОК във фискалния резерв на държавата и те „изчезнаха” - също като парите на вложителите в КТБ.

 


Страница 331 от 339