Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЗА ИСТИНАТА СРЕЩУ ЛЪЖАТА

Е-поща Печат PDF

Уважаеми читатели,

 

Преди да прочете забележителната според мен нова статия на проф. Бончо Асенов, с почти същото заглавие, искам да кажа няколко думи за дългогодишния член на редакционния съвет на в. „Нова Зора“, проф. Бончо Асенов за автора, който вие иначе добре познавате. Думи. Не очаквайте, обаче, справка за докторатите му по философия и пр. науки, нито за авторството му над 30 книги по въпросите на сигурността и религията, по проблемите и задачите на патриотизма и защитата на националните интереси. Публична тайна е, че професор Асенов е бивш служител на Държавна сигурност с висок офицерски чин; че е преподавал във Висшата специална школа на МВР, а в годините, от когато е и член на редакционния съвет на вестника, дисциплината, която преподава - „Разузнаването в международните отношения“, винаги е била гаранция за препълнените със студенти зали на Варненския свободен университет и Пловдивския университет „Паисий Хиендарски“.

Преди 25г. проф. Орлин Загоров доведе в редакцията на „Зора“ своя колега Бончо Асенов. Редакцията беше особена, всъщност – такава нямаше. Всички ние, които създавахме „Зора“, бяхме „доброволни гребци на галерата“, все хора, за които създаването на поредния брой бе една своеобразна празнична каторга, която въпреки трудностите, ни караше да вярваме, че нашата мисия в усилните за Отечеството ни дни на разруха е да ковем ковчега на всяка лъжа и, че всеки брой на „Зора“ е още един пирон в него, преди окончателно да довършим мисията. Уви, нашата „служба за погребални намерения“ се проточи във времето. Видяхме се въвлечени в паноптикума на един свят, в който лъжата бе нещо като облак от митичните днес фини прахови частици, с които ни заставят да се борим под предтекста, че уж са загрижени за нашето здраве. Тя беше тотална и вездесъща. И такава е до днес! – една премислена тактика за отвличане на вниманието, за обезсилване на истината и за подменяне на действителността. Под покривалото на лъжата течеше скоротечна и страшна смърт на думи, като „надежда“, „просперитет“, „благоденствие“, „бъдеще“, „справедливост“, „солидарност“...

Под демократичните и перестроечни шаманства на жельожелевци и андрейлукановци цял един народ трябваше да бъде депортиран от „социалистическия ад на Живков“, в магарешкия рай на разрухата. Тържествено и нагло гърмеше забравеният днес „Последен валс“ и пред очите на милиони българи майкопродавци и хитреци разбиваха и обираха уреденият им дом и наричаха всичко това път към всеобщото щастие и благоденствие, път към демокрация и светли бъднини. И значи някой трябваше да поеме риска и да застане на страната на истината в тази вакханалия и да се опита да отваря очите на хората, да опровергава и доказва правдата за поразения от лъжата разум.

Ето в такава обстановка наред с такива непрежалими гребци от галерата на правдата като Николай Хайтов, Христо Малеев, Георги Близнаков, Венцеслав Начев, Венко Мечков, Николай Генчев, Илчо Димитров и др., застана и проф. Бончо Асенов. С негово участие в живота на „Зора“ и „Нова Зора“, ние доказахме през годините каузата, на която се бяхме посветили – да бъдем защитници на българския национален интерес, защитници на всичко българско и родно, на всичко, което е било достояние, воля и плод на труда и духа на любимото ни Отечество.

Десетки са битките в каузата на „Зора“ и в тях проф Бончо Асенов, винаги е блестял със своята непримиримост към лъжата, със своята изследователска скрупольозност към фактите, със своята невероятна информираност и прямота. Негови колеги още разказват легенди за онова позорно съвещание в МВР след 10 ноември.

 

Проф. Д-р Бончо Асенов

 

Когато след репликата към седящите в залата служители - „Другари, не всички от вас са мръсници и негодници“ на трибуната току пред лицето на самия министър Семерджиев застава дръзкият подполковник Асенов, за да се обърне към всесилния член на Политбюро с думите: „Колега Лилов, вие тук като професор ли присъствате или говорите като политическо лице?“.

Не си струва сега да бъде преразказван този случай, той подробно е описан в книгата на неговия колега Тодор Ников. Споменах го, обаче, и заради това, че проф. Бончо Асенов не се е стъписвал пред авторитети никога, дори когато са били представени като носители на славата на истината от последна инстанция : Скотланд ярд, БиБиСи, Дойче веле, “Свободна Европа” и др.

През 2018 г. проф. Бончо Асенов издаде една знаменателна книга, която носи заглавието „Случаят Георги Марков“. Без да се самооблъщавам в провидчество мога да заявя, че тя е потвърждение на формиращите се две нови тенденции в отношението на българския читател към появилите се нови заглавия в книжовния живот: в случая става дума за осезаема промяна през последните десетилетия в общото ни духовно развитие, чиито възприет смисъл може да бъде изразен с твърдението: Днес всеки пише и никой не чете. Някои представят тази промяна като доказателство, че българинът губи интерес към книгата. В това може да има истина, но тя се отнася до интуитивната непоносимост на днешния ни съвременник към лъжата, на която политическата конюнктура се опита да принесе в жертва книгоиздаването. Дълбоките корени на българския културен код, обаче, както и жаждата за безпрепятствено общуване с правдата и истината, очертават неумиращото просветление като най-чист извор на духа. „Случаят Георги Марков“, излезе на книжния пазар на 20 април 2018 г. и само за седмица – две за нея излязоха толкова рецензии и отзиви, колкото за други книги могат да се наброят в течение на години. Някои от тях ще се опитам да отбележа: Ново разследване на случая „Георги Марков“ – рецензия от Петър Величков във в. “24 часа“ от 26 април 2018 г.; „Англичаните убиха Георги Марков“ – подробно представяне на книгата във в.“България днес“ от 3 май 2018 г.; „Случаят „Георги Марков“ – представяне и откъс от книгата във в.“Нова Зора“ от 22 май 2018 г.; Представяне на книгата в девет поредни броя на в.“Златна възраст“ от 25 май – 13 юли 2018, във в. “Земя“ от 1 юни 2018 г.; „В защита на истината“ – рецензия в сп. „Сигурност“ от август 2018 г. от проф. Орлин Загоров; „Случаят „Георги Марков“ във в. “Дума“ от 11 септември 2018 г. от Ина Михайлова; „Аргументирано за случая „Георги Марков“ – във в. “Земя“ от 19 октомври 2018 г. от доц. Гале Марков; „Съдбата на писателя като проблем на литературата и обществото“ – рецензия от Панко Анчев, поместена във в. “Нова Зора“ от 4 декември 2018 г., която бе дадена за публикация и в  „Литературен глас“ и „Поглед-инфо“.

Наред с всичко това се появиха и интервюта с автора: „Да не убиваме пак Георги Марков“ – разговор на Петя Александрова във в.“Над 55“ от 21 май 2018 г.; „Ловецът на шпиони Бончо Асенов със сензационни разкрития кой уби Георги Марков и каква е вината на Лондон“ – интервю за агенция ПИК.бг от Албена Борисова на (16 юни 2018 г.)

Междувременно последваха и телевизионни предавания по повод на книгата:

Телевизия „АЛФА“ – май 2018 г.; Телевизия „Европа“ – с Георги Коритаров /юни 2018 г.; Пернишки канал /юли 2018 г.

Специално заслужава да се отбележи, че всички публикации, посветени на книгата на Бончо Асенов, са с положителни оценки. Незначително отклонение от общото одобрение принадлежи на несъгласията на Димитър Бочев и Георги Мишев, поместени в няколко по-правилни издания.

Огласявам този не случаен факт като продължение на мисълта, че дори, когато лъжата вече е обиколила света, истината тепърва започва да я гони. Маратонско е това преследване, изморително. И тежко. И трябва огромно присъствие на духа, трябва удивителна непримиримост, вяра и убеденост, за да поеме човек по този път. Но тъкмо това е доказателството, че когато е въпрос на кауза, никакви жертви и усилия не се безсмислени. „Случаят Георги Марков“ на Проф. Д-р Бончо Асенов е основание не само за авторска гордост. Той е награда и за терзанията на всчки, които усещаха мириса на сяра в тази дяволска провокация срещу България, но нямаха нито познанията, нито проникновения прочит на фактите, които могат да разобличат подобна провокация, проведена изкусно под чужд флаг и огласена от мощни пропагандни централи. Някога третият президент на САЩ, Ейбрахам Линкълн, бе заявил: „Може дълго време да лъжеш малко хора. Може малко време да лъжеш много хора. Но никога не можеш да лъжеш много време много хора“. Сиреч, все ще се намери един Бончо Асенов, който ще съумее да защити истината. Ето това ни дава увереност, че нашето дело е право и победата ще бъде за истината. Нали Бончо Асенов е до рамото ни като доброволен гребец на галерата на правдата.

Греби приятелю! Натискай веслата!

Всички награди с имена, свързани с каузата на „Зора“ и достойни за теб, са вече окупирани. И наградата „Николай Хайтов“, и „Черноризец Храбър“, и „Балканджи Йово“. „Зора“ няма власт да ти ги присъди. А заслужаваш!

Не ми остава нищо друго, освен да те обявя за първия носител на все още неучредената награда от името на „Нова Зора“: „Лауреат на светлината“!

 

Честито!

 

Минчо Минчев

Главен редактор

на в. “Нова Зора“


 

ТРЪБАЧИ И РАЗНОСВАЧИ НА ПРАЗНОДУМСТВА И НАДЕЖДИ

Е-поща Печат PDF

2018 ХВАЛБИ, ГЛОБИ И ПАТЕРИЦИ!

 

„Нали най-много прилича на Глупостта да бъде сама тръбач на своите похвали и лира на самата себе си. Кой би ме изобразил по-добре от мен самата?“

Еразъм Ротердамски, „Възхвала на глупостта“.

 

Ако слушаме управляващите, благодарение на тях 2018 година буквално е върнала България на политическата карта на Европа и света. То не беше европредседателство, не беше софийска среща на лидерите на страните от Западните Балкани с лидерите на ЕС, домакинство на срещите ЕС-Турция в Евксиноград и Източна Европа – Китай в София, Договор за приятелство и добросъседство с Македония. И дори подписването на договора между Атина и Скопие, по силата на който Македония се съгласи да не претендира за гръцкото историческо наследство и територия, да промени Конституцията си и да се нарече Република Северна Македония.

 

За визитите на Бойко Борисов в Саудитска Арабия, ОАЕ, Египет, Израел и Мароко да не говорим, нито за неговите прелитания до балканските столици и Брюксел. Добавете призивите му за (де)милитаризация на Черно море, в което трябваше да плуват яхти и платноходки, а по плажовете да загарят туристи, и като сравните всички тези розови сънища с реалните резултати и ползите им за България, ще помислите че има нещо пророческо във факта, че министърът на българското европредседателство Лиляна Павлова завърши своята мисия с патерици. Май и българската политика, при всичките хвалби на нейните автори, си „счупи крака“. Но, млъкни, сърце, глава да е здрава! От Нова година министър Павлова ще оглави Международния център за сътрудничество на ЕС, Източна Европа и Китай.

Оста на земното въртене

Ами „изпросването“ от Путин и Ердоган на едно отклонение от „Турски поток“, по което да се транзитира природен газ към Сърбия и Южна Европа? Ами китайските инвестиции, които се очакваше да потекат като пълноводна река след гостуването на многобройната китайска делегация в София? В това число в проекта АЕЦ „Белене“, за който уж се търси стратегически инвеститор и китайската държавна ядрена компания проявявала интерес да стане такъв. Въпреки това, търсенето на инвеститор продължава.

Ако във всичко казано от управляващия екип имаше капчица реализъм, щяхме да повярваме, че светът се върти около нас, благодарение на мъдрото ръководство на мин. председателя Бойко Борисов. Очаквахме дори да потекат арабски инвестиции към нашия окаян „остров на стабилността“. Само дето опозицията в лицето на БСП не признава тези „успехи“ и предлага своя „Визия за България“, като алтернатива на сегашния корупционен модел. И пак опозицията - парламентарна и извън парламентарна, в лицето на БСП и ДПС, и на ДСБ и „Да, България“, не само критикува управляващите, ами провокира, подкрепя и организира протести за свалянето на отделни вицепремиери и министри и дори на цялото правителство. И то, при положение че премиерът Борисов като един Дядо Коледа е отворил чувала и хвърля от там милиони: за хората с увреждания, за повишаване на заплатите на държавните служители, за коледни добавки на пенсионерите и вдигане на пенсиите от 1 юли 2019 г., за коледни бонуси в МВР и държавните агенции, начело с Търговския регистър. Но не случи той на народ, който цени добрините, ами иска още и още. И мърмори, че глобата от 77 милиона евро, която ЕК наложи на БЕХ заради монопола на „Булгартрансгаз“, щели да я плащат всички български граждани, а не само газовите дружества.

Добре е все пак, че на нашия

„остров на стабилността“

не живеят французи, които с протестите и вандализма си принудиха президента Еманюел Макрон да обяви извънредно положение във Франция и да отстъпи от някои „реформи“, като облагането с данък на най-ниските пенсии. А, както върви, скоро може да пламне килимът и под краката на британския премиер Тереза Мей, която отчаяно се опитва да изкопчи нови отстъпки от ЕК, за да избегне Брекзит без сделка. Българското европредседателство изобщо не помогна за безконфликтната раздяла на Великобритания с ЕС. Мей подписа някаква сделка за Брекзит с Брюксел, която не се одобрява дори от собствената й партия, камо ли от британския парламент. Затова Мей отложи гласуването в парламента и отлетя до Брюксел за нови пазарлъци, но от там казаха, че предоговаряне на Брекзит няма да има. А съдът на ЕС постанови, че Великобритания може да се откаже от Брекзит без да иска одобрението на останалите 27 страни членки на ЕС. На 21 януари британският парламент ще каже последната си дума и Мей може да се сбогува с политиката, а 29 март 2019 г. е крайният срок за излизането на Обединеното кралство от ЕС.

Но, докато в Лондон консерватори и лейбъристи дружно заговорничат срещу Мей, в нашето отечество такива неща не стават. Бойко Борисов преживя истинска метаморфоза, като от яростен критик на Сергей Станишев, тройната коалиция и кабинета „Орешарски“, изведнъж се умили от преизбирането на Сергей  за председател на ПЕС. Дори му изпрати послание да продължава да бъде гордост за България.

„Доживяхме керемида масло да пусне“,

би казал Чудомир. Но може би част от обяснението на тази Бойкова „любов необяснима, любов невероятна“ към Станишев е фактът, че Корнелия Нинова не отиде на конгреса на ПЕС, на който освен председател на социалистите се избра и техен кандидат за поста председател на ЕК. Това е холандският социалдемократ Франс Тимерманс. Отделно конгресът на ПЕС изрази подкрепа за Истанбулската конвенция и Глобалния пакт на ООН за миграцията, по които Нинова има собствено мнение и го отстоява на всички равнища.

Пактът, е бил подписан на среща на високо равнище в Маракеш от 164 страни, макар да няма обвързващ характер. И, о, чудо, България не е сред тях! Белгия е сред подписалите пакта, но премиерът Шарл Мишел плати за това с оставката си и тази на цялото правителство. Коалиционният му партньор, фламандските националисти, излязоха от правителството и премиерът бе принуден да връчи оставката си на краля.

Колкото до конгреса на ПЕС, световните медии сякаш не забелязаха, че Станишев е преизбран, а акцентираха на избора на холандския социалдемократ Франс Тимерманс за кандидат на европейските социалисти за поста председател на ЕК. А пък той погали ушите на Бойко Борисов, като каза че отдавна било време България и Румъния  да влязат в Шенген. България - по въздух и вода! На 11 декември ЕП трябваше да гласува дали двете балкански страни са готови за Шенген. Резултатът е известен: с голямо мнозинство европарламентът подкрепи членството на България и Румъния в Шенген. Само че решенията на ЕП имат препоръчителен характер за ЕК и Съвета на ЕС. Достатъчно е холандският премиер Марк Рюте да се обяви в Съвета на ЕС против нашето присъединяване към Шенген, за да си останем само безсмислени кандидати за обетованото пространство. А, за разлика от Тимерманс,  холандският премиер Марк Рюте не иска изобщо да ни вижда там.

Благодарим на Тимерманс, но защо да не ни приемат в Шенген и по суша? Ние защо построихме

Великата българска стена?

Нищо, че тя май се оказа също корупционна далавера, и че се събаря при всеки по силен валеж. Със и без стена по границата, полицията продължава да залавя нелегални мигранти по АМ „Тракия“, на границата със Сърбия, или в самия център на София? След което, подобно на Сизиф, започваме отново да бутаме камъка, тоест да кърпим зейналите пробойни в стената. Което не пречи и обещанието на Тимерманс да влезе в графата „успехи“ на правителството в София.

Доброто и злото обаче вървят ръка за ръка. Точно когато управляващите се размечтаха по въпроса за Шенген и вдигането на мониторинга над България, едно изявление на македонския премиер Зоран Заев показа цялата несъстоятелност на самохвалствата на нашите пишман дипломати. Заев изтълкува договора с Гърция като потвърждение на „идентитетот“ на македонския език. А, когато българският вицепремиер Каракачанов го заплаши с вето върху приемането на Македония в НАТО и ЕС, Заев отговори, че да бъде македонец и да говори на македонски е негово право. Декларацията на македонското министерство на външните работи беше по-дипломатична, но преди това Заев беше казал, че когато страната му влезе в ЕС, македонският език ще стане официален език на Евросъюза. Как не се сети само да напомни на Каракачанов, че Договорът за приятелство и добросъседство между България и Република Македония е подписан на конституционните езици на двете държави. И, че под ръководството на Петър Харалампиев, предложен от него за шеф на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), в агенцията се е вихрила срамна търговия с удостоверения за български произход. Къде са блеяли нашите умници, та не са видели какъв коз дават на македонистите, подписвайки въпросния Договор за приятелство и добросъседство? А македонисти се оказаха не само хората на ВМРО ДПМНЕ, а и македонските социалисти.

Но кьорав карти не играе!

Управляващите в София получиха, каквото заслужаваха, защото бяха повярвали в собствените си басни за тяхната значимост, като водачи на Западните Балкани към светло евроатлантическо бъдеще. Стените на издигнатия от тях призрачен „дворец на успехите“ бяха започнали да се рушат още преди този скандал да се разрази, но кой от тях обърна внимание на предупрежденията и критиките? Случаят с македонския език не е изолиран. С фиаско може да завърши и продължаването на „Турски поток“ през България, понеже според помощник държавния секретар на САЩ Съливан, това не премахвало зависимостта от Русия. Джон Маккейн умря, да живее Джон Съливан! Този ще успее да ни пробута и остарелите американски изтребители F-16, когато Турция се превъоръжава с F-35, а руснаците имат МиГ-35! А защо да не ни набута и в сирийското тресавище, след като Тръмп обяви че до един месец ще изтегли американските войски от там, понеже „Ислямска държава“ била победена? В същото време Ердоган трупа войски по границата със Сирия за да проведе „антитерористична“ и „прочиствателна“ операция срещу кюрдите на изток от Ефрат. Кюрдите за пореден път бяха подлъгани и изоставени от Чичо Сам и дано на управляващите в София им светне червената лампичка, че янките нямат вечни приятели и съюзници, а само вечни интереси. Затова са готови да воюват в Украйна до последния украинец..

Подходът на българската държава е по-друг.Тя, например, джироса спорните исторически и езикови въпроси с Македония на една комисия, която още не се е събирала, камо ли да свърши нещо полезно. В случая отново водеща бе волята на Борисов „този проблем да ми се махне от главата“. А се оказа, че Заев, когото той прегръщаше и потупваше покровителствено, го е изиграл. И не е единствен. Защото и „приятелят му“ Алексис Ципрас отърча до Москва и, въпреки че беше изгонил двама руски разузнавачи, изкопчи от Путин обещание „Турски поток“ да мине през Гърция.Така че и да има отклонение от „Турски поток“ през България, обемът на транзитирания по него руски газ ще бъде в пъти по-малък от този, който щеше да има при реализирането на газопровода „Южен поток“. Съответно и транзитните такси, ако има такива, ще бъдат по-малки: не 400 млн. евро на година, а до 100 млн. евро, примерно казано. А, докато до нас дойде газ от Азербайджан, Иран, Катар, Израел или САЩ, може за ГЕРБ да говорим както говорим сега за СДС. „Илюжън, ти можеш да го виждаш, но него все едно че го няма“, казваше Тодор Колев.

Що се отнася до

голямата гордост на Борисов,

наречена евроатлантическа интеграция на Западните Балкани, да напомним за конфликта между Косово и Сърбия и взаимното налагане на санкции между двете съседки. Косово обяви, че създава своя армия, въпреки предупрежденията от ООН и Брюксел. Достатъчно й е на Прищина, че Вашингтон одобрява милитаризацията на Косово.

 

Оказа, че Заев, когото Борисов прегръщаше и потупваше покровителствено, го е изиграл.

 

Фразата, че войната е прекалено сериозна работа, за да бъде оставяна на военните, може да се преправи за външната политика. В смисъл, че тя е прекалено сериозна работа, за да се оставя на аматьори и хора, умиращи от любов към себе си. Или на такива като Екатерина Захариева и Бойко Борисов, които веднъж не приемат географски определения към името на Македония, после твърдят, че името Северна Македония е добро. Или след като са подписали договор на конституционните езици на България и Македония, твърдят, че не са признавали съществуването на македонския език. Но вместо тях, Каракачанов гълчи строго македонците и ги плаши с вето върху членството им в НАТО и ЕС. Все едно, че Македония и България не са съществували без евроатлантическо членство.

 

Понеже според Клаузевиц войната е продължение на политиката (външната, б.р.) с други средства, можем да гадаем как ще воюва България при такава външна политика, която Тръмп би нарекъл шантава. На танц със саби биха могли да научат и мечките, но за превръщането на дипломатическите екскурзии в печеливши за България начинания се иска нещо повече от прословутото „Нека големите началници да се разберат“, ние сме за. Можем да простим всички недостатъци на нашите йесмени, но не и самохвалствата им на фона на мижавите резултати от техните инициативи. „Едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък е трето и четвърто да го направиш“, казва героят на Хайтов от „Мъжки времена“. Когато не искаш и не можеш, ти остава другото: „Едно сахатче бегане, животче връщане“. С уговорката: „И пак не можеш да се върнеш там, откъдето си тръгнал“.

У нашите „дипломати“ искане може и да има в излишък, но моженето е кът, както и куражът да се опълчат на мейнстрийма, щом са застрашени националните интереси на България. Поради това се превръщат на тръбачи и лири на собствената си глупост, обявявайки за успех дори глобата на ЕК. Понеже можела да е и 300 милиона евро. Боже, пази България!


 

РУСОФОБИЯТА КАТО АНТРОПОЛОГИЧНА КАТАСТРОФА

Е-поща Печат PDF

Доц. Валентин ВацевНа 11 октомври м.г., в София, бе проведена Национална научна конференция „Русофобството – причини, етапи, форми и институции“. На нея, всеобщ интерес предизвика прочетеното от доц. д-р Валентин Вацев резюме на неговото изследване „Русофобията, като антропологична катастрофа“. „Нова Зора“ вече разполага с пълния текст на студията на именития геополитик и политолог. Предлагаме текста в три последователни броя на просветеното внимание на нашите читатели  с непоколебима увереност за неговото профилактично значение. Намираме, че е особено опасна за народа и държавата ни разгръщащата се в българските средства за масова информация антируска пропагандна капания. Волята за тази русофобска пандемия е с очевиден извън национален интерес и базиране. Предупреденият, обаче, винаги е въоръжен. Да си припомним тази мъдрост.

 

Политическият и пропаганден смисъл на нашата конференция е очевиден – и все пак аз бих се опитал да го заобиколя, доколкото е възможно, защото мисля, че главната задача на този етап е да се внесе ред в понятията. Затова, впрочем, мисля, че трябва да бъдат приветствани всички опити да се гради теория по въпроса. Разбира се, не можем да започнем с дефиниции, те би трябвало да дойдат най-накрая, като резултат от съдържателна интелектуална работа върху фактическия материал.

1. И все пак аз бих искал да започна не с това какво е русофобията, а какво тя не е. Вярвам, че много хора ще се съгласят, че тя не е отбелязване и посочване на отделни неприемливи факти или дори тенденции. Затова, например, когато аз отбелязвам абсолютно престъпния характер на режима, който се беше закрепил в Кремъл в края на миналия век (и как да забравим, че именно този режим два пъти се намесва по особено брутален начин във вътрешно-политическия живот на България – първия път при свалянето на Т.Живков, а втория път седем години по-късно при свалянето на правителството на Демократичната левица), когато отбелязвам своята ненавист и отвращение към руската олигархия – за нея се твърди, че вече не е във властта, но очевидно все още е твърде близко до нея; а също и когато отбелязвам различни, според мен реални проблеми на днешната управленска практика на Кремъл – аз не се съгласявам да бъда наричан русофоб. Всъщност, ако всичко изброено дотук беше русофобия – тогава главният русофоб би бил съвкупният 140 милионен народ на Русия.

Затова аз твърдя, че русофобията е нещо по-друго, нещо по-различно от обикновената и понякога неизбежно сурова критика на различни културни и управленски практики в Русия.

Без да претендирам за дефиниция, аз твърдя, че русофобията се появявя тогава, когато се загубва усета за място и време, за пространство и история, за логическа консеквентност и доказателственост, когато спре интересът (а той е задължителен за всяко сериозно изследователско мислене) към разликите между универсално, партикуларно и сингуларно, т.е. към самата категориална структура на мисленето. В този смисъл русофобът е конструктор на митологеми, като след като ги е произвел, успява и да живее вътре в тях. По този начин в днешния секуларизиран западен свят (и това е особено вярно именно за англосаксонския свят) русофобията е секуларизиран еквивалент на ужаса от Врага на човешкия род.

 

В тези смислови координати Русия придобива измеренията на абсолютно, насъщно, хипостазирано и активно зло, което живее със себе си, заради себе си и като отрицание на всичко друго – както е известно, абсолютното зло не се обосновава, защото умее да обосновава само себе си. И това вече е Русия в светогледа на Запада, и особено на англосаксонския запад – тя е Другото, Другия, тя е То на Стивън Кинг и Ктулху на Лъвкрафт. Разбира се, най-плътна е картината на това зло, нарисувана от Толкин – страната на орките, обобщен Мордор.

Религиозният генезис на тези мисловни конструкции е очевиден и това което ще ме интересува в моето изложение оттук нататък е не това, което идва след, а това, което е преди секуларизацията.

Тук обаче, очертавайки не толкова наличието, колкото отсъствието на работещи дефиниции на този етап, бих искал да споделя с аудиторията, едно мое субективно предположение – истинската, зрялата, автентичната русофобия, обитавайки митологичните пространства и психологичния ъндърграунд не може да се реализира без поне 10% неподправен идиотизъм – „Путин сее комунизъм по целия свят”, това реално, а не измислено твърдение на един активен български русофоб е удобен пример за тази мисъл. По този начин Путин, като главен злодей на епохата  е на път да измести евреите, за които ние си знаем, че са виновни за всичко (разбира се, един съобразителен русофоб няма да пропусне да гарантира смисловата цялост на конструкцията, разкривайки еврейски произход и при Путин).

2. Русофобията тук ни интересува в своята идейна, така да се каже пълнота и в своя исторически генезис.

Точно затова мисля, че българската русофобия не е подходящо емпирично поле за изследване. Русофобите в България, а те разбира се, са едно изчезващо малко истерично малцинство, спадат към два различни типа, които обаче, не винаги и не непременно са разграничени, между тях може да има и преходи. Първият тип - това са наследниците на руската перестройка в България, т.е. това са руско-български либерали, които по дефиниция не могат да не бъдат русофоби. Както е известно, русофобията е един (конституиращ) особен аспект на руския либерализъм. По този начин, ако човек съзнателно е приел аксиомите на горбачовата перестройка, твърде скоро след това той обективно и по независим от себе си начин не може да не се осъзнае и като яростен русофоб. Това е изследвано многократно, омразата към Русия е задължителен елемент в менталността на руския либерал – това е описано, още руската класическа литература разкрива този феномен („Как сладостно отчизну ненавидеть жадно ждать ее уничтоженья, /И в разрушении отчизны видеть /Всемирного денницу пробужденья..“), днешните политически анализи в Русия не го оспорват.

Вторият тип български русофоби, това са просто наследниците (интелектуално-политически, но често и в произходен смисъл) на българските фашисти, от 20-те и 30-те години на миналия век, които в края на този период  по естествен път започнаха вече да се осъзнават като хитлеристи.

Тяхната болка е понятна – те и досега на могат да преглътнат и да простят на руските унтерменши начина, по който те се отнесоха към техния кумир, към тяхната пътеводна звезда – Хитлер.

Просто пепелта на Хитлер блъска в гърдите и сърцата на много от българските русофоби – и в този смисъл те не са  просто фашизоиди, а са латентни, недоразкрити фашисти и хитлеристи. Техният coming out представлява важна част на съвременния български духовно-политически живот, но също и на реалната управленска практика на българската политическа класа.

„Хитлер в сърцата” – това е реалното политическо вдъхновение на все по-голяма част от българската политическа класа. Интересното е, че нито главният геополитически куратор на България (САЩ), нито изнесеното административно и политическо управление на страната със седалище Брюксел, проявяват някакъв интерес към този изключително важен процес, протичащ в българската политическа класа. Обяснението на това, струва ми се е просто – няма нищо по-удобно и по-подходящо за утвърждаване на русофобския дух на епохата от един автентичен хитлерист (стига той да бъде научен, разбира се да не прави зиг хайл на неподходящи места и да не татуира пречупени кръстове по челото си). Особено пикантна е една друга българска особеност – невероятно е как българското еврейство се отнася не просто търпимо, но и благодушно към изкуствения ренесанс на българския фашизъм днес. Исторически изследвания, впрочем, описват подобна търпимост сред германските евреи в началото на 30-те год. на миналия век. Историята обича с усмивка да се повтаря.

3. Днешната русофобия, обаче, свободно съчетава исторически непримирими на пръв поглед интелектуални съставки и импулси. Наследници на Хитлер и Мусолини, в пълно съгласие със заклети и сертифицирани либерали днес успешно произвеждат русофобия като свой съвместен интелектуално-политически продукт. Съчетанието на фашизоиди и либерали така безпроблемно, каквото е днес, може да бъде обяснено от функционална гледна точка. Докато фашизоиди, латентни хитлеристи и духовни синове и дъщери на Сорос и Попър заедно произвеждат своя общ продукт – русофобията, техните вътрешни и привидно непреодолими противоречия не интересуват никого, нито техните спонсори и вдъхновители, нито самите тях. Защото русофобията е точката, в която се заличава уж непреодолимата вражда между либерали и хитлеристи.

Силата, която примирява тези привидно несъчетаеми полюси – това е тяхната обща функционална роля, вътре в която и при изпълнението на която либералът и фашистът са едно.

Тове е така, защото русофобията днес е един от трите стълба на разгръщащата се пред очите ни Студена война.

Способността на либерали и хитлеристи да не спорят, когато става дума за война срещу Русия е известна още от периода преди приключването на Втората световна война. Изминалите оттогава повече от 70 години просто потвърждават и свидетелстват не просто за възможността, а за практическото наличие на този странен на пръв поглед политически мир, между осъзнато непримирими противници. Студената война, която приключи в края на 80-те год. и разгръщащия се днес втори етап на същата Студена война не просто оправдава, но и изисква всеобщи съюзи, синтези на всичко с всичко – стига това „всичко” да има някакъв русофобски смисъл.

Отклонявайки се за секунда от смисловата линия на досегашното изложение е необходимо да посоча, че освен журналистическо-метафоричния и пропаганден смисъл на термина „студена война“, той има и реално предметно съдържание.

За да е налице наистина Студена война, а не просто журналистически предчувствия и пропагандни проклятия, са необходими три съществени елемента (”три стълба”).

Първото, абсолютно съществено условие е именно сатанизацията на противника. Той трябва да се възприема не просто като враждебна сила, а като актуална, неуморна и насъщна сила (качества, впрочем, по общо съгласие приписвани на Сатанаил през европейското Средновековие.)1 Всъщност, това Зло обитава отдавна културното подсъзнание на Запада 2. В религиозна или секуларна форма то е непременен участник в духовния живот на Запада и особено на англосаксонския свят 3. Всъщност, съвсем не толкова отдавна на територията на САЩ бяха намирани и изгаряни публично агентите на това зло. Малко по-късно, ужасени от идването на това зло, ръководители на Пентагона скачаха от прозорците на високите етажи. А съвсем в наше време великата страна без ни най-малко съмнение се чувства длъжна да подържа непрекъсната бойна готовност по причина на това, че същото това зло (абсолютно, неуморно, весдесъщо) уверено се намесва в най-интимната част на американския политически процес – изборите.  Не бива да има съмнение, че дейците, натоварени със задачата да поддържат тази перманентна бойна готовност са искрени, при тях няма никакво съмнение в актуалността на това зло, разбира се няма и чувство за хумор. Получава се нещо наистина интересно – колкото повече Кремъл се старае да даде доказателства за невинност, толкова повече тези доказателства се разглеждат като доказателства за виновност. Тук очевидно действа класическата евангелистка формула, че „Най-голямата победа на Дявола е, че успя да внуши на хората, че не съществува”. Това състояние на умовете в англосаксонския свят се подържа сравнително лесно, със силите на медиите и чрез официални изявления на високопоставени - и следователно авторитетни държавни служители. Обобщено може да се твърди, че първият стълб на новата студена война (необходим, но сам по себе си недостатъчен) е вече изграден почти изцяло, враждебността е преминала във фобия (страх) и практически няма такова действие, което да не подлежи на окончателно изтълкуване  като подготовка за нанасяне на щети. На този етап предстоят само завършителни действия – изграждане на специализирана информационна мрежа (медийна, политическа и пропагандна) от организационни звена, имащи за задача да отговарят за непрекъснатото бойно дежурство срещу противника, надвиснал вече над хоризонта.

Следващият „стълб” на новата студена война е икономическото разделение, т.е. обграждането на „царството на злото” с непроницаеми икономически бариери. Този стълб обаче, се изгражда по-трудно, изисква повече разходи и усилия, а и точното трасе на икономическата стена (за разлика от стената на границата между САЩ и Мексико) не е лесно да бъде начертано. Има много зони в света, където се знае, че такава стена трябва да мине, но не е известно нито как, нито къде точно тя трябва да се построи. Напр., ясно е, че Тайван принадлежи към „свободния свят”. Обаче, проблемът е, че всеки опит да се издигне икономическа стена между островен и континентален Китай, се посрещат в Пекин максимално болезнено. А самият Китай от коя страна на стената трябва да бъде? Подобни проблеми неминуемо се появават и с Виетнам (страна, която изключително успешно строи социализъм), а също и с Турция (където пък за социализъм не може да става дума изобщо). Накратко, ако трасето на „икономическата стена” не съвпада плътно с трасето на идеологическата „стена”, тогава и двете стени са фактически неефективни. И все пак, икономическата стена се изгражда успешно. Завършването й не предстои в най-близко бъдеще, но успехите в това изграждане са очевидни, фактически цялата лавина от икономически санкции, налагани от САЩ върху „еретиците”, но също и върху тези, които се осмеляват да общуват с „еретиците” – целият този огромен икономически труд е насочен към изграждането в окончателна форма на втория стълб на новата студена война, именно – икономическото разделение на света.

Ако първият стълб е практически готов, а вторият предстои бързо да бъде завършен (примерно в рамките на следващите 3-4 години), то третият стълб на новата студена война предстои да бъде граден още сравнително дълго. Този стълб представлява абсолютно задължителната военно-политическа конфронтация (между силите на демокрацията и тоталитаризма, разбира се), като разбира се, кой е демократ и кой е тоталитарист се решава по единствения възможен и научнообоснован начин – демократична е тази страна, която приема безусловно нормите и изпълнява безусловно изискванията, които се формулират там горе, в сияйния Град на хълма. (В тази формула, впрочем, ясно се разчита класическото послание на блажения Августин ( за двата града – небесния и земния и за техните отношения.) А всички останали страни, които не отговарят на текущите стандарти за демократичност са поразени от чумата на тоталитаризма, като на някои от тях следва да се помага и прощава, а на други да се прости е невъзможно. Тук отново си проличава един класически верски мотив – „На грешника може да се прости, разбира се след покаяние, а за еретика опрощението е принципиално невъзможно”.

 

 

Но дори и завършен третият „стълб” (на военнополитическата конфронтация), той няма да може да се разглежда като окончателно готов, докато не бъде „изпробван”. С други думи, военнополитическата конфронтация следва неминуемо да доведе до такава конфронтация, в която двете страни открито балансират на ръба и едва след като (и ако) те успеят в ситуация на върховно военно непрежение да договорят някакъв списък от явни или неявни забрани и разрешения, които да регулират отношенията между тях, ще може да се смята, че студената война се е състояла, разгърнала се е и се е стабилизирала не като ситуация, а като дългосрочен модел на взаимодействие между заинтересуваните сили. Накратко и просто казано, студена война е невъзможна, без Карибски кризис или някакъв негов еквивалент. Преди да се състои такъв кризис (а той в съвременни условия може да се разгърне на няколко места в света – напр. един евентуален Азовски кризис) действителна студена война не може да се разгърне и тя би обитавала единствено журналистическите метафори.

Тук следва да се подчертае, че да се говори за така описваната тук студена война като за „неизбежност” е проява на безотговорен оптимизъм. Да се утвърждава „неизбежност” на студена война, означава да се мисли за една „гореща война”  като за нещо, което може да бъде избегнато – и заместено със своя относително безобиден вариант - студената война. Редно е да се помни, че студената война, на която човечеството беше свидетел (а и участник до голяма степен) се появи като спасителен изход, като щастливо изобретение, което избави човечеството от ядрен декаданс, технически средства за който още тогава бяха натрупани повече от достатъчно.

Днес, след неуспешния край на историята (за който така ведро пророкуваше Фукуяма), трябва да се мисли много внимателно за това кое е за предпочитане – студена или гореща война и кое от двете е неизбежно.

Това са функционалните аспекти на русофобията: абсолютно необходима и затова неизбежна съставка при изграждането на т.нар. първи стълб на студената война. Триадата „враждебност – русофобия – 24 часов ужас от Русия” е необходима, за да бъде конституирана моралната готовност на Запада и особено на англосаксонския свят за часа Х, в който четирите конника на Апокалипсиса (B2 или Ту160М – без значение) ще излетят, за да бъде информирано човечеството, че настъпва Съдния ден – и това, разбира се, отново е религиозен образ, като преходът от конник на Апокалипсиса към Ту160М е типичен преход на секуларизация.

Все пак, има смисъл да се мине по-нататък, отвъд функционалните аспекти на употребата на русофобията, тъй като вярвам, че генетичният аспект тук е по-важен и по-интересен от функционалния.

 

1. Ж. Делюмо, Кьеркегор, Хайдеггер, Батай - Пустота страха, Изд. Алгоритм, 2019г.

2. Ж.Делюмо, Ужасы на Западе, Изд. Голос, 1994г.

3. Ж.Делюмо, Д.Фрезер, Идентификация ужаса, Изд.Алгоритм, 2009г; The Anatomy of Melancholy, Philadelphia, E.Claxton & Co, 930 Market Street, 1883.

4.  Nicene and Post-Nicene Fathers Ser.I, Vol.2, Grand Rapids, MI: Christian Classics Ethereal Library, Schaff, Philip (1819-1893) (Ed.)

 

Следва


 

ФОРУМЪТ В МАРАКЕШ И РЕДУЦИРАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

Драстична ли е била „оценката на Чарли Чаплин” за интелектуалната криза в неговия свят?

 

Д-р Огнян ГърковГлобалният ком/пакт на ООН по миграцията не бе подписан от половината европейски и от „емигрантските”държави САЩ, Австралия, Израел. Подписаха го Русия и водещите €-демокрации, оглавявани нерядко от хора, не поели ангажимент да отгледат и възпитат в семейството си поне едно дете. Дори европейче да бе! А слаби лидери, без реални визии, прехвърлят топката на международната бюрокрация...

За чест на нашето правителство и опозицията България дори не участва във форума в Маракеш на държавите-сигнатари. В Ню-Йоркската декларация на ОС на ООН/20.09.2016 г. се предвиждаше до края на 2018 г. да бъде приет друг „подсещащ” документ

„Глобален пакт за бежанците”,

за който подозрително не се огласява нищо. Оставам с впечатлението, че с изключение на единици експерти нито политици, нито журналисти са наясно с двете документални творби. Не само у нас. В интервю за „hlavnespravy.sk”/11.12.т.г. бившият словашки министър на вътрешните работи с 10-годишен стаж на поста Роберт Калиняк (с майка бесарабска българка) преценява, че темата е политически деформирана от „полит-слънчогледи” и от некомпетентници. По „бежанския пакт” екс-министърът счита, че на бегълците не им се полага убежище. Някои страни им го дадоха и сега имат огромни проблеми с това. Според него много граждани не разбират мигрантската тематика и не разпознават разликите между бегълци, бежанци (=получили убежище), /нелегални/ мигранти, в т.ч. икономически ... и членове на ИДИЛ/Даеш. Дори някои световни политици не разбират драматичните разлики между отделните категории пришълци (според Анкара „изселници”), от чието разпознаване зависи прилагането на напълно различни понякога правни норми. Така напр. чеченците в Австрия, приети от предшестващото правителство по политически съображения като бегълци от войната (бежанците са от съседни страни, Бел.ОГ),всички получиха убежище. НО: 1.Това бе в нарушение на правилата за получаване на убежище в ЕС; 2. Почти всички от тези около 250 души се оказали „бойци” на ИДИЛ.

Ком/пактът избавя държавите, от които не би следвало да пристигат мигранти, от отговорността за собствените им граждани. И тази отговорност бива прехвърляна на плещите на държавите на Запад по недопустимата философия, че ако напр. на хората в Конго е зле, то нека те да живеят в Германия или в Словакия.

С иронична хиперболизация Калиняк подхвърля, че през 2015 г., когато с полицията и пожарникарите охранявали границата, „трябвало” да пусне за няколко седмици мигрантската вълна, за да разберат хората за какво иде реч. Опитният политик, подал през март т.г. оставка под „майданстващ натиск”, мисли, че реалните бежанци от войни трябва да получат временна закрила. Както по времето на военните операции в екс-СРЮ в Словакия имаше много хървати, босненци, които след приключването им се завърнаха в къщи. Тоест, временна мярка за хора от съседни страни в случай на военен конфликт. Без да получат постоянно убежище и да стават съставна част на словашката държава. В Габчиково имало временно бегълци, не допуснали инциденти и си отишли.

У нас изобилстват преялите бенефициенти и безкритични платени клакьори на неоколониалния, олигархичен модел

за редуциране на България чрез

„цивилизационен избор и пазарна икономика”, отстояващи права на бегълците. Забравяйки, че „нашите” мигранти са почти изцяло нелегални и че по чл.218 от Наказателния кодекс подлежат на санкция лишаване от свобода за около 5 години. И наред с неидентифицируемост, те са неподходящи за България като структура, образователен ценз, пол, трудови навици; често и по здравословен статус, пренасяйки опасни болести, за които европейците нямаме имунитет и пр. А правоохранителните и правораздавателните ни органи като че ли нерядко шикалкавят.

Един от най-ярките критици на ислямските бегълци е немският режисьор и сценарист от ливански произход Имад Карим. По публикувани записки на Мирка Хаасова, И. Карим е убеден, че тези люде тепърва ще се радикализират още повече. „Бегълците не са пионери, за да създадат нещо ново, а фанатични унищожители на култура, на изгражданото за столетия. В своите родини бегълците от Северна Африка, от Сирия, Ирак, Афганистан не са успели да изградят граждански общества, защото от 1400 години са оплетени в токсични догми на шариата”. ООН, Европейският съюз, „Амнести интернешънъл” и целево спонсорирани НПО-та не поемат персоналната отговорност на тези бегълци за контрол върху раждаемостта, над „желанието им да се образоват; да се учат на честност, на уважение към другите, към жените и дори към другояче сексуално ориентираните”. Изброените най-мощни международни организации, по записките на г-жа Хаасова, сега забраняват на обществеността от тези страни, които ги приемат, да се отбраняват срещу унищожителната миграция.

 

 

Това са същите тези международни организации, които не смеят да призоват богатите ислямски държави да приемат своите едноверци-бегълци. Имрад Карим е емоционален:

„Европа, Германия отмират по този начин!

Молим за прошка деца и внуци, че чрез имигрантите унищожаваме нашата цивилизация!”

Като завършек на публикацията се привежда твърде драстичен според мен цитат от починалия през 1977 г. гений-звезда на нямото кино Чарли Чаплин (Сър Чарлз Спенсър Чаплин) с позоваване на Павел Фендек от монографията му „Súmrak európskej civilizácie. Barbari sa zmocňujú Európy“ (=„Сумракът на европейската цивилизация. Варвари овладяват Европа”) : „Западната общественост е толкова дегенерирана, че не осъзнава доколко самата тя е умствено увредена. Някои идеи са дотолкова (с извинение! Ком.:ОГ) идиотски, че в тях може да повярва само някой (Бел. ОГ: западноевропейски) интелектуалец”.

Нискоинтелигентни са аргументите и намеците на пропагандния мейнстрийм от Брюксел, напр. в изявления на Е.Макрон, А.Меркел или на бившата председателка на Бундестага Рита Зюсмут, че новите държави-членки изсмуквали еврофондове, а не проявявали солидарност към волята на „староевропейци” за приемане на мигрантски квоти. Свенливо пропускайки отговорността на колонизаторска Стара Европа към бившите колонии? Също: развитите демокрации + отвъдокеанските ни наставници пропускат, че „в замяна” на еврофондовете България бе деиндустриализирана до 90%, с разбито селско стопанство, загуби 96% от външните си пазари и по социално-икономически причини служи за източник на евтина работна сила. Без да се връщаме назад, но според българската опозиция България беше достигнала 28-мо място по „качество на живот” и 29-то място по „човешко развитие”. Та, еврофондове са ниска компенсация за българските вноски в ЕС, разоряването на икономиката, масовата емиграция на Запад; за пробутване на пакети като Макроновия (за шофьорите); за непредоставянето на домакинство на нито една европейска агенция, косвено свързано с откриване на работни места и реализация у нас на квалифицирани студенти и пр.

Етнодемографската агресия

Радетелите ни пропускат и скромния факт, че и без новите изселници от третия свят предостатъчно за „Нова Европа” е обективното обстоятелство, че мнозинството от неадаптируемите към социален контакт и живот цигани живеят в Централна и Източна Европа (в България, Румъния, Словакия, Сърбия, Унгария, Чехия, Гърция, БЮРМ), а ромското „западно-европейско присъствие” на глава от населението е сравнително символично, с изключение в Испания. Само в наша България живеят толкова цигани, колкото във Франция, Германия, Италия, Великобритания, Холандия, Австрия, Белгия, взети заедно (Вж. в ogniangarkov.blog.bg:»Любителски трактат за българските и други евроатлантически (€/$)-цигани”10.08.2017 г., публ. и във frognews.bg, „Земя” и др.)! А даже ЧЕП-ът (=член на Европейския парламент) от ВМРО Джамбазки отхвърли идеята лансирана още от загиналия на 13.12.1971 г. министър на външните работи Иван Башев за преселване на нежелаещите да усвоят европейски порядки цигани в прародината им Индия. На първо време доброволно. Още повече, че индийски политици няколкократно заявиха подобна готовност, а в упоменатите държави от ЦИЕ идеята не е без поддръжници сред политическите елити. А пасивността не помага...

 


Правилно е схванал министър-председателят, че българите се опасяват от атентати като във Франция и другаде в Западна Европа, извършвани вече от второ и трето поколения местни граждани с по-високо съдържание на меланин в кожата. На 14 т.м. по БНТ Валерия Велева отхвърли с право пред Емил Кошлуков сравнение на българските мюсюлмани с упоменатите неуспешно интегрирани европейци-атентатори с азиатски и африкански корени във Франция, Белгия, Холандия и пр. Но не успя или не посмя да отбележи, че с въпросните нашенци се възприемаме взаимно и защото преобладаващата част от тях, ислямизирани през вековете на робството на Османидите, са с висок процент български етнически корени.

Етно-демографската агресия срещу Стария континент ще продължи. В условията на Европейска НЕ-сигурност, наред с мерките по обезопасяване на бъларските граници би следвало да се потърсят форми за контрол над европейци с ислямистки корени, посещаващи България.


 

 

„НЕ“ НА ВОЕННИТЕ БАЗИ НА ИМПЕРИАЛИЗМА

Е-поща Печат PDF

В Дъблин, столицата на Ирландия, от 16 до 18 ноември т.г. се състоя Първата международна конференция против военните бази на САЩ и НАТО, организирана от Глобалната кампания против военните бази на САЩ и НАТО, в която участват над 700 организации от цял свят. В град Дъблин дойдоха над 300 антивоенни активисти от 35 страни, в това число около 60 души от САЩ. Изказаха се представители на Куба, сред тях д-р Алейда Гевара, дъщеря на Че Гевара, на Аржентина, Бразилия, Колумбия, САЩ, Италия, Германия, Португалия, Гърция, Кипър, Турция, Полша, Великобритания, Ирландия, Чехия, Израел, Палестина, Кения, Конго, Япония, Южна Африка, Канада и Австралия. Това беше историческо събитие, защото конференцията е вероятно най-голямата международна среща на антивоенните сили през последните десетилетия.

 


Мнозина от присъстващите са активни участници в борбите на своите народи против американските военни бази, които носят смърт и разрушение, създават сериозни здравни и екологични проблеми – всичко това в нарушение на суверенитета на страните, където са разположени базите. Посочи се, че на японския остров Окинава са се състояли протести с участието на огромен брой хора против намерението на САЩ да изградят поредната база на острова. Беше отбелязано, че много се е засилило американското военно присъствие в Африка с цел да се ограбят ресурсите на африканските народи, включително суровините, необходими за производството на електронни изделия. Само в Конго войните, инспирирани от империалистическите интервенти , са отнели живота на над 6 милиона души. Участниците в конференцията изразиха подкрепа за народа на Куба, от десетилетия водещ борба за възстановяване на суверенитета на страната си над територията в Гуантанамо, върху която е разположена голяма американска военна база. По време на конференцията бяха организирани митинги в центъра на Дъблин и на летище „Шенън“, където от десетилетия правят престой американски военни самолети, включително превозващи незаконно задържани лица, за да бъдат предадени на тайните военни затвори, където да бъдат подложени на жестоки изтезания.

Днес САЩ са главната империалистическа сила в света с около 1000 военни бази в около 170 страни на света . Те са на първо място в света по броя на базите си, който е около 20 пъти по-голям от броя на военните бази на всички останали страни, взети заедно. На второ и трето място в класацията са две американски съюзнички, членуващи в НАТО – Великобритания и Франция.

Участниците в конференцията набелязаха стъпки по изграждането на международно движение против военните бази на САЩ и НАТО. Единствено формирането на такова международно движение ще даде възможност на антивоенните сили да постигнат успех в борбата против базите. Беше запланувано да се работи за организирането на глобални масови протестни действия в периода около провеждането на 4 април 2019г. във Вашингтон на среща на високо равнище на НАТО за отбелязване на 70-тата годишнина от подписването на Североатлантическия пакт. Важно е да се отбележи, че на същия този 4 април се навършват и 50 години от смъртта на Мартин Лутър Кинг, световно известен борец за мир, който беше убит година след произнасянето на своята прочута реч, в която той се обяви против американската война във Виетнам.

 

(По информация на Антивоенната организация „United National Antiwar Coalition“ - САЩ)


 


Страница 329 от 331