Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

КУБА – НЕУГАСИМИЯТ МАЯК НА СВОБОДАТА

Е-поща Печат PDF

В София, на 18 и 19 ноември, бе проведена Третата международна среща за солидарност с Куба на страните от Централна и Източна Европа (ICAP). Домакин и организатор на срещата бе Асоциацията за приятелство “България-Куба”, с почетен председател г-жа Станка Шопова и председател Тамара Такова. На срещата присъстваха делегации на граждански и неправителствени организации и социални движения за приятелство и сътрудничество с Куба и кубинския народ от 22 страни.

С приветствено слово към участници и гости г-жа Станка Шопова откри срещата и подчерта, че тя се провежда в дните на историческото споразумение за политически далог и сътрудничество между Куба и ЕС, което бе подписано през декември 2016 г., ратифицирано през месец юли, а от 1-ви ноември вече официално е влязло в сила. Споразумението е валидно за всички страни, членки на съюза, които са го ратифицирали. Между тези страни, разбира се, е и България, която има с Куба дългогодишно приятелство и сътрудничество. Самата наша асоциация - изтъкна г-жа Шопова, - е родена като сдружение, създадено по инициатива на български специалисти, които през годините стигнаха размерите на една армия на съзиданието от 40 000 души. Хора, които завинаги са запленени от очарованието на Острова на свободата и мечтите на един народ, толкова близък по темперамент и нагласа до нас, българите.

 

ПРОГЛАС НА РЕШИМОСТТА

Е-поща Печат PDF

Странни неща стават в така нареченото ни Народно събрание. След като в продължение на две десетилетия нашите, божем, законодатели, с башибозушка стръв създаваха „закони”, които да обезпечат един тотален грабеж, който превърна България в най-бедната, рухнала и разграбена страна в Евросъюза, сега управляващото мнозинство реши да променя Конституцията, като премахне и давността за престъпления, свързани с приватизацията. Криминалната приватизация била осъществена от онези, които следвало да бъдат разобличени, наказани и разпънати на моралния стълб на обществото.

Опозицията – нали затова е опозиция! – отхвърля предложението с всевъзможни политически, икономически, морални и разбира се, юридически възражения, като се мотивира, че отмяната на давността противоречи на базисни принципи на правото, а промяната на основния закон, така, както се предлага от властта, руши устоите на конституционния ред и на първо място – принципите на стабилност и предвидимост.

Само че група изтъкнати членове на Националния съвет на главната опозиционна партия считат, че макар предложението на властващите да трябва да се отхвърли категорично, председателят на партията също така категорично следвало да подкрепи предложението на властващите, като сложи подписа си под него! Което твърде напомня приказката: „И вълкът сит, и душата в рая!”

Най-странното в случая е, че никъде в Конституцията на Република България (КРБ) не се третира давността като правен институт. Което свидетелства за вопиющия упадък в националното ни правосъзнание, проявяващ се най-отчетливо в законодателството.

Нашите „законодатели” очевидно не знаят основни неща, което ги поставя в положението на несъвместимост да изпълняват задълженията си на народни представители (чл. 72, ал.1, т.3 от КРБ), като например факта, че в българското право липсва законова дефиниция на давността. Отделни академични автори я определят най-общо като период от време, определен от закона, през който, ако носителят на едно право не го упражнява, то се погасява.

Нека повторим: определен от закона! Тоест, само законът може да определя сроковете на давност. Видовете давностни срокове, независимо дали са погасителни (и в наказателното, и в гражданското право), придобивни и т.н., нашето право е разписало в процесуалните и в някои материални закони. Но не в Конституцията!

 

От Тръмп до Борисов: ЛЪЖИТЕ СА СОЛТА НА ПОЛИТИКАТА

Е-поща Печат PDF

Когато в речта си пред 73-тата сесия на Общото събрание на ООН американският президент Доналд Тръмп заяви, че само за две години неговата администрация е направила повече от всички предходни, присъстващите в залата държавни и правителствени глави избухнаха в смях. Засегнат от отношението им, Тръмп каза, че не е очаквал такова отношение, но беше щедро компенсиран от един „лидер“, когото трима папи са галили по главата. И, чиято държава, в продължение на половин година председателстваше и домакинстваше Съвета на ЕС. Естествено, става дума за Бойко Борисов и България, този „остров на стабилността“ в региона и евроатлантически водач на Западните Балкани. Ей това пусто „успешно“ евро председателство кара завистниците да омаловажават подвига на правителството в София, като акцентират на факта, че сме най-бедната и най-корумпираната страна в Европа. И, че по свобода на медиите сме на 114 място в света, далеч зад Унгария, а по икономическа свобода споделяме компанията  на Уганда и Монголия.

Ако вярваме на казаното от Борисов пред българските журналисти, благодарение на българското европредседателство ЕС е стартирал преговори за ново споразумение за партньорство със 79 страни от Африка, Карибите и Тихия океан. А отиването му в ООН вместо президента Радев е било поискано от американската страна. Само че още през февруари заместник министърът на външните работи Георг Георгиев беше споделил, че България настоява Борисов да посети САЩ, а не обратното. Но, тъй като ден преди форума на ООН Борисов присъства на среща, организирана от Тръмп под заглавие „Глобален призив за действие и справяне с проблема с наркотиците“, той изрече още една неистина: че България била избрана за съдомакин на този форум, заради приноса си в тази борба. Постоянният представител на САЩ в ООН Ники Хейли беше казала преди това, че съдомакини са 31 страни, но това Борисов го подмина като ненужен детайл от пейзажа.


Важното е, че успя да причака Тръмп на слизане от трибуната, да му стисне ръката и да се фотографира с него за историята. Казват, че повторил опита си, понеже го заснели в гръб, но охраната на Тръмп го отблъснала. Защо ли им се е видял опасен за сигурността на американския президент, това е покрито с мрака на неизвестността. Борисов, разбира се похвали с познанствата си с държавния секретар Майк Помпео - „като свършена работа“ и осведоми българските журналисти, че двамата с Тръмп често си говорят по телефона. И, че имало какво да направят през следващите 1-2 месеца. Освен това, както отбеляза Борисов, „Стратегическото партньорство в НАТО и преодоляването на опасностите във военната сфера са теми, които много ни интересуват и двете страни..Така че, когато идвам в САЩ, в лицето на ФБР и Сикрет сървиз, и на ДЕА (Агенция за борба с наркотиците, б.р.), срещам само приятели“.

Защо обаче Борисов спомена само за следващите 1-2 месеца? Да не би отново да е решил „да хвърли кърпата“, че толкова отчаяно се стремеше да се фотографира с Тръмп? Или ще почне да пише мемоарна книга „Моят живот от Банкя до „Дондуков“-2“? Естествено, след футбола и тениса, Борисов най-обича да пише във „Фейсбук“, но книгата е друго нещо,

Но, млъкни, сърце.

Има хора за писане, има хора за тичане подир топката. Истина е, че рейтингът на премиера пада, но този на парламента е едва 22%. И, въпреки това хората, които виждат на хоризонта предсрочни избори са „само“ 40%. А Ахмед Доган, на когото отиде на крака американският посланик в София, Ерик Рубин, все още не е казал, че има алтернатива на управлението на ГЕРБ и ОП. Никой не знае какво се е говорело на тази среща и дали проблемът за алтернативата е бил поставен на масата.

Междувременно, БСП се „среща с народа“, но „Алтернатива за България“ ще стане материална сила едва когато гневът овладее масите. Тоест, след като хората започнат да плащат горещите сметки за отопление, хляб и здравеопазване. Ленин би казал, че все още няма революционна ситуация, когато низините не искат да живеят, а върховете не могат да управляват по старому. Коалицията ГЕРБ-ОП скърца като биволска кола, но все още не е срещнала камъчето, което ще я преобърне. Така или иначе, хендека е близо.

Бегом по тъча

Международната обстановка на свой ред предлага достатъчно проблеми, отвличащи вниманието от трудния път до насъщния. ЕС се зъби на Унгария и Полша, които заплашва със санкции и лишаване от глас в Съвета на ЕС. Последният повод е решението на поляците да намалят до 65 години възрастта за пенсиониране на конституционните съдии, което Брюксел квалифицира като посегателство спрямо независимия съд. Тоест, иска привилегии, от които са лишени останалите полски граждани и крещи че изпълнителната власт се опитва да подчини съдебната! Изправен като между два огъня, Борисов бяга по тъча от категоричен отговор, като у нас подкрепя словесно Унгария и Полша, а навън гълчи Орбан. Но не са малко тези, които смятат, че ако ЕК е искрена, трябваше да започне наказателната си процедура от България, която по свобода на медиите е на 114-то място, докато Унгария е на 70-то. А по критерия икономическа свобода страната ни е в компанията на Уганда и Монголия. Но Борисов гледа да се хареса и на Тръмп, обявявайки от Ню Йорк: „Който в Европа купува руска газ, ще има проблеми“. Тоест, за да не зависим едностранно от Русия, трябва да купуваме американски втечнен шистов газ, ако ще да е три пъти по-скъп. А беше време, когато от Европа Борисов упрекваше американците, че са стиснати и не ни дават оръжие на преференциални цени, докато ние им даваме безплатно бази у нас. Или изкупуваме на преференциални цени скъпия ток от американските ТЕЦ. Вярно, това е заварено положение, но за три мандата Борисов не успя да получи от ЕК отговор на въпроса дали това е неразрешено държавно подпомагане. Ако ЕК каже „да“, дали някой ще се осмели да поиска от американците да продават тока на пазарни цени? Всеки друг, не и Борисов.

За музея на славата

Така, къде с хвалби за себе си, къде с ругатни и клетви срещу „агресивната“ опозиция, къде със сервилност към „големите началници“, управляващите се надяват да довършат мандата, без да бъдат съдени. Само бившият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков ще изпие горчивата чаша, след като съдът му запорира имотите и авоарите. След него антикорупционната комисия подхвана и бившия министър на финансите в първото правителство на Борисов, Симеон Дянков. Борисов твърди, че за един намек махал депутати от ПГ на ГЕРБ, но не желае да влезе в историята като първия министър председател на България, подавал оставка три пъти предсрочно, въпреки спечелените избори. Подобен актив не става за музея на славата, поради което Борисов отчаяно се нуждаеше от документирано ръкостискане с Тръмп. Защото визитата му в Белия дом в края на 2012 г. беше изпросена, но Обама му натри носа, натискайки го да обяви, че зад атентата в Сарафово стои Хизбулла. Но тъй като нямаше никакви доказателства за съпричастността на Хизбулла, бе пусната в употреба термина „обосновано предположение“. Обосновано от кого и с какво?

Излиза, че Големият бял брат е прав, дори когато е черен. При белия американски президент Доналд Тръмп отношението на Белия дом към управляващите в София е същото: натиск, докато приемат условията на американската администрация, ако и те да противоречат на европейските ценности. Дори една снимка им се свиди. Е, Плевнелиев успя да се фотографира с Обама и неговата съпруга, а Борисов публикува във Фейсбук профила си снимка с Доналд Тръмп и Мелания Тръмп. И, „чистосърдечно“ предостави това документално свидетелство за поредния си външнополитически „успех“ на авторите на завистнически „анализи“ и „коментари“. Но тъй като той се позова на протокола на Белия дом, у нас възникна въпросът: кога е правена тази снимка?


Защото 73-тата сесия на ООН се проведе в Ню Йорк, а Белият дом е във Вашингтон. Нима Борисов и Тръмп са пропътували от Ню Йорк до Вашингтон, само за да се снимат за историята? На чии разноски е пътувал нашият премиер, ако изобщо е ходил до Белия дом? А ако не е, защо пробутва тази фалшификация? „Мръсниците“ и „гадовете“, които отравят малкото радости на Борисов, няма да пропуснат възможността да го клъвнат по носа. Да му мислят пиарите на ГЕРБ като Тома Биков, Румяна Коларова и Антон Тодоров..


 

УРОЦИТЕ НА ИСТОРИЯТА

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 42

Около 19 часа правителството получило ултиматум от ВРК. На министрите, служещи и защитаващи Зимния дворец, било предложено до 19,10 ч да предадат оръжието и да приключат с евакуацията на лазарета. Правителството не отговорило на ултиматума. Размишлявайки за последните си часове в Зимния дворец, Малянтович пише: “В огромната мишеловка се лутаха обречени хора, рядко се събираха на едно място или на отделни групи за кратки разговори, хора самотни, изоставени от всички. ... Наоколо беше пустош, вътре в нас - пустота, и в нея растеше безумната решимост на равнодушното безразличие. ... Ако тези, които организираха властта, не я защитават, дали тя изобщо е нужна? Ако не е нужна, ако е отлетяла, на кого и как да бъде предадена и по чия заповед?..”

В 19,40 ч войските на ВРК завзели Главния щаб, с което се затворил кръгът на обсадата на Зимния дворец.

В 21,40 ч крайцерът “Аврора” дал халосен залп, сигнал за началото на щурма на двореца. Матросът болшевик Иван Флеровски свидетелства: “По бреговете на Нева се стичаха тълпи от зяпачи. Явно смисълът на случващото се не можеше да достигне до разума на жителите на Питер, не си представяха, че е опасно, по-привлекателно беше да видят какво се случва. Затова и ефектът бе поразителен, когато “Аврора” гръмна след сигналния изстрел от крепостта. Грохотът и пламтящият сноп при халосния изстрел са много по-големи, отколкото по време на истински бой, - затова и тълпата се олюля край гранитния парапет на брега, хората изпопадаха, разпълзяха се. Нашите матроси гръмко се смееха на комичната картина”.

В същото време няколко групи въстаници вече си пробиват път към Зимния. По думите на Владимир Антонов-Овсеенко, “атаката на двореца бе абсолютно хаотична”.

Комисарят на ВРК в Павловския полк Освалд Дзенис си спомня:Първи нахлуха в двореца през прозорците, откъм страната на Ермитажа, матроси и павловци. В помещенията вътре имаше кратки схватки с юнкерите, но атакуващите освобождаваха стаите една след друга. Юнкерите бяха изтласкани към главния вход. Понякога това се постигаше просто с натиск, понякога и чрез хвърляне на ръчна граната от стая в стая, или с изстрели”. Членът на ВРК, анархистът Федор Другов, който си пробива път с група кронщадци в залите на двореца, бил удивен: “Пред всяка врата стоеше лакей с ливрея и с неизменните бакенбарди. Беше странно да видиш такива хора, изпълняващи задълженията си дори в най-напечения бой. Хората с ливреи стояха невъзмутимо на поста си и с обиграни движения отваряха вратите пред всеки.”

 

ДЪЛБОКИЯТ КОД

Е-поща Печат PDF

• Патриотизмът е цивилизационна парадигма

Продължение от бр. 42

Да възвърнем „Държавата на духа”

Засилването на крайния национализъм, рязкото изостряне на етнически и конфесионални конфликти в редица райони на света, използването им в политическата и идеологическата борба на антикомунизма поражда необходимостта от сериозно теоретическо осмисляне на тези явления. При тези условия рязко се очертава разминаването между позициите на управляващия елит в много страни.

Този елит използва националната идея и патриотизма за свои тясно егоистични и съсловни интереси на местни и чужди субекти. Неговите представители се опитват да представят своите интереси за национални интереси. При тези условия изконните въжделения на огромното мнозинство от населението, лишено от сътвореното от него изобилие от материални и духовни блага, е обречено да живее в мизерия и унижение.

Това разминаване особено остро се проявява в отношението към европейската мечта, ценностите на Ренесанса и Просвещението. Мнозинството от населението отстоява противоположна ценностна система, основана на идеята за социална справедливост, равнопоставеност пред законите, благоденствие за всички, достъп до качествена и безплатна образователна система, здравни грижи за всички членове на обществото и възможност да оставим на идните поколения по-добър свят.

Противно на това т. нар. политически елит се грижи за своите интереси и интересите на благодетелите си от Брюксел и Вашингтон, жертвайки държавния суверенитет, политическата и икономическата независимост на страната и националното достойнство.

Поради това

мнозинството от българите са разочаровани

от настоящето и не вярват в бъдещето, което ни обещават и което няма нищо общо с нашите мечти и национални идеали да възвърнем „държавата на духа”, някога център на славяно-християнската цивилизация в Европа.

Днес България преживява дълбока криза. Тя е израз на тотална опустошеност и анархия на ценностите.

В този болен свят българският народ е от народите, които все още не са превърнали хленченето в религия на унижението, борейки се за защита на личното достойнство. Ние трябва да сме горди пред този величествен подвиг на духа. И това е най-ярка изява на нашия патриотизъм и национално достойнство. Това е залогът за нашето оцеляване. Това изисква за нищо на света да не допуснем откъсване от православно-славянската духовна идентичност. Това е гаранцията, че все още сме в състояние да запазим за себе си и да завещаем на поколенията горда България. За да постигнем това, не трябва да проявяваме покорно примирение с щедро финансираната отвън отродителна дейност, която се осъществява чрез електронните медии. Нима е трудно да се забележи как те от сутрин до вечер заливат всекидневието ни с чужди за нас културни образци и духовни послания, оскверняващи изконната ни национална самоличност?!

 


Страница 4 от 229