Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЕДНА ЛЪЖА ПОД СКАЛПЕЛА НА РУМЕН ВОДЕНИЧАРОВ

Е-поща Печат PDF

Внимателният прочит на резолюцията на Европейския парламент, относно т.нар. изменение на климата, показва, че за европейските народи, почти в стилистиката на китайската културна революция, се подготвя ново съдбовно начинание по пътя на прекрасния свят на пленителното щастие. След хибридните войни за правата на човека, в частност, „благородната“ защита на жените и децата от „психическо и физическо насилие“, след борбата за благородното право на волност и освободеност на обитателите на работилниците за лява резба и след още по-благородното изясняване същността на иначе неясните джендър-параметри на пола „ТО“, след GREVIO – командата яхнала „благородните метли“ на целите на Отворено общество, сега най-благородната задача е да се поведе битка срещу химическата формула – въглероден диоксид СО2.

Няма да казваме, че това много прилича на войната на китайските селяни и възторжената ярост на хунвейбините, срещу врабчетата, обявени за главен виновник и идеен вредител за недоимъка по него време в КНР. Както е известно братският китайски народ реши проблема по известната „формула Дън“: „Не е важно дали котката е сива, важно е да хваща мишки!“.

Но мъдростта по европейските ширини напоследък някак трудно вирее. На нас май ни предлагат чисто и просто да развъждаме мишки!  Които, къде на шега, къде на истина, покрай кашкавала, сиренцето и домашната юфка, са на път да изядат почти всички достижения на съвременната цивилизация – като двигателите с вътрешно горене например, топлоцентрали и атомни централи, както и формите и методите на индустриалното животновъдство дори! Причината за което бил газът метан, който се явява съответен продукт на всичко що диша, а в случая – изхождал от обилните отпадни продукти след преработката на храната в стомаха на животните!...

Вярно, резолюцията на ЕП все още не предвижда транспориране на директива за затъкване кратери на вулкани и за пресушаване де що има на мучурливи места из Европа, но що е време, все е пред нас. Нали Айнщайн беше казал, че по-необятна от Вселената е само човешката глупост.

Очевидно някой, някъде е решил, че народонаселението така е впримчено в хватките на поголовното оглупяване, които пък са толкова безизходно непоклатими, а матрицата е тъй вездесъща продуктивна и безотказна, че никой няма да се размисли какво се крие зад бляскавите ширити и стъклените маниста на прокламираната с апломб отговорност на европарламента пред бъдещите поколения на човечеството и загриженост за съдбата на планетата Земя.

Доколкото обаче мащабите на начинанието предполагат една дългосрочна задача във времето, с хоризонт до 2050 г., предстои ни многократно връщанте към темата за доизясняване на нейните цели в дълбочина. Освен ако този законен стремеж към истината не бъде обявен за по-демократично като „престъпление срещу човечеството“, например. Все пак да върнеш хората на цял един континент във вековете преди Просвещението, не е елементарна задача. И за нейното осъществяване едва ли ще  стигнат само демократичните форми на убеждаване.

Засега обаче ни предстои по-лесното – да припомним генезиса на няколко несполучливи лъжи, родили конвенции и споразумения на известни  и незабравими, в известен смисъл сборища и свърталища на климатични вещери и вещици в стил „Алгорово толка“. На всички, които са забравили кой е той, ще припомним, че подобно на Воланд – героят от „Майстора и Маргарита“ на Булгаков – Ал Гор също е „професор по магия“ само че не черна, а зелена магия. И че преди и след като беше вече вицепрезидент на САЩ той винаги е говорил само от името на американската „дълбока държава“. Някои го наричат „зелен милиардер“, но защо – ще ни поясни най-добре членът на Редакционния съвет, авторитетният учен и политик, известен със своя несговорчив характер по отношение на всяка лъжа – Румен Воденичаров. Той взема думата по тези въпроси, навръх на своя рожден ден – 17 декември! А за всички нас в „Нова Зора“, е въпрос на особена чест да поздравим своя другар, приятел и автор, да му пожелаем много здраве, нови хималайски върхове, все така непоклатима вярност към истината и несвърсващо мастило за крепкото му честно перо.

Остава ни само да предоставим на нашите верни читатели, безподобното удовлетворение от проследяването за пореден път на гърчовете на една разобличена лъжа. Процесът на нейното разкостване, е запазена марка по методиката на една технология, по-известна като „скалпелът на Румен Воденичаров“.

Четете драги приятели неговият опус „Вещери и вещици от клана на Ал Гор“ - един разказ за лъжи, които освен големи пари раждат и причиняват страдания, заблуди и глад, и пр., и пр. прелести.

И главно – мислете!


 

„ЗА ОТЕЧЕСТВОТО…“

Е-поща Печат PDF

„За Отечеството“ е последната глава от третата книга „Поврати“ от поредицата „Притаени мигове“ на Георги Йорданов, екземпляр от специалния и ограничен тираж, който редакцията на в. „Нова Зора“ получи, с дарствен надпис. В тези драматични времена, когато площадите цепят небесата с възгласите „Оставка“ и за пореден път кипи от светли очаквания кръвта на млада България, „Нова Зора“ има привилегията да свери азимута на тяхната надежда с този безподобен вектор на мъдростта, на човека, строител на културна България - Георги Йорданов.

Пример за интелектуална мощ и рицарска посветеност на Отечеството, на Родината, на Идеята, на Живота, тази книга съдържа страници и размисли на един представител на желязната и неразрушима конструкция на българския дух, който дори и в ада на политическата безизходица винаги е търсел и е съумявал да намери просвет, за българското духовно и културно здраве. Който е вярвал в спасителния корен на народностната традиция и е отстоявал правото на българско бъдеще, в спор със суховеите на вчерашния и днешния ден.

Издание на две уважавани и предпочитани от автора издателства – „Захарий Стоянов“ и „Светулка 44 Атеней“ книга Трета – „Поврати“ разглежда на 420 страници не само живота на България по волята на победителите, в периода от Ялта до Малта. С безпощадна яснота Георги Йорданов изследва предвестията на последвалата съдбовна промяна, която обуслови печалния заник на онази България, изградена с толкова труд, и която бездарно и безотговорно бе пропиляна.

С отрезвяваща и бих казал, с евангелска сила, звучи гласът на автора, когато отправя към синовете на този народ безпощадния въпрос на Спасителя: „Quo vadis?“. Георги Йорданов обаче вярва и в „скритата обществена енергия, която рано или късно ще изригне и ще помете безпросветността, управленската немощ и фалшивото самочувствие на случайници във властта.“ В своя проникновен и пространен предговор, писателят Симеон Янев, след като констатира, още с първото си изречение, че „Малко са политиците и въобще обществените фигури от времето преди 89-а година, които остават  дейни и разпознаваеми днес“, в края, справедливо заключава: „Говори отново държавникът. Този път – заветно!“.

Книгата „Поврати“, която би била ценно притежание за всеки български патриот е издадена с полиграфско съвършенство с твърди корици и е за цена - 25 лева. Редакцията, обаче, в този брой не може да ви уведоми как може да се снабдите с нея.

 

Минчо МИНЧЕВ


 

На 7 октомври 2019 г. прочетох в столичен вестник правдив разказ на почтен български гражданин: „Преди появата на ТКЗС в село бяхме на газена лампа. Нямаше пътища, нито здравна служба… Част от печалбата на изграденото стопанство бе вложена за подобряване условията на живот. Почти всички къщи бяха нови, водоснабдени и електрифицирани. Изградиха се училище, читалище, здравна служба, магазини, пътища… Тогава разбрах как моята и на другите хора ниви от ТКЗС-то помагат да живеем по-достоен човешки живот…“. „…Аз плаках, когато след 1989 г. новите демократи връщаха нивите и разрушаваха текезесетата. Плачът ми се усили още повече, когато като дялово участие ми донесоха една бременна овца. Казах, че е срамота да се убиват така животни, и отказах да я взема. Никога не съм мислил, че по този вандалски начин ще се разруши всичко онова, което моите родители и съселяните съградиха за 25 години. Такава глупост другите социалистически държави не направиха…“

По-ясно и по-честно едва ли може да се опише разрушителната стихия, която се разрази в началото на 90-те години в българското село. Ала разрухата обрича на застой, обедняване и градове, които се славеха със съвременна индустрия, модерни комуникации и изключителни културни ценности.

Знайно е, че отговорността на овластените пред избирателите и държавата е основен принцип във всяко демократично общество. В прочутия си трактат „Държавата“ великият Платон пише, че провинилите се властници незабавно се осъждат от обществеността и се прогонват от Атина. Само два дни, след като през 356 г. пр.н.е. жадуващият за известност и слава Херострат унищожава символа на гр. Ефес – Храма на богинята Артемида, сплотеният народ го осъжда на смърт. Разбира се, днес не става дума да се проявява подобна жестокост към причинителите на огромни обществени беди, ала е задължително да се налагат съгласно закона справедливи наказания и обществено порицание. Защото продължаващата три десетилетия бедност и безизходица за голяма част от сънародниците ни не вещае добро бъдеще на България.

Жан-Жак Русо – един от предтечите на Великата френска революция, определя държавата като обществен договор с гражданите с цел благополучие на хората. Налице са, според мен, всички основания за нов договор и в нашето общество. Системата на политическото устройство и управлението на страната, както вече е безспорно, се нуждаят от решително подобрение. И коренна промяна за по-добър живот и сигурност на гражданите, достойно присъствие на българската държава в Европейския съюз. Трябва дълбоко да се съжалява, че голяма част от гражданите се възмущават в тесни кръгове, а не обединяват своите усилия в решителни действия за обнова. Несправедливо е да се твърди, че безразличието на немалко безмълвни сънародници е наследство от черното турско иго и от генетични черти в нашата народопсихология. Според мен това е скритата обществена енергия, която рано или късно ще изригне и ще помете безпросветността, управленческата немощ и фалшивото самочувствие на случайници във властта.

 

„За Отечеството работя, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно...“ Тоя чист зов на Апостола на свободата и днес е живец на българщината.

Очевидно е, че коренните промени в страната след 1989 г. дават силен отпечатък върху съзнанието и живота, особено на младежта. Вкусихме и от меда, и от жилото на съвремието. Опитах се да правя сравнение между онова, което стана у нас и в други страни, с които имаме сходна историческа участ. Известно е, че който може – прави, другите – поучават. Нямам намерение да поучавам когото и да било. Само размишлявам. Споделих с читателите мисли и чувства за годините на социализма и за новия възроден капитализъм у нас. Приключвайки своя разказ за извървения път, логично е да се вълнувам и за предстоящите времена. Народът казва: „Миналото не се повръща, а се преглъща“. Да, добри или лоши, преживените години не може да се променят. Но те са извор на дълбока поука.

Социолози и политолози изучават общественото състояние и се опитват да формулират прогнози за бъдещето. Моята цел е по-скромна. Потъвайки в спомени за отминали години, разсъждения за настоящето и бъдното, разбирам, че личните ми преживявания са отзвук от общественото битие. Знае се, че историята отбелязва не дребното, а съществените резултати от социално-икономическите изменения, отразени и в живота на всеки човек. По данни на Евростат 57 на сто от българите смятат, че са живели по-добре по времето на социализма, отколкото днес. 30 на сто твърдят, че сега са щастливи; двойно повече са на обратното мнение. Естествено е да разбираме и едните, и другите граждани. По-малката група хора, свързани с властта, или внезапно и бързо забогатели, въздигат на възбог показатели за развитието на страната, загърбвайки стряскащи негативни факти и обстоятелства. Разбира се, те имат своя мярка за добро и успех. Бедата е, че е налице дълбоко несъответствие между тяхната самооценка и суровата действителност.

Казвам това с твърдото убеждение, че съдбовната промяна след 1989 г. създаде благоприятна среда за по-нататъшен подем на Отечеството. Човек трябва да е без разсъдък и честен поглед върху обществените явления и процеси, ако отрече големите предимства на демокрацията, свободата, многопартийността, възможността да се пътува, да се разменят стоки, капитали и културни ценности. Ала не може да не съжаляваме дълбоко за пропилени възможности, които биха допринесли за повече народни добрини.

Като всеки българин и аз с голям интерес следя изявите на успели личности, подвизаващи се на високи места в управлението и бизнеса. Струва ми се, че много от тях се наслаждават на „…провидения из мъглата“ (Петко Ю. Тодоров). Някои техни изявления по медиите приличат на детски хвалби. По дух те наподобяват примерно диалога между взискателен баща и неуспяващ в учението син. След показани десет двойки за първия срок в края на учебната година, надявайки се на похвала, вдъхновеният юноша се отчита с голям успех – двойките са намалели от десет на седем. Нищо че пак ще се повтаря класът в школото на живота.

Ето как се самоопияняват днес първите ни управленци: „Център до център…“, „Висококвалифицирани българи се връщат от чужбина, защото в България се правят велики неща…“. Това провидение наподобява въображението на прочутия испански идалго Дон Кихот, с огромната разлика, че великият герой на едноименния роман е безподобен рицар на правдата и справедливостта. А авторът на безсмъртната творба Мигел де Сервантес осъжда „всеки, който е забогатял за една година…“.

Мисля, че онези, които бягат от истината и се хвалят с маломерни или въображаеми сполуки, за да потъват в илюзии, приличат на крокодилите, гълтащи камъни, за да се задържат по-дълго под водата. Правя тези съпоставки на несравними неща, за да приканя овластените с народния глас постоянно да откликват на действителността, на суровия живот. Защото е стряскаща огромната разлика между днешното състояние на България и средното равнище на страните от Европейския съюз. Нашата държава бе приета преди 12 години в европейската общност въпреки тези големи отлики. Както признават западни партньори, това станало и по политически причини. Потребно е да се допълни – и поради интереси на развитите европейски държави и техните задокеански съюзници. Не е безинтересно да се напомни, че през повечето време оттогава държавата се управлява от хора, които самонадеяно и на несъвършен български литературен език внушават, че „у нас се правят чудеса“.

Едва ли има трезво мислещ сънародник, който да е доволен от трайната бедност, в която е потънала голяма част от народа, от топящата се и застаряваща нация, от непрекъснатите остри политически вражди и скандали, корупция, погазване върховенството на закона. Ето защо не бива да се примиряваме с тези и други зловредни явления в обществения живот.

Народът ни също така жестоко е поразен от разяждащото го чувство за несправедливост. Дълбоко е наранена неговата вярна мярка за морал, приличие, ценностна система. Крайно време е и, според мен, тази истина да се осъзнае, както от управляващите, така и от всички управлявали през последните десетилетия, а още по-силно – от кандидатите за властта. Добре известно е, че когато няма справедливост, липсва енергия и воля за действие. Няма надежда. Никога досега при войни, катастрофи, въстания и груб натиск на външни сили толкова много сънародници не са зарязвали стихийно дом и Родина, за да търсят спасение и препитание в чужди земи.

Една от причините за тоя печален рекорд се дължи на факта, че основните производствени мощности бяха разграбени или унищожени. А нашата демокрация е твърде деформирана и все още не е защитена в достатъчна степен от ефективна съдебна власт. Тук ще припомня думите на Гаврил Кръстевич. На неговото умение дължим първата, със средствата на правото, голяма историческа победа – отделянето на Българската църква от гръцката патриаршия и последвалото учредяване на Българската екзархия, която е предвестник на нашата държавност.

 

В качеството си на генерал-губернатор той се обръща към Директората на Източна Румелия: „Правосъдие, господа! Без правосъдие няма държава!“. Споменах името на този забравен човек, защото той ни даде и урок по родолюбие. На 6 септември 1885 г. като генерал-губернатор Г. Кръстевич не изпълнява клауза на Берлинския договор от юли 1878 г. и не уведомява Турция за преврата. Смирено приема да бъде детрониран. Скромно и тихо произнася думите: „И аз съм българин. И аз съм за съединение“. А когато го унижават, разкарвайки го във файтона за показ пред чуждите консулства, той отправя само една молба – момата с байрака (Делка, годеницата на Чардафон – б. м.) да не се опира в него.

И все пак силно се надявам, че въпреки всичко нашият корав народ е в състояние да осъществи високата национална цел: България да достигне средноевропейските показатели по икономическо развитие, нови технологии, народно благосъстояние и стандарт на живота. Тази цел обаче ще остане мираж, непостижим блян без единение на обществото. Знайно е, че закъснял и обеднял народ се въздига, но разединен народ погива. Поради това не трябва да забравяме думите и примера на първия държавник в неосвободената България Георги Раковски: „Любовта към Отечеството превъзхожда всичките световни добродетели“.

Нашият народ плати много висока цена заради безразсъдството на управляващи и противоборството на българи с българи. Независимо от подбудите за това. Отмъстителността е присъща на зли, примитивни, непросветени люде. Загърбването на стари лични, семейни, партийни, етнически, религиозни вражди в името на големи народностни цели е присъщо на хора с чисти помисли и висока нравственост. Политическата култура изисква и при най-горещи спорове да надделява духът на толерантност, търпимост. Стремеж да се чуе, да се разбере и другото гледище. Питам се защо често у нас предубежденията не отстъпват на убежденията и аргументите. И въпреки това продължавам да вярвам, че озлоблението и злепоставянията, които тровят обществената среда, постепенно ще преливат в обстановка „без гняв и пристрастие“ (Sine ira et studio).

Тревожно е, че при направени анкети в 167 страни България заема 123-то място по усещане за общност. До нас е Буркина Фасо. Това обстоятелство разпилява и омаломощава обществената енергия. Ето защо жизнено е необходимо охуленото чувство на колективност и солидарност отново да започне да се възражда.

Напълно споделям усилията на немалко български граждани, които търсят възможности за добронамерено народно единение. Доказано е, че привързаността на всеки от нас към родината зависи от личния ни влог за нейния напредък. Съществува морално правило: Обичаме Отечеството преди всичко за доброто, което сме направили за неговия възход. Прилично е, като сме получили всичко от народа си, да осъмваме и замръкваме със съзнанието, че стореното за хората и Родината никога не е достатъчно. В условията на демокрация естествено и логично е политици, партии, обществени групи да спорят. Да се състезават за доверието на избирателите. Ала по основните въпроси на националната съдба трябва да има безусловно съгласие. Консенсус. При споровете да се доказват предимствата на политики и програми за народополезни резултати. Държавите са преуспявали, когато са се опирали на обществено съгласие в името на по-високи национални цели. Съгласие, което превъзмогва отколешни омрази и политически противоречия.

Имам лични впечатления от гръцката държавническа традиция. От Константин Караманлис и Андреас Папандреу съм чувал откровения: противопоставят се един на друг на политическата сцена, но винаги са единни, когато отстояват гръцката национална кауза.

През последните години хиляди граждани на други държави получиха български паспорти. Ала не съм сигурен дали всички съзнават своя дълг към нашата страна. В ДПС постоянно се говори за евроатлантически ценности. Потребно е обаче, според мен, по-често да чуваме от някои хора на Движението и изповедни думи за непоколебима принадлежност към българския народ. Както и за активна позиция срещу всякакви опити за обособяване, сепаратизъм, ерозия на държавността.

Нека да си припомним трогателни примери на саможертва в името на народната свобода. През септември 1903 г., преди битката с многоброен турски аскер, войводата от Илинденско-Преображенското въстание Радан Тодев води своите 70 четници в църквата „Света Троица“ в Банско, за да бъдат живи опети. Стъписаният свещеник е изумен от безумната смелост на хора от паството му. Като вижда най-младия четник, той се провиква: „Тебе не мога! Преди една седмица те венчах!...“ Младият българин твърдо заявява: „Опявай, отче! Каквото за всички, това и за мене!“. След няколко дни в неравен бой загиват 27-ина от живи опетите четници, заедно с войводата и младия жених.

След осемгодишно заточение в Диарбекир поп Минчо Кънчев, авторът на знаменитата „Видрица“, се завръща в свободната родина. Той не познава децата си и ги търси сред множеството посрещачи. „Къде е Теню? Нека доди при мене да го видя и целуна!“ „Теню доде, та ми целуна ръка и аз го целунах.“ „Где е Пенка? – и тя доде.“ „Где е Кънчо?“ „Кънча го убиха черкезите в Стара Загора.“ „Нека да бъде курбан! Бог да го прости! Без жертва и кръв свобода не става…“

Нашето Отечество е завоювало възвишени цели с борба, жертви, упорит труд, предприемчивост, творчество, дружни усилия. А в новите условия на демокрацията това става още по-необходимо и възможно, стига да има чувство за приемственост между поколенията, призвани да съхранят материалните и духовните драгоценности, постигнати от предходници. И да ги обогатят с още по-значими резултати. Най-важното е постоянно да се култивира национално самосъзнание и патриотична гордост.

Народният поет Иван Вазов възкликва:

„Отечество любезно, как хубаво си ти!

Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?

Не те познават даже децата ти сами

и твойто име свято нерядко ги срами…“

Стиховете на Иван Вазов в своята пределна краткост и яснота съдържат характеристика и на днешното духовно състояние на нашето общество. Трябва да признаем: сега сме народ без идеал. Започналата с толкова надежди демократична промяна през есента на 1989 г., магическата вяра, че като се смени системата и се постигне членство в Европейския съюз, ще се осъществят мечтите за нов мощен материален и културен прогрес, за съжаление се изчерпват с безплодни политически битки и още по-безплодни очаквания за социална справедливост и много по-добър живот.

Видимо е: самочувствието на много наши сънародници е смазано. Когато през Възраждането в една пловдивска черква гръцки проповедник в своето слово произнася фразата: „Християнството и елинизмът приближават човека до Бога“, избухва буря от негодувание. Целият град се надига срещу фанариотите и гъркоманите.

Днес на обществени места се чува, че връщането към думата народ в публичната реч не вещае добро за страната. Премиерът Б. Борисов определи българите като „прости“, „лош материал“. Срамна тишина покрива подобни глупави съждения, които са обида за доблестния български народ. Стигнали сме дотам, че и хулата срещу българската държава, произнесена от дежурни тролове с доказана липса на нормалност в интернет пространството, се приема като израз на свободомислие. Ако в някоя анкета се постави въпросът какво ни обединява, може би ще се получат поразителни отговори като този, че вече нямаме нужда от национално единение, защото сме обединени с развити страни в Европейския съюз. Поради това необходимостта обществото да се изведе от духовната парализа няма алтернатива. Защото духовната парализа не е безобидно заболяване, а най-сигурният път към упадъка на народи и държави. В своята история ние имаме ужасен урок: българската държава на цар Иван Александър и цар Иван Шишман, разтрисана, търгувана от васали на чужди интереси, разядена от неспособността да се сплоти около обща идея и спасителна програма, попада в бездната на ужасната петвековна османска робия.

Наистина, много са основанията за нашето национална самосъзнание, а най-важното е, че дадохме буквите, четмо и писмо на вси славяни. Но пренебрежителното отношение към духовния гръбнак на националната традиция – българския език, от лица, призвани да го обогатяват и бранят, вече предизвиква безпокойство. Как ли биха реагирали на такава немара възрожденците, които ни дадоха заразяващи примери за опазването на свещеното българско слово! Какво ли би казал първоучителят Неофит Рилски, който изисква, преди да се изучава чужда реч, да се усвои родният български език.

Може само да се съжалява, че наши представители в органите на Европейския съюз продължават да нехаят за печалния факт: с официален документ все още не е признато и провъзгласено, че третата азбука в съюза след латинската и гръцката е българската кирилица. Напоследък в Брюксел се поставят паметни знаци – символи на държавите-членки. Там липсват покровителите на Европа – Светите братя Кирил и Методий. А в специален кът е поставен ликът на банкера Атанас Буров. На друго официално табло са изписани имената и образите на видни граждани на страните от Общността. Българският представител е футболист. Другите страни се гордеят със свои сънародници с международни културни измерения. Гърция например е излъчила примата на световната опера Мария Калас. Нима изключителните български оперни певци Борис Христов, Николай Гяуров, Гена Димитрова, световноизвестни български писатели и други наши крупни творчески личности не са достойни за подобна чест!

Ето защо не е излишно постоянно да се припомнят научнообоснованите доказателства на световноизвестния академик Дмитрий Лихачов, че България е държава на духа. Не бива да забравяме и думите на прославения френски президент генерал Шарл дьо Гол. На зададен му въпрос кои нации са важни в човешката история той отговаря: „Четете историята на България.“ Този забележителен отговор е даден на голяма пресконференция в Париж още през 1966 г.

Общоизвестно е: в продължение на век след Освобождението, нашата държава е била под влияние на чужди зависимости и това е една от причините, че не сме могли да осъществим в пълна мяра с народната енергия и потенциал своето национално обединение.

За голямо съжаление и в новите условия, поради прекалено угодничество, слугинаж и необяснимо съгласие с чужди директиви, държавата ни пропиля добри възможности, понася големи щети и унижения. Цялата позорна „yes“ политика на първите български преговарящи в Европейския съюз и последвалите ги управленци е по-скоро капитулация, отколкото равнопоставеност на суверенната ни държава в международни взаимоотношения. Страната ни изгуби милиарди евро от антируската политика на правителството на Иван Костов, което не прие големи количества руска газ да преминава през България. И така се появи синият поток към Турция. Изгубихме и огромни приходи от транзитни такси за газовия проект „Южен поток“. Турция се възползва – газопроводът вече е „Турски поток“. Сега държавата ни ще купува от съседната страна по-скъпо газово гориво. Премиерът Бойко Борисов постигна рекорд по угодничество. Той подви опашка пред „началниците“ отвъд океана и Брюксел. Вместо да изпита угризения, той се скъса да се хвали пред американско-българския икономически форум, че е спрял три големи проекта с Русия – „Южен поток“, АЕЦ „Белене“, нефтопровода „Бургас – Александруполис“. Буди недоумение и коленопреклонението на български управленци пред недопустими намеси във вътрешната политика на нашата суверенна държава. Помощник-държавният секретар на САЩ Дейвид Хейл в началото на 2020 г. си позволи публично да унижава народното ни достойнство. Той заявява, че България „наистина е много важна страна за американската визия в Европа“… И затова „САЩ са против втората линия на газопровода „Турски поток“, предназначен за доставка на газ за Югоизточна Европа през България…“ „САЩ ще продължат подкрепата си за Българските въоръжени сили.“ Известно е, че тази подкрепа означава да се лишим от остатъците конвенционално въоръжение и след като унищожихме дори своите ракети, да купуваме прескъпо американско оръжие. Не стига това, но висшият американски чиновник настоява „за реформа на Конституцията“. Вашингтонската администрация ни удостои и с честта да приемем надзорник на държавата за върховенството на закона, корупцията, свободата на медиите… Унизително е наши управници покорно да изпълняват ролята на колониална администрация. Само заради това те не заслужават уважение и доверие.

Ето защо сме длъжни да избираме държавници, които отстояват националните интереси въпреки чужди предписания. Крайно време е българските власти да се избавят от вредни външни зависимости, дори ако се налага и да се провират между Сцила и Харибда. Достойното държавническо поведение не нарушава основни съюзнически задължения, но печели огромни предимства за българския народ. Свидетел съм, че представители на други страни уважават националната доблест, дори когато тя се противопоставя на техни интереси.

Знайно е, че историята обезсмъртява безсребърни защитници на националната чест и покрива с позор васалите на другоземни интереси, продажниците. Заразителен е примерът на стотината спартанци, бранещи прохода Термопилите. Те отказват подкупа от две коли със злато и скъпоценности със заветните думи: „Родината си не продаваме!“ И загиват „под сганта на Ксеркса…“ (Иван Вазов).

Следва


 

 

БЪЛГАРИЯ Е НАШИЯТ КРЪСТ, ОБИЧ И ПАМЕТ!

Е-поща Печат PDF

Събудихме се! Мъртвешкият ни коматозен сън приключи! Вече нацията не е на командно дишане и в безпомощно състояние. На улиците и площадите се опитва да поеме с пълни гърди стъпканото от олигарсите и мафията  чувство на достойнство, свободна воля и надежда.

Като през тежка пелена и в ступор, години наред гледахме бурните реакции на народно недоволство, борбата за правов ред и достоен живот при нашите съседи и другите европейски народи. И оставахме пасивни, безмълвни,  безучастни, обезверени и унизени. Дотолкова, че южните ни съседи сглобиха вица: „Тихо, да не събудим българите!” Тези, толкова наивни и доверчиви българи, които се превърнаха в една от първите жертви на неолибераления социален експеримент, довел до обездържавяване на хилядолетната ни  държава. Тези, които  ни ограбиха и обезкървиха, свои и чужди, тези, които ни доведоха до степента на най-бързо изчезващата нация и до фактическото заличаване на история и духовност, бяха собствените ни продажни и антибългарски правителства! „Ние не интерпретираме българската политика през българския национален интерес.” - тази декларация принадлежи  на бившия български  министър-председател Иван Костов, и тя пълноцветно илюстрира отношението и избрания технологичен подход за сриване и унищожаване на българското бъдеще.

Пълен фактически отказ от национален суверенитет демонстрира и бившият т.нар. президент и върховен главнокомандващ Петър Стоянов: „България ще спазва международните норми на поведение, дори с цената на отказ от националния суверенитет”.

За интелектуалното, политическото ниво и достойнството на третия мускетар, от тази печална за България клика, Росен Плевенлиев, няма какво и да се споменава. Чевръстият им „партньор по оръжие”, пачки евро и кюлчета злато, вече дни наред се радва на всенародната любов, която се излива под формата на многохилядни протестни митинги под прозорците на МС с категоричните призиви „Оставка!” и „Мафията, вън!”.

Родоотстъпниците, доволно корумпирани и мотивирани, грижливо отгледани от задграничните си господари и щедри НПО,

управляваха и унищожаваха народа на България със стръвта на ненаситна глутница хиени. Неоколониални наместници, обезкостяващи собствената си държава! Колкото повече грабеха, толкова повече се и настървяваха! След като сринаха енергетика, индустрия и всяка промишленост - тежка, лека, селскостопанска, преработвателна, отбрана и култура, стигнаха дори до систематичното избиване на стотици хиляди селскостопански и домашни животни, последния поминък на едва оцеляващите българи. Загробено беше всичко, което можеше да навреди на чуждестранния внос и печалби! Пилета, агнета, свине - без доказване на болест и необходимост, с патологична жестокост и удоволствие. Изсякоха и опожариха горите ни! Ограбиха ресурсите ни, златото на България, минералните извори, земята ни! Направиха я бунището, клоаката  на Европа! Изгониха като ненужни и излишни хора 3 милиона българи! От години управляващите не предприемат никакви адекватни и реални действия, относно демографската катастрофа, в която изпадна България. Тридесет години политически лъжи,  манипулации и медийно зомбиране! Тридесет години социални експерименти, опошляване и опростачване! И само дълбоко нейде в душата,  плахият въпрос и  надежда: Защо  България е на светлинни години далече, например от Унгария, достойна и уважавана европейска страна, с която заедно тръгнахме по пътя на демокрацията?!

Защо нямаме и ние някой Орбан, да ни отвори очите, да ни измъкне от лапите на Сорос, да ни върне смазаното  достойнството на първоевропейци, да защити християнските ни ценности и семейство?!

Какво ни липсва?! Защо ни липсва?!

Оказа се, че това което ни е липсвало, вече го имаме, ние сме го избрали с гласа си! Имаме национален лидер, достоен държавник и български Президент, за който националната чест и гордост не са  празни слова и ненужни архаизми! Това беше новото и различното, чаканото и лелеяното от народа на България в продължение на три десетилетия – достойният българския бържавник и български войн, който знае със сърцето си що е Родина и как трябва да се защитава тя! Негови са думите, произнесени в словото му по случай Националния ни празник: „Дълбок корен се иска, за да устоиш на ветровете. Затова е нужно да помним. Всяка епоха предлага своя заинтересована версия на историята, но само оригиналът на възрожденците е съзидан с дела и написан с кръв. Него не бива да забравяме, защото той е фундаментът на днешна България. И нека не гледаме на миналото като на бреме. Миналото е капитал, защото всяко поражение е урок, а всеки триумф – вдъхновение, когато страниците на историята се четат със смирение и признателност към жертвите – своите и чуждите. Да помним е дълг! Защото историята не дава прошка за забравата.”

 

И чудото се случи!  Народът се събуди! За да го защити - него и президентската институция, олицетворението на българската държавност.

И това събуждане означава, че оживяхме. Че възкръснахме!

И тогава изригна със силата и решителността, закодирана  в гените ни страшният вик: „Мафията, вън!” Октоподът, разпрострял задушаващите си пипала  в изпълнителната и законодателната власт, в съдебната система, в тъканта на обществото ни. Мафията, която твореше  на конвейер неолибералните закони в парламента, която прие макар и в противоречие на Конституцията, Закона за детето и Закона за социалните услуги и превърна децата ни в мишени за търговската и еничарската дейност на чужди НПО-та; която дава на безконтролни концесии богатствата на българската земя и самата земя при унизителни и срамни  за народа ни условия; която превърна българското здравеопазване в търговска услуга, която доведе българското образование до профанизация и бездуховност, която внедри дженър-идеологията като алтернатива на древната ни култура и православни християнски ценности.

„Добрите намерения“ от преди 30 години, в които повярвахме,  постлаха пътя към ада и разрухата, прерязаха и обезкървявиха вените и жизненото тяло на народа ни. Корупцията по високите и средните етажи на властта стана запазената марка, която обезобрази лицето на  България пред света!

За това е безкомпромисна и категорична присъдата на площадите: „Мафията, вън!“ Оставка на корумпираното правителство; долу законите утвърждаващи олигархичен ред и корпоративните интереси. Вотът на  недоверие е заявен решително не само в Парламента, но преди всичко от десетките хилядите млади хора по улиците и площадите на София и големите градове на страната като Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Шумен, Благоевград, Стара Загора, Хасково и др. Гражданската енергия поставя на дневен ред Ревизия на прехода и Смяна на статуковото, налага пълнокръвно и активното присъствие на младите хора в партийния и обществения живот, и в демократичните избори.

Днес не искаме „добри намерения”, а решителни и безкомпромисни държавно отговорни действия в името на националния ни интерес! Искаме социална справедливост и сигурност за себе си, за децата и семействата си!

В природата няма празно пространство! Българските граждани изискват не само изтласкването и обезсилването на мафиотските структури от управлението на страната, но и пълна ревизия и отмяна на всички закони, противоречащи на българския национален интерес и суверенитет! Само тогава българите ще живеят със самочувствието, което имат другите народи в ЕС.

Нужен е само патриотизъм, политическа воля, чувство за национална отговорност и умове раждащи позитивни идеи, добронамереност и зрялост!  И новото българско Възраждане ще се състои! Един е Бог! И нека бъде Неговата Воля. На неговия олтар е България. Тя е нашият кръст, обич и памет!


 

 

БЪЛГАРИЯ Е ЖИВА И ДЕЦА НЕ ДАВА!

Е-поща Печат PDF

На 7.12.2019 г. в София се състоя международен и национален протест „Спаси семейството, защити децата!” организиран от Сдружение РОД и Национална група Родители обединени за децата (НГ-РОД), наброяваща вече 209 083 членове от цялата страна. Протестът бе  срещу ранното детско сексуално обучение в училищата и детските градини, социалното и медицинско отвличане, детското правосъдие, разрушаване на българското семейство, на християнските ценности, срещу антисемейните политики, неправомерното отнемане на деца по несъстоятелни причини, срещу GREVIO - орган за изпълнение на Истанбулската конвенция, срещу Вarnevernet - норвежкият модела за социални услуги, срещу задължителна и принудителна социална услуга за отнемане на деца от родители и продажбата им на наши и чуждестранни осиновители, срещу Закона за социалните услуги и антидетските и антисемейните промени в законодателството, приети от правителството на България, както  и за категоричната им отмяна.

На протеста присъстваха хора от всички локални групи на РОД: София, Пловдив, Асеновград, Пазарджик, Кърджали, Бургас, Благоевград, Дупница, Ямбол, Гоце Делчев, Русе, Велико Търново, Хасково Стара Загора... и мн. други, а на протеста във Варна взеха участие предимно хора от региона и Добрич.

Да защитят децата и семействата си от ръцете на социалните служби, от антисемейните политики, налагани от правителствата по света, се включиха и протестиращи от Норвегия, Испания, Германия, Австрия, Армения, Швейцария, Литва, Дания, Нова Зеландия, Хавай.

В София призивът събра хиляди родители, деца, баби и дядовци, организации, недоволни граждани, на площада пред Националния дворец на културата. Водещ и организатор на събитието бе Иван Вълков от сдружение РОД, юрист, баща на 4 деца, който откри протеста с думите: “Ние сме като опълченците на Шипка. На върха. Заобиколени отвсякъде. И нагоре няма накъде. И назад няма накъде. Зад нас са само нашите деца. За тях ние ще стоим докрай! До последно! (...) Братя и сестри, българи, като християни нека да отворим Свещеното писание и да се помолим с молитвата Отче наш, защото ако търсим съюзници на Запад, на Изток, на Север и на Юг, не знам кой ще ни помогне. И да търсим видни личности, които да се застъпят за децата ни – не ги видяхме досега. Тези, които са загрижени, са тук, сред нас. (...) За да поведем успешна война срещу джендър-идеологията, срещу джендър-религията, днес трябва да направим съюз и завет с Бога. Тогава Той ще ни защити и ще ни помогне...“

Цялото множество на площада, изречение по изречение, повтори Божията молитва, а след това пя  националния химн на България „Мила Родино“. Думата взе адвокат Шейтанов, съпредседател на сдружение РОД. (Част от словото му поместваме отделно).

След вълнуващото слово на адвокат Шейтанов, под звуците на химна на национална група РОД, шествието потегли по бул. „Витоша“ към църквата „Св. Неделя“, Министерски съвет и се спря пред Парламента. Когато многохилядният народ преминаваше край църквата „Света Неделя“, забиха камбаните на православния храм като израз на пълна съпричастност и подкрепа на Българската православна църква към родолюбивата съпротива на българите за запазване на християнските ценности и българските семейни традиции.

Пред Парламента, един след друг говориха родители, представители на РОД от други градове на страната, както и редови участници в протестите. Главните мотиви на ораторите се обединяваха около пълната решимост да продължат протестите дори ако  представители на властта все пак рашат да вземат участие в един действен диалог по въпросите, които ги вълнуват.

Протестиращите декларираха категоричната си решимост да се борят за отмяна на антидетските и антисемейни закони, приети безразсъдно или под натиск от народните представители на 22 март т.г. в угода на чужди интереси. „България няма деца за продан“ и „Долу ръцете от нашите деца“  скандираха участниците в митинга и този възглас побираше голямата тревога и могъщата сила на един народ, който за децата си винаги е бил решен на всичко.

Протестът приключи към 15,30 ч. с химна на България и „На многая лета“ в изпълнение на Борис Христов.


 

БГ ПОЛИТИКА 2019: САМО ПОЦЕЛУЙКОВЩИНА НЕ СТИГА!

Е-поща Печат PDF

„На богатий шапка клатя и на силний казвам „да“

и затуй ми е душата мирна, весела всегда“.

П. Р. Славейков



В своите спомени редица съветски пълководци от Великата Отечествена война, като Жуков, Щеменко и Баграмя, преразказват знаменитата формула на един преподавател по фортификация от Военната академия относно норматива за инженерно оборудване на отбраната: „Един километър, един батальон, един ден“. А един командир на батальон от БНА, чиято младост беше минала в Странджа, казваше: „Характерното за отбраната са огризките от хляб, останките от боб и парчетата вестник, използвани за задни цели“. Ако си представим като вид отбрана външната политика на България през изминалите 30 години и особено трите през, мандата на Бойко Борисов, можем да представим като огризки от хляб и останки от боб прокламираните цели и постигнатите резултати, които се пропагандират не с парчета, а с цели вестници и „национални“ електронни медии. Толкова свободни и независими, че България я класират на 111-то място в света по свобода на медиите.

Според тези блюстители на свободното слово, премиерът Борисов е „велик комуникатор“, признат от страдащия от алкохолен ишиас бивш председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Неотдавна той разказа как чрез една драсканица върху лист хартия Премиерът-Слънце Борисов му описал картинно проекта „Турски поток“. Ако вярваме на самия Борисов, той защитил „Турски поток“ и проекта АЕЦ „Белене“ и при срещата си с Доналд Тръмп в Белия дом. Към газовия проект нашият човек добавил и газовата връзка с Гърция и терминала за втечнен газ в Александруполис. А за АЕЦ „Белене“ поискал участието на американски компании, произвеждащи оборудване за ядрената енергетика. Според новоназначения американски посланик в София г-жа Херо Мустафа, именно газовата връзка с Гърция и терминалът за втечнен газ в Александруполис щели да отворят пътя за масирани доставки на втечнен газ и да превърнат България в истински газоразпределителен център и източник на енергийна сигурност за целия народ, докато „Турски поток“ я обричал да си остане изцяло транзитна страна. Това каза Херо Мустафа в лекцията за американско българските отношения, която тя изнесе пред Атлантическия клуб. На лекцията присъстваха Дядо Цар и неговият външен министър Соломон Паси, станал вече доктор. Преди руският президент да нахока ръководството на България, а не българите, за умишленото забавяне под външен натиск на строителството на „Турски поток“ на българска територия, точно американският посланик прояви недоверие и за хода на изграждането на газовата връзка с Гърция. Придружена от посланиците на Гърция и Азербайджан, министърът на енергетиката Теменужка Петкова, премиерът Бойко Борисов и представители на съответните търговски фирми, г-жа Мустафа посети Хасковския регион. Уважение всекиму, доверие никому! Но вместо да се обиди, премиерът на България повози посланика на САЩ на джип, шофиран от самия него и пред телевизионните камери награби Мустафа така, че замалко да й отвинти главата. То бива любов, ама чак толкова не бива! При визитата си във Вашингтон Борисов се опита да целуне и Тръмп по бузата, но удари на камък. След толкова обвинения в сексуални посегателства над служителки и проститутки, оставаше да обвинят Тръмп и в джендъризъм! Затова американският президент се задоволи да похвали българите като „страхотни приятели, които купуват F-35“ и харчат за отбрана 3,5% от БВП, за разлика от свидливите германци. Но какъв е в крайна сметка резултатът от „историческата“ среща на Тръмп с Борисов в Белия дом? България отиде на тази среща, предплатила 2,2 млрд.лв. за още непроизведените многоцелеви изтребители F-16 Block 70, а получи в замяна потупване по рамото, снимка за спомен и подканяне за по-бързо изграждане на газовата връзка с Гърция и терминала за втечнен газ в Александруполис. Посланик Мустафа обеща да докара и американски експерти, които „да огледат площадката на АЕЦ „Белене“. В замяна на това Борисов обеща във Варна да се разгърне координационен център на НАТО с оглед операциите и ученията на Алианса в Черноморския регион.


Но Херо Мустафа формулира съвсем друга задача на центъра: противодействие на морски и кибер-хибридни заплахи.


@Откъде ще дойдат те? Естествено от Русия.


„Гълъбът“ Борисов поиска повече учения, а ще получи един плацдарм за агресия. Москва, която не си прави никакви илюзии относно суверенността на българската външна и военна политика, натири реципрочно един български дипломат и чрез Владимир Путин предупреди София, че може да потърси алтернативен маршрут за „Турски поток“, ако правителството на Бойко Борисов продължава да симулира строителство на газопровода. На срещата на Владимир Путин със сръбския президент Александър Вучич в Сочи този въпрос е бил дискутиран отново, щом Вучич се е похвалил с готовността на сръбския участък от газопровода. Добавете към това изявлението на сръбския министър на отбраната Александър Вулин, че за разлика от България, Сърбия сама взема решения, и ще разберете, че България не извлече никаква полза от своето европредседателство. Сърбия очевидно не гори от нетърпение да влезе в ЕС чрез трамплина НАТО; Северна Македония не желае да признае общата си история с България и да се откаже от антибългарската риторика и политика;  Гърция заяви готовност да охранява небето над своята северна съседка, но за разлика от България, има с какво да го охранява! На всичко отгоре, в Гърция и Румъния свалиха властниците управлявали по време на българското европредседателство, а в Северна Македония може да направят същото на извънредните парламентарни избори през април 2020 г. Албания беше ударена от земетресение и също ще отложи евроинтеграцията си за по-добри времена. Впрочем, и френският президент Макрон е на мнение, че е рано страните от Западните Балкани да се канят за преговори за членство в ЕС. Тогава излиза, че България не само не е никакъв локомотив на Западните Балкани по пътя към ЕС, ами и Северна Македония не може да повлече натам. Каква полза от повишения кредитен рейтинг на страната, щом никой голям инвеститор не желае да дойде у нас, заради корупцията, липсата на квалифицирана работна ръка и ограничения ни вътрешен пазар?

Би Би Си излъчи един критичен документален филм за ужасяващите условия, в които живеят деца в неравностойно положение, доказвайки, че нищо в тази област на социалната политика не е помръднало от филма за Могиляне. Тогава премиерът намери жертвения агнец в лицето на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков, обвини го в несправяне със задълженията и липса на комуникация с колегите и обществото, и го призова да подаде оставка. Получи тази оставка и веднага подготви следващия скандал, предлагайки Деница Сачева да седне в стола на Петков. И тази „калинка“ с „експертност“ по журналистика и социална педагогика, едва ли е най-подходящия кандидат за министър на труда и социалната политика. А в трудовата й биография като заместник-министър на образованието има и една скандална наредба за анкета сред децата, в която ги питат какви се чувстват: момченца, момиченца, или от някакъв трети пол? Малко по-рано с поста заместник председател на НС бе уреден проваленият тотално като вицепремиер „обединен патриот“ Валери Симеонов. А за главен прокурор ВСС избра Иван Гешев, докато неговият предшественик Сотир Цацаров бе предложен от МС и одобрен от НС за шеф на КПКОНПИ. По-хлевоустните коментират, че сякаш Борисов се готви отново да хвърли пешкира, та си подсигурява гърба срещу бъдещи обвинения от страна на прокуратурата и разследвания на имотното му състояние от антикорупционната комисия. И отново, тълкувайки както дяволът чете Евангелието, препоръките на Комитета на министрите на Съвета на Европа и Венецианската комисия, той измисли поста на втори главен прокурор, който да контролира титуляра и да може да го разследва при сигнали за извършено от главния прокурор престъпление! А кой ще контролира и разследва контролиращия прокурор? Да не говорим, че Конституцията не предвижда наличието на този контрольор, който пак ВСС ще избира, за да надзирава избрания от него главен прокурор. Следователно, трябва да се промени Конституцията, но в НС трудно ще се събере мнозинство, което да реши да се проведат избори за Велико народно събрание. Всякакви опити да се заобиколи Конституцията и въпросният наблюдаващ прокурор да се въведе чрез промени в Наказателния кодекс или Закона за съдебната власт, би трябвало да срещнат отпор от Конституционния съд. Впрочем, препоръките на Венецианската комисия се използват от нашите управляващи, само когато им е изгодно. Например, когато комисията предупреди да не се променя Изборният кодекс в последния момент, нашите умници си запушиха ушите. Борисов явно чува само това, което не може да отсвири без да получи шамар от Брюксел или Страсбург.

Последният епизод от играта на справедливост и „съобразяване с народната воля“ се разигра в НС по миналата седмица, когато след две гласувания на текстове в Закона за бюджета, касаещи размера на партийната субсидия, ГЕРБ подкрепи на третото гласуване предложения от БСП размер на субсидията от 8 лв. на получен действителен глас. Лично Борисов обясни това „изгърбване“ с ултиматума на Валери Симеонов, че ако този текст не бъде приет  трябва да си търси ново мнозинство за бюджета. Ако бюджетът не бъде одобрен, правителството трябвало да подаде оставка, а предвидените увеличения на минималната пенсия и заплатите на заетите в обществения сектор нямало да ги има. Остава всеки сам да прецени кое от двете е било водещото съображение за промяната в позицията на ГЕРБ. ДПС изтълкува тази отстъпка като „тайна договорка между Нинова и Борисов“, посредник на която бил Валери Симеонов. Интересна ситуация: ОП са съгласни на 8 лв. субсидия, а от ДПС настояват за такъв размер, който да осигури политическото функциониране на малките партии? Но не казват на каква сума възлиза този достатъчен размер? И дали изобщо ДПС има нужда от субсидиране, след като разполага с ТЕЦ „Варна“ и цял обръч от приятелски фирми? И, дали като говорят за неограничени дарения при нулева субсидияь депесарите имат предвид и такива от Турция? Така или иначе, субсидията от 8 лв. на действително получен глас е разумно, но дали ще остане поне през 2020 г., знае само Делфийският оракул.


По ирония на съдбата, точно инициаторите на референдума за промените в изборния кодекс от „Шоуто на Слави“, ще изпият горчивата чаша на безпаричието. Веднъж, защото СЕМ глоби тяхната телевизия „7/8 ТВ“ с 30 000 лв.; втори път, защото никой не се натиска да рекламира в чалга телевизия; трети път, защото съдът отказа да регистрира партия „Няма такава държава“, заради използваните в логото й национални символи. Което човек сам си направи, никой друг не може да му го направи! А пък и сценаристите на Слави не могат да се мерят с Борисов в рукопоцелованието. Както казва Бай Ганьо: „Ти ще целунеш ръка, аз по-надолу. Ти по-надолу, аз още по-надолу. Че ти с мене ли ще се мериш, бе, кьорпе?!“

Една реклама казваше, че не става само с ядене, трябва и акъл. Ние пък ще кажем, че не става само с поцелуйковщина. На разбрания и толкова му стига!


 


Страница 4 от 378