Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ДИКТАТУРА И ДЕМОКРАЦИЯ

Е-поща Печат PDF

Патрик Кенън, някогашен началник на отдел в ЦРУ на САЩ, след пенсионирането си е написал книга, озаглавена „Залезът на демокрацията”, в която пише: „Има една мръсна малка истина, известна на неколцина, подозирана от мнозина и отричана от всички, която гласи, че една държава от Третия свят не може да влезе в Първия свят с демократични средства.”

Нужна е диктатура. Тя може да бъде „мека” като в Япония, където държавата контролира частните фирми, или „твърда” като в Южна Корея, в която бившият президент Ро Де У бе осъден на смърт заради жестокото потушаване на въстанието в Хуанчжон. Към тези страни могат да бъдат отнесени Китай, Малайзия, Сингапур, Индонезия и редица други страни.

Да предположим, че трябва да се ремонтира пътя между два града. Обявява се конкурс, една от фирмите го печели, а другите фирми обжалват резултата. Докато се произнесе съдът, започва есенно-зимният сезон, заваляват дъждове и снегове и не може да се полага асфалт. През следващата година се обявява нов конкурс и историята се повтаря.

Разделението на властите, което трябва да ограничава властта им, всъщност блокира решаването на проблема и това може да продължи неопределено време.

Пита се как държавите от Първия свят се справят с либералната демокрация. Те имат икономически традиции, създавани в продължение на десетилетия, даже и векове, освен това обират луфтовете на либерализма чрез ограбването на страни като България, страни от Африка, Латинска Америка... от там си доставят евтини суровини и евтина работна ръка и това компенсира проявите на либералната демокрация.

 

СТРАХОВЕТЕ НА КОРНЕЛИЯ НИНОВА ОТ ГОЛЕМИТЕ КОАЛИЦИИ МЕЖДУ ЛЕВИ И ДЕСНИ

Е-поща Печат PDF

...и от националистите у нас и в Европейския съюз

Поводът да напиша тези редове е изказване на Корнелия Нинова на пресконференция след редовното заседание на Изпълнителното бюро на БСП (26 септември т. г.), така както е резюмирано на страниците на в. „Дума” на следващия ден.

Няколко от твърденията й, свързани с коалиционната политика на партията, която тя ръководи, както и с притесненията й от националистите у нас и в ЕС, ми се струват прекалено едностранчиви, тенденциозни и несправедливи. Заради това ще си позволя да ги коментирам.

Големите коалиции са нормална политическа практика

Първият въпрос, който Нинова поставя, е за смисъла и характера на големите коалиции между леви и десни партии, за да обоснове какви вреди би донесло коалиционно управление между ГЕРБ и БСП и как ръководството на соцпартията е постъпило абсолютно правилно, в интерес на народните маси, отрязвайки предварително пътя за коалиционни договаряния с герберите. Според нея резултатите от последните парламентарни избори в Германия са доказали правотата на коалиционната политика, на която държи. Ето думите й: „Пет месеца по-късно от нашите избори позицията ни против коалиция с ГЕРБ се потвърждава дори и чрез вота в Германия. Казваме го на наши и на чужди политици, които продължават, скривайки се зад „интереса на България”, да работят за сливането на БСП и ГЕРБ”.

 

ВРЕДНИТЕ ПЛОДОВЕ НА ПОЛИТКОРЕКТНОСТТА

Е-поща Печат PDF

• За по-голяма политическа определеност и национална самостоятелност на БСП

Много пъти съм разгадавал за себе си какво значи системна партия, още повече че според медиите в парламента участват системни партии и че най-красноречив пример за системни партии са ДПС, партиите на реформаторите, ГЕРБ и БСП. Патриотите бъркали крачката, но от няма и къде ги включили в управлението на страната. Може би с цел опитомяване.

Доколкото успях да се ориентирам, по принцип системната партия провежда правилна демократична политика. Политкоректна е спрямо Брюксел и Вашингтон и не си позволява отклонения, както прави Виктор Орбан, премиерът на Унгария. Гарантира, че страната при всякакви обстоятелства ще остане член на НАТО и ЕС и че за нея Северноатлантическата общност представлява висша хуманистична ценност, родена, за да опази световния мир.

Системната партия е пазител на установената обществена система, за да не би несистемните партии да нарушат международната конвенция. Поначало системната партия спазва указанията на Световната банка и на МВФ, работи безукорно с неправителствените организации, финансирани главно от Вашингтон. На системната партия, така изглежда, е разрешена по-голяма свобода за оперативни действия в областта на вътрешната политика в отличие от външната политика.

У нас правилата на този поведенчески модел функционират твърде последователно в Народното събрание. Очаквано, разминаванията и противоречията в позициите засягат преимуществено вътрешната политика и не докосват в същата степен външнополитическите ангажименти на страната. Може би единствено БСП се опитва да наруши стереотипа на системните партии. Но върши това донякъде.

Колкото и да се трудно с оглед на обществените реалности, БСП, според мен, би могла да прилага по-успешно подходите както на системните, така и на несистемните партии, за да излъчва с по-голяма сила политическа самостоятелност и национална определеност, по-решително разграничаване от неолибералния консенсус, от идеологията на глобализма. За да е в състояние да удържи на чуждестранния интерес, накърнил националния интерес.

Ще дам няколко примера, актуални с оглед на провежданата външна и вътрешна политика.

 

НЕЗАВИСИМОСТТА. НАЧИН НА УПОТРЕБА

Е-поща Печат PDF

Наш Кръсте ке го игра ли царот, или да?

Когато България отбеляза 109-годишнината от обявяването на Независимостта - 22 септември 1908 г., - светът наблюдаваше с любопитство и коментираше три събития. Първото бяха парламентарните избори в Германия на 24 септември т.г., на които блокът на консерваторите ХДС/ХСС спечели 33 % от гласовете, но изгуби 1 милион избиратели и коалиционния си партньор ГСДП, която обяви, че минава в опозиция. Сега Меркел ще трябва да прави коалиция „Ямайка” – със свободните демократи и „зелените”. А като опозиция в Бундестага ще има освен ГСДП, и „Алтернатива за Германия”, която обеща „да започне лов” срещу партията на Меркел.

Второто събитие беше референдумът за независимост на Иракски Кюрдистан, насрочен за 25 септември. А третото - референдумът за независимост на испанската провинция Каталуня, насрочен за 1 октомври, който властите в Мадрид, начело с Конституционния съд, обявиха предварително за незаконен и противоконституционен акт. Дори арестуваха активисти на движението за независимост, включително и министри от правителството на Каталуня. По същия начин правителството в Багдад обяви референдума в Северен Ирак за противоречащ на иракската конституция и декларира, че няма да признае резултатите от него. Против референдума за независимост на Кюрдистан се обявиха категорично и властите в Иран и Турция, страни с многобройни кюрдски малцинства. Докато режимът в Багдад, според турските медии, е дал сигнал за автономия към Кюрдската работническа партия (РКК) и Партията на демократичния съюз на сирийските кюрди (PYD). Изобщо, референдумът за независимост на Иракски Кюрдистан разкри цялото лицемерие на съседни и по-далечни държави и организации, в това число САЩ и ООН. Оказа се, че и демократичната общност се ръководи не от принципи, а от интереси.

 

МЕЖДУ НЕВЪЗМОЖНОТО И НЕСЪСТОЯТЕЛНОТО

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 33

Ако през 1948 г. се намериха сили и форми да се спре разпространението на вируса на македонизма извън пределите на Вардарската област, днес повече от всякога е необходимо да се посочат пътищата за окончателно излекуване на нацията от това заболяване и всеки трябва да намери своето място в търсенето на жизнени и исторически възможни решения. Лесно е да се отричат факти, действия и бездействия от позиция на невежество и злонамереност. Трудно е да се идентифицират и проведат решения, приемливи и полезни за пряко заинтересованите, на фона на натрупаните през годините подозрения и предубеждения.

Въпросът е не в употребата на думата македонец

от някои граждани на Вардарска Македония, а в смисъла, с който македонизмът натовари това понятие.

Македонизмът е не само сръбска идеология, чиято основна цел бе промяна и ликвидиране на българската идентичност на населението, но тя е и инструмент за подмяна на българското със сръбско присъствие, за узурпиране на областта, за мек геноцид срещу българите в освободените от османско робство, но попаднали в ново робство български земи. Македонци във Вардарската част понастоящем са единствено сърбите и сърбоманите. Македонизмът е с потенциал не само да сътвори от Македония БЮРМ, но и да я ликвидира като държава на „македонците“, за да се превърне в част от пъзела „Велика Сърбия“- „Велика Албания“.

България, основно под влияние на външни фактори, изживява една от най-сериозните си кризи на политическо безсилие от освобождението от турско робство и се нуждае от свежи идеи и енергия, които македонските българи биха могли да предложат. Кой как нарича себе си в България и Македония, е въпрос на личен избор, а не на национална идентичност.

Належащо е незабавно да се ликвидира с аматьорството, авантюризма и безотговорността на яхналите държавното управление политически евнуси, които не притежават дори елементарен животински инстинкт за оцеляване в конкурентна среда. Да не говорим за интелектуален капацитет да осъзнаят какво рушат и на какво обричат страната.

 


Страница 4 от 194