Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

„ПОМНИМ И СЛАВИМ ОСВОБОДИТЕЛИТЕ“

Е-поща Печат PDF

• НЕ САМО ИНТЕЛЕКТУАЛНА ИГРА, НО И ПАМЕТ ЗА ИСТОРИЯТА

В чест на 140-годишнината от Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. и възстановяването на българската държавност в сградата на Руския културно-информационен център в София (ул. „Шипка“ 34), на 26 февруари т. г., се проведе интелектуална игра за ученици „Помним и славим освободителите“.

Събитието е част от Националната програма за юбилейните чествания и бе организирано от фондация „Устойчиво развитие за България“ и представителството на “Россотрудничество” под патронажа на посолството на Руската федерация в Република България.

Гостът на събитието - Н. Пр. Анатолий Макаров, посланик на Руската федерация у нас, с топли думи поздрави участниците и присъстващите и връчи високи почетни награди от името на Руския съюз на ветераните на организатора и вдъхновителя на събитието Станка Шопова. Посланик Макаров подчерта, че интелектуалната игра е една полезна и ценна инициатива, която трябва да се поощрява и разпространява сред учащите като стимул за нови знания за нашето общо минало и история.

 

УРОЦИТЕ НА ИСТОРИЯТА

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 42

Около 19 часа правителството получило ултиматум от ВРК. На министрите, служещи и защитаващи Зимния дворец, било предложено до 19,10 ч да предадат оръжието и да приключат с евакуацията на лазарета. Правителството не отговорило на ултиматума. Размишлявайки за последните си часове в Зимния дворец, Малянтович пише: “В огромната мишеловка се лутаха обречени хора, рядко се събираха на едно място или на отделни групи за кратки разговори, хора самотни, изоставени от всички. ... Наоколо беше пустош, вътре в нас - пустота, и в нея растеше безумната решимост на равнодушното безразличие. ... Ако тези, които организираха властта, не я защитават, дали тя изобщо е нужна? Ако не е нужна, ако е отлетяла, на кого и как да бъде предадена и по чия заповед?..”

В 19,40 ч войските на ВРК завзели Главния щаб, с което се затворил кръгът на обсадата на Зимния дворец.

В 21,40 ч крайцерът “Аврора” дал халосен залп, сигнал за началото на щурма на двореца. Матросът болшевик Иван Флеровски свидетелства: “По бреговете на Нева се стичаха тълпи от зяпачи. Явно смисълът на случващото се не можеше да достигне до разума на жителите на Питер, не си представяха, че е опасно, по-привлекателно беше да видят какво се случва. Затова и ефектът бе поразителен, когато “Аврора” гръмна след сигналния изстрел от крепостта. Грохотът и пламтящият сноп при халосния изстрел са много по-големи, отколкото по време на истински бой, - затова и тълпата се олюля край гранитния парапет на брега, хората изпопадаха, разпълзяха се. Нашите матроси гръмко се смееха на комичната картина”.

В същото време няколко групи въстаници вече си пробиват път към Зимния. По думите на Владимир Антонов-Овсеенко, “атаката на двореца бе абсолютно хаотична”.

Комисарят на ВРК в Павловския полк Освалд Дзенис си спомня:Първи нахлуха в двореца през прозорците, откъм страната на Ермитажа, матроси и павловци. В помещенията вътре имаше кратки схватки с юнкерите, но атакуващите освобождаваха стаите една след друга. Юнкерите бяха изтласкани към главния вход. Понякога това се постигаше просто с натиск, понякога и чрез хвърляне на ръчна граната от стая в стая, или с изстрели”. Членът на ВРК, анархистът Федор Другов, който си пробива път с група кронщадци в залите на двореца, бил удивен: “Пред всяка врата стоеше лакей с ливрея и с неизменните бакенбарди. Беше странно да видиш такива хора, изпълняващи задълженията си дори в най-напечения бой. Хората с ливреи стояха невъзмутимо на поста си и с обиграни движения отваряха вратите пред всеки.”

 

ДЪЛБОКИЯТ КОД

Е-поща Печат PDF

• Патриотизмът е цивилизационна парадигма

Продължение от бр. 42

Да възвърнем „Държавата на духа”

Засилването на крайния национализъм, рязкото изостряне на етнически и конфесионални конфликти в редица райони на света, използването им в политическата и идеологическата борба на антикомунизма поражда необходимостта от сериозно теоретическо осмисляне на тези явления. При тези условия рязко се очертава разминаването между позициите на управляващия елит в много страни.

Този елит използва националната идея и патриотизма за свои тясно егоистични и съсловни интереси на местни и чужди субекти. Неговите представители се опитват да представят своите интереси за национални интереси. При тези условия изконните въжделения на огромното мнозинство от населението, лишено от сътвореното от него изобилие от материални и духовни блага, е обречено да живее в мизерия и унижение.

Това разминаване особено остро се проявява в отношението към европейската мечта, ценностите на Ренесанса и Просвещението. Мнозинството от населението отстоява противоположна ценностна система, основана на идеята за социална справедливост, равнопоставеност пред законите, благоденствие за всички, достъп до качествена и безплатна образователна система, здравни грижи за всички членове на обществото и възможност да оставим на идните поколения по-добър свят.

Противно на това т. нар. политически елит се грижи за своите интереси и интересите на благодетелите си от Брюксел и Вашингтон, жертвайки държавния суверенитет, политическата и икономическата независимост на страната и националното достойнство.

Поради това

мнозинството от българите са разочаровани

от настоящето и не вярват в бъдещето, което ни обещават и което няма нищо общо с нашите мечти и национални идеали да възвърнем „държавата на духа”, някога център на славяно-християнската цивилизация в Европа.

Днес България преживява дълбока криза. Тя е израз на тотална опустошеност и анархия на ценностите.

В този болен свят българският народ е от народите, които все още не са превърнали хленченето в религия на унижението, борейки се за защита на личното достойнство. Ние трябва да сме горди пред този величествен подвиг на духа. И това е най-ярка изява на нашия патриотизъм и национално достойнство. Това е залогът за нашето оцеляване. Това изисква за нищо на света да не допуснем откъсване от православно-славянската духовна идентичност. Това е гаранцията, че все още сме в състояние да запазим за себе си и да завещаем на поколенията горда България. За да постигнем това, не трябва да проявяваме покорно примирение с щедро финансираната отвън отродителна дейност, която се осъществява чрез електронните медии. Нима е трудно да се забележи как те от сутрин до вечер заливат всекидневието ни с чужди за нас културни образци и духовни послания, оскверняващи изконната ни национална самоличност?!

 

“За Русия - с обич”

Е-поща Печат PDF

• за премиерата на сборника и още нещо

На 27 февруари, в навечерието на 140-годишнината от Руско-турската война (1877-1878г.), отново Руският културно-информационен център в София бе домакин на вълнуващо представяне на поетичната антология „За Русия – с обич“ - издание на фондация „Устойчиво развитие за България“, съвместно със Съюза на българските писатели и издателство „Български писател“.

Гост на премиерата бе Алексей Новоселов, секретар по културните въпроси към посолството на Руската федерация в България.

Прекрасно оформеното двуезично издание, което съдържа стиховете на 100 български поети, посветени на Русия, бе посрещнато с огромен интерес. Председателят на фондация „Устойчиво развтие за България“ г-жа Станка Шопова подчерта, че антологията отразява поетичните послания и благодарност на българските поети и българския народ към Русия още от епохата на Българското национално възраждане до днес и тези стихове са продължение и развитие на българската фолклорна и поетична традиция.

Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели, изтъкна, че в българския фолклор има над 2000 народни песни за Русия. А след творбите на класиците в литературата - Добри Чинтулов, Петко Рачов Славейков, Иван Вазов, Теодор Траянов, Емануил Попдимитров, Христо Смирненски, Дора Габе, Атанас Далчев, Никола Вапцаров, Валери Петров и много други автори от втората половина на 20 и началото на 21 век, продължава традицията на обич и признателност към освободителката Русия. В сборника присъстват и творби, посветени на Българското опълчение, на участието на представители и на други народи, участвали в битките, а също и за руски поети и писатели, за руската култура. Според Боян Ангелов “книгата е картина на нашето усещане за руския народ”.

 

ОТ НИНЕ ДО ВЕКА

Е-поща Печат PDF

• Обръщение на Градския съвет на БСП-София послучай 140-ата годишнина от Освобождението на България

Преди 140 години, на 3 март 1878 г., в малкото градче Сан Стефано бе подписан мирен договор, който поставя край на Руско-турската война от 1877-1878 г. След петстотин години на потисничество, на гнет и мрак, на издевателства над българския народ, се възражда България. Възражда се, за да сбъднe вярата и надеждите на хилядите български юнаци и хайдути, на възрожденските будители и революционерите за свободна и суверенна държава, чийто народ определя посоките на развитието си както в политически, така в икономически и в духовен план. Започва своя път Третата българска държава, за да изведе българите към национални висоти през първата и през втората половина на 20 век.

Нашият народ, настоящите и бъдещите поколения на България, ще бъдат вечно признателни на руския народ, на руския държавен дух, на големите руски интелектуалци, които в навечерието на Освободителната война превърнаха българската кауза в кауза на Русия. Ще помним, че след зверското потушаване на Априлското въстание от 1876 г. единствената държава сред Великите сили, която тръгна да освобождава и да пролива кръвта си за независимостта на славянския и православен български народ, бе Русия. Без руската саможертва нямаше да я има българската държава.

 


Страница 4 от 205