Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

УРОЦИТЕ НА ИСТОРИЯТА

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 42

Около 19 часа правителството получило ултиматум от ВРК. На министрите, служещи и защитаващи Зимния дворец, било предложено до 19,10 ч да предадат оръжието и да приключат с евакуацията на лазарета. Правителството не отговорило на ултиматума. Размишлявайки за последните си часове в Зимния дворец, Малянтович пише: “В огромната мишеловка се лутаха обречени хора, рядко се събираха на едно място или на отделни групи за кратки разговори, хора самотни, изоставени от всички. ... Наоколо беше пустош, вътре в нас - пустота, и в нея растеше безумната решимост на равнодушното безразличие. ... Ако тези, които организираха властта, не я защитават, дали тя изобщо е нужна? Ако не е нужна, ако е отлетяла, на кого и как да бъде предадена и по чия заповед?..”

В 19,40 ч войските на ВРК завзели Главния щаб, с което се затворил кръгът на обсадата на Зимния дворец.

В 21,40 ч крайцерът “Аврора” дал халосен залп, сигнал за началото на щурма на двореца. Матросът болшевик Иван Флеровски свидетелства: “По бреговете на Нева се стичаха тълпи от зяпачи. Явно смисълът на случващото се не можеше да достигне до разума на жителите на Питер, не си представяха, че е опасно, по-привлекателно беше да видят какво се случва. Затова и ефектът бе поразителен, когато “Аврора” гръмна след сигналния изстрел от крепостта. Грохотът и пламтящият сноп при халосния изстрел са много по-големи, отколкото по време на истински бой, - затова и тълпата се олюля край гранитния парапет на брега, хората изпопадаха, разпълзяха се. Нашите матроси гръмко се смееха на комичната картина”.

В същото време няколко групи въстаници вече си пробиват път към Зимния. По думите на Владимир Антонов-Овсеенко, “атаката на двореца бе абсолютно хаотична”.

Комисарят на ВРК в Павловския полк Освалд Дзенис си спомня:Първи нахлуха в двореца през прозорците, откъм страната на Ермитажа, матроси и павловци. В помещенията вътре имаше кратки схватки с юнкерите, но атакуващите освобождаваха стаите една след друга. Юнкерите бяха изтласкани към главния вход. Понякога това се постигаше просто с натиск, понякога и чрез хвърляне на ръчна граната от стая в стая, или с изстрели”. Членът на ВРК, анархистът Федор Другов, който си пробива път с група кронщадци в залите на двореца, бил удивен: “Пред всяка врата стоеше лакей с ливрея и с неизменните бакенбарди. Беше странно да видиш такива хора, изпълняващи задълженията си дори в най-напечения бой. Хората с ливреи стояха невъзмутимо на поста си и с обиграни движения отваряха вратите пред всеки.”

 

ДЪЛБОКИЯТ КОД

Е-поща Печат PDF

• Патриотизмът е цивилизационна парадигма

Продължение от бр. 42

Да възвърнем „Държавата на духа”

Засилването на крайния национализъм, рязкото изостряне на етнически и конфесионални конфликти в редица райони на света, използването им в политическата и идеологическата борба на антикомунизма поражда необходимостта от сериозно теоретическо осмисляне на тези явления. При тези условия рязко се очертава разминаването между позициите на управляващия елит в много страни.

Този елит използва националната идея и патриотизма за свои тясно егоистични и съсловни интереси на местни и чужди субекти. Неговите представители се опитват да представят своите интереси за национални интереси. При тези условия изконните въжделения на огромното мнозинство от населението, лишено от сътвореното от него изобилие от материални и духовни блага, е обречено да живее в мизерия и унижение.

Това разминаване особено остро се проявява в отношението към европейската мечта, ценностите на Ренесанса и Просвещението. Мнозинството от населението отстоява противоположна ценностна система, основана на идеята за социална справедливост, равнопоставеност пред законите, благоденствие за всички, достъп до качествена и безплатна образователна система, здравни грижи за всички членове на обществото и възможност да оставим на идните поколения по-добър свят.

Противно на това т. нар. политически елит се грижи за своите интереси и интересите на благодетелите си от Брюксел и Вашингтон, жертвайки държавния суверенитет, политическата и икономическата независимост на страната и националното достойнство.

Поради това

мнозинството от българите са разочаровани

от настоящето и не вярват в бъдещето, което ни обещават и което няма нищо общо с нашите мечти и национални идеали да възвърнем „държавата на духа”, някога център на славяно-християнската цивилизация в Европа.

Днес България преживява дълбока криза. Тя е израз на тотална опустошеност и анархия на ценностите.

В този болен свят българският народ е от народите, които все още не са превърнали хленченето в религия на унижението, борейки се за защита на личното достойнство. Ние трябва да сме горди пред този величествен подвиг на духа. И това е най-ярка изява на нашия патриотизъм и национално достойнство. Това е залогът за нашето оцеляване. Това изисква за нищо на света да не допуснем откъсване от православно-славянската духовна идентичност. Това е гаранцията, че все още сме в състояние да запазим за себе си и да завещаем на поколенията горда България. За да постигнем това, не трябва да проявяваме покорно примирение с щедро финансираната отвън отродителна дейност, която се осъществява чрез електронните медии. Нима е трудно да се забележи как те от сутрин до вечер заливат всекидневието ни с чужди за нас културни образци и духовни послания, оскверняващи изконната ни национална самоличност?!

 

СКАНДАЛНИТЕ РАЗХОДИ НА ПЕНТАГОНА

Е-поща Печат PDF

Ястребите в Конгреса и във военното ръководство на САЩ обикновено оправдават редовните увеличения на и без друго огромния бюджет на Пентагона, като изтъкват необходимостта от още пари, за да се “защитят войските”.

Лековерните граждани, които приемат това обяснение, трябва да знаят къде всъщност отиват стотици милиарди долари на данъкоплатците.

Истината е, че огромна част от тези пари биват предоставяни на частните корпорации, включително за царските заплати на техните ръководства, а голяма част се прахосва или се дава за поразително скъпи оръжейни системи и друга военна техника, които понякога са дефектни, а понякога - въобще ненужни.

На корпорациите - производителки на оръжие и военна техника, се пада лъвският пай от парите на военното ведомство. През фискалната 2016 г. те са получили 304 милиарда долара т. нар. договорни награди. Това е почти половината от надхвърлящия 600 милиарда долара бюджет на Пентагона.

Най-облагодетелствани са били корпорациите “Локхийд Мартин”- 36,2 милиарда долара, и “Боинг”- 24,3 милиарда долара.

Освен това Пентагонът плаща и на големи здравни и фармацевтични компании, както и на университети, ангажирани с научно-изследвателска дейност за нуждите на военно-промишления комплекс като Масачузетския технологичен институт (1 милиард долара) и университета “Джон Хопкинс”(902 милиона долара).

Огромна част от парите на Пентагона (и на данъкоплатците) всъщност отиват за държавно

субсидиране на частните корпорации

Има нещо, за което много не се говори, и това са крайно щедрите заплати на главните изпълнителни директори на компаниите-производителки на оръжие.

През миналата година петте корпорации, които са главни контрагенти на Пентагона - начело са компаниите “Локхийд-Мартин” и “Боинг”- изплатили на своите първи ръководители общо 96 милиона долара. Като се има предвид, че тези компнии в голяма степен или дори почти напълно - например “Локхийд-Мартин”- зависят от държавните пари, става ясно, че всъщност данъкоплатците в голяма степен плащат въпросните огромни заплати. При това тези 96 милиона не включват високите възнаграждения и за другите високо заплатени ръководители и членове на бордовете на корпорациите.

 

ТАЯНИ В СТРАНАТА НА ТИКВИТЕ И КРАТУНИТЕ

Е-поща Печат PDF

• Морал в повече

“Моралът е работа за онези, които не могат да се освободят от него: поради тази причина той спада под „предпоставките за съществуване”.

Фридрих Ницше, „Тъй рече Заратустра”

 

В навечерието на визитата в България на председателя на Европейския парламент (ЕП) у нас буквално от нищото се разрази скандал. Председателят на 44-тото НС Димитър Главчев подаде оставка, оценена от Бойко Борисов и колегите му от ГЕРБ и ОП като „морален жест”. Нека напомним, че от май до ноември 2017 г. този израз многократно беше използван за обяснение на „доброволните” оставки на министри и депутати, при това неизменно изпращани „с благодарност”, ако и да са злоупотребили със своето служебно и партийно положение за лично, партийно или шуро-баджанашко облагодетелстване... Всеки от тези скандали, и особено съдбата на предизвикалите го „народни избраници”, само потвърждава наблюдението на Стефан Цвайг отпреди 80 години: „Тя (политиката, б.р.) има толкова малко отношение към етиката, колкото астрономията и геометрията”.

За почти идентични по обществения си отзвук, доказани или предполагаеми прегрешения, едни депутати бяха принудени да напуснат 44-тото НС, докато други, като Делян Добрев и Димитър Главчев, бяха „закрепостени” против волята си да стоят в парламента. Единият, от депутатите на ГЕРБ и ОП; другият, от председателя на партията и министър-председател на Р България Б. Борисов.

Бившият вече председател на 44-тото НС Димитър Главчев стана жертва на неистовото си желание да брани „вожда” от настояването на опозицията да се яви в парламента, за да персонифицира твърденията си, че има депутати, замесени в наркотрафик и купуване на гласове, включително затворнически.

 

РЕВОЛЮЦИИТЕ – ЗАКОНОМЕРНОСТ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ РАЗВОЙ

Е-поща Печат PDF

В сборника „Вехи” изпъква главно стремежът на авторите да порицаят, разобличат и заклеймят като световно зло акта на революцията и директно, руската революция от 1905 г. Те я представят като нечисто дело на руската интелигенция, която от времето на Петър Велики  насам рязко и произволно мени  духовното си кредо, деградира, изживява сбъркани идеали и заразена с атеизъм, хвърля клевети върху православната вяра и православната църква. Тази интелигенция, казват авторите на „Вехи”, бунтува народа, бидейки вътрешно отдалечена и противопоказна на неговата същност. Народници, социалисти (социалреволюционери) и анархисти тласкат Русия към пропаст. А руският народ поради лековерие и наивност им се доверява, приема лъжеучителите си за пророци на своето социално и духовно спасение. Не е нужно да преповтарям тезите на отделните автори, за да се разкрие антиреволюционния дух на „Вехи”. Но все пак ще се спра на няколко идейни постановки  в сборника, които доизясняват проблема: революцията въобще и руската революция от 1905 г. конкретно.

Моето мнение е, че в сборника „Вехи” се дава крайно идеологизирано обяснение на революционната идея и революцията (социалната) от автори, които виждат в революцията само прокоба на историческия мрак, само метафизична сила на разтлението, само злокобен свършек на света. Макар че революции и революционни идеи е имало още преди да ги нарекат с това име, ще ги има и в бъдеще като протест, съпротива, директна борба срещу причинителите на определени острокризисни обществени състояния, утежнени до извънредна степен. Ще ги има, докато проблемите на социума не се решават навреме и справедливо съгласно гражданския интерес. Ще избухват, когато официалните институции не могат и не искат да намерят постепенно и мирно, „еволюционно” решение на остро конфликтните проблеми, които не търпят историческо отлагане.

 


Страница 4 от 201