Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

РУСКИЯТ ГЕНИЙ

Е-поща Печат PDF

Време е най-накрая да назовем нещата с истинските им имена: Владимир Путин е гениално надарен държавен деец. Така както Айнщайн бе гений във физиката, Путин е гений в политиката. Световната история още не познава национален лидер от такова ниво. Мащабът на личността на Президента на Русия може да се съпостави само с тези, които смятаме за велики Учители на човечеството.

На хората им е изключително трудно да признаят гениалността на свой съвременник. Даже най-положителните оценки се колебаят от „забележителен“ до „много талантлив“. Такава предпазливост е обусловена не само от обикновената завист, но и от опасението да не се сгреши. Свързано е с това, че по правило логиката на решенията на гения е много трудно да се разбере. На широката публика се предоставя да види само резултатът. Всички водещи към него свързващи звена се оказват изпуснати. Създава се впечатлението, че колосалната, немислимата предварителна работа като че ли просто липсва или тя се намира не в полето на самия гений, а се взема в готов вид някъде отстрани.

 

ЕДИНСТВЕНО СПАСИТЕЛНИЯТ ПЪТ - СОЦИАЛНА НАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

Е-поща Печат PDF

• ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА ЛИ БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА В СТИЛ „ОТ КРАКАТА ЗА ГЛАВАТА”

Какво още трябва да се случи, за да осъзнаем какво става и какво предстои да стане у нас и в света?

Ние сме малка държава и съдбата ни е почти винаги в чужди ръце, но все пак от държавниците ни също зависи с кого и накъде да вървим – особено в драматичните времена, когато разпадът на социално-икономическата система е в ускорен ход и самият свят се преобръща, за да дойде най-сетне на мястото си. Обикновено те виждат, че светът се преобръща, но не съобразяват, защото не могат или не им се иска да съобразят какво ще стане после и че това „после” няма да закъснее. И че то ще е различно от онова, което виждат и чуват. Затова и страхът им надделява; те се паникьосват и винаги се обръщат към този, който им се струва, че е най-стабилен и непременно ще ги закрепи до себе си, ще им помогне и спаси. Той, разбира се, не ги спасява, но поне ги уверява, че е техен, т. е. на България приятел и брат, че ги цени особено много и че непременно ще ги пази до себе си винаги и винаги ще разчита на тях. Това е неотменна норма в поведението на българските политици и държавници от Освобождението насам и те никога не са се отклонявали от нея, още по-малко пък да са я поставяли под съмнение.

 

МЕДИЙНА ВОЙНА И ТРИУМФ НА ПРОПАГАНДАТА

Е-поща Печат PDF

Едмънд Бърк: Епохата на рицарството отмина. На нейно място е дошла епохата на софистите, икономистите и пресметливите; и славата на Европа е угаснала завинаги. Никога, никога повече няма да видим тази благородна лоялност към ранг и пол, това изпълнено с гордост подчинение, това достойно послушание, тази смиреност на сърцето, което пазеше жив дори и в самото робство духа на една извисена свобода.”

• Обръщение на Джон Пилджър по време на «Logan Symposium” (“Съюз срещу секретността, наблюдението и цензурата”), организиран от Центъра за разследваща журналистика, Лондон, 5-7 декември, 2014

Защо журналистиката е толкова податлива за пропагандата? Защо цензурата и извъртането са се превърнали в стандартна практика? Защо “Ню Йорк таймс” и “Вашингтон пост” мамят читателите си? Защо младите журналисти не се учат да подлагат на анализ програмата на медиите и да оспорват високите претенции и ниските цели на една фалшива обективност? И защо не знаят, че същността на това, което се нарича водещи медии, не е информацията, а властта. Това са неотложни въпроси.

 

ТРЪБАЧИ И РАЗНОСВАЧИ НА ПРАЗНОДУМСТВА И НАДЕЖДИ

Е-поща Печат PDF

2018 ХВАЛБИ, ГЛОБИ И ПАТЕРИЦИ!

 

„Нали най-много прилича на Глупостта да бъде сама тръбач на своите похвали и лира на самата себе си. Кой би ме изобразил по-добре от мен самата?“

Еразъм Ротердамски, „Възхвала на глупостта“.

 

Ако слушаме управляващите, благодарение на тях 2018 година буквално е върнала България на политическата карта на Европа и света. То не беше европредседателство, не беше софийска среща на лидерите на страните от Западните Балкани с лидерите на ЕС, домакинство на срещите ЕС-Турция в Евксиноград и Източна Европа – Китай в София, Договор за приятелство и добросъседство с Македония. И дори подписването на договора между Атина и Скопие, по силата на който Македония се съгласи да не претендира за гръцкото историческо наследство и територия, да промени Конституцията си и да се нарече Република Северна Македония.

 

За визитите на Бойко Борисов в Саудитска Арабия, ОАЕ, Египет, Израел и Мароко да не говорим, нито за неговите прелитания до балканските столици и Брюксел. Добавете призивите му за (де)милитаризация на Черно море, в което трябваше да плуват яхти и платноходки, а по плажовете да загарят туристи, и като сравните всички тези розови сънища с реалните резултати и ползите им за България, ще помислите че има нещо пророческо във факта, че министърът на българското европредседателство Лиляна Павлова завърши своята мисия с патерици. Май и българската политика, при всичките хвалби на нейните автори, си „счупи крака“. Но, млъкни, сърце, глава да е здрава! От Нова година министър Павлова ще оглави Международния център за сътрудничество на ЕС, Източна Европа и Китай.

Оста на земното въртене

Ами „изпросването“ от Путин и Ердоган на едно отклонение от „Турски поток“, по което да се транзитира природен газ към Сърбия и Южна Европа? Ами китайските инвестиции, които се очакваше да потекат като пълноводна река след гостуването на многобройната китайска делегация в София? В това число в проекта АЕЦ „Белене“, за който уж се търси стратегически инвеститор и китайската държавна ядрена компания проявявала интерес да стане такъв. Въпреки това, търсенето на инвеститор продължава.

Ако във всичко казано от управляващия екип имаше капчица реализъм, щяхме да повярваме, че светът се върти около нас, благодарение на мъдрото ръководство на мин. председателя Бойко Борисов. Очаквахме дори да потекат арабски инвестиции към нашия окаян „остров на стабилността“. Само дето опозицията в лицето на БСП не признава тези „успехи“ и предлага своя „Визия за България“, като алтернатива на сегашния корупционен модел. И пак опозицията - парламентарна и извън парламентарна, в лицето на БСП и ДПС, и на ДСБ и „Да, България“, не само критикува управляващите, ами провокира, подкрепя и организира протести за свалянето на отделни вицепремиери и министри и дори на цялото правителство. И то, при положение че премиерът Борисов като един Дядо Коледа е отворил чувала и хвърля от там милиони: за хората с увреждания, за повишаване на заплатите на държавните служители, за коледни добавки на пенсионерите и вдигане на пенсиите от 1 юли 2019 г., за коледни бонуси в МВР и държавните агенции, начело с Търговския регистър. Но не случи той на народ, който цени добрините, ами иска още и още. И мърмори, че глобата от 77 милиона евро, която ЕК наложи на БЕХ заради монопола на „Булгартрансгаз“, щели да я плащат всички български граждани, а не само газовите дружества.

Добре е все пак, че на нашия

„остров на стабилността“

не живеят французи, които с протестите и вандализма си принудиха президента Еманюел Макрон да обяви извънредно положение във Франция и да отстъпи от някои „реформи“, като облагането с данък на най-ниските пенсии. А, както върви, скоро може да пламне килимът и под краката на британския премиер Тереза Мей, която отчаяно се опитва да изкопчи нови отстъпки от ЕК, за да избегне Брекзит без сделка. Българското европредседателство изобщо не помогна за безконфликтната раздяла на Великобритания с ЕС. Мей подписа някаква сделка за Брекзит с Брюксел, която не се одобрява дори от собствената й партия, камо ли от британския парламент. Затова Мей отложи гласуването в парламента и отлетя до Брюксел за нови пазарлъци, но от там казаха, че предоговаряне на Брекзит няма да има. А съдът на ЕС постанови, че Великобритания може да се откаже от Брекзит без да иска одобрението на останалите 27 страни членки на ЕС. На 21 януари британският парламент ще каже последната си дума и Мей може да се сбогува с политиката, а 29 март 2019 г. е крайният срок за излизането на Обединеното кралство от ЕС.

Но, докато в Лондон консерватори и лейбъристи дружно заговорничат срещу Мей, в нашето отечество такива неща не стават. Бойко Борисов преживя истинска метаморфоза, като от яростен критик на Сергей Станишев, тройната коалиция и кабинета „Орешарски“, изведнъж се умили от преизбирането на Сергей  за председател на ПЕС. Дори му изпрати послание да продължава да бъде гордост за България.

„Доживяхме керемида масло да пусне“,

би казал Чудомир. Но може би част от обяснението на тази Бойкова „любов необяснима, любов невероятна“ към Станишев е фактът, че Корнелия Нинова не отиде на конгреса на ПЕС, на който освен председател на социалистите се избра и техен кандидат за поста председател на ЕК. Това е холандският социалдемократ Франс Тимерманс. Отделно конгресът на ПЕС изрази подкрепа за Истанбулската конвенция и Глобалния пакт на ООН за миграцията, по които Нинова има собствено мнение и го отстоява на всички равнища.

Пактът, е бил подписан на среща на високо равнище в Маракеш от 164 страни, макар да няма обвързващ характер. И, о, чудо, България не е сред тях! Белгия е сред подписалите пакта, но премиерът Шарл Мишел плати за това с оставката си и тази на цялото правителство. Коалиционният му партньор, фламандските националисти, излязоха от правителството и премиерът бе принуден да връчи оставката си на краля.

Колкото до конгреса на ПЕС, световните медии сякаш не забелязаха, че Станишев е преизбран, а акцентираха на избора на холандския социалдемократ Франс Тимерманс за кандидат на европейските социалисти за поста председател на ЕК. А пък той погали ушите на Бойко Борисов, като каза че отдавна било време България и Румъния  да влязат в Шенген. България - по въздух и вода! На 11 декември ЕП трябваше да гласува дали двете балкански страни са готови за Шенген. Резултатът е известен: с голямо мнозинство европарламентът подкрепи членството на България и Румъния в Шенген. Само че решенията на ЕП имат препоръчителен характер за ЕК и Съвета на ЕС. Достатъчно е холандският премиер Марк Рюте да се обяви в Съвета на ЕС против нашето присъединяване към Шенген, за да си останем само безсмислени кандидати за обетованото пространство. А, за разлика от Тимерманс,  холандският премиер Марк Рюте не иска изобщо да ни вижда там.

Благодарим на Тимерманс, но защо да не ни приемат в Шенген и по суша? Ние защо построихме

Великата българска стена?

Нищо, че тя май се оказа също корупционна далавера, и че се събаря при всеки по силен валеж. Със и без стена по границата, полицията продължава да залавя нелегални мигранти по АМ „Тракия“, на границата със Сърбия, или в самия център на София? След което, подобно на Сизиф, започваме отново да бутаме камъка, тоест да кърпим зейналите пробойни в стената. Което не пречи и обещанието на Тимерманс да влезе в графата „успехи“ на правителството в София.

Доброто и злото обаче вървят ръка за ръка. Точно когато управляващите се размечтаха по въпроса за Шенген и вдигането на мониторинга над България, едно изявление на македонския премиер Зоран Заев показа цялата несъстоятелност на самохвалствата на нашите пишман дипломати. Заев изтълкува договора с Гърция като потвърждение на „идентитетот“ на македонския език. А, когато българският вицепремиер Каракачанов го заплаши с вето върху приемането на Македония в НАТО и ЕС, Заев отговори, че да бъде македонец и да говори на македонски е негово право. Декларацията на македонското министерство на външните работи беше по-дипломатична, но преди това Заев беше казал, че когато страната му влезе в ЕС, македонският език ще стане официален език на Евросъюза. Как не се сети само да напомни на Каракачанов, че Договорът за приятелство и добросъседство между България и Република Македония е подписан на конституционните езици на двете държави. И, че под ръководството на Петър Харалампиев, предложен от него за шеф на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), в агенцията се е вихрила срамна търговия с удостоверения за български произход. Къде са блеяли нашите умници, та не са видели какъв коз дават на македонистите, подписвайки въпросния Договор за приятелство и добросъседство? А македонисти се оказаха не само хората на ВМРО ДПМНЕ, а и македонските социалисти.

Но кьорав карти не играе!

Управляващите в София получиха, каквото заслужаваха, защото бяха повярвали в собствените си басни за тяхната значимост, като водачи на Западните Балкани към светло евроатлантическо бъдеще. Стените на издигнатия от тях призрачен „дворец на успехите“ бяха започнали да се рушат още преди този скандал да се разрази, но кой от тях обърна внимание на предупрежденията и критиките? Случаят с македонския език не е изолиран. С фиаско може да завърши и продължаването на „Турски поток“ през България, понеже според помощник държавния секретар на САЩ Съливан, това не премахвало зависимостта от Русия. Джон Маккейн умря, да живее Джон Съливан! Този ще успее да ни пробута и остарелите американски изтребители F-16, когато Турция се превъоръжава с F-35, а руснаците имат МиГ-35! А защо да не ни набута и в сирийското тресавище, след като Тръмп обяви че до един месец ще изтегли американските войски от там, понеже „Ислямска държава“ била победена? В същото време Ердоган трупа войски по границата със Сирия за да проведе „антитерористична“ и „прочиствателна“ операция срещу кюрдите на изток от Ефрат. Кюрдите за пореден път бяха подлъгани и изоставени от Чичо Сам и дано на управляващите в София им светне червената лампичка, че янките нямат вечни приятели и съюзници, а само вечни интереси. Затова са готови да воюват в Украйна до последния украинец..

Подходът на българската държава е по-друг.Тя, например, джироса спорните исторически и езикови въпроси с Македония на една комисия, която още не се е събирала, камо ли да свърши нещо полезно. В случая отново водеща бе волята на Борисов „този проблем да ми се махне от главата“. А се оказа, че Заев, когото той прегръщаше и потупваше покровителствено, го е изиграл. И не е единствен. Защото и „приятелят му“ Алексис Ципрас отърча до Москва и, въпреки че беше изгонил двама руски разузнавачи, изкопчи от Путин обещание „Турски поток“ да мине през Гърция.Така че и да има отклонение от „Турски поток“ през България, обемът на транзитирания по него руски газ ще бъде в пъти по-малък от този, който щеше да има при реализирането на газопровода „Южен поток“. Съответно и транзитните такси, ако има такива, ще бъдат по-малки: не 400 млн. евро на година, а до 100 млн. евро, примерно казано. А, докато до нас дойде газ от Азербайджан, Иран, Катар, Израел или САЩ, може за ГЕРБ да говорим както говорим сега за СДС. „Илюжън, ти можеш да го виждаш, но него все едно че го няма“, казваше Тодор Колев.

Що се отнася до

голямата гордост на Борисов,

наречена евроатлантическа интеграция на Западните Балкани, да напомним за конфликта между Косово и Сърбия и взаимното налагане на санкции между двете съседки. Косово обяви, че създава своя армия, въпреки предупрежденията от ООН и Брюксел. Достатъчно й е на Прищина, че Вашингтон одобрява милитаризацията на Косово.

 

Оказа, че Заев, когото Борисов прегръщаше и потупваше покровителствено, го е изиграл.

 

Фразата, че войната е прекалено сериозна работа, за да бъде оставяна на военните, може да се преправи за външната политика. В смисъл, че тя е прекалено сериозна работа, за да се оставя на аматьори и хора, умиращи от любов към себе си. Или на такива като Екатерина Захариева и Бойко Борисов, които веднъж не приемат географски определения към името на Македония, после твърдят, че името Северна Македония е добро. Или след като са подписали договор на конституционните езици на България и Македония, твърдят, че не са признавали съществуването на македонския език. Но вместо тях, Каракачанов гълчи строго македонците и ги плаши с вето върху членството им в НАТО и ЕС. Все едно, че Македония и България не са съществували без евроатлантическо членство.

 

Понеже според Клаузевиц войната е продължение на политиката (външната, б.р.) с други средства, можем да гадаем как ще воюва България при такава външна политика, която Тръмп би нарекъл шантава. На танц със саби биха могли да научат и мечките, но за превръщането на дипломатическите екскурзии в печеливши за България начинания се иска нещо повече от прословутото „Нека големите началници да се разберат“, ние сме за. Можем да простим всички недостатъци на нашите йесмени, но не и самохвалствата им на фона на мижавите резултати от техните инициативи. „Едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък е трето и четвърто да го направиш“, казва героят на Хайтов от „Мъжки времена“. Когато не искаш и не можеш, ти остава другото: „Едно сахатче бегане, животче връщане“. С уговорката: „И пак не можеш да се върнеш там, откъдето си тръгнал“.

У нашите „дипломати“ искане може и да има в излишък, но моженето е кът, както и куражът да се опълчат на мейнстрийма, щом са застрашени националните интереси на България. Поради това се превръщат на тръбачи и лири на собствената си глупост, обявявайки за успех дори глобата на ЕК. Понеже можела да е и 300 милиона евро. Боже, пази България!


 

ВОЙНАТА НА СОРОС СРЕЩУ ТРЪМП

Е-поща Печат PDF

• ИЛИ КАК СЕ ПРАВИ АМЕРИКАНСКИ МАЙДАН

След шокиращата победа на Доналд Тръмп над Хилъри Клинтън в президентските избори в САЩ отиващата си неолиберална върхушка от американския истаблишмънт постъпателно премина от пряка конфронтация в добре планирана и скъпо платена окопна война срещу новия президент. Тя започна още първия ден след неговия избор и преди той да е встъпил в длъжност като президент на САЩ.

Няма да се спираме на „спонтанните” демонстрации в нощта и в деня след избора не само защото те са вече минало, но и защото те бяха проект на една друга цел и планиране.

Веднага след победата на Тръмп Джордж Сорос и компания, които по техни собствени изчисления потрошиха над милиард и половина долара за яловата изборна кампания на Хилъри Клинтън, се срещнаха във Вашингтон, за да обсъдят промени в стратегията на борбата за свалянето или като минимум

„укротяването” на Доналд Тръмп

която сигурно ще струва много повече от това, което дотук са дали.

 


Страница 300 от 319