Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ - ПАРТИЕН ИЛИ НАЦИОНАЛЕН ПРОБЛЕМ?

Е-поща Печат PDF

ПРЕДИЗВИКАН КОМЕНТАР

Осем години след окончателното разпадане на остатъчна Югославия и обособяването на седем самостоятелни суверенни държави по преобладаващата националност на обитаващото ги население, в българското Народно събрание най-сетне се намери политическа формация, Патриотичният фронт, която да вдигне пръст към Българските Западни покрайнини и да извика „царят е гол”.

Осем години тръбим, че от май / юни 2006-а, когато остатъчна Югославия, в лицето на Общността на Сърбия и Черна гора, се разпадна и от политическата и географска карта на Европа окончателно бе заличена Сръбско-Хърватско-Словенската държава и нейните правоприемници, българските Западни покрайнини останаха извън границите на България без правно основание и законно установено управление.

Към исторически очертания Белградски санджак, наричан Социалистическа република Сърбия, през 1963 г., по решение на Съюзното тогава ръководство на федерацията, административно бяха включени две автономни области – Войводина и Косово и Метохия. Западните покрайнини никога не са предоставяни на Сърбия.

Преди Патриотичния фронт, председателят на партия „Нова Зора”, Минчо Минчев, беше първият, който постави този въпрос в Народното събрание с надежда да предизвика ентусиазъм сред политическите среди за освобождаване на българите от тези поробени земи. За съжаление нивото на политическа зрелост на „българските” парламентарно представени партии в 42-рото НС не им позволи да поставят националните интереси над егоистично партийните или користно личностните.

 

...ПРЕСЕЧНАТА ТОЧКА НА ПАРАЛЕЛИТЕ

Е-поща Печат PDF

Какъв финал само ни сервира Старата година!

Близо два месеца живяхме в очакване на Годо, между театъра и цирка. Пируетите на „автентичната” и „новата” десница у нас (сиреч на РБ и ГЕРБ) след загубата на президентските избори доказаха на своите избиратели, че разбирането им за политиката има толкова общо с етиката, колкото астрономията и геометрията. И че политическото коварство в мантрата, рекламирана като „съобразяване с волята народна”, няма дъно.

Винаги е възможно да се прегазят уж непоклатими принципи, така че първоначалното „никога” да означава „може би”, а „може би-то да значи „да”.

По време на едно световно първенство по футбол перуанският национален отбор загуби катастрофално мач, някои коментатори отбелязаха, че в тази злополучна среща перуанците са изгубили всичко, освен срама си. Не важи ли това и за политическите шмекери в България, които се нагърбиха с безнадеждната мисия да реанимират себе си и 43-ото народно събрание, създавайки „правителство на последния шанс”? Зад мнимата им загриженост за съдбата на държавата в наистина тревожната международна обстановка само глупак и фанатик не би провидял надничащия отвсякъде страх да не загубят завинаги министерските и депутатските си столове. Освен международната нестабилност, тероризма и мигрантската криза – въпроси, по които целият „политически елит” е в пълен консенсус, като несъкрушим аргумент за съхранението на 43-ото народно събрание бе размахван и резултатът от референдума на Слави.

 

2015-а година: ОТ КОН, НА ПРЪЧ!

Е-поща Печат PDF

Дни преди настъпването на Новата година, която според китайския календар е Година на козата, премиерът Бойко Борисов се ожалва, че старата 2014-та била „ужасна”. Той лично съжалявал, че държавата трябвало да плати над 3 милиарда лева за гарантираните влогове в източената КТБ на Цветан Василев.

Както изглежда, тези харчове ще са основното алиби на четворната управляваща коалиция за неизпълнените предизборни обещания и поредното замразяване на социалните разходи. Така ще е до края на експеримента, наречен „проевропейско” и „реформаторско” правителство. Реформи няма, но реформаторско правителство има...

Ако вярваме на Лютви Местан, второто правителство на Бойко Борисов може да си отиде още през 2015 г., ако не се освободи от „воденичния камък”, наречен „Патриотичен фронт” (ПФ). Плашилото “предсрочни избори” бе размахано на фона на една далеч не оптимистична ситуация в света и в частност в Украйна и Средния изток.

 

ГРЪМ, КОЙТО ЩЕ ОГЛУШИ СВЕТА

Е-поща Печат PDF

• СРИВЪТ НА ПЕТРОДОЛАРА ЩЕ ЧУЯТ ПО ЦЯЛАТА ПЛАНЕТА

Част. 1. “Американските дългове се връщат на емитента”

Държавите по света притежават валутни резерви в облигации на хазната на САЩ (USTBonds) - тоест, държат част от американския дълг. Само престъпните групи обаче притежават наличност в подобни обеми, което се обяснява със стремежа на държавите да получат процент от печалбата чрез тях.

В последните няколко години печалбата от USTBonds измършавя и стана твърде несъразмерна на инвестиционния риск да притежаваш част от щатския дълг. Затова безотговорната политика на САЩ се сблъсква с все по-голяма съпротива, а светът кове нови и важни инструменти, за да се избави от USTBonds, но с положителен резултат. В края на краищата потокът от облигации ще промени посоката си и ще се върне към онзи, който ги е емитирал. Федералният резерв ще се окаже под огромен натиск в опита си да поеме обратната вълна на американския дълг, изтласкван у дома чрез новосъздадените канали.

 


Страница 288 от 288