Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

СВЕТЛИНИ И СЕНКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБОРИ

Е-поща Печат PDF

Българските турци се явиха на тези избори, както и на предишните – разделени. Движението за права и свободи успя да влезе в Народното събрание, а другата турска партия, Демократи за отговорност, свобода и толерантност (ДОСТ) не прескочи 4-процентовата бариера за влизане в парламента. Победителят от изборите е проевропейската партия ГЕРБ. Онова, което вълнува Турция в българските избори е, че заедно с ДОСТ и Партията на Ердоган изгуби изборите. Защото се знае, че основаването на ДОСТ е вдъхновено от Партията на справедливостта и развитието. Резултатът е втора загуба на Ердоган на този фронт. Основаната като съперник на ДПС, НПСД (Народна партия “Свобода и достойнство”), не постигна политически успех. И въпреки неуспеха, това бяха избори, в които ПСР (Ердогановата Партия на справедливостта и развитието) хвърли огромни усилия.

Изключително успешно от основаването си до днес, ДПС е най-голямата от четирите турски партии, просъществували в България след 1989 г. Историята му започва през 1990 г., а негов основател е Ахмед Доган. Същата година партията успя да вкара 23 депутати в Народното събрание, а на местните избори след година печели 27 общини и 635 населени места. Най-големият успех за ДПС идва на парламентарните избори през 2005 г., когато постига резултат от 13 %, 34 депутатски места и три министерства. На следващите избори броят на депутатите нараства до 36, като се прибавят и четирима евродепутати, представляващи България в Европейския парламент.

 

ВЪПРОСЪТ НА „НОВА ЗОРА“

Е-поща Печат PDF

Минчо МинчевВ неделя, 14 април, приключи дългоочакваното заседание на Националния съвет на БСП. Както всички знаят, на него бе обсъждано подреждането на листата за изборите на 26 май за представители в Европейския парламент на кандидатите от Коалиция „БСП за България“. Последната формулировка е по-скоро подвеждаща, защото на членовете на Националния съвет не беше представена листа, обсъждана и утвърдена в политическия съвет на Коалицията, в чийто състав, освен БСП, влизат и ПП „Нова Зора“, Комунистическа партия на България, ПК „Тракия“ и ПК „Екогласност“.

От 17-те места в листата, Изпълнителното бюро на БСП, от чието име тя бе представена, за коалиционен партньор бе отредено последното 17-то място, което бе предоставено на председателя на ПК „Екогласност“ - Емил Георгиев.

Три места бяха отредени за т.нар гражданска квота. Първото – на Елена Йончева, утвърдена за водач на листата на предишното заседание на Националния съвет. Четвъртото и десетото място бяха предоставени на двама достойни кандидати – Иво Христов и Велизар Енчев.

Когато броят бъде в ръцете на читателите на „Нова Зора“, всичко написано до тук няма да е ново за тях. Длъжен съм обаче да отбележа, макар и телеграфно фактите, за да е открит хоризонта за изводи, които всеки член на „Нова Зора“, симпатизант и читател на вестника трябва сам да си направи.

Правя го и заради това, че все по-убедително става обстоятелството, че отношението към ПП „Нова Зора“ не еволюира, че рецедивите на неглижирането на всички наши идеи и предложения се задълбочават, въпреки безупречната ни коалиционна лоялност и идейна последователност. Или може би тъкмо поради тях. Поради което все по-безнадеждно става очакването ни, че е възможен честен и равнопоставен диалог в една коалиция, в която неизменно и все по-първенствуващо е правото на „Цар Лъв“. Това че ни е оставена възможността да инкасираме поредната горчивина и несправедливост, идва да ни покаже, че само с добронамереност и надежда не сме в състояние да променим нещата „на върха на хранителната верига“. И че подобно на онзи персонаж от едноименния филм, няма смисъл само да крещим „Срам за джунглата“, „Срам за джунглата“!

Ножът опря до кокала и става от ясно по-ясно, че единение не е възможно, когато липсват критерии за ценности, когато потенциала и авторитета на един Валентин Вацев, например, се оказват незабелязани и неоценени, при съставянето на една листа под диктовка и без политически диалог с вносителите на неговата кандидатура.

Оказва се, че за втори път движението на БСП към победата е минирано с недалновидност и незачитане към хората, пред които тържествено си обявил, че тръгваш с тях на дълъг път; че движението към властта на една партия или коалиция не може да бъде самоцелно и за лична употреба и че то има смисъл само ако придвижва обществото към по-добър живот.

Може ли обаче БСП да постигне всичко това чрез собствената си илюзорна самодостатъчност?

Няма да отговарям на този риторичен въпрос. Ще повторя обаче, че „Нова Зора“ никога не е била подмандатна територия, че тя има своя програма, ценности и законно избрани органи. И че те имат правото да решават дали ще търпят удушваческите похвати на мними приятели и партньори или ще продължат да бъдат вектора на единствено спасителната за България идея.

Съдбовните въпроси на българската нация и държавност настоятелно изискват общи усилия, заради отговорността ни пред миналите, днешните и утрешни поколения. И ако някой не разбира това, значи че безнадеждно е извън времето. България няма нужда от имитации на социална загриженост, защото отдавна е надхвърлена поносимостта на народа към уж случайната непоследователност и компромисност, спрямо един идел, способен да твори чудеса. И няма вече кой да вярва, че политиката на гигантски амортисьор, имаща за цел да примири народа с неговата незавидна участ, е само случаен епизод в живота на една партия, чиято съмнителна гордост е, че е системна.

Нетърпящият отлагане въпрос на „Нова Зора“ е: Докога ще катерим възможността за победа на този идеал, нагоре по стълбата, която води надолу?

 

Минчо МИНЧЕВ

Председател на ПП “Нова Зора”


 

 

ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ПРОГРАМА Е НЕОЛИБЕРАЛНА И НЕОКОЛОНИАЛНА

Е-поща Печат PDF

След продължителни разговори между представители на парламентарно представените партии ГЕРБ, Реформаторски блок, Национален фронт за спасение на отечеството (НФСО) и АБВ, през януари 2015 г. бе изготвено споразумение за коалиционно управление на българската държава. На тази основа в ръководения от Бойко Борисов Министерски съвет е приета „Програма на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 г.”. По молба на редакцията на в. “Нова Зора”, коментар на тази програма направи проф. Ангел Димов, доктор на икономическите науки, председател на “Социалистическа партия Български път”.

Зора

Програмата на правителството с министър-председател ген. Бойко Борисов е изложена на близо 160 страници и се състои от десетки „цели” и стотици „мерки” за „стабилно развитие на България”. Повечето от тях са групирани и разпределени за изпълнение от съответните министерства - на външните работи, на правосъдието, на икономиката, на селското стопанство...

 

ПАК ЛЕВСКИ СКОК НА ЦЕНАТА НА ТОКА

Е-поща Печат PDF

• Обяснението разсмива, но повишението разплаква

Бележитият сръбски писател Влада Булатович-Виб е автор на следния афоризъм за хроничното поскъпване на живота: “Колкото ме разплаква повишението, толкова ме разсмива обяснението”.
Точно така става и у нас.

 

ОФШОРНАТА КОМПОНЕНТА НА ГЛОБАЛНАТА ВОЙНА

Е-поща Печат PDF

Почти всеки запитан ще каже, че светът днес е полудял. И то толкова е полудял, че се е превърнал в хаос. Може и да е така, но ако си спомним Шекспир, трябва да перифразираме, хаос – да, но в него има система! Това просто означава, че хаосът е управляем. Могъщи сили, добре организирани и с много пари, тласкат света и всички нас, към това, което на научен език се нарича край на историята. При това не в смисъл на апокалипсис, колкото на корпоративна пирамида, чиято вертикала е построена върху принципа на пълното (тотално) контролиране на основата. Основата, това сме ние, обикновените дребни незначителни хорица, които, кой знае защо, се самовъзприемаме като венеца на природната еволюция. И подиграваната плашеща тоталитарна държава на социализма ще се окаже в сравнение с тази корпоративна пирамида детска градина...

За да се стигне до това състояние, в момента се води грандиозна невидима война, на която забелязваме само смътните очертания и рядко някои по-ярки прояви.

Това е еволюционна война

Война срещу Природата. Война срещу Бога, срещу Човека и срещу всичко друго, което си намислите и което се смята за пречка за победата на Онези, които водят войната.

Онези са малка група хора (по преценка на авторитети – около няколко хиляди), самоосъзнали се и самопровъзгласили се за абсолюта на Вселената, които върху награбените и крадени пари искат да станат безсмъртни, и главно – без да загубят парите.

 


Страница 286 от 382