Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

PУСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ „ВЕХИ” (1909 Г.)

Е-поща Печат PDF

• Възражения и поуки за пътищата на руския живот, за революцията от 1905 г. и волюционното развитие, за свободата и насилието, за атеизма и религията

Отдавна ме вълнува съдбата на руската революция през 20 в. и нейните два върха през 1905 г. и през 1917 г., събитията и лицата, които са я извършили или са й се противопоставили, проблемите, които поставя и решава, нейното световноисторическо значение. Този интерес се засилва в мен и защото през настоящата 2017 г. предстои отбелязването на стогодишнината от Великата октомврийска социалистическа революция. В днешната епоха на поголовно отрицание не само на руската революция, но и на революцията като феномен, от огромно значение е да се потърсят отговори на въпроси, които няма как да не докосват и тревожат съзнанието на съвременните хора.

Аз също задавам въпроси и търся техните отговори, но в този случай, въз основа на един знаменит руски философско-политически сборник - „Вехи”, и анализа ми на публикуваните студии в него, които представляват полемика и отрицание на революцията от 1905 г. като философия, етика и практика. Нямам физическата възможност да публикувам тук изследването на отделните текстове. В замяна на това ще запозная уважаемата аудитория с изводи, премислени и изстрадани в битието ми на ляв интелектуалец.

 

КЛАТИ ЛИ СЕ ТРОНЪТ НА ПАДИШАХА?

Е-поща Печат PDF

ТУРЦИЯ СЛЕД МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ 2019 Г.

 

Докато у нас се вихреше скандалът „Апартаментгейт“, на 31 март 2019 г. в югоизточната ни съседка Турция се проведоха избори за местни органи на властта – кметове и общински съвети. В хода на кампанията, на предизборен митинг в Текирдаг външният министър Мевлют Чавушоглу се похвали, че след като установил контакти с българската страна, България се отказала от промените в Закона за вероизповеданията, насочени срещу правата и свободите на мюсюлманите. Предотвратено било и намерението на българската държава да принуди Главно мюфтийство да продава имоти на ислямската общност, за да изплати задълженията си към държавата.

Наглостта на дипломат №1 на Турция получи широк отзвук в българските медии, който застави управляващите да реагират. И, макар да отричаше, че е имало турска намеса в българските вътрешни работи, в това число в законодателството, вицепремиерът и министър на външните работи на Република България Екатерина Захариева се похвали, че е привикала в повереното й министерство турския посланик в София. Както и, че е разговаряла с колегата си Чавушоглу по телефона. А на 3 април г-жа Захариева се обади от Вашингтон, където с турския й колега щяха да участват в среща на външните министри на страните от НАТО по повод на 70 години от основаването на блока. С обичайната си глуповата усмивка, тя заяви, че много правилно е било разбрано казаното от Чавушоглу в Текирдаг. Остава само да му го е казала в очите на срещата във Вашингтон. Междувременно, от Букурещ изпъчи геройски гърди и премиерът Бойко Борисов, като декларира, че е разговарял цели пет часа с гостуващия на четворната балканска среща (Румъния-България-Гърция-Сърбия) Фуат Октай, помощник, а не вицепрезидент, на турския президент Реджеп Ерзоган. И, че не се били разбрали. В коментара на турския всекидневник в-к „Миллиет“ (31.03.2019) изобщо не се споменава за българо турския спор. За сметка на това се изтъква ходатайството на България и Румъния за турското членство в ЕС. А самият Фуат Октай казва, че Турция е страната, която ще извлече най-голяма полза от установяването на среда на стабилност и мир на Балканите. Някога Стефан Стамболов е наричал подобни уйдурми „левантинска политика“…

 

Реджеп Тийп Ердоган


Така или иначе извинение от турска страна не е имало и няма да има, а само ориенталско хитруване и протакане. Вместо да дочака извинения от Анкара, София бе „приспана“ с оправданието, че думите на Чавушоглу са били извадени от контекста, преведени били неточно и представени манипулативно в българските медии. Един вид, българите сме се оказали „изгубени в превода“.

Холан, пийте една студена вода и забравете!

Ударът върху наглеците в Анкара дойде от съвсем друга посока. Защото, въпреки репресиите, арестите и съдебните процеси срещу критиците на властта, опозицията в лицето на Народнорепубликанската партия /НРП/, „Добра партия“ и Демократичната партия на народите /ДПН/, участващи самостоятелно и като „Национален алианс“ /НА/, спечели кметските места в трите главни града на Турция – Анкара, Истанбул и Измир, както и в редица градове по Егейското, Средиземноморското и Черноморското крайбрежие на Турция, в Източен и Югоизточен Анадол. Републиканският алианс /РА/, който формираха управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ и националистическата Партия на националистическото действие /ПНД/, наследник на „Сивите вълци“, спечели по-голям брой гласове, но този факт би имал по-голямо значение, ако беше получен на парламентарни избори. А такива в близките 4-5 години не се очертават, освен ако не се случат някои непредвидени и кървави събития. Или, ако Ердоган не реши да свика предсрочни избори, за да спре пропадането на властта. Но дори по показателя процент на спечелените гласове, ПНД на Девлет Бахчели беше задмината от отцепилата се от националистите „Добра партия“ на Мерал Акшенер. Тоест, Ердоган ще трябва да потърси нов коалиционен партньор, който да му донесе по-голяма подкрепа на фона на задълбочаващото се народно недоволство от икономическия застой, безработицата, 20 процентната инфлация и 30 процентното обезценяване на турската лира спрямо долара. Туризмът е до известна степен отдушник, поради което на срещата си с Путин на 8 април в Москва Ердоган ще се опита да подпише споразумение за премахване на визите между Русия и Турция. Пренасочването на руските туристи към турските курорти ще навреди на българския туризъм, но какво струва приятелството между Ердоган и Борисов, когато става реч за бизнес? Сиренето е с пари, а България е малка за турския експорт на зеленчуци и плодове. Още повече, че те липсват в самата Турция, поради което бяха въведени така наречените „танзим сатъшларъ“, тоест регулирани продажби по цени, по-ниски от пазарните. Но на тези пазари се вият огромни опашки, което допълнително подхранва недоволството от управлението на ПСР. Доказаха го резултатите от последните избори.

След преброяването на гласовете във всичките 194678 урни, оказа се, че от общо 57093410 избиратели, правото си на глас са упражнили 48340186 (84,67%). Броят на валидните бюлетини е 46431647, а този на невалидните - близо 2 млн.

Разпределението на получените гласове за кметове и членове на общински съвети, по партии и алианси е представено на таблица №1:

Резултатите от кметската надпревара в някои области представяме на таблица №2

НРП спечели изборите в 21 общини, от които 10 централни и 11 големи градове, а ПСР победи в 39 обшини, от които 24 централни и 15 големи градове. ДПН победи в 8 общини, от които 5 централни и 3 големи градове, в т.ч Диарбекир. Добра партия не спечели кметския пост в нито една община, докато ПНД взе 11 общини, от които 10 централни и 1 голям град. За голяма изненада ТКП спечели кметския пост в Тунджели, някога бастион на ДПН.

От гледна точка на бъдещето, може би английският „Таймс“ е прав, когато озаглавява статията си за Турция: „Султанът е в трудно положение“. Той съветва Ердоган да признае, че е достигнал предела на своята власт, да освободи от затвора своите политически опоненти и да успокои икономиката. Същата тази икономика, чието кризисно състояние накара милиони турци да гласуват против ПСР. Както каза един от тях: „На 15 юли 2016 г. народът спря танковете, време е сега да спре Ердоган!“ Прави са онези анализатори, които твърдят, че главният губещ от изборите е страхът от авторитаризма, репресиите и заплахите на управляващите. За Турция това никак не е малко. Доказва го паниката в редиците на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР).

Пришпорени от своя председател Реджеп Тайип Ердоган, редица областни и местни ръководства на ПСР тръгнаха да оспорват резултатите от изборите, включително в Анкара, Истанбул и Измир. Като се има предвид относително малката разлика, с която спечелиха опозиционните кандидати и в градове, като Ескишехир, Сиирт, Денизли, Адъяман, Самсун, Ялова, Ерзурум, Къркларели (Лозенград), Адана, Айдън, Ардахан, Анталия, Ъгдър, Йозгат, Кършехир, Карс, Мерсин и Малатия, няма съмнение, че победените ще разчитат на победа чрез анулиране на резултатите, или чрез повторно броене на бюлетините. Например в Сиирт ДПН победи със само 1409 гласа разлика. В околия Бабадаг кандидатът за кмет на НРП Али Алтъ спечели само със 17 гласа разлика, а в околия Хоназ кандидатът на същата партия Юксел Кепенек победи с 8 гласа разлика кандидата на ПСР Тургут Деведжиоглу. В 8 области разликата между съперниците беше под 1000 гласа, а в 90 околии – под 100 гласа. Впечатление прави убедителната победа на ДПН в Диарбекир, както и на ТКП в Тунджели, някога наричан Дерсим. По повод на избирането на комуниста Фатих Мехмет Мачоглу за кмет на Тунджели, заместник председателят на Добра партия Явуз Агъралиоглу каза: „При положение, че комунист не може да спечели, дори да се кандидатира в Русия, фактът, че такъв е успял да превземе кметството в Тунджели показва, че авторитет се печели, не в зависимост от това какъв сте и в какво вярвате, а в зависимост от това, което правите“.

Турските медии твърдят, че Ердоган вече обмисля промени в ръководството на ПСР и в правителството. Последното, което е намислил турският президент, е формулата за намиране на работа на неуспелия кандидат за кмет на Истанбул, Бинали Йълдъръм, бивш министър председател и бивш председател на Великото национално събрание на Турция. Той можело да бъде назначен за помощник на президента. Да се чуди човек нашите управляващи ли се учат от Ердоган, или той от тях?!

Понеже и при нас подалите оставка шефове на парламентарни групи и комисии, депутати, министри, заместник министри и други „присъдружни“ чиновници, преминават на друга отговорна работа. Тоест, стават я заместник министри, я началници на кабинети, я посланици или служители на Черноморската банка.


 

МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ – ВАЖНА БИТКА ЗА БСП

Е-поща Печат PDF

Под това мото на 21 и 22 март 2015 г. в гр. Варна, комплекс „Слънчев ден”, хотел „Марина”, се проведе съвместен семинар на ПЕС и БСП във формат: ПГ на БСП, ИБ на БСП, НПЩ (национален предизборен щаб), областни председатели на БСП, коалиционните партньори в коалиция „БСП Лява България”, евродепутатите социалисти, областни координатори на Младежкото обединение в БСП, кметове на БСП, председатели на общинските съвети на БСП в областните центрове, кметове на областните градове, ръководствата на предизборните щабове в София и в Пловдив, председателите на общинските съвети и районните председатели от Варна, пресцентър и екип от централата на БСП.

Семинарът се проведе в няколко панела с участието на говорители от БСП и външни говорители. В първия ден бяха изведени политическите послания на семинара, а във втория бяха разгледани конкретни примери от предизборните кампании в Германия, Швеция и Хърватия, както и актуалните проблеми, касаещи провеждането на предстоящата предизборна кампания за местни избори в България.

 

ЖИВОТЪТ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ

Е-поща Печат PDF

На 26 април в Руския културно-информационен център в София бе открита фотоизложба на младия художник фотограф Василий Калиненко. Василий не е просто млад, той е само на 14 години и за разлика от страстите на днешните тийнеджъри, упорито набира сила в една територия, която не е по силите и на много по-зрели творци.
Основата на творческите търсения на Василий Калиненко се оказва пейзажът, и то в “коалиция” с архитектурата. През 2011 г. неговата фотография “Земно и вечно”, създадена по време на пътуването му из Среден Урал, взе първо място. До финала на конкурса бяха допуснати още две негови творби – “Зимен хоровод” и “Малките рибари”. Чисто жанрово Василий Калиненко разширява художествените си интереси и с портретна фотография, с фоторепортаж и снимки на животни.

 

ФЕРДИНАНД - В ПОЛЗА ИЛИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

Вън от съмнение е значението на появата на явлението „политическа фамилия“. Достатъчно е да споменем примерите със семействата, които играят важна обществена роля в продължение на векове, като Медичите в Италия, Папандреу и Караманлис в Гърция, Гор и Буш в САЩ, Ганди в Индия и пр. В тази сфера на българския политически живот централно място заема фамилията на Кобургите, която дава три последователни поколения държавници, заемали най-важните постове в управлението на страната: княз, цар и министър-председател. Измерено с цифри това означава 115 години на историческа сцена.

Възловият проблем, който стои зад този факт, е как подчертаната доминация на Кобургите (и конкретно на Фердинанд) се е отразила върху съдбата на България. На този въпрос е посветена и книгата на проф. Димитър Саздов „ Мисията на Фердинад в България“, излязла наскоро.

В сравнение с „пълзящия емпиризъм“ на повечето исторически изследвания, монографията на Димитър Саздов е живо и сочно написана. На историческите факти авторът придава вътрешен живот, превръщайки ги в жива действителност. Документите и свидетелствата, които при традиционната историография се явяват в сухо, претрупано с подробности изложение, у него са представени сбито, интересно, обобщено, с акцент върху психологията на отделните събития. Ето защо “Мисията на Фердинанд в България“ носи и познавателна, но и емоционална стойност.

 


Страница 285 от 372