Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ГАЗОВРАТ...

Е-поща Печат PDF

„Да докарат тука потока, да си направим едно хъбче и който иска, да си взема от тука газ, както от Турция”, размечта се премиерът Бойко Борисов след визитата си при Юнкер в Брюксел, последвала оповестения от руския президент Владимир Путин отказ от проекта „Южен поток”.

Това е то цялото „шменти-капели”, с което Борисов „реши” проблема с газопровода, по който през българска територия към Европа щяха да преминават годишно по 63 милиарда кубометра природен газ, а България щеше хем да има алтернативни на тези през Украйна газови доставки, хем щеше да получава и по 400 милиона евро транзитни такси на година.

Огъвайки се пред натиска на САЩ и Брюксел, българските управляващи обезсмислиха проекта и от „Южен поток” той стана „Турски поток”. България пропусна уникална възможност да стане незаобиколим фактор в енергийната политика на ЕС и като най-важното звено от газопровода да договори за себе си най-изгодни условия. Вместо това, след време ще получаваме от Турция същия руски или азербайджански газ, но по цени, които Турция ще определи.

 

Паскал БРЮКНЕР: В СВЕТОВНИЯ ХАОС НАИВНОСТ НЕ Е ПОЗВОЛЕНА

Е-поща Печат PDF

• С атентата в Берлин се провали жалката социология на извинението

- Какво мислите за атентата в Берлин?

- Повече от всякога се намираме в трагизма на повторението. Онази нощ в Берлин бе поредната реплика на голямото земетресение на земята на цивилизацията, каквото беше 11 септември 2001 г. Рухването на Световния търговски център си остава встъпителната атака. Тя беше най-поразителната и най-смъртоносната, но оттогава ужасът се връща отново и отново като сезоните, на редовни интервали. Лондон, Мадрид, Париж няколко пъти, Брюксел, Орландо, Сан Бернардино, днес Берлин. Репликите следват една след друга, но за Германия това е бойното кръщение, мащабен атентат, който я поставя на първа линия.

От месеци насам тревожните сигнали се умножиха, нападенията с ножове, неуспешните атентати, без да забравяме онзи агент от германското разузнаване, тайно приел исляма, който работел за “Ислямска държава”, като в сценарий, достен за сериала Homeland. Най-лошото се случи и може да се повтори.

Тази касапница е и поражение на всички обяснения, с които ни проглушиха ушите за френските причини за тероризма. Казваха ни, че Франция е мишена заради “тоталния” лаицизъм, заради законите за 2004 и 2010 г. за фереджетата, заради случая с буркините. С други думи, ако сме били по-либерални, никога нямало да страдаме от такава враждебност. Разбира се, Германия участва скромно в коалицията в Ирак. Но тя няма нашето колониално минало в мюсюлманския свят. Тя е мултикултурно общество, там бурката не е забранена, дори и да се очертава закон в тази посока, и въпреки това джихадистите я удариха. Пропадна цялата жалка социология на извинението, която изпълва страниците на нашите вестници или на американската преса. Тя предполага рационалност на тероризма, която не съществува. Единствената причина за джихадизма е да унищожава всеки, който не е радикален мюсюлманин.

 

НАШИЯТ ЛЕОНИД ИЛИЧ

Е-поща Печат PDF

• Вятърът на времето ще отвее всички лъжи и всички неправди за Леонид Брежнев, партиен и държавен ръководител на СССР, един от най-големите приятели, които е имала България
• Л. И. Брежнев почина на 10 ноември 1982 г., точно седем години преди антисоциалистическия преврат на нашите доморасли перестройчици

Гробното мълчание, с което медиите у нас се отнасят и към рождената дата, и към годишнината от кончината на последния значителен ръководител на Съветския съюз, може би е предопределено от съвпадението на двете дати - 10 ноември 1982 г. и 10 ноември 1989 г.

Всичко това поражда много въпроси. И един от тях е от принципна важност: човекът, обявен за символ на застоя, на безвремието, на склерозата на установената в СССР политико-икономическа система, заслужава ли днес паметта и интереса на обществото? Та нали това бе ръководителят, за който твърдят, че изпитвал осъдителна, непреодолима страст към ордените, медалите и званията?

За да отговорим на този въпрос, трябва да бъде проследена истинската биография на Леонид Илич Брежнев; трябва да бъде претеглено всичко „за” и „против” нея, както и нейната необективност в голяма степен, и дори лъжливост, и приживе, и преди смъртта му, и след нея.

В такива случаи толерантните политици оставят професионалните историци да дадат в бъдеще вярна оценка за делата на определена историческа личност.

От смъртта на Л.И. Брежнев изминаха 34 години, през които се извършиха колосални промени в света. Това вече не само ни дава право, но и ни задължава, особено нас - преживелите този период, да дадем трезва оценка за т. нар. време на застоя.

 

ПАЗАРНИЯТ ЕКСТРЕМИЗЪМ НА ГЕРБ - “БЪЛГАРСКА СЛЕДА” В САЩ

Е-поща Печат PDF

Пропагандистите на пазарния фундаментализъм все ни дават за пример „пазарните” САЩ. Но в сравнение с днешна България Америка е идиличен социален остров. Ще дам пример с енергоснабдяването. ЕРП в САЩ се наричат public utilities - „комунални услуги”. ЕРП са държавни или държавно регулирани частни монополи. Регулацията включва осигуряването на достъпни цени за крайния потребител и надеждно снабдяване.

В град Ню Йорк ЕРП е частен монопол (ConEd, наследник на фирмата на изобретателя Томас Едисон) за доставка на електроенергия, газ и пара. ConEd e регулиран от Федералната комисия за енергийно регулиране и от щатската Агенция за енергийни проучвания и развитие. Но другите ЕРП в щата Ню Йорк са държавни (щатски) - обществени корпорации, като Нюйоркската енергийна агенция за континенталната част на щата Ню Йорк, или общински с нестопанска цел като Лонгайлъндската енергийна агенция за извънградската част на Лонг Айлънд.

 

КАМБАНАТА НА ОКОЛЧИЦА БИЕ

Е-поща Печат PDF

По пощата получих пратка – две стихосбирки от поета Цветан Илиев, едната – за мен, другата – за г-н Минчо Минчев, главен редактор на в. „Нова Зора”. И двете – с посвещение. Думите към Минчо Минчев са уважителни, но и топли и отразяват 25-годишната линия на вестника. Затова ще ги цитирам: „На високо талантливия поет, на големия журналист и публицист, на яркия политически деец Минчо Минчев – с братска обич, уважение и преклонение от неговия малък събрат по перо и с пожелание все така да звъни камбаната на Околчица в неговото битие и звездата й да осветява верната ориентация за спасяването на Майка България”. (1.12.2014.)

Именно, битката за спасяването на Майка България е нишката, която винаги е водела публицистиката във вестника ни. Върху този контрапункт – великия дух и дело на Христо Ботев и жалкото съществуване на българина днес, на българската икономика, на ниския жизнен стандарт на голяма част от населението, аз възприемам стиховете на Цветан Илиев.

Не за първи път чета негова поезия и проза. Роден в Северозападна България, поетът си остана и до днес във Враца, продължава активно да участва с репортажи в обществения и културен живот на северозападния край. 80-годишнината му бе подобаващо отбелязана и в „Старинният файтон”, в София.

 


Страница 282 от 285