Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

QUI BONO?

Е-поща Печат PDF

Още в Древния Рим е формулирано правилото при оценката на което и да е човешко деяние, с известен или неизвестен извършител, да се задава въпросът: Qui bono? (Кому е изгодно?). И много често при така наречените политически убийства истинските поръчители тиражират „шум в системата”, за да отвлекат вниманието в изгодна за тях посока.

Спомнете си за „българския чадър” при убийството в Лондон на дисидента Георги Марков, или за „българската следа” в атентата срещу папа Йоан-Павел II, която ЦРУ тиражира посредством италианските тайни служби и измислиците на Клеър Стърлинг. Известно беше, че физическите извършители на двете покушения не бяха българи, че „сивият вълкМехмед Али Агджа е застрелял главния редактор на вестник „Миллиет” Абди Ипекчи и с помощта на турските тайни служби е избягал от затвора в Истанбул, за да отиде през България в Рим и да участва в най-голямата провокация от периода на „Студената война”. Арестуван след атентата на площад „Свети Петър” в италианската столица Агджа си „спомни” подробности от жилището на нашия Сергей Антонов, с които италианският съд „доказваше” връзката на България с атентата. После се изясни, че Агджа е описвал апартамента на долния етаж, но издевателствата над служителя на БГА „Балкан” не спряха, докато не го превърнаха в развалина. Освободиха го „поради липса на доказателства”, вместо да го оневинят.

 

ОПЕРАЦИЯ „ИЗТОЧЕН ГУТА”

Е-поща Печат PDF

Животът на 416 души е бил отнет в Източен Гута само за няколко дни, съобщи агенция Франспрес на 23 февруари. 95 от убитите са деца, загинали след въздушните удари в окупирания от бунтовниците сирийски анклав, източно от Дамаск. ... Анклавът е обсаден от 2013 г., но ситуацията се влоши значително от последния ноември насам в резултат на боевете между правителството и бунтовниците. Последните бомбардировки бяха сред най-жестоките за цялата сирийска война, която навлиза в осмата си година.

По данни на ООН повече от 580 души са били убити от 18 до 23 февруари. Лекари, които работят в областта, описват ситуацията като “катастрофална”: хората са оставени без вода, без лекарства и без подслон.

В своя статия журналистът Робърт Фиск от “Индипендънт” (23 февруари т.г.) пита: “Кои са точно намиращите се в Източен Гута  - “бунтовници” / ”терористи” / ”ислямисти” / ”въоръжена опозиция” – сами изберете предпочитаната мантра – е един друг факт от кървавата баня в Гута, който не се засяга, не се споменава, не се посочва и дори не се признава.

Бойците от “Ан Нусра” / “Ал Каида” в Гута, независимо дали използват цивилните в предградието като жив щит, са част от движението “Ал Каида”... В Сирия те често са готови да си сътрудничат с ИДИЛ – злокобният култ, който САЩ, ЕС, НАТО и Русия (добавете тук и всички останали обичайни защитници на цивилизацията) са се зарекли да унищожат. В Източен Гута “Нусра” са съюзници с “Джаиш ал Ислам” (“Армия на исляма”)... много странна ситуация. Никой не трябва да се съмнява в мащаба на клането в Гута. Или в страданието на цивилните... Само за няколко дни чухме становища от САЩ, от ООН, от НПО и от лекари, поддържащи връзка с болниците в Източен Гута. Според тях предградието става сцена на “скандални военни престъпления от епичен мащаб”, “денят на Страшния съд”, “клането на 21 век”, и на “истерично насилие” – каквото и да значи това. От бедното старо ООН също заявиха, че насилието в Гута е “отвъд въображението” до такава степен, че “останали без думи”...!

 

СТАЧКИ ДО ДУПКА!

Е-поща Печат PDF

“Избори до дупка!” - такъв лозунг бяха издигнали сините талибани през 1990 г., след като не успяха да спечелят изборите за Велико народно събрание. И го удариха на седящи, лежащи и гладни стачки, “градове на истината”, нощни бдения със свещи и всички останали трикове, които предоставяха като политическо ноу-хау западните им ментори.

 

В КИПЯЩИЯ КОТЕЛ НА ПРАВДАТА

Е-поща Печат PDF

Какво имаме, какво нямаме и какво да правим?

 

Христо ПродановПочти неусетно изминаха почти 30 години от датата 10 ноември 1989 г. Тази година ще бъде юбилейна и за нея много ще се говори – за това какво имаме и какво нямаме днес при капитализма в сравнение със социализма в България. Нали преди 30 години хиляди скачаха „Кой не скача е червен!“, ревяха по площадите и пееха как времето било тяхно и как 45 години им стигали, как социализмът бил „комунизъм“ и „тоталитаризъм“, а сега влизали във възможно най-светлото „отворено общество“, защото капитализмът бил демокрация, свобода, права и свободи. Така нар. от тях „комунизъм“ беше обявен за универсалното зло, за всички беди на човешката цивилизация от зората на нейното съществуване, макар че през последните години в устата на днешните нашенски десни и либерали той започна да си дели първенстващото място в лигата на злодеите с Русия и Путин. Но и това е така, защото според  тях Путин бил „комунист“.

Всуе 30 години „наваксваме“

В този контекст се зачудих

какво нямахме по времето на социализма, което имаме днес в условията на капитализъм.

Първото, което си имаме е един дълъг набор от наркомания, проституция, циганизация, чалгаризация, престъпност, убийства, грабежи, корупция, мутри, бандити, глад, масова емиграция, вредни храни, алкохолизъм, стрес, работещи бедни, просяци, скитници, мизерстващи пенсионери, което през последните 30 години са довели до изпаряването на близо 2 млн. човека от България, страната е в демографски колапс и прогнозите са, че ако тенденцията се запази такава до няколко десетилетия е възможно държавнотворческият български етнос да е малцинство, а християнството периферна религия, заменени от някаква амалгама от турци, цигани и емигранти от Близкия изток и Северна Африка. Парадоксалното е, че „деспотичният“ социализъм, умъртвявал и хвърлял в лагери хора за удоволствие и ял малки деца за закуска за 45 години увеличи българите от 7 на 9 млн., а милият, добричък, ни лук ял, ни лук мирисал капитализъм ни върна под 7 милиона само за по-малко от 30 години.

 


Второто, което си имаме в условията на реставриран капитализъм, но нямахме по времето на социализма, са корумпирани политици и олигарси, които поддържат ниски заплати,  годишно крадат от българския народ милиарди левове, които с пропуснатите ползи в резултат на корупция, монополи, картели, обществени поръчки и пр. достигат поне няколко стотин милиарда за периода на целия преход. Спомнете си само как държавна собственост за стотици милиарди, създадена от и принадлежаща на всички българи, беше разграбена за по долар парчето. Периодът остана известен в историята на България с понятието „криминална приватизация“, но криминалитетите и днес заемат високо престижни длъжности с полагаемите им се за ограбването на България тлъсти заплати.

Третото, което си имаме в условията на капитализъм, но нямахме при социализма, са монополистите. Имахме един държавен монопол, който всъщност беше обществен монопол в полза на цялото общество. Днес имаме ЕРП-та, вода, топлофикационни дружества, горива и каквото там можете да се сетите, които скубят десетки пъти повече пари от нас в сравнение със социализма, след което изнасят печалбите. Същото трябва да се каже и за големите западни вериги, които ни продават по-нискокачествени стоки в сравнение със Запада, нанасят удари по българските производители и след това изнасят печалбите в чужбина. Всеки похарчен в тези вериги или даден на монополистите лев вече е завинаги безвъзвратно изгубен за България. А това са милиарди левове годишно.

Четвъртото, което си нямахме при социализма, но имаме в условията на реставриран капитализъм, трябва да свържа с директивите на новия „голям брат“ към компрадорската политическа класа у нас. То не бяха  милиарди, които мизерстващият българин, броящ иначе всеки ден стотинките в джоба си, хвърли по американски ТЕЦ-ове, златни концесии, безцелни конфронтации с Русия и санкции, спрени енергийни проекти, безплатни бази, Ф-16 и какво ли още не. Те Щатите затова са впрочем богати – защото нагло крадат от останалия свят чрез неоколониалните елити, които поставят там. Да си спомним, че Тръмп най-напред поиска мексиканците да дадат 5 млрд. и изградят стената помежду им, но те се  опънаха. Да дойде да ги поиска от нашите управници и ще види колко чевръсто те ще ги извадят от джоба на българина, след което ще обяснят на въпросния българин как нямат пари за него.

Петото, което си нямахме при социализма, но си имаме при капитализма е престъпна държава.

 

Държава, която краде чрез косвени данъци от бедните, но слага плоски и дори никакви данъци на богатите. Държава, в която прокуратурата е толкова лицемерно престъпна, че повдига обвинения срещу едно от лицата на опозицията, защото е изнесла данни за корупция. Държава, която може да открадне 1,4. млд. лв. от здравето на българите и да съдейства активно за ограбването на незнам си колко милиарда от КТБ. Държава, която унищожава животните, поминъка, живота на хората. Държава, в която не могат да те излекуват или погребат, ако не си платиш.

Шестото, което получихме в условията на реставриран капитализъм е така бленуваният за цяло поколение българи ЕС. Но и той основно се занимава с това да ни граби, да легитимира послушни и корумпирани елити. Честно казано не знам колко точно получаваме под формата на еврофондове, но то няма и голямо значение, тъй като и без друго основно се краде. Но пък знам, че изобщо не плащаме малко на ЕС под формата на всякакви измислени глоби за щяло и нещяло, вноски в европейския бюджет, затворени блокове в АЕЦ „Козлодуй“, неадекватно за българските условия политическо и икономическо законодателство, председателства, квоти, идиотски разпределени субсидии и изобщо по уйдисване на акъла на Брюксел и Берлин. Само чрез заграбения човешки капитал от България европейският капиталистически център е изсмукал десетки пъти повече средства отколкото сме получили чрез европейските фондове. Но и това му е малко, та сега се опитва да ликвидира цял един отрасъл на страната ни – транспортния, за да обогатява своите олигарси.

Седмото, което получихме в условията на реставриран капитализъм, но нямахме по време на социализма, са соросоидни, американски, турски, ислямски и всякакви други фондации, финансирани от външни фактори и преследващи външни и пагубни за България интереси. В резултат на тяхната иделогическа манипулация голяма част от българите са с неолиберално дрогирано съзнание. Останалите изпаднаха в едно безумно състояние на духа, което тотално унищожи субективният фактор, така важен за развитието на всяка една държава. Образованието, здравеопазването, културата, изкуствата, моралът, науката се ръководят не от държавата, както е по времето на социализма, а от пропагандно-идеологическите структури на мрежа от НПО-та и медии, обслужващи чужди интереси.

 


Осмо и особено важно нещо, което нямахме по време на социализма, но си имаме в условията на реставриран капитализъм, това е НАТО. Заедно с НАТО имаме и американски бази у нас, унищожена армия, ставаме прифронтови държави, водим хибридни войни, а някои политици ни пращат да се бием с Русия. Заедно с НАТО си имаме още мигранти, терористи, контингенти, избити български войници зад граница  в името на чужди каузи. Оказва се, че социализмът е осигурил половин вековен мир на планетата, а капитализмът само за няколко десетилетия успя да превърне света в един кипящ казан. А нас българите ще ни пратят за пушечно месо. Нали затова ни направиха прифронтова държава.

Няма обаче да е честно, а още по-малко коректно

да посочвам само това което при социализма сме нямали, а днес имаме. Трябва да бъде посочено и какво сме имали при социализма, но днес си нямаме.

Първото, което имахме при социализма, но нямаме днес е земеделие. Първо решихме да го разпарчетосаме на малки парченца, да го заграбим и ликвидираме с „ликвидационни съвети“, изпращайки така милиони хора на улицата и поставяйки началото на процесите на циганизация. А от началото на нашия век решихме да го окрупним в ръцете на няколко десетки олигарха, които трупат милиарди от субсидии и правене на нищо, а плащат мизерни стотинки под формата на рента на собствениците. Зеленчукопроизводството пък съвсем го забравихме, защото там условията са такива, че олигархизацията е по-труден процес, а обработката на земята значително по трудоемка.

Второто, което имахме в условията на социализъм, но нямаме при капитализма е индустрия. Всичко беше разграбено, унищожено, разкостено, сринато със земята. От индустриална сила България се превърна в суровинен придатък за богатите западни икономики, които така ни грабят посредством съвременните форми на неоколониализъм – чрез нископлатената работна сила и минималните данъци, чрез ликвидация на всичко, което може да ги конкурира, чрез грабеж на хиляди учени, лекари, инженери и други специалисти. В контраст с това в условията на държавен социализъм България не само, че не е суровинен придатък, но сама извлича технологии и патенти чрез научно-техническото разузнаване от капиталистическия център, а в същото време получава на символични цени и често безплатно ресурси от СССР.

Третото, което имахме в условията на социализъм, но нямаме днес, е армия. Армия, която представляваше заплаха за Турция и Гърция взети заедно, а  днес прилича на една весела дружинка. Разкостихме я и нея, за да ни пази НАТО и за да купуваме оръжие от НАТО, за да сме беззащитни и несуверенни мижитурки в ръцете на новите господари.

Четвъртото, което имахме в условията на социализъм, но нямаме при реставрирания капитализъм е образование. Днес образователната система бълва предимно неграмотност и посредственост, подчинена на изискванията на всякакви чужди фактори. Самата държава е дотолкова абдикирала, че предпочита да плаща на частни училища, които да учат момченцата, че са момиченца, но не и да поддържа държавните училища, предпочита да плаща на чужди фондации да правят учебниците, но не и сама да прави учебниците. В резултат на това Левски и Ботев се оказаха терористи, а 5 вековното турско иго се оказа „мирно и съвместно съжителство“. И както през турското робство плащаме „кръвен данък“ – около 10% годишно най-добрите завършващи средно образование ученици са заграбвани от западните държави и обучавани там, за да обслужват техните икономики, повечето от тях забравящи за род и родина.

Петото, което имахме при социализма, но нямаме при капитализма, е здравеопазване. Безплатното здравеопазване се превърна в търговска дейност. Днес хора в уж европейска България измират, защото нямат пари, защото здравето не е социална дейност, а бизнес. Бизнес, който превърна човешкия живот в обект на покупко-продажба, или както е модерно да се казва у нас в „алъш вериш“.

 


Шестото, което имахме при социализма, но нямаме днес, е сигурност. Всеки във всеки един момент може да бъде ограбен, пребит или убит, а новините ежедневно ни заливат с десетки такива случаи. Самите полиция и прокуратура са до такава степен прогнили, че човек не знае дали по някое време няма самите те да му спретнат нещо. Хората се заключват с по няколко ключалки, а милионерите си живеят в изолирани от страхотиите на големия град или малко село затворени градчета.

Седмото, което имахме при социализма, но нямаме в условията на реставриран капитализъм, е справедливост. Липсата на справедливост се превърна в базов проблем на българското общество. При това не само липсата на правно-юридическа справедливост, но и на социално-икономическа справедливост. Затова юридическата справедливост за бедняка е една, а за богатите олигарси и корумпирани политици, които ограбиха построеното от социализма и продължават да крадат с пълни шепи е съвсем различна.

Осмото, което имахме по времето на социализма, но което нямаме в условията на реставриран капитализъм е държава. Парадоксално е как от една страна имаме, престъпна държава, а от друга нямаме държава. Всъщност, не е толкова парадоксално. Обяснението е в това, че когато става дума за нещо престъпно държавата ще го направи, но когато е за нещо полезно абдикира и започва да ни обяснява как не може. Ми няма да може. Едно е да крадеш от народа, а съвсем друго да решаваш проблемите му, когато си делегирал всички въпроси на пазара, олигархията, монополите, соросоидните организации, Брюксел, Вашингтон и Анкара. А като нямаме суверенна държава, а вместо това имаме политици, които 30 години козируват и служат на чужди интереси, то нямаме и достойнство. Нямаме и бъдеще.

И стигаме до общото. Тогава имахме партия-държава и сега имаме партия-държава. Тогава имахме Бай Тошо, а сега имаме Бате Бойко. Тогава бяхме зависими от един „голям брат“, срещу което получавахме ресурси, а сега сме зависими от друг „голям брат“, който извлича ресурси. Тогава имахме сливане на икономическа и политическа власт в интерес на обществото, а сега имаме сливане на политическа и икономическа власт в интерес на олигархията. Тогава имахме авторитарно управление и сега имаме авторитарно управление.

Смисълът на казано до тук е да да направим два извода.

Първият е, че всичко онова, което се случва днес у нас и по света не е продукт на социализма, а още по-малко на никога неосъществилият се комунизъм. То е от началото до самия си край продукт на капитализма и на неговият вечно съптътстващ го брат близнак колониализма. Противоречията на капитализма с неговия постоянен стремеж за печалба и извличане на евтини ресурси на всяка цена и новата индустриална революция, свързана с радикални промени в производителните сили и производствените отношения, с промени в глобалното разделение на труда, със земетръсни процеси в недрата на самия капитализъм налагат пренаписване на правилата преди цялата конструкция да се е срутила, помитайки всичко след себе си. При по-предишната подобна криза на капитализма се стигна до две световни войни, отделяне на социалистическия блок от капиталистическия център, Студена война и установяване на кейнсианската социална държава на Запад, разрушена след 1970-те от неолибералния глобален капитализъм. Само че през първата половина на 20-ти век човечеството далеч не разполага с разрушителния потенциал, с който разполага днес. Съдейки от този ценен, но по всичко изглежда ненаучен урок, от самата спонтанна и разрушителна природа на капитализма, от това че отново имаме претендент за световна хегемония, че отново се разпределят сфери на влияние, не искам дори да предположа опасността да се премине към нов стадий с цената на безпрецедентни за човешката история разрушения и жертви, каквато е тенденцията в момента. Така че, ако капитализмът не си реши проблемите, чак тогава те може да станат проблеми на социализма. Макар че към днешна дата ми се струва, че проблемите на капитализма стават проблеми на фашизма и нацизма, които пък от своя страна са сериозен проблем за социализма.

 


Вторият е, че самите ние трябва да намерим своето място в новата глобална архитектура. Да инвестираме не в магистрали и стереопор, а в наука, технологии и производство. Да се кланяме не на новия „голям брат“ и останалите „по-малки братчета“, а да вземаме решенията си в София. Да разпределяме обществения ресурс в полза на обществото, а не в края на годината да се разпределят безотчетни милиарди към олигарси, докато милиони пенсионери мизерстват като кучета. Да сме равни пред закона, а не едни закони за джендъри, други за политици, трети за олигарси, четвърти за полицаи, прокурори, цигани, сульо и пульо. Да спрем да даваме богатствата си на чужденците, докато ние се храним с трохите, а да ги върнем на държавата и да ги използваме за благото на всички. Да поставяме на първо място собствения си интерес и едва след това на другите. Да вземаме повече данъци от богатите и по-малко от бедните, а не като сега цялата данъчна тежест да е върху бедния работещ. Да възстановим добрите си и приятелски отношения с Русия. Да поискаме съвместно с други страни компенсации за ограбения от капиталистическия център човешки капитал. Да развалим всички, ощетяващи държавата и хората приватизационни сделки и концесии, след което да съдим виновниците не само на думи, но и на дела. Да върнем държавата в образованието, здравеопазването, културата, науката и да разберем, че там се формира човекът както като социално същество, така и като производителна сила. Както и още много други неща. И най-важното – да разберем, че сега се раздават картите на играта и дори най-малкото изоставане може бъде фатално, а ние продължаваме да вървим назад. Затова трябва да наваксваме, а за да наваксаме ни трябват държавата с нейния ресурс и народа с неговия потенциал. Не ни трябват соросоиди и чужди агенти, които да ни казват, че социализмът е виновен и че който не смята така е „комунист“.

Дори само заради това, че техните приказки ме направиха социалист. И подозирам, че не съм единствен.


 

 

ПРЕДИЗВЕСТЕНОТО УБИЙСТВО ИЛИ СHERCHEZ LA FEMME

Е-поща Печат PDF

Търсете жената и ще разкриете причината за всяка интрига, неблагополучие, престъпление. Тази крилата фраза тръгва по широкия свят от романа на Александър Дюма-баща „Парижките мохикани“, издаден през 1854 г. Героят му - висшият полицейски чиновник Антоан дьо Сантин, при всеки заплетен случай обичал да повтаря Cherchez la femme, pardieu! Сherchez la femme!, перифразирайки всъщност репликата на един от сатиричните персонажи на римския поет Ювенал, че едва ли има спор, в който причината за кавгата да не е жена.

Свързвам тази крилата фраза с предизвестеното убийство на Борис Немцов. Да, предизвестено е, доколкото политическите наблюдатели отдавна предупреждават, че се планират нови крупни антируски провокации, включително на територията на Руската федерация. През октомври 2014 г. политическият анализатор Иван Виноградов писа: „Целта на провокациите е всеки път конфронтацията да бъде въвеждана на ново равнище, с нов набор от средства, които да водят до евентуални нови загуби на противника. Международното право е потъпкано, контролираните медии го интерпретират според заповедите на световния хегемон. Сдържащи фактори като човечност, морал и т.н. в съзнанието на поръчителите не съществуват“ (analitichen.pogled.info)

 


Страница 268 от 319